
Елън Уайт
Съществува и друг стил на обличане при жените, възприет от така наречените “реформатори в облеклото”. Те подражават на другия пол колкото е възможно повече. Носят каскет, панталони, сако, наметало и ботуши... Които възприемат и защитават този стил на обличане, довеждат тъй наречената “реформа” в облеклото до съвсем неприемливи крайности. Резултатът ще бъде объркване и смущение. Някои от поддръжниците й дори и да са прави по принцип във възгледите си по отношение на здравния въпрос, биха извършили на по-голямо добро, ако не довеждаха нещата до такива крайности.
Бог е определил да има ясно разграничение между мъжкото и женското облекло и е счел въпроса за достатъчно важен, за да даде изрични наставления по него. Едно и също облекло, носено от двата пола, би причинило смущение, объркване и голямо увеличаване на престъпността. Ап. Павел би изговорил укор, ако беше жив, при вида на жени, които изповядват благочестие, а се обличат с подобни дрехи. “Искам също жените да бъдат облечени прилично, с целомъдрие и скромност, да не се кичат с плитки, нито със злато, нито с бисери, нито със скъпи дрехи, но да се украсяват с добри дела (както подобава на жени, изповядващи благочестието)”. Мнозинството от изповядващите се за християни изобщо не зачитат ученията на апостолите и носят злато, перли и скъпо струващи украшения.
Верният Божи народ е “светлината на света” и “солта на земята”. Съставляващите този народ трябва винаги да помнят, че тяхното влияние е от особено голяма стойност. Ако сменят крайно дългите с крайно къси дрехи много ще компрометират своето влияние. Невярващите, на които са длъжни да направят добро и да се стремят да ги доведат при Бога, ще бъдат отвратени. Много подобрения могат да бъдат направени в облеклото на жената в интерес на здравето є, без да се налагат такива кардинални промени, които отвращават хората.
Женското тяло не трябва да бъде стягано ни най-малко от корсети или банели. Облеклото трябва да бъде съвършено свободно и удобно, за да могат дробовете и сърцето да работят нормално. Роклята може да достига до височината на обувките, но все пак да е достатъчно къса, за да остане чиста от нечистотиите на тротоара и улицата, без да бъде вдигана с ръка. По-къса дреха от тази би била подходяща, удобна и здравословна за жени, когато извършват домакинската си работа, и особено за работещите повече или по-малко навън. При този стил на обличане една лека пола или най-много две* са всичкото, което е необходимо. Те трябва да се закопчават на кръста или да висят на презрамки. Ханшът не е пригоден да носи тежести. Тежките поли свличат надолу коремните органи и са причина за различни заболявания, които не се лекуват лесно. А страдащите сякаш са невежи по отношение на причината и продължават да нарушават законите на своя организъм, докато се поболеят за цял живот. Мнозина веднага ще възкликнат: “Такъв стил на обличане е старомоден!” И какво като е старомоден? Би било добре в много отношения да бъдем старомодни. Ако можехме да имаме “старомодната” сила, която характеризираше “старомодните” жени от древните поколения, това би било много желателно. Не говоря неразумно, като казвам, че начинът, по който жените се обличат, заедно с угаждането на апетита са най-големите причини за състоянието им на болнавост и слабост. Има само една жена на хиляда, която облича крайниците си както трябва. Каквато и да бъде дължината на роклята, жените трябва да обличат крайниците си така добре, както мъжете. Това може да стане, като носят прави панталони, събрани около глезена или пък отгоре широки, надолу тесни и достатъчно дълги, за да влизат в обувките. Така облечените крайници и глезени са защитени срещу студа. Ако крайниците и ходилата са обути удобно и топло, кръвообращението ще е правилно и равномерно и кръвта ще остава здрава и чиста, защото не се изстудява, нито се пречи на нейния естествен ход през организма (“Как да живеем”, №6, стр. 57-64).