ТОВА НАИСТИНА ЛИ Е ТАКА?
Бруно Фишер
Роден 1933 г. в Кьолн. През 1956 приема католицизма, през 1971 след тежко заболяване стига до истината. През 1999 става член на ЦАСД. Собственик на издателство, автор на редица книги, между които „Това наистина ли е така“ („Ist das wirklich so?“), която предлагаме на вниманието Ви по-долу.
Бруно Фишер
Роден 1933 г. в Кьолн. През 1956 приема католицизма, през 1971 след тежко заболяване стига до истината. През 1999 става член на ЦАСД. Собственик на издателство, автор на редица книги, между които „Това наистина ли е така“ („Ist das wirklich so?“), която предлагаме на вниманието Ви по-долу.
ИЗТОЧНИЦИ
Всеки може лесно да провери предложения тук материал.
Излагайки го, аз се позовах на няколко книги – Библията, Brockhaus-Lexikon, книги от нашето адвентно издадтелство „Es war nicht immer so“ („Не винаги е било така“) и „Was Adventisten glauben“ („Какво вярват адентистите“, бълг. изд. „Адвентистите от седмия ден вярват…“). Веднъж съм ползвал списание „Adventecho“, излязло през април 1998 г. Освен това, привеждам няколко цитата от трудовете на Елън Уайт.
ДОКОЛКО ИСТИНАТА ЗА БОГА Е ВАЖНА?
Когато ми стана ясна цялата дълбочина на въпроса, изведнъж осъзнах: Но тук се решава въпросът за вечността на нашия живот!
Тази сложна тема, отношението към която може да предизвика дълбоки последствия, бих искал да предизвестя със следните цитати:
„Най-голямата грешка на Реформацията е, че реформаторите твърде рано спряха да реформират.
Ако бяха продължили работата си до тогава, докато и последният от папството би бил изтрит – например, учението за безсмъртието на душата, триединството, попръскването на бебета, празнуването на неделя, вместо събота – днес църквата би била свободна от антибиблейските лъжеучения на католицизма“ (Джеймс Уайт, един от тримата основатели на нашата църква, „Ривю & Хералд“, стр. 149, 7 февруари 1846).
„Мнозинството пионери на адвентното движение днес не биха могли да станат членове на Адвентната църква. Във всеки случай, поне не биха признали и приели 27-те точки на „Основни учения на християните адвентисти от седмия ден“. Те, като пример, биха отхвърлили т. 2 – „Триединството на Бога“ (Джордж Найт, „Es war nicht immer so“, „Adventverlag“, стр. 13, 2002).
„Нека никой не се отвърне и да подкопава основата на основата на нашата вяра – този фундамент, който беше заложен в началото на нашето дело по пътя на изследване Божието слово чрез молитва и откровения. На този фундамент сме строили 50 години. Хората могат да предполагат, че са намерили нов път, че могат да положат по-добър фундамент от този, който вече е положен, но това е голяма измама“ (Е. Уайт, „Diener des Evangeliums“, стр. 272).
„Хиляди души имат невярна представа за Бога и Неговата природа. Така те служат на фалшив бог, както и идолопоклонниците“ (Е. Уайт, R&H, 3. 12.1908).
„Защото, това трябва да знаете, че никой (…) идолослужител няма наследство в царството на Христа и Бога“ (Ефес. 5:5).
„А вие недейте се наричате учители, защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя“ (Матей 23:8).
„Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свят, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал в чудната Своя светлина“ (1 Петр. 2:9).
„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха пред вас“ (! Йоан 4:1).
„В оня час се зарадва духом Исус и рече: Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение“ (Лука 10:21).
СЪМНЕНИЯ В ТЕЧЕНИЕ НА МНОГО ГОДИНИ
Както показват горепосочените цитати, пионерите на нашата вяра, в това число и сестра Елън Уайт, не вярвали в учението за триединството на Бога.
В книгата „Es war nicht immer so“ научих повече за това и бях изненадан, че пионерите, основавайки се само на Библията, отхвърляли традицията като източник на учение, и че тези учения били потвърдени от Самия Бог посредством видения и откровения.
Учението за триединството предизвика у мен години съмнения, тъй като при четенето на Свещеното писание постоянно се натъквах на стихове, противоречащи на това твърдение.
Днес виждам, че учението за триединството изцяло руши библейската вест за любовта на Отец и Сина, и нашето спасение.
Сигурен съм, че това учение се опровергава и от самата Библия.
Разбира се, тук може да направите грешка, а възможно е някой да опита да опровергае и моето мнение.
Истината за Бога е открита просто и ясно в Свещеното писание.
Бог желае да Го познаваме толкова добре, за да можем да Го обичаме от цялото си сърце.
Христос ни учи: „А вечен живот е да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратеният от Тебе Исус Христос“ (Йоан 17:3).
Учението за Троица противоречи на тези думи.
В книгата „Was adventisten glauben“ („В какво вярват адвентистите“, на бълг. „Адвентистите от седмия ден вярват…“, изд.1991 г.), – обяснение на 27-те основни библейски учения, издадена през 1988 г. от ГК, която през 1996 излезе и на немски език в адвентното издателство „Adventverlag“, в гл. 15, под название „Учението за Бога“ (в бълг. изд. 2, 4 и 5 глави) се съдържа учението за триединния Бог или т. нар. тринитарно учение.
Както и нашите пионери, аз също съм убеден, че това учение не е библейско.
Моята брошура е известна в Германия от 2003 г., но до сега на никой не се е удало да анулира опровержението за тринитарното учение.
Групата „Пророческо слово“ ще съобщи за изхода на тези опити. Доказателствата за тези опити ще бъдат приети в полза на тринитарното учение, ако се основава на следните три правила.
ДОКАЗАТЕЛСТВО С ТРИ ПРАВИЛА
1) Лесно разбираеми и недвусмислени библейски стихове за Отец, Сина и Светия Дух в Писанието.
2) Сложните и трудно разбираеми библейски стихове трябва да бъдат разглеждани в светлината на лесно разбираемите и недвусмислени библейски стихове.
Доказателството няма да бъде приемливо, ако сложните стихове са приведени така, че да противоречат на простите и лесно разбираеми стихове от Библията.
Библията сама обяснява себе си.
3) Библейски стихове, недвусмислено доказващи обратното по отношение на т. 1, в Библията няма.
Ако имаше такива, Библията сама би си противоречила.
Някои невярно излагат стихове към т. 2.
Безразборно, с езическите си представи за Бога, тези хора се опитват да опровергаят недвусмислените изказвания.
Библия. Доказателство, противоречащо на ясните и недвусмислени изказвания на Библията, са фалшиви,
УЧЕНИЕТО ЗА БОГА – ВЪПРОС НА СПАСЕНИЕ НА ДУШИТЕ
Най-голямото доказателство за любов на Бога към нас, хората, е смъртта на Исус Христос на кръста, който, колкото и странно да е, отрича учението за триединството.
То твърди, че при разпятието на Христос умряла Неговата човешка природа, а не Неговото Божествено естество, защото, в същност, то не можело да умре.
Невероятно, - си помислих, - докато не го прочетох лично в упоменатата книга „Was adventisten glauben“, стр. 70.
Там се казва:
При разпъването умря Неговата човешка природа, но не и Неговото Божествено естество, защото то не можеше да умре“.
(По-надолу цитирам „В начало бе Словото“, изд. „Източник жизни“, Заокский, 1993).
Но, ако Божественото естество на Христос не е умряло, тогава Христос е мъртъв само наполовина. А възкресение на полумъртъв не е възкресение. По този повод апостол Павел казва:
„Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра. Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви; вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали“ (1 Кор. 15:14, 17, 18).
Учението за триединството учи, че божественото естество на Христос не могло да умре. По този начин, Неговата истинска смърт на кръста не се признава, Неговото възкресение става лъжа, а Сам Той е представен като лъжец. А лъжец, който не е възкръснал, не може да ни помогне. Това е само един пример, как доктрината за триединството изопачава библейското учение за Бога. По-нататък виждаме, как това учение руши спасителната вест на Бога отвътре.
Нашата Световна Адвентна църква, само през 1930 г., 15 години след смъртта на Елън Уайт, при твърде странни обстоятелства приела учението за триединството.
През април 1998 г. за тази лъжа писа списание „Adventecho“.
Пионерите на адвентното движение отхвърляха това учение като небиблейско (виж стр. 13 в книгата Es war nicht immer so).
ТЕМАТА ЗА ТРИЕДИНСТВОТО Е РЕШАВАЩ ВЪПРОС ЗА НАШЕТО СПАСЕНИЕ.
ВЯРА, ЛЮБОВ ИЛИ УЧЕНИЕ?
Любов и учение са свързани по-тясно, отколкото това изглежда на пръв поглед.
Цялото нещастие на планетата се случи, защото Луцифер промени учението за Бога. На Сатана се удаде лъжеучението за Бога да отдели от Твореца ⅓ част от ангелите и да ги отведе в погибел. Той промени учението за Бога и у Ева. Всеки от нас чувства ежедневно резултатите от това.
Милиони хора са отделени от Своя Спасител и измамени за вечното си спасение. Това може да се случи с всеки от нас.
Затова, Сам Христос и апостолите, упорито са се борили с различните лъжеучения.
Хиляди мъченици изгубили живота си в борбата за библейската истина.
Апостол Павел ни предупреждава: „Защото, нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против небесните духове на злобата“ (Ефес. 6:12).
Сатана изопачава не само Божия образ, но и се бори срещу Божията истина.В тази борба за владетеля на този свят е преди всичко важна властта над човечеството и целия свят.
Води се борба за нашия вечен живот или вечна смърт!
Лъжеучението за Бога е смъртоносно!
СЪВЪРШЕНО ДРУГО УЧЕНИЕ ЗА БОГА
15 години след смъртта на сестра Елън Уайт, благодарение на тайните действия само на четирима члена на нашата църква, Световната ЦАСД по неподозиран начин получи учението за триединството.
В гореспоменатата книга – „Es war nicht immmer so“ - издадена от Джордж Найт, професор по църковна история, работещ в адвентния университет „Андрюс“, за нашата църква се споменават поразителни неща.
„В главата на повечето адвентисти вероятно никога още не идвала мисълта, че с течение на времето учението на нашата църква е променяно.
Повечето адвентисти днес изхождат от факта, че основоположниците на нашата вяра са имали същата вяра, каквато имат адвентистите на XXI век“ (стр. 10).
За основатели на ЦАСД Джордж Найт назовава Йосиф Бейтс, Елън Уайт и Джеймс Уайт (стр. 15).
„Мнозинството пионери адвентисти не биха могли днес да станат членове на Адвентната църква; във всеки случай, поне не биха признали и приели всички 27 точки на „Основни учения на християните адвентисти от седмия ден“. Те, например, биха отхвърлили т. 2 – „Триединството на Бога“ (в бълг. изд. „Адвентистите от седмия ден вярват“ - раздел 1, т. 2, 4, 5).
За Йосиф Бейтс учението за триединството на Бога било небиблейско (виж „Автобиография“, стр. 204),
Джеймс Уайт го нарича „древният триединен абсурд“ („Ривю & Хералд“, 5 август 1852, стр. 52), а М. Корнел видял в това учение последствията на голямо отстъпление, наричайки го „такова лъжеучение, както лъжеучението за неделята и безсмъртието на душата“ („Facts for the Times“, стр. 76).
Нашите основоположници биха имали трудности и с 4-та точка – „Бог-Син“. Там се казва, например, че Исус Христос също бил „вечен истинен Бог“.
Дж. Ендрюс вярвал, че Бог бил Отец на Божия Син, Който започнал Своето съществуване от някакъв момент във вечността („Ривю & Хералд“, стр. 84, 7 септември 1869).
Също и много от ръководещите братя не вярвали, че Светият Дух е личност - т. 5“ (стр. 13).
Такова е заявлението на адвентния богослов Джордж Найт.
ИДОЛОСЛУЖЕНИЕ
„Хиляди имат изопачена представа за Бога и Неговата същност. Те служат на лъжлив бог също както и идолопоклонниците“ (Е. Уайт, R&H, 3.12.1908).
„Защото трябва да знаете, че никой (…) идолослужител няма наследство в царството на Христа и Бога“ (Ефес. 5:5).
Ако фалшивата представа за Бога, лишаваща ни от вечен живот, е идолопоклонството и, ако Бог се гнуси от тях, тогава истината за Него трябва да бъде за всеки леко и недвусмислено откривана в Неговото слово!
Другояче не може да бъде!
В първата заповед Бог изисква:
„Да нямаш друг богове пред освен Мене“ (Изх. 20:3).
Любящият Бог не иска от Своите деца нищо, което те да не могат да изпълнят с лекота, ако Го помолят за помощ.
„Защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко“ (Матей 11:30).
„Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му се даде“ (Яков 1:5).
Кой е твоят Бог? На Кого се молиш?
Отговорът на този въпрос определя на кой Бог принадлежиш!
Принадлежиш ли на библейския Бог или на идол, измислен от хората?
Даже, ако той има същото име, както и името на единствения Бог (Йоан 17:3), и зад него може да се крие владетелят на този свят, способен да приеме облик на ангел на светлината (2 Кор. 11:14).
За църквите учението за Бога е най-важното – толкова важно и неприкосновено, както Конституцията за една държава.
Фундаменталното учение на нашата вяра, учението за Бога, беше изменено в нашата църква през 1930 г. по-такъв радикален начин, че нашите пионери, с тяхното тогавашно учение за Бога, днес не биха могли да бъдат членове на ЦАСД.
Следва въпрос: Кое учение за Бога било наистина от Бога – тяхното или нашето ново адвентно днес?
В КАКВО ВЯРВАХА НАШИТЕ ПИОНЕРИ?
1. Те отхвърляха учението за триединството, учението за три равни члена на Божеството.
2. Те вярваха, че Отец е Всевишния Бог.
3. Те вярваха на Словото Исус, че Отец е единния истинен Бог (Йоан 17:3).
4. Те вярваха, че Христос, още преди оприличаването Си с човека беше наистина роденият от Отец Син.
5. Те вярваха, че Светият Дух не е трета личност, а Духът на Бог-Отец.
6. Те знаеха, че учението за триединството на Бога ще изврати нашата любов към Него и тя ще се превърне в идолопоклонство.
7. Те знаеха, че истински вярващите църкви съблюдават първата Божия заповед, свидетелството на Исус и Духа на пророчеството (Откр. 12:17; 14:12; 19:10).
„С такава вяра, - потвърждава книгата Es war nicht immer so”, - пионерите на адвентното движение не биха могли днес да станат членове на Адвентната църква“.
Възхищавам се на основателите на нашата църква, на тяхната непоколебима вяра, помогнала им да преминат през голямото разочарование на 1844 г., на тяхната жертвоготовност и мъдрост, с които преминаха през тази обширна работа в много области.
И Бог им се откри!
Той потвърди техните учения с Духа на пророчеството, който не беше открит на другите църкви.
Но „днес те не биха могли да станат членове на Адвентната църква“.
Какво толкова се измени в нашата църква, че верните Божии деца трябва да останат извън нея? Бяха ли те идолопоклонници?
Тези въпроси не ми даваха покой и аз реших да намеря отговорите им. Това, което открих, дълбоко ме потресе.
ТАЙНИЯТ ЗАГОВОР
Нашето основополагащо адвентно учение – учението за Бога – беше променено през 1930 г. по осъдителен начин само от четирима члена на църквата.
Невероятно?
И аз мислех така, докато не прочетох в нашето списание „Adventecho“, където се съобщаваше кога и как учението за триединството проникнало в нашата църква.
„1930 е един от последните етапи в развитието на адвентното учение.“
Защото ръководителите на онези държави и области, където първи стъпили мисионери, изисквали от тях „официално“ изложение на вярата, и ръководството на Африканската дивизия помолило църквата, отново да публикува нейните основни принципи на учението в списание „Ежедневник“.
Заобикаляйки пълния състав на комитета на ГК през 1931 г. „Ежедневник“ успя да отпечата проект от 22 основни „Принципи на вярата.“
Този проект бил разработен от тогавашния ръководител на Отдел кореспонденции – Франсис Уилкокс, заедно с трима други богослови, сред които бил и тогавашния президент на ГК- Чарлс Уотсън.
По мнението на адвентния историк Ле Рой Фрум (1890-1974) тази „неочаквана операция“ била замислена, за да се избегне противопоставянето на традиционните кръгове вътре в църковното ръководство. Новата редакция по същество не била добре оформено кредо (убеждения на вярата). Преди всичко тя съдържала ясно признание за учението на триединството и се отличавала с голям христоцентризъм (концентрация относно Личността на Христос).
По такъв начин било преодоляно десетилетното влияние на Урия Смит и неговите последователи.
През 1932 г. последвало приемането на „Принципи на вярата“ в новосъздаденото „Църковно ръководство“.
С това те имали още по-голяма тежест, тъй като тук се осъществил мащаб за обучение и подготовка за кръщение“ („Аdventecho“, стр. 11 и 12, април 1998 г.).
ЗА КАКВО ГОВОРИ ТОВА СЪОБЩЕНИЕ?
Ако внимателно разгледате гореизложеното съобщение, тогава нашата представа, че приемането на триединството в адвентното богословие е прогрес, значително се променя.
Не разкрасеното изложение, наричащо нещата с техните имена, изглежда съвсем иначе.
Тук става дума за машинации, от които хиляди души ще изгубят спасението си.
По признание на бившия епископ и член на Ордена на йезуитите от Римокатолическата църква Алберто Ривера, хиляди подготвени тайни агенти-йезуити са внедрени в Протестантските църкви, включително и в ЦАСД, с цел да ги примирят с „църквата-майка“, и да ги склонят към участие в икуменическото движение под егидата на Римокатолическата църква.
Към днешен ден папството - ние виждаме това, - не без помощта на тайни агенти, се е сдобило с колосални успехи.
Вече много десетилетия под маската на „благочестиви и верни на своята църква, по-висшите братя“ - папските агенти, вършат своето черно дело, разрушавайки стълбовете на истинската вяра и внедрявайки губителни ереси в учението на църквата.
Божията вестителка предупреди в своето време, че такова нещо ще се случи в църквата и че ще бъдат внедрени папски агенти.
Би било непростима наивност от наша страна да предполагаме, че това може да не се случи.
Винаги трябва да помним, че борбата се води не на живот, а на смърт; че врагът е умен и използва най-подли и коварни методи; и че маскировката на злите детайли е идеална и само бодърстване, и самостоятелно, ревностно изследване на Свещеното писание ще ни спаси от измамата.
Колко са предупрежденията в Писанието и Елън Уайт!
Ние трябва да сме обезпечени!
Да, Бог ще спаси и опази, но кого?
Само онези, които гледат към Исус Христос, а не към човешкото ръководство; само онези, които обичат истината повече от живота и не позволяват на другите да мислят и решават вместо тях.
Такива хора представляват Неговата църква и само такива ще издържат на пресяването и ще влязат в Неговия остатък – Йоан 5:39; Исая 3:12; Еремия 17:5; Михей 5:7.
„И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата, и тялото да погуби в геената“ (Матей 10:28).
Преди да разгледаме подробно съобщението от списание „Adventecho“, с вас ще се докоснем до още едно обстоятелство в църквата, имащо място в драматичните събития от 1930 г.
ДО 1930 г. АСД НЕ СА СЕ ПРИДЪРЖАЛИ КЪМ УЧЕНИЕТО ЗА ТРИЕДИНСТВОТО.
До смъртта си през 1915 г. Елън Уайт нито веднъж не изказала порицание по повод редакцията на 28-те официални основни учения на църквата. Тя била съгласна с тогавашното официално учение за Бога, което било независещо от учението за триединството. Но веднага започнала енергична борба против невярното учение за Бога, което започнало да се разпространява през 1902 г. от Д. Келог.
Келог бил известен лекар, един от влиятелните мъже на църквата и до този момент бил близък приятел на Джеймс и Елън Уайт.
Не е ли удивително, че сестра Уайт веднага дала отпор на лъжеученията на Келог, но в продължение на повече от 70 години работа в църквата, тя нито един-единствен път не порицала уж невярното учение за Бога, което непрекъснато проповядвали другите пионери и даже печатали в официалните учения на църквата?
Във всичките си трудове тя с нито една дума не отхвърля учението на пионерите, които били чисти от учението за триединството. Обратното, тя изцяло се присъединила към тях. Сестра Уайт нарекла тази криза с Келог, това лъжеучение за Бога, Алфа-криза, след която щяла да последва и Омега-криза.
Цели 15 години след смъртта на Елън Уайт за Световната ЦАСД оставали действащи 28-те точки от ученията, които до 1930 г. остават чисти от учението за триединството.
Днес ни казват, че учението за триединството на първо място е библейско и на второ, че Елън Уайт учила това.
Оттук следват два въпроса:
Първо: Ако учението за триединството е библейско, защо не се е дискутирало в църковното общество толкова дълго, докато отговорните лица в църквата не станат убедени в него и то да бъде въведено официално? Та нали би било по-леко да го направят всички заедно с Елън Уайт и Библията?
Второ: Защо само четири човека трябвало да нагласят учението за триединството, „подхвърляйки“ го на Световната ЦАСД и на всички други верни, и избрани членове на ГК, ако са имали на своя страна както Библията, така и Елън Уайт? Те открито и леко биха се справили с това, тъй като сред тях бил даже президентът на ГК, който във всеки момент би могъл да свика съответната сесия.
За щастие не трябва сляпо да вярваме на всичко, което ни разказват, тъй като можем да проверим, дали учението за триединството е библейско.
Сега да се върнем и обстойно да разгледаме цитираното по-горе съобщение от списание „Adventecho“.
Африканската дивизия, както и всички останали дивизии, са едни от отделите на ГК. Разбира се и там били известни действащите по това време 28 официални точки на учението, неизменно чисти от учението на триединството в продължение на 85 години. Затова нямало нужда от ново издание на нашата основа на вярата.
Но тези четирима мъже търсили и намерили предлог, за да изпълнят своя таен план.
Сред тях бил Чарлз Уотсън - президент на ГК и ръководителят на Отдел кореспонденции – Ф. Уилкокс, притежаващ власт, държейки цялата операция в тайна и дълго покривал своя сътрудник, докато не поместил доктрината за триединството в „Ежегодник“, разпространявайки я по света, и по такъв начин поставяйки всички пред свършен факт.
При това, както беше споменато, от тях бил измамен и прескочен пълният състав на Комитета на ГК, а заедно с него и всички други верни членове на ГК.
Само година по-късно било изобретено ново средство за планомерна примамка на нашите младежи – било издадено „Църковно ръководство“.
То съдържало ново адвентното учение за триединството, което от тогава станало световно основно обучение в подготовката за кръщение на младежи в нашите църкви и други, интересуващи се от ЦАСД.
Едновременно с това учение бил въведен и учебен план за проповедниците, който да бъде разпространен в нашите общности по света.
„Новото изложение (…) съдържа най-напред абсолютно ясното признание за триединството и се отличава с много христоцентризъм“ („Аdventecho“, стр. 11 и 12, април 1998 г.).
Като резултат от заговора само на четирима ръководещи безчестни братя било постигнато езическо поклонение на небиблейска основа в Световната ЦАСД.
Учението за триединството на Бога изравнява Отец и Сина. Ето защо то става христоцентрично, поставяйки Христос в центъра. В действителност то прави Христос лъжец, тъй като твърди, че Христос умрял само наполовина.
Твърди, че Неговото Божествено естество изобщо не може да умре. Така изглежда днес нашето ново адвентно учение за Бога. Кажете, не е ли невероятно? Тогава отворете, моля ви, книгата „В началото бе Словото“, изд. 1993 на стр. 60 („Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 51, § 1).
„При разпятието човешкото Му естество умря, но не и Неговата божественост, защото това би било невъзможно“.
50 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
До днес повече от 13-те млн. адвентисти не знаят нищо за тази драматична фалшификация.
След 1930 г., в продължение на 50 години, постоянно се водила усилена пропаганда на учението за триединството.
Отначало бил променен курса за обучение на проповедници, който все по-далеч и по-далеч разпръсквал това езическо учение в църквите.
За неговото разпространение били използвани приносите за Господ – десятъците.
При подготовката на подрастващото поколение в църквите за кръщение, учението за триединството от новото „Църковно ръководство“ се преподава като библейско.
САМО МАЛЦИНА БДИТЕЛНИ ЧЛЕНОВЕ НА ЦЪРКВАТА ЗАБЕЛЯЗАЛИ ПРОМЕНИТЕ.
Доверявайки се на грешни хора, членовете на църквата без критика приемали това, което им проповядвали платените братя. За съжаление в онова време, както и днес, имало твърде малко „благородни беряни“ (Деян. 17:11), проверяващи всичко сами в Божието слово и вярващи му: „Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано“ (Римл. 3:4).
В течение на 50 години посредством списания, книги, съботно-училищни уроци, с помощта на методични писма и доклади интензивно се водела световна вътрешноцърковна пропаганда, и манипулация върху мнението на ръководството на църквите, учителите, и проповедниците.
Водело се активно обучение на младото поколение проповедници и желаещите да встъпят в членство на ЦАСД.
Накрая, през 1980 г., настанал часът, когато допълнените с участието на триединството 27 точки „Основи на вярата“, без повече дискусии, за пръв път били приети в своята настояща форма, при пълен състав на ГК.
През 50-те години от 1930 църквата привикнала към новото учение за Бога, без да проявява особено безпокойство.
Но в общностите винаги имало бодърстващи и изучаващи Писанието братя, които не приели новото учение. Често с тях се водила борба, от тях се отричали, изключвали ги от църквата или ги принуждавали сами да изоставят общността.
Каин убил брат си Авел, защото не могъл да понесе неговото вярно служене на Бога.
Сатана под път и над път, навсякъде се страхува от Божията правда.
Допускам, че мнозина, - в това число и аз, - ще бъдат преследвани. Но аз вярвам в обещанието на Христос:
„Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).
Аз свикнах да изпълнявам Божията воля, а последствията оставям в Неговата ръка.
Методът на действие на Сатана винаги е, да извърти репутацията на Божиите пратеници или да ги унищожи, ако не може да опровергае вестите им.
До ден-днешен напрежението около това ново учение в нашата Световна църква не спада.
Навсякъде има братя и сестри, които чрез изучаване на Библията откриват Божията истина.
Най-трудно е да се освободят от лъжеучението за Троица проповедниците, защото от самото начало на тяхното богословско образование толкова силно са им внушавали, че те практически не са в състояние да го открият.
Освен това, те веднага ще изгубят работата си, ако по някак начин го приемат. Кой е способен на това? Кой ще постъпи като Моисей?
„И охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата“ (Евреи 11“26).
Още веднъж ще цитирам списание „Adventecho”.
„1930 е един от последните етапи в развитието на адвентното учение. Защото ръководителите на онези държави и области, където първи стъпили мисионери, изисквали от тях „официално“ изложение на вярата, и ръководството на Африканската дивизия помолило църквата отново да публикува нейните основни принципи на учението в списание „Ежедневник“. Заобикаляйки пълния състав на комитета на ГК през 1931 г. „Ежедневник“ успя да отпечата проект от 22 основни „Принципи на вярата“.
Този проект бил разработен от тогавашния ръководител на отдел „Кореспонденции“ - Франсис Уилкокс, заедно с трима други богослови, сред които бил и тогавашния президент на ГК – Чарлз Уотсън.
По мнението на адвентния историк Ле Рой Фрум тази „неочаквана операция“ била замислена, за да се избегне противопоставянето на традиционните кръгове вътре в църковното ръководство.
Новата редакция по същество не била добре оформено кредо (убеждения на вярата), преди всичко тя съдържала ясно признание за учението на триединството и се отличавала с голям христоцентризъм.
По такъв начин било преодоляно десетилетното влияние на Урия Смит и неговите последователи.
През 1932 г. последвало приемането на „Принципи на вярата“ в новосъздаденото „“Църковно ръководство“.
С това те имали още по-голяма тежест, тъй като тук се осъществил мащаб за обучение и подготовка за кръщение“ („Аdventecho“, стр. 11 и 12, април 1998 г.).
Понеже през 1930 г. в църквата учението за Бога било подменено с учението за триединството, много посветени знаят за това вече години наред.
Въпреки това, те твърдо се държат за него.
„Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света“ (1 Йоан 4:1).
ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН И УЧЕНИЕТО ЗА ТРИЕДИНСТВОТО
Авторитетната енциклопедия Брокхаус-Ефрон (1890-1907) ни съобщава следното:
„Триединство или Триединен Бог е християнско учение по вяра: Три божествени личности – Отец, Син и Свети Дух като едно божествено същество. Учението за Триединството се е развило през първото столетие на християнството. Единството на Троица се състои в това, че те са три личности въз основа на тяхното божествено естество и са един Бог. Тази догма за триединството била утвърдена на икуменическия Събор в Никея през 325 г. и в Константинопол през 381 г.“ (Енциклопедия на Брокхаус-Ефрон, изд. 1898 г., т. 18, стр. 291).
Както виждаме, учението за триединството се развило едва в края на IV в. пр. Хр., във време, когато повечето християнски учения се смесили с ученията на езичниците. Това само ясно показва, че учение за триединството изобщо не е съществувало, защото съществуващото няма нужда да започва да се развива. Учението за триединството не било преподавано от Христос и апостолите. На много места Свещеното писание му противоречи.
Вселенският събор в Никея е свикан през 325 г. сл. Хр. от римския император Константин, който четири години преди това – през 321 г. сл. Хр. сред първите си закони издал и Закон за неделния ден – фалшивата събота. Поради многочислените си спорове за природата на Христос християнската църква била разделена на два лагера. Както и днес, наред с ученията, за ръководителите на църквата и държавата били важни властта и уважението. Някои виждат в лицето на Константин първия папа, защото той обединил църква и държава, духовната и светската власт, и защото смесил християнското учение с езическото.
Напълно узрелите плодовете от това днес виждаме в Католическата църква и папската система. Христос ни учи: „Царството Ми не е от този свят“ (Йоан 18:36).
Константин свикал този Събор и го ръководил, макар че бил езичник. В резултат се появило „християнското“ учение за триединния Бог, т. е. учението за триединството. Императорът помогнал на църквата, а църквата помогнала на императора.
Така че, за да укрепи своята власт и тази на църквата, и да обедини християни и езичници в своята империя, Константин използвал не само учението за неделния ден (Деня на слънцето), но и учението за триединния Бог. Езичниците били свикнали и с двете учения, изповядвайки езическата си религия. Ето защо църквата, призната и имаща съдействието на Константин, сега можела да привлече на своя страна много езичници и с това да укрепи властта си. Измислените от човека гръцки и римски богове били, както и хората, слаби и порочни. Затова бог и човек трябвало да си помагат един на друг. Всеки от тези богове имал своята задача. Много езически религии имали трима богове, работещи в група – в „троица“. Всеки „бог“ бил отговорен за свое поле на действие. Не преживелите новото духовно раждане езичници не можели да си представят Спасителя Христос и Всемогъщия, единен истинен Бог, присъстващ навсякъде със Собствения Си Дух, затова им бил нужен трети бог, който да може да прави това, което не можел да направи първия. Три еднакво велики бога с различни задания – това било толкова познато на езичниците, както и учението за честване на неделята, т. е. деня, посветен на слънцето. „Християнското“ учение за безсмъртието на душата е също езическо учение. Езическото мислене разделя човека на тленно тяло и безсмъртен дух-душа. Точно по същия начин езичниците са си представяли боговете си и тази представа са пренесли на християнския Бог.
Те са отделили Отец от Неговия Дух. Тук - Бог-Отец, там - Бог-Свети Дух. Учението за триединството прави от Бог-Отец два бога. Ако причислите към тях и Бог-Син, получаваме учение за триединството. За да избегнат противоречието с християнското учение за единния истинен Бог (Йоан 17:3), било измислено ново броене.
Три пъти по едно вече не било три, а обратното – сега три пъти по едно се равнявало само на едно. Трите Бога сега станали един Бог. Но за това те трябвало да станат още по-еднакви, отколкото са в Свещеното писание. Новият Бог – Светият Дух, почти не представлявал проблем.
При Сина било по-различно. Трябвало да Го направят в много повече равен на Отец, отколкото е представен в Библията. Писанието учи, че Бог-Отец е глава на Сина (1 Кор. 11:3) и че между Божествения Син и Божествения Отец има съществена разлика. Тъй като учението за триединството отрича много от тези разлики, то създава в библейското учение голяма въпросителна, при това напълно руши самото Евангелие.
По-късно папството обявило учението за триединството за абсолютно тайнство, необяснима загадка и едновременно – фундамент на всички католически учения.
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ ТОВА, НО ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ГО ВЯРВАТ.
Това учение обвива Отец и Сина в непрогледен облак, скриващ от хората и Отца, и Сина. Много столетия християните не могли да открият тази измама, защото Библията им била отнета от папството. В учението за триединството намираме не само езическа представа за триединния идол, но и представа за разделението на духа, душата и тялото. Първият Бог бил разделен на телесен Бог – Отец и втори Бог – Свети Дух. После Синът бил приравнен към тези Богове. И това „християнско“ ли е или езическо учение за триединството на три бога, затворени в тринитарна догма?
Триединството се среща в много езически религии. Сатана, приел вид на ангел на светлината (2 Кор. 11:14), в тринитарното учение на хиндуизма излиза без маска. Бог Браман – създател, бог Вишну – вседържител, бог Шива – боец. Индийците се молят на Шива, без да знаят, че техният трети бог е лично Сатана. Триединството на индийците е известно под името „тримурти“ (енциклопедия на Брокхаус-Ефрон, изд. 1889, т. 18, стр. 290).
Както във фалшивото учение за неделята, така и във фалшивото учение за Бога, движеща сила бил жадния за власт езически император Константин.
Ръководителите на църквата работили заедно с него, тъй като императорът ги купил, давайки им големи привилегии. С помощта на учението за триединството Константин обединил различни народи в едно политическо единство. За императора и църковните ръководители новите учения били голям политически успех и разширяване на тяхната власт… обаче, за спасителната вяра те били пълна катастрофа. Критиците били принуждавани да мълчат със сила. Борбата с християните, протестиращи срещу учението за триединството, продължила до VII в. Нарекли ги „ариани“, защото следвали антитринитарното учение на Арий. Тези събития са предсказани в Библията.
В книгата Дан. 7:8 ни е показан малкият рог, с появата на който били изтръгнати три други рога. Тези трите германски племена, стояли на пътя на възхода към власт на малкия рог (папството) и били унищожени от него.
За тях в Simon-Bibel на стр. 579 се казва: „В световната история е известна само една власт, която съответства на това пророчество – папството.
Трите рога, които били изтръгнати до неговата поява били: херули, вандали и остготи, които, бидейки ариани, били преграда към абсолютната власт на папски Рим“.
В своя стремеж към власт, паството, без ни най-малко притеснение, проляло реки от кръв. Учението за триединството е символ на антихристиянското папство.
УЧЕНИЕТО ЗА ТРИЕДИНСТВОТО И ИКУМЕНИЗМА
Както при император Константин, така и днес, догмата на Триединството служи за религиозно и политическо единство. Но трябва да различаваме Божията и човешката икумена (единство). Божията икумена е единство „в дух и истина“ въз основа на Неговите чисти учения (Йоан 4:24; 17:17, 21, 23).
Хората на Божията икумена ще са обединени от Самия Създател на чистата библейска вяра в единния истинен Бог-Отец и Неговия единороден Син, изпратен от Отец за нашето изкупление. Исус никога не се е молил за единство, постигнато по пътя на компромиси в учението. Той се молеше за единство в Духа, за единство в мисли, за единство в истина, любов и вяра.
„Както Ти, Отче си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:21).
Човешката икумена е обединение, организирано от хора, въз основа на догмата за триединството, за сметка на промяната на истината за Бога и за сметка на изменението на други библейски учения. Както ни показват библейските пророчества, тази икумена ни води обратно в антихристиянски Рим, стремящ се към световно господство (Откр. 3:7, 8; 4:8; 7:2; 8:3). Но Христос ни предупреди: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36).
Както казва Писанието, между тъмнината и светлината няма нищо общо. Христос и Сатана нямат нито общи цели, нит общ път. Ние не можем да куцаме на два крака. Принадлежим или на светлината или на тъмнината. Трета възможност, неутрална позиция, смес от тъмнина и светлина, Бог не приема.
„… защото, какво общуване има между правда и беззаконие?Затова, излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто не се допирайте; и Аз ще ви приема. И ще ви бъда Отец…“ (2 Кор. 6:14, 17, 18).
Членове или гости-членове (наблюдателите) на германското икуменическо движение АСК (Arbeitsgemeinschaft Christlicher Kirchen или РОХЦ – Работна общност на християнските църкви) могат да станат само тия църкви, които признават догмата за Триединството и го проповядват.
В § 5, абз. 3 от устава на POXЦ казва: „Църквите… могат… да бъдат включени за гости-членове. Условие за тяхното приемане е признаването на основание § 1, абз. 2 от настоящия устав“.
Абзацът, който трябва да бъде приет, за да станете член на РОХЦ изисква признаване на учението за триединството. Както и по времето на Константин, така и днес, Сатана отново използва догмата за триединството за политическо обединение на Вавилон, за обединение на църквите, отпаднали от важните библейски учения. Нашите пионери-адвентисти и нашата църква не биха могли да бъдат приети в РОХЦ, защото те отхвърляли учението за триединството. Чак след нелегалното му въвеждане в ЦАСД през 1930 г. и неговото официално приемане през 1980 г., ЦАСД изпълнила условието, въз основа на което може да бъде приета в РОХЦ.
„Хиляди имат невярна представа за Бога и Неговата същност. Те не служат на вечния и жив Бог също, както и идолопоклонниците“ (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 03.02.1908).
„Защото това трябва да знаете (…) идолослужител няма наследство в царството на Христа и Бога“ (Ефес. 5:5).
В Германия доходите от десятъците в нашата църква постоянно намаляват. Едно от основните положения на РОХЦ казва, че църквите нямат право да „привличат“ членове една от друга.
Но от това несъмнено няма никаква нужда, защото всички църкви са Божии. Обаче, всеки втори адвентист, дошъл в ЦАСД, е от друга църква.
Първата ми жена (починала през 1998 г.) и аз също търсихме тази църква, която наистина да има признаците на истинската библейска църква. Тогава разбирахме Откр. 18:4 по следния начин: Трябва да оставим блудницата, невярната невеста на Христос и да станем членове на Неговата вярна невеста. И нашето приемане на адвентната вярата е следствие това разбиране на стиха.
Във Вавилон все още има Божи народ и затова Бог заповядва на Своята църква да излезе от там.
„И чух друг глас от небето да казва: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й, и да не се заразите от язвите ѝ“ (Откр. 18:4).
Със нашите наблюдатели в РОХЦ ние предаваме нашия Бог; Неговата заповед; предаваме Неговия народ, намиращ се още във Вавилон и не излязъл още оттам. Какво може да си помисли Бог за нас?
От 1993 г. нашите ръководители ни направиха гости-членове (наблюдатели) на РОХЦ.
Ако сме послушни членове с гостуващ статус, - а ние трябва да бъдем с такъв, тъй като ни грози опасността да изгубим репутацията си, - не разбирам оплакванията от намаляване на доходите от десятъците. При нас идват все по-малко хора от другите църкви. В крайна сметка, мнозинството хора, интересуващи се от Божията истина, са членове на другите църкви. С нашето членство на наблюдатели ние предаваме не само заповедта на Бог да извикаме Неговия народ от Вавилон, но и намаляваме числения си ръст, а с това намаляваме и самите си доходи.
На кого да се оплачем? Не следва ли да го очакваме? Библейско ли е учението за триединството?
Луцифер не бил повече доволен от високото си положение, което Господ му отредил. Въпреки че бил третия след Отец, той искал да стане подобен на Твореца: „… ще бъда подобен на Всевишния“ (Исая 14:14).
Желаейки да постигне целите си, той изменил в небесната общност учението за Бога. Това изопачило представата за Всевишния у ⅓ част от ангелите и по такъв начин променило тяхното отношение към Него. Новото учение на Луцифер представило Твореца в изопачена светлина – като нелюбящ, егоистичен и несправедлив. С изопачената представа за Бога се променила и любовта на ангелите към Него, което довело до недоверие, съмнение, подозрение, страх и отпадане. Нападението си над Божията общност в небето Сатана повтори в Божията църква на земята.
През 1930 г. той измени учението за Бога в нашата църква, внедрявайки учението за триединството, което, - да повторим, - беше отклонено като небиблейско учение от нашите пионери и сестра Уайт. Ако това учение стигне до логическия си край, то ще има такова разрушително влияние на земята, както тогава на небето.
Мъдростта, справедливостта и любовта на Бога не биха били признати.
Ще се промени и нашето отношение към Него. Нашето доверие към Господ ще се разруши. Последствията от това учение са скрити от Сатана. Би се оказало, че Бог е почетен с това учение. И само след основна проверка ще стане очевидно неговото изпразнено съдържание, рушащо евангелието в основата му.
„Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте“ (1 Сол. 5:21).
В следващата част ще последваме този съвет на Свещеното писание.
ДУМАТА „ДУХ“ В БИБЛИЯТА
Преди да разгледаме учението за Бога, ще разгледаме думата „дух“.
Как Библията употребява думата „дух“?
Обърнете внимание, употребява ли някъде думата „дух“, без да има връзка с думата „тяло“? Има ли дух без тяло?
Писанието говори за духа на света, за зъл дух, фалшив дух, духа на филипяните, за дух на гняв, дух на сън, духа на Сатана, за нечист дух, зли духове, ням дух, духа на Ирод, за духа на плътта, служещ дух, дух на мъдрост, за духа на Илия, дух без лъжа, дружелюбен дух, за боязлив дух, търпелив дух, духа на човека, който трябва да се върне при Бога, даден му от Него, за дух на съзнание, за дух на съвет и сила, за дух на познания и Божи страх, за дух на справедливост, Духа на Бога, Божи Дух, за Светия Дух, Светия Дух на Бога, Духа на Отец, за Духа на Христос, духа на детето, Духът на Исус.
На кръста Исус възкликнал: „В Твоите ръце предавам Духа Си“ (Лука 23:46). Там се говори и за духа на Стефан. Когато го замеряли с камъни, той възкликнал: „Господи, Исусе, приеми духа ми“ (Деян. 7:59).
Знаем също за кроткия и смирен дух, за духа на апостолите, духа на Павел, за Духа на вечно живеещия Бог (2 Кор. 2:13; 3:3).
В Кол. 2:5 Павел казва: „Защото, ако и да отсъствам телом, но духом съм с вас, като се радвам и виждам вашата уредба, и вашата твърда вяра в Христос“.
„Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада“ (Римл. 8:14, 16).
Всичко живо, както и човекът, се състои от тяло и дух. Всичко, което в нас не е тяло, е нашият дух. Това е нашият живот, нашият характер, нашите мисли, нашите чувства, нашите желания, нашите думи, нашата вяра, нашата любов.
ДУХ БЕЗ ТЯЛО?
На Свещеното писание не е известна безсмъртната душа, живееща независимо от тялото.
Точно така не му е известен и духа, който може да живее независим от земното или небесното тяло. Трябва ли Бог-Свети Дух да бъде единственото изключение? Жив дух без тяло? Такава представа смятаме за небиблейска, а езическа.
БОГ-ОТЕЦ
„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божия образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Битие 1:27).
От любов, със Собствените Си ръце, Господ оформи от глина тялото на човека „… и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа“ (Битие 2:7).
Бог ни сътворил по Свой образ, за да имаме ние с Него и Той с нас дълбоки, щастливи отношения, основани на любов. Ако сме създадени по Божи образ, като Негово отражение, тогава Бог - естествено и несравнимо на по-високо ниво – много прилича на човека.
Елън Уайт писа: „В небесния съвет Бог каза: „… да направим човека по Нашия образ, по Нашата прилика (…) и Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде“.
Господ дари човека с непорочно начало и се погрижи и за неговото физическо тяло. И едното и другото бяха безгрешно копие на Самия Него“ („Избрани вести“, т. 3, стр. 133).
С изказването си Елън Уайт подчертава ясната библейска истина, че освен Дух Бог притежава и тяло. Както човекът, Бог се състои от Дух и Тяло. В Библията има много текстове, описващи образа на Отец, седящ с Христос на трона (Числа 12:6-8; Битие 32: 3; Дан. 7:9, 13, 14; Откр. 4:10, 11; 5:1, 6, 7).
„Възлюбени, сега сме чада Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е“ (1 Йоан 3:2).
„Сее се одушевено тяло – възкръсва духовно тяло…“ (1 Кор. 15:44).
Какво е „духовно“ тяло?
Христос отбеляза, че Неговото възкресено тяло се състои от плът и кости, че може да Го видят и попипат (Лука 24:39).
Свещените думи на Писанието ни показват много ясно Бог-Отец. Само познавайки Го, ние ще можем истински да Го обикнем и изцяло да Му се доверим. Такава е целта на библейското учение за Бога.
ПРИТЕЖАВА ЛИ ТЯЛО БОГ-СВЕТИ ДУХ?
Отец има Тяло и Дух (Йоан 4:24; Псалм 44:3-5; 49:7, 8, 12; 50:12-14; Дан. 7:9, 13, 14; Откр. 5:1, 6, 7, 13; Йоан 4:9-11; Йоил 2:27; 3:12; 4:12).
Бог създаде човека по Свое подобие от тяло и дух. Ще бъдем възкресени в тяло и дух. Възкръсналите Моисей и Илия имат и тяло, и дух (Матей 17:3, 4).
Възкръсналият Христос беше не само в Духа, но и в тяло (Лука 24:15, 31, 37-43; Йоан 20:26, 27).
Служебните духове – ангелите (Евреи 1:14) - са не само дух, но и тяло (Деян. 10:3).
Сатана и злите духове са паднали ангели, затова те са не само дух, но и тяло. Нито в Божиите творения, нито в Писанието от Самия Бог ни е посочен друг образец на създаване.
„Дух без плът“ е измислица на големия лъжец.
Библията не познава дух без тяло.
Кой е Бог-Свети Дух? Има ли той тяло? Кой е този Бог, Чийто Дух е свят? Това е Отец – единният и истинен Бог (Йоан 4:24; 17:3).
Никъде, нито на едно място Библията не говори за трета личност на Божеството. Ако все пак я виждаме, значи виждаме идол.
ЕДНО-ЕДИНСТВЕНО СВИДЕТЕЛСТВО НА ИСУС
Едно ясно, лесно разбираемо и недвусмислено свидетелство на Самият Исус заличава всички глупости от учението за триединството.
И това свидетелство намираме в първосвещеническата молитва на Христос:
„А това е вечен живот, да познаят Тебе, Единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото Си изпратил“ (Йоан 17:3).
Отец е Единият истинен Бог!
За това свидетелства Сам Исус. Съдейки по думите на Христос, Той също е Бог, но не Единен истинен Бог. Нашето първо правило, - ако не сте забравили, - гласи: Лесно разбираемите и недвусмислени стихове за Отец, Сина и Светия Дух в Библията са много. Ясно, разбираемо и недвусмислено ли е свидетелството на Исус? Ако сте го приели с цялото си естество, никой повече не може да ви подмами с учението за триединството. Това свидетелство на Исус се съдържа в цялото евангелие. Който „познава“ Бога, който с помощта на Христос стане единен в мисъл, единен в дух с Отца, той ще наследи вечен живот. Точно такова ясно, разбираемо и недвусмислено свидетелство ни дава апостол Павел.
„Ние, обаче, имаме един Бог-Отец, от Когото е всичко и ние сме у Него; и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние сме чрез Него“ (1 Кор. 8:6).
Това е свидетелство от Самия Бог.
„Известявам ви, братя, че евангелието, което аз благовестих е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Исус Христово“ (Гал. 1:11, 12).
Христос казва: „Истинен Бог е Единият Отец“ (Йоан 17:3).
Павел казва: „Имаме Един Бог-Отец“(1 Кор. 8:6).
Сатана крещи: „Не! Вие имате три бога!“!
На кой глас ще се довериш ти!
НАШЕТО НОВО АДВЕНТНО УЧЕНИЕ ЗА БОГА
В книгата „Was Advetisten glauben“, (руско изд. „В начало бе Словото“, бълг. изд. „Адвентистите от седмия ден вярват“) на стр. 47 е дадено нашето учение за Отец, на стр. 57 за Сина, на стр. 31 за триединството и на стр. 91 за Светия Дух.
С вас отначало ще сравним учението за Отец с учението за Светия Дух, а после ще сравним учението за Сина с учението за триединството.
И така, Бог-Отец („Was Adventisten glauben” - стр. 47; „В начало бе Словото“ - стр. 36; „Адентистите от седмия ден вярват“ – стр. 29).
„Бог, вечният Отец, е Създателят, Източникът, Вседържителят и Владетелят на цялото създание. Той е справедлив и свят, милостив и пълен с благодат, търпелив и изобличаващ с постоянна любов и вярност. Качествата и силата, изявени в Сина и Светия Дух, са също откровения на Отец“.
Помислете: Според горепосоченото учение Отец активен ли е или бездеен?
Има ли Отец Дух или Той е без него?
Следващ раздел – „Бог-Свети Дух“ (пак там, на немски - стр. 66; на руски – стр. 66; на бълг. стр. 57).
„Бог, вечният Дух, действаше с Отец и Сина при творението, въплъщението и изкуплението. Той вдъхновяваше писателите на Писанието. Той изпълни живота на Христос със сила. Той изпитва и осъжда човешките същества, а онези, откликнат, биват преобразени по подобие на Бога. Изпратен от Отца и Сина, за да бъде винаги с Неговите чада, Той дава духовни дарби на църквата, дава й сила да носи свидетелството Христово и в хармония с Писанията я води към истината“.
И така, виждаме, че горе беше казано два пъти за Отец Кой е Той, но нито веднъж не беше казано какво прави Той.
За Светия Дух нито веднъж не се каза Кой е Той, но единадесет пъти беше споменато какво прави той. Ако вярваме на тези две доктрини за Бога, тогава Светият Дух прави всичко, а Отец не прави нищо. Може ли това да е истина? Бездеен ли е Отец? Или Духът на Отец действа като Свети Дух? Учението за триединството прави Бог-Отец един безсмислен и бездеен старец, когото никой не трябва да взема на сериозно. Такова ли е библейското учение за Отец? Представя ли ни Библията Всевишния такъв?
„Не дреме и не спи, Който пази Израиля“ (Псалм 104:3).
„Бог е любов…“ (1 Йоан 14:16).
Бездейства ли любовта така, както съгласно това учение бездейства Отец или тя действа така, както съгласно това учение действа Бог-Свети Дух?
СВЕТИЯТ ДУХ – КОЙ Е ТОЙ?
Едва ли има друг въпрос, по който мненията да са толкова различни, както по този, макар че отговорът е много прост. А това ни говори колко здраво се е вкоренило това, което ни учат, макар да е грешно. Ако си зададем въпрос, ще намерим верен отговор.
Например: Светият Дух – кой е този?
Отговор: Това е Духът на Отец (Деян 2:33; Йоан 15:26; Римл. 8:8-11).
Следващ въпрос: Отец – кой е Той?
Отговор: Отец – единият истинен Бог (Йоан 17:3).
Следователно, Светият Дух е Духът на Отец.
Въпрос: Свят ли е Отец?
Отговор: Да, Исус Го нарича „Отче Свети“ (Йоан 17:11).
Въпрос: Има ли Отец Дух?
Отговор: Естествено, Отец не може да бъде бездушен.
Исус казва: „Бог е Дух“.
Въпрос: Ако Отец е свят и изпълнен с Дух, как Писанието нарича Неговия Дух?
Отговор: Нарича Го „Свят Дух“, Светият Дух е Духът на Отец.
И така, ако намерим в себе си мъжество, лесно можем да се освободим от предубежденията
!
Бог-Отец – кой е Той?
Исус трябваше да знае това. Той каза: „А това е вечен живот, за познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Отец е „Единият Истинен Бог“ – каза Исус. Единствен истинен Бог е Сам Отец! Ако Христос учи, че Той съществува и един-единствен истинен Бог е Отец (Йоан 17:3), може ли тогава да има още един „истинен Бог-Свети Дух“?
Христос учи за Отец, единия истинен Бог: „Бог е Дух“ (Йоан 4:24а).
Духът на Бога – кой е той? – Това е Духа на Отец.
Светият Дух – кой е той? – Това е Светия Дух на Светия Отец (Йоан 17:11).
СВЕТИЯТ ДУХ Е ДУХА НА ОТЕЦ, ЕДИНИЯ ИСТИНЕН БОГ!
Учението за триединството лишава ли Отец от Неговия Собствен Дух?
Създаде ли това учение от един Бог два Бога?
Та нали то лишава Отец от Неговия Дух, а после твърди, че Духът на Отец е отделна, трета личност на Божеството.
Нашето сегашно учение гласи: „Бог-Свети Дух“.
Библията познава само израза „Божия Дух“, или „Дух Божи“.
Има ли разлика, ако кажа: „Светият Божи Дух“ или „Бог-Свети Дух“?
Сравнете ги, моля! Има ли разлика, ако кажем: „Любимата жена на Петър“ или „Петър е любимата жена“? Ще приеме ли Петър „малката“ разлика? Смисълът на библейския термин „Божия Дух“ е изкривен дори повече, отколкото с жената на Петър, ако се променя в небиблейския "Бог-Дух" или "Бог-Свети Дух". Нито веднъж в Библията не срещаме израза „Бог-Свети Дух“ или Бог-Дух“, а го намираме само в нашите днешни 27 точки от новото адвентното учение. Кой дух вдъхнови този израз? Отец сътвори всичко чрез словото Си.
„Защото Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се“ (Псалм 33:9).
Има ли Духът на Отец по-малка власт (сила), отколкото Неговото слово? Исус ни изяснява връзката между слово у Дух.
„Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са“ (Йоан 6:63).
Духът казва – значи има уста.
Словото – това са изказани мисли.
„Защото Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се“ (Псалм 33:9).
Божият Дух притежава такова всемогъщество, както и Божието слово!
Божият Дух – кой е той?
Той не е Бог-Дух, но е Божият Дух, Духът на Отец.
А в това има съществена разлика.
Духът на Отец е толкова всемогъщ и вездесъщ, както и Неговото слово.
Единственият истински Бог не се нуждае от някой, който да може да направи това, за което е твърде слаб. Допълнително към Неговия вездесъщ и всемогъщ Дух, зад Отец стоят готови всички войнства ангели, за да изпълнят за миг Неговите заповеди. До Всевишния, до вездесъщия и всемогъщ единен истинен Бог, трета личност на божеството е абсолютно безполезна. По такъв начин можем лесно да разберем какво означава „грях против Божия Дух“? Който отхвърля Светия Дух на Всевишния, който се противопоставя на предупрежденията, нашепвани от Светия Дух, за такъв няма прошка, новорождение и спасение, защото Бог може да осъществи новорождение само посредством Своя Дух (Йоан 3:5).
Сатана знае кой е Единият Всевишен (Исая 14:14; Марк 5:7). И Христос знае кой е Единият истинен Бог (Йоан 17:3). А знаем ли го ние? Колко Всевишни може да има? Колко могат да са единствен Всевишен Бог? Планът на Луцифер е известен в Свещеното писание:
„Ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния“ (Исая 14:14).
Той винаги е искал да бъде третата личност на Божеството.
Той бил трета личност, но бил не Божество, а творение.
Даже веднъж той дръзко предложи на Божия Син: „Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш“ (Матей 4:9). На кого се покланяме, молейки се на „третата личност на Божеството“? В кого вярваме, приемайки „третата личност на Божеството“? Библията ни помага да проникнем още по-дълбоко. Тя сравнява Божия Дух с духа на човек и ни показва, че Божият Дух е част от Бога, както и духът на човека е част от човека. Както е невероятно, духът на човека да е някой друг, (не неговия собствен), също толкова невероятно е, Божият Дух на Отец да е на някоя друга личност. Точно както ние сме едно единство на човешко тяло и човешки ум, така и Отец е единство на Божествено Тяло и Божествен Дух. Защото Бог каза: „Да сътворим човека по Нашия образ, по Наше подобие…“ (Битие 1:26).
Следващият текст го пояснява: „Защото, кой човек знае, що има у човека, освен духът на човека, който е в него?“ (1 Кор. 2:11).
Само ти, само твоят дух знае, какво има у теб. Само твоят дух, не някой друг.
„Така и никой не знае Бога, освен Божият Дух“.
Както твоят дух не е друга личност, така и Божият Дух не е друга, трета личност на Божеството. Ако разгледаме този текст в светлината на триединството, се получава абсолютна безсмислица. Тогава това означава, че никой, даже Сам Отец, не знае, че в Него, - това го знае третата личност на божеството – е Светият Дух. Ако Бог казва: „Да сътворим човека по Нашия образ, по Наше подобие…“, образът не би бил подобие на безтелесен Бог-Свети Дух, иначе образът нямаше да е подобен на нас, тъй както ние се състоим от тяло и дух, както Бог има Тяло и Дух.
Не може дух без тяло. Недвусмислено и ясно ли е изказването на Библията? Да си припомним нашите правили: „Сложните и трудно разбираеми библейски стихове трябва да бъдат разглеждани в светлината на лесно разбираеми и недвусмислени библейски стихове. Смята се, че не е посочено доказателство, ако там са изложени сложни стихове, които противоречат на съмнителните стихове на Библията. Библията обяснява сама себе си“.
СВЕТИЯТ ДУХ Е ДУХА НА ОТЕЦ.
От изчерпателните на ясните библейски изказвания, говорещи против третата личност на божеството, тук ще посочим само две сравнения от Евангелието на Марк 13:11 и Евангелието от Матей 10:20. В Евангелието от Марк Исус е наречен „Светия Дух“, а в Евангелието от Матей е наречен „Духа на Отца ви“. Може ли да се изрази по-ясно?
„А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително, какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете; защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух“ (Марк 13:11).
Същата реч на Христос евангелист Матей предава по следния начин: „Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, който говори във вас“ (Матей 10:20).
Това сравнение показва ясно и недвусмислено, че: Светият Дух Е Духът на Отец. Същото, което у Марк Исус нарича „Светият Дух“, Матей нарича „Духът на Отца ви“. Може ли да се изрази по-ясно?
Христос и апостолите знаеха, че Светият Дух е Духът на Отец. На кого вярваме – на тях или на езичниците, не познаващи Бога? Библията познава само две Божествени Личности – Отец и Сина. Тези Двамата не споделят богослужението с трето лице.
Сега да сравним учението за „Бог-Син и „Божеството“ (Троицата).
УЧЕНИЕТО ЗА „БОГ-СИН“
(„Was Adventisten glauben“, S. 57; „В начало бе Словото“, стр. 44; „Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 36).
„Бог, Вечният Син се въплъти в Исус Христос. Чрез Него бяха сътворени всички неща. Той изяви Божия характер, чрез Него се осъществи спасението на човечеството и се съди светът. Завинаги истински Бог, Той стана и истинския човек Исус Христос…“.
Въпреки че Исус учи, че Отец е единият истинен Бог (Йоан 17:3), в 4 гл. нашето сегашно учение твърди антибиблейското положение: „Бог вечният Син“ е „… завинаги истински Бог“. Вечно истинен Бог е Сам Отец.
В Йоан 17:3 думата „истинен“ има също значението „автентичен“ и „истински“. Затова такова понятие, като „истинен Бог“, за нас ще е по-лесно да го осмислим, ако сме здраво утвърдени в истината, че Исус Христос като Божи Син, бил роден от Бога в предвечността, „преди всяко създание“ (Кол. 1:15), „преди планините да са били поставени, преди хълмите, (…) нито първите прашинки на Вселената“ (Притчи 8:25, 26).
И понятието „единороден“, означаващо „единствен роден“, също ни говори, че Христос има начало на съществуването Си в предвечността; че е роден преди сътворяването на другите същества; че всичките Си Божествени качества и самия Си живот Божият Син получил от Бог, Неговия Отец. Да бъде безсмъртен, да има живот в Себе Си, да твори и да дава на творенията живот – всички тези права Христос получил от Бога (Йоан 5:26).
Единствен и само Бог-Отец е безначален. Начало на Неговото съществуване няма. Той единствен притежава истинско безсмъртие - в смисъл, че не може да умре, даже ако би поискал (1 Тим. 6:16). Бог-Отец е Източник на всичко, даже на живота на Исус. Той е Източник на всички източници и самата Святост. Ето защо в Писанието за Бог-Отец е казано, че Той „единствен е свят“, макар че Вселената е пълна с със свети същества (Откр. 15:4; Евр. 2:11).
Знаейки всичко това, лесно ще приемем истината, че нашият небесен Отец е единственото Същество, Което може да бъде наречено автентичен „единен истинен Бог“, което казва и Самия Исус в Йоан 17:3.
Знае ли Исус разликата между Неговата божественост и божествеността на Своя Отец?
В първосвещеническата молива Спасителят се моли: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото Си изпратил“.
Исус учи, че "истинският Бог" е Сам Отец!
Нашето учение за Сина: „Бог вечният Син" е небиблейско.
УЧЕНИЕ „БОЖЕСТВОТО“
(„Was Adventisten glauben“, s. 31; „В начало бе Словото“, стр. 26; „Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 19).
„Съществува един Бог - Отец, Син и Свети Дух – единство от три съвечни личности. Бог е безсмъртен, стоящ над всичко и вездесъщ. Той завинаги е достоен за поклонение и служене от страна на цялото създание“.
Както виждаме, днешната адвентна основа на вярата съдържа в себе си учение за триединство, според което Отец, Синът и Светият Дух – всичките трима са:
еднакво вечни,
еднакво безсмъртни,
еднакво всемогъщи,
еднакво всезнаещи,
еднакво вездесъщи,
еднакво достойни за поклонение -
три еднакво велики бога.
Сега да разберем това учение въз основа на Свещеното писание. Езично-католическата, а сега, за съжаление и адвентната доктрина за триединството по неоправдан начин дарява Сина със свойства, които притежава един само Отец.
Тази доктрина има нужда от три, по възможност равни Бога, за да направят от тях един Бог.
По такъв начин доктрината руши библейската вест за нашето спасение и ни показва, от какъв дух е внушено това учение.
ТРИ РАВНИ ВЕЛИКИ БОГА
„А това е вечен живот, да познаят Тебе, Единия Истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Ако само Отец е истинен Бог, Синът и Светият Дух не могат също да бъдат единствен истинен Бог. Синът също е Бог, но не такъв като Отец. Синът има Бог и това е Отец.
„Затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя“ (Евреи 1:9).
„… глава пък на Христос е Бог“ (1 Кор. 11:3).
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог, отдето няма вече да излезе; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Иерусалим, който слиза от небето от Моя Бог“ (Откр. 3:12).
Отец няма Бог, Той е Всевишен. Учението за трима равни велики Бога е небиблейско.
ЕДНАКВО ВЕЧНИ?
Учението за триединството твърди: „Бог, вечният Син“ е също вечен, както и Отец. Затова Синът, както и Отец, няма начало. Но, ако Отец, някъде в далечната предвечност бе пожелал да има Син, би трябвало Отец да е съществувал преди Него.
Правилото на живота е: Синът не може да бъде на една възраст с Отец. Но, ако Синът беше толкова вечен, колкото бащата, Синът не можеше да бъде роден от Отец. Ако Синът не е роден от Отец, тогава не е „единороден Син на Отец“. А ако Синът не е единороден, не „истинен Син на Отец“, тогава Отец и Синът са само съюзници. И тогава Отец не е пренесъл в жертва „Своя единороден син“, както Авраам принесе своя единороден син Исаак. От доктрината за триединството следва, че Бог изобщо не е изпращал на кръста Своя единороден Син, а само съюзник. Но, ако Синът казва „Отец“, а Отец казва, че „пожертвал Своя Син“, тогава и Двамата лъжат.
„Такъв трябва да е Бога на любовта! - Чуваме подигравателния глас на Сатана. - Стойте настрана от такъв студен, егоистичен и лъжещ Бог“!
Идеята за доктрината за триединството посочва Бог в една игра на роли. Има три божествени личности - едната от които играе ролята на Бог-Отец, другата на Бог-Син и третата личност ролята на Бог-Свети Дух. С това изображение на игра, Сатана омаловажи бунта си и причини неописуемото страдание на Бога, и на хората. В същото време той представи Бога като студен и жесток. Но това, което се случи в живота на Исус и на кръста, не беше игра на роли. Беше горчива истина и борба на живота и смъртта. Тъй като Сатана не можа да победи Христос, сега той пожела да обори вестта за победата на Христос и нашето спасение. Това послужи за неговото учение за триединството. Авраам беше готов да пожертва своя единороден син. Колко неподходяща би била тази картина, ако Отец би изпратил на кръста своя съюзник? Въпреки че се крие зад много благочестиви думи, доктрината за триединството показва Отец не само като бездействащ, бездушен, егоистичен и студен старец, но показва Отец и Сина като лъжци и актьори. Харесва ли ви учението на Сатана за триединството?
„Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света, да съди света, но за да бъде светът съден чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на единородния Божи Син“ (Йоан 3:16-18; виж също Притчи 8:22-36).
„И сега, прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света“ (Йоан 17:5).
Преди Исус да стане човек, Отец имаше единороден Син, Когото можеше да даде. Сам Отец е вечен в абсолютен смисъл – без начало и без край. И Христос е вечен, но Той има начало, когато в далечната предвечност бил роден от Отец. Светият Дух е вечно съществуващ, както и Отец, защото той е Духът на Отец.
В противен случай щеше да има време, когато Отец не е имал Дух. Учението за триединството оспорва истината, че Исус има начало и е роден от Бога. То вижда противоречие в думите „начало“ и „вечност“. Но „начало“ и „вечност“ не се самоизключват. Само Отец е вечен в абсолютния смисъл на думата. Нашият вечен живот ще има начало, но няма да има край. И въпреки това се нарича „вечен живот“. Христос, единородният Син на Бога е вечен. Той бил роден от Отец в далечната предвечност и ще живее след възкресението Си без край. В библейското мислене „вечност“ и „начало“ не се самоизключват.
Нашето учение за трите вечни Бога не е библейско.
ЕДНАКВО БЕЗСМЪРТНИ?
Единствен Отец е безсмъртен Сам по Себе Си.
„… блаженият и единствен Властител, Цар на царстващите и Господ на господстващите, Който Сам притежава безсмъртие; обитавайки в непрестъпна светлина…“ (1 Кор. 6:15б, 16а).
Доктрината за триединството отрича смъртта на Сина на кръста. Тя твърди: Ако Синът е точно толкова безсмъртен, колкото и Отец, на кръста не умря Синът на Бога, а само човешката Му обвивка. Божествената природа на Христос била безсмъртна и затова продължила да живее. Следователно, Синът бил мъртъв само наполовина. Това, което твърди нашето учение във „Was Adventisten glauben”, стр. 81; „В начало бе Словото“, стр. 60; и „Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 51 е: „При разпятието човешкото Му естество умря, но не и Неговата божественост, защото това би било невъзможно“.
Къде и как божественото естество на Сина живя по-нататък – между погребението и възкресението – изобретателите на това учение така и не обясняват.
Доктрината за трите вечни бога не е библейска!
ВЪЗКРЕСЕНИЕ?
Ако Синът беше само наполовина мъртъв, не можеше да бъде възкресен, защото възкресението на половин мъртъв не е възкресение. Но, ако Синът не е възкръснал и ние също няма да бъдем възкресени. Павел учи: „И ако Христос не е бил възкресен, суетна е нашата вяра, вие сте още в гробовете си. Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали. Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление“ (1 Кор. 15:17-19).
Как може Христос да бъде първородният на мъртвите, когато е бил само наполовина мъртъв, защото спещите са напълно мъртви?
„Но Христос наистина е бил възкресен, първият плод на починалите“ (1 кор. 15:20).
Ако спещите са изцяло мъртви и Той бил само наполовина мъртъв, как би могъл Христос да бъде първият плод на починалите? Ако Христос наистина не е бил възкресен, тогава Той не е победил греха и смъртта. Ако Той не е победил греха, Той не може да ни подари победа над греха. Тогава спасението ни е една приказка. И ние ще грешим и занапред до нашата смърт. Чували ли сте вече това мнение? То също е резултат от езическата ни тринитарна доктрина, която не познава силата на Бога.
Но Павел призна: „… и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2:20).
Ако Христос не е победил смъртта, то и нашата надежда за вечен живот е само една илюзия; тогава нашето съществуване няма цел и смисъл; а нашата вяра е просто безумие. Ако Той наистина не е възкръснал и ние няма да възкръснем. Тогава ние сме по-лоши от невярващите; тогава ние сме измамените, а не те; тогава Сатана е прав, като казва, че християнската вяра е само една самозаблуда? Ако Христос е бил само наполовина мъртъв, тогава ние сме изгубени!
СЛУЖБАТА НА ПЪРВОСВЕЩЕНИК
Според доктрината на триединството Синът е еднакво вечен, еднакво стар като Отец и не може да бъде истински единороден Син на Отца. Защото Синът не може да бъде на еднаква възраст с Отец Си. От тук следва, че Синът не може да бъде само съюзник на Отец. Когато този съюзник бил разпънат на кръста, Той бил наполовина мъртъв. От всичко това следва следната изопачена картина: Въпреки че човек може да моли за милост само Всевишния, „съюзникът-Син“ седи пред „равния Нему велик съюзник-Отец“ и моли милост за онези, за които е умрял само наполовина, и които никога няма да възкръснат.
Какво пренебрежение!
Доктрината за триединството превръща не само възкресението, но и първосвещеническата служба на Възкръсналия в целенасочена измама. Учението за триединството ограбва честта на Отец и Сина, подиграва се над Жертвата на Отца, разпъването на Неговия Син и се надсмива на всички вярващи, които са верни на Отец и Сина. Новата адвентна доктрина за триединството опозорява, осквернява, оскърбява и подиграва Отец с жертвата на Неговия единствен възлюбен Син; безчести Сина и смирението Му, Неговото послушание до смърт, и то смърт на кръст.
Тя дърпа в мръсотията най-възвишеното доказателство за любовта на нашия небесен Отец и Неговия единороден Син.
Остава само разочарование и безнадеждност!
„При разпятието човешкото Му естество умря, но не и Неговата божественост, защото това би било невъзможно“.
Сатана потрива самодоволно ръце!
МОЖЕ ЛИ ДА УМРЕ БОЖЕСТВЕНОТО ЕСТЕСТВО НА СИНА?
Само Отец е безсмъртен и има живот в Себе Си.
„… блаженият и единствен Властител, Цар на царстващите и Господ на господаруващите, Който Сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна слава! Амин“ (1 Тимотей 6:15, 16).
Само Отец е безсмъртен!
А не е ли и Божият Син безсмъртен? Да, Той е безсмъртен и даже повече от това – Той дарява живот, тъй като казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота“ (Йоан 14:6).
Но всичко това изначало Му го е дал Отец. Синът не винаги го е притежавал. Нека Сам Исус защити Себе Си:
„Защото, както Отец има живот в Себе Си, така също е дал и на Сина, да има живот в Себе Си“ (Йоан 5:26).
Библията ясно показва, какво е дадено на Сина от Отец - единствения истинен Бог: „Сега знаят, че всичко, що Си Ми дал, е от Тебе“ (Йоан 17:7).
Неговото начало като Син, Неговото безсмъртие и силата Му да има живот в Себе Си, да бъде Дарител на живот, са от Отец. Ето защо Синът има право да каже: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“ (Йоан 14:6).
Въпреки това, Библията казва, че само Отец е безсмъртен. Безсмъртието на Отец е различно от безсмъртието на Сина. САМО Отец е безсмъртен сам по Себе Си. Синът не е безсмъртен сам по Себе Си, защото Неговото безсмъртие е било дадено от Неговия Отец.
Как може Синът да умре, ако е безсмъртен и дори Дарител на живот? Възможно ли е Божият Син, имайки безсмъртие, дадено Му от Отец, да го върне обратно на Отец? Да, Отец не само даде безсмъртие на Сина Си; Отец даде на Сина Си също власт, да даде безсмъртието Си обратно на Отец, така че Той да може да умре напълно, изцяло да умре.
Да прочетем твърдението на Исус, Който е Истината: „За да Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не ми го отнема, но Аз от Себе си го давам. Имам право да го дам и имам право да го взема. Тази заповед получих от Отца Си“ (Йоан 10:17, 18).
Отец дал на Сина Си безсмъртие, но също така Го е упълномощил да Му върне това безсмъртие, за да бъде напълно смъртен, да умре напълно, да умре всецяло. Исус можеше напълно или само наполовина да умре? Беше ли Той напълно или само наполовина мъртъв?
Библейска истина ли е или сатанинска лъжа нашата нова адвентна доктрината, която твърди за триединството: „При разпятието човешкото Му естество умря, но не и Неговата божественост, защото това би било невъзможно“ („Was Adwentisten glauben”, S. 81, „Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 51).
Каква е разликата между нашата смърт и смъртта на Исус? Когато ние умрем, животът ни се връща при Бога. Ние не сме в състояние да го задържим, той е взет от нас, отнет ни е (Екл. 12:7). Ние сме грешници. Исус доброволно върна Своя живот, Своето безсмъртие на Отец. Никой не можеше да го вземе от Него, защото беше без грях! Жертва от любов! Каква отдаденост за нас!
„Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца си“ (Йоан 10:18).
Тъй като този въпрос е ключов въпрос, от който зависят нашата временна и вечна съдба, Божият Син също ни дава последното и най-висше доказателство, от което се нуждаем. Нека Исус отново Сам отговори, но този път не като Човека Исус Христос, а като възкресения от Отец, прославен Христос, Божественият Христос. Тук Той говори не като човек, а като Бог. И какво казва Той? „… станах мъртъв и оживях“ (Откр. 1:18; 2:8).
Божественият Христос ни казва: „Аз бях мъртъв“.
„Не!“, крещи Сатана чрез новата адвентна доктрина. - Ти не си бил дори наполовина мъртъв, защото това, което умря там, е само Твоята човешка природа, твоята божествена природа е живяла“!
„При разпятието човешкото Му естество умря, но не и Неговата божественост, защото това би било невъзможно“ („Was Adwentisten glauben”, S. 81, „Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 51).
Точно колкото действително Божият Син умря, толкова действително беше и Неговото възкресение!
Нашето учение за трите еднакво безсмъртни Бога не е библейско.
Обучихме ли си ушите, за да разграничават гласа на Бога от гласа на съблазнителя? Кой глас искаш да слушаш? На кой глас искаш да се довериш? На гласовете на смъртни, грешни хора или гласа на вашия Изкупител? Това зависи от теб и мен. Аз направих избора си. Вярвам само на Божието слово!
Това, което се случи в нашата църква, години след смъртта на сестра Уайт, Христос го предсказа.
„Много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина“ (Матей 24:11).
„… и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отведат учениците след себе си. Затова бдете…“ (Деян. 20:31, 32).
Защо тези мъже искат да привлекат учениците? Помислете върху това! Вярвам само на Божието слово!
ЕДНАКВО ВСЕМОГЪЩИ?
Синът е послушен на Отец
„… глава пък на Христос е Бог“ (1 Кор. 11:3б).
Но Синът отново ще се покори на Отец.
„Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички“ (1 Кор:15:28).
Само Бог е Всемогъщ от Само Себе Си!
„… до явлението на нашия Господ Исус Христос, което своевременно ще бъде открито от блаженият и единствен Властелин“ (1 Тим. 6:14б, 15).
Само Отец е всемогъщ.
Само Отец е всемогъщ от само Себе Си.
Само Отец е Бог „всичко у всички“.
Само Отец е истинен Бог.
Всемогъщият Отец няма нужда от трета личност, която да направи това, което Всемогъщият да не може.
Нашето учение за трите всемогъщи Бога не е библейско!
ЕДНАКВО ВСЕЗНАЕЩИ!
Всички отговорни планове Отец обсъждаше само със Сина. Никаква трета личност от Божеството не участваше в тези тайни обсъждания. Ще приведем шест цитата от книгата „Патриарси и пророци“.
Ще показват: Първо, връзката между Отец и Сина; второ, осем пъти само на четири страници от тази книга се споменава, че Елън Уайт никога не е учила доктрината за триединството.
Запитайте се за всеки цитат по-долу: Къде е третото лице на Божеството?
1) „Владетелят на Вселената не бе сам в Своето благотворително дело. Той имаше Помощник, един Съработник (Защо не двама?), Който можеше да одобрява Неговите намерения и споделя радостта, която Той изпитваше при даване щастие на създадените същества“ (гл. „Защо се позволи грехът“, § 5).
2) Христос, Словото, единородният на Бога, беше едно с вечния Баща – едно по естество, по характер, по намерения – единственото Същество, Което можеше да участва във всичките съвети и цели на Бога“ (пак там, § 5).
3) „Но Синът, помазаният от Бога, „образ на Неговото Същество“, „Сияние на Неговата слава“ … има върховна власт нас всички…“ (пак там, § 6).
Дори и преди третото лице на Божеството?
4) „Грехът започна в него, който, след Христа, бе най-почитан от Бога и най-висш по сила и слава между небесните жители. Луцифер, „синът на зората“… (пак там, § 8).
Луцифер е трети, защо не четвърти?
5) „Божият Син споделяше престола на Отца и славата на Вечния, Несъздадения, окръжаваше и Двамата“ (пак там, § 12).
Защо не тримата?
6) „Пред събраните небесни жители Царят заяви, че никой друг освен Христос, може напълно да вниква в Неговите цели и само на Него е поверено да изпълнява мощните съвети на Неговата воля“ ( пак там, § 13).
Можеше ли третата личност на Божеството да не разбира намеренията на Отца? Къде беше тя?
7) „Ангелите с радост признаха върховенството на Христос и простирайки се пред Него, изляха своята любов и обожание“ (пак там, § 14).
Дали третата личност не е имала надмощие?
8) „… неизказана любов прониза цялото му същество; душата му се изля заедно с безгрешните поклонници и се изпълни с любов към Отец и Сина“ (пак там, § 14).
Защо Луцифер обичаше само Отец и Сина? Защо не обичаше и третата личност на Божеството? По-нататък в текста отново е изключена третата личност на Божеството. Ще ви задам правомерен въпрос: Къде се намира третата личност на Божеството във всички тези цитати?
Елън Уайт нарича „трета личност“ следващата, най-висшата след Христос. Но тя е Луцифер.
Тези осем цитата само от 4 страници на книгата „Патриарси и пророци“ показват, че сестра Уайт никога не е наставлявала за триединство. Ако днес намерите в нейните книги някои изречения, идентични на учението на триединството, може да са попаднали там по подобен начин, както през 1930 г. в църквата навлезе доктрината за триединството.
В книгата „Не винаги е било така“ на стр. 146 е посочено, че най-важни адвентни книги, например, като „Откровение и Даниил“ на Урия Смит (починал 1903 г.) били „очистени“ от антитринитарни изказвания, без за това да научи днешният читател чрез справка в книгата. Фалшивото издание е публикувано едва през 1944 г., почти 50 години след като твърдят, че Е. Уайт е преминала към доктрината за триединството. Защо фалшификаторите са чакали цели 50 дълги години, ако сестра Уайт твърди, че уж поддържа 50 години учението за триединството и доктрината за триединството е библейска? Ако погледнем по-отблизо цялата тази постройка, пълна с фалшива информация, ще се разпадне като картонена къща.
Елън Уайт явно се противопоставя на доктрината за триединството в много пасажи в писанията си. Може би това ще се промени скоро, когато писанията ѝ отново бъдат "преведени". В писанията ѝ има само няколко пасажа, където тя внезапно казва: „… Светият Дух, третото лице на Божеството". Тези етикети не отговарят на стила ѝ на писане и днес ми приличат на чужд обект. Те са в абсолютно противоречие с многобройните ѝ антитринитарни твърдения. Сестра Уайт никога не е превръщала "ново познание" от половин изречение в доктрина. Напротив, всяко прозрение и всяко учение тя обяснява дълбоко и обстоятелствено. За нейните тъй предполагаеми промени относно най-важното учение – учението за Бога – не намираме нито една обяснителна дума във всичките ѝ книги. Никъде не пише, че е променила доктрината си за Бога.
Немислимо е да се подчинят на учението ѝ другите пионери и собствения ѝ съпруг, без тя да го обясни задълбочено, както прави винаги, дори и при много по-прости теми. Не, тя все още декларира, че още през 1895 г. напълно поддържа всички основни учения на пионерите, а пионерите решително отхвърляха доктрината за триединството. Но като пророк, сестра Уайт знаеше, че писанията ѝ ще бъдат подправени.
Тя писа: „Каквито и да са фалшификациите на моите свидетелства, - това ще се случи чрез хора, които се смятат за праведни, но не познават Бога, - аз ще продължа да служа в смирение. Сатана работи върху човешките умове и ще продължи опитите си да вкарва във вярата фалшификати, за да я разруши“ („Ausgewählte Botschaften Band“, S. 74 und 58).
Сестра Уайт наистина беше Божия вестителка и специален, любим дар на Отец за Своя остатък. Нейните писания са истинско съкровище на дълбоко познание. За съжаление, образовани и влиятелни мъже съблазниха църквата, да пренебрегнат писанията ѝ. И църквата плати скъпо за това! Тя беше отдалечена от истината и не забеляза. Но в съдния ден на Бога няма да имаме извинение, защото всички ние имаме Неговото слово, Библията.
„Проклет да бъде оня човек, който уповава на човека и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа. Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае“ (Еремия 17:5, 9).
Бог настойчиво ни предупреждава, да не се доверяваме на грешни хора. Всеки човек има непокорно и лукаво сърце. То не може да бъде променено и с придобиването на пет докторски степени. Може да се промени само, ако се роди отново. Но отстрани това не се вижда. Всеки има интерес да бъде новороден отново. Особено тези, които живеят от църквата. Който изглежда като новороден, лесно може да спечели доверието на своите ближни. Това се дължи на репутацията и доходите. Фарисеите и книжниците се представиха пред народа като свети вярващи, но заведоха Исус на кръста. Те дори вярваха, че с това правят голяма услуга на Бога.
„А един от тях, на име Каяфа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете, нито взимате на въображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине цял народ“ (Йоан 11:49, 50).
СПАСИТЕЛНА ВЯРА – КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЯ?
В края на XIX столетие Елън Уайт написала книгата „Diener des Evangeliums“ („Служители на евангелието“).
„Никой да не посмее да руши основите на нашата вяра, фундаментът, заложен в началото на нашата работа, положен по пътя на изследване Божието слово чрез молитва и откровение. На този фундамент ние строихме 50 години. Хората могат да си въобразяват, че ще открият нов път, че ще могат да заложат по-добър фундамент, отколкото този, който вече е заложен, но това е голяма измама“ (немско изд. „Служители на евангелието“, стр. 272).
С това ярко изказване Божията вестителка ни показва, че изцяло била в хармония с учението на съпруга си и ръководещите братя, които отхвърлили учението за триединството като езическо и небиблейско.
Днес се твърди, че Елън Уайт, за разлика от пионерите, учила за триединство. Но, ако тя наистина беше в противоречие с основната вяра на другите пионери за триединството, как би могла да напише горните силни предупреждения в „Служители на евангелието“, че е голяма измама да се променят основите на вярата на пионерите от последните 50 години? Тези „50 години“ свършили не по-късно от 1894 г. Още по него време тя нарекла промяната „голяма измама“. Днес ни казват, че тя самата още в онези години извършила тази „голяма измама“ и изведнъж от противник на тринитарното учение се превърнала в негов последовател. Какво абсурдно изявление!
Джеймс Уайт, съпруг на сестра Уайт, до самата си смърт отхвърлял учението за триединството. Това, което той учил през целия си живот, заедно със съпругата си и другите пионери, тя нарича „основа на нашата вяра“, която била положена чрез търсене в Божието слово чрез молитва и откровения, и не бива да се допусне промяна. Ако след смъртта на съпруга си тя искала да промени учението за Бога, най-важната някога доктрина, тогава самата тя след 50 години изследване с молитва и откровение, би извършила тази велика измама, за която толкова силно ни предупреждават. Ако през последните години от живота си сама беше променила учението за Бога, никога нямаше да бъде Божий пратеник нито преди, нито след това, защото повече от 50 години тя би преподавала смъртоносна грешка и би съблазнила хиляди братя и сестри.
Тук отново ясно се вижда: Не може да е вярно, когато ни казват, че сестра Уайт е преподавала доктрината за триединството. Сестра Уайт не е учила други деноминации, както други пионери. Тя беше убедена в отхвърлянето на езическата доктрина за Триединството. В продължение на много десетилетия пионерите също учеха отхвърлянето на езическата тринитарна доктрина. Ако всъщност сестра Уайт гледала как любимата ѝ църква се отклонява от Бога толкова дълго време съблазнявана, без да бъде енергична, това е противоречие? Тя веднага атакува лъжеучението на Келог за Бога, за да защити църквата.
Тогава защо е мълчала за тъй нареченото лъжеучение за Бог, с което църквата била прелъстявана от пионерите цели дълги 86 години – от 1844 до 1930 година? Отговорът е прост: Доктрината на пионерите за Бога е истинска и тя се е съгласила с това учение.
„Никой да не посмее да руши основите на нашата вяра, фундаментът, заложен в началото на нашата работа, положен по пътя на изследване Божието слово чрез молитва и откровение“ („Служители на евангелието“, стр. 272, немско изд.).
Забележка: Ревностният читател може да потърси книгата на Линфорд Бийчи „В какво вярваха пионерите“ („What did the Pioneers Believe – Lynnford Beachy“) – уникален документален сборник от статии и изказвания на много пионери, свидетелстващи за антитринитарната вяра на ЦАСД през първите десетилетия на съществуването й.
ОСНОВАТА НА НАШЕТО УЧЕНИЕ, ЗАЛОЖЕНА ОТ САМИЯ ГОСПОД!
Когато след ревностна молитвена борба и ревностно изучаване на Божието слово пионерите не намирали отговор, сестра Уайт го получавала непосредствено от Самия Бог и след това те разпознавали контекста от Библията, който до тогава не им бил ясен.
Всеки, който днес твърди, че може да подобри основите на вярата, които бяха поставени по онова време, живее в заблудата, че е в състояние да подобри самия Бог. Така, както Библията се изопачава в полза на езическото учение за триединството; така, както католическото учение за триединството тайно било въведено в ЦАСД; така, както била променена нашата антитринитарна „истина за Бога“; така, както свързвали църквата с Вавилон; така, както била фалшифицирана книгата „Даниил и Откровение“; така също манипулират писанията на сестра Елън Уайт. Сестра Уайт била винаги готова да приеме нова светлина.
„Но в същото време се премълчават думите й, че новата светлина ще бъде изградена върху основата, поставена от Бог и че самата основа няма да се промени“ („Служители на евангелието“, стр. 272, немско изд.).
Въпреки това, учението за Бога – основа на основата на нашата основа – било променено.
Елън Уайт беше пророк и видя напред какво ще стане с нейните писания. Тя сложи край на това, като писа: „Ако моите свидетелства противоречат на Свещеното писание, изхвърлете ги“ („Служители на евангелието“, стр. 273, немско изд.).
И понеже аз не познавах нейните свидетелства, наложи ми се да изгубя години в съмнения, без да проверя основното учение за триединството. През цялото време ме задържаха няколко изказвания в полза на учението за триединството, принадлежащи уж на нейното перо. Сатана е лукав! Но при основно изучаване на Писанието Бог се грижи да можем да различим истината от лъжата. Въпросът се заключава само в едно: Колко важна за нас е истината за Бог?
В ЕДНАКВА СТЕПЕН ВЕЗДЕСЪЩИ?
Нашето настоящо учение за триединството твърди (немско изд. стр. 31, бълг. изд. стр. 19), че всичките три божествени личности са еднакво вездесъщи.
В книгата „Was Adventisten glauben”, (бълг. изд. „Адвентистите от седмия ден вярват“), в глава „Бог-Отец“ (немско изд. стр. 47, бълг. изд. стр. 37), щателно търсих обяснение как Отец може да бъде вездесъщ. Писателите на това учение мълчат. И причината е абсолютно ясна. Съставителите на дадения фундаментален труд били принудени да пишат за Духа на Отец, Който в този случай би станал съперник на техния Бог-Свети Дух. Това би било достатъчно неловко и, разбира се, след известно време би развалило картонената къщичка на учението за триединството.
Христос ни учи: „Бог е Дух“ (Йоан 4:24а), макар че нашето ново адвентно учение за Бог-Отец не споменава за Духа на Отец нито дума. Защо „не споменава“? За какво са мислили съставителите на това учение? Отец и Син са един Дух (Йоан 14:10) и чрез този Свой Дух Те са вездесъщи. Те нямат нужда от трета личност. Волята на Отец беше да излива Светия Дух чрез Сина. Но, за да може Отец да излее Утешителя чрез Сина, най-напред трябваше Синът да отиде при Отца.
„… за вас е по-добре да отида Аз; защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но, ако отида, ще ви Го изпратя“ (Йоан 16:7).
Ако Светият Дух беше третата личност на божеството, Той би могъл да отиде, преди Синът да се възнесе при Отец. Но понеже Отец искал да излее Своя Дух чрез Сина, първо трябвало Христос да се върне при Отец Си.
Това знаел също и апостол Петър. На Петдесетница той обяви: „И тъй, като се извиси до Божията десница, и взе обещания от Отца Свети Дух, Той изля това, което вие виждате и чувате“ (Деян. 2:33).
ДРУГ УТЕШИТЕЛ
Кой е „Другият Утешител“? Тук, в гръцкия първоначален текст е използвана думата „параклетос“, която се превежда като „утешител“, „застъпник“ или „посредник“. Кой е нашият единствен ходатай?
„… ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исус Христа праведния“ (1 Йоан 2:1).
УТЕШИТЕЛ И ХОДАТАЙ Е ХРИСТОС.
Аз идвам при вас по различен начин (не ограничен от пространството, както по време на Моя земен живот), а именно чрез Моя и на Отец Дух. Отец и Аз сме един Дух (Йоан 14:11).
„А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене“ (Йоан 15:26).
Кой щеше да дойде като Утешител? Сам Христос.
„АЗ няма да ви оставя сираци, Аз ще дойда при вас“ (Йоан 14:18).
„… АЗ съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (Матей 28:20).
Това, че „другият Утешител“ е Сам Христос, се вижда от контекста на Йоан 14:17-23.
Думата „Сам“ в стих 21 говори за това, че Исус обеща Своето лично присъствие, Светия Дух в сърцето на всеки вярващ. Елън Уайт пише (изненадващо тези думи на Божията вестителка не са премахнати):
„След като Христос се възнесе на небето, Неговите последователи продължаваха да чувстват Неговото присъствие. Той лично беше с тях, изпълнени със светлина и любов. (…) В ушите на Неговите ученици все още звучаха думите: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света: (Матей 28:20). От сега нататък Христос, посредством Светия Дух, трябваше постоянно да обитава в сърцата на Своите деца. Сега те бяха по-близо до Него, отколкото по времето на Неговото пребиваване на земята. От тях излизаха светлина, любов и сила на живеещия в тях Христос…“ („Пътят към Христос“, стр. 73-75 ориг.).
Освен това, в Йоан 14:17, в израза „Той пребъдва с вас“ предлогът „с“ се превежда с гръцкото παρά (пара), което означава „до“, „пред“, „в пределите на видимостта“. Т. е. Исус явно е имал предвид Себе Си, стоящ до учениците Си. И тук Той добавя: „и във вас ще бъде“, от което се подразбира Неговото лично присъствие. Неговият Свят Дух е вътре, в сърцата на учениците, след като се върне при Отец Си и приеме слава от Него (от което се подразбира и връщане способността на Христос да бъде вездесъщ).
За личното присъствие на Христос в живота и сърцата на Своите последователи говорят думите „ще дойда при вас“ (стих 18) и „вие Ме виждате“ (стих 19).
Очевидно тук не става дума за Второто пришествие на Христос, а за това, което се случи на Петдесетница, когато над много вярващи се спусна Светият Дух, Който беше не някой друг, а Сам Христос, Неговият Дух.
А това, че Личността на Христос се отъждествява с Неговия Дух, се вижда от 2 Кор. 3:17. „Господ е Дух“.
Също и в 1 Кор. 15:45 – „последният Адам е животворен Дух“.
И в двата стиха става дума за Светия Дух. Също и в Деян 3:20 и 26, където се говори за личното присъствие на Христос, на Неговия Дух на земята чак до Неговото видимо телесно Пришествие в края на дните.
Да се върнем на Йоан 14 гл. В нея има думи, пределно ясно говорещи, че Отец и Сина са един Дух – Свят. Те и двамата имат един и същи Дух.
„Исус му отговори и рече: Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него“ (Йоан 14:23).
Тези думи на Христос разбираме така: Две Личности Божества – Отец и Сина - вездесъщи, способни да осигурят със Своя Дух личното Си присъствие в обителта на човешкото сърце. При това е ясно, че в този текст става дума за Светия Дух, тъй като Духът на Отец и Духът на Христос са Светия Дух. Прочетете, моля, още веднъж Римл. 8:9-11 и ще видите, че може до днес да не сте забелязали, че Духът на Христос, Духът на Бог-Отец и Светият Дух са един и същи Дух.
И този Дух в стих 10 се отъждествява със самия Христос („Христос във вас“).
Ясно е, че този Дух се отъждествява със Самия Бог-Отец („Бог е Дух“).
С една дума, присъствието на Светия Дух е личното присъствие както на Отца, така и на Сина.
И никаква трета личност тук не е нужна!
КРЪЩЕНИЕТО В ИСУС
Някои виждат в поръчението на Исус за кръщение (Матей 28:19) указание за трета личност на Божеството. Апостолите не разбираха тези думи така, защото те не кръщаваха „в името на Отца, Сина и Светия Дух“, а кръщаваха само в името (в характера) на Исус. Днес можем да кажем повече.
Изразът „кръщавайте в името на Отца, Сина и Светия Дух“ има такъв произход, както и 1 Йоан 5:7. Те са фалшиви. Думите „кръщавайте в името на Отца, Сина и Светия Дух“ са добавени през IV век от отците на отстъпилата църква, а стих 7 в 1 Йоан 5 гл. бил вписан в Библията през средните векове от папските богослови.
Кратка информация, засягаща 1 Йоан 5:7 можете да намерите в съвременния руски превод на Новия завет под редакцията на М. П. Кулаков в бележката под линия, отнасяща се за този стих.
Всички тези добавки били осъществени с цел „да подкрепят“ теорията за триединството, тъй като други стихове от Свещеното писание не предоставят възможност за доказването на тази теория.
На някои може да се стори невероятно, че Свещеното писание може да съдържа фалшиви думи.
Но ако това би било абсолютно невъзможно, защо тогава Господ предупреждава: „Аз заявявам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга; и ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и светия град, които са описани в тая книга“ (Откр. 22:18. 19).
Същият Дух на пророчество, Който вдъхнови апостол Йоан да напише тези думи, ръководи и Елън Уайт.
Ето какво пише тя: „Видях, че Господ по особен начин предпазва словото Си, но в онези времена, когато великата Книга била рядкост, учени мъже в някой случаи изменили отделни думи и фрази, мислейки, че с това правят Библията по-разбираема, а в действителност усложнили за разбиране това, което било пределно ясно, приспособявайки Божието слово към своите възгледи, повлияни от внушението на традиции и предания“ („История на изкуплението“, стр. 391).
Подробности за съдбата на текста в Матей 28:19 можете да научите, поръчвайки си брошурата на Вофганг Шнайдер „Кръщение в името на Троица“. Десет дена след като Исус даде тази заповед (Матей 28:19), Той изля обещания Свети Дух на истината върху апостолите.
Петър, изпълнен със Светия Дух в деня на Петдесетница произнесе своята знаменита проповед, като извика: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и приемете тоя дар, Светия Дух“ (Деян. 2:38).
Те не кръщаваха в името на Отец, Сина и Светия Дух.
Защо?
По две причини. Първо, поръчението на Исус за кръщение беше за всеки от тях голямо обещание, не само да бъдат свободни, но и да станат нови хора.
Да бъдат кръстени в името на Исус, означаваше, да бъдат кръстени в Неговия характер, за да могат с помощта на Божия Дух да започнат да приличат на Исус. Учениците трябваше да повярват в прощението, а освещението вече бяха преживели. Затова можаха с възхищение да разказват на целия свят: „Синът не само ме освободи чрез Своя Свят Дух, но и ме направи напълно нов“. И мнозина, още непокаяли се, виждаха и чуваха това, и също искаха да станат свободни и нови хора.
„И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която Си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях“ (Йоан 17:26).
„… всеки, който върши грях, слуга е на греха… ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Йоан 34-36).
„… тия, които изопачиха света, дойдоха и тука“ (Деян. 17:6).
Второ, поръчението на Исус за кръщението днес се разбира невярно. Ако по време на кръщението проповедникът произнесе тринитарната формула за кръщение, казвайки: „Кръщавам те в името на Отец, Сина и Светия Дух“, тази формула не съответства на смисъла на кръщението. Защото нито Отец, нито Светият Дух са умрели и възкръснали. Павел обяснява кръщението по следния начин: „Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му. Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него да участваме в смъртта Му“ (Римл. 6:3, 4).
Тъй като нито Отец, нито Светият Дух са умрели, нито възкръснали, кръщение „в името на Отец, Сина и Светия Дух“ не е библейско.
Павел казва, че както Христос беше възкресен от мъртвите в славата на Отец (славата е Неговия Божествен характер, Неговият Свят Дух), така Той издига от „мъртвите“ живи - Божии деца, подобни на Неговия характер. Най-важното нещо в едно библейско кръщение е умирането на стария и възкресението на новия човек чрез Светия Дух; той става свободен и нов, новороден (по-скоро отново заченат) от водата и Духа (Йоан 3:3). Кръстените трябва да вярват в прощението на греховете. Новото сърце (Евреи 10:16), подарено им от Бог и Неговото освещение, те биха могли да изпитат върху себе си и в други новородени.
Заедно с Павел те могат да кажат: „Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен…“ (Гал. 2:20а).
Това беше най-естествената, най-силната, най-леката и най-ефективната мисия, която виждаме в бързия растеж на ранната църква. В заповедта за кръщение Исус изисква: „… като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“ (Матей 28:20). А в Планинската Си проповед Той дори поиска: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48).
Възможно ли е това? Той отговаря: „Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Матей 11:30).
„Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 28:20б).
„Всичко е възможно за тогова, който вярва“ (Марк 9:23).
Поради какво Отец и Синът са оттеглили своя Свят Дух? Струва си да мисля за това с Библията в ръка. Поръчението на Исус не е доказателство за трето лице на Божеството, но е обещание, че чрез Светия Си Дух Отец и Синът правят от кръстените свободни и нови Божии деца.
Нашата нова адвентна доктрина за трима еднакво вездесъщи богове не е библейска!
ЕДНАКВО ДОСТОЙНИ ЗА ПОКЛОНЕНИЕ?
Нито на едно място Библията не нарича Светия Дух „Бог“. Може би мнозина, като прочетат Деян. 5:3, 4 ще се опитат да опровергаят това твърдение. Наистина, апостол Петър определено казва, че да излъжеш Светия Дух, значи да излъжеш Самия Бог. От думите му едва ли може да се заключи, че Светият Дух е непременно отделна от Бога, трета личност на Божеството. Напротив, даденият текст от Свещеното писание само потвърждава истината, че Духът на Бог-Отец е навсякъде едновременно. А телесно Той седи на Своя престол на небето, откъдето осъществява ръководството над цялото мироздание. Светият Дух присъства лично, като вездесъщ в целия свят и ъглите на Вселената.
„Бог е Дух!“ (Йоан 4:24), затова „Къде да отида от Твоя Дух и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти“ (Псалм 139:7, 8).
Интересно е да отбележим, че в израза „от Твоето лице къде да побягна“, думата „лице“ е преведена от еврейската дума „паним“, което означава „присъствие“.
Във всички известни световни преводи на Библията в този стих на Псалм 139 се използва именно думата „присъствие“ и това обстоятелство много добре отразява истината, че присъствието на Светия Дух означава личното присъствие на Бог-Отец. За това четем в Деян. 5:3, 4, където Анания и Сапфира излъгаха, намирайки се в невидимото лично присъствие на Самия Бог-Отец.
„Бог е Дух“!
С нито една дума Библията не ни учи на поклонение на Светия Дух. С нито една дума не споменава третото лице на Божеството. Думата „тринитаризъм“ или „Троица‘ е неизвестна за Библията. В цялата Библия не намираме нито един пример, където да се извършва поклонение на Светия Дух.
Божието Слово ли е непълно?
Но Библията е вдъхновена от Светия Дух.
А може би третата личност на божеството – Бог-Свети Дух, е забравил да вдъхнови авторите на Библията да напишат, че е достоен за поклонение? Той имаше достатъчно време, защото създаването на Библията продължи повече от 1500 години. Защо не намираме едно-единствено позоваване за поклонението на третата личност на Божеството? Отговорът е прост: Няма трета личност на Божеството!
Светият Дух е Духът на Бог-Отец!
Трябва да променим Библията или трябва да променим нашето учение?
Кой ни съблазни в идолопоклонство?
Тези, които се покланят на Бог-Свети Дух, се молят на Бог, когото Библията не познава и престъпват първата Божия заповед. Библията изрично учи за поклонение само на две Божествени Личности.
Нашето учение за три, еднакво достойни за поклонение бога, не е библейско!
РЕЗЮМЕ НА книгата „ТОВА НАИСТИНА ЛИ Е ТАКА“?
Учението за триединството отделя Отец от Неговия собствен Дух и прави от Отец два бога:
1) Бог-Отец - безпристрастен и бездействащ старец, и
2) Бог-Свети Дух, който прави всичко и който лишава Отец и Сина от всяка дейност.
Тъй като и трите бога са еднакво вечни, Синът не е истински син на Отец, и Отец не е истински баща на Сина.
Ако Отец казва „Син" и ако Синът казва „Отец", тогава и Двамата лъжат.
Оказва се, че трите бога са само колеги, които разиграват една подправена и жестока ролева измама с нас, хората. Отец не е пожертвал единствения Си Син, а е изпратил само един от колегите на кръста. И когато колегата Му „умрял" на кръста, умряла само човешката му природа, а неговата божествена природа продължила да живее. Този акт не е нищо повече от едно езическо безсмислено жертвоприношение за хората. Тъй като колегата бил само наполовина мъртъв, възкресението му било измама. Защото възкресението на половин мъртъв не е възкресение.
В първосвещеническото служение равен колега застава пред равноправния си колега и моли за милост за онези, за които е умрял само половина, и които няма да бъдат възкресени, защото и той не е възкръснал.
„Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление“ (1 Кор. 15:19).
„Ако мъртвите не се възкресяват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“ (1 Кор. 15:32б).
Според учението за триединството грехът не е победен. Смъртта не е победена. Нашата надежда е само жестока измама. Ние сме жертвите на една безмилостна ролева игра от трима богове, които прекарват времето си в забавление с нашето нещастие. Страдания и неизбежни безкрайни мъки ще ни преследват. Нашето бъдеще е нищо друго освен тъмнина и смърт.
Трябва ли да се върнем към принца на този свят?
Нека да ядем и да пием, защото утре ще умрем.
Такава небиблейска доктрина за Троица аз не искам да следвам!
А Вие?
В светлината на Библията това са само грубите резултати и заключения на доктрината за Троица, доктрината за триединството, догмата за езическата-римокатолическо-вселенско-вавилонско-нова адвентистка Троица. Това учение, както ни се казва, е уж христоцентрично, прогресивно и динамично.
Учението за Троицата се присмива на единствения истинен, всемогъщ, справедлив и любящ Отец и Неговия единороден Син, Който умря за нас. Подиграва ни се като вярващи.
Ние оставаме измамени, без никаква надежда. Нашето учение за триединството прави от Отец, Сина и от Светия Дух на Отца три идола.
Отец от учението за триединството е езически идол, тъй като Той не е Отец, Който ни разкрива Библията!
Синът от учението за триединството е езически идол, защото Той не е Сина, Който ни представя Библията!
Бог-Свети Дух е най-опасният идол.
Зад него се крие личност, която вече беше трета в небето след Отец и Сина, но реши да бъде като Бог (Исая 14:14) и поиска дори Исус да Му се поклони (Матей 4:9).
В цялата Библия не намираме нито един пример за поклонение на Светия Дух!
Божието слово ли е несъвършено или Светият Дух забрави да вдъхнови писателите на Библията, че на Него също трябва да се покланят? Ако не, защо не откриваме един-единствен намек на поклонение на третото лице на Божеството?
Библията ли трябва да променим или трябва да променим нашето учение?
Кой от нас се кръщава единствено в Христос Исус, в Неговата смърт и възкресение за един нов живот?
„Хилядите имат погрешна представа за Бог и Неговата природа. Те също служат на Бога, но като служители на Ваал" (Е. Уайт, „Ривю & Хералд“, 3 декември 1908).
„Никой да не се мами, (…) който е идолопоклонник няма да наследи царството на Христа и Бога“ (Ефес. 5:5).
Днес сме в ситуация, подобна на тази, както Божия народ по времето на Езавел и Илия. В онова време Бог изпрати огън от небето.
„… и Илия ги (Вааловите пророци) заведе при потока Кисон, и там ги закла“ (3 Цар. 18:40б).
Днес Божият народ не се нуждае от чудо, за да познае истината. Ние имаме непогрешимото Божие слово. Нищо не ни пречи да разпознаем, кога „се колебаем между две мнения“ и да спрем да хромим на два крака.
Всеки от нас може сам за себе да намери в Библията спасителната истината и отново да се определи - за Сатана или за Бога.
КАК МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ?
Думите на Соломон са верни: „Няма нищо ново под слънцето“ (Екл. 1:9).
Гордостта съблазнява.
Сатана искаше да бъде като Бог и падна.
Ева искаше да бъде като Бог и падна.
Израилтяните не искаха да бъдат народ втори сорт, а подобно на другите големи народи, искаха видим Бог и видим цар, на когото да се покланят. Чрез суетата си се съблазниха.
Кой днес би искал да бъде член на секта? Кой теолог би искал да бъде осмиван от известните си колеги-богослови от големите църкви като теолог на секта, чиято секта дори не преподава Троица и се отличава от големите църкви в други доктрини?
В книгата си "Не винаги е било така" адвентният теолог Джордж Найт показва, как нашите теолози се срещнаха с уважавани мъже от другите църкви, за да бъдат признати от тях и как се стремяха да се съобразят с техните учения. При това дори не се спряха пред лъжата.
„Очевидно е, че Фрум, Андерсън и техните колеги (известни адвентни теолози), все пак не оставиха изцяло истината, когато опитаха да направят впечатление на Мартин (не-адвентист богослов) ... " („Не винаги е било така“, стр. 157, 2002 г.).
Нашите теолози разказаха на НЕадвентистите НЕвярно за нашето учение.
Защо? Защо сме в икуменизма?
Дали не съблазниха себе си и нас с желанието си за признание, и да се избавим от нашето несъвършенство като секта? Не ни ли е достатъчно да бъдем признати от Бога? Не ни ли освободи напълно Христос? Къде другаде може човек да получи повече чест и повече сигурност, отколкото като бъде дете на Бога, изкупено със скъпа цена и горещо обичано?
„Самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада“ (Римл. 8:16).
Трябва ли като Божии деца все още да имаме комплекси, че сме по-низши, както някога децата на Израел? Колко струва човешкото признание?
Днес: „Осанна!“.
Утре: „Разпни го!“.
Бог ни предупреждава: „Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството към света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога“ (Яков 4:4).
Божият Дух подбуди Йоан да пише пророчески. Знаеше, че ще има хора, които да преподават: „Христос не дойде изцяло в човешка плът - ето защо Той не може изцяло да умре“.
„При разпятието човешкото Му естество умря, но не и Неговата божественост, защото това би било невъзможно“ („Was Adventisten glauben“, Seite 81, бълг. изд. „Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 51).
Йоан пише: „Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Помазаника Спасител в плът. Такъв човек е измамник и антихрист. Внимавайте на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, а да получите пълна награда. Никой, който върви напред и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина. Ако някой дойде при вас и не носи това учение, недейте го приема в къщи и не го поздравявайте; защото, който го поздравява, става участник в неговите зли дела“ (2 Йоан 7-11).
Нашата езическа новоадвентна доктрина за Триединството руши изцяло Евангелието! Тя е шедьовър на великия измамник!
Соломон има право: „Няма нищо ново под слънцето“ (Екл. 1:9).
СЕГА КАКВО?
Дали Светият Дух е личност или не, не е въпрос на спасение за мен. Това е, което мислех известно време, докато започнах да изследвам Библията за себе си и ми ставаше все по-ясно, че спасението ми зависи от това, на кого се покланям - на истинския Бог или на идол.
Дали следвам истинския Бог или идол?
Дали съм собственост на истинския Бог или собствеността на идол?
И накрая, християнин ли съм или езичник?
Тук се решава, спасен ли ще бъда или изгубен? Когато вярваме в трите бога на нашето триединство, ние престъпваме първата Божия заповед: „Да нямаш други богове, освен Мене“ (Изход 20:3).
Характеристиките на истинската общност са известни:
1)Членовете да пазят всички Божии заповеди. Дори първата.
2) Да имат същата вяра като Исус и
3) Да имат свидетелството за Исус, Духа на пророчеството (Откр. 12:17; 14:12; 19:10).
А на онези, които не вярват в триединството, много бързо ще им лепнат етикет „ариани“ или „полуариани“. Но това не трябва да ни смущава, защото най-важна тук е истината за Библията, истината за Бога.
Следователно единственият правилен въпрос е:
Библейско ли е това учение или небиблейско, спасителна ли е истината или е смъртоносна заблуда?
Често въпросът за истината е потискан от забележката: „Това са Вашите виждания, аз го виждам различно“.
Сякаш истината на Бога се отнася до нашите възгледи. Сякаш Библията е ластик, който всеки може да разпъне, колкото му харесва и да разбере каквото иска. Би ли бил Бог на любовта Бог, Който изисква от нас: „Да няма да имаш други богове освен Мене!“, ако не разкрие ясно истината за Себе Си? Това не би бил Отец на нашия Господ Исус Христос, Който ни обича и иска да ни спаси. Това отново би било небиблейския идол, отново изобретение на великия измамник.
В учебника на вярата, публикуван от нашата Генерална конференция „Was Adventisten glauden”, „В начало бе Словото“, на стр. 8 пише: (бълг изд. „Адвентистите от седмия ден вярват“, стр. 6).
„Адвентистите имат единственото верую: Библията и само Библията“.
Всеки адвентист от седмия ден може и трябва да бъде ръководен от този изпитан и верен принцип на реформаторите.
ТРИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Има три различни начина, по които можете да реагирате на тази вест:
1)Все още не разбирате това, твърде сложно е за вас.
Чувствате вътрешна съпротива, но сте сигурни, че Бог ще ви позволи да разберете всичко, което е необходимо за вашето спасение. Тогава молете се за напътствие чрез Божия Свят Дух! Четете тази брошура и Вашата Библия, докато Господ ви даде яснота! Бог ще ви даде мъдростта, от която се нуждаете (Яков 1:5).
„А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог…“ (Йоан 17:3).
Ако се откажете преди да сте сигурни в правотата на Божието слово, вероятно сте следвали собствения си страх или мудност.
„В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха…“ (1 Йоан 4:18).
2) Вие не сте съгласни със съдържанието на тази брошура.
Тогава:
а) Можете да обосновете вярата си с Библията. Отлично! Моля, пишете ми и споделете вашите доводи. Може би към Вашата сметка ще се запътят 10 000 евро.
б) Не можете да докажете на библейска основа несъгласието си, но някак си чувствате, че това не може да е истина. Чувствате се като членовете на другите църкви, които отхвърлят съботата, тъй като не могат да повярват това, което по тяхно мнение не трябва да се вярва.
Тежко е човек да подложи на съмнение обичайните представи. Аз също трябваше да събера целия си кураж за това.
Моля Ви, продължете да изучавате, докато не стигнете до точки 2а или 3!
3) Вие сте съгласни с твърдението на тази брошура. Споделете, моля Ви, допълненията си към тази тема. Споделете познанията си с Вашите братя и сестри, обсъждайки гореизложения материал.
Слава на Бога, все още живеем в страна, където няма цензура на духовната литература, а обратното, Конституцията гарантира свобода на печата, свобода на мнението, свобода на словото и свобода за събиранията. Който се опита да ограничи тези права, е против закона и срещу Божието слово!
„Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи и не се заплитайте отново под робско иго“ (Гал. 5:1).
Моята цел по този жизнено важен въпрос е, да подбуди неравнодушните към своята вяра хора за широк диалог и открита обмяна на мнения.
Нека Исус, Господ на църквата, да ни благослови и да ни води чрез Светия Си Дух!
Завършвам тази малка брошура с поздрава на апостол Павел, където той не споменава третата личност на божеството:
„До всички, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бог – нашия Отец и Господ Исус Христос“ (Римл. 1:7).
Ваш брат: Бруно Фишер
Тази брошура може да бъде изтеглена и от интернет на адрес:
www.dreieinigkeit.info
Книгата на Бруно Фишер "Това наистина ли е така?" можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
