Глава 16
Изходът на Израил от египетско робство
(Изход 12:29-15:19)
Синовете израилеви с точност следваха дадените от Бог указания и когато ангелът на смъртта преминаваше от един египетски дом към друг, те всички бяха готови да тръгнат на път, очаквайки кога най-накрая упоритият цар и неговите приближени щяха да им позволят да излязат. „И в полунощ Господ порази всяко първородно в египетската земя, от първородното на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитъка. И фараонът стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец. И повика Мойсей и Аарон още през нощта, та рече: Станете и вие, и израилтяните, излезте изсред людете ми, и идете, послужете на Йехова, както рекохте; заберете и овцете, си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене. Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме. И людете вдигнаха тестото си преди да втаса, като носеха на рамене нощвите, обвити в дрехите си. А израилтяните бяха постъпили според както Мойсей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха дали колкото искаха. Така те обраха египтяните”.
Изходът на Израил от египетско робство
(Изход 12:29-15:19)
Синовете израилеви с точност следваха дадените от Бог указания и когато ангелът на смъртта преминаваше от един египетски дом към друг, те всички бяха готови да тръгнат на път, очаквайки кога най-накрая упоритият цар и неговите приближени щяха да им позволят да излязат. „И в полунощ Господ порази всяко първородно в египетската земя, от първородното на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитъка. И фараонът стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец. И повика Мойсей и Аарон още през нощта, та рече: Станете и вие, и израилтяните, излезте изсред людете ми, и идете, послужете на Йехова, както рекохте; заберете и овцете, си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене. Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме. И людете вдигнаха тестото си преди да втаса, като носеха на рамене нощвите, обвити в дрехите си. А израилтяните бяха постъпили според както Мойсей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха дали колкото искаха. Така те обраха египтяните”.
Приблизително преди четиристотин лета, Бог беше открил случилото се на Авраам, както сега това ставаше: „Тогава Господ каза на Авраама: Здраво да знаеш, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот” (Бит. 15:13, 14).
„Още с тях излязоха и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък”. Синовете израилеви излязоха от Египет с голямо имущество, което не принадлежеше на фараона, понеже те никога не бяха му го продавали. Яков и синовете му дойдоха в Египет заедно със стадата си. Там потомците на Яков станаха необичайно многочислени, техните стада бяха се уголемили и дребният добитък беше се твърде увеличил. Бог извърши съд над египтяните, изпрати им язви, та подбуди египтяните да принудят Божия народ бързо да излезе от Египет със имуществото си.
„А когато фараонът пусна людете, Бог не ги преведе през пътя на филистимската земя, при все, че това беше близкия път, защото Бог рече: Да не би се разкаяли людете като видят война и се върнат в Египет. Но Бог разведе людете по околен път, през пустинята, към Червеното море. А израелтяните излязоха от египетската земя въоръжени. И Мойсей взе със себе си костите на Йосиф, защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще изнесете костите ми оттук”.
Огненият стълб
„И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се в стан у Етам, към краищата на пустинята. И Господ вървеше пред тях деня в облачен стълб, за да ги оправя по пътя, а нощя в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват и деня и нощя. Той не отнемаше отпред людете облачния стълб деня, нито огнения стълб нощя”.
Господ знаеше, че филистимците щяха да се стремят да им попречат да минат през тяхната земя, като щяха да кажат за евреите, че са избягали от господарите си в Египет и щяха да започнат да воюват с израилтяните. По такъв начин, водейки Своя народ към морето, Бог се откри на хората не само като съдещ Бог, но и като състрадателен Бог. Той предупреди Мойсей, че фараонът ще ги преследва и им показа мястото, където да разположат лагер на брега на морето. Всемогъщият каза на Мойсей, че Му предстои да се прослави пред фараона и цялото му войнство.
Подир няколко дни, след като Бог изведе Своя народ от Египет, велможите на фараона му казаха, че евреите бяха избягали и повече никога нямаше да се върнат, и не щяха да им работят. Те много съжалиха, че им бяха позволили да напуснат Египет, тъй като лишаването от такива работници, беше голяма загуба. Въпреки че египтяните пострадаха от Божия съд, техните сърца дотолкова се бяха ожесточили поради постоянната съпротива срещу истинския Бог, че решиха да се впуснат да догонят потомците на Израил и насила да ги върнат обратно в Египет. Фараонът взе със себе си много голяма армия, шестстотин колесници и се спусна в преследване на евреите, и настигна ги, когато стануваха на брега на морето.
„А когато се приближи фараон, израилтяните повдигнаха очи и ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа. И рекоха на Мойсея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе, да умрем в пустинята? Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме, остави ни, нека работим на египтяните. Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята. А Мойсей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото, колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века. Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни”.
Колко бързо израилтяните престанаха да се доверяват на Бога! Със собствените си очи видяха всичките Му съдби над египтяните, благодарение на които фараонът пусна Израил, но когато настъпи време за изпитание на тяхната увереност в Бог, те започнаха да се съмняват и да роптаят, забравиха за впечатляващите проявления на Неговите сила и мощ. Вместо да се доверят на Бог в този кризисен час, те, възмутени упрекваха верния на Бога Мойсей, с думи на недоверие, които му бяха казали още в Египет. Обвиняваха го, че само заради него се бяха оказали в това бедствено положение. Мойсей всячески ободряваше израилтяните, призовавайки ги да се доверят на Бога и да се въздържат от думи на неверие, тъй като скоро щяха да видят, какво Господ щеше да направи за тях. Той горещо молеше Бог да спаси Своя избран народ.
Спасението при Червено море
„Тогава рече Господ на Мойсея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред. А ти вдигни жезъла си и простри ръката си над морето, та го раздели, и израилтяните ще преминат по морето, по сухо”. Бог даде на Мойсей да разбере, че Той щеше да спаси Своя народ и че техните беди щяха да станат за Него прекрасна възможност, да покаже любовта Си към тях. Когато пристъпеха към морето, Мойсей трябваше да им нареди да вървят напред, а жезълът, който Бог му беше дал, щеше да раздели водите на морето.
„И ето, Аз ще закоравя сърцето на египтяните, та да влязат подир тях; и ще се прославя над фараон и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. И когато се прослава над фараон, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз Съм Господ, (…) дигна се и облачният стълб отпреде им, та застана отдире им, и дойде между египетското множество и израилевото; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, тъй щото едните не се приближаваха до другите през цялата нощ”.
Египтяните не можеха да видят евреите, понеже пред очите им стоеше облак с непроницателна тъмнина, който в същото време беше светлина за евреите. По този начин Бог изобличи Своя народ за недоверието и роптанието, а също им показа Своята сила, за да ги изпита – щяха ли да Му бъдат верни, след като Той проявяваше грижата и любовта Си към тях с такива знамения. „Мойсей простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цяла нощ от силен източен вятър, та се пресуши морето и водите се раздвоиха. Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна”. Водите се повдигнаха и станаха неподвижни стени от двете страни, а Израил минаваше между тях по дъното на морето, като по суша.
Цялата нощ египетската войска тържествуваше, смятайки, че потомците на Израил бяха отново в тяхна власт. Египтяните мислеха, че беше невъзможно за евреите да се спасят, понеже пред тях се простираше Червено море, а зад тях стоеше преследващата ги огромна армия. На сутринта египтяните дойдоха при морето и видяха удивени, че морето беше разделено; и по всичко личеше суша, виеща се в далечината, между неподвижните като стени води. В това време израилевия народ беше вече по средата на морето, вървейки по сухото дъно. Египтяните се затуткаха, мислейки как да постъпят. Те изпитваха разочарование и негодуваха, че тези роби, отново оказали се в техните ръце, – а египтяните бяха напълно уверени, че щяха да ги върнат обратно в Египет, - изведнъж бяха намерили път посред морето. И решиха да ги догонят.
„А египтяните - всичките коне на фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха, влязоха подир тях сред морето. Но на утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войските на египтяните; Той извади колелата от колесниците им, та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Йехова воюва за тях против египтяните”.
Египтяните се осмелиха да тръгнат през морето по този път, който Бог беше приготвил за Своя народ, но ангели Божии се доближиха до тяхната войска и снеха колелата на колесниците. Сега беше ги подгонила още една беда. Предвижването им напред се бавеше и те започнаха да се безпокоят. Спомняйки си за съда, който Богът на евреите беше извършил над тях в Египет, за да ги застави да пуснат израилевия народ, египтяните помислиха, че Бог можеше и сега, тях всичките, да предаде в ръцете на израилтяните. Решиха, че Сам Богът на евреите, се бореше за тях и страшно се изплашиха, обърнаха се назад, за да избягат от тях, и „тогава Господ рече на Мойсея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. И тъй, Мойсей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на обикновението си; а като бягаха египтяните посред него, Господ изтърси египтяните всред морето. Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях. А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха преграда за тях от дясната и от лявата им страна. Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; людете се убояха от Господ и повярваха в Господа, и слугата Му Мойсея”.
Когато евреите видяха как Бог със Своята чудна сила погуби египтяните, те се обединиха и вдъхновено Го хвалеха с песни, славословения и благодарности.
„Още с тях излязоха и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък”. Синовете израилеви излязоха от Египет с голямо имущество, което не принадлежеше на фараона, понеже те никога не бяха му го продавали. Яков и синовете му дойдоха в Египет заедно със стадата си. Там потомците на Яков станаха необичайно многочислени, техните стада бяха се уголемили и дребният добитък беше се твърде увеличил. Бог извърши съд над египтяните, изпрати им язви, та подбуди египтяните да принудят Божия народ бързо да излезе от Египет със имуществото си.
„А когато фараонът пусна людете, Бог не ги преведе през пътя на филистимската земя, при все, че това беше близкия път, защото Бог рече: Да не би се разкаяли людете като видят война и се върнат в Египет. Но Бог разведе людете по околен път, през пустинята, към Червеното море. А израелтяните излязоха от египетската земя въоръжени. И Мойсей взе със себе си костите на Йосиф, защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще изнесете костите ми оттук”.
Огненият стълб
„И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се в стан у Етам, към краищата на пустинята. И Господ вървеше пред тях деня в облачен стълб, за да ги оправя по пътя, а нощя в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват и деня и нощя. Той не отнемаше отпред людете облачния стълб деня, нито огнения стълб нощя”.
Господ знаеше, че филистимците щяха да се стремят да им попречат да минат през тяхната земя, като щяха да кажат за евреите, че са избягали от господарите си в Египет и щяха да започнат да воюват с израилтяните. По такъв начин, водейки Своя народ към морето, Бог се откри на хората не само като съдещ Бог, но и като състрадателен Бог. Той предупреди Мойсей, че фараонът ще ги преследва и им показа мястото, където да разположат лагер на брега на морето. Всемогъщият каза на Мойсей, че Му предстои да се прослави пред фараона и цялото му войнство.
Подир няколко дни, след като Бог изведе Своя народ от Египет, велможите на фараона му казаха, че евреите бяха избягали и повече никога нямаше да се върнат, и не щяха да им работят. Те много съжалиха, че им бяха позволили да напуснат Египет, тъй като лишаването от такива работници, беше голяма загуба. Въпреки че египтяните пострадаха от Божия съд, техните сърца дотолкова се бяха ожесточили поради постоянната съпротива срещу истинския Бог, че решиха да се впуснат да догонят потомците на Израил и насила да ги върнат обратно в Египет. Фараонът взе със себе си много голяма армия, шестстотин колесници и се спусна в преследване на евреите, и настигна ги, когато стануваха на брега на морето.
„А когато се приближи фараон, израилтяните повдигнаха очи и ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа. И рекоха на Мойсея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе, да умрем в пустинята? Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме, остави ни, нека работим на египтяните. Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята. А Мойсей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото, колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века. Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни”.
Колко бързо израилтяните престанаха да се доверяват на Бога! Със собствените си очи видяха всичките Му съдби над египтяните, благодарение на които фараонът пусна Израил, но когато настъпи време за изпитание на тяхната увереност в Бог, те започнаха да се съмняват и да роптаят, забравиха за впечатляващите проявления на Неговите сила и мощ. Вместо да се доверят на Бог в този кризисен час, те, възмутени упрекваха верния на Бога Мойсей, с думи на недоверие, които му бяха казали още в Египет. Обвиняваха го, че само заради него се бяха оказали в това бедствено положение. Мойсей всячески ободряваше израилтяните, призовавайки ги да се доверят на Бога и да се въздържат от думи на неверие, тъй като скоро щяха да видят, какво Господ щеше да направи за тях. Той горещо молеше Бог да спаси Своя избран народ.
Спасението при Червено море
„Тогава рече Господ на Мойсея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред. А ти вдигни жезъла си и простри ръката си над морето, та го раздели, и израилтяните ще преминат по морето, по сухо”. Бог даде на Мойсей да разбере, че Той щеше да спаси Своя народ и че техните беди щяха да станат за Него прекрасна възможност, да покаже любовта Си към тях. Когато пристъпеха към морето, Мойсей трябваше да им нареди да вървят напред, а жезълът, който Бог му беше дал, щеше да раздели водите на морето.
„И ето, Аз ще закоравя сърцето на египтяните, та да влязат подир тях; и ще се прославя над фараон и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. И когато се прослава над фараон, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз Съм Господ, (…) дигна се и облачният стълб отпреде им, та застана отдире им, и дойде между египетското множество и израилевото; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, тъй щото едните не се приближаваха до другите през цялата нощ”.
Египтяните не можеха да видят евреите, понеже пред очите им стоеше облак с непроницателна тъмнина, който в същото време беше светлина за евреите. По този начин Бог изобличи Своя народ за недоверието и роптанието, а също им показа Своята сила, за да ги изпита – щяха ли да Му бъдат верни, след като Той проявяваше грижата и любовта Си към тях с такива знамения. „Мойсей простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цяла нощ от силен източен вятър, та се пресуши морето и водите се раздвоиха. Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна”. Водите се повдигнаха и станаха неподвижни стени от двете страни, а Израил минаваше между тях по дъното на морето, като по суша.
Цялата нощ египетската войска тържествуваше, смятайки, че потомците на Израил бяха отново в тяхна власт. Египтяните мислеха, че беше невъзможно за евреите да се спасят, понеже пред тях се простираше Червено море, а зад тях стоеше преследващата ги огромна армия. На сутринта египтяните дойдоха при морето и видяха удивени, че морето беше разделено; и по всичко личеше суша, виеща се в далечината, между неподвижните като стени води. В това време израилевия народ беше вече по средата на морето, вървейки по сухото дъно. Египтяните се затуткаха, мислейки как да постъпят. Те изпитваха разочарование и негодуваха, че тези роби, отново оказали се в техните ръце, – а египтяните бяха напълно уверени, че щяха да ги върнат обратно в Египет, - изведнъж бяха намерили път посред морето. И решиха да ги догонят.
„А египтяните - всичките коне на фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха, влязоха подир тях сред морето. Но на утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войските на египтяните; Той извади колелата от колесниците им, та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Йехова воюва за тях против египтяните”.
Египтяните се осмелиха да тръгнат през морето по този път, който Бог беше приготвил за Своя народ, но ангели Божии се доближиха до тяхната войска и снеха колелата на колесниците. Сега беше ги подгонила още една беда. Предвижването им напред се бавеше и те започнаха да се безпокоят. Спомняйки си за съда, който Богът на евреите беше извършил над тях в Египет, за да ги застави да пуснат израилевия народ, египтяните помислиха, че Бог можеше и сега, тях всичките, да предаде в ръцете на израилтяните. Решиха, че Сам Богът на евреите, се бореше за тях и страшно се изплашиха, обърнаха се назад, за да избягат от тях, и „тогава Господ рече на Мойсея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. И тъй, Мойсей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на обикновението си; а като бягаха египтяните посред него, Господ изтърси египтяните всред морето. Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях. А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха преграда за тях от дясната и от лявата им страна. Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; людете се убояха от Господ и повярваха в Господа, и слугата Му Мойсея”.
Когато евреите видяха как Бог със Своята чудна сила погуби египтяните, те се обединиха и вдъхновено Го хвалеха с песни, славословения и благодарности.
RSS Feed
