Свидетелство първо
(1855 г.)
Елън Уайт
На 20 ноември 1855 г. докато се молехме, Господният Дух внезапно и силно слезе над мен и аз бях грабната във видение.
Видях, че Господният Дух стои настрана от църквата. Божиите служители разчитат прекалено много на силата на аргументите и нямат това твърдо упование в Бог, което би трябвало да имат. Видях, че само аргументите в полза на истината няма да подтикнат душите да застанат на страната на “остатъка”, тъй като истината не е популярна. Божиите служители трябва да я влагат в душите. Ангелът каза: “Необходимо е да я вземат стоплена от славата, да я носят в сърцата си и да я изливат с топлината и искреността на душата си към онези, които желаят да я чуят.” Малцина от съвестните са готови да се решат в резултат на силата на доказателствата. Невъзможно е да ги раздвижим с обикновената теория на истината. Трябва да има сила , която да я придружава, живо свидетелство, което да ги раздвижи.
(1855 г.)
Елън Уайт
На 20 ноември 1855 г. докато се молехме, Господният Дух внезапно и силно слезе над мен и аз бях грабната във видение.
Видях, че Господният Дух стои настрана от църквата. Божиите служители разчитат прекалено много на силата на аргументите и нямат това твърдо упование в Бог, което би трябвало да имат. Видях, че само аргументите в полза на истината няма да подтикнат душите да застанат на страната на “остатъка”, тъй като истината не е популярна. Божиите служители трябва да я влагат в душите. Ангелът каза: “Необходимо е да я вземат стоплена от славата, да я носят в сърцата си и да я изливат с топлината и искреността на душата си към онези, които желаят да я чуят.” Малцина от съвестните са готови да се решат в резултат на силата на доказателствата. Невъзможно е да ги раздвижим с обикновената теория на истината. Трябва да има сила , която да я придружава, живо свидетелство, което да ги раздвижи.
Видях, че врагът работи за унищожението на души. Сред нас има възгордяване, а е необходим да има по-голямо смирение. Вестителите подхранват в себе си прекалено независим дух. Това трябва да се изостави и Божиите служители да бъдат по-тясно свързани един с друг. Прекалено много се проявява духът, изразен с думите “Пазач ли съм аз на брата си”. Ангелът каза: “Да, ТИ СИ пазач на брата си. Би трябвало да бдиш и да се грижиш да брата си, да се интересуваш от него, да проявяваш дух на доброта и любов. Съединявайте се, съединявайте се”. Бог е определил човека, да, човекът да бъде сърдечен и честен, непресторен, кротък, смирен и скромен. Такъв е небесният принцип. Бог е наредил така. Но нещастният слаб човек е потърсил нещо различно, иска да върви по своя си път и да се грижи за собствените си интереси. Попитах ангела защо простотата е напуснала църквата, а на нейно място са дошли гордост и себеиздигане. Видях че заради това почти сме предадени в ръцете на врага. Ангелът каза: “Погледни и ще видиш, че преобладава чувството, изразяващо се с думите “пазач ли съм аз на брата си”. После отново заяви: “Ти си страж на брата си. Твоето изповедание, твоята вяра изискват от теб да се откажеш от себе си и да направиш жертва за Бог, иначе ще бъдеш недостоен за вечен живот. Той е откупен за теб на голяма цена, чрез агонията, страдания и кръвта на възлюбения Божий Син”.
Видях, че на различни места, на Изток и на Запад, мнозина прибавят ферма към ферма, нива към нива и къща към къща, като се оправдават с Божието дело и заявяват, че правят това, за да могат да му помогнат. Оковават се в такива вериги, че не могат да бъдат от никаква полза за делото. Някои купуват парче земя и работят с всички сили, за да го изплатят. Толкова са заети, че могат да отделят съвсем малко време за молитва, за служене на Бог и за получаване на сила от Него, с която да победят изкушенията. Затова в дългове и когато делото се нуждае от тях, те не могат да помогнат, защото първо трябва да се освободят от дълга си. Но веднага след като се разплатят, те имат по-малко желание да помагат на делото от преди, тъй като се заемат с придобиване на нова собственост. Ласкаят се с мисълта, че действат правилно и че ще използват парите за делото, а всъщност си трупат съкровища на земята. Обичат истината на думи, а не на дело. Обичат делото толкова, колкото личи и от делата им. Обичат делото си повече, а Божието дело по-малко. Стремежът към света става по-силен, а стремежът към небето отслабва. Сърцата им са прилепени към техните съкровища. С примера си казват на хората около себе си, че възнамеряват да останат тук и че този свят е техен дом. Ангелът каза: “Ти си пазач на брата си”.
Мнозина правят ненужни разходи, просто за да задоволят капризите си, вкусовете си и пожеланото от очите, макар че делото се нуждае от използваните по този начин пари и някои от Божиите служители са облечени бедно и трудът им е възпрепятстван поради липса на средства. Ангелът Каза: “Времето им за работа скоро ще отмине. Делата им показват, че собственото им “аз” е техният идол, пред когото принасят жертва”. Задоволяват първо егоизма си. Чувствата им се изразяват с думите: “Пазач ли съм аз на брата си?” Мнозина са получавали предупреждение след предупреждение, но не са се вслушвали в тях. Собственото “аз” е центърът и всичко останало бива подчинено пред него.
Видях, че църквата почти е загубила духа на себеотрицание и себепожертвувателност. Църковните членове поставят на първо място собственото “аз” и интересите си, а след това правят за делото това, за което смятат, че им остават сили. Видях, че такава жертва е с недостатък и е неприемлива за Бог. Всички би трябвало да се стремят да правят всичко според силите си за напредъка на делото. Видях, че онези, които нямат имущество, но имат физическа сила, са отговорни пред Бог за това, което притежават. Трябва да бъдат старателни в работата си и усърдни по дух. Не бива да остават хората с притежание да правят всички жертви. Но често бедните не осъзнават, че могат да проявят себеотрицание по много начини, могат да харчат по-малко за дрехи и за задоволяване на вкуса и апетита, както и да намерят какво да спестят за делото и така да си съберат съкровище на небето. Видях, че истината е привлекателна и красива, но ако бъде лишена от Божията сила, ще остане безсилна.
Видях, че на различни места, на Изток и на Запад, мнозина прибавят ферма към ферма, нива към нива и къща към къща, като се оправдават с Божието дело и заявяват, че правят това, за да могат да му помогнат. Оковават се в такива вериги, че не могат да бъдат от никаква полза за делото. Някои купуват парче земя и работят с всички сили, за да го изплатят. Толкова са заети, че могат да отделят съвсем малко време за молитва, за служене на Бог и за получаване на сила от Него, с която да победят изкушенията. Затова в дългове и когато делото се нуждае от тях, те не могат да помогнат, защото първо трябва да се освободят от дълга си. Но веднага след като се разплатят, те имат по-малко желание да помагат на делото от преди, тъй като се заемат с придобиване на нова собственост. Ласкаят се с мисълта, че действат правилно и че ще използват парите за делото, а всъщност си трупат съкровища на земята. Обичат истината на думи, а не на дело. Обичат делото толкова, колкото личи и от делата им. Обичат делото си повече, а Божието дело по-малко. Стремежът към света става по-силен, а стремежът към небето отслабва. Сърцата им са прилепени към техните съкровища. С примера си казват на хората около себе си, че възнамеряват да останат тук и че този свят е техен дом. Ангелът каза: “Ти си пазач на брата си”.
Мнозина правят ненужни разходи, просто за да задоволят капризите си, вкусовете си и пожеланото от очите, макар че делото се нуждае от използваните по този начин пари и някои от Божиите служители са облечени бедно и трудът им е възпрепятстван поради липса на средства. Ангелът Каза: “Времето им за работа скоро ще отмине. Делата им показват, че собственото им “аз” е техният идол, пред когото принасят жертва”. Задоволяват първо егоизма си. Чувствата им се изразяват с думите: “Пазач ли съм аз на брата си?” Мнозина са получавали предупреждение след предупреждение, но не са се вслушвали в тях. Собственото “аз” е центърът и всичко останало бива подчинено пред него.
Видях, че църквата почти е загубила духа на себеотрицание и себепожертвувателност. Църковните членове поставят на първо място собственото “аз” и интересите си, а след това правят за делото това, за което смятат, че им остават сили. Видях, че такава жертва е с недостатък и е неприемлива за Бог. Всички би трябвало да се стремят да правят всичко според силите си за напредъка на делото. Видях, че онези, които нямат имущество, но имат физическа сила, са отговорни пред Бог за това, което притежават. Трябва да бъдат старателни в работата си и усърдни по дух. Не бива да остават хората с притежание да правят всички жертви. Но често бедните не осъзнават, че могат да проявят себеотрицание по много начини, могат да харчат по-малко за дрехи и за задоволяване на вкуса и апетита, както и да намерят какво да спестят за делото и така да си съберат съкровище на небето. Видях, че истината е привлекателна и красива, но ако бъде лишена от Божията сила, ще остане безсилна.
RSS Feed
