
Ревностен живот
“В тези дни, точно преди второто пришествие на Христос трябва да се извърши дело, подобно на това на Йоан Кръстител. Бог зове мъже и жени, които да приготвят хората за Второто пришествие.
...За да се разнесе вест като тази на Йоан, ние трябва да имаме неговата духовна опитност. Същото дело трябва да бъде извършено в нас. Ние трябва да гледаме на Бога и гледайки Го, да не поглеждаме към себе си” (“Свидетелства”, т.8).
“Общението с Бога ще облагороди нашите характери и живот. Хората ще разбират кои сме ние, както някога познаваха, че първите ученици са били Божии последователи. Това ще даде на работника сила, която не може да бъде получена от никъде другаде. Той не ще допусне да бъде лишен от нея. Ние трябва да живеем ревностен живот живот на мисъл и действие, на тиха молитва и ревностна работа” (“Целебно служене”).
“Без молитва никой човек не е в безопасност за ден или час” (“Велика борба”).
“Този, който се моли, но нищо не прави, скоро ще спре да се моли” (“Пътят към Христос”).
Твърдо вкоренени в Христос
“Бурята идва, буря, която ще изпита вярата на всеки. Вярващите трябва СЕГА да бъдат здраво вкоренени в Христос . В противен случай някоя слабост ще ги отдели от Него” (“Евангелизъм”).
“За нас е добре да прекарваме един час в размишления и задълбочени изследвания на живота на Исус Христос. Трябва да изучаваме непрекъснато живота Му, като умът ни се спира върху всяка сцена, особено финалните” (“Животът на Исус”).
“Единствената защита против злото е да пуснем Исус да обитава в сърцата ни, чрез вяра в Неговата праведност. Ако нямаме жива връзка с Бога, никога няма да можем да се съпротивляваме да избегнем неосветените влияния за себелюбивостта и себеугаждането и на изкушението на греха. Може да изоставим много лоши навици, за известно време можем да се отделим от сатанинската опека, но без жива връзка с Бога, ние ще бъдем победени. Без лично познаване на Христос и без всекидневно общение с Него ние сме под влиянието на врага и в края ще се подчиним на неговата воля” (“Животът на Исус”).
“Христос и Неговото разпятие трябва да бъдат тема на задълбочено размишление и разговор, която да ни изпълва с най-радостни емоции” (“Пътят към Христос”).
Оформени чрез Светия Дух
“Никога човешкото сърце не ще познае истинското щастие, докато не бъде допусне да бъде оформено от Светия Дух. Той приспособява обновената душа към Исус Христос. Посредством това влияние враждата против Бог е заменена с вяра и любов, гордостта със смирение. Душата възприема красотата на божествената истина, Христос е прославен с най-висока чест и със съвършен характер” (“Нашият висок вик”).
“В нас няма този импулс, тази способност на ума ни, тази наклонност на сърцето ни да осъзнаем нуждата от всекидневен Божий контрол” (“Патриарси и пророци”).
“Светият Дух осветява нашия мрак, просветлява невежеството ни и ни помага в разнообразните ни проблеми. Нашият ум трябва да е постоянно под влиянието на Бога. Ако наш бог е материализмът, ако нямаме желание да се молим и да общуваме с Христос, Изворът на силата и мъдростта, Светия Дух не ще има общение с нас” (“Нашият висок вик”).
Нужда от изучаване на Библията
“Нито едно обновено сърце не може да излъчва благоухание без всекидневно постоянство в изучаването на Божието слово. Божествената благодат трябва да бъде получавана всекидневно. В противен случай не можем да говорим за промяна” (“Нашият висок вик”).
“Нека вярата ви бъде потвърдена чрез Божието слово. Нека да се хванем здраво за живото свидетелство на истината. Имайте вяра в Христос като личен Спасител. Той е бил и ще бъде нашата вечна Сила...” (“Евангелизъм”).
“Християните трябва да се подготвят за това, което скоро ще се стовари върху света като изумително събитие. Тази подготовка те трябва да направят чрез старателно изучаване на Божието слово и посредством стремежа да съобразят живота си с правилните принципи” (“Пророци и царе”).
“Никой, освен онези, в които Божиите истини са здраво установени, не ще преживеят последният велик конфликт” (“Великата борба”).
“Само онези, които са били прилежни ученици на Словото и са станали съучастници с любовта на Истината, ще бъдат защитени от заблудите, поробили този свят” (“Великата борба”).
“Нашият народ трябва да разбере Божиите пророчества. Той трябва систематично да изучава принципите на разкритата истина, подготвящи го за това, което ще дойде върху земята, и запазващи го от вятъра на всяко фалшиво учение” (“Свидетелства”, т.5).
Пазете Словото в умовете си
“Няколко пъти дневно златни часове трябва да посветим на молитва и изучаване на Словото. Едно от условията, за да живеем духовен живот, е запаметяването на стихове от Библията” (“Свидетелства”, т.4).
“Скъпоценното Божие слово е за младите образецът, как трябва да проявяват вярност към Царя на Небето. Нека запаметяват текст след текст и да придобиват знание за това, което Христос е казал” (“Моят живот днес”).
“От Божието слово съгради стена около себе си и ще видиш, че светът не ще успее да я разруши. Запомни текстове от Библията и ги насочи против Сатана. Когато дойде да те изкушава, отпрати го с думите: ‘Писано е!’ С тези думи нашият Господ посрещна изкушенията и ги отхвърли” (“Ревю енд Херълд”, 10 април 1888 г.).
“Пази в ума си Христовите слова. Те са по-скъпи от злато и сребро” (“Свидетелства”, т.6).
“Носи със себе си джобна Библия. Използвай всяка възможност, за да запазиш в паметта си нейните скъпи обещания” (“Ревю енд Херълд”, 27 април 1905 г.).
“Ще дойде време, когато мнозина ще бъдат лишени от възможността да четат Божието Слово. Но ако Библията е запечатана в УМОВЕТЕ ви, никой не ще може да ви я отнеме” (“Публикувани ръкописи”, т.).
“Изучавайте Божието слово. Запаметявайте неговите скъпоценни обещания така, че когато бъдете лишени от Библията, да помните скъпоценните слова” (“Публикувани ръкописи”, т.10).
Откровение 14 глава опора за Божия народ
“В тези последни дни наше задължение е да разберем пълното значение на първата, втората и третата ангелска вест. Всички наши разсъждения трябва да бъдат в синхрон с Божието слово. Трите ангелски вести са записани в Откровение 14 глава” (“Публикувани ръкописи”, т.13).
“Мнозина мислят, че третата ангелска вест няма връзка с първите две. Сатана разбира това и неговият дебнещ да прави зло поглед цели да погуби тези хора, но вестта на третия ангел насочва вниманието им към най-святото място и тези, които са изучавали първите две вести, насочват мислите си към небесното светилище. Те виждат съвършената последователност в истините на трите ангелски вести и с радост ги приемат, като с радост следват Исус с вяра в небесното светилище. Тези вести ми бяха представени като котва за Божия народ. Хората, които ги разберат и приемат, ще бъдат запазени от многобройните сатанински заблуди” (“Опитности и видения”).
Вярвайте на Божието слово
“Тези, които поставят под съмнение Божието слово и се съмняват във всичко, към което може да се прояви неверие, ще разберат, че се изисква страшна борба за да проявят вяра, когато трудността дойде. Ще е почти невъзможно да се превъзмогне влиянието, обвързало ума, приучен на неверие, поради което човешката душа се оказва уловена в сатанинска примка, като става все по-слаба да разкъса смъртоносната мрежа, плътно омотана около нея.
Когато се съмнява, човек повиква сатанинските сили. Единствената надежда за възприелия принципа на неверие е да се остави в ръцете на Спасителя, като дете да предостави желанията и навиците си на Христос и да бъде изведен от тъмнината и въведен в чудната Исусова светлина. Човекът не може със свои сили да се освободи от мрежата на Сатана. Този, който се учи на съмнение и критикарство, укрепва себе си в неверие” (“Писания на Е. Вайт”).
Подготовка за бъдещите изпитания
“Божиите слуги не трябва да готвят словата си тогава, когато дойдат изпитите на вярата. Тяхната подготовка трябва да се състои във всекидневно пазена в сърцата на скъпоценните истини от Божието слово, в хранене с Христовите поучения и в укрепване на вярата чрез молитва. И когато изпитанията дойдат, Светият Дух ще осветли в паметта им настоящите истини, които ще докоснат сърцата на хората, които идват да ги слушат. Бог ще осветли познанието, получено чрез старателно изучаване на Писанията, точно тогава, когато те имат нужда от него” (“Съвети за съботно-училищна работа”).
“Когато дойде времето на изпитанието мнозина, които сега проповядват на другите, чрез старателно изучаване на разбиранията си ще разберат, че не могат да дадат задоволителен отговор. До времето на изпитанието те не са познавали невежеството си. Мнозина в църквата смятат, че разбират това, в което вярват, но докато не започне борбата, не ще осъзнаят собствената си слабост. Когато бъдат отделени от вярващите и бъдат принудени да останат сами и да обяснят убежденията си, те ще бъдат много учудени, колко объркани са разсъжденията им въз основа на това, което те смятат за истина” (“Свидетелства”, т.5).
Контрол над моралните сили
“Способността да докажем вярата си е добро завоевание, но ако истината не проникне по-дълбоко, душата никога не ще бъде спасена. Сърцето трябва да бъде очистено от всички морални петна” (“Нашият висок вик”).
“Малцина смятат, че задължението им се състои в това да могат да контролират мислите и думите си. Трудно е недисциплиниран ум да се занимава с полезни неща. Ако мислите не се използват целенасочено, вярата не ще може да обитава в душата. Умът трябва да бъде зает с възвишени и вечни неща, иначе той ще се занимава с дребнави и повърхности мисли. Както интелектуалните, така и моралните сили трябва да бъдат дисциплинирани, за да станат по-здрави и да се развиват чрез изпитите” (“Свидетелства за здравето”).
Примерът на Енох
“Енох ходи по Бога 300 години преди да бъде взет на небето, като състоянието на света тогава не е било по-благоприятно от сегашното за изграждане на Христоподобен характер. Как Енох Ходеше по Бога? Той възпитаваше ума и сърцето си в чувството, че винаги се намира в присъствието на Бога, а когато беше смутен, молитвите му за закрила достигаха до Господ.
Енох не правеше нищо, което би огорчило Неговия Бог. Постоянно пазеше в съзнанието си Божието присъствие. Сигурно се е молил: "Учи ме на пътя Си, та да не съгреша. Каква е благостта Ти, която се грижи за мен! Какво да сторя за да бъдеш доволен от мен, Господи Боже мой?" Така неговите постъпки бяха винаги в хармония с Божиите заповеди. Енох имаше пълно доверие и упование, че небесният Му Баща ще му помогне. Енох нямаше собствени мисли и желания. Беше се изцяло предал на Господната воля.
Сега Енох е представител на онези, които ще се живи, когато Христос дойде, и ще бъдат преобразени в ангели, без да видят смърт” (“Проповеди и разговори”, т.1).
“Енох беше изкушаван така, както сме изкушавани и ние. Той е бил заобиколен от хора, не по-праведни от тези, които заобикалят сега нас. Атмосферата, в която се е намирал, е била пропита с грях и нечестие също както и днес, но въпреки всичко е живял свят живот! Енох остава неопетнен от греха, който преобладаваше във времето, в което живееше. Така и ние можем да останем чисти и неопетнени” (“Свидетелство”, т.1).
Помнете Божиите минали благословения
“Обръщайки поглед към миналото, гледайки към стъпките, които сме направили, за да стигнем до днес, мога да кажа: "Слава на Бога!" Когато гледам какво Бог е извършил, изпълвам се с удивление и упование в Христос, който ни е водил. Не бива да се боим за бъдещето, освен ако забравим пътя, по който Бог ни е водил, както и Неговите поучения в изминалите дни.”
Време за сероизно изпитване
“Ако някога е имало време за сериозно изпитване, то е сега, когато личното благочестие трябва да е основно. Трябва да се запитаме: "Какво съм аз? Каква е работата и мисията ми? За кого работя за Христос или за Сатана?" Нека всеки да се смири пред Бога, защото сега живеем във великия ден на Изкуплението. Делата на много хора, които сега спят в гробовете си, се разглеждат пред Бога. Изповедта на вярата ти в оня ден не ще бъде гарант за спасението ти, а гарант ще е Личността, на която си отдал любовта си. Изчистен ли е храмът на душата ти от нечистотата? Изповядал и покаял ли съм се за греховете си пред Бога, за да бъдат заличени? Давам ли необмислени преценки за себе си? Желая ли да сторя всичко, да направя всякаква жертва, за да позная напълно Исус Христос? Чувствам ли всеки момент, че не принадлежа на себе си, а съм Христова собственост? Че службата ми принадлежи на Бога. На кого принадлежа?” (“Писания на Е. Вайт”).
“Трябва да се запитаме: "За какво живеем и работим? Какви ще са последиците от всичко?" (“Знамения на времето”, 21 ноември 1891 г.).
Живейте със страхопочитание от съдния ден
“Като гледам хората в градовете, бързащи и заети с работата си, съм се запитвала дали се замислят някога за Божия ден, който ще дойде много скоро” (“Проповеди и разговори”, т.1).
“Животът ни не ще има смисъл, ако не насочваме погледа си към деня на съда, който въпреки дългото си забавяне е наближил, на прага е и бърза много. Тръбата на Архангела скоро ще стресне живите и ще събуди мъртвите” (Великата борба).
Готови за Пришествието
“Ако сега не намираме радост в съзерцаване на небесните неща, ако не намираме интерес в търсенето на Божието познание, удовлетворение в размислите за Христовия характер, ако святостта няма притегателна сила за нас, тогава можем да бъдем сигурни, че надеждата ни за небето е напразна. Пълното съгласие с Божията воля е да бъда преди всичко християнин. Той ще обича да говори за Бога, за Исус, за дома на блаженството и за чистотата, който Бог е приготвил за онези, които го обичат. Размислите по тези теми, когато душата изпитва наслада от благословенията, подарени ни от Бога, апостола представя като предвкусване на могъществото на идващия свят” (“Свидетелства”, т.5).
“Ако пред Бога си представен ДНЕС, ти си готов, ако Христос дойде ДНЕС” (“В небесните места”).