
Но всред благополучието ги дебнеше опасност. Грехът на Давид в по-късните му години, макар и да го бе искрено изповядал и заради него да бе горчиво наказан, одързости народа да нарушава Божиите заповеди. Също и Соломоновият живот след многообещаващото си утро бе помрачен от отстъпничество. Желанието му за политическа власт и себеиздигане въвлече Израил в съюз с езически народи. Среброто на Тарсис и златото на Офир бяха осигурени чрез пожертване на честността и предаване на святите истини. Общуването с идолопоклонци и встъпването в брак с езически жени поквариха неговата вяра.
Отстъпничеството
По този начин бариерите, които Бог бе издигнал за безопасността на народа Си, бяха срутени и Соломон се отдаде на поклонение на фалшиви богове. На върха на Елеонската планина, срещу храма на Йехова бяха издигнати гигантски идоли и олтари за служба на езически божества. Като отхвърли верността си към Бога, Соломон изгуби и себевладението си. Фината му чувствителност бе притъпена. Съзнателният, разсъдлив дух от ранните години на царуването му се измени. Гордостта, амбицията, разсипничеството и себеугаждането принесоха плодове на жестокост и насилие. Справедливият някога, състрадателен и богобоязлив управител, стана тиранин и угнетител. Той, който при освещаването на храма се бе молил за хората да отдадат сърцата си всецяло на Господа, по-късно стана техен съблазнител. Соломон обезслави себе си, обезслави Израил, обезслави Бога.
Народът, с който се гордееше, следваше по неговите стъпки. Покаянието му, макар и по-късно направено, не предотврати появяването на злото, което беше посял. Дисциплината и възпитанието, които Бог бе определил за Израил биха разграничили евреите по всичко в живота от другите народи. Тази особеност, която би трябвало да приемат като специална привилегия и благословение, не бе желателна за тях. Замениха простотата и себеобладанието, така жизнено важни за най-висшето развитие, с великолепието и себеугодничеството на езическите народи. Тяхната амбиция бе, да са като всичките други народи (по 1 Царе 8:5). Божият план за възпитанието бе отречен, авторитетът Му - непризнат.
С отхвърлянето на Божиите пътища и заменянето им с човешки започна пропадането на Израил, което продължи, докато еврейският народ стана плячка на народите, чийто начин на живот бе избрал да следват.
Божият план е непроменим
Като народ израилевите чада не приеха благословенията, които Бог желаеше да им даде. Те не оцениха Неговата цел, нито Му съдействаха за постигането й. Но въпреки че така от Бога се отделят отделни личности и дори цели народи, целта Му за уповаващите се в Него е непроменима. “...всичко, що прави Бог, ще бъде вечно” (Еклесиаст 3:14).
Докато има различни степени на развитие и различни прояви на Неговата сила за посрещане нуждите на човеците в различните векове, Божието дело във всяко време е едно и също. Учителят е същият. Божият характер и Неговият план са същите. При него “няма изменение или сянка от промяна” (Яков 1:17).
“За наше поучение”
Преживяванията на Израил са записани за наше поучение. “А всичко това им се случи за примери и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена” (1 Коринтяни 10:11). И при нас, както при древния Израил, успехът във възпитанието зависи от верността, с която се провежда планът на Създателя. Придържането към принципите на Божието слово ще донесе такива големи благословения, каквито щяха да бъдат дадени и на еврейския народ.
Из "Възпитание" - Елън Уайт