Уилям Милър, Сн. upload.wikimedia.org „Всеобщо религиозно пробуждане“
...На Уилям Милър и на съмишлениците му бе възложена задачата да проповядват вестта в Америка. Страната стана център на великото адвентно движение. Тук именно пророчеството за първата ангелска вест получи непосредствено изпълнение. Книгите на Милър и на неговите сътрудници бяха разнесени в най-отдалечените страни. Навсякъде по света, където бяха проникнали мисионерите, се разпространяваше и радостната вест за скорошното завръщане на Христос. Надлъж и шир се носеше вечното евангелие: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настъпи часът, когато Той ще съди!”
...На Уилям Милър и на съмишлениците му бе възложена задачата да проповядват вестта в Америка. Страната стана център на великото адвентно движение. Тук именно пророчеството за първата ангелска вест получи непосредствено изпълнение. Книгите на Милър и на неговите сътрудници бяха разнесени в най-отдалечените страни. Навсякъде по света, където бяха проникнали мисионерите, се разпространяваше и радостната вест за скорошното завръщане на Христос. Надлъж и шир се носеше вечното евангелие: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настъпи часът, когато Той ще съди!”
Свидетелството на пророчествата, което изглежда посочваше пролетта на 1844 г. като време за идването на Христос, пускаше дълбоки корени в умовете на хората. Разнасяна от град на град, вестта навсякъде възбуждаше голям интерес. Мнозина бяха убедени, че доказателствата, основаващи се на пророческите изчисления на периодите, са верни, приемаха истината с радост и изоставиха високомерните си мнения. Някои проповедници се отказаха от сектантските си възгледи и чувства, отказаха се от заплатата и от църквата си и се присъединиха към дейността по възвестяване на Исусовото идване. Но така или иначе приелите тази вест проповедници бяха относително малко. Затова в повечето случаи тя бе поверена на скромни миряни. Земеделци напускаха нивята си, занаятчии - работилниците си, търговци - стоките си, мъже на длъжност - положението и службите си; и все пак работниците бяха много малко в сравнение с делото, което трябваше да се извърши. Състоянието на една безбожна църква и на един тънещ в лукавство свят гнетеше душите на верните стражи и те доброволно търпяха непосилен труд, лишения и страдания, за да могат да призоват хора към покаяние и спасение. Макар че Сатана им се противопоставяше, делото напредваше непрестанно и адвентната истина бе приета от хиляди.
Навсякъде се чуваше изпитващото сърцата свидетелство, предупреждаващо грешниците - както светски хора, така и църковни членове, да избягнат бъдещия гняв. Подобно на Йоан Кръстител, предвестника на Христос, проповедниците поставяха брадвата при корена на дървото и увещаваха всички да принасят плодове, достойни за покаяние. Трогателните им призиви бяха в явно противоречие с уверенията за мир и сигурност, чуващи се от популярните амвони; и навсякъде, където вестта проникнеше, раздвижваше народа. Простото, непосредствено свидетелство на Святото писание, влагано в сърцата чрез силата на Светия Дух, убеждаваше толкова силно, че малцина можеха да му противостоят напълно. Хора, изповядващи се за религиозни само външно, бяха събуждани от измамната им сигурност. Те съзнаваха отклонението си, светския дух и неверието си, гордостта и себелюбието си. Мнозина търсеха Господа с разкаяние и смирение. Чувствата, тъй дълго придържали се към земни неща, сега се съсредоточаваха към Небето. Божият Дух ги владееше и със смекчени и покорени сърца се присъединяваха към зова: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настъпи часът, когато Той ще съди!”
Грешници, плачейки, питаха: “...що да сторя, за да се спася?” (Деяния 16:30). Който беше водил нечестен живот, желаеше да поправи неправдите си. Всички, намерили мир в Христос, копнееха да видят, че и други споделят това блаженство. Сърцата на родителите се обръщаха към децата им и сърцата на децата - към родителите. Бариерите на гордост и резервираност бяха вдигнати. Правеха се трогателни изповеди и членовете на семействата заработваха за спасението на най-близките и най-скъпите им. Често се чуваха сериозни застъпнически молби. Навсякъде души се молеха на Бога с предсмъртна болка. Мнозина по цяла нощ се бореха в молитва, за да получат уверението, че греховете им са простени, или пък с надеждата роднините или съседите им да преживеят духовна промяна.
Всякакви прослойки се стичаха в събранията на адвентистите. Богат и беден, високопоставен и нищожен жадно искаха, макар и по различни причини, да чуят учението за Христовото пришествие. Господ задържаше духа на съпротива, докато служителите Му обясняваха основанията за вярата си. Понякога инструментът беше слаб; но Божият Дух даваше мощ на Своята истина. В събранията се чувстваше присъствието на свети ангели и всеки ден броят на вярващите растеше. Когато доказателствата за скорошното Христово идване се повтаряха, големи групи хора слушаха тържествените думи със затаен дъх. Като че небето и земята се приближават едно към друго. Божията мощ се чувстваше от млади и от стари. Мъже влизаха в домовете си със славословия на уста и радостни гласове се чуваха в среднощната тишина. Никой, присъствал на онези събрания, не ще може да забрави сцените на проявен дълбок интерес.
Прогласяването на едно определено време за идването на Христос предизвика голяма съпротива у много хора от всички класи, като се почне от проповедниците на амвона и се стигне до най-дръзкия, борещ се срещу Небето грешник. Сбъдваха се думите на пророчеството: “Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? Защото, откак са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието” (2 Петрово 3:3-4). Много, претендиращи, че обичат Спасителя, заявяваха, че нямали нищо против учението за Неговото пришествие; възразявали само за точното определяне на времето. Но Божието всевиждащо око четеше в сърцата им. Те не искаха да слушат, че Христос ще дойде да съди света с правда. Бяха неверни служители, делата им не можеха да издържат изпита на Бога в сърцата и се страхуваха да посрещнат своя Господ. Подобно на евреите по време на първото идване на Христос и те не бяха подготвени да посрещнат Исус. Не само отказваха да слушат ясните доказателства от Библията, но и осмиваха очакващите Господа. Сатана и ангелите му ликуваха и хвърляха в лицето на Христос и на светите ангели обвиненията, че така нареченият Божи народ има толкова малко любов към Него, че не желае явяването Му.
“Никой не знае деня или часа” възразяваха най-често отхвърлящите адвентната вяра. Библейският текст гласи: “А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец” (Матей 24:36).
Очакващите своя Господ даваха ясно и сполучливо обяснение на библейския текст и погрешното му използване от противниците проличаваше ясно. Тези думи Христос изрече в забележителния разговор със Своите ученици на Елеонския хълм, когато излезе за последен път от храма. Учениците бяха задали въпроса: “...какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?” Исус им посочи известни белези, казвайки: “...Когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата” (Матей 24:3, 33). Един израз на Спасителя не може да бъде представен така, че да противоречи на друг. Макар никой човек да не знае деня и часа на Неговото идване, все пак ние сме съветвани и от нас се изисква да знаем кога ще е наближило. По-нататък сме поучавани, че ако пренебрегваме Неговото предупреждение да внимаваме за времето на идването Му, за нас ще бъде също тъй гибелно, както бе гибелно за живелите в дните на Ной, неузнали кога щеше да дойде потопът. А притчата в същата глава, която сравнява верния служител с неверния и осъжда онзи, казващ в сърцето си: “Господарят ми ще се забави”, показва как при пришествието Си Христос ще възнагради онези, които не са отрекли, а са бдели и възвестявали Неговото идване. “Затова бдете..., казва Той. Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така” (Матей 24:42-46). “...ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе” (Откр. 3:3).
Павел говори за една група хора, за която явлението на Господа ще бъде неочаквано. “...Господният ден ще дойде както крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност!, тогава ще ги постигне внезапно погубление... и никак няма да избегнат.” Но за внимателно следящите предупреждението на Спасителя той добавя: “Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня; не сме от нощта, нито от тъмнината” (1 Сол. 5:2-5).
Така ясно е показано, че Библията не дава никаква причина да останем в незнание относно близостта на Христовото идване. А който търси извинение, за да отхвърли истината, той си затваря ушите и думите: “А за оня ден и час никой не знае...” продължават да се повтарят като ехо от дръзки подигравачи или дори от изповядващи се за Христови служители. Когато хората се пробуждаха и започваха да питат за пътя на спасението, религиозни учители заставаха между тях и истината, като се опитваха да разпръснат опасенията им чрез лъжливо тълкувание на Словото Божие.
Неверни духовни стражи се присъединяваха към делото на големия измамник и викаха: “Мир и безопасност!”, когато Бог не беше говорил за мир. Подобно на фарисеите във времето на Христос много хора не само че отказваха да влизат в царството небесно, но и пречеха на искащите да влязат. Кръвта на тези души ще бъде изискана от тях. Най-скромните и най-преданите в църквите бяха приелите вестта първи.
Изучаващите Библията сами, не можеха да не видят противобиблейския характер на всеобщо възприетите възгледи за пророчествата; и навсякъде, където народът не беше контролиран чрез влиянието на духовенството, където сам изследваше Словото Божие, адвентното учение трябваше само да бъде сравнено със Свещеното писание, за да се потвърди неговият Божествен авторитет.
Много хора бяха преследвани от невярващите си братя. За да запазят положението си в църквата, някои се съгласиха да мълчат за своята надежда; други обаче чувстваха, че верността към Бога им забранява да крият поверените им истини. Не малко БЯХА ИЗКЛЮЧЕНИ от църквата, и то не по друга причина, а защото бяха изявили вярата си в идването на Христос. За устоялите на този изпит бяха ценни думите на пророка:
“Братята ви, които ви мразят, които ви отхвърлят поради Моето име, са рекли: Господ нека прослави Себе Си, та да видим вашата радост! Но те ще се посрамят” (Исая 66:5).
Божии ангели наблюдаваха с най-голям интерес резултата от предупреждението. Когато църквите отхвърлиха вестта, те се наскърбиха. Но имаше твърде много хора, все още не преживели изпита на адвентната истина; много хора, подведени от свои съпрузи, съпруги, родители или деца, вярваха, че е грях дори само да слушат ересите, проповядвани от адвентистите. На ангелите бе заръчано да бдят вярно над тези души, защото трябваше да ги огрее светлина от Божия трон.
Всички, приели вестта, чакаха с неизразим копнеж идването на своя Спасител. Времето на срещата беше близо, пред вратата. Приближаваха се към този час със спокойна тържественост. Почиваха си в сладкото общуване с Бога - залог за мира, който щеше да им бъде даден при настъпването на светлото бъдеще. Никой, изпитал надеждата и упованието, не може да забрави скъпоценните часове на очакване. Вече няколко седмици преди времето повечето от тях оставиха светските работи настрана. Искрените вярващи разсъждаваха внимателно върху всяка мисъл, всеки подтик на сърцето си, като че лежаха на смъртно легло и след няколко часа щяха да затворят очите си за земните сцени. Тогава не се приготвяха “дрехи за възнесение” (виж Приложението); но всички чувстваха необходимостта от вътрешно свидетелство, от доказателство, че са готови да посрещнат Спасителя; техните бели дрехи бяха чистотата на душата - характер, очистен от греха чрез изкупителната кръв на Христос.
О, да би имал и сега изповядващият се за Божи народ същия сърцеизпитващ дух, същата сериозна, положителна вяра! Ако бе продължавал по същия начин да се смирява пред Господа и да отправя молбите си към трона на благодатта, би имал много по-богат духовен опит. Той се моли много малко, много малко е действително убеден в греха, а липсата на жива вяра лишава мнозина от дара на благодатта, предвиден да се даде така богато от нашия Изкупител.
Бог имаше намерение да изпита народа Си. Неговата ръка прикри направената в пресмятането на пророческите периоди грешка. Адвентистите не откриха заблуждението; както не го откриха и най-учените от техните противници. Те казваха: “Вашето изчисление на пророческите периоди е правилно. Ще се случи някакво велико събитие, но то няма да бъде Второто пришествие на Христос” (виж Приложението).
Времето на очакването отмина и Христос не се яви, за да освободи народа Си. Всички, надявали се на Спасителя си с искрена вяра и любов, преживяха горчиво разочарование. Но Божието намерение бе постигнато; Той изпита сърцата на изповядващите, че Го чакат. Между тях имаше много, действали само от страх. Вярата им не бе повлияла нито на сърцата, нито на живота им. Когато очакваното събитие не се сбъдна, тези хора заявиха, че не са разочаровани; те никога не били вярвали, че Христос щял да дойде и се присъединиха към подиграващите се със скръбта на истинските вярващи.
Но Исус и небесните множества гледаха с любов и съчувствие на верните, така дълбоко разочаровани вярващи. Ако завесата, отделяща видимия от невидимия свят, би могла да се отдръпне, щяха да се видят ангелите, застанали до тези устойчиви души и закрилящи ги от стрелите на Сатана.
Елън Уайт
Навсякъде се чуваше изпитващото сърцата свидетелство, предупреждаващо грешниците - както светски хора, така и църковни членове, да избягнат бъдещия гняв. Подобно на Йоан Кръстител, предвестника на Христос, проповедниците поставяха брадвата при корена на дървото и увещаваха всички да принасят плодове, достойни за покаяние. Трогателните им призиви бяха в явно противоречие с уверенията за мир и сигурност, чуващи се от популярните амвони; и навсякъде, където вестта проникнеше, раздвижваше народа. Простото, непосредствено свидетелство на Святото писание, влагано в сърцата чрез силата на Светия Дух, убеждаваше толкова силно, че малцина можеха да му противостоят напълно. Хора, изповядващи се за религиозни само външно, бяха събуждани от измамната им сигурност. Те съзнаваха отклонението си, светския дух и неверието си, гордостта и себелюбието си. Мнозина търсеха Господа с разкаяние и смирение. Чувствата, тъй дълго придържали се към земни неща, сега се съсредоточаваха към Небето. Божият Дух ги владееше и със смекчени и покорени сърца се присъединяваха към зова: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настъпи часът, когато Той ще съди!”
Грешници, плачейки, питаха: “...що да сторя, за да се спася?” (Деяния 16:30). Който беше водил нечестен живот, желаеше да поправи неправдите си. Всички, намерили мир в Христос, копнееха да видят, че и други споделят това блаженство. Сърцата на родителите се обръщаха към децата им и сърцата на децата - към родителите. Бариерите на гордост и резервираност бяха вдигнати. Правеха се трогателни изповеди и членовете на семействата заработваха за спасението на най-близките и най-скъпите им. Често се чуваха сериозни застъпнически молби. Навсякъде души се молеха на Бога с предсмъртна болка. Мнозина по цяла нощ се бореха в молитва, за да получат уверението, че греховете им са простени, или пък с надеждата роднините или съседите им да преживеят духовна промяна.
Всякакви прослойки се стичаха в събранията на адвентистите. Богат и беден, високопоставен и нищожен жадно искаха, макар и по различни причини, да чуят учението за Христовото пришествие. Господ задържаше духа на съпротива, докато служителите Му обясняваха основанията за вярата си. Понякога инструментът беше слаб; но Божият Дух даваше мощ на Своята истина. В събранията се чувстваше присъствието на свети ангели и всеки ден броят на вярващите растеше. Когато доказателствата за скорошното Христово идване се повтаряха, големи групи хора слушаха тържествените думи със затаен дъх. Като че небето и земята се приближават едно към друго. Божията мощ се чувстваше от млади и от стари. Мъже влизаха в домовете си със славословия на уста и радостни гласове се чуваха в среднощната тишина. Никой, присъствал на онези събрания, не ще може да забрави сцените на проявен дълбок интерес.
Прогласяването на едно определено време за идването на Христос предизвика голяма съпротива у много хора от всички класи, като се почне от проповедниците на амвона и се стигне до най-дръзкия, борещ се срещу Небето грешник. Сбъдваха се думите на пророчеството: “Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? Защото, откак са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието” (2 Петрово 3:3-4). Много, претендиращи, че обичат Спасителя, заявяваха, че нямали нищо против учението за Неговото пришествие; възразявали само за точното определяне на времето. Но Божието всевиждащо око четеше в сърцата им. Те не искаха да слушат, че Христос ще дойде да съди света с правда. Бяха неверни служители, делата им не можеха да издържат изпита на Бога в сърцата и се страхуваха да посрещнат своя Господ. Подобно на евреите по време на първото идване на Христос и те не бяха подготвени да посрещнат Исус. Не само отказваха да слушат ясните доказателства от Библията, но и осмиваха очакващите Господа. Сатана и ангелите му ликуваха и хвърляха в лицето на Христос и на светите ангели обвиненията, че така нареченият Божи народ има толкова малко любов към Него, че не желае явяването Му.
“Никой не знае деня или часа” възразяваха най-често отхвърлящите адвентната вяра. Библейският текст гласи: “А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец” (Матей 24:36).
Очакващите своя Господ даваха ясно и сполучливо обяснение на библейския текст и погрешното му използване от противниците проличаваше ясно. Тези думи Христос изрече в забележителния разговор със Своите ученици на Елеонския хълм, когато излезе за последен път от храма. Учениците бяха задали въпроса: “...какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?” Исус им посочи известни белези, казвайки: “...Когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата” (Матей 24:3, 33). Един израз на Спасителя не може да бъде представен така, че да противоречи на друг. Макар никой човек да не знае деня и часа на Неговото идване, все пак ние сме съветвани и от нас се изисква да знаем кога ще е наближило. По-нататък сме поучавани, че ако пренебрегваме Неговото предупреждение да внимаваме за времето на идването Му, за нас ще бъде също тъй гибелно, както бе гибелно за живелите в дните на Ной, неузнали кога щеше да дойде потопът. А притчата в същата глава, която сравнява верния служител с неверния и осъжда онзи, казващ в сърцето си: “Господарят ми ще се забави”, показва как при пришествието Си Христос ще възнагради онези, които не са отрекли, а са бдели и възвестявали Неговото идване. “Затова бдете..., казва Той. Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така” (Матей 24:42-46). “...ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе” (Откр. 3:3).
Павел говори за една група хора, за която явлението на Господа ще бъде неочаквано. “...Господният ден ще дойде както крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност!, тогава ще ги постигне внезапно погубление... и никак няма да избегнат.” Но за внимателно следящите предупреждението на Спасителя той добавя: “Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня; не сме от нощта, нито от тъмнината” (1 Сол. 5:2-5).
Така ясно е показано, че Библията не дава никаква причина да останем в незнание относно близостта на Христовото идване. А който търси извинение, за да отхвърли истината, той си затваря ушите и думите: “А за оня ден и час никой не знае...” продължават да се повтарят като ехо от дръзки подигравачи или дори от изповядващи се за Христови служители. Когато хората се пробуждаха и започваха да питат за пътя на спасението, религиозни учители заставаха между тях и истината, като се опитваха да разпръснат опасенията им чрез лъжливо тълкувание на Словото Божие.
Неверни духовни стражи се присъединяваха към делото на големия измамник и викаха: “Мир и безопасност!”, когато Бог не беше говорил за мир. Подобно на фарисеите във времето на Христос много хора не само че отказваха да влизат в царството небесно, но и пречеха на искащите да влязат. Кръвта на тези души ще бъде изискана от тях. Най-скромните и най-преданите в църквите бяха приелите вестта първи.
Изучаващите Библията сами, не можеха да не видят противобиблейския характер на всеобщо възприетите възгледи за пророчествата; и навсякъде, където народът не беше контролиран чрез влиянието на духовенството, където сам изследваше Словото Божие, адвентното учение трябваше само да бъде сравнено със Свещеното писание, за да се потвърди неговият Божествен авторитет.
Много хора бяха преследвани от невярващите си братя. За да запазят положението си в църквата, някои се съгласиха да мълчат за своята надежда; други обаче чувстваха, че верността към Бога им забранява да крият поверените им истини. Не малко БЯХА ИЗКЛЮЧЕНИ от църквата, и то не по друга причина, а защото бяха изявили вярата си в идването на Христос. За устоялите на този изпит бяха ценни думите на пророка:
“Братята ви, които ви мразят, които ви отхвърлят поради Моето име, са рекли: Господ нека прослави Себе Си, та да видим вашата радост! Но те ще се посрамят” (Исая 66:5).
Божии ангели наблюдаваха с най-голям интерес резултата от предупреждението. Когато църквите отхвърлиха вестта, те се наскърбиха. Но имаше твърде много хора, все още не преживели изпита на адвентната истина; много хора, подведени от свои съпрузи, съпруги, родители или деца, вярваха, че е грях дори само да слушат ересите, проповядвани от адвентистите. На ангелите бе заръчано да бдят вярно над тези души, защото трябваше да ги огрее светлина от Божия трон.
Всички, приели вестта, чакаха с неизразим копнеж идването на своя Спасител. Времето на срещата беше близо, пред вратата. Приближаваха се към този час със спокойна тържественост. Почиваха си в сладкото общуване с Бога - залог за мира, който щеше да им бъде даден при настъпването на светлото бъдеще. Никой, изпитал надеждата и упованието, не може да забрави скъпоценните часове на очакване. Вече няколко седмици преди времето повечето от тях оставиха светските работи настрана. Искрените вярващи разсъждаваха внимателно върху всяка мисъл, всеки подтик на сърцето си, като че лежаха на смъртно легло и след няколко часа щяха да затворят очите си за земните сцени. Тогава не се приготвяха “дрехи за възнесение” (виж Приложението); но всички чувстваха необходимостта от вътрешно свидетелство, от доказателство, че са готови да посрещнат Спасителя; техните бели дрехи бяха чистотата на душата - характер, очистен от греха чрез изкупителната кръв на Христос.
О, да би имал и сега изповядващият се за Божи народ същия сърцеизпитващ дух, същата сериозна, положителна вяра! Ако бе продължавал по същия начин да се смирява пред Господа и да отправя молбите си към трона на благодатта, би имал много по-богат духовен опит. Той се моли много малко, много малко е действително убеден в греха, а липсата на жива вяра лишава мнозина от дара на благодатта, предвиден да се даде така богато от нашия Изкупител.
Бог имаше намерение да изпита народа Си. Неговата ръка прикри направената в пресмятането на пророческите периоди грешка. Адвентистите не откриха заблуждението; както не го откриха и най-учените от техните противници. Те казваха: “Вашето изчисление на пророческите периоди е правилно. Ще се случи някакво велико събитие, но то няма да бъде Второто пришествие на Христос” (виж Приложението).
Времето на очакването отмина и Христос не се яви, за да освободи народа Си. Всички, надявали се на Спасителя си с искрена вяра и любов, преживяха горчиво разочарование. Но Божието намерение бе постигнато; Той изпита сърцата на изповядващите, че Го чакат. Между тях имаше много, действали само от страх. Вярата им не бе повлияла нито на сърцата, нито на живота им. Когато очакваното събитие не се сбъдна, тези хора заявиха, че не са разочаровани; те никога не били вярвали, че Христос щял да дойде и се присъединиха към подиграващите се със скръбта на истинските вярващи.
Но Исус и небесните множества гледаха с любов и съчувствие на верните, така дълбоко разочаровани вярващи. Ако завесата, отделяща видимия от невидимия свят, би могла да се отдръпне, щяха да се видят ангелите, застанали до тези устойчиви души и закрилящи ги от стрелите на Сатана.
Елън Уайт
RSS Feed
