Глава 22
Смъртта на Мойсей
(Второзаконие 31-34 гл.)
Наскоро след това и Мойсей трябваше да умре. Преди да умре, Бог му заповяда да събере цялото израилево общество и да им разкаже за всичките странствания в пустинята - за изхода от Египет и всичките големи престъпления на бащите им, навлекли им Божия съд и принудили Го да каже, че те няма да влязат в Обещаната земя. Бащите бяха измрели в пустинята за Божия слава, децата бяха пораснали и сега те трябваше да осъществят обещанието за завладяването на ханаанската земя. Много от тях бяха деца, когато Бог беше дал на Израил Своя закон от Синай и те не помнеха грандиозността на това събитие. Други се бяха родили в пустинята и за да осъзнаят необходимостта от покоряването на Десетте заповеди, и всичките закони, и повеления, които Господ беше дал на Израил, Бог заповяда на Мойсей отново да прогласи пред народа Десетте заповеди, и да напомни за всички обстоятелствата, съпровождащи обявяването на Божия закон пред израилевия народ под Синай.
Мойсей беше записал в книга всички закони и постановления, дадени от Бог; и всички наставления, получени тогава; и всички чудеса, извършени от Него, заради тях; и за всичкото недоволство и роптание на израилевото общество; а най-вече, че роптаенето стана причина за отстъпление от Божията воля.
Смъртта на Мойсей
(Второзаконие 31-34 гл.)
Наскоро след това и Мойсей трябваше да умре. Преди да умре, Бог му заповяда да събере цялото израилево общество и да им разкаже за всичките странствания в пустинята - за изхода от Египет и всичките големи престъпления на бащите им, навлекли им Божия съд и принудили Го да каже, че те няма да влязат в Обещаната земя. Бащите бяха измрели в пустинята за Божия слава, децата бяха пораснали и сега те трябваше да осъществят обещанието за завладяването на ханаанската земя. Много от тях бяха деца, когато Бог беше дал на Израил Своя закон от Синай и те не помнеха грандиозността на това събитие. Други се бяха родили в пустинята и за да осъзнаят необходимостта от покоряването на Десетте заповеди, и всичките закони, и повеления, които Господ беше дал на Израил, Бог заповяда на Мойсей отново да прогласи пред народа Десетте заповеди, и да напомни за всички обстоятелствата, съпровождащи обявяването на Божия закон пред израилевия народ под Синай.
Мойсей беше записал в книга всички закони и постановления, дадени от Бог; и всички наставления, получени тогава; и всички чудеса, извършени от Него, заради тях; и за всичкото недоволство и роптание на израилевото общество; а най-вече, че роптаенето стана причина за отстъпление от Божията воля.
Последни наставления на Израил
Целият народ се събра при Мойсей и той прочете събитията от миналия живот в написаната от него книга. Прочете на евреите и обещанието, което Бог желаеше да изпълни, ако те Му бяха послушни; и проклятията, които щяха да ги постигнат, ако не се покоряваха на заповедите Му.
Мойсей разказа на евреите, че заради бунт, Господ на няколко пъти възнамерявал да унищожи целия народ, но той винаги така горещо беше умолявал Бог да ги помилва, че всеки път Бог милостиво ги беше пощадявал. Напомни им за чудесата, които Бог извърши пред фараона в цялата египетска земя и каза: „… на вас говоря, чиито очи видяха всичките дела, които Господ извърши; затова признайте и пазете всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да бъдете дръзновени, и да влезете да завладеете земята, към която преминавате да я притежавате” (Втор.11:7,8).
По-специално, Мойсей убеждаваше израилевото общество да не падат в идолопоклонство. Горещо ги молеше да се покоряват на Божиите заповеди. Ако те бяха послушни и обичаха Господа, и Му служеха с безпределна преданост, Той щеше да им даде дъжд във време на дъжд, и техните поля и пасбища щяха да носят щедри урожаи, а стадата им щяха през всичкото време да се умножават. Щяха да се наслаждават на специалните, само на тях дарени привилегии, и щяха да преодоляват всичките си врагове.
Мойсей убедително и ясно напомни на Божия народ наставленията и законите. Той разбираше, че това беше неговата последна възможност да се обърне към народа. После приключи работата си върху книгата с всички заповеди и закони, постановления и съдби, които Бог му беше дал, а също и всички предписания, касаещи жертвената система. Предаде тази книга в ръцете на свещенослужителите и помоли да я сложат за съхранение до ковчега, защото Божията охрана постоянно пребъдваше над свещения сандък. Беше необходимо книгата на Мойсей да бъде съхранена, за да могат впоследствие израилевите съдии винаги да се обръщат към нея, в случай на необходимост. Заблудените хора често извращават Божиите изисквания, стремейки се да ги съвместят със своите представи и нужди. Затова книгата на Мойсей трябваше да се съхранява на най-святото място, за да можеше да се обръщат винаги към нея.
Мойсей привърши своите последни наставления към народа със силно пророческо обръщение. То беше трогателно и красноречиво. Вдъхновен от Бог, благослови всяко израилево коляно. В заключителните си думи подробно се спря върху главния облик за величието на Бог и превъзходството на Израил, като особен, избран от Бога народ над другите народи, подчертавайки, че така щеше да бъде винаги, ако евреите Му бъдат покорни и уповават на силата Му.
Смъртта и възкресението на Мойсей
„Тогава Мойсей се възкачи от Моавските полета на планината Нево, на върха Фасга, който е срещу Ерихон. И Господ му показа цялата Галаадска земя до Дан, цялата Нефталимова земя, Ефремовата и Манасиевата земи, и цялата Юдова земя до западното море, южната страна и околността на долината Ерихон, градът на палмите до Сигор. И Господ му каза: Тая е земята, за която Съм се клел на Авраама, на Исаака, и на Якова, като рекох: На твоето потомство ще я дам. Аз те направих да видиш с очите си, но в нея няма да минеш. И тъй, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа. И Господ го погреба в долината на Моавската земя, срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае де е гробът му. Мойсей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не се помрачиха, нито силата му намаля” (Втор. 34:1-7).
Бог не пожела никой да се качва заедно с Мойсей на планината. Той стоя там на високата издатина, на върха Фасга, в присъствието на Бог и небесните ангели. След като Мойсей с удивление огледа Ханаан, той, подобно плътно обгърнат от изтощение пътник, въздъхна и потъна в сън, но това беше съня на смъртта. Ангели взеха неговото тяло и го погребаха в долината. Израилтяните никога не успяха да намерят мястото, където беше погребан Мойсей. Ангелите го погребаха тайно, за да не съгреши народът против Господ, покланяйки се на Мойсеевото тяло, както се покланяха на идоли.
Сатана ликуваше от радост, когато му се отдаде да подтикне Мойсей към грях против Бога. Заради това свое престъпление Мойсей се беше оказал във властта на смъртта. Ако той беше останал през цялото време верен на Бог и неговият живот не беше опетнен от тази единствена постъпка, той щеше да влезе в Обещаната земя и щеше да бъде възнесен на небето, без да срещне смъртта. Архангел Михаил или Христос, заедно с ангелите Си, погребаха Мойсей, а наскоро след това слезе от небето и го възкреси; после Мойсей беше възнесен на небето.
Когато Христос и ангелите се приближиха към мястото на погребението, там се появи и Сатана със своите ангели, за да пазят тялото на Мойсей и да не позволят никому да го отнесе. Тогава Христос и светите ангели дойдоха по-близо; Сатана се съпротиви на приближаването им, но под въздействието на силата на Христос и Неговите ангели, беше принуден да отстъпи. Той предявяваше правото си над тялото на Мойсей, заради неговото престъпление. Но Христос кротко му напомни думите на Своя Отец, казвайки: „Господ да те смъмри” (Юда 9). Христос каза на Сатана, че Му е известно, как Мойсей, със смирено сърце, се беше разкаял за греха си, че неговият характер нямаше ни едно петно, и че неговото име сияеше в небесните книги, както и преди. И Христос възкреси тялото на Мойсей, за което така упорито беше претендирал Сатана.
При преобразяването на Исус Христос, при Него бяха изпратени възнесените преди от земята Мойсей и Илия, за да Му говорят за Неговото предстоящо страдание и да Му предадат Отческата слава на възлюбен Син. Бог удостои Мойсей с голяма слава. Той имаше преимуществото да разговаря с Бога лице в лице, както човек разговаряше с приятел и на него, както на никой преди, Бог беше открил Своето превъзходно разбиране за слава.
Целият народ се събра при Мойсей и той прочете събитията от миналия живот в написаната от него книга. Прочете на евреите и обещанието, което Бог желаеше да изпълни, ако те Му бяха послушни; и проклятията, които щяха да ги постигнат, ако не се покоряваха на заповедите Му.
Мойсей разказа на евреите, че заради бунт, Господ на няколко пъти възнамерявал да унищожи целия народ, но той винаги така горещо беше умолявал Бог да ги помилва, че всеки път Бог милостиво ги беше пощадявал. Напомни им за чудесата, които Бог извърши пред фараона в цялата египетска земя и каза: „… на вас говоря, чиито очи видяха всичките дела, които Господ извърши; затова признайте и пазете всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да бъдете дръзновени, и да влезете да завладеете земята, към която преминавате да я притежавате” (Втор.11:7,8).
По-специално, Мойсей убеждаваше израилевото общество да не падат в идолопоклонство. Горещо ги молеше да се покоряват на Божиите заповеди. Ако те бяха послушни и обичаха Господа, и Му служеха с безпределна преданост, Той щеше да им даде дъжд във време на дъжд, и техните поля и пасбища щяха да носят щедри урожаи, а стадата им щяха през всичкото време да се умножават. Щяха да се наслаждават на специалните, само на тях дарени привилегии, и щяха да преодоляват всичките си врагове.
Мойсей убедително и ясно напомни на Божия народ наставленията и законите. Той разбираше, че това беше неговата последна възможност да се обърне към народа. После приключи работата си върху книгата с всички заповеди и закони, постановления и съдби, които Бог му беше дал, а също и всички предписания, касаещи жертвената система. Предаде тази книга в ръцете на свещенослужителите и помоли да я сложат за съхранение до ковчега, защото Божията охрана постоянно пребъдваше над свещения сандък. Беше необходимо книгата на Мойсей да бъде съхранена, за да могат впоследствие израилевите съдии винаги да се обръщат към нея, в случай на необходимост. Заблудените хора често извращават Божиите изисквания, стремейки се да ги съвместят със своите представи и нужди. Затова книгата на Мойсей трябваше да се съхранява на най-святото място, за да можеше да се обръщат винаги към нея.
Мойсей привърши своите последни наставления към народа със силно пророческо обръщение. То беше трогателно и красноречиво. Вдъхновен от Бог, благослови всяко израилево коляно. В заключителните си думи подробно се спря върху главния облик за величието на Бог и превъзходството на Израил, като особен, избран от Бога народ над другите народи, подчертавайки, че така щеше да бъде винаги, ако евреите Му бъдат покорни и уповават на силата Му.
Смъртта и възкресението на Мойсей
„Тогава Мойсей се възкачи от Моавските полета на планината Нево, на върха Фасга, който е срещу Ерихон. И Господ му показа цялата Галаадска земя до Дан, цялата Нефталимова земя, Ефремовата и Манасиевата земи, и цялата Юдова земя до западното море, южната страна и околността на долината Ерихон, градът на палмите до Сигор. И Господ му каза: Тая е земята, за която Съм се клел на Авраама, на Исаака, и на Якова, като рекох: На твоето потомство ще я дам. Аз те направих да видиш с очите си, но в нея няма да минеш. И тъй, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа. И Господ го погреба в долината на Моавската земя, срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае де е гробът му. Мойсей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не се помрачиха, нито силата му намаля” (Втор. 34:1-7).
Бог не пожела никой да се качва заедно с Мойсей на планината. Той стоя там на високата издатина, на върха Фасга, в присъствието на Бог и небесните ангели. След като Мойсей с удивление огледа Ханаан, той, подобно плътно обгърнат от изтощение пътник, въздъхна и потъна в сън, но това беше съня на смъртта. Ангели взеха неговото тяло и го погребаха в долината. Израилтяните никога не успяха да намерят мястото, където беше погребан Мойсей. Ангелите го погребаха тайно, за да не съгреши народът против Господ, покланяйки се на Мойсеевото тяло, както се покланяха на идоли.
Сатана ликуваше от радост, когато му се отдаде да подтикне Мойсей към грях против Бога. Заради това свое престъпление Мойсей се беше оказал във властта на смъртта. Ако той беше останал през цялото време верен на Бог и неговият живот не беше опетнен от тази единствена постъпка, той щеше да влезе в Обещаната земя и щеше да бъде възнесен на небето, без да срещне смъртта. Архангел Михаил или Христос, заедно с ангелите Си, погребаха Мойсей, а наскоро след това слезе от небето и го възкреси; после Мойсей беше възнесен на небето.
Когато Христос и ангелите се приближиха към мястото на погребението, там се появи и Сатана със своите ангели, за да пазят тялото на Мойсей и да не позволят никому да го отнесе. Тогава Христос и светите ангели дойдоха по-близо; Сатана се съпротиви на приближаването им, но под въздействието на силата на Христос и Неговите ангели, беше принуден да отстъпи. Той предявяваше правото си над тялото на Мойсей, заради неговото престъпление. Но Христос кротко му напомни думите на Своя Отец, казвайки: „Господ да те смъмри” (Юда 9). Христос каза на Сатана, че Му е известно, как Мойсей, със смирено сърце, се беше разкаял за греха си, че неговият характер нямаше ни едно петно, и че неговото име сияеше в небесните книги, както и преди. И Христос възкреси тялото на Мойсей, за което така упорито беше претендирал Сатана.
При преобразяването на Исус Христос, при Него бяха изпратени възнесените преди от земята Мойсей и Илия, за да Му говорят за Неговото предстоящо страдание и да Му предадат Отческата слава на възлюбен Син. Бог удостои Мойсей с голяма слава. Той имаше преимуществото да разговаря с Бога лице в лице, както човек разговаряше с приятел и на него, както на никой преди, Бог беше открил Своето превъзходно разбиране за слава.
RSS Feed
