Елън Уайт, Сн. ellenwhite.info Верният Свидетел каза на църквата в Ефес: "Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си откъде си изпаднал и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш" (Откр. 2:4, 5).
В началото духовния опит на църквата в Ефес се характеризираше с една детинска простота и откровеност. Проявяваше се жива, сериозна и сърдечна любов към Христос. Вярващите се радваха на Божията любов, защото непрестанно носеха Христос в сърцата си като живо присъствие. Устните им хвалеха Господа и признателността се сливаше с благодарствените песнопения на небесната фамилия.
Светът разбираше, че те общуват с Исус. Грешни, разкаяли се човеци, се покайваха, биваха опрощавани, очиствани, освещавани и водени чрез Христос за Божии сътрудници. Вярващите сериозно се стремяха да приемат Божието слово и да го изпълняват. Обичащи своя Спасител, тяхната най-висша цел бе да привличат човешки души за Него. Те не искаха да запазят скъпоценното съкровище на Христовата милост само за себе си. Чувстваха важността на своето призвание и горяха от стремеж да занесат радостната вест до най-далечните краища на земята: "На земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
В началото духовния опит на църквата в Ефес се характеризираше с една детинска простота и откровеност. Проявяваше се жива, сериозна и сърдечна любов към Христос. Вярващите се радваха на Божията любов, защото непрестанно носеха Христос в сърцата си като живо присъствие. Устните им хвалеха Господа и признателността се сливаше с благодарствените песнопения на небесната фамилия.
Светът разбираше, че те общуват с Исус. Грешни, разкаяли се човеци, се покайваха, биваха опрощавани, очиствани, освещавани и водени чрез Христос за Божии сътрудници. Вярващите сериозно се стремяха да приемат Божието слово и да го изпълняват. Обичащи своя Спасител, тяхната най-висша цел бе да привличат човешки души за Него. Те не искаха да запазят скъпоценното съкровище на Христовата милост само за себе си. Чувстваха важността на своето призвание и горяха от стремеж да занесат радостната вест до най-далечните краища на земята: "На земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
Членовете на църквата бяха единни в любов и действие. Златната верига на любовта към Христос ги държеше здраво привързани един към друг. Те се стремяха да познават Бога все по-пълно и светлина, мир и радост изпълваха живота им. Посещаваха вдовиците и сираците в техните нужди и се пазеха неопетнени от света. Да се откажат от всичко, - това би означавало за тях противоречие с изповеданието им и отричане от Спасителя.
Във всички градове делото жънеше напредък. Души се покайваха и веднага чувстваха вътрешен подтик да разказват за неоценимото съкровище. Не можеха да бъдат спокойни, докато лъчите, просветлили техния дух, не огреят и ближните им. Множества невярващи биваха запознавани с християнската надежда. Към грешниците и блуждаещите бяха отправени сърдечни, боговдъхновени и лични призиви, както и към онези, които познаваха истината, но все още обичаха повече удоволствията, отколкото Бога.
Но след известно време ревността на вярващите и обичта им към Бога и помежду им започнаха да намаляват. В църквата пропълзя студенина. Появиха се различия в мненията и мнозина отклониха погледа си от Исус, Автора и Усъвършителя на вярата им. Ако не бяха убедени в истината чрез самия живот и не бяха покаяни, такива хора биха били оставени без предупреждение. Сега обаче верният Свидетел изпрати писмо за църквата в Ефес. Стана ясно, че поради намаляващото им съпричастие в спечелването на човешки души за Бога те бяха загубили първата си любов; защото никой не ще съумее да възлюби Бога с цялото си сърце, с цялата си душа и дух и с всичката си сила, ако не обича тези, за които Христос е умрял. Бог ги прикани да се покаят и да се върнат към предишното си поведение. В противен случай ще вдигне светилника им от мястото му.
Във всички градове делото жънеше напредък. Души се покайваха и веднага чувстваха вътрешен подтик да разказват за неоценимото съкровище. Не можеха да бъдат спокойни, докато лъчите, просветлили техния дух, не огреят и ближните им. Множества невярващи биваха запознавани с християнската надежда. Към грешниците и блуждаещите бяха отправени сърдечни, боговдъхновени и лични призиви, както и към онези, които познаваха истината, но все още обичаха повече удоволствията, отколкото Бога.
Но след известно време ревността на вярващите и обичта им към Бога и помежду им започнаха да намаляват. В църквата пропълзя студенина. Появиха се различия в мненията и мнозина отклониха погледа си от Исус, Автора и Усъвършителя на вярата им. Ако не бяха убедени в истината чрез самия живот и не бяха покаяни, такива хора биха били оставени без предупреждение. Сега обаче верният Свидетел изпрати писмо за църквата в Ефес. Стана ясно, че поради намаляващото им съпричастие в спечелването на човешки души за Бога те бяха загубили първата си любов; защото никой не ще съумее да възлюби Бога с цялото си сърце, с цялата си душа и дух и с всичката си сила, ако не обича тези, за които Христос е умрял. Бог ги прикани да се покаят и да се върнат към предишното си поведение. В противен случай ще вдигне светилника им от мястото му.
Поуки от живота на църквата в Ефес
Опитът на църквата в Ефес не се ли повтаря и в църквата от наши дни? Какво е поведението на църквата днес, след като е получила познание за истината? Как използва тя това познание? Когато ефеските членове на църквата видяха за първи път неизказаната милост на Бога, която Той предлага на окаляните в греха хора, за тях стана невъзможно да мълчат! Те закопняха да сътрудничат на Бога, за да съобщят и на други получените благословения. Докато правеха това, получаваха нови благословения и растяха в благодатта и познанието на Господ Исус Христос. А днес как е?
Братя и сестри, които твърдите, че вярвате в истината, искам да ви попитам лично: Поведението ви покрива ли се с поверените ви от Небето светлина, привилегии и възможности? Това е сериозен въпрос. Слънцето на Правдата е изгряло над църквата и неин дълг е да огрява. Всеки има привилегията да върви напред. Онези, които са свързани с Христос, ще растат в благодатта и познанието на Божия Син, докато станат зрели мъже и жени. Ако всички изповядващи истината биха употребявали своите способности и възможности в изучаване и работа, те биха станали силни в Христос. С каквато и професия да се занимават - земеделци, занаятчии, учители или пастори - ако напълно се посветят на Бога, биха станали и ревностни сътрудници на Исус Христос.
Какво правят обаче църковните членове, за да бъдат наречени с право "Божии съработници" (1Кор. 3:9)? Над какво се трудим в този свят с цялата си душа? Къде могат да се видят църковни членове, погълнати изцяло от истините на вярата, предали се на Божията воля? Къде виждаме християни, въодушевени от отговорността да направят от църквата един народ, който да преуспява, да е мъдър и да носи светлина? Къде са онези, които не скъпят труда си и не измерват колко любов са отдали за Господа? Нашият Изкупител би желал да види плод от труда на Своята душа и да бъде удовлетворен. Какво става с желаещите да бъдат Негови последователи? Ще бъдат ли доволни от плодовете на своя труд?
Защо има толкова малко вяра и духовната сила е толкова нищожна? Защо толкова малко хора са готови да вземат игото върху себе си и да вдигнат товара на Христос? Защо да ги караме да започнат своята работа за Христос? Кои са причините, за да има толкова малко хора, които да разкриват тайната на спасението? Защо висшата Христова правда не осветлява света като ярка светлина, излъчваща се от Неговите повярвали последователи?
Из "Съкровищница от свидетелства", т. 3
RSS Feed
