Нашето отношение към гражданските власти 5
Някои от братята ни са изговорили и написали много неща, тълкувани като израз на антагонизъм срещу управлението и закона. Грешка е това да бъде повод за недоразумения. Не е мъдро да намираме постоянно грешки, да критикуваме постъпките на служителите на властта. Не е наша работа да нападаме личности или институции. Трябва да бъдем много внимателни да не би да бъдем сметнати за хора, които се противопоставят на гражданските власти. Вярно е, че битката ни е настъпателна, но оръжията ни трябва да се съдържат в ясното "така казва Господ". Нашата работа е да приготвим един народ, който да устои във великия ден на Господа. Не трябва да се отклоняваме в области, които ще разпалят спорове или ще възбудят непримиримост у хора, които не споделят нашата вяра.
Някои от братята ни са изговорили и написали много неща, тълкувани като израз на антагонизъм срещу управлението и закона. Грешка е това да бъде повод за недоразумения. Не е мъдро да намираме постоянно грешки, да критикуваме постъпките на служителите на властта. Не е наша работа да нападаме личности или институции. Трябва да бъдем много внимателни да не би да бъдем сметнати за хора, които се противопоставят на гражданските власти. Вярно е, че битката ни е настъпателна, но оръжията ни трябва да се съдържат в ясното "така казва Господ". Нашата работа е да приготвим един народ, който да устои във великия ден на Господа. Не трябва да се отклоняваме в области, които ще разпалят спорове или ще възбудят непримиримост у хора, които не споделят нашата вяра.
Да не работим сякаш защитаваме предателството. Да изкореним от нашето писане и говорене всеки израз, който би могъл да бъде погрешно изтълкуван като насочен срещу закона и реда. Всичко трябва да се преценява внимателно, за да не би да се определим в категорията на хора, насърчаващи нелоялност към страната и нейните закони. От нас не се изисква да предизвикваме властите или да се опълчваме срещу тях. Ще дойде време, когато поради това, че защитаваме библейската истина ще бъдем считани за предатели. Но да не ускоряваме настъпването на това време чрез непредпазливи постъпки, които да предизвикват враждебност и борба.
Ще дойде време, когато изрази от църковен характер, изказани или написани непредпазливо от братята, ще бъдат използвани от нашите неприятели, за да ни осъдят. Те няма да бъдат използвани просто за укор към направилите тези изявления, но ще бъдат насочени срещу цялото тяло на адвентистите. Нашите обвинители ще казват, че в този и този ден някои от нашите отговорни хора са направили такова и такова изказване срещу прилагането на законите от настоящата власт. Тогава мнозина ще бъдат твърде учудени като установят колко неща са били пазени и помнени и които ще бъдат използвани като аргументи от противниците ни. Мнозина ще бъдат изненадани, когато чуят как собствените им думи са изкривени и им е придадено значение, което те въобще не са и мислили да придадат. Затова винаги и при всички обстоятелства работниците ни да говорят предпазливо. Нека всички внимават да не би чрез безразсъдни изрази да предизвикат скръб преди великата криза, която ще изпита човешките души.
Колкото по-малко преки обвинения отправяме срещу управлението и властите, толкова по-голяма работа ще можем да извършим както в Америка, така и в чуждите страни. Другите нации ще последват примера на САЩ. Макар Щатите да са водещите, същата криза ще настъпи над нашия народ във всички части на света.
Задачата ни е да издигнем и възвеличим Божия закон. Истината на Божието свято слово трябва да бъде изявена. Да издигнем Писанията като правилото за живот. Със скромност, с дух на благодат и с Божията любов в сърцата да посочваме на хората, че Господ Бог е Творецът на небето и земята и че седмият ден е съботата на Господа.
Трябва да вървим напред в името на Господа, развявайки Неговото знаме и защитавайки Неговото слово. Когато властта ни заповядва да не вършим това, когато властите ни забранят да прогласяваме Божиите заповеди и вярата Исусова, тогава ще бъде необходимо да кажем, както Петър и Йоан: "Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете, защото ние не можем да не говорим това, що сме видели и чули" (Деяния 4:19, 20).
Истината трябва да бъде представяна чрез силата на Святия Дух. Единствено това може да направи думите ни ефективни и действени. Само чрез силата на Духа победата ще може да бъде спечелена и удържана. Човекът трябва да работи чрез Божия дух. Проповедниците трябва да бъдат пазени от Божията сила чрез вяра за спасение. Да притежават Божествена мъдрост, та да не може да се каже нищо, което ще подбуди някои хора да препречат нашия път. Чрез всаждане на духовната истина в умовете нека приготвим един народ, който да може с кротост и страх да даде основание на своята вяра и пред най-висшите власти и авторитети на нашия свят.
Нека представяме истината в нейната простота, нека защитаваме практическото благочестие; и да правим това в духа на Христос. Изявяването на такъв дух ще окаже най-добро влияние върху собствените ни души, а ще има убеждаваща сила и върху душите на другите. Дайте на Господа възможност да работи чрез собствените Си инструменти. Не си въобразявайте, че можете да изработите планове за бъдещето. Нека Господ бъде признат като стоящ на кормилото по всяко време и при всички обстоятелства. Той ще действа чрез подходящи средства и ще поддържа, умножава и съгражда народа Си.
С осветено усърдие
Инструментите на Господа трябва да притежават осветено усърдие, усърдие, което е напълно контролирано от Него. Бурни времена приближават бързо към нас и ние не бива да възприемаме поведение, което да ускори идването им. Ще дойде такова време на изпитание, което ще привлече към Бога всички желаещи да бъдат Негови и само Негови. Докато не бъдем изпитани, изпробвани в пещта на изпитанията, ние не ще познаем себе си. И не е правилно да измерваме характерите си с характера на другите, осъждайки онези, които още не са познали светлината на третата ангелска вест.
Ако желаем хората да се убедят, че истината, в която вярваме, освещава душата и преобразява характера, тогава нека не ги заливаме постоянно с буйни обвинения. Защото по този начин ги караме да стигат до заключението, че учението, което изповядваме, не е християнско - не ни прави благи, учтиви и почтителни. Християнството не се изявява чрез груби обвинения и осъждане.
За много от нашите хора има опасност се опитват да властват над другите и да потискат ближните си. Хората, на които са поверени големи отговорности са заплашени от това да признават само една-единствена власт - властта на неосветената воля. Някои са упражнявали тази власт безскрупулно и са затруднявали значително онези, които Господ използва. Едно от най-големите проклятия в нашия свят (то се забелязва не само в обществото, но и в църквите) е любовта към властта. Хората са погълнати от стремежа да си осигурят власт и популярност. За наша мъка и срам този дух се е проявявал и сред пазещите съботата. Но духовният успех идва само при онези, които са се научили на смирение и кротост в училището на Христос.
Трябва да помним, че светът ще ни съди по онова, което изглеждаме, че сме. Нека всички, които се стремят да представят Христос, да внимават да не показват неоснователни черти на характера. Нека преди напълно да излезем напред, да си осигурим изливането на Святия Дух от небето. Когато това стане, тогава ще представим една решителна вест, но тя ще бъде много по-малко осъждаща, отколкото някои я представят сега; а всички вярващи ще бъдат много по-загрижени за спасението на нашите противници. Нека тогава да оставим изцяло въпроса за осъждането на властите и управлението в Божиите ръце. А ние като верни пратеници със смирение и любов да защитаваме принципите на истината, каквато е в Исус.
____________
Кротостта е скъпоценна благодат; кроткият човек й е готов да страда мълчаливо, с готовност да изтърпява изпитанията. Кротостта търпи и работи за щастието на човека при всички обстоятелства. В кротостта винаги има благодарност и щастливи песни, чиито мелодии извират от Божието сърце. Кротостта понася разочарование и неправди и не отмъщава. Тя не мълчи и не се муси. Мрачният темперамент е точна противоположност на кротостта. Защото той само наранява и причинява болка на другите, без да доставя удоволствие на самия човек, който го притежава (т. III, 1873 г., с. 35).
___________
Видях, че наш дълг е при всеки случай да се покоряваме на законите на страната ни, освен ако те противоречат на по-висшия закон, който Бог изговори от Синай, а след това написа със собствения Си пръст. "... Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде." А този, който притежава Божия закон записан в сърцето си, ще се покорява по-скоро на Бога, отколкото на хора и ще е готов по-скоро да е непослушен на хора, отколкото да се отклони и най-малко от Божиите заповеди. Божият народ, научен от вдъхновението на истината чрез добра съвест да живее с всяко слово на Бога. Ще признава Неговия закон в сърцето като единствения признат авторитет, с който може да се съгласи и да му бъде послушен. Мъдростта и авторитетът на Божествения закон са върховни (т. I, 1863 г., с. 361).
Ще дойде време, когато изрази от църковен характер, изказани или написани непредпазливо от братята, ще бъдат използвани от нашите неприятели, за да ни осъдят. Те няма да бъдат използвани просто за укор към направилите тези изявления, но ще бъдат насочени срещу цялото тяло на адвентистите. Нашите обвинители ще казват, че в този и този ден някои от нашите отговорни хора са направили такова и такова изказване срещу прилагането на законите от настоящата власт. Тогава мнозина ще бъдат твърде учудени като установят колко неща са били пазени и помнени и които ще бъдат използвани като аргументи от противниците ни. Мнозина ще бъдат изненадани, когато чуят как собствените им думи са изкривени и им е придадено значение, което те въобще не са и мислили да придадат. Затова винаги и при всички обстоятелства работниците ни да говорят предпазливо. Нека всички внимават да не би чрез безразсъдни изрази да предизвикат скръб преди великата криза, която ще изпита човешките души.
Колкото по-малко преки обвинения отправяме срещу управлението и властите, толкова по-голяма работа ще можем да извършим както в Америка, така и в чуждите страни. Другите нации ще последват примера на САЩ. Макар Щатите да са водещите, същата криза ще настъпи над нашия народ във всички части на света.
Задачата ни е да издигнем и възвеличим Божия закон. Истината на Божието свято слово трябва да бъде изявена. Да издигнем Писанията като правилото за живот. Със скромност, с дух на благодат и с Божията любов в сърцата да посочваме на хората, че Господ Бог е Творецът на небето и земята и че седмият ден е съботата на Господа.
Трябва да вървим напред в името на Господа, развявайки Неговото знаме и защитавайки Неговото слово. Когато властта ни заповядва да не вършим това, когато властите ни забранят да прогласяваме Божиите заповеди и вярата Исусова, тогава ще бъде необходимо да кажем, както Петър и Йоан: "Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете, защото ние не можем да не говорим това, що сме видели и чули" (Деяния 4:19, 20).
Истината трябва да бъде представяна чрез силата на Святия Дух. Единствено това може да направи думите ни ефективни и действени. Само чрез силата на Духа победата ще може да бъде спечелена и удържана. Човекът трябва да работи чрез Божия дух. Проповедниците трябва да бъдат пазени от Божията сила чрез вяра за спасение. Да притежават Божествена мъдрост, та да не може да се каже нищо, което ще подбуди някои хора да препречат нашия път. Чрез всаждане на духовната истина в умовете нека приготвим един народ, който да може с кротост и страх да даде основание на своята вяра и пред най-висшите власти и авторитети на нашия свят.
Нека представяме истината в нейната простота, нека защитаваме практическото благочестие; и да правим това в духа на Христос. Изявяването на такъв дух ще окаже най-добро влияние върху собствените ни души, а ще има убеждаваща сила и върху душите на другите. Дайте на Господа възможност да работи чрез собствените Си инструменти. Не си въобразявайте, че можете да изработите планове за бъдещето. Нека Господ бъде признат като стоящ на кормилото по всяко време и при всички обстоятелства. Той ще действа чрез подходящи средства и ще поддържа, умножава и съгражда народа Си.
С осветено усърдие
Инструментите на Господа трябва да притежават осветено усърдие, усърдие, което е напълно контролирано от Него. Бурни времена приближават бързо към нас и ние не бива да възприемаме поведение, което да ускори идването им. Ще дойде такова време на изпитание, което ще привлече към Бога всички желаещи да бъдат Негови и само Негови. Докато не бъдем изпитани, изпробвани в пещта на изпитанията, ние не ще познаем себе си. И не е правилно да измерваме характерите си с характера на другите, осъждайки онези, които още не са познали светлината на третата ангелска вест.
Ако желаем хората да се убедят, че истината, в която вярваме, освещава душата и преобразява характера, тогава нека не ги заливаме постоянно с буйни обвинения. Защото по този начин ги караме да стигат до заключението, че учението, което изповядваме, не е християнско - не ни прави благи, учтиви и почтителни. Християнството не се изявява чрез груби обвинения и осъждане.
За много от нашите хора има опасност се опитват да властват над другите и да потискат ближните си. Хората, на които са поверени големи отговорности са заплашени от това да признават само една-единствена власт - властта на неосветената воля. Някои са упражнявали тази власт безскрупулно и са затруднявали значително онези, които Господ използва. Едно от най-големите проклятия в нашия свят (то се забелязва не само в обществото, но и в църквите) е любовта към властта. Хората са погълнати от стремежа да си осигурят власт и популярност. За наша мъка и срам този дух се е проявявал и сред пазещите съботата. Но духовният успех идва само при онези, които са се научили на смирение и кротост в училището на Христос.
Трябва да помним, че светът ще ни съди по онова, което изглеждаме, че сме. Нека всички, които се стремят да представят Христос, да внимават да не показват неоснователни черти на характера. Нека преди напълно да излезем напред, да си осигурим изливането на Святия Дух от небето. Когато това стане, тогава ще представим една решителна вест, но тя ще бъде много по-малко осъждаща, отколкото някои я представят сега; а всички вярващи ще бъдат много по-загрижени за спасението на нашите противници. Нека тогава да оставим изцяло въпроса за осъждането на властите и управлението в Божиите ръце. А ние като верни пратеници със смирение и любов да защитаваме принципите на истината, каквато е в Исус.
____________
Кротостта е скъпоценна благодат; кроткият човек й е готов да страда мълчаливо, с готовност да изтърпява изпитанията. Кротостта търпи и работи за щастието на човека при всички обстоятелства. В кротостта винаги има благодарност и щастливи песни, чиито мелодии извират от Божието сърце. Кротостта понася разочарование и неправди и не отмъщава. Тя не мълчи и не се муси. Мрачният темперамент е точна противоположност на кротостта. Защото той само наранява и причинява болка на другите, без да доставя удоволствие на самия човек, който го притежава (т. III, 1873 г., с. 35).
___________
Видях, че наш дълг е при всеки случай да се покоряваме на законите на страната ни, освен ако те противоречат на по-висшия закон, който Бог изговори от Синай, а след това написа със собствения Си пръст. "... Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде." А този, който притежава Божия закон записан в сърцето си, ще се покорява по-скоро на Бога, отколкото на хора и ще е готов по-скоро да е непослушен на хора, отколкото да се отклони и най-малко от Божиите заповеди. Божият народ, научен от вдъхновението на истината чрез добра съвест да живее с всяко слово на Бога. Ще признава Неговия закон в сърцето като единствения признат авторитет, с който може да се съгласи и да му бъде послушен. Мъдростта и авторитетът на Божествения закон са върховни (т. I, 1863 г., с. 361).
RSS Feed