...и не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте; защото това, което скришом вършат непокорните, срамотно е и да се говори. А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже всяко нещо, което става явно е осветлено (Езекиил 3:17-21).
И днес има нужда от глас на строго разобличаване, защото тежки грехове отделят хората от Бога. Безбожието става нещо модно. Хиляди казват: “Не щем този да царува над нас”. Така често проповядваните леки проповеди не оставят трайни впечатления. Тръбата не издава отчетлив звук. Ясните режещи истини на Божието слово не пронизват хората в сърцето.
Много така наречени християни, ако могат да изразят истинските си мисли, биха казали: “Защо е нужно да се говори толкова остро?” Те би трябвало и да попитат защо имаше нужда Йоан Кръстител да каже на фарисеите: “Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?” Защо трябваше да се провокира гневът на Иродиада, като се каже на Ирод, че е незаконно да живее с братовата си жена? Предтечата на Христос загуби живота си заради изречени остри думи. Не можеше ли да живее, без да предизвиква гнева на живеещите в грях?
Така се представят аргументи и от хора, които са верни пазители на Божия закон, докато накрая политиканството заеме мястото на верността и грехът остане неразкрит.
“Ти си тоя човек.” Недвусмислени и ясни думи като изговорените от Натан пред Давид рядко могат да се чуят от днешните амвони. Ако се изричат по-често, бихме видели как Божията сила се разкрива на хората в много по-голяма степен. Господните вестители не бива да се оплакват, че усилията им са безплодни, докато не се покаят за стремежа си да се харесват и да бъдат приятни на хората - неща, които ги карат да премълчават истината.
Проповедниците, които се стремят да бъдат одобрени от хората и казват:
“Мир, мир”, макар че Бог не е говорил за мир, ще направят добре да смирят сърцата си пред Бога, молейки да им прости лицемерието и липсата на морална сила. Не от любов към ближния обезсилват те поверената им вест, а защото са самодоволни и обичат лесния живот. Истинската любов се стреми преди всичко да отдава почит на Бога и да спасява души. Завладените от такава любов няма да си затварят очите пред истината, за да спестят неприятните последици от откровените си думи. Когато има хора в опасност, Божиите служители не бива да се грижат за себе си, а да говорят даденото им слово, без да извиняват или омаловажават злото.
Нашата вест трябва да бъде: “Така говори Господ”. Господ има нужда от хора като Илия, Натан и Йоан Кръстител, хора, които да провъзгласяват вестта, без да се съобразяват с последствията; хора, които да говорят истината смело, макар че се налага да пожертват всичките си притежания. Бог не може да използва личности, които във време на опасност, когато се изискват сила, смелост и влияние, се страхуват да застанат решително на страната на правдата. Той има нужда от хора, които ще водят борбата срещу злото и ще воюват против началства и власти, против силите на тъмнината в този свят, против духовните сили на нечестието в поднебесни места. На такива хора Бог ще изрече думите: “Хубаво, добри и верни слуго!...; влез в радостта на господаря си”. (Пророци и царе).
Вестта, която носим, трябва да бъде така пряка, както вестта на Йоан Кръстител. Той порицаваше царе за тяхното нечестие. Изобличи прелюбодейството на Ирод. Въпреки че животът му бе в опасност, истината не бе обезсилена от устните му. Нашето дело в този век трябва да бъде също така вярно изпълнено. Жителите на света днес са сравнени с обитателите на земята по времето на потопа. Нечестието на жителите от Стария свят е ясно представено: “Видя Господ, че се умножава нечестието по земята и всичко, което мислите на сърцето им въображаваха, беше постоянно само зло” (Битие 6:5). Те не търсеха съвета на Всевишния, Който ги беше сътворил, нито ги бе грижа за Неговата воля. Божият укор бе над тях, понеже “следваха щенията на собствените си сърца” и то постоянно. На земята царуваше насилие. “Разкая се Господ, че беше направил човека на земята; и огорчи се в сърцето Си”. “И Бог видя земята и ето, тя бе развратена, защото всяка твар се обхождаше развратено на земята. И рече Бог на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях. Затова ето, ще ги изтребя заедно със земята” (Битие 6:6, 12, 13).
И в сегашния период от земната история трябва да се изпълнят специални задължения, да се отправят специални изобличения. Господ няма да остави църквата си без укори и предупреждения. Редица грехове са станали мода, но въпреки това са не по-малко тежки в очите на Бога. Злините биват “лустросвани”, омаловажавани и извинявани. Подава се ръка за общуване на хора, които вмъкват фалшиви теории и фалшиви чувства, объркват умовете на Божия народ, умъртвяват тяхната способност да схващат принципите на правото. По този начин съвестта става нечувствителна към отправените съвети и укори. Дадената светлина, призоваваща към покаяние, изчезва в облаците от неверие и опозиция, създавани от човешки планове и измислици.
Бог изисква жива сериозност. Проповедници може да са се учили малко от книгите. Но ако вършат най-доброто, което могат със своите таланти, ако работят според предоставящите им се случаи, ако обличат говора си в най-ясен и семпъл език, ако са смирени хора, живеещи разумно и скромно, ако търсят мъдрост от Небето, ако работят за Бога от сърце и ако върховната им подбуда е любовта към Христос и към душите, за които Той се е пожертвал тогава ще бъдат слушани дори от хора с по-високи възможности и дарби. Ще съществува особено очарование в простотата на истините, които те представят.
Христос е най-великият Учител, Когото светът някога е познавал. Йоан не бе учил в равинските училища. Но царе и благородници, фарисеи и садукеи, римски войници и офицери, обучени на целия дворцов етикет, хитри, алчни събирачи на данъци и хора с много голяма светска репутация, всички слушаха неговите думи. Те имаха доверие в ясните му изявления и биваха убеждавани в греха. Питаха го: “Какво да правим?” (Лука 3:14).
Необходимо е усърдие
Днес точно преди Второто идване на Христос в небесните облаци Господ призовава хора, които ще бъдат ревностни и ще приготвят един народ, който да устои във великия ден на Господа. Хора, прекарали дълги години в изучаване на книги, не показват в живота си онази ревностна служба, която е толкова важна за това последно време. Не дават просто и точно свидетелство. Проповедници и учащи имат нужда от изливането на Божия Дух. Горещите молитвени апели, които бликат от сърцето на верния вестител, ще водят до верни убеждения. Не е необходимо човек да е учен, за да прави това; защото учените са зависими много повече от наученото от книгите, отколкото от познанието им за Бога и за Исус Христос... Всички, които познават единствения истинен и жив Бог, ще познават и Исус Христос, единородния Божи Син, и ще Го проповядват и то разпънат...
Нима някой смята, че вестите на предупреждение няма да стигнат до хората, които Бог укорява? Изобличаваните може да се възмутят и да потърсят силата на закона срещу Божия пратеник, но с това те не се опълчват против вестителя, а против Христос, Който е дал укора и предупреждението. Когато хора поставят в опасност Божието дело и кауза чрез погрешния си начин на поведение, няма ли да чуят никакъв глас на укор? Ако се засягаше само виновният и неговата дейност не вредеше на другите, само той би получил предупредителните думи. Но когато поведението му нанася сигурна вреда на делото на истината и загиват души, Бог изисква предупреждението да бъде огласено дотолкова, доколкото е и причинената вреда. На свидетелствата не може да бъде попречено. Думите на укор и предупреждение, ясното “така казва Господ” ще бъде предадено от определените от Бога инструменти, защото думите не произлизат от човек - те са от Бога. Ако се образуват процеси пред земни съдилища и Бог позволява да се стигне до съд, то е, за да може да се прослави Неговото име. Но горко на онзи, който сам прави това. Бог чете подбудите каквито и да са. Моля се Той да научи нашите братя да бъдат праволинейни и да не правят компромиси по този въпрос. Божието дело е било ощетявано и е страдало от много такива хора, свързани с него. И колкото по-бързо бъдат отстранени, толкова по-добре...
Бог зове за личности с решителна вярност. Той няма никаква нужда в критичен момент от двулични хора. Търси такива, които ще положат ръка на грешното дело и ще кажат: “Това не е според Божията воля” (Писмо 19 1/2, 1897 г.)
Много така наречени християни, ако могат да изразят истинските си мисли, биха казали: “Защо е нужно да се говори толкова остро?” Те би трябвало и да попитат защо имаше нужда Йоан Кръстител да каже на фарисеите: “Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?” Защо трябваше да се провокира гневът на Иродиада, като се каже на Ирод, че е незаконно да живее с братовата си жена? Предтечата на Христос загуби живота си заради изречени остри думи. Не можеше ли да живее, без да предизвиква гнева на живеещите в грях?
Така се представят аргументи и от хора, които са верни пазители на Божия закон, докато накрая политиканството заеме мястото на верността и грехът остане неразкрит.
“Ти си тоя човек.” Недвусмислени и ясни думи като изговорените от Натан пред Давид рядко могат да се чуят от днешните амвони. Ако се изричат по-често, бихме видели как Божията сила се разкрива на хората в много по-голяма степен. Господните вестители не бива да се оплакват, че усилията им са безплодни, докато не се покаят за стремежа си да се харесват и да бъдат приятни на хората - неща, които ги карат да премълчават истината.
Проповедниците, които се стремят да бъдат одобрени от хората и казват:
“Мир, мир”, макар че Бог не е говорил за мир, ще направят добре да смирят сърцата си пред Бога, молейки да им прости лицемерието и липсата на морална сила. Не от любов към ближния обезсилват те поверената им вест, а защото са самодоволни и обичат лесния живот. Истинската любов се стреми преди всичко да отдава почит на Бога и да спасява души. Завладените от такава любов няма да си затварят очите пред истината, за да спестят неприятните последици от откровените си думи. Когато има хора в опасност, Божиите служители не бива да се грижат за себе си, а да говорят даденото им слово, без да извиняват или омаловажават злото.
Нашата вест трябва да бъде: “Така говори Господ”. Господ има нужда от хора като Илия, Натан и Йоан Кръстител, хора, които да провъзгласяват вестта, без да се съобразяват с последствията; хора, които да говорят истината смело, макар че се налага да пожертват всичките си притежания. Бог не може да използва личности, които във време на опасност, когато се изискват сила, смелост и влияние, се страхуват да застанат решително на страната на правдата. Той има нужда от хора, които ще водят борбата срещу злото и ще воюват против началства и власти, против силите на тъмнината в този свят, против духовните сили на нечестието в поднебесни места. На такива хора Бог ще изрече думите: “Хубаво, добри и верни слуго!...; влез в радостта на господаря си”. (Пророци и царе).
Вестта, която носим, трябва да бъде така пряка, както вестта на Йоан Кръстител. Той порицаваше царе за тяхното нечестие. Изобличи прелюбодейството на Ирод. Въпреки че животът му бе в опасност, истината не бе обезсилена от устните му. Нашето дело в този век трябва да бъде също така вярно изпълнено. Жителите на света днес са сравнени с обитателите на земята по времето на потопа. Нечестието на жителите от Стария свят е ясно представено: “Видя Господ, че се умножава нечестието по земята и всичко, което мислите на сърцето им въображаваха, беше постоянно само зло” (Битие 6:5). Те не търсеха съвета на Всевишния, Който ги беше сътворил, нито ги бе грижа за Неговата воля. Божият укор бе над тях, понеже “следваха щенията на собствените си сърца” и то постоянно. На земята царуваше насилие. “Разкая се Господ, че беше направил човека на земята; и огорчи се в сърцето Си”. “И Бог видя земята и ето, тя бе развратена, защото всяка твар се обхождаше развратено на земята. И рече Бог на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях. Затова ето, ще ги изтребя заедно със земята” (Битие 6:6, 12, 13).
И в сегашния период от земната история трябва да се изпълнят специални задължения, да се отправят специални изобличения. Господ няма да остави църквата си без укори и предупреждения. Редица грехове са станали мода, но въпреки това са не по-малко тежки в очите на Бога. Злините биват “лустросвани”, омаловажавани и извинявани. Подава се ръка за общуване на хора, които вмъкват фалшиви теории и фалшиви чувства, объркват умовете на Божия народ, умъртвяват тяхната способност да схващат принципите на правото. По този начин съвестта става нечувствителна към отправените съвети и укори. Дадената светлина, призоваваща към покаяние, изчезва в облаците от неверие и опозиция, създавани от човешки планове и измислици.
Бог изисква жива сериозност. Проповедници може да са се учили малко от книгите. Но ако вършат най-доброто, което могат със своите таланти, ако работят според предоставящите им се случаи, ако обличат говора си в най-ясен и семпъл език, ако са смирени хора, живеещи разумно и скромно, ако търсят мъдрост от Небето, ако работят за Бога от сърце и ако върховната им подбуда е любовта към Христос и към душите, за които Той се е пожертвал тогава ще бъдат слушани дори от хора с по-високи възможности и дарби. Ще съществува особено очарование в простотата на истините, които те представят.
Христос е най-великият Учител, Когото светът някога е познавал. Йоан не бе учил в равинските училища. Но царе и благородници, фарисеи и садукеи, римски войници и офицери, обучени на целия дворцов етикет, хитри, алчни събирачи на данъци и хора с много голяма светска репутация, всички слушаха неговите думи. Те имаха доверие в ясните му изявления и биваха убеждавани в греха. Питаха го: “Какво да правим?” (Лука 3:14).
Необходимо е усърдие
Днес точно преди Второто идване на Христос в небесните облаци Господ призовава хора, които ще бъдат ревностни и ще приготвят един народ, който да устои във великия ден на Господа. Хора, прекарали дълги години в изучаване на книги, не показват в живота си онази ревностна служба, която е толкова важна за това последно време. Не дават просто и точно свидетелство. Проповедници и учащи имат нужда от изливането на Божия Дух. Горещите молитвени апели, които бликат от сърцето на верния вестител, ще водят до верни убеждения. Не е необходимо човек да е учен, за да прави това; защото учените са зависими много повече от наученото от книгите, отколкото от познанието им за Бога и за Исус Христос... Всички, които познават единствения истинен и жив Бог, ще познават и Исус Христос, единородния Божи Син, и ще Го проповядват и то разпънат...
Нима някой смята, че вестите на предупреждение няма да стигнат до хората, които Бог укорява? Изобличаваните може да се възмутят и да потърсят силата на закона срещу Божия пратеник, но с това те не се опълчват против вестителя, а против Христос, Който е дал укора и предупреждението. Когато хора поставят в опасност Божието дело и кауза чрез погрешния си начин на поведение, няма ли да чуят никакъв глас на укор? Ако се засягаше само виновният и неговата дейност не вредеше на другите, само той би получил предупредителните думи. Но когато поведението му нанася сигурна вреда на делото на истината и загиват души, Бог изисква предупреждението да бъде огласено дотолкова, доколкото е и причинената вреда. На свидетелствата не може да бъде попречено. Думите на укор и предупреждение, ясното “така казва Господ” ще бъде предадено от определените от Бога инструменти, защото думите не произлизат от човек - те са от Бога. Ако се образуват процеси пред земни съдилища и Бог позволява да се стигне до съд, то е, за да може да се прослави Неговото име. Но горко на онзи, който сам прави това. Бог чете подбудите каквито и да са. Моля се Той да научи нашите братя да бъдат праволинейни и да не правят компромиси по този въпрос. Божието дело е било ощетявано и е страдало от много такива хора, свързани с него. И колкото по-бързо бъдат отстранени, толкова по-добре...
Бог зове за личности с решителна вярност. Той няма никаква нужда в критичен момент от двулични хора. Търси такива, които ще положат ръка на грешното дело и ще кажат: “Това не е според Божията воля” (Писмо 19 1/2, 1897 г.)
RSS Feed
