Глава 18
Божият закон
(Изход 19 и 20 гл.)
След като евреите напуснаха Рафидим, те отидоха в „Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, дето Израил разпъна шатрите си срещу планината. И като се възкачи Мойсей при Бога, Господ го повика от планината, и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля; Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носех вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. Сега прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми, то, повече от всички племена, вие ще бъдете Мое собствено притежание; защото Мой е целият свят; и вие ще ми бъдете царство свещеници, и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните. И тъй, Мойсей дойде, та повика старейшините на людете и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда. И всичките люде отговориха единогласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Мойсей отнесе Господу думите на людете”.
Израилтяните встъпиха в тържествен завет с Господ и Го признаха за свой Господар, направил ги избран народ, подвластен на Неговата Божествена власт. „Тогава Господ рече на Мойсея: Ето, Аз ида при тебе в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече завинаги”. Срещайки трудности по пътя си, евреите винаги роптаеха против Мойсей и Аарон, обвинявайки ги, че ги бяха извели от Египет, за да ги погубят. Бог прослави Мойсей пред тях, за да се доверяват занапред на неговите наставления и указания, знаейки, че Всемогъщият беше възложил на него Светия Свой Дух.
Божият закон
(Изход 19 и 20 гл.)
След като евреите напуснаха Рафидим, те отидоха в „Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, дето Израил разпъна шатрите си срещу планината. И като се възкачи Мойсей при Бога, Господ го повика от планината, и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля; Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носех вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. Сега прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми, то, повече от всички племена, вие ще бъдете Мое собствено притежание; защото Мой е целият свят; и вие ще ми бъдете царство свещеници, и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните. И тъй, Мойсей дойде, та повика старейшините на людете и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда. И всичките люде отговориха единогласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Мойсей отнесе Господу думите на людете”.
Израилтяните встъпиха в тържествен завет с Господ и Го признаха за свой Господар, направил ги избран народ, подвластен на Неговата Божествена власт. „Тогава Господ рече на Мойсея: Ето, Аз ида при тебе в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече завинаги”. Срещайки трудности по пътя си, евреите винаги роптаеха против Мойсей и Аарон, обвинявайки ги, че ги бяха извели от Египет, за да ги погубят. Бог прослави Мойсей пред тях, за да се доверяват занапред на неговите наставления и указания, знаейки, че Всемогъщият беше възложил на него Светия Свой Дух.
Приготовления за среща с Бога
За да може Господ да се приближи до народа не чрез ангел, а лично да им съобщи Своя закон, Бог даде на Мойсей конкретни указания, как трябваше да се приготви за това народът: „Господ рече на Мойсея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си; и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина, пред очите на всичките люде”.
На хората беше заповядано да се въздържат в тези дни от всекидневен труд и грижи, и да размишляват за посвещение на Господ. Също така Бог заповяда да изперат дрехите си. В наши дни Бог е не по-малко взискателен, отколкото в онези времена. Той е Бог на реда и в наше време. Той заповядва на Своя народ по цялата земя строго да следи за чистотата и спретнатостта. Те, като поклонници на Бога, ако бяха с нечисти дрехи и сърца, щяха да са неприятни на Господ. Беше Му мъчно да види в тях липсата на благоволение към Него; Той не приемаше служене от тези, които идваха на поклонение пред Него мръсни, понеже така оскърбяваха своя Създател. Творецът на небето и земята придаваше толкова голямо значение на чистотата, че каза: „Нека да изперат дрехите си”.
„И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите Му; който се допре до планината, непременно ще се умъртви; обаче, ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или да се устрели; било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата дълго затръби, тогава нека се приближат до планината”. Съгласно Божия промисъл, тази заповед трябваше да запечата в съзнанието на този жесток народ в дълбоко благоговение и почитание пред Бога, Автор и Основа на техния закон.
Появата на Бог в плашещо великолепие
„А на сутринта на третия ден имаше гърмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепериха”. Ангелското войнство, съпровождащо величието на истинския Бог, свика хората със звук, подобно звук от тръби, който ставаше все по-силен и по-силен, докато цялата земя не потрепери.
„Тогава Мойсей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. А Синайската планина беше цялата в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът й се дигаше като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно”. Божественото величие слезе в облак от славна свита ангели и това изглеждаше, като че ли наоколо планината е осветена от пламенни езици.
„И когато тръбният глас се усилваше, Мойсей говори, и Бог му отговори с глас. И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Мойсей до върха на планината; и Мойсей се възкачи. Тогава рече Господ на Мойсея: Слез, заръчай на людете да се не спускат към Господа, за да гледат, и паднат мнозина от тях. Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях”.
По такъв начин Господ, в Своето страшно великолепие, провъзгласи на Синай Своя закон, за да повярват хората. Съобщаването на Божия закон беше съпроводено от величествено проявление на Неговата власт и сила, за да знаят, че Той е единственият и истинен, и живият Бог. На Мойсей не беше позволено да влезе в облака на славата, а само да се приближи към него и да влезе в гъстия дим, обкръжаващ го. И така стоеше той между народа и Господ.
Божият закон, провъзгласен на Синай
След като Бог даде на Израел такива величествени доказателства за Своята сила, Той му каза Кой Е Той: „Аз Съм Еова, твоят Бог, Който те изведох из египетската земя, из дома на робството”. Този същият Бог, Който изяви силата и славата Си сред египтяните, сега изричаше Своя закон.
„Да нямаш други богове, освен Мене.
Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, Съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите до третото и четвъртото поколения на ония, които Ме мразят; а показвам милост към хиляда поколения на ония, които Ме любят, и пазят Моите заповеди.
Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен оногова, който изговаря напразно името Му.
Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа – ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото за шест дни Господ направи небето и земята, морето, и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови седмия ден и го освети.
Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ти дава Господ, твоя Бог.
Не убивай!
Не прелюбодействай!
Не кради!
Не свидетелствай лъжливо против ближния си!
Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти”.
Първите две заповеди, изречени от Йехова, се явяват предупреждения срещу идолопоклонството, тъй като то води хората до ужасни грехове, упорито противопоставяйки ги на Божията воля, като изразяват това с човешки жертви. Бог, със Своите заповеди, искаше да ги огради и от най-малко непозволеното от тези мерзости. Първите четири заповеди бяха дадени, за да знаят хората своите задължения към Бога. Четвъртата заповед се явяваше свързващо звено между великия Бог и Неговия народ. Съботата беше дадена на хората изключително за тяхно добро в почитанието на Бог. Последните шест заповеди отразяваха задълженията на човек по отношение на ближните му. Съботата трябваше завинаги да стане знак между Бог и Неговия народ. В живота това се проявяваше по следния начин: всички, съблюдаващи съботата доказваха, че се покланят на живия и истинен Бог, създател на небето и земята. Съботата се явяваше знак между Бог и Неговия народ само за времето, докато на земята живееха хора, служещи Му.
„И всичките люде видяха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбите и димящата планина; и като видяха, людете се оттеглиха и застанаха отдалеч. И рекоха на Мойсея: Ти говори на нас и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем. Но Мойсей рече на людете: Не бойте се, Бог дойде да ви опита и да има пред вас страх от Него, та да не съгрешавате. Така людете стояха отдалеч. А Мойсей се приближи при мрака, дето беше Бог. Тогава рече Господ на Мойсея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето”. Величественото присъствие на Бог на Синай, земетресението, предизвикано от Неговото присъствие, буботенето на гърмовете и проблясването на мълниите, съпровождащи посещението на Бог при Своя народ, - всичко това внушаваше на хората такъв респект и страхопочитание към Неговото свято величие, че те неосъзнато отстъпиха от вселяващото страх Божие присъствие, защото не биха могли да издържат на Неговата страшна слава.
Заплаха от идолопоклонство
Отново Бог, желаейки да обгради синовете израилеви от идолопоклонството, се обърна към тях: „Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове”.
Съществуваше опасност евреите, подражавайки на примера на египтяните, да си направят изваяни и да им се покланят, както на Бог.
Господ каза на Мойсей: „Ето, изпращам Ангел пред тебе, да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което Съм ти приготвил. Внимавайте Нему и слушайте гласа Му; не Го предизвиквайте, защото Той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето име е с Него. Но, ако слушаш внимателно гласа Му и вършиш всичко, каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели. Защото Ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя” (Изх.23:20-23). Ангелът, изпратен пред израилевия народ, беше Исус Христос. „Да не се кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги прекатуряш съвсем и да изпотрошаваш стълповете им. Но да служите на Господа, вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам всяка болест изпомежду ви” (Изх. 23:24, 25).
Бог желаеше Неговият народ да помни, че Той единствен е достоен за поклонение; и когато евреите надвиеха езическите народи, окръжаващи ги, не трябваше да оставят ни един от идолите им, на които се покланяха, а напълно да ги унищожават.
Много от тези езически божества струваха много скъпо и бяха прекрасно изваяни, а това можеше да съблазни израилтяните, бивши очевидци на поклонението на идоли, толкова разпространено в Египет, че даже бяха пропити с някои почитания към тези безчувствени предмети. Бог искаше Неговият народ да знае, че именно по причина на идолопоклонството на езичниците, заради което и те бяха потънали в безчестие и зло, Той ги използваше, като Свое оръдие за наказанието на тези народи, и за унищожението на техните лъжливи богове.
„Ще изпратя пред тебе страх от Мене и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе. Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят пред тебе евейците, ханаанците и хетейците. Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове. Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, доде се размножиш и завладееш земята. И ще поставя пределите ти от Червеното море до Филистимското море, и от пустинята до река Ефрат; защото ще предам местните жители в ръката ви, и ти ще ги изпъдиш отпред себе си. Да не направиш завет с тях, нито с боговете им. Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против Мене; защото, ако служиш на боговете им, това непременно ще ти бъде примка” (Изх.23:27-33). Тези Божии обещания бяха дадени на Неговия народ при условие на послушание. Ако евреите от все сърце служеха на Господ, то Той щеше да направи за тях велики дела.
След като Мойсей получи от Бог всичките заповеди и обещания, дадени при условие на тяхното послушание, и беше ги записал за народа, Господ му каза: „Възкачете се към Господа ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от израилевите старейшини, и поклонете се отдалеч; но само Мойсей ще се приближи при Господа, а те не ще се приближат, нито ще се възкачат людете с него. Тогава Мойсей дойде, та каза на людете всичките думи на Господа и всичките Му съдби; и всичките люде единогласно отговориха, казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим” (Изх. 24:1-3).
Мойсей не записа Десет заповеди, а повеленията, които, както Бог искаше, те трябваше да изпълняват. Записа и обещанията, дадени на Израил при условие, че народът щеше да се покорява на Бога. Той прочете това пред всички и израилтяните тържествено обещаха да изпълняват всичко, което Господ беше казал. После Мойсей записа тяхното тържествено обещание в книга и принесе жертва на Бог за народа. „После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни. Тогава Мойсей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас, според всички тия условия”. И целият народ повтори тържествената си клетва пред Господ, да правят всичко, което Той казваше, и да Му бъдат послушни.
Вечният Божи закон
Божият закон съществуваше много преди да бъде сътворен човека. Животът на ангелите и всички небесни жители се определяше от неговите нравствени принципи. Сатана падна, защото наруши светите принципи на Божието управление. Сътворявайки Адам и Ева, Господ им откри Своя закон. Тогава Той го даде не в писмена форма, но го изложи устно. Съботата, за която се говореше в четвъртата заповед, беше установена в Едемската градина. След сътворението на нашия свят и човека, Бог създаде за човека съботата. След грехопадението на Адам от Божия закон не беше отнето нищо. Принципите, изложени в Десетте заповеди, съществуваха до грехопадението и техният характер съответстваше на безгрешното състояние на светите същества. След грехопадението, принципите, лежащи в основата на тези повеления, не бяха променени, но при отчитането на новото състояние на човека, бяха дадени някои допълнителни заповеди. Така беше установена системата, изискваща жертвоприношения на животни, за да помни човекът постоянно, че откакто змията накара Ева да се усъмни в Бога, смъртта стана наказание за греха. Именно нарушението на Божия закон беше причина Христос да умре като жертва за греховете на всичките хора, отстоявайки толкова тази почит към Божия закон и давайки на човечеството възможност да избегне неминуемото наказание. Жертвена система трябваше да научи падналия човек на смирение, покаяние и вяра в Бога, Който, благодарение изкупителната смърт на Своя Син, можеше да прости нарушаването на Неговия закон. Ако Божият закон не беше нарушен, никога нямаше да има смърт и нямаше да са необходими допълнителни предписания, отчитайки измененото състояние на човека след грехопадението.
Адам учеше потомците си на Божия закон, а впоследствие този закон се предаваше чрез верните от поколение на поколение. Постоянното нарушение на закона Божи стана причина за изтреблението на цялата земя от водите на потоп. Знанието за закона беше се съхранило само у Ной и членовете на семейството му, които благодарение на своя праведен живот, бяха спасени в ковчега по Божие чудо. След потопа Ной учеше потомците си на Десетте заповеди. Започвайки от Адам и в продължение на всичките следващи поколения, Господ съхраняваше за Себе си хора, които в сърцето си почитаха Неговия закон. Той каза за Авраам: „Понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми” (Бит.26:5).
Бог се яви на Авраам и му рече: „Аз Съм Бог Всемогъщий; ходи пред Мене и бъди непорочен. И ще направя завета Си между Мене и тебе, и ще те умножа твърде много…. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе” (Бит. 17:1, 2, 7).
Затова Той установи за Авраам и потомството му обреда обрязване, в знак на това, че Бог беше отделил евреите от всичките народи като Свое скъпо съкровище, обрязвайки края на плътта си. Спазвайки този обред, те тържествено обещаваха на Бог, че нямаше да сключват брачни съюзи с другите народи, понеже постъпвайки така, те щяха да загубят чувството си на благоговение пред Бог и Неговия свят закон, и да станат подобни на обкръжаващите ги идолопоклонници.
Извършвайки обрязването, евреите тържествено се бяха съгласили да изпълняват условията на завета, сключен с Авраам, да живеят отделно от другите народи и да бъдат съвършени. Ако потомците на Авраам се бяха отделили от обкръжаващите ги езичници, те не биха паднали в идолопоклонство. Живеейки отделено от другите народи, те биха избегнали огромните изкушения да станат участници в греховни дела и да въстанат против Божията воля. Смесвайки се с езичниците, те в значителна степен изгубиха своята святост и уникалност. За наказание Господ им беше докарал голям глад, принуждавайки ги да се отправят към Египет, за да не умрат. Но, спомняйки си Своя завет с Авраам, Бог и там не ги изостави. Той допусна те да се окажат под робството на египтяните, но макар в тежко положение, все пак щяха да се обърнат към Него, щяха да изберат праведното и милостиво ръководство, и щяха да се покорят на Неговите заповеди.
В Египет влязоха само няколко семейства от потомците на Авраам, от които се образува многочислен народ. Някои старателно учеха децата си на Божия закон, но болшинството израилтяни постоянно виждаха само идолопоклонството, така че смътно си представяха съдържанието на Божия закон. Боящите се от Бога викаха към Него с болка в сърцето, умолявайки Го да унищожи тежкото им робство и да ги изведе от чуждата земя, за да могат свободно да Му служат. Бог чу техните молби и избра Мойсей за оръдие на избавлението на Своя народ. Когато евреите загърбиха Египет и водите на Червеното море се разтвориха пред тях, Бог ги изпита, желаейки да види, доверяват ли се на Този, Който ги изведе от плена и робството, правейки знамения и чудеса. Но израилтяните не издържаха това изпитание. Те постоянно роптаеха против Бог, че по пътя си срещат трудности и отново искаха да се върнат в Египет.
Написването на каменните плочи
За да няма израилевият народ никакво извинение за своето неверие, сам Господ благоволи на планината Синай, облечен в слава и обкръжен от Своите ангели, и по най-величествен, и тържествен начин обяви Своя закон от Декалога. На никого, даже на ангелите Си, не Се беше доверил да учат хората, но Сам, в присъствието на целия народ ясно провъзгласи Своя закон. Той не повери леко заповедите Си на паметта на забравящите хора, а ги записа от Своя свят престол на каменни плочи. Само така Той щеше да лиши хората от всяка възможност да смесват Неговите свети заповеди с човешките предания и обичаи.
Благодарение на Декалога, Господ още повече се приближи до Своя народ, толкова склонен на отстъпления. Нещо повече, Той не само беше дал десетте предписания на Декалога, но и заповяда на Мойсей да запише Неговите подробни указания, съдби, постановления и закони, и да ги прикрепи към Десетте заповеди, начертани от Неговия пръст на каменните плочи. Тези специални указания и повели бяха дадени с цел да подбудят заблудилия се човек към послушание на Неговия нравствен закон, който хората така бяха склонни да нарушават.
Ако човек съблюдаваше Божия закон в този му вид, в който беше даден на Адам след грехопадението, а после го бяха съблюдавали Ной и Авраам, нямаше да има нужда от обреда обрязване. И ако потомците на Авраам спазваха закона, знаменията и клетвата с обрязването, никога нямаше да кривнат към идолопоклонството, и никога нямаше да се окажат в Египет, и нямаше да е необходимо Бог от Синай да провъзгласява Своя закон, и да го пише на каменни плочи, ограден със специалните указания, дадени на Мойсей във вид на съдби, устави и постановления.
Съдби и устави
Мойсей записа всичките съдби и устави с думите на Бог, когато беше с Него на планината Синай. Ако народът се беше покорил на принципите, изложени в Десетте заповеди, нямаше да възникне необходимостта от тези специфични указания, които Мойсей записа в книгата, излагайки задълженията на народа за отношенията му към Бог и един към друг. Всичките изисквания, дадени от Бог на Неговия народ, касаещи задълженията в отношенията един към друг и към чужденеца, се оказваха опрощаващите и ясно изложени принципи на Десетте заповеди за избягване на заблужденията.
Господ даде на Мойсей и определени указания относно церемониалните жертвоприношения, които трябваше да бъдат прекратени със смъртта на Исус Христос. Жертвената система служеше като сянка за бъдещия праобраз на великата Жертва – непорочния Божий Агнец.
Отначало Бог установи жертвоприношенията за Адам, след неговото падение в грах, а впоследствие обясни техния смисъл и значение и на неговите потомци. Тази система беше извратена от хората, живели до потопа, а впоследствие и от тези, които се отделиха от верните Божии последователи, и започнаха да строят Вавилонската кула. Вместо да принасят жертви на небесния Бог, тези хора принасяха жертви на боговете, които сами си бяха направили; те ги родиха, не защото вярваха в бъдещия Изкупител, а защото се надяваха да умилостивят своите богове, полагайки много животни на осквернените езически жертвеници. Суеверието ги правеше разточителни. Те учеха последователите си, че колкото жертвата беше по-скъпа, толкова по-голямо удоволствие тя щеше да достави на идола, и толкова по-богати и процъфтяващи щяха да станат техните народи. Затова често на тези безчувствени идоли принасяха в жертва хора. Извращенията на законите и правилата у тези народи бяха жестоки, регулиращи техния живот и взаимоотношения. Законите бяха създавани от тези, чиито сърца не бяха смекчени от Божията благодат. И често тези хора подхвърляха на жестоки наказания другите, докато в същото време, те самите ги заобикаляха с мълчание и не обръщаха внимание на своите по-ужасни и най-мерзки престъпления.
Именно това имаше предвид Мойсей, когато каза на Израил: „Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ, моя Бог, ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде е тоя велик народ. Защото кой народ е толкоз велик, щото да има Бог тъй близо при себе си, колкото е Йехова, нашият Бог, близо при нас всеки път, когато го призоваваме. Или кой народ е толкова велик, щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес” (Втор. 4:5-8).
За да може Господ да се приближи до народа не чрез ангел, а лично да им съобщи Своя закон, Бог даде на Мойсей конкретни указания, как трябваше да се приготви за това народът: „Господ рече на Мойсея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си; и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина, пред очите на всичките люде”.
На хората беше заповядано да се въздържат в тези дни от всекидневен труд и грижи, и да размишляват за посвещение на Господ. Също така Бог заповяда да изперат дрехите си. В наши дни Бог е не по-малко взискателен, отколкото в онези времена. Той е Бог на реда и в наше време. Той заповядва на Своя народ по цялата земя строго да следи за чистотата и спретнатостта. Те, като поклонници на Бога, ако бяха с нечисти дрехи и сърца, щяха да са неприятни на Господ. Беше Му мъчно да види в тях липсата на благоволение към Него; Той не приемаше служене от тези, които идваха на поклонение пред Него мръсни, понеже така оскърбяваха своя Създател. Творецът на небето и земята придаваше толкова голямо значение на чистотата, че каза: „Нека да изперат дрехите си”.
„И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите Му; който се допре до планината, непременно ще се умъртви; обаче, ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или да се устрели; било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата дълго затръби, тогава нека се приближат до планината”. Съгласно Божия промисъл, тази заповед трябваше да запечата в съзнанието на този жесток народ в дълбоко благоговение и почитание пред Бога, Автор и Основа на техния закон.
Появата на Бог в плашещо великолепие
„А на сутринта на третия ден имаше гърмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепериха”. Ангелското войнство, съпровождащо величието на истинския Бог, свика хората със звук, подобно звук от тръби, който ставаше все по-силен и по-силен, докато цялата земя не потрепери.
„Тогава Мойсей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. А Синайската планина беше цялата в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът й се дигаше като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно”. Божественото величие слезе в облак от славна свита ангели и това изглеждаше, като че ли наоколо планината е осветена от пламенни езици.
„И когато тръбният глас се усилваше, Мойсей говори, и Бог му отговори с глас. И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Мойсей до върха на планината; и Мойсей се възкачи. Тогава рече Господ на Мойсея: Слез, заръчай на людете да се не спускат към Господа, за да гледат, и паднат мнозина от тях. Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях”.
По такъв начин Господ, в Своето страшно великолепие, провъзгласи на Синай Своя закон, за да повярват хората. Съобщаването на Божия закон беше съпроводено от величествено проявление на Неговата власт и сила, за да знаят, че Той е единственият и истинен, и живият Бог. На Мойсей не беше позволено да влезе в облака на славата, а само да се приближи към него и да влезе в гъстия дим, обкръжаващ го. И така стоеше той между народа и Господ.
Божият закон, провъзгласен на Синай
След като Бог даде на Израел такива величествени доказателства за Своята сила, Той му каза Кой Е Той: „Аз Съм Еова, твоят Бог, Който те изведох из египетската земя, из дома на робството”. Този същият Бог, Който изяви силата и славата Си сред египтяните, сега изричаше Своя закон.
„Да нямаш други богове, освен Мене.
Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, Съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите до третото и четвъртото поколения на ония, които Ме мразят; а показвам милост към хиляда поколения на ония, които Ме любят, и пазят Моите заповеди.
Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен оногова, който изговаря напразно името Му.
Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа – ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото за шест дни Господ направи небето и земята, морето, и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови седмия ден и го освети.
Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ти дава Господ, твоя Бог.
Не убивай!
Не прелюбодействай!
Не кради!
Не свидетелствай лъжливо против ближния си!
Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти”.
Първите две заповеди, изречени от Йехова, се явяват предупреждения срещу идолопоклонството, тъй като то води хората до ужасни грехове, упорито противопоставяйки ги на Божията воля, като изразяват това с човешки жертви. Бог, със Своите заповеди, искаше да ги огради и от най-малко непозволеното от тези мерзости. Първите четири заповеди бяха дадени, за да знаят хората своите задължения към Бога. Четвъртата заповед се явяваше свързващо звено между великия Бог и Неговия народ. Съботата беше дадена на хората изключително за тяхно добро в почитанието на Бог. Последните шест заповеди отразяваха задълженията на човек по отношение на ближните му. Съботата трябваше завинаги да стане знак между Бог и Неговия народ. В живота това се проявяваше по следния начин: всички, съблюдаващи съботата доказваха, че се покланят на живия и истинен Бог, създател на небето и земята. Съботата се явяваше знак между Бог и Неговия народ само за времето, докато на земята живееха хора, служещи Му.
„И всичките люде видяха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбите и димящата планина; и като видяха, людете се оттеглиха и застанаха отдалеч. И рекоха на Мойсея: Ти говори на нас и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем. Но Мойсей рече на людете: Не бойте се, Бог дойде да ви опита и да има пред вас страх от Него, та да не съгрешавате. Така людете стояха отдалеч. А Мойсей се приближи при мрака, дето беше Бог. Тогава рече Господ на Мойсея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето”. Величественото присъствие на Бог на Синай, земетресението, предизвикано от Неговото присъствие, буботенето на гърмовете и проблясването на мълниите, съпровождащи посещението на Бог при Своя народ, - всичко това внушаваше на хората такъв респект и страхопочитание към Неговото свято величие, че те неосъзнато отстъпиха от вселяващото страх Божие присъствие, защото не биха могли да издържат на Неговата страшна слава.
Заплаха от идолопоклонство
Отново Бог, желаейки да обгради синовете израилеви от идолопоклонството, се обърна към тях: „Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове”.
Съществуваше опасност евреите, подражавайки на примера на египтяните, да си направят изваяни и да им се покланят, както на Бог.
Господ каза на Мойсей: „Ето, изпращам Ангел пред тебе, да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което Съм ти приготвил. Внимавайте Нему и слушайте гласа Му; не Го предизвиквайте, защото Той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето име е с Него. Но, ако слушаш внимателно гласа Му и вършиш всичко, каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели. Защото Ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя” (Изх.23:20-23). Ангелът, изпратен пред израилевия народ, беше Исус Христос. „Да не се кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги прекатуряш съвсем и да изпотрошаваш стълповете им. Но да служите на Господа, вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам всяка болест изпомежду ви” (Изх. 23:24, 25).
Бог желаеше Неговият народ да помни, че Той единствен е достоен за поклонение; и когато евреите надвиеха езическите народи, окръжаващи ги, не трябваше да оставят ни един от идолите им, на които се покланяха, а напълно да ги унищожават.
Много от тези езически божества струваха много скъпо и бяха прекрасно изваяни, а това можеше да съблазни израилтяните, бивши очевидци на поклонението на идоли, толкова разпространено в Египет, че даже бяха пропити с някои почитания към тези безчувствени предмети. Бог искаше Неговият народ да знае, че именно по причина на идолопоклонството на езичниците, заради което и те бяха потънали в безчестие и зло, Той ги използваше, като Свое оръдие за наказанието на тези народи, и за унищожението на техните лъжливи богове.
„Ще изпратя пред тебе страх от Мене и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе. Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят пред тебе евейците, ханаанците и хетейците. Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове. Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, доде се размножиш и завладееш земята. И ще поставя пределите ти от Червеното море до Филистимското море, и от пустинята до река Ефрат; защото ще предам местните жители в ръката ви, и ти ще ги изпъдиш отпред себе си. Да не направиш завет с тях, нито с боговете им. Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против Мене; защото, ако служиш на боговете им, това непременно ще ти бъде примка” (Изх.23:27-33). Тези Божии обещания бяха дадени на Неговия народ при условие на послушание. Ако евреите от все сърце служеха на Господ, то Той щеше да направи за тях велики дела.
След като Мойсей получи от Бог всичките заповеди и обещания, дадени при условие на тяхното послушание, и беше ги записал за народа, Господ му каза: „Възкачете се към Господа ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от израилевите старейшини, и поклонете се отдалеч; но само Мойсей ще се приближи при Господа, а те не ще се приближат, нито ще се възкачат людете с него. Тогава Мойсей дойде, та каза на людете всичките думи на Господа и всичките Му съдби; и всичките люде единогласно отговориха, казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим” (Изх. 24:1-3).
Мойсей не записа Десет заповеди, а повеленията, които, както Бог искаше, те трябваше да изпълняват. Записа и обещанията, дадени на Израил при условие, че народът щеше да се покорява на Бога. Той прочете това пред всички и израилтяните тържествено обещаха да изпълняват всичко, което Господ беше казал. После Мойсей записа тяхното тържествено обещание в книга и принесе жертва на Бог за народа. „После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни. Тогава Мойсей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас, според всички тия условия”. И целият народ повтори тържествената си клетва пред Господ, да правят всичко, което Той казваше, и да Му бъдат послушни.
Вечният Божи закон
Божият закон съществуваше много преди да бъде сътворен човека. Животът на ангелите и всички небесни жители се определяше от неговите нравствени принципи. Сатана падна, защото наруши светите принципи на Божието управление. Сътворявайки Адам и Ева, Господ им откри Своя закон. Тогава Той го даде не в писмена форма, но го изложи устно. Съботата, за която се говореше в четвъртата заповед, беше установена в Едемската градина. След сътворението на нашия свят и човека, Бог създаде за човека съботата. След грехопадението на Адам от Божия закон не беше отнето нищо. Принципите, изложени в Десетте заповеди, съществуваха до грехопадението и техният характер съответстваше на безгрешното състояние на светите същества. След грехопадението, принципите, лежащи в основата на тези повеления, не бяха променени, но при отчитането на новото състояние на човека, бяха дадени някои допълнителни заповеди. Така беше установена системата, изискваща жертвоприношения на животни, за да помни човекът постоянно, че откакто змията накара Ева да се усъмни в Бога, смъртта стана наказание за греха. Именно нарушението на Божия закон беше причина Христос да умре като жертва за греховете на всичките хора, отстоявайки толкова тази почит към Божия закон и давайки на човечеството възможност да избегне неминуемото наказание. Жертвена система трябваше да научи падналия човек на смирение, покаяние и вяра в Бога, Който, благодарение изкупителната смърт на Своя Син, можеше да прости нарушаването на Неговия закон. Ако Божият закон не беше нарушен, никога нямаше да има смърт и нямаше да са необходими допълнителни предписания, отчитайки измененото състояние на човека след грехопадението.
Адам учеше потомците си на Божия закон, а впоследствие този закон се предаваше чрез верните от поколение на поколение. Постоянното нарушение на закона Божи стана причина за изтреблението на цялата земя от водите на потоп. Знанието за закона беше се съхранило само у Ной и членовете на семейството му, които благодарение на своя праведен живот, бяха спасени в ковчега по Божие чудо. След потопа Ной учеше потомците си на Десетте заповеди. Започвайки от Адам и в продължение на всичките следващи поколения, Господ съхраняваше за Себе си хора, които в сърцето си почитаха Неговия закон. Той каза за Авраам: „Понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми” (Бит.26:5).
Бог се яви на Авраам и му рече: „Аз Съм Бог Всемогъщий; ходи пред Мене и бъди непорочен. И ще направя завета Си между Мене и тебе, и ще те умножа твърде много…. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе, и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе” (Бит. 17:1, 2, 7).
Затова Той установи за Авраам и потомството му обреда обрязване, в знак на това, че Бог беше отделил евреите от всичките народи като Свое скъпо съкровище, обрязвайки края на плътта си. Спазвайки този обред, те тържествено обещаваха на Бог, че нямаше да сключват брачни съюзи с другите народи, понеже постъпвайки така, те щяха да загубят чувството си на благоговение пред Бог и Неговия свят закон, и да станат подобни на обкръжаващите ги идолопоклонници.
Извършвайки обрязването, евреите тържествено се бяха съгласили да изпълняват условията на завета, сключен с Авраам, да живеят отделно от другите народи и да бъдат съвършени. Ако потомците на Авраам се бяха отделили от обкръжаващите ги езичници, те не биха паднали в идолопоклонство. Живеейки отделено от другите народи, те биха избегнали огромните изкушения да станат участници в греховни дела и да въстанат против Божията воля. Смесвайки се с езичниците, те в значителна степен изгубиха своята святост и уникалност. За наказание Господ им беше докарал голям глад, принуждавайки ги да се отправят към Египет, за да не умрат. Но, спомняйки си Своя завет с Авраам, Бог и там не ги изостави. Той допусна те да се окажат под робството на египтяните, но макар в тежко положение, все пак щяха да се обърнат към Него, щяха да изберат праведното и милостиво ръководство, и щяха да се покорят на Неговите заповеди.
В Египет влязоха само няколко семейства от потомците на Авраам, от които се образува многочислен народ. Някои старателно учеха децата си на Божия закон, но болшинството израилтяни постоянно виждаха само идолопоклонството, така че смътно си представяха съдържанието на Божия закон. Боящите се от Бога викаха към Него с болка в сърцето, умолявайки Го да унищожи тежкото им робство и да ги изведе от чуждата земя, за да могат свободно да Му служат. Бог чу техните молби и избра Мойсей за оръдие на избавлението на Своя народ. Когато евреите загърбиха Египет и водите на Червеното море се разтвориха пред тях, Бог ги изпита, желаейки да види, доверяват ли се на Този, Който ги изведе от плена и робството, правейки знамения и чудеса. Но израилтяните не издържаха това изпитание. Те постоянно роптаеха против Бог, че по пътя си срещат трудности и отново искаха да се върнат в Египет.
Написването на каменните плочи
За да няма израилевият народ никакво извинение за своето неверие, сам Господ благоволи на планината Синай, облечен в слава и обкръжен от Своите ангели, и по най-величествен, и тържествен начин обяви Своя закон от Декалога. На никого, даже на ангелите Си, не Се беше доверил да учат хората, но Сам, в присъствието на целия народ ясно провъзгласи Своя закон. Той не повери леко заповедите Си на паметта на забравящите хора, а ги записа от Своя свят престол на каменни плочи. Само така Той щеше да лиши хората от всяка възможност да смесват Неговите свети заповеди с човешките предания и обичаи.
Благодарение на Декалога, Господ още повече се приближи до Своя народ, толкова склонен на отстъпления. Нещо повече, Той не само беше дал десетте предписания на Декалога, но и заповяда на Мойсей да запише Неговите подробни указания, съдби, постановления и закони, и да ги прикрепи към Десетте заповеди, начертани от Неговия пръст на каменните плочи. Тези специални указания и повели бяха дадени с цел да подбудят заблудилия се човек към послушание на Неговия нравствен закон, който хората така бяха склонни да нарушават.
Ако човек съблюдаваше Божия закон в този му вид, в който беше даден на Адам след грехопадението, а после го бяха съблюдавали Ной и Авраам, нямаше да има нужда от обреда обрязване. И ако потомците на Авраам спазваха закона, знаменията и клетвата с обрязването, никога нямаше да кривнат към идолопоклонството, и никога нямаше да се окажат в Египет, и нямаше да е необходимо Бог от Синай да провъзгласява Своя закон, и да го пише на каменни плочи, ограден със специалните указания, дадени на Мойсей във вид на съдби, устави и постановления.
Съдби и устави
Мойсей записа всичките съдби и устави с думите на Бог, когато беше с Него на планината Синай. Ако народът се беше покорил на принципите, изложени в Десетте заповеди, нямаше да възникне необходимостта от тези специфични указания, които Мойсей записа в книгата, излагайки задълженията на народа за отношенията му към Бог и един към друг. Всичките изисквания, дадени от Бог на Неговия народ, касаещи задълженията в отношенията един към друг и към чужденеца, се оказваха опрощаващите и ясно изложени принципи на Десетте заповеди за избягване на заблужденията.
Господ даде на Мойсей и определени указания относно церемониалните жертвоприношения, които трябваше да бъдат прекратени със смъртта на Исус Христос. Жертвената система служеше като сянка за бъдещия праобраз на великата Жертва – непорочния Божий Агнец.
Отначало Бог установи жертвоприношенията за Адам, след неговото падение в грах, а впоследствие обясни техния смисъл и значение и на неговите потомци. Тази система беше извратена от хората, живели до потопа, а впоследствие и от тези, които се отделиха от верните Божии последователи, и започнаха да строят Вавилонската кула. Вместо да принасят жертви на небесния Бог, тези хора принасяха жертви на боговете, които сами си бяха направили; те ги родиха, не защото вярваха в бъдещия Изкупител, а защото се надяваха да умилостивят своите богове, полагайки много животни на осквернените езически жертвеници. Суеверието ги правеше разточителни. Те учеха последователите си, че колкото жертвата беше по-скъпа, толкова по-голямо удоволствие тя щеше да достави на идола, и толкова по-богати и процъфтяващи щяха да станат техните народи. Затова често на тези безчувствени идоли принасяха в жертва хора. Извращенията на законите и правилата у тези народи бяха жестоки, регулиращи техния живот и взаимоотношения. Законите бяха създавани от тези, чиито сърца не бяха смекчени от Божията благодат. И често тези хора подхвърляха на жестоки наказания другите, докато в същото време, те самите ги заобикаляха с мълчание и не обръщаха внимание на своите по-ужасни и най-мерзки престъпления.
Именно това имаше предвид Мойсей, когато каза на Израил: „Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ, моя Бог, ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите. И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде е тоя велик народ. Защото кой народ е толкоз велик, щото да има Бог тъй близо при себе си, колкото е Йехова, нашият Бог, близо при нас всеки път, когато го призоваваме. Или кой народ е толкова велик, щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес” (Втор. 4:5-8).
RSS Feed
