Може ли да умре божественото естество на Сина?
САМО ОТЕЦ е безсмъртен и има живот в Себе Си.
„… блаженият и единствен Властител, Цар на царстващите и Господ на господаруващите, Който Сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна слава! Амин“ (1 Тимотей 6:15, 16).
САМО ОТЕЦ е безсмъртен и има живот в Себе Си.
„… блаженият и единствен Властител, Цар на царстващите и Господ на господаруващите, Който Сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна слава! Амин“ (1 Тимотей 6:15, 16).
САМО ОТЕЦ Е БЕЗСМЪРТЕН!
А не е ли и Божият Син безсмъртен?
Да, Той е безсмъртен и даже повече от това – Той дарява живот, тъй като казва:
„Аз съм Пътят, Истината и Животът“ (Йоан 14:6).
Но всичко това изначало Му го е дал Отец.
Синът НЕ ВИНАГИ го е притежавал.
Нека Сам Исус защити Себе Си:
„Защото, както Отец има живот в Себе Си, така също Е ДАЛ и на Сина, да има живот в Себе Си“ (Йоан 5:26).
Библията ясно показва, какво е дадено на Сина от Отец - единственият истинен Бог:
„Сега знаят, че всичко, що Си Ми дал, е от Тебе“ (Йоан 17:7).
Неговото начало като Син, Неговото безсмъртие и силата Му да има живот в Себе Си, да бъде Дарител на живот, са от Отец.
Ето защо Синът има право да каже: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“ (Йоан 14:6).
Въпреки това, Библията казва, че само Отец е безсмъртен.
Безсмъртието на Отец е различно от безсмъртието на Сина.
САМО Отец е безсмъртен сам по Себе Си.
Синът не е безсмъртен сам по Себе Си, защото Неговото безсмъртие е било дадено от Неговия Отец.
Как може Синът да умре, ако е безсмъртен и дори Дарител на живот?
Възможно ли е Божият Син, имайки безсмъртие, дадено Му от Отец, да го върне обратно на Отец?
Да, Отец не само ДАДЕ безсмъртие на Сина Си; Отец ДАДЕ на Сина Си също ВЛАСТ, да даде безсмъртието Си обратно на Отец, така че Той да може да умре НАПЪЛНО, изцяло да умре.
Да прочетем твърдението на Исус, Който е Истината:
„За да Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не ми го отнема, но Аз от Себе си го давам. ИМАМ ПРАВО ДА ГО ДАМ и ИМАМ ПРАВО ДА ГО ВЗЕМА. Тази заповед получих от Отца Си“ (Йоан 10:17, 18).
Отец дал на Сина Си безсмъртие, но също така Го е упълномощил да Му върне това безсмъртие, за да бъде напълно смъртен, да умре напълно, да умре всецяло.
Исус можеше напълно или само наполовина да умре?
Беше ли Той напълно или само наполовина мъртъв?
Библейска истина ли е или сатанинска лъжа нашата нова адвентна доктрина, която твърди за триединството:
„При разпятието човешкото Му естество умря, но не и Неговата божественост, защото това би било невъзможно“ (Was Adwentisten glauben”, S. 81, „Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 51).
Каква е разликата между нашата смърт и смъртта на Исус?
Когато ние умрем, животът ни се връща при Бога. Ние не сме в състояние да го задържим, той е взет от нас, отнет ни е (Екл. 12:7).
Ние сме грешници.
Исус доброволно върна Своя живот, Своето безсмъртие на Отец.
Никой не можеше да го вземе от Него, защото беше без грях!
Жертва от любов!
Каква отдаденост за нас!
„Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца си“ (Йоан 10:18).
Тъй като този въпрос е ключов въпрос, от който зависят нашата временна и вечна съдба, Божият Син също ни дава последното и най-висше доказателство, от което се нуждаем.
Нека Исус отново Сам отговори, но този път не като Човека Исус Христос, а като възкресения от Отец, прославен Христос, Божественият Христос.
Тук Той говори не като човек, а като Бог.
И какво казва Той?
„… станах мъртъв и оживях“ (Откр. 1:18; 2:8).
Божественият Христос ни казва:
„Аз бях мъртъв“.
„Не!“, крещи Сатана чрез новата адвентна доктрина.
Ти не си бил дори наполовина мъртъв, защото това, което умря там, е само Твоята човешка природа, твоята божествена природа е живяла“!
„При разпятието човешкото Му естество умря, но не и Неговата божественост, защото това би било невъзможно“ (Was Adwentisten glauben”, S. 81, „Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 51).
ТОЧНО КОЛКОТО ДЕЙСТВИТЕЛНО БОЖИЯТ СИН УМРЯ, ТОЛКОВА ДЕЙСТВИТЕЛНО БЕШЕ И НЕГОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ!
Нашето учение за трите еднакво безсмъртни Бога не е библейско.
Обучихме ли си ушите, за да разграничават гласа на Бога от гласа на съблазнителя?
Кой глас искаш да слушаш?
На кой глас искаш да се довериш?
На гласовете на смъртни, грешни хора или гласа на вашия Изкупител?
Това зависи от теб и мен.
Аз направих избора си.
ВЯРВАМ САМО НА БОЖИЕТО СЛОВО!
Това, което се случи в нашата църква, години след смъртта на сестра Уайт, Христос го предсказа.
„Много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина“ (Матей 24:11).
„… и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отведат учениците след себе си. Затова бдете…“ (Деян. 20:31, 32).
Защо тези мъже искат да привлекат учениците?
Помислете върху това!
ВЯРВАМ САМО НА БОЖИЕТО СЛОВО!
ЕДНАКВО ВСЕМОГЪЩИ?
Синът е послушен на Отец
„… глава пък на Христос е Бог“ (1 Кор. 11:3б).
Но Синът отново ще се покори на Отец.
„Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички“ (1 Кор:15:28).
САМ БОГ Е ВСЕМОГЪЩ ОТ САМО СЕБЕ СИ.
„… до явлението на нашия Господ Исус Христос, което своевременно ще бъде открито от блаженият и единствен Властелин“ (1 Тим. 6:14б, 15).
САМО Отец е всемогъщ.
САМО Отец е всемогъщ от само Себе Си.
САМО Отец е Бог „всичко у всички“.
САМО Отец е истинен Бог.
Всемогъщият Отец няма нужда от трета личност, която да направи това, което Всемогъщият да не може.
Нашето учение за трите всемогъщи Бога не е библейско!
ЕДНАКВО ВСЕЗНАЕЩИ!
Всички отговорни планове Отец обсъждаше само със Сина.
Никаква трета личност от Божеството не участваше в тези тайни обсъждания.
Ще приведем шест цитата от книгата „Патриарси и пророци“.
Ще показват:
Първо, връзката между Отец и Сина;
второ, осем пъти само на четири страници от тази книга се споменава, че Елън Уайт никога не е учила доктрината за триединството.
Запитайте се за всеки цитат по-долу:
Къде е ТРЕТОТО лице на Божеството?
3) „Но Синът, помазаният от Бога, „образ на Неговото Същество“, „Сияние на Неговата слава“ … има върховна власт нас всички…“ (пак там, § 6).
Дори и преди третото лице на Божеството?
4) „Грехът започна в него, който, СЛЕД Христа, бе най-ПОЧИТАН от Бога и най-висш по сила и слава между небесните жители. Луцифер, „синът на зората“… (пак там, § 8).
Луцифер е трети, защо не четвърти?
5) „Божият Син споделяше престола на Отца и славата на Вечния, Несъздадения, окръжаваше и ДВАМАТА“ (пак там, § 12).
Защо не тримата?
6) „Пред събраните небесни жители Царят заяви, че НИКОЙ друг ОСВЕН ХРИСТОС, може напълно да вниква в Неговите цели и само на Него е поверено да изпълнява мощните съвети на Неговата воля“ ( пак там, § 13).
Можеше ли третата личност на Божеството да не разбира намеренията на Отца?
Къде беше тя?
7) „Ангелите с радост признаха ВЪРХОВЕНСТВОТО на Христос и простирайки се пред Него, изляха своята любов и обожание“ (пак там, § 14).
Дали третата личност не е имала надмощие?
8) „… неизказана любов прониза цялото му същество; душата му се изля заедно с безгрешните поклонници и СЕ ИЗПЪЛНИ С ЛЮБОВ КЪМ ОТЕЦ И СИНА“ (пак там, § 14).
Защо Луцифер обичаше само Отец и Сина? Защо не обичаше и третата личност на Божеството?
По-нататък в текста отново е изключена третата личност на Божеството.
Ще ви задам правомерен въпрос:
Къде се намира третата личност на Божеството във всички тези цитати?
Елън Уайт нарича „трета личност“ следващата, най-висшата след Христос.
Но тя е Луцифер.
Тези осем цитата само от 4 страници на книгата „Патриарси и пророци“ показват, че сестра Уайт никога не е наставлявала за триединство.
Ако днес намерите в нейните книги някои изречения, идентични на учението на триединството, може да са попаднали там по подобен начин, както през 1930 г. в църквата навлезе доктрината за триединството.
В книгата „Не винаги е било така“ на стр. 146 е посочено, че най-важни адвентни книги, например, като „Откровение и Даниил“ на Урия Смит (починал 1903 г.) били „очистени“ от антитринитарни изказвания, без за това да научи днешният читател чрез справка в книгата.
Фалшивото издание е публикувано едва през 1944 г., почти 50 години след като твърдят, че Е. Уайт е преминала към доктрината за триединството.
Защо фалшификаторите са чакали цели 50 дълги години, ако сестра Уайт твърди, че уж поддържа 50 години учението за триединството и доктрината за триединството е библейска?
Ако погледнем по-отблизо цялата тази постройка, пълна с фалшива информация, ще се разпадне като картонена къща.
Елън Уайт явно се противопоставя на доктрината за триединството в много пасажи в писанията си.
Може би това ще се промени скоро, когато писанията й отново бъдат "преведени".
В писанията й има само няколко пасажа, където тя внезапно казва: „… Светият Дух, третото лице на Божеството".
Тези етикети не отговарят на стила й на писане и днес ми приличат на чужд обект.
Те са в абсолютно противоречие с многобройните й антитринитарни твърдения.
Сестра Уайт никога не е превръщала "ново познание" от половин изречение в доктрина.
Напротив, всяко прозрение и всяко учение тя обяснява дълбоко и обстоятелствено.
За нейните тъй предполагаеми промени относно най-важното учение – учението за Бога – не намираме нито една обяснителна дума във всичките й книги.
Никъде не пише, че е променила доктрината си за Бога.
Немислимо е да се подчинят на учението й другите пионери и собственият й съпруг, без тя да го обясни задълбочено, както прави винаги, дори и при много по-прости теми.
Не, тя все още декларира, че още през 1895 г. напълно поддържа всички основни учения на пионерите, а пионерите решително отхвърляха доктрината за триединството.
Но като пророк, сестра Уайт знаеше, че писанията й ще бъдат подправени.
Тя писа:
„Каквито и да са фалшификациите на моите свидетелства, - това ще се случи чрез хора, които се смятат за праведни, но не познават Бога, - аз ще продължа да служа в смирение.
Сатана работи върху човешките умове и ще продължи опитите си да вкарва във вярата фалшификати, за да я разруши“ („Ausgewählte Botschaften Band“, 1 S. 74 und 58).
Сестра Уайт наистина беше Божия вестителка и специален, любим дар на Отец за Своя остатък.
Нейните писания са истинско съкровище на дълбоко познание.
За съжаление, образовани и влиятелни мъже съблазниха църквата, да пренебрегнат писанията й.
И църквата плати скъпо за това!
Тя беше отдалечена от истината и не забеляза.
Но в съдния ден на Бога няма да имаме извинение, защото всички ние имаме Неговото слово, Библията.
„Проклет да бъде оня човек, който уповава на човека и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа.
Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае“ (Еремия 17:5, 9).
Бог настойчиво ни предупреждава, да не се доверяваме на грешни хора.
Всеки човек има непокорно и лукаво сърце.
То не може да бъде променено и с придобиването на пет докторски степени.
Може да се промени само, ако се роди отново.
Но отстрани това не се вижда.
Всеки има интерес да бъде новороден отново.
Особено тези, които живеят от църквата.
Който изглежда като новороден, лесно може да спечели доверието на своите ближни.
Това се дължи на репутацията и доходите.
Фарисеите и книжниците се представиха пред народа като свети вярващи, но заведоха Исус на кръста.
Те дори вярваха, че с това правят голяма услуга на Бога.
„А един от тях, на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете, нито взимате на въображение, че за вас Е ПО-ДОБРЕ ЕДИН ЧОВЕК ДА УМРЕ ЗА ЛЮДЕТЕ, А НЕ ДА ЗАГИНЕ ЦЯЛ НАРОД“ (Йоан 11:49, 50).
А не е ли и Божият Син безсмъртен?
Да, Той е безсмъртен и даже повече от това – Той дарява живот, тъй като казва:
„Аз съм Пътят, Истината и Животът“ (Йоан 14:6).
Но всичко това изначало Му го е дал Отец.
Синът НЕ ВИНАГИ го е притежавал.
Нека Сам Исус защити Себе Си:
„Защото, както Отец има живот в Себе Си, така също Е ДАЛ и на Сина, да има живот в Себе Си“ (Йоан 5:26).
Библията ясно показва, какво е дадено на Сина от Отец - единственият истинен Бог:
„Сега знаят, че всичко, що Си Ми дал, е от Тебе“ (Йоан 17:7).
Неговото начало като Син, Неговото безсмъртие и силата Му да има живот в Себе Си, да бъде Дарител на живот, са от Отец.
Ето защо Синът има право да каже: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“ (Йоан 14:6).
Въпреки това, Библията казва, че само Отец е безсмъртен.
Безсмъртието на Отец е различно от безсмъртието на Сина.
САМО Отец е безсмъртен сам по Себе Си.
Синът не е безсмъртен сам по Себе Си, защото Неговото безсмъртие е било дадено от Неговия Отец.
Как може Синът да умре, ако е безсмъртен и дори Дарител на живот?
Възможно ли е Божият Син, имайки безсмъртие, дадено Му от Отец, да го върне обратно на Отец?
Да, Отец не само ДАДЕ безсмъртие на Сина Си; Отец ДАДЕ на Сина Си също ВЛАСТ, да даде безсмъртието Си обратно на Отец, така че Той да може да умре НАПЪЛНО, изцяло да умре.
Да прочетем твърдението на Исус, Който е Истината:
„За да Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не ми го отнема, но Аз от Себе си го давам. ИМАМ ПРАВО ДА ГО ДАМ и ИМАМ ПРАВО ДА ГО ВЗЕМА. Тази заповед получих от Отца Си“ (Йоан 10:17, 18).
Отец дал на Сина Си безсмъртие, но също така Го е упълномощил да Му върне това безсмъртие, за да бъде напълно смъртен, да умре напълно, да умре всецяло.
Исус можеше напълно или само наполовина да умре?
Беше ли Той напълно или само наполовина мъртъв?
Библейска истина ли е или сатанинска лъжа нашата нова адвентна доктрина, която твърди за триединството:
„При разпятието човешкото Му естество умря, но не и Неговата божественост, защото това би било невъзможно“ (Was Adwentisten glauben”, S. 81, „Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 51).
Каква е разликата между нашата смърт и смъртта на Исус?
Когато ние умрем, животът ни се връща при Бога. Ние не сме в състояние да го задържим, той е взет от нас, отнет ни е (Екл. 12:7).
Ние сме грешници.
Исус доброволно върна Своя живот, Своето безсмъртие на Отец.
Никой не можеше да го вземе от Него, защото беше без грях!
Жертва от любов!
Каква отдаденост за нас!
„Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца си“ (Йоан 10:18).
Тъй като този въпрос е ключов въпрос, от който зависят нашата временна и вечна съдба, Божият Син също ни дава последното и най-висше доказателство, от което се нуждаем.
Нека Исус отново Сам отговори, но този път не като Човека Исус Христос, а като възкресения от Отец, прославен Христос, Божественият Христос.
Тук Той говори не като човек, а като Бог.
И какво казва Той?
„… станах мъртъв и оживях“ (Откр. 1:18; 2:8).
Божественият Христос ни казва:
„Аз бях мъртъв“.
„Не!“, крещи Сатана чрез новата адвентна доктрина.
Ти не си бил дори наполовина мъртъв, защото това, което умря там, е само Твоята човешка природа, твоята божествена природа е живяла“!
„При разпятието човешкото Му естество умря, но не и Неговата божественост, защото това би било невъзможно“ (Was Adwentisten glauben”, S. 81, „Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 51).
ТОЧНО КОЛКОТО ДЕЙСТВИТЕЛНО БОЖИЯТ СИН УМРЯ, ТОЛКОВА ДЕЙСТВИТЕЛНО БЕШЕ И НЕГОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ!
Нашето учение за трите еднакво безсмъртни Бога не е библейско.
Обучихме ли си ушите, за да разграничават гласа на Бога от гласа на съблазнителя?
Кой глас искаш да слушаш?
На кой глас искаш да се довериш?
На гласовете на смъртни, грешни хора или гласа на вашия Изкупител?
Това зависи от теб и мен.
Аз направих избора си.
ВЯРВАМ САМО НА БОЖИЕТО СЛОВО!
Това, което се случи в нашата църква, години след смъртта на сестра Уайт, Христос го предсказа.
„Много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина“ (Матей 24:11).
„… и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отведат учениците след себе си. Затова бдете…“ (Деян. 20:31, 32).
Защо тези мъже искат да привлекат учениците?
Помислете върху това!
ВЯРВАМ САМО НА БОЖИЕТО СЛОВО!
ЕДНАКВО ВСЕМОГЪЩИ?
Синът е послушен на Отец
„… глава пък на Христос е Бог“ (1 Кор. 11:3б).
Но Синът отново ще се покори на Отец.
„Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички“ (1 Кор:15:28).
САМ БОГ Е ВСЕМОГЪЩ ОТ САМО СЕБЕ СИ.
„… до явлението на нашия Господ Исус Христос, което своевременно ще бъде открито от блаженият и единствен Властелин“ (1 Тим. 6:14б, 15).
САМО Отец е всемогъщ.
САМО Отец е всемогъщ от само Себе Си.
САМО Отец е Бог „всичко у всички“.
САМО Отец е истинен Бог.
Всемогъщият Отец няма нужда от трета личност, която да направи това, което Всемогъщият да не може.
Нашето учение за трите всемогъщи Бога не е библейско!
ЕДНАКВО ВСЕЗНАЕЩИ!
Всички отговорни планове Отец обсъждаше само със Сина.
Никаква трета личност от Божеството не участваше в тези тайни обсъждания.
Ще приведем шест цитата от книгата „Патриарси и пророци“.
Ще показват:
Първо, връзката между Отец и Сина;
второ, осем пъти само на четири страници от тази книга се споменава, че Елън Уайт никога не е учила доктрината за триединството.
Запитайте се за всеки цитат по-долу:
Къде е ТРЕТОТО лице на Божеството?
- „Владетелят на Вселената не бе сам в Своето благотворително дело. Той имаше Помощник, ЕДИН Съработник (Защо не двама?), Който можеше да одобрява Неговите намерения и споделя радостта, която Той изпитваше при даване щастие на създадените същества“ (гл. „Защо се позволи грехът“, § 5).
3) „Но Синът, помазаният от Бога, „образ на Неговото Същество“, „Сияние на Неговата слава“ … има върховна власт нас всички…“ (пак там, § 6).
Дори и преди третото лице на Божеството?
4) „Грехът започна в него, който, СЛЕД Христа, бе най-ПОЧИТАН от Бога и най-висш по сила и слава между небесните жители. Луцифер, „синът на зората“… (пак там, § 8).
Луцифер е трети, защо не четвърти?
5) „Божият Син споделяше престола на Отца и славата на Вечния, Несъздадения, окръжаваше и ДВАМАТА“ (пак там, § 12).
Защо не тримата?
6) „Пред събраните небесни жители Царят заяви, че НИКОЙ друг ОСВЕН ХРИСТОС, може напълно да вниква в Неговите цели и само на Него е поверено да изпълнява мощните съвети на Неговата воля“ ( пак там, § 13).
Можеше ли третата личност на Божеството да не разбира намеренията на Отца?
Къде беше тя?
7) „Ангелите с радост признаха ВЪРХОВЕНСТВОТО на Христос и простирайки се пред Него, изляха своята любов и обожание“ (пак там, § 14).
Дали третата личност не е имала надмощие?
8) „… неизказана любов прониза цялото му същество; душата му се изля заедно с безгрешните поклонници и СЕ ИЗПЪЛНИ С ЛЮБОВ КЪМ ОТЕЦ И СИНА“ (пак там, § 14).
Защо Луцифер обичаше само Отец и Сина? Защо не обичаше и третата личност на Божеството?
По-нататък в текста отново е изключена третата личност на Божеството.
Ще ви задам правомерен въпрос:
Къде се намира третата личност на Божеството във всички тези цитати?
Елън Уайт нарича „трета личност“ следващата, най-висшата след Христос.
Но тя е Луцифер.
Тези осем цитата само от 4 страници на книгата „Патриарси и пророци“ показват, че сестра Уайт никога не е наставлявала за триединство.
Ако днес намерите в нейните книги някои изречения, идентични на учението на триединството, може да са попаднали там по подобен начин, както през 1930 г. в църквата навлезе доктрината за триединството.
В книгата „Не винаги е било така“ на стр. 146 е посочено, че най-важни адвентни книги, например, като „Откровение и Даниил“ на Урия Смит (починал 1903 г.) били „очистени“ от антитринитарни изказвания, без за това да научи днешният читател чрез справка в книгата.
Фалшивото издание е публикувано едва през 1944 г., почти 50 години след като твърдят, че Е. Уайт е преминала към доктрината за триединството.
Защо фалшификаторите са чакали цели 50 дълги години, ако сестра Уайт твърди, че уж поддържа 50 години учението за триединството и доктрината за триединството е библейска?
Ако погледнем по-отблизо цялата тази постройка, пълна с фалшива информация, ще се разпадне като картонена къща.
Елън Уайт явно се противопоставя на доктрината за триединството в много пасажи в писанията си.
Може би това ще се промени скоро, когато писанията й отново бъдат "преведени".
В писанията й има само няколко пасажа, където тя внезапно казва: „… Светият Дух, третото лице на Божеството".
Тези етикети не отговарят на стила й на писане и днес ми приличат на чужд обект.
Те са в абсолютно противоречие с многобройните й антитринитарни твърдения.
Сестра Уайт никога не е превръщала "ново познание" от половин изречение в доктрина.
Напротив, всяко прозрение и всяко учение тя обяснява дълбоко и обстоятелствено.
За нейните тъй предполагаеми промени относно най-важното учение – учението за Бога – не намираме нито една обяснителна дума във всичките й книги.
Никъде не пише, че е променила доктрината си за Бога.
Немислимо е да се подчинят на учението й другите пионери и собственият й съпруг, без тя да го обясни задълбочено, както прави винаги, дори и при много по-прости теми.
Не, тя все още декларира, че още през 1895 г. напълно поддържа всички основни учения на пионерите, а пионерите решително отхвърляха доктрината за триединството.
Но като пророк, сестра Уайт знаеше, че писанията й ще бъдат подправени.
Тя писа:
„Каквито и да са фалшификациите на моите свидетелства, - това ще се случи чрез хора, които се смятат за праведни, но не познават Бога, - аз ще продължа да служа в смирение.
Сатана работи върху човешките умове и ще продължи опитите си да вкарва във вярата фалшификати, за да я разруши“ („Ausgewählte Botschaften Band“, 1 S. 74 und 58).
Сестра Уайт наистина беше Божия вестителка и специален, любим дар на Отец за Своя остатък.
Нейните писания са истинско съкровище на дълбоко познание.
За съжаление, образовани и влиятелни мъже съблазниха църквата, да пренебрегнат писанията й.
И църквата плати скъпо за това!
Тя беше отдалечена от истината и не забеляза.
Но в съдния ден на Бога няма да имаме извинение, защото всички ние имаме Неговото слово, Библията.
„Проклет да бъде оня човек, който уповава на човека и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа.
Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае“ (Еремия 17:5, 9).
Бог настойчиво ни предупреждава, да не се доверяваме на грешни хора.
Всеки човек има непокорно и лукаво сърце.
То не може да бъде променено и с придобиването на пет докторски степени.
Може да се промени само, ако се роди отново.
Но отстрани това не се вижда.
Всеки има интерес да бъде новороден отново.
Особено тези, които живеят от църквата.
Който изглежда като новороден, лесно може да спечели доверието на своите ближни.
Това се дължи на репутацията и доходите.
Фарисеите и книжниците се представиха пред народа като свети вярващи, но заведоха Исус на кръста.
Те дори вярваха, че с това правят голяма услуга на Бога.
„А един от тях, на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете, нито взимате на въображение, че за вас Е ПО-ДОБРЕ ЕДИН ЧОВЕК ДА УМРЕ ЗА ЛЮДЕТЕ, А НЕ ДА ЗАГИНЕ ЦЯЛ НАРОД“ (Йоан 11:49, 50).
Текстът от видеото можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
