V.Благочестивият живот на църквата на остатъка

  Из "Събитията на последните дни" - Елън Уайт


                Ре­в­но­с­тен жи­вот
“В те­зи дни, то­ч­но пре­ди вто­ро­то при­ше­с­т­вие на Хри­с­то­с ­т­ря­б­ва да се из­вър­ши де­ло, по­до­б­но на то­ва на Йо­ан Кръ­с­ти­тел. Бог зо­ве мъ­же и же­ни, ко­и­то да при­го­т­вят хо­ра­та за Вто­ро­то при­ше­с­т­вие.

...За да се раз­не­се вест ка­то та­зи на Йо­ан, ние тря­б­ва да има­ме не­го­ва­та ду­хо­в­на опи­т­ност. Съ­що­то де­ло тря­б­ва да бъ­де из­вър­ше­но в нас. Ние тря­б­ва да гле­да­ме на Бо­га и гле­дай­ки Го, да не по­г­ле­ж­да­ме към се­бе си” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

“Об­ще­ни­е­то с Бо­га ще об­ла­го­ро­ди на­ши­те ха­ра­к­те­ри и жи­вот. Хо­ра­та ще раз­би­рат кои сме ние, ка­к­то ня­ко­га по­з­на­ва­ха, че пър­ви­те уче­ни­ци са би­ли Бо­жии по­с­ле­до­ва­те­ли. То­ва ще да­де на ра­бо­т­ни­ка си­ла, ко­я­то не мо­же да бъ­де по­лу­че­на от ни­къ­де дру­га­де. Той не ще до­пу­с­не да бъ­де ли­шен от нея. Ни­е­ т­ря­б­ва да жи­ве­ем ре­в­но­с­тен жи­вот ­ жи­вот на ми­съл и дей­с­т­вие, на ти­ха мо­ли­т­ва и ре­в­но­с­т­на ра­бо­та” (“Це­ле­б­но слу­же­не”).

---

“Мо­ли­т­ва и ста­ра­ние, ста­ра­ние и мо­ли­т­ва тря­б­ва да бъ­де ос­но­в­но­то в жи­во­та ти. Ти тря­б­ва да се мо­лиш, тъй ка­то вси­ч­ки дъл­жим на Бо­га хва­ла. Съ­що и бла­го­дар­ност за си­ли­те, ко­и­то ни е дал за де­ло­то, за­що­то от­го­вор­но­с­ти­те за не­го па­дат вър­ху нас” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.4).

“Без мо­ли­т­ва ни­кой чо­век не е в бе­зо­па­с­ност за ден или час” (“Ве­ли­ка бор­ба”).

“То­зи, кой­то се мо­ли, но ни­що не пра­ви, ско­ро ще спре да се мо­ли” (“Пъ­тят към Хри­с­тос”).

                               Твър­до вко­ре­не­ни в Хри­с­тос
“Бу­ря­та ид­ва, бу­ря, ко­я­то ще из­пи­та вя­ра­та на все­ки. Вяр­ва­щи­те тря­б­ва СЕ­ГА да бъ­дат здра­во вко­ре­не­ни в Хри­с­тос. В про­ти­вен слу­чай ня­коя сла­бост ще ги от­де­ли от Не­го” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“За нас е до­б­ре да пре­кар­ва­ме един час в раз­ми­ш­ле­ния и за­дъл­бо­че­ни из­с­ле­д­ва­ния на жи­во­та на Исус Хри­с­тос. Тря­б­ва да изу­ча­ва­ме не­пре­къ­с­на­то жи­во­та Му, ка­то умът ни се спи­ра вър­ху вся­ка сце­на, осо­бе­но фи­нал­ни­те” (“Жи­во­тът на Исус”).

“Един­с­т­ве­на­та за­щи­та про­тив зло­то е да пу­с­нем Исус да оби­та­ва в сър­ца­та ни, чрез вя­ра в Не­го­ва­та пра­ве­д­ност. Ако ня­ма­ме жи­ва връ­з­ка с Бо­га, ни­ко­га ня­ма да мо­жем да се съ­п­ро­ти­в­ля­ва­ме да из­бе­г­нем не­о­с­ве­те­ни­те вли­я­ния за се­бе­лю­би­во­ст­та и се­бе­у­га­ж­да­не­то и на из­ку­ше­ни­е­то на гре­ха. Мо­же да изо­с­та­вим мно­го ло­ши на­ви­ци, за из­ве­с­т­но вре­ме мо­жем да се от­де­лим от са­та­нин­с­ка­та опе­ка, но без жи­ва връ­з­ка с Бо­га, ние ще бъ­дем по­бе­де­ни. Без ли­ч­но по­з­на­ва­не на Хри­с­тос и без все­ки­д­не­в­но об­ще­ние с Не­го ние сме под вли­я­ни­е­то на вра­га и в края ще се по­д­чи­ним на не­го­ва­та во­ля” (“Жи­во­тът на Исус”).

“Хри­с­тос и Не­го­во­то раз­пя­тие тря­б­ва да бъ­дат те­ма на за­дъл­бо­че­но раз­ми­ш­ле­ние и раз­го­вор, ко­я­то да ни из­пъл­ва с най-ра­до­с­т­ни емо­ции” (“Пъ­тят към Хри­с­тос”).

                                 Офор­ме­ни чрез Све­тия Дух
“Ни­ко­га чо­ве­ш­ко­то сър­це не ще по­з­нае ис­тин­с­ко­то ща­с­тие, до­ка­то не бъ­де до­пу­с­не да бъ­де офор­ме­но от Све­тия Дух. Той при­с­по­со­бя­ва об­но­ве­на­та ду­ша към Исус Хри­с­тос. По­с­ре­д­с­т­вом то­ва вли­я­ние вра­ж­да­та про­тив Бог е за­ме­не­на с вя­ра и лю­бов, гор­до­ст­та със сми­ре­ние. Ду­ша­та въз­при­е­ма кра­со­та­та на бо­же­с­т­ве­на­та ис­ти­на, Хри­с­тос е про­с­ла­вен с най-ви­со­ка чест и със съ­вър­шен ха­ра­к­тер” (“На­ши­ят ви­сок вик”).

“В нас ня­ма то­зи им­пулс, та­зи спо­со­б­ност на ума ни, та­зи на­к­лон­ност на сър­це­то ни да осъ­з­на­ем ну­ж­да­та от все­ки­дне­вен Бо­жий кон­т­рол” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

“Све­ти­ят Дух ос­ве­тя­ва на­шия мрак, про­с­ве­т­ля­ва не­ве­же­с­т­во­то ни и ни по­ма­га в раз­но­о­б­ра­з­ни­те ни про­б­ле­ми. На­ши­ят ум тря­б­ва да е по­с­то­ян­но под вли­я­ни­е­то на Бо­га. Ако наш бог е ма­те­ри­а­ли­з­мът, ако ня­ма­ме же­ла­ние да се мо­ли­м и да об­щу­ва­ме с Хри­с­тос, Из­во­рът на си­ла­та и мъ­д­ро­ст­та, Све­тия Дух не ще има об­ще­ние с нас” (“На­ши­ят ви­сок вик”).

                               Ну­ж­да от изу­ча­ва­не на Би­б­ли­я­та
“Ни­то ед­но об­но­ве­но сър­це не мо­же да из­лъ­ч­ва бла­го­у­ха­ние без все­ки­д­не­в­но по­с­то­ян­с­т­во в изу­ча­ва­не­то на Бо­жи­е­то сло­во. Бо­же­с­т­ве­на­та бла­го­дат тря­б­ва да бъ­де по­лу­ча­ва­на все­ки­д­не­в­но. В про­тивен слу­чай не мо­жем да го­во­рим за про­мя­на” (“На­ши­ят ви­сок вик”).

“Не­ка вя­ра­та ви бъ­де по­т­вър­де­на чрез Бо­жи­е­то сло­во. Не­ка да се хва­нем здра­во за жи­во­то сви­де­тел­с­т­во на ис­ти­на­та. Имай­те вя­ра в Хри­с­тос ка­то ли­чен Спа­си­тел. Той е бил и ще бъ­де на­ша­та ве­ч­на Си­ла...” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Хри­с­ти­я­ни­те тря­б­ва да се по­д­го­т­вят за то­ва, ко­е­то ско­ро ­ще се сто­ва­ри вър­ху све­та ка­то изу­ми­тел­но съ­би­тие. Та­зи по­д­го­то­в­ка те тря­б­ва да на­п­ра­вят чрез ста­ра­тел­но изу­ча­ва­не на Бо­жи­е­то сло­во и по­с­ре­д­с­т­вом стре­ме­жа да съ­о­б­ра­зят жи­во­та си с пра­вил­ни­те при­н­ци­пи” (“Про­ро­ци и ца­ре”).

“Ни­кой, ос­вен оне­зи, в ко­и­то Бо­жи­и­те ис­ти­ни са здра­во ус­та­но­ве­ни, не ще пре­жи­ве­ят по­с­ле­д­ни­ят ве­лик ко­нф­ликт” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Са­мо оне­зи, ко­и­то са би­ли при­ле­ж­ни уче­ни­ци на Сло­во­то и са ста­на­ли съ­у­ча­с­т­ни­ци с лю­бо­в­та на Ис­ти­на­та, ще бъ­дат за­щи­те­ни от за­б­лу­ди­те, по­ро­би­ли то­зи свят” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“На­ши­ят на­род тря­б­ва да раз­бе­ре Бо­жи­и­те про­ро­че­с­т­ва. Той тря­б­ва си­с­те­ма­ти­ч­но да изу­ча­ва при­н­ци­пи­те на раз­к­ри­та­та ис­ти­на, по­д­го­т­вя­щи го за то­ва, ко­е­то ще до­й­де вър­ху зе­мя­та, и за­па­з­ва­щи го от вя­тъ­ра на вся­ко фал­ши­во уче­ние” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

                              Па­зе­те Сло­во­то в умо­ве­те си
“Ня­кол­ко пъ­ти дне­в­но зла­т­ни ча­со­ве тря­б­ва да по­с­ве­тим на мо­ли­т­ва и изу­ча­ва­не на Сло­во­то. Ед­но от ус­ло­ви­я­та, за да жи­ве­ем ду­хо­вен жи­вот, е за­па­ме­тя­ва­не­то на сти­хо­ве от Би­б­ли­я­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.4).

“Скъ­по­цен­но­то Бо­жие сло­во е за мла­ди­те об­ра­зе­цът, как тря­б­ва да про­я­вя­ват вяр­ност към Ца­ря на Не­бе­то. Не­ка за­па­ме­тя­ват текст след текст и да при­до­би­ват зна­ние за то­ва, ко­е­то Хри­с­тос е ка­зал” (“Мо­ят жи­вот днес”).

“От Бо­жи­е­то сло­во съ­г­ра­ди сте­на око­ло­ се­бе си и ще ви­диш, че све­тът не ще ус­пее да я раз­ру­ши. За­по­м­ни те­к­с­то­ве от Би­б­ли­я­та и ги на­со­чи про­тив Са­та­на. Ко­га­то до­й­де да те из­ку­ша­ва, от­п­ра­ти го с ду­ми­те: ‘Пи­са­но е!’ С те­зи ду­ми на­ши­ят Го­с­под по­с­ре­щ­на из­ку­ше­ни­я­та и ги от­х­вър­ли” (“Ревю енд Херълд”, 10 април 1888 г.).

“Па­зи в ума си Хри­с­то­ви­те сло­ва. Те са по-скъ­пи от зла­то и сре­б­ро” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“Но­си със се­бе си джо­б­на Би­б­лия. Из­по­л­з­вай вся­ка въз­мо­ж­ност, за да за­па­зиш в па­мет­та си не­й­ни­те скъ­пи обе­ща­ния” (“Ревю енд Херълд”, 27 април 1905 г.).

“Ще до­й­де вре­ме, ко­га­то мно­зи­на ще бъ­дат ли­ше­ни от въз­мо­ж­но­ст­та да че­тат Бо­жи­е­то Сло­во. Но ако Би­б­ли­я­та е за­пе­ча­та­на в УМО­ВЕ­ТЕ ви, ни­кой не ще мо­же да ви я от­не­ме” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.).

“Изу­ча­вай­те Бо­жи­е­то сло­во. За­па­ме­тя­вай­те не­го­ви­те скъ­по­цен­ни обе­ща­ния та­ка, че ко­га­то бъ­де­те ли­ше­ни от Би­бли­я­та, да по­м­ни­те скъ­по­цен­ни­те сло­ва” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.10).

                От­к­ро­ве­ние 14 гла­ва ­ опо­ра за Бо­жия на­род
“В те­зи по­с­ле­д­ни дни на­ше за­дъл­же­ние е да раз­бе­рем пъл­но­то зна­че­ние на пър­ва­та, вто­ра­та и тре­та­та ан­гел­с­ка вест. Вси­ч­ки на­ши раз­съ­ж­де­ния тря­б­ва да бъ­дат в син­х­рон с Бо­жи­е­то сло­во. Три­те ан­гел­с­ки ве­с­ти са за­пи­са­ни в От­к­ро­ве­ние 14 гла­ва” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.13).

“Мно­зи­на ми­с­лят, че тре­та­та ан­гел­с­ка вест ня­ма­ в­ръ­з­ка с пър­ви­те две. Са­та­на раз­би­ра то­ва и не­го­ви­ят де­б­нещ да пра­ви зло по­г­лед це­ли да по­гу­би те­зи хо­ра, но ве­ст­та на тре­тия ан­гел на­со­ч­ва вни­ма­ни­е­то им към най-свя­то­то мя­с­то и те­зи, ко­и­то са изу­ча­ва­ли пър­ви­те две ве­с­ти, на­со­ч­ват ми­с­ли­те си към не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще. Те ви­ж­дат съ­вър­ше­на­та по­с­ле­до­ва­тел­ност в ис­ти­ни­те на три­те ангел­с­ки ве­с­ти и с ра­дост ги при­е­мат, ка­то с ра­дост сле­д­ват Исус с вя­ра в не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще. Те­зи ве­с­ти ми бя­ха пре­д­с­та­ве­ни ка­то ко­т­ва за Бо­жия на­род. Хо­ра­та, ко­и­то ги раз­бе­рат и при­е­мат, ще бъ­дат за­па­зе­ни от мно­го­б­рой­ни­те са­та­нин­с­ки за­б­лу­ди” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

                          Вяр­вай­те на Бо­жи­е­то сло­во
“Те­зи, ко­и­то по­с­та­вят под съм­не­ние Бо­жи­е­то сло­во и се съм­ня­ват във вси­ч­ко, към ко­е­то мо­же да се про­я­ви не­ве­рие, ще раз­бе­рат, че се изи­с­к­ва стра­ш­на бор­ба за да про­я­вят вя­ра, ко­га­то тру­д­но­ст­та до­й­де. Ще е по­ч­ти не­въз­мо­ж­но да се пре­въз­мо­г­не вли­я­ни­е­то, об­вър­за­ло ума, при­у­чен на не­ве­рие, по­ра­ди ко­е­то чо­ве­ш­ка­та ду­ша се ока­з­ва уло­ве­на в са­та­нин­с­ка при­м­ка, ка­то ста­ва все по-сла­ба да раз­къ­са смър­то­но­с­на­та мре­жа, плъ­т­но омо­та­на око­ло нея.

Ко­га­то се съм­ня­ва, чо­век по­ви­к­ва са­та­нин­с­ки­те си­ли. Един­с­т­ве­на­та на­де­ж­да за въз­при­е­лия при­н­ци­па на не­ве­рие е да се ос­та­ви в ръ­це­те на Спа­си­те­ля, ка­то де­те да пре­до­с­та­ви же­ла­ни­я­та и на­ви­ци­те си на Хри­с­тос и да бъ­де из­ве­ден от тъм­ни­на­та и въ­ве­ден в чу­д­на­та Ису­со­ва све­т­ли­на. Чо­ве­кът не мо­же със свои си­ли да се ос­во­бо­ди от мре­жа­та на Са­та­на. То­зи, кой­то се учи на съм­не­ние и кри­ти­кар­с­т­во, ук­ре­п­ва се­бе си в не­ве­рие” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

                       По­д­го­то­в­ка за бъ­де­щи­те из­пи­та­ния
“Бо­жи­и­те слу­ги не тря­б­ва да го­т­вят сло­ва­та си то­га­ва, ко­га­то до­й­дат из­пи­ти­те на вя­ра­та. Тя­х­на­та по­д­го­то­в­ка тря­б­ва да се съ­с­тои във все­ки­д­не­в­но па­зе­на в сър­ца­та на скъ­по­цен­ни­те ис­ти­ни от Бо­жи­е­то сло­во, в хра­не­не с Хри­с­то­ви­те по­у­че­ния и в ук­ре­п­ва­не на вя­ра­та чрез мо­ли­т­ва. И ко­га­то из­пи­та­ни­я­та до­й­дат, Све­ти­ят Дух ще ос­ве­т­ли в па­мет­та им на­с­то­я­щи­те ис­ти­ни, ко­и­то ще до­ко­с­нат сър­ца­та на хо­ра­та, ко­и­то ид­ват да ги слу­шат. Бог ще ос­ве­т­ли по­з­на­ни­е­то, по­лу­че­но чрез ста­ра­тел­но изу­ча­ва­не на Пи­са­ни­я­та, то­ч­но то­га­ва, ко­га­то те имат ну­ж­да от не­го” (“Съ­ве­ти за съ­бо­т­но-учи­ли­щ­на работа”).

“Ко­га­то до­й­де вре­ме­то на из­пи­та­ни­е­то мно­зи­на, ко­и­то се­га про­по­вя­д­ват на дру­ги­те, чрез ста­ра­тел­но изу­ча­ва­не на раз­би­ра­ни­я­та си ще раз­бе­рат, че не мо­гат да да­дат за­до­во­ли­те­лен от­го­вор. До вре­ме­то на из­пи­та­ни­е­то те не са по­з­на­ва­ли не­ве­же­с­т­во­то си. Мно­зи­на в цър­к­ва­та смя­тат, че раз­би­рат то­ва, в ко­е­то вяр­ват, но до­ка­то не за­по­ч­не бор­ба­та, не ще осъ­з­на­ят со­б­с­т­ве­на­та си сла­бост. Ко­га­то бъ­дат от­де­ле­ни от вяр­ва­щи­те и бъ­дат при­ну­де­ни да ос­та­нат са­ми и да обя­с­нят убе­ж­де­ни­я­та си, те ще бъ­дат мно­го учу­де­ни, кол­ко обър­ка­ни са раз­съ­ж­де­ни­я­та им въз ос­но­ва на то­ва, ко­е­то те смя­тат за ис­ти­на” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

                            Кон­т­рол над мо­рал­ни­те си­ли
“Спо­со­б­но­ст­та да до­ка­жем вя­ра­та си е до­б­ро за­во­е­ва­ние, но ако ис­ти­на­та не про­ни­к­не по-дъл­бо­ко, ду­ша­та ни­ко­га не ще бъ­де спа­се­на. Сър­це­то тря­б­ва да бъ­де очи­с­те­но от вси­ч­ки мо­рал­ни пе­т­на” (“На­ши­ят ви­сок вик”).

“Малцина смя­тат, че за­дъл­же­ни­е­то им се съ­с­тои в то­ва да мо­гат да кон­т­ро­ли­рат ми­с­ли­те и ду­ми­те си. Тру­д­но е не­ди­с­ци­п­ли­ни­ран ум да се за­ни­ма­ва с по­ле­з­ни не­ща. Ако ми­с­ли­те не се из­по­л­з­ват це­ле­на­со­че­но, вя­ра­та не ще мо­же да оби­та­ва в ду­ша­та. Умът тря­б­ва да бъ­де за­ет с въз­ви­ше­ни и ве­ч­ни не­ща, ина­че той ще се за­ни­ма­ва с дре­б­на­ви и по­вър­х­но­с­ти ми­с­ли. Ка­к­то ин­те­ле­к­ту­ал­ни­те, та­ка и мо­рал­ни­те си­ли тря­б­ва да бъ­дат ди­с­ци­п­ли­ни­ра­ни, за да ста­нат по-здра­ви и да се раз­ви­ват чрез из­пи­ти­те” (“Сви­де­тел­с­т­ва за здра­ве­то”).

                                  При­ме­рът на Енох
“Енох хо­ди по Бо­га 300 го­ди­ни пре­ди да бъ­де взет на не­бе­то, ка­то съ­с­то­я­ни­е­то на све­та то­га­ва не е би­ло по-бла­го­п­ри­я­т­но от се­га­ш­но­то за из­г­ра­ж­да­не на Хри­с­то­по­до­бен ха­ра­к­тер. Как Енох Хо­де­ше по Бо­га? Той въз­пи­та­ва­ше ума и сър­це­то си в чу­в­с­т­во­то, че ви­на­ги се на­ми­ра в при­съ­с­т­ви­е­то на Бо­га, а ко­га­то бе­ше сму­тен, мо­ли­т­ви­те му за за­к­ри­ла до­с­ти­га­ха до Го­с­под.

Енох не пра­ве­ше ни­що, ко­е­то би огор­чи­ло Не­го­вия Бог. По­с­то­ян­но па­зе­ше в съ­з­на­ни­е­то си Бо­жи­е­то при­съ­с­т­вие. Си­гур­но се е мо­лил: "Учи ме на пъ­тя Си, та да не съ­г­ре­ша. Ка­к­ва е бла­го­ст­та Ти, ко­я­то се гри­жи за мен! Ка­к­во да сто­ря за да бъ­деш до­во­лен от мен, Го­с­по­ди Бо­же мой?" Та­ка не­го­ви­те по­с­тъ­п­ки бя­ха ви­на­ги в хар­мо­ния с Бо­жи­и­те за­по­ве­ди. Енох има­ше пъл­но до­ве­рие и упо­ва­ние, че не­бе­с­ни­ят Му Ба­ща ще му по­мо­г­не. Енох ня­ма­ше со­б­с­т­ве­ни ми­с­ли и же­ла­ния. Бе­ше се из­ця­ло пре­дал на Го­с­по­д­ната во­ля.

Се­га Енох е пре­д­с­та­ви­тел на оне­зи, ко­и­то ще се жи­ви, ко­га­то Хри­с­тос до­й­де, и ще бъ­дат пре­об­ра­зе­ни в ан­ге­ли, без да ви­дят смърт” (“Про­по­ве­ди и раз­го­во­ри”, т.1).

“Енох бе­ше из­ку­ша­ван та­ка, ка­к­то сме из­ку­ша­ва­ни и ние. Той е бил за­о­би­ко­лен от хо­ра, не по-пра­ве­д­ни от те­зи, ко­ито за­о­би­ка­лят се­га нас. Ат­мо­с­фе­ра­та, в ко­я­то се е на­ми­рал, е би­ла про­пи­та с грях и не­че­с­тие съ­що ка­к­то и днес, но въ­п­ре­ки вси­ч­ко е жи­вял свят жи­вот! Енох ос­та­ва не­о­пе­т­нен от гре­ха, кой­то пре­об­ла­да­ва­ше във вре­ме­то, в ко­е­то жи­ве­е­ше. Та­ка и ние мо­жем да ос­та­нем чи­с­ти и не­о­пе­т­не­ни” (“Сви­де­тел­с­т­во”, т.1).

                    По­м­не­те Бо­жи­и­те ми­на­ли бла­го­с­ло­ве­ния
“Об­ръ­щай­ки по­г­лед към ми­на­ло­то, гле­дай­ки към стъ­п­ки­те, ко­и­то сме на­п­ра­ви­ли, за да сти­г­нем до днес, мо­га да ка­жа: "Сла­ва на Бо­га!" Ко­га­то гле­дам ка­к­во Бог е из­вър­шил, из­пъл­вам се с уди­в­ле­ние и упо­ва­ние в Хри­с­тос, кой­то ни е во­дил. Не би­ва да се бо­им за бъ­де­ще­то, ос­вен ако за­б­ра­вим пъ­тя, по кой­то Бог ни е во­дил, ка­к­то и Не­го­ви­те по­у­че­ния в из­ми­на­ли­те дни.”

                            Вре­ме за се­ро­и­з­но из­пи­т­ва­не
“Ако ня­ко­га е има­ло вре­ме за се­ри­о­з­но из­пи­т­ва­не, то е се­га, ко­га­то ли­ч­но­то бла­го­че­с­тие тря­б­ва да е ос­но­в­но. Тря­б­ва да се за­пи­та­ме: "Ка­к­во съм аз? Ка­к­ва е ра­бо­та­та и ми­си­я­та ми? За ко­го ра­бо­тя ­ за Хри­с­тос или за Са­та­на?" Не­ка все­ки да се сми­ри пред Бо­га, за­що­то се­га жи­ве­ем във ве­ли­кия ден на Из­ку­п­ле­ни­е­то. Де­ла­та на мно­го хо­ра, ко­и­то се­га спят в гро­бо­ве­те си, се раз­г­ле­ж­дат пред Бо­га. Из­по­ве­д­та на вя­ра­та ти в оня ден не ще бъ­де га­рант за спа­се­ни­е­то ти, а га­рант ще е Ли­ч­но­ст­та, на ко­я­то си от­дал лю­бо­в­та си. Из­чи­с­тен ли е хра­мът на ду­ша­та ти от не­чи­с­то­та­та? Из­по­вя­дал и по­ка­ял ли съм се за гре­хо­ве­те си пред Бо­га, за да бъ­дат за­ли­че­ни? Да­вам ли не­об­ми­с­ле­ни пре­цен­ки за се­бе си? Же­лая ли да сто­ря вси­ч­ко, да на­п­ра­вя вся­ка­к­ва жер­т­ва, за да по­з­ная на­пъл­но Исус Хри­с­тос? Чу­в­с­т­вам ли все­ки мо­мент, че не при­на­д­ле­жа на се­бе си, а съм Хри­с­то­ва со­б­с­т­ве­ност? Че слу­ж­ба­та ми при­на­д­ле­жи на Бо­га. На ко­го при­на­д­ле­жа?” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Тря­б­ва да се за­пи­та­ме: "За ка­к­во жи­ве­ем и ра­бо­тим? Ка­к­ви ще са по­с­ле­ди­ци­те от вси­ч­ко?" (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”, 21 ноември 1891 г.).

                  Жи­ве­й­те със стра­хо­по­чи­та­ние от съ­д­ния ден
“Ка­то гле­дам хо­ра­та в гра­до­ве­те, бър­за­щи и за­е­ти с ра­бо­та­та си, съм се за­пи­т­ва­ла да­ли се за­ми­с­лят ня­ко­га за Бо­жия ден, кой­то ще до­й­де мно­го ско­ро” (“Про­по­ве­ди и раз­го­во­ри”, т.1).

“Жи­во­тът ни не ще има сми­съл, ако не на­со­ч­ва­ме по­г­ле­да си към де­ня на съ­да, кой­то въ­п­ре­ки дъл­го­то си за­ба­вя­не е на­б­ли­жил, на пра­га е и бър­за мно­го. Тръ­ба­та на Ар­хан­ге­ла ско­ро ще стре­с­не жи­ви­те и ще съ­бу­ди мър­т­ви­те” (Ве­ли­ка­та бор­ба).

                              Го­то­ви за При­ше­с­т­ви­е­то
“Ако се­га не на­ми­ра­ме ра­дост в съ­зер­ца­ва­не на не­бе­с­ни­те не­ща, ако не на­ми­ра­ме ин­те­рес в тър­се­не­то на Бо­жи­е­то по­з­на­ние, удо­в­ле­т­во­ре­ние в раз­ми­с­ли­те за Хри­с­то­вия ха­ра­к­тер, ако свя­то­ст­та ня­ма при­те­га­тел­на си­ла за нас, то­га­ва мо­жем да бъ­дем си­гур­ни, че на­де­ж­да­та ни за не­бе­то е на­п­ра­з­на. Пъл­но­то съ­г­ла­сие с Бо­жи­я­та во­ля е да бъ­да пре­ди вси­ч­ко хри­с­ти­я­нин. Той ще оби­ча да го­во­ри за Бо­га, за Исус, за до­ма на бла­жен­с­т­во­то и за чи­с­то­та­та, кой­то Бог е при­го­т­вил за оне­зи, ко­и­то го оби­чат. Раз­ми­с­ли­те по те­зи те­ми, ко­га­то ду­ша­та из­пи­т­ва на­с­ла­да от бла­го­с­ло­ве­ни­я­та, по­да­ре­ни ни от Бо­га, апо­с­то­ла пре­д­с­та­вя ка­то пре­д­в­ку­с­ва­не на мо­гъ­ще­с­т­во­то на ид­ва­щия свят” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Ако пред Бо­га си пре­д­с­та­вен ДНЕС, ти си го­тов, ако Хри­с­тос до­й­де ДНЕС” (“В не­бе­с­ни­те ме­с­та”).