Елън Уайт, Сн. ellenwhite.org Знаете ли, много хора днес казват, че не бива да плашим хората със стряскаща вест. Но ако наистина сме Илия на последните дни, а ние сме пророкувани, че трябва да сме, то вижте какъв бе ранния адвентизъм.
А къде стои днешния адвентизъм? Срам ни е от отличителната вест и не искаме да нараним някого и затова ще бъдем избълвани от устата Му, защото грешници погиват в тъмнина завинаги, докато ние самодоволни си въобразяваме, че сме по-добри, защото ходим на църква.
Но както евреите не познаха времето на посещението си така и ние не вярваме, че пришествието Му е при врата. Дано никой лично не се почувства засегнат. Написаното не е лично предназначено към никой от вас, приятели.
Благословен ден на всички ви.
А къде стои днешния адвентизъм? Срам ни е от отличителната вест и не искаме да нараним някого и затова ще бъдем избълвани от устата Му, защото грешници погиват в тъмнина завинаги, докато ние самодоволни си въобразяваме, че сме по-добри, защото ходим на църква.
Но както евреите не познаха времето на посещението си така и ние не вярваме, че пришествието Му е при врата. Дано никой лично не се почувства засегнат. Написаното не е лично предназначено към никой от вас, приятели.
Благословен ден на всички ви.
„Хиляди бяха доведени до там, да прегърнат проповядваната от Уилям Милър истина. Божии служители се повдигаха в духа и силата на Илия, за да проповядват вестта. Подобно на Йоан, предвестника на Исус, разгласяващите тази тържествена вест се чувстваха принудени да поставят брадвата върху корена на дървото и да призовават хората да принасят плодове на покаяние. Тяхното свидетелство бе предназначено да пробуди и мощно да повлияе църквите, и да ги накара да проявят истинския си характер. И когато се разпространяваше тържественото предупреждение за избавяне от бъдещия гняв, мнозина, които бяха свързани с църквите, приеха лекуващата вест. Те виждаха своето отстъпничество и с горчиви сълзи на разкаяние и дълбока душевна агония се смиряваха пред Бога. И когато Божият Дух ги осеняваше, те подпомагаха разгласяването на зова: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди!”
Проповядването на определено време предизвика голяма опозиция сред всички класи - от проповедника на амвона до най-безгрижния, открито опълчващ се срещу небето грешник. “Никой не знае деня или часа”, се чуваше от лицемерния проповедник и от дръзкия подигравател. Нито пък някой искаше да бъде поучаван и поправян от такива, дето посочват годината, в която, както те вярваха, изтичаха пророческите периоди, и посочват знаменията, говорещи че Христос е близо при вратата. Много пастири на стадото, изповядващи, че обичат Исус, заявяваха, че те нямат нищо против Христовото идване, но възразяват срещу определянето на времето. Всевиждащото Божие око четеше в техните сърца. Не им харесваше, че идването на Исус е близо. Знаеха, че нехристиянският им живот няма да издържи изпита, защото не вървяха по посочения от Него път на смирение. Тези фалшиви пастири (ние) заставаха между истината и народа и проповядваха успокоителни неща, за да отклонят хората от истината. Те се присъединяваха към Сатана и ангелите му, като викаха: “Мир, мир!”, когато нямаше никакъв мир. Онези, които обичаха удобството си и бяха доволни, че са далеч от Бога, не искаха да се събудят от своята плътска сигурност. Видях, че Божии ангели отбелязваха всичко това. Дрехите на тези неосветени пастири бяха опетнени с кръвта на душите.
Проповедници, които сами не приемаха тази спасителна вест, пречеха и на желаещите да я приемат. Кръвта на тези души лежеше върху тях. Проповедници и народ се съединиха, за да се противопоставят на небесната вест и да преследват Уилям Милър и всички последвали го в това дело. Разпространяваха се лъжи, за да вредят на влиянието му. Много пъти, след като той бе обявил ясно Божия план, представяйки на сърцата на слушателите си остри истини, гневът им се разпалваше против него и когато напускаше мястото на събранието, някои го дебнеха да му отнемат живота. Но ангели Божии бяха изпращани да го закрилят и го извеждаха безопасно изсред побеснялата тълпа. Делото Му още не бе завършено.
Най-преданите приемаха радостно вестта. Те знаеха, че тя е от Бога и че се изнася тъкмо на време. Ангели бдяха с най-дълбок интерес за резултата от нея и когато църквите я отхвърлиха, те с тъга се съветваха с Исус. Той обърна лицето Си от църквите и заповяда на Своите ангели да бдят вярно над онези, които не отхвърлиха свидетелството, защото над тях щеше да изгрее и друга светлина.
Видях, че ако изповядващите се за християни обичаха явлението на своя Господ, ако насочваха чувствата си към Спасителя и разбираха, че нищо на земята не може да се сравни с Него, те биха приветствали с радост още първото съобщение за Неговото идване. Но неудоволствието, което изпитваха когато само чуеха за идването на техния Господ, бе решително доказателство, че те не Го обичаха. Сатана и ангелите му тържествуваха и подхвърляха в лицето на Христос и ангелите Му колко малко любов има към Него, изповядващият Го народ, след като съвсем не желае второто Му явление.
Елън Уайт („Ранни писания“, Първата ангелска вест)
Проповядването на определено време предизвика голяма опозиция сред всички класи - от проповедника на амвона до най-безгрижния, открито опълчващ се срещу небето грешник. “Никой не знае деня или часа”, се чуваше от лицемерния проповедник и от дръзкия подигравател. Нито пък някой искаше да бъде поучаван и поправян от такива, дето посочват годината, в която, както те вярваха, изтичаха пророческите периоди, и посочват знаменията, говорещи че Христос е близо при вратата. Много пастири на стадото, изповядващи, че обичат Исус, заявяваха, че те нямат нищо против Христовото идване, но възразяват срещу определянето на времето. Всевиждащото Божие око четеше в техните сърца. Не им харесваше, че идването на Исус е близо. Знаеха, че нехристиянският им живот няма да издържи изпита, защото не вървяха по посочения от Него път на смирение. Тези фалшиви пастири (ние) заставаха между истината и народа и проповядваха успокоителни неща, за да отклонят хората от истината. Те се присъединяваха към Сатана и ангелите му, като викаха: “Мир, мир!”, когато нямаше никакъв мир. Онези, които обичаха удобството си и бяха доволни, че са далеч от Бога, не искаха да се събудят от своята плътска сигурност. Видях, че Божии ангели отбелязваха всичко това. Дрехите на тези неосветени пастири бяха опетнени с кръвта на душите.
Проповедници, които сами не приемаха тази спасителна вест, пречеха и на желаещите да я приемат. Кръвта на тези души лежеше върху тях. Проповедници и народ се съединиха, за да се противопоставят на небесната вест и да преследват Уилям Милър и всички последвали го в това дело. Разпространяваха се лъжи, за да вредят на влиянието му. Много пъти, след като той бе обявил ясно Божия план, представяйки на сърцата на слушателите си остри истини, гневът им се разпалваше против него и когато напускаше мястото на събранието, някои го дебнеха да му отнемат живота. Но ангели Божии бяха изпращани да го закрилят и го извеждаха безопасно изсред побеснялата тълпа. Делото Му още не бе завършено.
Най-преданите приемаха радостно вестта. Те знаеха, че тя е от Бога и че се изнася тъкмо на време. Ангели бдяха с най-дълбок интерес за резултата от нея и когато църквите я отхвърлиха, те с тъга се съветваха с Исус. Той обърна лицето Си от църквите и заповяда на Своите ангели да бдят вярно над онези, които не отхвърлиха свидетелството, защото над тях щеше да изгрее и друга светлина.
Видях, че ако изповядващите се за християни обичаха явлението на своя Господ, ако насочваха чувствата си към Спасителя и разбираха, че нищо на земята не може да се сравни с Него, те биха приветствали с радост още първото съобщение за Неговото идване. Но неудоволствието, което изпитваха когато само чуеха за идването на техния Господ, бе решително доказателство, че те не Го обичаха. Сатана и ангелите му тържествуваха и подхвърляха в лицето на Христос и ангелите Му колко малко любов има към Него, изповядващият Го народ, след като съвсем не желае второто Му явление.
Елън Уайт („Ранни писания“, Първата ангелска вест)
RSS Feed
