СПАСИТЕЛНА ВЯРА – КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЯ?
Бруно Фишер
В края на XIX столетие Елън Уайт написала книгата «Diener des Evangeliums» („Служители на евангелието“).
„Никой да не посмее да руши основите на нашата вяра, фундаментът, заложен в началото на нашата работа, положен по пътя на изследване Божието слово чрез молитва и откровение. На този фундамент ние строихме 50 години. Хората могат да си въобразяват, че ще открият нов път, че ще могат да заложат по-добър фундамент, отколкото този, който вече е заложен, но това е голяма измама“ (немско изд. „Служители на евангелието“, стр. 272).
Бруно Фишер
В края на XIX столетие Елън Уайт написала книгата «Diener des Evangeliums» („Служители на евангелието“).
„Никой да не посмее да руши основите на нашата вяра, фундаментът, заложен в началото на нашата работа, положен по пътя на изследване Божието слово чрез молитва и откровение. На този фундамент ние строихме 50 години. Хората могат да си въобразяват, че ще открият нов път, че ще могат да заложат по-добър фундамент, отколкото този, който вече е заложен, но това е голяма измама“ (немско изд. „Служители на евангелието“, стр. 272).
С това ярко изказване Божията вестителка ни показва, че изцяло била в хармония с учението на съпруга си и ръководещите братя, които отхвърлили учението за триединството като езическо и небиблейско.
Днес се твърди, че Елън Уайт, за разлика от пионерите, учила за триединство. Но, ако тя наистина беше в противоречие с основната вяра на другите пионери за триединството, как би могла да напише горните силни предупреждения в „Служители на евангелието“, че е голяма измама да се променят основите на вярата на пионерите от последните 50 години?
Тези „50 години“ свършили не по-късно от 1894 г. Още по него време тя нарекла промяната „голяма измама“.
Днес ни казват, че тя самата още в онези години извършила тази „голяма измама“ и изведнъж от противник на тринитарното учение се превърнала в негов последовател.
Какво абсурдно изявление!
Джеймс Уайт, съпруг на сестра Уайт, до самата си смърт отхвърлял учението за триединството. Това, което той учил през целия си живот, заедно със съпругата си и другите пионери, тя нарича „основа на нашата вяра“, която била положена чрез търсене в Божието слово чрез молитва и ОТКРОВЕНИЯ, и не бива да се допусне промяна.
Ако след смъртта на съпруга си тя искала да промени учението за Бога, най-важната някога доктрина, тогава самата тя след 50 години изследване с молитва и откровение, би извършила тази велика измама, за която толкова силно ни предупреждават.
Ако през последните години от живота си сама беше променила учението за Бога, никога нямаше да бъде Божий пратеник нито преди, нито след това, защото повече от 50 години тя би преподавала смъртоносна грешка и би съблазнила хиляди братя и сестри.
Тук отново ясно се вижда:
Не може да е вярно, когато ни казват, че сестра Уайт е преподавала доктрината за триединството.
Сестра Уайт не е учила други деноминации, както други пионери.
ТЯ БЕШЕ УБЕДЕНА В ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ЕЗИЧЕСКАТА ДОКТРИНА ЗА ТРИЕДИНСТВОТО.
В продължение на много десетилетия пионерите също учеха отхвърлянето на езическата тринитарна доктрина.
Ако всъщност сестра Уайт гледала как любимата ѝ църква се отклонява от Бога толкова дълго време съблазнявана, без да бъде енергична, това е противоречие?
Тя веднага атакува лъжеучението на Келог за Бога, за да защити църквата.
Тогава защо е мълчала за тъй нареченото лъжеучение за Бог, с което църквата била прелъстявана от пионерите цели дълги 86 години – от 1844 до 1930 година?
Отговорът е прост:
ДОКТРИНАТА НА ПИОНЕРИТЕ ЗА БОГА Е ИСТИНСКА
И ТЯ СЕ Е СЪГЛАСИЛА С ТОВА УЧЕНИЕ.
„„Никой да не посмее да руши основите на нашата вяра, фундаментът, заложен в началото на нашата работа, положен по пътя на изследване Божието слово чрез молитва и откровение“ („Служители на евангелието“, стр. 272, немско изд.).
Забележка: Ревностният читател може да потърси книгата на Линфорд Бийчи „В какво вярваха пионерите“ (What did the Pioneers Believe – Lynnford Beachy) – уникален документален сборник от статии и изказвания на много пионери, свидетелстващи за антитринитарната вяра на ЦАСД през първите десетилетия на съществуването ѝ.
ОСНОВАТА НА НАШЕТО УЧЕНИЕ, ЗАЛОЖЕНА ОТ САМИЯ ГОСПОД
Когато след ревностна молитвена борба и ревностно изучаване на Божието слово пионерите не намирали отговор, сестра Уайт го получавала непосредствено от Самия Бог и след това те разпознавали контекста от Библията, който до тогава не им бил ясен.
Всеки, който днес твърди, че може да подобри основите на вярата, които бяха поставени по онова време, живее в заблудата, че е в състояние да подобри самия Бог.
Така, както Библията се изопачава в полза на езическото учение за триединството;
така, както католическото учение за триединството тайно било въведено в ЦАСД;
така, както била променена нашата антитринитарна „истина за Бога“;
така, както свързвали църквата с Вавилон;
така, както била фалшифицирана книгата „Даниил и Откровение“;
така също манипулират писанията на сестра Елън Уайт.
Сестра Уайт била винаги готова да приеме нова светлина.
„Но в същото време се премълчават думите ѝ, че новата светлина ще бъде ИЗГРАДЕНА ВЪРХУ ОСНОВАТА, ПОСТАВЕНА ОТ БОГ и че самата основа няма да се промени“ („Служители на евангелието“, стр. 272, немско изд.).
ВЪПРЕКИ ТОВА, УЧЕНИЕТО ЗА БОГА –
ОСНОВА НА ОСНОВАТА НА НАШАТА ОСНОВА – БИЛО ПРОМЕНЕНО.
Елън Уайт беше пророк и видя напред какво ще стане с нейните писания.
Тя сложи край на това, като писа:
„Ако моите свидетелства противоречат на Свещеното писание, изхвърлете ги“ („Служители на евангелието“, стр. 273, немско изд.).
И понеже аз не познавах нейните свидетелства, наложи ми се да изгубя години в съмнения, без да проверя основното учение за триединството.
През цялото време ме задържаха няколко изказвания в полза на учението за триединството, принадлежащи уж на нейното перо.
Сатана е лукав!
Но при основно изучаване на Писанието Бог се грижи да можем да различим истината от лъжата.
Въпросът се заключава само в едно:
Колко важна е за нас истината за Бог?
В ЕДНАКВА СТЕПЕН ВЕЗДЕСЪЩИ?
Нашето настоящо учение за триединството твърди (немско изд. стр. 31, бълг. изд. стр. 19), че всичките три божествени личности са еднакво вездесъщи.
В книгата „Was Adventisten glauben”, (бълг. изд. „Адвентистите от седмия ден вярват“), в глава „Бог-Отец“ (немско изд. стр. 47, бълг. изд. стр. 37), щателно търсих обяснение КАК Отец може да бъде вездесъщ.
Писателите на това учение мълчат.
И причината е абсолютно ясна.
Съставителите на дадения фундаментален труд били принудени да пишат за Духа на Отец, Който в този случай би станал съперник на техния Бог-Свети Дух.
Това би било достатъчно неловко и, разбира се, след известно време би развалило картонената къщичка на учението за триединството.
Христос ни учи: „Бог е Дух“ (Йоан 4:24а), макар че нашето ново адвентно учение за Бог-Отец не споменава за Духа на Отец нито дума.
Защо „не споменава“?
За какво са мислили съставителите на това учение?
Отец и Син са един Дух (Йоан 14:10) и чрез този СВОЙ Дух Те са вездесъщи.
Те нямат нужда от трета личност.
Волята на Отец беше да излива Светия Дух чрез Сина.
Но, за да може Отец да излее Утешителя чрез Сина, най-напред трябваше Синът да отиде при Отца.
„… за вас е по-добре да отида Аз; защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но, ако отида, ще ви Го изпратя“ (Йоан 16:7).
Ако Светият Дух беше третата личност на божеството, Той би могъл да отиде, преди Синът да се възнесе при Отец. Но понеже Отец искал да излее Своя Дух чрез Сина, първо трябвало Христос да се върне при Отец Си.
Това знаел също и апостол Петър.
На Петдесетница той обяви: „И тъй, като се извиси до Божията десница, и взе обещания от Отца Свети Дух, Той изля това, което вие виждате и чувате“ (Деян. 2:33).
ДРУГ УТЕШИТЕЛ
Кой е „Другият Утешител“?
Тук, в гръцкия първоначален текст е използвана думата „параклетос“, която се превежда като „утешител“, „застъпник“ или „посредник“.
Кой е нашият единствен ходатай?
„… ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исус Христа праведния“ (1 Йоан 2:1).
УТЕШИТЕЛ И ХОДАТАЙ Е ХРИСТОС.
Аз идвам при вас по различен начин (не ограничен от пространството, както по време на Моя земен живот), а именно чрез Моя и на Отец Дух.
Отец и Аз сме един Дух (Йоан 14:11).
„А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя ОТ ОТЦА, Духът на истината, Който ИЗХОЖДА ОТ ОТЦА, Той ще свидетелства за Мене“ (Йоан 15:26).
Кой щеше да дойде като Утешител?
Сам Христос.
„АЗ няма да ви оставя сираци, Аз ще дойда при вас“ (Йоан 14:18).
„… АЗ съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (Матей 28:20).
Това, че „другият Утешител“ е Сам Христос, се вижда от контекста на Йоан 14:17-23.
Думата „Сам“ в стих 21 говори за това, че Исус обеща Своето лично присъствие, Светия Дух в сърцето на всеки вярващ.
Елън Уайт пише (изненадващо тези думи на Божията вестителка не са премахнати):
„След като Христос се възнесе на небето, Неговите последователи продължаваха да чувстват Неговото присъствие. Той лично беше с тях, изпълнени със светлина и любов… в ушите на Неговите ученици все още звучаха думите: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света: (Матей 28:20). От сега нататък Христос, посредством Светия Дух, трябваше постоянно да обитава в сърцата на Своите деца. Сега те бяха по-близо до Него, отколкото по времето на Неговото пребиваване на земята. От тях излизаха светлина, любов и сила на живеещия в тях Христос…“ („Пътят към Христос“, стр. 73-75 ориг.).
Освен това, в Йоан 14:17, в израза „Той пребъдва с вас“ предлогът „с“ се превежда с гръцкото παρά (пара), което означава „до“, „пред“, „в пределите на видимостта“.
Т. е. Исус явно е имал предвид Себе Си, стоящ до учениците Си.
И тук Той добавя: „и във вас ще бъде“, от което се подразбира Неговото лично присъствие. Неговият Свят Дух е вътре, в сърцата на учениците, след като се върне при Отец Си и приеме слава от Него (от което се подразбира и връщане способността на Христос да бъде вездесъщ).
За личното присъствие на Христос в живота и сърцата на Своите последователи говорят думите „ще дойда при вас“ (стих 18) и „вие Ме виждате“ (стих 19).
Очевидно тук не става дума за Второто пришествие на Христос, а за това, което се случи на Петдесетница, когато над много вярващи се спусна Светият Дух, Който беше не някой друг, а Сам Христос, Неговият Дух.
А това, че Личността на Христос се отъждествява с Неговия Дух, се вижда от 2 Кор. 3:17. „Господ е Дух“.
Също и в 1 Кор. 15:45 – „последният Адам е животворен Дух“.
И в двата стиха става дума за Светия Дух.
Също и в Деян 3:20 и 26, където се говори за личното присъствие на Христос, на Неговия Дух на земята чак до Неговото видимо телесно Пришествие в края на дните.
Да се върнем на Йоан 14 гл.
В нея има думи, пределно ясно говорещи, че Отец и Сина са един Дух – Свят. Те и двамата имат един и същи Дух.
„Исус му отговори и рече: Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него“ (Йоан 14:23).
Тези думи на Христос разбираме така:
Две Личности Божества – Отец и Сина, вездесъщи, способни да осигурят със Своя Дух личното Си присъствие в обителта на човешкото сърце.
При това е ясно, че в този текст става дума за Светия Дух, тъй като Духът на Отец и Духът на Христос са Светия Дух.
Прочетете, моля, още веднъж Римл. 8:9-11 и ще видите, че може до днес да не сте забелязали, че Духът на Христос, Духът на Бог-Отец и Светият Дух са един и същи Дух. И този Дух в стих 10 се отъждествява със самия Христос („Христос във вас“). Ясно е, че този Дух се отъждествява със Самия Бог-Отец („Бог е Дух“).
С една дума, ПРИСЪСТВИЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ Е ЛИЧНОТО ПРИСЪСТВИЕ КАКТО НА ОТЦА ТАКА И НА СИНА.
И никаква трета личност тук не е нужна!
Днес се твърди, че Елън Уайт, за разлика от пионерите, учила за триединство. Но, ако тя наистина беше в противоречие с основната вяра на другите пионери за триединството, как би могла да напише горните силни предупреждения в „Служители на евангелието“, че е голяма измама да се променят основите на вярата на пионерите от последните 50 години?
Тези „50 години“ свършили не по-късно от 1894 г. Още по него време тя нарекла промяната „голяма измама“.
Днес ни казват, че тя самата още в онези години извършила тази „голяма измама“ и изведнъж от противник на тринитарното учение се превърнала в негов последовател.
Какво абсурдно изявление!
Джеймс Уайт, съпруг на сестра Уайт, до самата си смърт отхвърлял учението за триединството. Това, което той учил през целия си живот, заедно със съпругата си и другите пионери, тя нарича „основа на нашата вяра“, която била положена чрез търсене в Божието слово чрез молитва и ОТКРОВЕНИЯ, и не бива да се допусне промяна.
Ако след смъртта на съпруга си тя искала да промени учението за Бога, най-важната някога доктрина, тогава самата тя след 50 години изследване с молитва и откровение, би извършила тази велика измама, за която толкова силно ни предупреждават.
Ако през последните години от живота си сама беше променила учението за Бога, никога нямаше да бъде Божий пратеник нито преди, нито след това, защото повече от 50 години тя би преподавала смъртоносна грешка и би съблазнила хиляди братя и сестри.
Тук отново ясно се вижда:
Не може да е вярно, когато ни казват, че сестра Уайт е преподавала доктрината за триединството.
Сестра Уайт не е учила други деноминации, както други пионери.
ТЯ БЕШЕ УБЕДЕНА В ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ЕЗИЧЕСКАТА ДОКТРИНА ЗА ТРИЕДИНСТВОТО.
В продължение на много десетилетия пионерите също учеха отхвърлянето на езическата тринитарна доктрина.
Ако всъщност сестра Уайт гледала как любимата ѝ църква се отклонява от Бога толкова дълго време съблазнявана, без да бъде енергична, това е противоречие?
Тя веднага атакува лъжеучението на Келог за Бога, за да защити църквата.
Тогава защо е мълчала за тъй нареченото лъжеучение за Бог, с което църквата била прелъстявана от пионерите цели дълги 86 години – от 1844 до 1930 година?
Отговорът е прост:
ДОКТРИНАТА НА ПИОНЕРИТЕ ЗА БОГА Е ИСТИНСКА
И ТЯ СЕ Е СЪГЛАСИЛА С ТОВА УЧЕНИЕ.
„„Никой да не посмее да руши основите на нашата вяра, фундаментът, заложен в началото на нашата работа, положен по пътя на изследване Божието слово чрез молитва и откровение“ („Служители на евангелието“, стр. 272, немско изд.).
Забележка: Ревностният читател може да потърси книгата на Линфорд Бийчи „В какво вярваха пионерите“ (What did the Pioneers Believe – Lynnford Beachy) – уникален документален сборник от статии и изказвания на много пионери, свидетелстващи за антитринитарната вяра на ЦАСД през първите десетилетия на съществуването ѝ.
ОСНОВАТА НА НАШЕТО УЧЕНИЕ, ЗАЛОЖЕНА ОТ САМИЯ ГОСПОД
Когато след ревностна молитвена борба и ревностно изучаване на Божието слово пионерите не намирали отговор, сестра Уайт го получавала непосредствено от Самия Бог и след това те разпознавали контекста от Библията, който до тогава не им бил ясен.
Всеки, който днес твърди, че може да подобри основите на вярата, които бяха поставени по онова време, живее в заблудата, че е в състояние да подобри самия Бог.
Така, както Библията се изопачава в полза на езическото учение за триединството;
така, както католическото учение за триединството тайно било въведено в ЦАСД;
така, както била променена нашата антитринитарна „истина за Бога“;
така, както свързвали църквата с Вавилон;
така, както била фалшифицирана книгата „Даниил и Откровение“;
така също манипулират писанията на сестра Елън Уайт.
Сестра Уайт била винаги готова да приеме нова светлина.
„Но в същото време се премълчават думите ѝ, че новата светлина ще бъде ИЗГРАДЕНА ВЪРХУ ОСНОВАТА, ПОСТАВЕНА ОТ БОГ и че самата основа няма да се промени“ („Служители на евангелието“, стр. 272, немско изд.).
ВЪПРЕКИ ТОВА, УЧЕНИЕТО ЗА БОГА –
ОСНОВА НА ОСНОВАТА НА НАШАТА ОСНОВА – БИЛО ПРОМЕНЕНО.
Елън Уайт беше пророк и видя напред какво ще стане с нейните писания.
Тя сложи край на това, като писа:
„Ако моите свидетелства противоречат на Свещеното писание, изхвърлете ги“ („Служители на евангелието“, стр. 273, немско изд.).
И понеже аз не познавах нейните свидетелства, наложи ми се да изгубя години в съмнения, без да проверя основното учение за триединството.
През цялото време ме задържаха няколко изказвания в полза на учението за триединството, принадлежащи уж на нейното перо.
Сатана е лукав!
Но при основно изучаване на Писанието Бог се грижи да можем да различим истината от лъжата.
Въпросът се заключава само в едно:
Колко важна е за нас истината за Бог?
В ЕДНАКВА СТЕПЕН ВЕЗДЕСЪЩИ?
Нашето настоящо учение за триединството твърди (немско изд. стр. 31, бълг. изд. стр. 19), че всичките три божествени личности са еднакво вездесъщи.
В книгата „Was Adventisten glauben”, (бълг. изд. „Адвентистите от седмия ден вярват“), в глава „Бог-Отец“ (немско изд. стр. 47, бълг. изд. стр. 37), щателно търсих обяснение КАК Отец може да бъде вездесъщ.
Писателите на това учение мълчат.
И причината е абсолютно ясна.
Съставителите на дадения фундаментален труд били принудени да пишат за Духа на Отец, Който в този случай би станал съперник на техния Бог-Свети Дух.
Това би било достатъчно неловко и, разбира се, след известно време би развалило картонената къщичка на учението за триединството.
Христос ни учи: „Бог е Дух“ (Йоан 4:24а), макар че нашето ново адвентно учение за Бог-Отец не споменава за Духа на Отец нито дума.
Защо „не споменава“?
За какво са мислили съставителите на това учение?
Отец и Син са един Дух (Йоан 14:10) и чрез този СВОЙ Дух Те са вездесъщи.
Те нямат нужда от трета личност.
Волята на Отец беше да излива Светия Дух чрез Сина.
Но, за да може Отец да излее Утешителя чрез Сина, най-напред трябваше Синът да отиде при Отца.
„… за вас е по-добре да отида Аз; защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но, ако отида, ще ви Го изпратя“ (Йоан 16:7).
Ако Светият Дух беше третата личност на божеството, Той би могъл да отиде, преди Синът да се възнесе при Отец. Но понеже Отец искал да излее Своя Дух чрез Сина, първо трябвало Христос да се върне при Отец Си.
Това знаел също и апостол Петър.
На Петдесетница той обяви: „И тъй, като се извиси до Божията десница, и взе обещания от Отца Свети Дух, Той изля това, което вие виждате и чувате“ (Деян. 2:33).
ДРУГ УТЕШИТЕЛ
Кой е „Другият Утешител“?
Тук, в гръцкия първоначален текст е използвана думата „параклетос“, която се превежда като „утешител“, „застъпник“ или „посредник“.
Кой е нашият единствен ходатай?
„… ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исус Христа праведния“ (1 Йоан 2:1).
УТЕШИТЕЛ И ХОДАТАЙ Е ХРИСТОС.
Аз идвам при вас по различен начин (не ограничен от пространството, както по време на Моя земен живот), а именно чрез Моя и на Отец Дух.
Отец и Аз сме един Дух (Йоан 14:11).
„А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя ОТ ОТЦА, Духът на истината, Който ИЗХОЖДА ОТ ОТЦА, Той ще свидетелства за Мене“ (Йоан 15:26).
Кой щеше да дойде като Утешител?
Сам Христос.
„АЗ няма да ви оставя сираци, Аз ще дойда при вас“ (Йоан 14:18).
„… АЗ съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (Матей 28:20).
Това, че „другият Утешител“ е Сам Христос, се вижда от контекста на Йоан 14:17-23.
Думата „Сам“ в стих 21 говори за това, че Исус обеща Своето лично присъствие, Светия Дух в сърцето на всеки вярващ.
Елън Уайт пише (изненадващо тези думи на Божията вестителка не са премахнати):
„След като Христос се възнесе на небето, Неговите последователи продължаваха да чувстват Неговото присъствие. Той лично беше с тях, изпълнени със светлина и любов… в ушите на Неговите ученици все още звучаха думите: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света: (Матей 28:20). От сега нататък Христос, посредством Светия Дух, трябваше постоянно да обитава в сърцата на Своите деца. Сега те бяха по-близо до Него, отколкото по времето на Неговото пребиваване на земята. От тях излизаха светлина, любов и сила на живеещия в тях Христос…“ („Пътят към Христос“, стр. 73-75 ориг.).
Освен това, в Йоан 14:17, в израза „Той пребъдва с вас“ предлогът „с“ се превежда с гръцкото παρά (пара), което означава „до“, „пред“, „в пределите на видимостта“.
Т. е. Исус явно е имал предвид Себе Си, стоящ до учениците Си.
И тук Той добавя: „и във вас ще бъде“, от което се подразбира Неговото лично присъствие. Неговият Свят Дух е вътре, в сърцата на учениците, след като се върне при Отец Си и приеме слава от Него (от което се подразбира и връщане способността на Христос да бъде вездесъщ).
За личното присъствие на Христос в живота и сърцата на Своите последователи говорят думите „ще дойда при вас“ (стих 18) и „вие Ме виждате“ (стих 19).
Очевидно тук не става дума за Второто пришествие на Христос, а за това, което се случи на Петдесетница, когато над много вярващи се спусна Светият Дух, Който беше не някой друг, а Сам Христос, Неговият Дух.
А това, че Личността на Христос се отъждествява с Неговия Дух, се вижда от 2 Кор. 3:17. „Господ е Дух“.
Също и в 1 Кор. 15:45 – „последният Адам е животворен Дух“.
И в двата стиха става дума за Светия Дух.
Също и в Деян 3:20 и 26, където се говори за личното присъствие на Христос, на Неговия Дух на земята чак до Неговото видимо телесно Пришествие в края на дните.
Да се върнем на Йоан 14 гл.
В нея има думи, пределно ясно говорещи, че Отец и Сина са един Дух – Свят. Те и двамата имат един и същи Дух.
„Исус му отговори и рече: Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него“ (Йоан 14:23).
Тези думи на Христос разбираме така:
Две Личности Божества – Отец и Сина, вездесъщи, способни да осигурят със Своя Дух личното Си присъствие в обителта на човешкото сърце.
При това е ясно, че в този текст става дума за Светия Дух, тъй като Духът на Отец и Духът на Христос са Светия Дух.
Прочетете, моля, още веднъж Римл. 8:9-11 и ще видите, че може до днес да не сте забелязали, че Духът на Христос, Духът на Бог-Отец и Светият Дух са един и същи Дух. И този Дух в стих 10 се отъждествява със самия Христос („Христос във вас“). Ясно е, че този Дух се отъждествява със Самия Бог-Отец („Бог е Дух“).
С една дума, ПРИСЪСТВИЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ Е ЛИЧНОТО ПРИСЪСТВИЕ КАКТО НА ОТЦА ТАКА И НА СИНА.
И никаква трета личност тук не е нужна!
Текстът на материала можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
