
“Беше ми повторено всичко, което казах в Минеаполис, че в църквата ни трябва да започне реформация. Трябва да бъдат направени реформи, защото духовната слабост и слепота е обладала народа, благословен с толкова много светлина, скъпоценни възможности и привилегии. Повечето реформатори бяха дошли от църкви от други деноминации, но сега правят неща, извършени от църквите, които те бяха напуснали. Ние се надяваме, че няма да има нужда подобни хора да излизат отново от църквите си. (Това е единственият познат ръкопис, написан от Елън Уайт и показващ, че тя може би е изгубила доверие в организацията на Адвентната църква. Това съмнение не се повтаря никъде в писанията.) Докато се стараем да се запази връзката ни със Святия Дух, от която получаваме мир, ние не ще престанем нито с перо, нито с думи да се противопоставяме на лицемерната набожност“ (“Писания на Елън Уайт“, 1888).
“Църквата е обладана от хладкост. Божието присъствие не е в нея“ (“”Тедрадни памфлети“, т. 1).
Злоупотреби с властта в църковното ръководство
„Генералната конференция сама по себе си става покварена с грешни мнения и принципи...
Мъже се облагодетелстват нечестно за сметка на тези, които смятат, ча са поставени под тяхна власт. Те бяха решили да отличат с нещо особено времето на тяхното управление (ръководство), но те или биха ръководили, или биха рушели...
Тази своеволна сила, която се е увеличавала, като прави хората богове, ме плаши и би трябвало да причинява страх. Това е проклятие, което може да бъде извършено от всеки един“ (“Свидетелства към проповедниците“).
“Има толкова много тежки отговорности, легнали на плещите на няколко мъже, но някои от тях не търсят Бог като техен съветник. Какво знаят тези мъже за нуждите на делото в други страни? Как могат да разрешат проблемите на тези, които идват да търсят съвет? Братята и сестрите, които изпращат проблемите и нуждите си, ще трябва да чакат три месеца, докато получат отговор, ако той не се забави“ (“Свидетелства към проповедниците“).
“Тези, които живеят в отдалечени места, няма да извършат това, което техните ръководители им казват, че е право, докато не получат разрешение от Батъл Крийк. Преди да предприемат нещо, те ще чакат да им се отговори с ДА или НЕ“ (“Специални свидетелства“ - А).
“Не е разумно да се избира един човек за председател на Генералната конференция. Нейната работа се е увеличила, а някои са ненужно усложнени. Беше изразено желание да се промени начинът на работа. Трябва да се направи разпределение на работните полета или да се изготви друг план на работа, който да промени сегашния ход на нещата“(ЦАСД е създадена през 1863 г., като тогава е наброявала 3 500 члена, имала е местни конференции, 30 проповедници и една Генерална конференция, представяна от трима души. Председателят на Генералната конференция е можел да ръководи напредъка на делото и да дава нужните съвети поради малката численост и лично се е занимавал с много от работните контакти, свързани с публичната работа. Но през 1896 г. В църквата настъпи подем, особено в САЩ, като делото започна да се разпространява и в Европа, Африка и Австралия. Това не е позволявало един човек да ръководи и направлява делото, разпространило се така далече. Елън Уайт изтъква нуждата от дивизии в отделните страни, за да могат членовете на църквата да не се обръщат за съвет само към един човек. Така в отделните страни се организирали съюзни съвети, както и дивизии) (“Свидетелства към проповедниците”).
Неразумните водачи не говорят за Бога
“Гласът от Батъл Крийк, който се е смятал за авторитета, даващ съвети за напредъка на делото, вече не е Божият глас“ (“Публикувани ръкописи“, т. 17).
“Преди няколко години аз смятах Генералната конференция за Божия глас“ (“Публикувани ръкописи“, т. 17)
“Че тези мъже ще застанат на свято място, за да бъдат Божият глас на Неговия народ, това ние вярвахме за Генералната конференция. Уви, това време отмина“ (“Бюлетин на Генералната конференция“).