Снимка: adventistbookcenter.com Утринно четиво за 25-юли
"Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож" Мат. 10:34
Мирът, който Христос нарича Негов мир, и който Той даде на учениците, не е този, предотвратяващ разделенията; това е мирът, който получаваме и изпитваме именно сред разцепления и разделения. Мирът, познат на верния защитник на Божието дело, е в съзнанието, че той върши Божията воля, и в отразяването на славата Христова в добри дела. Този мир е вътрешно, а не външно състояние. Отвън остават воюването, битките с противните сили и отявлените врагове; студенината и подозрението дори на тези, които претендират, че са наши приятели.
Христос е заръчал на учениците Си да обичат неприятелите си и "да се молите за тия, които ви гонят" (Мат. 5:44). Той иска от нас да обичаме ония, които ни правят зло и ни гонят. Ние не трябва да изразяваме нито в думи, нито в постъпки духа, който те проявяват към нас, а да търсим всяка възможност, за да им сторим добро.
"Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож" Мат. 10:34
Мирът, който Христос нарича Негов мир, и който Той даде на учениците, не е този, предотвратяващ разделенията; това е мирът, който получаваме и изпитваме именно сред разцепления и разделения. Мирът, познат на верния защитник на Божието дело, е в съзнанието, че той върши Божията воля, и в отразяването на славата Христова в добри дела. Този мир е вътрешно, а не външно състояние. Отвън остават воюването, битките с противните сили и отявлените врагове; студенината и подозрението дори на тези, които претендират, че са наши приятели.
Христос е заръчал на учениците Си да обичат неприятелите си и "да се молите за тия, които ви гонят" (Мат. 5:44). Той иска от нас да обичаме ония, които ни правят зло и ни гонят. Ние не трябва да изразяваме нито в думи, нито в постъпки духа, който те проявяват към нас, а да търсим всяка възможност, за да им сторим добро.
Но докато Бог иска от нас да бъдем като Христос спрямо нашите врагове, то в никакъв случай не бива да прикриваме грешките на тези, които виждаме, че грешат, само за да имаме мир. Исус, Изкупителят на света, никога не изкупваше мира с цената на прикриване на беззаконието или чрез компромиси.
Въпреки, че сърцето на Исус Христос преливаше от любов към падналата човешка раса, Той никога не отстъпваше пред греховете на човеците. Божият Син ги обичаше твърде много, за да си позволи да мълчи, когато те преследваха цели, чийто край водеше към сигурна гибел за душите им - душите, които Той бе изкупил със собствената Си кръв. Исус строго укоряваше всеки порок, и Неговият мир бе съзнанието, че е извършил волята на Отца, а не някакво състояние на нещата, което се дължеше на изпълнението на Неговото задължение.
Той работеше, за да стане човекът верен на себе си чрез всичко, което Бог желаеше от него; за да бъде човекът верен на своя възвишен и вечен интерес. Човек живееше в свят, опорочен и омърсен от проклятието на непокорството, и той /човекът/ не можеше да има мир в него, освен ако не живееше без предупреждението, без поучението и без укора Божий. Това означаваше мирът да бъде купен з сметка на пренебрегването на дълга.
Всеки, който обича Исус и душите, заради които Той умря, ще търси нещата, носещи мир. Но Христовите последователи трябва да бъдат особено внимателни да не би усилията им нейните за предотвратяването на даден раздор да предадат истината, да не би в стремежа си да избегнат разцепленията, да пожертват нейните принципи. Истинското братство никога не ще може да се поддържа чрез компромиси спрямо принципите. Колкото повече християните се приближават до Христовия образец... толкова повече ще изпитват и силата и отровата на тази стара змия, дявола.
(Ръкопис № 23 "Б" от 25.07.1896 г. - "Как да укрепим мира".)
Въпреки, че сърцето на Исус Христос преливаше от любов към падналата човешка раса, Той никога не отстъпваше пред греховете на човеците. Божият Син ги обичаше твърде много, за да си позволи да мълчи, когато те преследваха цели, чийто край водеше към сигурна гибел за душите им - душите, които Той бе изкупил със собствената Си кръв. Исус строго укоряваше всеки порок, и Неговият мир бе съзнанието, че е извършил волята на Отца, а не някакво състояние на нещата, което се дължеше на изпълнението на Неговото задължение.
Той работеше, за да стане човекът верен на себе си чрез всичко, което Бог желаеше от него; за да бъде човекът верен на своя възвишен и вечен интерес. Човек живееше в свят, опорочен и омърсен от проклятието на непокорството, и той /човекът/ не можеше да има мир в него, освен ако не живееше без предупреждението, без поучението и без укора Божий. Това означаваше мирът да бъде купен з сметка на пренебрегването на дълга.
Всеки, който обича Исус и душите, заради които Той умря, ще търси нещата, носещи мир. Но Христовите последователи трябва да бъдат особено внимателни да не би усилията им нейните за предотвратяването на даден раздор да предадат истината, да не би в стремежа си да избегнат разцепленията, да пожертват нейните принципи. Истинското братство никога не ще може да се поддържа чрез компромиси спрямо принципите. Колкото повече християните се приближават до Христовия образец... толкова повече ще изпитват и силата и отровата на тази стара змия, дявола.
(Ръкопис № 23 "Б" от 25.07.1896 г. - "Как да укрепим мира".)
Пояснение:
Предложих това утринно четиво във връзка с изказаното несъгласие с материала Втори Батъл Крийк?, свързан с илюстрованото издание на "Великата борба". Всеки сам може да сравни дали е бил прав, когато се е възмутил от мнението ми.
Николай Георгиев
RSS Feed
