Последните дни
  • Начало
  • Библия
  • Новини
  • Мнението ми
  • Статии
  • Теологични измами
  • Истински Адвентизъм

V.Благочестивият живот на църквата на остатъка

14/3/2014

Comments

 
Picture
  Из "Събитията на последните дни" - Елън Уайт


                Ре­в­но­с­тен жи­вот
“В те­зи дни, то­ч­но пре­ди вто­ро­то при­ше­с­т­вие на Хри­с­то­с ­т­ря­б­ва да се из­вър­ши де­ло, по­до­б­но на то­ва на Йо­ан Кръ­с­ти­тел. Бог зо­ве мъ­же и же­ни, ко­и­то да при­го­т­вят хо­ра­та за Вто­ро­то при­ше­с­т­вие.

...За да се раз­не­се вест ка­то та­зи на Йо­ан, ние тря­б­ва да има­ме не­го­ва­та ду­хо­в­на опи­т­ност. Съ­що­то де­ло тря­б­ва да бъ­де из­вър­ше­но в нас. Ние тря­б­ва да гле­да­ме на Бо­га и гле­дай­ки Го, да не по­г­ле­ж­да­ме към се­бе си” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

“Об­ще­ни­е­то с Бо­га ще об­ла­го­ро­ди на­ши­те ха­ра­к­те­ри и жи­вот. Хо­ра­та ще раз­би­рат кои сме ние, ка­к­то ня­ко­га по­з­на­ва­ха, че пър­ви­те уче­ни­ци са би­ли Бо­жии по­с­ле­до­ва­те­ли. То­ва ще да­де на ра­бо­т­ни­ка си­ла, ко­я­то не мо­же да бъ­де по­лу­че­на от ни­къ­де дру­га­де. Той не ще до­пу­с­не да бъ­де ли­шен от нея. Ни­е­ т­ря­б­ва да жи­ве­ем ре­в­но­с­тен жи­вот ­ жи­вот на ми­съл и дей­с­т­вие, на ти­ха мо­ли­т­ва и ре­в­но­с­т­на ра­бо­та” (“Це­ле­б­но слу­же­не”).


“Мо­ли­т­ва и ста­ра­ние, ста­ра­ние и мо­ли­т­ва тря­б­ва да бъ­де ос­но­в­но­то в жи­во­та ти. Ти тря­б­ва да се мо­лиш, тъй ка­то вси­ч­ки дъл­жим на Бо­га хва­ла. Съ­що и бла­го­дар­ност за си­ли­те, ко­и­то ни е дал за де­ло­то, за­що­то от­го­вор­но­с­ти­те за не­го па­дат вър­ху нас” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.4).

“Без мо­ли­т­ва ни­кой чо­век не е в бе­зо­па­с­ност за ден или час” (“Ве­ли­ка бор­ба”).

“То­зи, кой­то се мо­ли, но ни­що не пра­ви, ско­ро ще спре да се мо­ли” (“Пъ­тят към Хри­с­тос”).

                               Твър­до вко­ре­не­ни в Хри­с­тос
“Бу­ря­та ид­ва, бу­ря, ко­я­то ще из­пи­та вя­ра­та на все­ки. Вяр­ва­щи­те тря­б­ва СЕ­ГА да бъ­дат здра­во вко­ре­не­ни в Хри­с­тос. В про­ти­вен слу­чай ня­коя сла­бост ще ги от­де­ли от Не­го” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“За нас е до­б­ре да пре­кар­ва­ме един час в раз­ми­ш­ле­ния и за­дъл­бо­че­ни из­с­ле­д­ва­ния на жи­во­та на Исус Хри­с­тос. Тря­б­ва да изу­ча­ва­ме не­пре­къ­с­на­то жи­во­та Му, ка­то умът ни се спи­ра вър­ху вся­ка сце­на, осо­бе­но фи­нал­ни­те” (“Жи­во­тът на Исус”).

“Един­с­т­ве­на­та за­щи­та про­тив зло­то е да пу­с­нем Исус да оби­та­ва в сър­ца­та ни, чрез вя­ра в Не­го­ва­та пра­ве­д­ност. Ако ня­ма­ме жи­ва връ­з­ка с Бо­га, ни­ко­га ня­ма да мо­жем да се съ­п­ро­ти­в­ля­ва­ме да из­бе­г­нем не­о­с­ве­те­ни­те вли­я­ния за се­бе­лю­би­во­ст­та и се­бе­у­га­ж­да­не­то и на из­ку­ше­ни­е­то на гре­ха. Мо­же да изо­с­та­вим мно­го ло­ши на­ви­ци, за из­ве­с­т­но вре­ме мо­жем да се от­де­лим от са­та­нин­с­ка­та опе­ка, но без жи­ва връ­з­ка с Бо­га, ние ще бъ­дем по­бе­де­ни. Без ли­ч­но по­з­на­ва­не на Хри­с­тос и без все­ки­д­не­в­но об­ще­ние с Не­го ние сме под вли­я­ни­е­то на вра­га и в края ще се по­д­чи­ним на не­го­ва­та во­ля” (“Жи­во­тът на Исус”).

“Хри­с­тос и Не­го­во­то раз­пя­тие тря­б­ва да бъ­дат те­ма на за­дъл­бо­че­но раз­ми­ш­ле­ние и раз­го­вор, ко­я­то да ни из­пъл­ва с най-ра­до­с­т­ни емо­ции” (“Пъ­тят към Хри­с­тос”).

                                 Офор­ме­ни чрез Све­тия Дух
“Ни­ко­га чо­ве­ш­ко­то сър­це не ще по­з­нае ис­тин­с­ко­то ща­с­тие, до­ка­то не бъ­де до­пу­с­не да бъ­де офор­ме­но от Све­тия Дух. Той при­с­по­со­бя­ва об­но­ве­на­та ду­ша към Исус Хри­с­тос. По­с­ре­д­с­т­вом то­ва вли­я­ние вра­ж­да­та про­тив Бог е за­ме­не­на с вя­ра и лю­бов, гор­до­ст­та със сми­ре­ние. Ду­ша­та въз­при­е­ма кра­со­та­та на бо­же­с­т­ве­на­та ис­ти­на, Хри­с­тос е про­с­ла­вен с най-ви­со­ка чест и със съ­вър­шен ха­ра­к­тер” (“На­ши­ят ви­сок вик”).

“В нас ня­ма то­зи им­пулс, та­зи спо­со­б­ност на ума ни, та­зи на­к­лон­ност на сър­це­то ни да осъ­з­на­ем ну­ж­да­та от все­ки­дне­вен Бо­жий кон­т­рол” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

“Све­ти­ят Дух ос­ве­тя­ва на­шия мрак, про­с­ве­т­ля­ва не­ве­же­с­т­во­то ни и ни по­ма­га в раз­но­о­б­ра­з­ни­те ни про­б­ле­ми. На­ши­ят ум тря­б­ва да е по­с­то­ян­но под вли­я­ни­е­то на Бо­га. Ако наш бог е ма­те­ри­а­ли­з­мът, ако ня­ма­ме же­ла­ние да се мо­ли­м и да об­щу­ва­ме с Хри­с­тос, Из­во­рът на си­ла­та и мъ­д­ро­ст­та, Све­тия Дух не ще има об­ще­ние с нас” (“На­ши­ят ви­сок вик”).

                               Ну­ж­да от изу­ча­ва­не на Би­б­ли­я­та
“Ни­то ед­но об­но­ве­но сър­це не мо­же да из­лъ­ч­ва бла­го­у­ха­ние без все­ки­д­не­в­но по­с­то­ян­с­т­во в изу­ча­ва­не­то на Бо­жи­е­то сло­во. Бо­же­с­т­ве­на­та бла­го­дат тря­б­ва да бъ­де по­лу­ча­ва­на все­ки­д­не­в­но. В про­тивен слу­чай не мо­жем да го­во­рим за про­мя­на” (“На­ши­ят ви­сок вик”).

“Не­ка вя­ра­та ви бъ­де по­т­вър­де­на чрез Бо­жи­е­то сло­во. Не­ка да се хва­нем здра­во за жи­во­то сви­де­тел­с­т­во на ис­ти­на­та. Имай­те вя­ра в Хри­с­тос ка­то ли­чен Спа­си­тел. Той е бил и ще бъ­де на­ша­та ве­ч­на Си­ла...” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Хри­с­ти­я­ни­те тря­б­ва да се по­д­го­т­вят за то­ва, ко­е­то ско­ро ­ще се сто­ва­ри вър­ху све­та ка­то изу­ми­тел­но съ­би­тие. Та­зи по­д­го­то­в­ка те тря­б­ва да на­п­ра­вят чрез ста­ра­тел­но изу­ча­ва­не на Бо­жи­е­то сло­во и по­с­ре­д­с­т­вом стре­ме­жа да съ­о­б­ра­зят жи­во­та си с пра­вил­ни­те при­н­ци­пи” (“Про­ро­ци и ца­ре”).

“Ни­кой, ос­вен оне­зи, в ко­и­то Бо­жи­и­те ис­ти­ни са здра­во ус­та­но­ве­ни, не ще пре­жи­ве­ят по­с­ле­д­ни­ят ве­лик ко­нф­ликт” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Са­мо оне­зи, ко­и­то са би­ли при­ле­ж­ни уче­ни­ци на Сло­во­то и са ста­на­ли съ­у­ча­с­т­ни­ци с лю­бо­в­та на Ис­ти­на­та, ще бъ­дат за­щи­те­ни от за­б­лу­ди­те, по­ро­би­ли то­зи свят” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“На­ши­ят на­род тря­б­ва да раз­бе­ре Бо­жи­и­те про­ро­че­с­т­ва. Той тря­б­ва си­с­те­ма­ти­ч­но да изу­ча­ва при­н­ци­пи­те на раз­к­ри­та­та ис­ти­на, по­д­го­т­вя­щи го за то­ва, ко­е­то ще до­й­де вър­ху зе­мя­та, и за­па­з­ва­щи го от вя­тъ­ра на вся­ко фал­ши­во уче­ние” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

                              Па­зе­те Сло­во­то в умо­ве­те си
“Ня­кол­ко пъ­ти дне­в­но зла­т­ни ча­со­ве тря­б­ва да по­с­ве­тим на мо­ли­т­ва и изу­ча­ва­не на Сло­во­то. Ед­но от ус­ло­ви­я­та, за да жи­ве­ем ду­хо­вен жи­вот, е за­па­ме­тя­ва­не­то на сти­хо­ве от Би­б­ли­я­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.4).

“Скъ­по­цен­но­то Бо­жие сло­во е за мла­ди­те об­ра­зе­цът, как тря­б­ва да про­я­вя­ват вяр­ност към Ца­ря на Не­бе­то. Не­ка за­па­ме­тя­ват текст след текст и да при­до­би­ват зна­ние за то­ва, ко­е­то Хри­с­тос е ка­зал” (“Мо­ят жи­вот днес”).

“От Бо­жи­е­то сло­во съ­г­ра­ди сте­на око­ло­ се­бе си и ще ви­диш, че све­тът не ще ус­пее да я раз­ру­ши. За­по­м­ни те­к­с­то­ве от Би­б­ли­я­та и ги на­со­чи про­тив Са­та­на. Ко­га­то до­й­де да те из­ку­ша­ва, от­п­ра­ти го с ду­ми­те: ‘Пи­са­но е!’ С те­зи ду­ми на­ши­ят Го­с­под по­с­ре­щ­на из­ку­ше­ни­я­та и ги от­х­вър­ли” (“Ревю енд Херълд”, 10 април 1888 г.).

“Па­зи в ума си Хри­с­то­ви­те сло­ва. Те са по-скъ­пи от зла­то и сре­б­ро” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“Но­си със се­бе си джо­б­на Би­б­лия. Из­по­л­з­вай вся­ка въз­мо­ж­ност, за да за­па­зиш в па­мет­та си не­й­ни­те скъ­пи обе­ща­ния” (“Ревю енд Херълд”, 27 април 1905 г.).

“Ще до­й­де вре­ме, ко­га­то мно­зи­на ще бъ­дат ли­ше­ни от въз­мо­ж­но­ст­та да че­тат Бо­жи­е­то Сло­во. Но ако Би­б­ли­я­та е за­пе­ча­та­на в УМО­ВЕ­ТЕ ви, ни­кой не ще мо­же да ви я от­не­ме” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.).

“Изу­ча­вай­те Бо­жи­е­то сло­во. За­па­ме­тя­вай­те не­го­ви­те скъ­по­цен­ни обе­ща­ния та­ка, че ко­га­то бъ­де­те ли­ше­ни от Би­бли­я­та, да по­м­ни­те скъ­по­цен­ни­те сло­ва” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.10).

                От­к­ро­ве­ние 14 гла­ва ­ опо­ра за Бо­жия на­род
“В те­зи по­с­ле­д­ни дни на­ше за­дъл­же­ние е да раз­бе­рем пъл­но­то зна­че­ние на пър­ва­та, вто­ра­та и тре­та­та ан­гел­с­ка вест. Вси­ч­ки на­ши раз­съ­ж­де­ния тря­б­ва да бъ­дат в син­х­рон с Бо­жи­е­то сло­во. Три­те ан­гел­с­ки ве­с­ти са за­пи­са­ни в От­к­ро­ве­ние 14 гла­ва” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.13).

“Мно­зи­на ми­с­лят, че тре­та­та ан­гел­с­ка вест ня­ма­ в­ръ­з­ка с пър­ви­те две. Са­та­на раз­би­ра то­ва и не­го­ви­ят де­б­нещ да пра­ви зло по­г­лед це­ли да по­гу­би те­зи хо­ра, но ве­ст­та на тре­тия ан­гел на­со­ч­ва вни­ма­ни­е­то им към най-свя­то­то мя­с­то и те­зи, ко­и­то са изу­ча­ва­ли пър­ви­те две ве­с­ти, на­со­ч­ват ми­с­ли­те си към не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще. Те ви­ж­дат съ­вър­ше­на­та по­с­ле­до­ва­тел­ност в ис­ти­ни­те на три­те ангел­с­ки ве­с­ти и с ра­дост ги при­е­мат, ка­то с ра­дост сле­д­ват Исус с вя­ра в не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще. Те­зи ве­с­ти ми бя­ха пре­д­с­та­ве­ни ка­то ко­т­ва за Бо­жия на­род. Хо­ра­та, ко­и­то ги раз­бе­рат и при­е­мат, ще бъ­дат за­па­зе­ни от мно­го­б­рой­ни­те са­та­нин­с­ки за­б­лу­ди” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

                          Вяр­вай­те на Бо­жи­е­то сло­во
“Те­зи, ко­и­то по­с­та­вят под съм­не­ние Бо­жи­е­то сло­во и се съм­ня­ват във вси­ч­ко, към ко­е­то мо­же да се про­я­ви не­ве­рие, ще раз­бе­рат, че се изи­с­к­ва стра­ш­на бор­ба за да про­я­вят вя­ра, ко­га­то тру­д­но­ст­та до­й­де. Ще е по­ч­ти не­въз­мо­ж­но да се пре­въз­мо­г­не вли­я­ни­е­то, об­вър­за­ло ума, при­у­чен на не­ве­рие, по­ра­ди ко­е­то чо­ве­ш­ка­та ду­ша се ока­з­ва уло­ве­на в са­та­нин­с­ка при­м­ка, ка­то ста­ва все по-сла­ба да раз­къ­са смър­то­но­с­на­та мре­жа, плъ­т­но омо­та­на око­ло нея.

Ко­га­то се съм­ня­ва, чо­век по­ви­к­ва са­та­нин­с­ки­те си­ли. Един­с­т­ве­на­та на­де­ж­да за въз­при­е­лия при­н­ци­па на не­ве­рие е да се ос­та­ви в ръ­це­те на Спа­си­те­ля, ка­то де­те да пре­до­с­та­ви же­ла­ни­я­та и на­ви­ци­те си на Хри­с­тос и да бъ­де из­ве­ден от тъм­ни­на­та и въ­ве­ден в чу­д­на­та Ису­со­ва све­т­ли­на. Чо­ве­кът не мо­же със свои си­ли да се ос­во­бо­ди от мре­жа­та на Са­та­на. То­зи, кой­то се учи на съм­не­ние и кри­ти­кар­с­т­во, ук­ре­п­ва се­бе си в не­ве­рие” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

                       По­д­го­то­в­ка за бъ­де­щи­те из­пи­та­ния
“Бо­жи­и­те слу­ги не тря­б­ва да го­т­вят сло­ва­та си то­га­ва, ко­га­то до­й­дат из­пи­ти­те на вя­ра­та. Тя­х­на­та по­д­го­то­в­ка тря­б­ва да се съ­с­тои във все­ки­д­не­в­но па­зе­на в сър­ца­та на скъ­по­цен­ни­те ис­ти­ни от Бо­жи­е­то сло­во, в хра­не­не с Хри­с­то­ви­те по­у­че­ния и в ук­ре­п­ва­не на вя­ра­та чрез мо­ли­т­ва. И ко­га­то из­пи­та­ни­я­та до­й­дат, Све­ти­ят Дух ще ос­ве­т­ли в па­мет­та им на­с­то­я­щи­те ис­ти­ни, ко­и­то ще до­ко­с­нат сър­ца­та на хо­ра­та, ко­и­то ид­ват да ги слу­шат. Бог ще ос­ве­т­ли по­з­на­ни­е­то, по­лу­че­но чрез ста­ра­тел­но изу­ча­ва­не на Пи­са­ни­я­та, то­ч­но то­га­ва, ко­га­то те имат ну­ж­да от не­го” (“Съ­ве­ти за съ­бо­т­но-учи­ли­щ­на работа”).

“Ко­га­то до­й­де вре­ме­то на из­пи­та­ни­е­то мно­зи­на, ко­и­то се­га про­по­вя­д­ват на дру­ги­те, чрез ста­ра­тел­но изу­ча­ва­не на раз­би­ра­ни­я­та си ще раз­бе­рат, че не мо­гат да да­дат за­до­во­ли­те­лен от­го­вор. До вре­ме­то на из­пи­та­ни­е­то те не са по­з­на­ва­ли не­ве­же­с­т­во­то си. Мно­зи­на в цър­к­ва­та смя­тат, че раз­би­рат то­ва, в ко­е­то вяр­ват, но до­ка­то не за­по­ч­не бор­ба­та, не ще осъ­з­на­ят со­б­с­т­ве­на­та си сла­бост. Ко­га­то бъ­дат от­де­ле­ни от вяр­ва­щи­те и бъ­дат при­ну­де­ни да ос­та­нат са­ми и да обя­с­нят убе­ж­де­ни­я­та си, те ще бъ­дат мно­го учу­де­ни, кол­ко обър­ка­ни са раз­съ­ж­де­ни­я­та им въз ос­но­ва на то­ва, ко­е­то те смя­тат за ис­ти­на” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

                            Кон­т­рол над мо­рал­ни­те си­ли
“Спо­со­б­но­ст­та да до­ка­жем вя­ра­та си е до­б­ро за­во­е­ва­ние, но ако ис­ти­на­та не про­ни­к­не по-дъл­бо­ко, ду­ша­та ни­ко­га не ще бъ­де спа­се­на. Сър­це­то тря­б­ва да бъ­де очи­с­те­но от вси­ч­ки мо­рал­ни пе­т­на” (“На­ши­ят ви­сок вик”).

“Малцина смя­тат, че за­дъл­же­ни­е­то им се съ­с­тои в то­ва да мо­гат да кон­т­ро­ли­рат ми­с­ли­те и ду­ми­те си. Тру­д­но е не­ди­с­ци­п­ли­ни­ран ум да се за­ни­ма­ва с по­ле­з­ни не­ща. Ако ми­с­ли­те не се из­по­л­з­ват це­ле­на­со­че­но, вя­ра­та не ще мо­же да оби­та­ва в ду­ша­та. Умът тря­б­ва да бъ­де за­ет с въз­ви­ше­ни и ве­ч­ни не­ща, ина­че той ще се за­ни­ма­ва с дре­б­на­ви и по­вър­х­но­с­ти ми­с­ли. Ка­к­то ин­те­ле­к­ту­ал­ни­те, та­ка и мо­рал­ни­те си­ли тря­б­ва да бъ­дат ди­с­ци­п­ли­ни­ра­ни, за да ста­нат по-здра­ви и да се раз­ви­ват чрез из­пи­ти­те” (“Сви­де­тел­с­т­ва за здра­ве­то”).

                                  При­ме­рът на Енох
“Енох хо­ди по Бо­га 300 го­ди­ни пре­ди да бъ­де взет на не­бе­то, ка­то съ­с­то­я­ни­е­то на све­та то­га­ва не е би­ло по-бла­го­п­ри­я­т­но от се­га­ш­но­то за из­г­ра­ж­да­не на Хри­с­то­по­до­бен ха­ра­к­тер. Как Енох Хо­де­ше по Бо­га? Той въз­пи­та­ва­ше ума и сър­це­то си в чу­в­с­т­во­то, че ви­на­ги се на­ми­ра в при­съ­с­т­ви­е­то на Бо­га, а ко­га­то бе­ше сму­тен, мо­ли­т­ви­те му за за­к­ри­ла до­с­ти­га­ха до Го­с­под.

Енох не пра­ве­ше ни­що, ко­е­то би огор­чи­ло Не­го­вия Бог. По­с­то­ян­но па­зе­ше в съ­з­на­ни­е­то си Бо­жи­е­то при­съ­с­т­вие. Си­гур­но се е мо­лил: "Учи ме на пъ­тя Си, та да не съ­г­ре­ша. Ка­к­ва е бла­го­ст­та Ти, ко­я­то се гри­жи за мен! Ка­к­во да сто­ря за да бъ­деш до­во­лен от мен, Го­с­по­ди Бо­же мой?" Та­ка не­го­ви­те по­с­тъ­п­ки бя­ха ви­на­ги в хар­мо­ния с Бо­жи­и­те за­по­ве­ди. Енох има­ше пъл­но до­ве­рие и упо­ва­ние, че не­бе­с­ни­ят Му Ба­ща ще му по­мо­г­не. Енох ня­ма­ше со­б­с­т­ве­ни ми­с­ли и же­ла­ния. Бе­ше се из­ця­ло пре­дал на Го­с­по­д­ната во­ля.

Се­га Енох е пре­д­с­та­ви­тел на оне­зи, ко­и­то ще се жи­ви, ко­га­то Хри­с­тос до­й­де, и ще бъ­дат пре­об­ра­зе­ни в ан­ге­ли, без да ви­дят смърт” (“Про­по­ве­ди и раз­го­во­ри”, т.1).

“Енох бе­ше из­ку­ша­ван та­ка, ка­к­то сме из­ку­ша­ва­ни и ние. Той е бил за­о­би­ко­лен от хо­ра, не по-пра­ве­д­ни от те­зи, ко­ито за­о­би­ка­лят се­га нас. Ат­мо­с­фе­ра­та, в ко­я­то се е на­ми­рал, е би­ла про­пи­та с грях и не­че­с­тие съ­що ка­к­то и днес, но въ­п­ре­ки вси­ч­ко е жи­вял свят жи­вот! Енох ос­та­ва не­о­пе­т­нен от гре­ха, кой­то пре­об­ла­да­ва­ше във вре­ме­то, в ко­е­то жи­ве­е­ше. Та­ка и ние мо­жем да ос­та­нем чи­с­ти и не­о­пе­т­не­ни” (“Сви­де­тел­с­т­во”, т.1).

                    По­м­не­те Бо­жи­и­те ми­на­ли бла­го­с­ло­ве­ния
“Об­ръ­щай­ки по­г­лед към ми­на­ло­то, гле­дай­ки към стъ­п­ки­те, ко­и­то сме на­п­ра­ви­ли, за да сти­г­нем до днес, мо­га да ка­жа: "Сла­ва на Бо­га!" Ко­га­то гле­дам ка­к­во Бог е из­вър­шил, из­пъл­вам се с уди­в­ле­ние и упо­ва­ние в Хри­с­тос, кой­то ни е во­дил. Не би­ва да се бо­им за бъ­де­ще­то, ос­вен ако за­б­ра­вим пъ­тя, по кой­то Бог ни е во­дил, ка­к­то и Не­го­ви­те по­у­че­ния в из­ми­на­ли­те дни.”

                            Вре­ме за се­ро­и­з­но из­пи­т­ва­не
“Ако ня­ко­га е има­ло вре­ме за се­ри­о­з­но из­пи­т­ва­не, то е се­га, ко­га­то ли­ч­но­то бла­го­че­с­тие тря­б­ва да е ос­но­в­но. Тря­б­ва да се за­пи­та­ме: "Ка­к­во съм аз? Ка­к­ва е ра­бо­та­та и ми­си­я­та ми? За ко­го ра­бо­тя ­ за Хри­с­тос или за Са­та­на?" Не­ка все­ки да се сми­ри пред Бо­га, за­що­то се­га жи­ве­ем във ве­ли­кия ден на Из­ку­п­ле­ни­е­то. Де­ла­та на мно­го хо­ра, ко­и­то се­га спят в гро­бо­ве­те си, се раз­г­ле­ж­дат пред Бо­га. Из­по­ве­д­та на вя­ра­та ти в оня ден не ще бъ­де га­рант за спа­се­ни­е­то ти, а га­рант ще е Ли­ч­но­ст­та, на ко­я­то си от­дал лю­бо­в­та си. Из­чи­с­тен ли е хра­мът на ду­ша­та ти от не­чи­с­то­та­та? Из­по­вя­дал и по­ка­ял ли съм се за гре­хо­ве­те си пред Бо­га, за да бъ­дат за­ли­че­ни? Да­вам ли не­об­ми­с­ле­ни пре­цен­ки за се­бе си? Же­лая ли да сто­ря вси­ч­ко, да на­п­ра­вя вся­ка­к­ва жер­т­ва, за да по­з­ная на­пъл­но Исус Хри­с­тос? Чу­в­с­т­вам ли все­ки мо­мент, че не при­на­д­ле­жа на се­бе си, а съм Хри­с­то­ва со­б­с­т­ве­ност? Че слу­ж­ба­та ми при­на­д­ле­жи на Бо­га. На ко­го при­на­д­ле­жа?” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Тря­б­ва да се за­пи­та­ме: "За ка­к­во жи­ве­ем и ра­бо­тим? Ка­к­ви ще са по­с­ле­ди­ци­те от вси­ч­ко?" (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”, 21 ноември 1891 г.).

                  Жи­ве­й­те със стра­хо­по­чи­та­ние от съ­д­ния ден
“Ка­то гле­дам хо­ра­та в гра­до­ве­те, бър­за­щи и за­е­ти с ра­бо­та­та си, съм се за­пи­т­ва­ла да­ли се за­ми­с­лят ня­ко­га за Бо­жия ден, кой­то ще до­й­де мно­го ско­ро” (“Про­по­ве­ди и раз­го­во­ри”, т.1).

“Жи­во­тът ни не ще има сми­съл, ако не на­со­ч­ва­ме по­г­ле­да си към де­ня на съ­да, кой­то въ­п­ре­ки дъл­го­то си за­ба­вя­не е на­б­ли­жил, на пра­га е и бър­за мно­го. Тръ­ба­та на Ар­хан­ге­ла ско­ро ще стре­с­не жи­ви­те и ще съ­бу­ди мър­т­ви­те” (Ве­ли­ка­та бор­ба).

                              Го­то­ви за При­ше­с­т­ви­е­то
“Ако се­га не на­ми­ра­ме ра­дост в съ­зер­ца­ва­не на не­бе­с­ни­те не­ща, ако не на­ми­ра­ме ин­те­рес в тър­се­не­то на Бо­жи­е­то по­з­на­ние, удо­в­ле­т­во­ре­ние в раз­ми­с­ли­те за Хри­с­то­вия ха­ра­к­тер, ако свя­то­ст­та ня­ма при­те­га­тел­на си­ла за нас, то­га­ва мо­жем да бъ­дем си­гур­ни, че на­де­ж­да­та ни за не­бе­то е на­п­ра­з­на. Пъл­но­то съ­г­ла­сие с Бо­жи­я­та во­ля е да бъ­да пре­ди вси­ч­ко хри­с­ти­я­нин. Той ще оби­ча да го­во­ри за Бо­га, за Исус, за до­ма на бла­жен­с­т­во­то и за чи­с­то­та­та, кой­то Бог е при­го­т­вил за оне­зи, ко­и­то го оби­чат. Раз­ми­с­ли­те по те­зи те­ми, ко­га­то ду­ша­та из­пи­т­ва на­с­ла­да от бла­го­с­ло­ве­ни­я­та, по­да­ре­ни ни от Бо­га, апо­с­то­ла пре­д­с­та­вя ка­то пре­д­в­ку­с­ва­не на мо­гъ­ще­с­т­во­то на ид­ва­щия свят” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Ако пред Бо­га си пре­д­с­та­вен ДНЕС, ти си го­тов, ако Хри­с­тос до­й­де ДНЕС” (“В не­бе­с­ни­те ме­с­та”).

Comments
    DMCA.com

    Автор

    В светлината на Библията

    Архив

    November 2022
    October 2022
    September 2022
    August 2022
    July 2022
    June 2022
    May 2022
    April 2022
    March 2022
    February 2022
    January 2022
    December 2021
    November 2021
    October 2021
    September 2021
    August 2021
    July 2021
    June 2021
    May 2021
    April 2021
    March 2021
    February 2021
    January 2021
    December 2020
    November 2020
    October 2020
    September 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    May 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    February 2017
    December 2016
    July 2016
    May 2016
    March 2016
    February 2016
    August 2015
    June 2015
    May 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015
    December 2014
    November 2014
    October 2014
    September 2014
    August 2014
    July 2014
    June 2014
    March 2014
    January 2014
    December 2013
    November 2013
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.