"Познанието за Бога, както е разкрито в Христос, е знание, което всички спасени ще притежават.
Знание, което преобразява характера. Прието в живота, то ще възстановява душата по образа на Христос. То е познанието, предлаганото от Бога на чадата Му; без него всичко друго е суетност и нищожност."
(Елън Уайт, Деяния на апостолите, 45. Написано в Рим)
Знание, което преобразява характера. Прието в живота, то ще възстановява душата по образа на Христос. То е познанието, предлаганото от Бога на чадата Му; без него всичко друго е суетност и нищожност."
(Елън Уайт, Деяния на апостолите, 45. Написано в Рим)
Разбирането, че има само Един истинен Бог, Отец е изключително важно. То ни предпазва от поклонение пред лъжлив бог, каквото е триединството. Това знание ни подсигурява и срещу заблудата, че в неведението си ще отдадем поклонение на дявола, прикрил се зад измисления Бог Свети Дух. Но това познание не ни ползва съществено, ако не познаваме Христовия характер, а и характера на Неговия Отец, защото само такова преобразяване ни спасява. Точно това ни казва самият Христос:
Йоан 17: 3. А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.
Библията посочва ясно, че Бог е Законодател и това, което Той казва за Себе Си потвърждава, че изисква от поданиците Си да спазват това, което самият Той спазва. Няма да посочвам стихове, макар това да не е трудно, които доказват, че Бог не лъже, Бог не краде, Бог не прелюбодейства, че не признава други богове. За Неговия Син пише, че почита Своя Отец. И никой не се съмнява, че това е истина. Всички са убедени, че Отец и Синът Му нямат грях:
Йоан 8:46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?
Когато обаче стане дума за това дали Бог убива, проблемът става сериозен. Трудно може да се намери човек, който да е убеден, че както Отец и Синът Му спазват девет от десетте заповеди, така спазват и заповедта "Не убивай". Защо? Защото обяснението е, че Бог е Съдия и следователно има право да лиши от живот непослушните. Да приемем, че е така и нека да се върнем към едно прилагане на същото положение в светските среди. Как би ни изглеждал един съдия, който спазва законите на страната и е примерен гражданин, както се казва "На мравката път прави", но когато в съда влезе масов убиец, без много замисляне издава смъртна присъда, базирайки се на Конституцията, осигуряваща право на живот на гражданите на държавата?
Ще кажете: "Ама тук става дума за Всемогъщия. Той има право да даде живот и има право да го отнеме. Пък и на много места в Библията пише, че Бог е избил много хора, заповядал е да бъдат унищожени цели племена, съсипал е Содом и Гомор, направил е Потопа, а накрая ще хвърли непокаяните в огненото езеро! Нима това са малко доказателства?"
Съгласен съм, всичко това го пише. Но пише и много други неща, а всички, които изследват Божието слово не ги приемат едно към едно, а казват, че написаното означава съвсем друго. Ето няколко примера:
Матей 18:8 Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.
Тук има най-малко два парадокса:
Първият - че Бог ще пече непокаяните во веки веков;
Вторият - че Христос ни казва да си режем ръцете и краката, ако искаме да бъдем спасени;
Числа 13: 27. И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода й.
Доста наивно ще бъде да повярваме, че там, където бяха изпратени съгледвачите, течаха мляко и мед. Още повече, че самите те донесоха плодове от съгледаното място:
Числа 13: 23. И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове и смокини.
По подобен начин изглеждат някои от имената на Христос - Лозата, Камъкът, Вратата. Едва ли някой би се съгласил, че Христос е лоза, камък или врата.
Обаче когато стане дума за това дали Бог убива, положението се променя и мнозинството казва:
"Да, Бог убива!"
Няма да споря по този въпрос с притежаващите подобна вяра, още повече, че самият аз доскоро бях на същата позиция. Но това, което ме промени беше един стих по отношение на Божия Син:
Евреи 13:8 Исус Христос е същият вчера днес и до века.
Христос по време на Своя живот на земята не само не уби никого, но каза, че е дошъл да изяви Своя Отец и какъвто е Той, такъв е и Баща Му. А за Отец в Библията пише съвсем същото като за Сина:
Малахия 3:6 Защото, понеже Аз Господ не се изменявам,
Затова вие, Яковови чада, не загинахте.
Яков 1: 17. Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
Господ каза, че е пътят, истината и ЖИВОТЪТ. А за Сатана заяви, че е човекоубиец. Би било наистина странно, ако и двамата убиват. Това би било повече от парадокс, защото в такъв случай Христос нямаше да има право да обвинява падналия ангел в човекоубийство, ако сам правеше същото или пък ще направи същото. А ако Христос не уби и характерът Му е като на Неговия Отец, възможно ли е да твърдим, че Бог убива? Или всичко се свежда до неправилното четене на Божието слово? Защото тук не става дума само за знание, а за спасение. Ако ние не познаваме Божия характер, независимо дали знаем и спазваме всички заповеди, независимо дали сме наясно, че има само един Бог, Отец и Неговия Син, независимо дали знаем всички пророчества, независимо дали спазваме седмия ден, просто ще бъдем изгубени. Защото Исус не каза, че вечен живот е спазването на заповедите, на спазването на съботата и на разбирането, че няма триединство, а на придобиването на Христовия характер. Ако вярваме, че Христос убива, ще вярваме, че и Отец убива. Това не само не отговаря на истината, но така обвиняваме Създателя в сатанински характер и с това заставаме на страната на Сатана!
Някой ще каже, че това е пълна измислица и ерес, според която непокаяните ще живеят вечно, понеже от подобна вяра излиза, че Бог ще спаси всички. Няма нищо такова. Бог няма да спасява непокаяните. Бог спасява от греха. Тези, които ще живеят при Него ще бъдат без грях и покорни на волята Му. Останалите няма да бъдат спасени, но... няма да бъдат убити от Него. Наказанието им ще дойде не от Бога, а от тяхното отделяне от Него. Само когато проумеем това, ще разберем, че наистина Бог е Любов. В противен случай колкото и да се вглеждаме в Христос, ще виждаме едно изкривено огледало, което ще показва образ на един лицемер, който до вчера се е молил за спасението на убийците Си, а утре с наслада ще слуша техните писъци в огъня на отмъщението.
В Библията не пише, че Бог е смърт, а пише, че е Животодател. Всеки, който се откаже от живота сам си произнася присъдата. Иначе ще излезе, че Бог ще убие тези, които не искат да живеят...
С подобна вяра никога няма да схванем защо апостол Йоан беше наречен апостол на любовта. Защото между Бог е Любов и Бог е изпълнител на смъртни присъди (по справедливост) няма равенство.
Невъзможно е думите на Исус:
Аз съм пътят, истината и Животът" да бъдат интерпретирани "Аз съм пътят, истината и смъртта"
1 Йоаново 1:5 И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.
А който още се съмнява, нека препрочете думите на Елън Уайт, с които започнах:
"Познанието за Бога, както е разкрито в Христос, е знание, което всички спасени ще притежават. Знание, което преобразява характера. Прието в живота, то ще възстановява душата по образа на Христос. То е познанието, предлаганото от Бога на чадата Му; без него всичко друго е суетност и нищожност."
(Елън Уайт, Деяния на апостолите, 45. Написано в Рим)
Николай Георгиев
Йоан 17: 3. А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.
Библията посочва ясно, че Бог е Законодател и това, което Той казва за Себе Си потвърждава, че изисква от поданиците Си да спазват това, което самият Той спазва. Няма да посочвам стихове, макар това да не е трудно, които доказват, че Бог не лъже, Бог не краде, Бог не прелюбодейства, че не признава други богове. За Неговия Син пише, че почита Своя Отец. И никой не се съмнява, че това е истина. Всички са убедени, че Отец и Синът Му нямат грях:
Йоан 8:46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?
Когато обаче стане дума за това дали Бог убива, проблемът става сериозен. Трудно може да се намери човек, който да е убеден, че както Отец и Синът Му спазват девет от десетте заповеди, така спазват и заповедта "Не убивай". Защо? Защото обяснението е, че Бог е Съдия и следователно има право да лиши от живот непослушните. Да приемем, че е така и нека да се върнем към едно прилагане на същото положение в светските среди. Как би ни изглеждал един съдия, който спазва законите на страната и е примерен гражданин, както се казва "На мравката път прави", но когато в съда влезе масов убиец, без много замисляне издава смъртна присъда, базирайки се на Конституцията, осигуряваща право на живот на гражданите на държавата?
Ще кажете: "Ама тук става дума за Всемогъщия. Той има право да даде живот и има право да го отнеме. Пък и на много места в Библията пише, че Бог е избил много хора, заповядал е да бъдат унищожени цели племена, съсипал е Содом и Гомор, направил е Потопа, а накрая ще хвърли непокаяните в огненото езеро! Нима това са малко доказателства?"
Съгласен съм, всичко това го пише. Но пише и много други неща, а всички, които изследват Божието слово не ги приемат едно към едно, а казват, че написаното означава съвсем друго. Ето няколко примера:
Матей 18:8 Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.
Тук има най-малко два парадокса:
Първият - че Бог ще пече непокаяните во веки веков;
Вторият - че Христос ни казва да си режем ръцете и краката, ако искаме да бъдем спасени;
Числа 13: 27. И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода й.
Доста наивно ще бъде да повярваме, че там, където бяха изпратени съгледвачите, течаха мляко и мед. Още повече, че самите те донесоха плодове от съгледаното място:
Числа 13: 23. И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове и смокини.
По подобен начин изглеждат някои от имената на Христос - Лозата, Камъкът, Вратата. Едва ли някой би се съгласил, че Христос е лоза, камък или врата.
Обаче когато стане дума за това дали Бог убива, положението се променя и мнозинството казва:
"Да, Бог убива!"
Няма да споря по този въпрос с притежаващите подобна вяра, още повече, че самият аз доскоро бях на същата позиция. Но това, което ме промени беше един стих по отношение на Божия Син:
Евреи 13:8 Исус Христос е същият вчера днес и до века.
Христос по време на Своя живот на земята не само не уби никого, но каза, че е дошъл да изяви Своя Отец и какъвто е Той, такъв е и Баща Му. А за Отец в Библията пише съвсем същото като за Сина:
Малахия 3:6 Защото, понеже Аз Господ не се изменявам,
Затова вие, Яковови чада, не загинахте.
Яков 1: 17. Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
Господ каза, че е пътят, истината и ЖИВОТЪТ. А за Сатана заяви, че е човекоубиец. Би било наистина странно, ако и двамата убиват. Това би било повече от парадокс, защото в такъв случай Христос нямаше да има право да обвинява падналия ангел в човекоубийство, ако сам правеше същото или пък ще направи същото. А ако Христос не уби и характерът Му е като на Неговия Отец, възможно ли е да твърдим, че Бог убива? Или всичко се свежда до неправилното четене на Божието слово? Защото тук не става дума само за знание, а за спасение. Ако ние не познаваме Божия характер, независимо дали знаем и спазваме всички заповеди, независимо дали сме наясно, че има само един Бог, Отец и Неговия Син, независимо дали знаем всички пророчества, независимо дали спазваме седмия ден, просто ще бъдем изгубени. Защото Исус не каза, че вечен живот е спазването на заповедите, на спазването на съботата и на разбирането, че няма триединство, а на придобиването на Христовия характер. Ако вярваме, че Христос убива, ще вярваме, че и Отец убива. Това не само не отговаря на истината, но така обвиняваме Създателя в сатанински характер и с това заставаме на страната на Сатана!
Някой ще каже, че това е пълна измислица и ерес, според която непокаяните ще живеят вечно, понеже от подобна вяра излиза, че Бог ще спаси всички. Няма нищо такова. Бог няма да спасява непокаяните. Бог спасява от греха. Тези, които ще живеят при Него ще бъдат без грях и покорни на волята Му. Останалите няма да бъдат спасени, но... няма да бъдат убити от Него. Наказанието им ще дойде не от Бога, а от тяхното отделяне от Него. Само когато проумеем това, ще разберем, че наистина Бог е Любов. В противен случай колкото и да се вглеждаме в Христос, ще виждаме едно изкривено огледало, което ще показва образ на един лицемер, който до вчера се е молил за спасението на убийците Си, а утре с наслада ще слуша техните писъци в огъня на отмъщението.
В Библията не пише, че Бог е смърт, а пише, че е Животодател. Всеки, който се откаже от живота сам си произнася присъдата. Иначе ще излезе, че Бог ще убие тези, които не искат да живеят...
С подобна вяра никога няма да схванем защо апостол Йоан беше наречен апостол на любовта. Защото между Бог е Любов и Бог е изпълнител на смъртни присъди (по справедливост) няма равенство.
Невъзможно е думите на Исус:
Аз съм пътят, истината и Животът" да бъдат интерпретирани "Аз съм пътят, истината и смъртта"
1 Йоаново 1:5 И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.
А който още се съмнява, нека препрочете думите на Елън Уайт, с които започнах:
"Познанието за Бога, както е разкрито в Христос, е знание, което всички спасени ще притежават. Знание, което преобразява характера. Прието в живота, то ще възстановява душата по образа на Христос. То е познанието, предлаганото от Бога на чадата Му; без него всичко друго е суетност и нищожност."
(Елън Уайт, Деяния на апостолите, 45. Написано в Рим)
Николай Георгиев
RSS Feed
