Глава 21
Грехът на Мойсей
(Числа 20 гл.)
Отново обществото на Израил се оказа в пустинята, на същото място, където Бог беше изпитал евреите, малко след като те излязоха от Египет. Тогава Бог им беше дал вода из скалата, която продължаваше да тече до тогава, докато те отново не дойдоха до нея. Сега, за пореден път изпитвайки Своя народ, Господ спря потока, бликащ от скалата, желаейки да види, ще издържат ли хората това изпитание или отново ще Му пороптаят.
Изпитвайки жажда и никъде не намирайки вода, вместо да се доверят на Бог, евреите забравиха за силата на Всемогъщия, която им беше открила източника на вода в скалата на същото това място, преди почти четиридесет години; в раздразнение и нетърпение започнаха да изразяват недоволството си от Мойсей и Аарон, говорейки им: „О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни умряха пред Господа”. Това си пожелаха, защото не се бяха оказали в числото на онези, които загинаха от Божието възмездие по време на бунта на Корей, Датан и Авирон. Израилтяните сърдито попитаха: „Защо въведохте Господното общество в пустинята да измрем в нея, ние и добитъкът ни? И защо ни изкарахте из Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място ни за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене”?
Грехът на Мойсей
(Числа 20 гл.)
Отново обществото на Израил се оказа в пустинята, на същото място, където Бог беше изпитал евреите, малко след като те излязоха от Египет. Тогава Бог им беше дал вода из скалата, която продължаваше да тече до тогава, докато те отново не дойдоха до нея. Сега, за пореден път изпитвайки Своя народ, Господ спря потока, бликащ от скалата, желаейки да види, ще издържат ли хората това изпитание или отново ще Му пороптаят.
Изпитвайки жажда и никъде не намирайки вода, вместо да се доверят на Бог, евреите забравиха за силата на Всемогъщия, която им беше открила източника на вода в скалата на същото това място, преди почти четиридесет години; в раздразнение и нетърпение започнаха да изразяват недоволството си от Мойсей и Аарон, говорейки им: „О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни умряха пред Господа”. Това си пожелаха, защото не се бяха оказали в числото на онези, които загинаха от Божието възмездие по време на бунта на Корей, Датан и Авирон. Израилтяните сърдито попитаха: „Защо въведохте Господното общество в пустинята да измрем в нея, ние и добитъкът ни? И защо ни изкарахте из Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място ни за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене”?
„Тогава Мойсей и Аарон се отделиха от присъствието на обществото към входа на шатъра за срещане, където паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви. И Господ каза на Мойсей: Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще ви даде водата си; така ще им извадиш вода от канарата, и ще напоиш обществото, и добитъка им. И така, Мойсей взе жезъла, който беше пред Господа, както Той му заповяда”.
Мойсей отстъпва пред изкушението
„И като свикаха Мойсей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий, бунтовници! Да ви извадим ли вода из тая канара? Тогава Мойсей вдигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото пи, пи и добитъкът им. Но Господ каза на Мойсей и Аарона: Понеже не Ме вярвахте, за да Ме осветите пред израилтяните, затова вие няма да въведете това общество в земята, която им давам”.
Мойсей съгреши! Народът постоянно роптаеше против него и на Мойсей му ставаше все по-трудно да слуша всичко това. Взел по Божия заповед Господния жезъл, вместо да се обърне с думи към канарата, той два пъти я удари, казвайки пред хората: „Да ви извадим ли вода из тая канара?”. Това бяха необмислени думи. Мойсей не каза, че Бог сега щеше да им изяви още едно доказателство за Своята сила, и че от канарата щеше да потече вода. Той не подчерта, че силата и славата, за да шурне отново вода от твърдата скала, принадлежат на Бог, а това означаваше, че Творецът не беше прославен от Мойсей пред народа. Заради тази грешка, Бог не позволи на Мойсей да въведе израилевия народ в обещаната земя.
Възникналата необходимост още веднъж да се прояви Божията сила, направи това събитие много сериозно, защото Мойсей и Аарон трябваше от своя страна да направят всичко, за да запомнят на хората, на какво Бог искаше да ги научи. Но Мойсей беше много сърдит на съплеменниците си за тяхното постоянно роптание и каза: „Чуйте сега, вие, бунтовници! Да ви извадим ли вода из тая канара?” Казвайки така, той фактически признаваше, че народът беше прав, роптаейки против него и обвинявайки го за това, че ги е извел от Египет. Бог прости на народа много по-големи престъпления, в сравнение с прегрешението на Мойсей, но грехът на ръководителя на народа и греха на тези, които ръководеше, не беше едно и също нещо. Вседържителят не можеше да извини Мойсей за неговия грях и да му позволи да влезе в обещаната земя.
По такъв начин Господ даде на Своя народ безпогрешно доказателство, че Неговото чудно избавление, освобождението им от египетско робство, не беше извършено от Мойсей, а от могъщ Ангел. Този Ангел вървеше пред тях през цялото време на тяхното странстване, и за Него, Сам Творецът каза: „Ето, изпращам Ангел пред тебе, да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил. Внимавайте Нему и слушайте гласа Му; не Го предизвиквайте, защото Той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето име е с Него” (Изход 23:20,21).
Мойсей си беше присвоил принадлежащата на Бог слава и Бог беше принуден да постъпи така, за да разбере целият непокорен народ веднъж завинаги, че не Мойсей ги е извел от Египет, а Сам Той. Господ само беше възложил на Мойсей бремето да възглави народа Божи, но през цялото време на странстването им, пред всички вървеше могъщият Ангел. Заради това, че хората така бързо забравяха, че именно Бог, посредством Ангела Си, ги водеше, и преписваха на човек това, което е способна да извърши само Божия сила, Той много пъти ги беше изпитвал и изкушавал, за да види, ще Му се покоряват ли. Но те не бяха издържали нито едно изпитание. Вместо да повярват в Бог и да признаят Този, Който покри пътя им с множество доказателства на Своята мощ и нагледна проява на грижата и любовта Му, те упорито отказваха да Му се доверят, приписвайки на Мойсей освобождението си от Египет, и обвинявайки го за всичките си беди. Мойсей с поразително търпение и издържане носеше тяхното упорство, въпреки че веднъж заплашиха да го убият с камъни.
Сурово наказание
Бог желаеше завинаги да убеди народа, защо Той дори не беше удостоил Мойсей, с пребиваване в обещаната земя. Мойсей беше извънредно издигнат пред Бог; той беше видял великата слава на Всемогъщия; беше в Неговото свято присъствие на планината; Бог беше разговарял с верния Си слуга, както човек разговаря с приятел, предавайки на Мойсей, а чрез него и на целия народ волята Си, правилата Си и законите Си. И това, че този човек беше толкова възвисен и възвеличен от Бога, правеше неговата грешка още по-значителна. Мойсей се разкая за своя грях и много се смири пред Бога, и разказа пред целия Израил за своето съжаление и печал заради извършения от него грях. Той не скри от хората последствията от случилото се и им каза, че защото си е преписал славата, предназначена на Бог, той нямаше да може да ги въведе в обещаната земя. Ако неговата грешка беше толкова незначителна, че Бог, намесвайки се, така строго го наказваше, какво по-сурово наказание за техните грехове заслужаваха те, - ги попита Мойсей - постоянно роптаещи и обвиняващи го, за техните беди, които се явяваха Божие наказание за греховете им?
Този единствен прибързан пропуск на Мойсей създаде у хората впечатление, че той беше извадил вода от канарата, а следваше да възвеличае Господното име сред народа. Затова сега беше необходимо Бог да покаже пред очите на всички, че Мойсей, обикновеният човек, трябваше да следва заповедите и указанията на една по-могъща Личност – на Самия Божи Син. Бог искаше да не остава у тях никакво съмнение за това. От този, на когото много е дадено, много и ще се изисква. Божествената святост и величие в голяма мярка почиваха над целия облик на Мойсей. Той беше щедро снабден с Божествена светлина. Неговият образ отразяваше пред хората Божията слава, сияеща от лицето му. Всеки ще бъде съден според преимуществата, които е имал, съгласно това, с което Господ го е надарил и в зависимост от откритата му от Господа свята истина. Греховете на добрите порядъчни хора, чието поведение изцяло е достойно за подражание, причиняват на Бог особена болка. Сатана, виждайки това, тържествува и се надсмива над Божиите ангели, посочвайки им несполуките и грешките на Божиите избрани, и дава възможност на неправедните да потъпкват Божието име. Сам Бог, по специален начин водеше Мойсей, откривайки му славата Си, както на никой друг на земята. По природа Мойсей беше отстъпчив, но твърдо вярваше в Божията благодат и със смирено сърце молеше Бог да му подари небесна мъдрост, и Бог го укрепи, давайки му силата, която да му помогне да преодолява настъпванията дотолкова, че сам Бог го беше нарекъл „най-кроткия човек на земята”.
Аарон умря на планината Ор, тъй като Господ беше казал, че и той няма да бъде въведен в Обещаната земя, защото заедно с Мойсей съгрешиха при канарата Мерива. Мойсей и Аароновите синове го погребаха на тази планина, за да предпазят хората от изкушението да устроят пищна церемония над тялото му и да станат виновни в грях за идолопоклонство.
Мойсей отстъпва пред изкушението
„И като свикаха Мойсей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий, бунтовници! Да ви извадим ли вода из тая канара? Тогава Мойсей вдигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото пи, пи и добитъкът им. Но Господ каза на Мойсей и Аарона: Понеже не Ме вярвахте, за да Ме осветите пред израилтяните, затова вие няма да въведете това общество в земята, която им давам”.
Мойсей съгреши! Народът постоянно роптаеше против него и на Мойсей му ставаше все по-трудно да слуша всичко това. Взел по Божия заповед Господния жезъл, вместо да се обърне с думи към канарата, той два пъти я удари, казвайки пред хората: „Да ви извадим ли вода из тая канара?”. Това бяха необмислени думи. Мойсей не каза, че Бог сега щеше да им изяви още едно доказателство за Своята сила, и че от канарата щеше да потече вода. Той не подчерта, че силата и славата, за да шурне отново вода от твърдата скала, принадлежат на Бог, а това означаваше, че Творецът не беше прославен от Мойсей пред народа. Заради тази грешка, Бог не позволи на Мойсей да въведе израилевия народ в обещаната земя.
Възникналата необходимост още веднъж да се прояви Божията сила, направи това събитие много сериозно, защото Мойсей и Аарон трябваше от своя страна да направят всичко, за да запомнят на хората, на какво Бог искаше да ги научи. Но Мойсей беше много сърдит на съплеменниците си за тяхното постоянно роптание и каза: „Чуйте сега, вие, бунтовници! Да ви извадим ли вода из тая канара?” Казвайки така, той фактически признаваше, че народът беше прав, роптаейки против него и обвинявайки го за това, че ги е извел от Египет. Бог прости на народа много по-големи престъпления, в сравнение с прегрешението на Мойсей, но грехът на ръководителя на народа и греха на тези, които ръководеше, не беше едно и също нещо. Вседържителят не можеше да извини Мойсей за неговия грях и да му позволи да влезе в обещаната земя.
По такъв начин Господ даде на Своя народ безпогрешно доказателство, че Неговото чудно избавление, освобождението им от египетско робство, не беше извършено от Мойсей, а от могъщ Ангел. Този Ангел вървеше пред тях през цялото време на тяхното странстване, и за Него, Сам Творецът каза: „Ето, изпращам Ангел пред тебе, да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил. Внимавайте Нему и слушайте гласа Му; не Го предизвиквайте, защото Той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето име е с Него” (Изход 23:20,21).
Мойсей си беше присвоил принадлежащата на Бог слава и Бог беше принуден да постъпи така, за да разбере целият непокорен народ веднъж завинаги, че не Мойсей ги е извел от Египет, а Сам Той. Господ само беше възложил на Мойсей бремето да възглави народа Божи, но през цялото време на странстването им, пред всички вървеше могъщият Ангел. Заради това, че хората така бързо забравяха, че именно Бог, посредством Ангела Си, ги водеше, и преписваха на човек това, което е способна да извърши само Божия сила, Той много пъти ги беше изпитвал и изкушавал, за да види, ще Му се покоряват ли. Но те не бяха издържали нито едно изпитание. Вместо да повярват в Бог и да признаят Този, Който покри пътя им с множество доказателства на Своята мощ и нагледна проява на грижата и любовта Му, те упорито отказваха да Му се доверят, приписвайки на Мойсей освобождението си от Египет, и обвинявайки го за всичките си беди. Мойсей с поразително търпение и издържане носеше тяхното упорство, въпреки че веднъж заплашиха да го убият с камъни.
Сурово наказание
Бог желаеше завинаги да убеди народа, защо Той дори не беше удостоил Мойсей, с пребиваване в обещаната земя. Мойсей беше извънредно издигнат пред Бог; той беше видял великата слава на Всемогъщия; беше в Неговото свято присъствие на планината; Бог беше разговарял с верния Си слуга, както човек разговаря с приятел, предавайки на Мойсей, а чрез него и на целия народ волята Си, правилата Си и законите Си. И това, че този човек беше толкова възвисен и възвеличен от Бога, правеше неговата грешка още по-значителна. Мойсей се разкая за своя грях и много се смири пред Бога, и разказа пред целия Израил за своето съжаление и печал заради извършения от него грях. Той не скри от хората последствията от случилото се и им каза, че защото си е преписал славата, предназначена на Бог, той нямаше да може да ги въведе в обещаната земя. Ако неговата грешка беше толкова незначителна, че Бог, намесвайки се, така строго го наказваше, какво по-сурово наказание за техните грехове заслужаваха те, - ги попита Мойсей - постоянно роптаещи и обвиняващи го, за техните беди, които се явяваха Божие наказание за греховете им?
Този единствен прибързан пропуск на Мойсей създаде у хората впечатление, че той беше извадил вода от канарата, а следваше да възвеличае Господното име сред народа. Затова сега беше необходимо Бог да покаже пред очите на всички, че Мойсей, обикновеният човек, трябваше да следва заповедите и указанията на една по-могъща Личност – на Самия Божи Син. Бог искаше да не остава у тях никакво съмнение за това. От този, на когото много е дадено, много и ще се изисква. Божествената святост и величие в голяма мярка почиваха над целия облик на Мойсей. Той беше щедро снабден с Божествена светлина. Неговият образ отразяваше пред хората Божията слава, сияеща от лицето му. Всеки ще бъде съден според преимуществата, които е имал, съгласно това, с което Господ го е надарил и в зависимост от откритата му от Господа свята истина. Греховете на добрите порядъчни хора, чието поведение изцяло е достойно за подражание, причиняват на Бог особена болка. Сатана, виждайки това, тържествува и се надсмива над Божиите ангели, посочвайки им несполуките и грешките на Божиите избрани, и дава възможност на неправедните да потъпкват Божието име. Сам Бог, по специален начин водеше Мойсей, откривайки му славата Си, както на никой друг на земята. По природа Мойсей беше отстъпчив, но твърдо вярваше в Божията благодат и със смирено сърце молеше Бог да му подари небесна мъдрост, и Бог го укрепи, давайки му силата, която да му помогне да преодолява настъпванията дотолкова, че сам Бог го беше нарекъл „най-кроткия човек на земята”.
Аарон умря на планината Ор, тъй като Господ беше казал, че и той няма да бъде въведен в Обещаната земя, защото заедно с Мойсей съгрешиха при канарата Мерива. Мойсей и Аароновите синове го погребаха на тази планина, за да предпазят хората от изкушението да устроят пищна церемония над тялото му и да станат виновни в грях за идолопоклонство.
RSS Feed
