Из „СЛУЖИТЕЛИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО”
Е.Вайт
Към учителите и директорите в нашите училища
Тези, които отговарят за нашите институти и училища, трябва да се пазят много внимателно, да не би чрез думи и проявени чувства да подведат студентите си във фалшиви пътища. Тези, които проповядват Библията в нашите църкви и училища, нямат свободата и правото да се обединяват в изявяване на своите предубеждения за или против политически личности или мерки, защото чрез това подбуждат други, карайки ги всеки да защитава своята любима теория. Има сред изповядващите се за вярващи такива, които ще бъдат подбудени по този начин да изразяват своите чувства и политически предпочитания, така че в църквата ще настъпи разделение.
Е.Вайт
Към учителите и директорите в нашите училища
Тези, които отговарят за нашите институти и училища, трябва да се пазят много внимателно, да не би чрез думи и проявени чувства да подведат студентите си във фалшиви пътища. Тези, които проповядват Библията в нашите църкви и училища, нямат свободата и правото да се обединяват в изявяване на своите предубеждения за или против политически личности или мерки, защото чрез това подбуждат други, карайки ги всеки да защитава своята любима теория. Има сред изповядващите се за вярващи такива, които ще бъдат подбудени по този начин да изразяват своите чувства и политически предпочитания, така че в църквата ще настъпи разделение.
Господ иска Неговият народ да погребе политическите въпроси. По тези теми мълчанието е красноречие. Христос призова последователите Си да постигнат единство по чистите евангелски принципи, които са ясно разкрити в Божието Слово. Не можем безопасно да гласуваме за политически партии, защото не знаем за кого гласуваме. Не можем безопасно да вземем участие в който и да е политически план. Не можем да действаме, за да угодим на хора, които ще използват влиянието си за угнетяване на религиозната свобода и за поставяне в действие на потиснически мерки, принуждаващи хората да пазят неделята вместо събота. Първият ден от седмицата не е денят, който трябва да се почита. Той е фалшива „събота” и членовете на Господното семейство не могат да съучастват на хора, които възвишават този ден и нарушават Божия закон, потъпквайки съботата. Божиите люде не бива да гласуват, за да поставят такива хора на служба, защото като вършат това, стават съучастници заедно с тях в греховете, които те извършват, докато са на служба.
Не бива да правим компромис с принципа, като отстъпваме пред мненията и предразсъдъците, които може да сме насърчавали, преди да се присъединим към пазещия Божиите заповеди народ. Записали сме се в армията на Господа и не бива да се борим на страната на неприятеля, но на страната на Христос, където можем да бъдем едно единно цяло в чувства, действия, дух и общуване. Тези, които наистина са християни, ще бъдат клонки от „истинската лоза” и ще принасят същия плод. Ще действат в хармония, в християнско общение. Няма да носят политически знаци, а знака на Христос.
Тогава какво да правим? – Оставете политическите въпроси настрана.
„Не се съвпрягайте несходно с невярващите: защото какво общо има правдата с неправдата? И какво общо има между светлината и мрака? И какво съгласие между Христос и Велиал? Или какъв дял има верният с неверния?” (2 Коринтяни 6:14, 15).
Какво общо може да има между тези две партии? Не може да има никакво общуване, никакво приятелство.
Думата „общо” означава участие, партньорство. Бог употребява най-силните илюстрации, за да покаже, че не бива да има никакво единство между светски партии и тези, които търсят Христовата правда. Какво общо може да има между светлината и тъмнината, между истината и неправдата? Изобщо никаква! Светлината представя правдата; мракът – неправдата. Християните са излезли от тъмнината и са дошли в светлината. Те са се „облекли” с Христос и носят знака на истината и послушанието. Управляват се от възвишените и святи принципи, които Христос е изявил в живота Си…
Учители в църквата или училището, които се отличават със своята ревност в политиката, трябва да бъдат освобождавани от работа и от отговорности без отлагане; защото Господ няма да сътрудничи с тях. Десятъкът не бива да се използва за плащане на някого, който ораторства по политически въпроси. Всеки учител, проповедник или водител в нашите редици, който желае да разисква мненията си по политическите въпроси, трябва да бъде обърнат чрез вяра в истината или да се откаже от работата си. Необходимо е неговото влияние да показва, че той е съработник на Бога в печеленето на души за Христос; иначе пълномощията му трябва да бъдат отнети. Ако не се промени, той ще нанася вреда и единствено вреда…
„Отделете се”
Призовавам моите братя, които са назначени да възпитават, да променят своя начин на действие. Погрешно е да свързвате интересите си с която да било политическа партия, да гласувате за нея или с нея. Тези, които са възпитатели, проповедници и съработници на Бога в която и да било област, нямат битки за водене в политическия свят. Тяхното гражданство е на небесата. Господ ги призовава да застанат като отделен и особен народ. Той не иска никакво разделение в тялото от вярващи. Неговият народ трябва да притежава белезите на примирението.
Тяхна работа ли е да си създават неприятели в политическия свят? Не, не! Трябва да стоят като поданици на Христовото царство, носещи знамето, на което е написано „Божиите заповеди и вярата Исусова”. Трябва да носят бремето на едно специално дело, на една специална вест. Ние имаме лична отговорност и тя трябва да бъде разкрита пред Вселената, пред ангели и пред човеци. Господ не ни призовава да разширяваме влиянието си, като се сливаме с обществото и като се свързваме с човеци по политически въпроси, но заставайки като отделни части от Божието велико цяло, с Христос като Глава. Исус Христос е нашият Княз и като Негови поданици трябва да вършим поверената ни от Него работа…
Може да се зададе въпросът: Никаква връзка ли не трябва да имаме със света? Словото на Господа трябва да бъде нашият водач. Всяка връзка с безбожни хора и с невярващи, която би ни уеднаквила с тях, е забранена от Бога. Трябва да излезем от тяхната среда и да се отделим. В никакъв случай не бива да се обвързваме с такива хора в техните планове за действие. Но не е необходимо, разбира се, и да водим отшелнически живот. Трябва да вършим за светските хора цялото добро, което е по силите ни.
Христос ни е дал пример за това. Когато биваше поканен да яде с митари и грешници, Той не отказваше; защото по никой друг начин не би могъл да достигне тази категория хора, освен чрез общуване с тях. Във всеки случай обаче Той отваряше такива теми за разговор, които представяха пред умовете им неща от вечна стойност. Негова е заповедта: „Оставете светлината да просветне пред човеците, така че, като видят добрите ви дела, да прославят вашия Отец, Който е на небесата” (Матей 5:16).
По въпроса за въздържанието дръжте позицията непоколебимо. Бъдете твърди като скала. Не ставайте съучастници в греховете на околните…
Голямо мисионско поле очаква да бъде обработено. Но докато християните трябва да работят сред невярващите, не бива да изглеждат като тях. Не бива да прекарват времето си в разговори за политика или политически действия; защото, като вършат това, дават на врага възможност да се вмъкне и да причини разногласия и разединение. На тези от проповедниците, които желаят да се изявяват като политици, пълномощията трябва да бъдат отнети; защото Бог не е поверил такава работа нито на висшите, нито на нисшите от своя народ.
Бог призовава всички, които служат със слово и учение, да придадат на тръбата сигурен звук. Които са приели Христос – проповедници и миряни, – трябва да „станат и да светят”; защото голяма опасност стои точно пред нас. Сатана подбужда земните сили. Всичко в този свят е в смущение. Бог призовава народа Си да държи високо знамето, носещо вестта на третия ангел…
Божиите деца трябва да се държат настрана от политиката, от всеки съюз с невярващи. Те не бива да обвързват интересите си с интересите на света. „Дайте доказателства за своята вярност към Мен – казва Той, – като застанете като Мое избрано наследство, като народ, ревностен за добри дела.” Не вземайте участие в политическите борби. Отделете се от света и се въздържайте да не внесете в църквата или в училището идеи, които ще доведат до спорове и безредие. Разногласието е морална отрова, поемана от организма на човешки същества, които са себелюбиви. Бог иска служителите Му да имат ясни схващания, истинско и благородно достойнство, за да може влиянието им да изявява силата на истината.
Християнският живот не трябва да бъде случаен и само емоционален. Истинското християнско влияние, упражнено за изпълнението на делото, което Бог е определил, е скъпоценно средство и не бива да се свързва с политика или да влиза в съюз с невярващи. Господ трябва да бъде центърът на привличане. Всеки, който е ръководен от Святия Дух, ще бъде удовлетворен от Него (16 юни 1899).
______________________________
„Никой не живее за себе си” (Римляни 14:7). Нека хората, изкушени да вземат участие в политиката, помнят, че всяка стъпка, която правят, оказва своето влияние и върху други. Когато проповедници или хора на други отговорни постове правят забележки по такива въпроси, по-късно не ще могат да съберат мислите, които са посели в човешките умове. Под влияние на сатанинските изкушения те са поставили в действие верига от обстоятелства, водеща до резултати, за които не са и сънували. Ако едно действие, една дума, една мисъл, хвърлена в умовете на голямо множество от човешки същества, носи небесния печат, ще донесе изобилна жетва от скъпоценни плодове. Но ако е вдъхновена от Сатана, ще направи да избуят горчиви корени, чрез които мнозина ще бъдат осквернени. Тогава нека настойниците на Божията благодат от всяка област на служенето да внимават да не смесват обикновеното със свещеното.
______________________________
Отново и отново Христос беше замолван да решава въпроси, отнасящи се до закона и политиката; но Той отказваше да се намесва в земни неща. Знаеше, че в политическия свят има неправедни действия и голяма тирания. Но единственото Му представяне пред тези хора беше известяването на библейската истина. На големите множества, които се тълпяха по стъпките Му, Той посочваше чистите, святи принципи на Божия закон и говореше за благословението, което се намираше в тях. С авторитет от Небето наблягаше на важността на правдата и милостта. Но отказваше да се заплита в лични спорове.
Христос стоеше в нашия свят като Глава на великото духовно царство, което дойде да основе – царството на правдата. Неговото учение изясняваше облагородяващите и освещаващи принципи, които управляват това царство. Той показва, че правдата, мирът и любовта са управляващите сили в царството на Йехова („Свидетелства към църквата”, том 9, стр. 218-англ.; стр.197-бълг. изд., 2013).
Препечатано от Соня Балева
Не бива да правим компромис с принципа, като отстъпваме пред мненията и предразсъдъците, които може да сме насърчавали, преди да се присъединим към пазещия Божиите заповеди народ. Записали сме се в армията на Господа и не бива да се борим на страната на неприятеля, но на страната на Христос, където можем да бъдем едно единно цяло в чувства, действия, дух и общуване. Тези, които наистина са християни, ще бъдат клонки от „истинската лоза” и ще принасят същия плод. Ще действат в хармония, в християнско общение. Няма да носят политически знаци, а знака на Христос.
Тогава какво да правим? – Оставете политическите въпроси настрана.
„Не се съвпрягайте несходно с невярващите: защото какво общо има правдата с неправдата? И какво общо има между светлината и мрака? И какво съгласие между Христос и Велиал? Или какъв дял има верният с неверния?” (2 Коринтяни 6:14, 15).
Какво общо може да има между тези две партии? Не може да има никакво общуване, никакво приятелство.
Думата „общо” означава участие, партньорство. Бог употребява най-силните илюстрации, за да покаже, че не бива да има никакво единство между светски партии и тези, които търсят Христовата правда. Какво общо може да има между светлината и тъмнината, между истината и неправдата? Изобщо никаква! Светлината представя правдата; мракът – неправдата. Християните са излезли от тъмнината и са дошли в светлината. Те са се „облекли” с Христос и носят знака на истината и послушанието. Управляват се от възвишените и святи принципи, които Христос е изявил в живота Си…
Учители в църквата или училището, които се отличават със своята ревност в политиката, трябва да бъдат освобождавани от работа и от отговорности без отлагане; защото Господ няма да сътрудничи с тях. Десятъкът не бива да се използва за плащане на някого, който ораторства по политически въпроси. Всеки учител, проповедник или водител в нашите редици, който желае да разисква мненията си по политическите въпроси, трябва да бъде обърнат чрез вяра в истината или да се откаже от работата си. Необходимо е неговото влияние да показва, че той е съработник на Бога в печеленето на души за Христос; иначе пълномощията му трябва да бъдат отнети. Ако не се промени, той ще нанася вреда и единствено вреда…
„Отделете се”
Призовавам моите братя, които са назначени да възпитават, да променят своя начин на действие. Погрешно е да свързвате интересите си с която да било политическа партия, да гласувате за нея или с нея. Тези, които са възпитатели, проповедници и съработници на Бога в която и да било област, нямат битки за водене в политическия свят. Тяхното гражданство е на небесата. Господ ги призовава да застанат като отделен и особен народ. Той не иска никакво разделение в тялото от вярващи. Неговият народ трябва да притежава белезите на примирението.
Тяхна работа ли е да си създават неприятели в политическия свят? Не, не! Трябва да стоят като поданици на Христовото царство, носещи знамето, на което е написано „Божиите заповеди и вярата Исусова”. Трябва да носят бремето на едно специално дело, на една специална вест. Ние имаме лична отговорност и тя трябва да бъде разкрита пред Вселената, пред ангели и пред човеци. Господ не ни призовава да разширяваме влиянието си, като се сливаме с обществото и като се свързваме с човеци по политически въпроси, но заставайки като отделни части от Божието велико цяло, с Христос като Глава. Исус Христос е нашият Княз и като Негови поданици трябва да вършим поверената ни от Него работа…
Може да се зададе въпросът: Никаква връзка ли не трябва да имаме със света? Словото на Господа трябва да бъде нашият водач. Всяка връзка с безбожни хора и с невярващи, която би ни уеднаквила с тях, е забранена от Бога. Трябва да излезем от тяхната среда и да се отделим. В никакъв случай не бива да се обвързваме с такива хора в техните планове за действие. Но не е необходимо, разбира се, и да водим отшелнически живот. Трябва да вършим за светските хора цялото добро, което е по силите ни.
Христос ни е дал пример за това. Когато биваше поканен да яде с митари и грешници, Той не отказваше; защото по никой друг начин не би могъл да достигне тази категория хора, освен чрез общуване с тях. Във всеки случай обаче Той отваряше такива теми за разговор, които представяха пред умовете им неща от вечна стойност. Негова е заповедта: „Оставете светлината да просветне пред човеците, така че, като видят добрите ви дела, да прославят вашия Отец, Който е на небесата” (Матей 5:16).
По въпроса за въздържанието дръжте позицията непоколебимо. Бъдете твърди като скала. Не ставайте съучастници в греховете на околните…
Голямо мисионско поле очаква да бъде обработено. Но докато християните трябва да работят сред невярващите, не бива да изглеждат като тях. Не бива да прекарват времето си в разговори за политика или политически действия; защото, като вършат това, дават на врага възможност да се вмъкне и да причини разногласия и разединение. На тези от проповедниците, които желаят да се изявяват като политици, пълномощията трябва да бъдат отнети; защото Бог не е поверил такава работа нито на висшите, нито на нисшите от своя народ.
Бог призовава всички, които служат със слово и учение, да придадат на тръбата сигурен звук. Които са приели Христос – проповедници и миряни, – трябва да „станат и да светят”; защото голяма опасност стои точно пред нас. Сатана подбужда земните сили. Всичко в този свят е в смущение. Бог призовава народа Си да държи високо знамето, носещо вестта на третия ангел…
Божиите деца трябва да се държат настрана от политиката, от всеки съюз с невярващи. Те не бива да обвързват интересите си с интересите на света. „Дайте доказателства за своята вярност към Мен – казва Той, – като застанете като Мое избрано наследство, като народ, ревностен за добри дела.” Не вземайте участие в политическите борби. Отделете се от света и се въздържайте да не внесете в църквата или в училището идеи, които ще доведат до спорове и безредие. Разногласието е морална отрова, поемана от организма на човешки същества, които са себелюбиви. Бог иска служителите Му да имат ясни схващания, истинско и благородно достойнство, за да може влиянието им да изявява силата на истината.
Християнският живот не трябва да бъде случаен и само емоционален. Истинското християнско влияние, упражнено за изпълнението на делото, което Бог е определил, е скъпоценно средство и не бива да се свързва с политика или да влиза в съюз с невярващи. Господ трябва да бъде центърът на привличане. Всеки, който е ръководен от Святия Дух, ще бъде удовлетворен от Него (16 юни 1899).
______________________________
„Никой не живее за себе си” (Римляни 14:7). Нека хората, изкушени да вземат участие в политиката, помнят, че всяка стъпка, която правят, оказва своето влияние и върху други. Когато проповедници или хора на други отговорни постове правят забележки по такива въпроси, по-късно не ще могат да съберат мислите, които са посели в човешките умове. Под влияние на сатанинските изкушения те са поставили в действие верига от обстоятелства, водеща до резултати, за които не са и сънували. Ако едно действие, една дума, една мисъл, хвърлена в умовете на голямо множество от човешки същества, носи небесния печат, ще донесе изобилна жетва от скъпоценни плодове. Но ако е вдъхновена от Сатана, ще направи да избуят горчиви корени, чрез които мнозина ще бъдат осквернени. Тогава нека настойниците на Божията благодат от всяка област на служенето да внимават да не смесват обикновеното със свещеното.
______________________________
Отново и отново Христос беше замолван да решава въпроси, отнасящи се до закона и политиката; но Той отказваше да се намесва в земни неща. Знаеше, че в политическия свят има неправедни действия и голяма тирания. Но единственото Му представяне пред тези хора беше известяването на библейската истина. На големите множества, които се тълпяха по стъпките Му, Той посочваше чистите, святи принципи на Божия закон и говореше за благословението, което се намираше в тях. С авторитет от Небето наблягаше на важността на правдата и милостта. Но отказваше да се заплита в лични спорове.
Христос стоеше в нашия свят като Глава на великото духовно царство, което дойде да основе – царството на правдата. Неговото учение изясняваше облагородяващите и освещаващи принципи, които управляват това царство. Той показва, че правдата, мирът и любовта са управляващите сили в царството на Йехова („Свидетелства към църквата”, том 9, стр. 218-англ.; стр.197-бълг. изд., 2013).
Препечатано от Соня Балева
RSS Feed
