Първоначално човекът беше надарен с благородни сили и добре уравновесен ум. Бе съвършен с цялото си същество и в пълна хармония с Бога. Мислите му бяха чисти, подбудите святи. Но поради непослушанието силите му бяха покварени и себелюбието зае мястото на любовта. Чрез нарушението и престъпването на закона неговото естество отслабна толкова много, че му беше вече невъзможно със собствени сили да се съпротивлява на злото. Той стана пленник на Сатана и щеше да си остане такъв завинаги, ако Бог не се беше намесил специално. Намерението на изкусителя беше да осуети Божия план при сътворението на човека и да изпълни земята с окаянство и опустошение. А после да посочва всичкото това зло като резултат от Божието дело сътворяването на човека. ПКХ 6.3
В своето безгрешно състояние човекът с радост общуваше с Онзи, “в Когото са скрити всички съкровища на мъдростта на знанието” (Колос.2:3). Но след грехопадението престана да намира радост в светостта и пожела да се скрие от Божието присъствие. Такова е все още поведението на необновеното сърце. То не е в хармония с Бога и не намира радост в общуването с Него. Грешникът не може да бъде щастлив в Божието присъствие; той би се отвращавал от общуването със святи същества. Ако би било разрешено на такъв да влезе в небето, за него не би имало никаква радост. Духът на безкористната любов, който царува там всяко сърце да откликва на сърцето на безпределната Любов не би докоснал никаква струна в неговата душа, за да откликне на този призив. Неговите мисли, неговите интереси, неговите подбуди биха били напълно чужди на мислите, интересите и подбудите, ръководещи сърцата на небесните обитатели. Той би бил един дисхармоничен звук в небесната мелодия. Небето би било за него място на мъчение; той би копнял да можеше да бъде скрит от Онзи, Който всъщност представлява небесната светлина и центъра на небесната радост. Така че изключването на нечестивите от небето не е произволна заповед от страна на Бога; те сами са се отстранили чрез собствената си негодност за живеене в него. Божията слава би била за тях пояждащ огън. Те биха предпочели унищожение и смърт, само и само да могат да се скрият от лицето на Онзи, Който умря, за да ги изкупи. ПКХ 6.4
В своето безгрешно състояние човекът с радост общуваше с Онзи, “в Когото са скрити всички съкровища на мъдростта на знанието” (Колос.2:3). Но след грехопадението престана да намира радост в светостта и пожела да се скрие от Божието присъствие. Такова е все още поведението на необновеното сърце. То не е в хармония с Бога и не намира радост в общуването с Него. Грешникът не може да бъде щастлив в Божието присъствие; той би се отвращавал от общуването със святи същества. Ако би било разрешено на такъв да влезе в небето, за него не би имало никаква радост. Духът на безкористната любов, който царува там всяко сърце да откликва на сърцето на безпределната Любов не би докоснал никаква струна в неговата душа, за да откликне на този призив. Неговите мисли, неговите интереси, неговите подбуди биха били напълно чужди на мислите, интересите и подбудите, ръководещи сърцата на небесните обитатели. Той би бил един дисхармоничен звук в небесната мелодия. Небето би било за него място на мъчение; той би копнял да можеше да бъде скрит от Онзи, Който всъщност представлява небесната светлина и центъра на небесната радост. Така че изключването на нечестивите от небето не е произволна заповед от страна на Бога; те сами са се отстранили чрез собствената си негодност за живеене в него. Божията слава би била за тях пояждащ огън. Те биха предпочели унищожение и смърт, само и само да могат да се скрият от лицето на Онзи, Който умря, за да ги изкупи. ПКХ 6.4
Невъзможно е за нас със собствени сили да се избавим от ямата на греха, в която сме затънали. Сърцата ни са зли и ние не можем да ги променим. “Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!” “Копнежът на плътта е враждебен на Бога, защото не се покорява на Божия закон, нито пък може.” (Йов 14:4; Римл. 8:7). Възпитанието, културата, упражняването на волята, човешките усилия всички тези неща имат своята собствена сфера на действие, но в този случай са безсилни. Те могат да произведат някаква външна коректност в поведението, но не могат да променят сърцето; не могат да очистят изворите на живота. Трябва една сила да заработи отвътре, да дойде нов живот отгоре, преди хората да могат да бъдат променени от грях към святост. Тази сила е Христос. Единствено Неговата благодат може да съживи безжизнените способности на душата и да я привлече към Бога, към светостта. ПКХ 7.1
Спасителят казва: “Ако не се роди един човек отгоре”, ако не получи ново сърце, нови желания, намерения и подбуди, “не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). Идеята, че е необходимо само да се развие доброто, което по природа си съществува у човека, е пагубна измама. “Плътският човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него то е глупост; и не може да го разбере, понеже то духовно се изпитва.” “Не се чуди, че ти казах: “Трябва да се родите отново.” (1Кор. 2:54; Йоан 37). За Христос е писано: “В Него бе животът; и животът бе светлина на хората” единственото “име под небето, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим” (Йоан 1:4; Деян. 4:12). ПКХ 7.2
Не е достатъчно да схващаме любвеобилната грижа на Бога, благосклонността, щедростта, бащинската нежност на Неговия характер. Не е достатъчно да различаваме мъдростта и справедливостта на Неговия закон, да виждаме, че той се основава на вечния принцип на любовта. Апостол Павел виждаше всичко това, когато възкликна: “Съгласен съм със закона, че е добър”. “Законът е свят и заповедта свята, справедлива и добра.” Но с цялата горчивина на своята душевна агония и отчаяние добави: “Аз съм от плът, продаден под греха” (Римл. 7:16, 12, 14). Той копнееше за чистотата и праведността, които бе безсилен сам да постигне и извика: “Окаян човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?” (Римл. 7:24). Такъв е викът, който се е изтръгвал от обременените сърца навсякъде по земята във всички векове. За тях има само един отговор: “Ето Божието Агне, Което носи греховете на света!” (Йоан 1:29). ПКХ 7.3
Много са образите, чрез които Божият Дух се е стремял да илюстрира тази истина, за да я направи ясна на копнеещите да бъдат освободени от товара на вината. Когато избяга от бащиния си дом, след като измами Исав, Яков бе смазан от чувството за вина. Както бе самотен и немил-недраг, откъснат от всичко, което правеше живота му скъп, една мисъл над всичко друго тежко потискаше душата му мисълта, че неговият грях го е отделил от Бога, че е изоставен от Небето. В своята голяма мъка той легна да си почине на голата земя; наоколо му се издигаха единствено самотните хълмове, а отгоре се простираше небето, обсипано с блестящи звезди. Когато заспа, странна светлина разкъса тъмнината; и ето, на равното поле, където лежеше, видя широка стълба, издигаща се нагоре и водеща до самите порти на небето, а по нея вървяха нагоре и надолу ангели Божии; докато от славата, която се намираше на върха на стълбата, се чу Божият глас с вест на утеха и надежда. Така на Яков бе показано единственото, което можеше да задоволи нуждата и копнежа на душата му един Спасител. С радост и благодарност видя разкрит един път, чрез който той, грешникът, можеше да възстанови връзката си с Бога. Тайнствената стълба от неговия сън представляваше Исус единственото средство за общуване между Бога и човека. ПКХ 7.4
Това е същият образ, за който Христос спомена в Своя разговор с Натанаил: “Ще видите небето отворено и Божии ангели да се качват и да слизат по Човешкия Син” (Йоан 1:51). В своето отстъпничество човекът се отчужди от Бога; земята се отдели от небето. Над пропастта, която легна между тях, нямаше никаква връзка. Но чрез Христос земята отново се свърза с небето. Със Своите собствени заслуги Христос хвърли мост над бездната, която грехът беше отворил, така че обслужващите ангели да могат да поддържат общение с хората. Христос свърза падналия в грях човек в неговата слабост и безпомощност с Източника на безкрайната сила. ПКХ 7.5
Но напразни са бляновете на хората за прогрес, напразни са всичките им усилия за издигане и облагородяване, ако отхвърлят единствения Източник на надежда и помощ. “Всяко дадено добро и всеки съвършен дар” (Яков 1:17) са от Бога. Не може да има истинско съвършенство на характера, независимо от Него. И единственият път към Бога е Христос. Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът! Никой не идва при Отца, освен чрез Мене” (Йоан 14:6). ПКХ 8.1
Сърцето на Бога копнее за Неговите земни деца с любов посилна от смъртта. С отдаването на Своя Син Той изля над нас цялото небе в един-единствен Дар. Животът, смъртта и застъпническата служба на Спасителя, служенето на ангелите, умоляванията на Духа, работата на Отца, Който действа над и чрез всички тях, неугасващият интерес на небесните същества всичко това е поставено в служба на човешкото спасение. ПКХ 8.2
О, нека да съзерцаваме и да размишляваме върху удивителната жертва, принесена за нас! Нека се опитаме да схванем труда и енергията, които Небето изразходва, за да си получи обратно изгубените и да ги върне отново в дома на Отца. Никога по-силни подбуди и помощни средства не биха могли да бъдат пуснати в действие; великата награда за праведните, радостите на небето, обществото на ангелите, общението и любовта на Бога и Неговия Син, облагородяването и развиването на всички човешки способности през вечните векове не са ли това мощни стимули и
насърчения за нас, които да ни подтикнат да отдадем сърцата си в служба от любов на нашия Творец и Изкупител? ПКХ 8.3
А от друга страна присъдите, които Бог е произнесъл над греха, неизбежното възмездие, деградацията на нашия характер и окончателното унищожение са представени в Божието слово, за да ни предупредят срещу служенето на Сатана. ПКХ 8.4
Няма ли да зачетем Божията милост? Какво повече би могъл да направи Той? Нека да имаме правилно отношение спрямо Този, Който ни е обикнал с такава удивителна любов. Нека се поставим на разположение на средствата, които Той е предвидял, за да можем да бъдем преобразени по Негово подобие и да бъде възстановена дружбата ни с небесните ангели служители, а също и хармонията и общението с Отец и Сина. ПКХ 8.5
Спасителят казва: “Ако не се роди един човек отгоре”, ако не получи ново сърце, нови желания, намерения и подбуди, “не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). Идеята, че е необходимо само да се развие доброто, което по природа си съществува у човека, е пагубна измама. “Плътският човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него то е глупост; и не може да го разбере, понеже то духовно се изпитва.” “Не се чуди, че ти казах: “Трябва да се родите отново.” (1Кор. 2:54; Йоан 37). За Христос е писано: “В Него бе животът; и животът бе светлина на хората” единственото “име под небето, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим” (Йоан 1:4; Деян. 4:12). ПКХ 7.2
Не е достатъчно да схващаме любвеобилната грижа на Бога, благосклонността, щедростта, бащинската нежност на Неговия характер. Не е достатъчно да различаваме мъдростта и справедливостта на Неговия закон, да виждаме, че той се основава на вечния принцип на любовта. Апостол Павел виждаше всичко това, когато възкликна: “Съгласен съм със закона, че е добър”. “Законът е свят и заповедта свята, справедлива и добра.” Но с цялата горчивина на своята душевна агония и отчаяние добави: “Аз съм от плът, продаден под греха” (Римл. 7:16, 12, 14). Той копнееше за чистотата и праведността, които бе безсилен сам да постигне и извика: “Окаян човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?” (Римл. 7:24). Такъв е викът, който се е изтръгвал от обременените сърца навсякъде по земята във всички векове. За тях има само един отговор: “Ето Божието Агне, Което носи греховете на света!” (Йоан 1:29). ПКХ 7.3
Много са образите, чрез които Божият Дух се е стремял да илюстрира тази истина, за да я направи ясна на копнеещите да бъдат освободени от товара на вината. Когато избяга от бащиния си дом, след като измами Исав, Яков бе смазан от чувството за вина. Както бе самотен и немил-недраг, откъснат от всичко, което правеше живота му скъп, една мисъл над всичко друго тежко потискаше душата му мисълта, че неговият грях го е отделил от Бога, че е изоставен от Небето. В своята голяма мъка той легна да си почине на голата земя; наоколо му се издигаха единствено самотните хълмове, а отгоре се простираше небето, обсипано с блестящи звезди. Когато заспа, странна светлина разкъса тъмнината; и ето, на равното поле, където лежеше, видя широка стълба, издигаща се нагоре и водеща до самите порти на небето, а по нея вървяха нагоре и надолу ангели Божии; докато от славата, която се намираше на върха на стълбата, се чу Божият глас с вест на утеха и надежда. Така на Яков бе показано единственото, което можеше да задоволи нуждата и копнежа на душата му един Спасител. С радост и благодарност видя разкрит един път, чрез който той, грешникът, можеше да възстанови връзката си с Бога. Тайнствената стълба от неговия сън представляваше Исус единственото средство за общуване между Бога и човека. ПКХ 7.4
Това е същият образ, за който Христос спомена в Своя разговор с Натанаил: “Ще видите небето отворено и Божии ангели да се качват и да слизат по Човешкия Син” (Йоан 1:51). В своето отстъпничество човекът се отчужди от Бога; земята се отдели от небето. Над пропастта, която легна между тях, нямаше никаква връзка. Но чрез Христос земята отново се свърза с небето. Със Своите собствени заслуги Христос хвърли мост над бездната, която грехът беше отворил, така че обслужващите ангели да могат да поддържат общение с хората. Христос свърза падналия в грях човек в неговата слабост и безпомощност с Източника на безкрайната сила. ПКХ 7.5
Но напразни са бляновете на хората за прогрес, напразни са всичките им усилия за издигане и облагородяване, ако отхвърлят единствения Източник на надежда и помощ. “Всяко дадено добро и всеки съвършен дар” (Яков 1:17) са от Бога. Не може да има истинско съвършенство на характера, независимо от Него. И единственият път към Бога е Христос. Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът! Никой не идва при Отца, освен чрез Мене” (Йоан 14:6). ПКХ 8.1
Сърцето на Бога копнее за Неговите земни деца с любов посилна от смъртта. С отдаването на Своя Син Той изля над нас цялото небе в един-единствен Дар. Животът, смъртта и застъпническата служба на Спасителя, служенето на ангелите, умоляванията на Духа, работата на Отца, Който действа над и чрез всички тях, неугасващият интерес на небесните същества всичко това е поставено в служба на човешкото спасение. ПКХ 8.2
О, нека да съзерцаваме и да размишляваме върху удивителната жертва, принесена за нас! Нека се опитаме да схванем труда и енергията, които Небето изразходва, за да си получи обратно изгубените и да ги върне отново в дома на Отца. Никога по-силни подбуди и помощни средства не биха могли да бъдат пуснати в действие; великата награда за праведните, радостите на небето, обществото на ангелите, общението и любовта на Бога и Неговия Син, облагородяването и развиването на всички човешки способности през вечните векове не са ли това мощни стимули и
насърчения за нас, които да ни подтикнат да отдадем сърцата си в служба от любов на нашия Творец и Изкупител? ПКХ 8.3
А от друга страна присъдите, които Бог е произнесъл над греха, неизбежното възмездие, деградацията на нашия характер и окончателното унищожение са представени в Божието слово, за да ни предупредят срещу служенето на Сатана. ПКХ 8.4
Няма ли да зачетем Божията милост? Какво повече би могъл да направи Той? Нека да имаме правилно отношение спрямо Този, Който ни е обикнал с такава удивителна любов. Нека се поставим на разположение на средствата, които Той е предвидял, за да можем да бъдем преобразени по Негово подобие и да бъде възстановена дружбата ни с небесните ангели служители, а също и хармонията и общението с Отец и Сина. ПКХ 8.5
RSS Feed