Из "Опитности и видения" - Елън Уайт
Когато неотдавна се огледах наоколо, за да намеря смирените последователи на смирения и кротък Спасител, душата ми много се смути. Мнозина, които изповядват, че вярват в скорошното Христово идване, се нагаждат според този свят и повече търсят неговото благоволение, отколкото да бъдат угодни Богу. Те са студени и формални, подобно на християните по име, от които те едва преди малко са се отделили. Думите, които са отправени към църквата в Лаодикия, описват най-добре тяхното настоящо състояние. Виж Откровение 3:14-20. Те не са “нито студени, нито топли”, а “хладки”. И ако те не последват съвета на “верния и истинен Свидетел” и не се покаят сериозно и не купят “злато, пречистено в огън”, “бели дрехи” и “колурий”, Той ще ги избълва из устата Си.
Когато неотдавна се огледах наоколо, за да намеря смирените последователи на смирения и кротък Спасител, душата ми много се смути. Мнозина, които изповядват, че вярват в скорошното Христово идване, се нагаждат според този свят и повече търсят неговото благоволение, отколкото да бъдат угодни Богу. Те са студени и формални, подобно на християните по име, от които те едва преди малко са се отделили. Думите, които са отправени към църквата в Лаодикия, описват най-добре тяхното настоящо състояние. Виж Откровение 3:14-20. Те не са “нито студени, нито топли”, а “хладки”. И ако те не последват съвета на “верния и истинен Свидетел” и не се покаят сериозно и не купят “злато, пречистено в огън”, “бели дрехи” и “колурий”, Той ще ги избълва из устата Си.
Дошло е времето, когато една голяма част от ония, които някога ликуваха от радост при мисълта за скорошното идване на Господа, се намират в същото състояние на ония, които по-рано ги подиграваха за вярата им в идването на Исуса и разпространяваха всевъзможни лъжи, за да възбуждат предразсъдъци против тях и да рушат влиянието им. И сега, когато души жадуват за живия Бог, гладуват за правда и Бог им дава да чувстват Неговата сила и удовлетворява копнежа на душата им, като излива любовта Си в сърцата им и те славят Бога с хваления, те често биват наклеветявани от ония, които изповядват, че вярват в скорошното идване на Господа, че били заблудени и се намирали под влиянието на магнитизма или на някакъв лош дух.
Много от тези изповядващи се за християни се обличат, говорят и действат като света; единственото, по което се отличават от другите, е тяхното изповедание. Макар че казват, че очакват Христа, техните разговори се въртят не около небесни, но около земни неща. Какви трябва да са ония, които със “свято живеене и с благочестие” изповядват, че “чака и бързат за дохождането на Божия ден” (2 Петр.3:17)? “Всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист” 1 Йоаново 3:3. Но факт е, че мнозина, които носят името адвентист, много повече мислят за това, как да украсяват телата си и да се покажат по-красиви пред света, отколкото да учат от Словото Божие, как могат да спечелят Божието благоволение.
Но какво би било, ако Исус, нашият Образец, би се явил помежду тях и въобще между изповядващите християнството, както при Първото Си идване? Той Се роди в една ясла. Последвайте Го в живота и проповедничеството Му. Той беше човек на страдания и познаващ болки. Тези християни, по име биха се засрамили от кроткия и смирен Спасител, Който носеше една проста дреха без шев, и нямаше къде да подслони главата Си. Неговият безпорочен, себеотрицателен живот би ги изобличил; Неговото свято достойнство би било болезнен упрек за тяхното лекомислие и суетен смях: Неговият открит, свободен говор би направил да замлъкнат техните светски и похотливи разговори; Неговото разяснение на неподправената, остра истина би разкрило техния истински характер, и те биха пожелали колкото може по-скоро да премахнат кроткия Образец, пълния с любов Спасител. Те първи биха потърсили да Го хванат в думите Му и биха завикали “разпни Го! Разпни Го!”.
Нека да последваме Исуса, как смирено влизаше в Ерусалим, когато множеството ученици хвалеха и славеха Бога и викаха: “Благословен Царят, Който иде в Господното име! А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. А Той в отговор им рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще завикат.” Една голяма част от ония, които казват, че очакват Христа, също тъй би била готова като фарисеите, да заповядва на учениците да млъкнат и, без съмнение, би се провикнала: Фанатизъм! Магнетизъм! Спиритизъм! Също биха обявили за захласнати и учениците, които простират дрехите си и разпръсват палмови клончета на пътя. Но Бог не желае да има на земята такъв студен и мъртъв народ, но такъв, който да може да Го хвали и слави. Той иска да получи слава от някои, и ако Неговите избрани, които пазят заповедите Му, замлъкнат, то камъните ще завикат.
Исус ще дойде, но не като при Първото Си идване – като дете в Витлеем, не както влезе в Ерусалим, когато учениците Му с висок глас славеха Бога и викаха “Осанна!”, но в славата на Отца, заедно с всички свети ангели, които ще Го придружават по пътя Му до земята. Цялото небе ще бъде изоставено от ангелите, когато очакващите светии ще гледат към Него и ще поглеждат към небето, както галилейските мъже, когато Той Се възнасяше от Елеонската гора към Небето. Тогава само ония, които са святи, които напълно са последвали кроткия Образец, ще извикат с радост: “Ето, Този е нашият Бог, Когото чакахме, и Той ще ни спаси!” Те ще бъдат преобразени “в един миг, през време на последната тръба”, на тръбата, която ще събуди заспалите светии и ще ги изведе из прашните им легла; те ще бъдат облечени в безсмъртие и ще извикат: “Победа! Победа над смъртта и гроба!” Тогава преобразените светии веднага ще бъдат грабнати във въздуха с ангелите Господни, за да не бъдат вече никога отделени от предмета на тяхната любов. Трябва ли ние да мълчим, имайки пред нас такава славна надежда, такова спасение, което Христос ни издейства чрез собствената Си кръв? Не трябва ли и ние да славим Бога с висок глас, както учениците правеха това, когато Исус влизаше в Ерусалим? Не е ли това, което на нас предстои, много по-славно от онова, което на тях предстоеше? Кой би трябвало тогава да ни пречи да славим Бога с висок глас, когато имаме такава надежда за безсмъртие и слава? Ние сме вкусили от силите на бъдещия свят и жадуваме за повече. Моето цяло същество копнее за живия Бог, и аз не искам да се задоволя, докато не бъда изпълнена с цялата Му пълнота.
Много от тези изповядващи се за християни се обличат, говорят и действат като света; единственото, по което се отличават от другите, е тяхното изповедание. Макар че казват, че очакват Христа, техните разговори се въртят не около небесни, но около земни неща. Какви трябва да са ония, които със “свято живеене и с благочестие” изповядват, че “чака и бързат за дохождането на Божия ден” (2 Петр.3:17)? “Всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист” 1 Йоаново 3:3. Но факт е, че мнозина, които носят името адвентист, много повече мислят за това, как да украсяват телата си и да се покажат по-красиви пред света, отколкото да учат от Словото Божие, как могат да спечелят Божието благоволение.
Но какво би било, ако Исус, нашият Образец, би се явил помежду тях и въобще между изповядващите християнството, както при Първото Си идване? Той Се роди в една ясла. Последвайте Го в живота и проповедничеството Му. Той беше човек на страдания и познаващ болки. Тези християни, по име биха се засрамили от кроткия и смирен Спасител, Който носеше една проста дреха без шев, и нямаше къде да подслони главата Си. Неговият безпорочен, себеотрицателен живот би ги изобличил; Неговото свято достойнство би било болезнен упрек за тяхното лекомислие и суетен смях: Неговият открит, свободен говор би направил да замлъкнат техните светски и похотливи разговори; Неговото разяснение на неподправената, остра истина би разкрило техния истински характер, и те биха пожелали колкото може по-скоро да премахнат кроткия Образец, пълния с любов Спасител. Те първи биха потърсили да Го хванат в думите Му и биха завикали “разпни Го! Разпни Го!”.
Нека да последваме Исуса, как смирено влизаше в Ерусалим, когато множеството ученици хвалеха и славеха Бога и викаха: “Благословен Царят, Който иде в Господното име! А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. А Той в отговор им рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще завикат.” Една голяма част от ония, които казват, че очакват Христа, също тъй би била готова като фарисеите, да заповядва на учениците да млъкнат и, без съмнение, би се провикнала: Фанатизъм! Магнетизъм! Спиритизъм! Също биха обявили за захласнати и учениците, които простират дрехите си и разпръсват палмови клончета на пътя. Но Бог не желае да има на земята такъв студен и мъртъв народ, но такъв, който да може да Го хвали и слави. Той иска да получи слава от някои, и ако Неговите избрани, които пазят заповедите Му, замлъкнат, то камъните ще завикат.
Исус ще дойде, но не като при Първото Си идване – като дете в Витлеем, не както влезе в Ерусалим, когато учениците Му с висок глас славеха Бога и викаха “Осанна!”, но в славата на Отца, заедно с всички свети ангели, които ще Го придружават по пътя Му до земята. Цялото небе ще бъде изоставено от ангелите, когато очакващите светии ще гледат към Него и ще поглеждат към небето, както галилейските мъже, когато Той Се възнасяше от Елеонската гора към Небето. Тогава само ония, които са святи, които напълно са последвали кроткия Образец, ще извикат с радост: “Ето, Този е нашият Бог, Когото чакахме, и Той ще ни спаси!” Те ще бъдат преобразени “в един миг, през време на последната тръба”, на тръбата, която ще събуди заспалите светии и ще ги изведе из прашните им легла; те ще бъдат облечени в безсмъртие и ще извикат: “Победа! Победа над смъртта и гроба!” Тогава преобразените светии веднага ще бъдат грабнати във въздуха с ангелите Господни, за да не бъдат вече никога отделени от предмета на тяхната любов. Трябва ли ние да мълчим, имайки пред нас такава славна надежда, такова спасение, което Христос ни издейства чрез собствената Си кръв? Не трябва ли и ние да славим Бога с висок глас, както учениците правеха това, когато Исус влизаше в Ерусалим? Не е ли това, което на нас предстои, много по-славно от онова, което на тях предстоеше? Кой би трябвало тогава да ни пречи да славим Бога с висок глас, когато имаме такава надежда за безсмъртие и слава? Ние сме вкусили от силите на бъдещия свят и жадуваме за повече. Моето цяло същество копнее за живия Бог, и аз не искам да се задоволя, докато не бъда изпълнена с цялата Му пълнота.
RSS Feed
