
17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
"Историята на Витлеем е неизчерпаема тема. В нея е скрита "дълбочината на богатството на премъдростта и знанието за Бога" (Римл. 11:33). Удивлява ни жертвата на Спасителя, който замени небесния трон с ясли и близостта на обожаващите Го ангели с животните в обора. Човешката гордост и себедоволство са порицавани в Негово присъствие. Но това бе само началото на Неговото чудно снизхождение. Би било голямо унижение за Божия Син да приеме човешко естество даже тогава, когато Адам бе още невинен в Едем. Но Исус прие да стане човек в момент, когато расата бе отслабнала от четири хиляди години грях. Като всяко дете на Адам Той прие последиците от действието на великия закон за наследствеността. Тези резултати се виждат в историята на земните Му праотци. С такава наследственост Христос дойде да сподели нашите скърби и изкушения и да ни даде пример за безгрешен живот." Елън Уайт, "Копнежът на вековете", гл.4. "Роди ви се Спасител".