В какво вярваха адвентистите от седмия ден до 1931 г.

       Ревизирана декларация на Основните принципи,
                             преподавани и практикувани
                           от адвентистите от седмия ден

    според както са заявени в годишниците на адвентистите от седмия ден
                                                   в периода 1889-1931 г.

Парна печатна преса на Издателската асоциация на адвентистите от седмия ден, Батъл Крийк, Мичиган, 1889 г.

                                               Основни принципи

Както е заявявано и на други места, адвентистите от седмия ден нямат друго вероучение освен Библията, но те се придържат към определени добре дефинирани точки на вярата, за които се чувстват подготвени да дадат основание „на всеки, който попита“. Следните предложения могат да бъдат приети като обобщение на главните отличителни черти на тяхната религиозна вяра и върху които, доколкото е известно, има пълно единодушие сред цялото тяло. Те вярват:

I. Че има един Бог – персонално, духовно Същество, Създател на всичко, всемогъщ, всезнаещ и вечен; безкраен в мъдрост, святост, справедливост, благост, истина и милост; непроменим и присъстващ навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух (Псалм 139:7).

II. Че има един Господ, Исус Христос, Синът на вечния Отец; Този, чрез Когото Той създаде всичко и чрез Когото всичко се крепи; че Той пое на Себе Си естеството на Авраамовото потомство за изкуплението на нашата паднала раса; че Той живя между човеците, пълен с благодат и истина, живя като пример за нас и умря като жертва за нас, беше възкресен за наше оправдание, възнесе се нависоко, за да бъде нашият единствен Посредник в небесното светилище, където чрез заслугите на Своята пролята кръв Той гарантира прощаването и опрощението на греховете на всички онези, които с покаяние идват при Него; и като заключителна част от работата Си като Свещеник, преди да заеме престола като Цар, Той ще направи голямото изкупление за греховете на всички такива, и греховете им ще бъдат заличени (Деяния 3:19) и отнесени вън от светилището, както е показано в службата на левитското свещенство, което беше предзнаменование и предварително представяне на службата на нашия Господа в небето (виж Левит 16 гл., Евреи 8:4, 5; 9:6, 7 и т. н.).

III. Че Свещените писания на Стария и Новия завет бяха дадени чрез Божествено вдъхновение, съдържат пълно откровение на Неговата воля за човека и са единственото безпогрешно правило за вяра и практика.

IV. Че кръщението е обред на християнската църква, който трябва да следва след вяра и покаяние – обред, чрез който ознаменуваме Христовото възкресение, като чрез това действие ние показваме вярата си в Неговите погребение и възкресение и чрез това във възкресението на всички светии в последния ден; и че никаква друга форма не представя тези факти по-пълно от онова, което предписват Писанията, а именно: потапяне. Римляни 6:3, 4, 5; Колосяни 2:12.

V. Че новорождението обхваща цялата промяна, необходима за подготвянето ни за Божието царство, и се състои от две части: първо, нравствена промяна, извършена чрез обръщане и християнски живот (Йоан 3:3, 5); второ, физическа промяна при Второто пришествие на Христос, при което ако сме мъртви биваме възкресени нетленни, а ако сме живи биваме изменени в безсмъртие в една минута, в миг на око. Лука 20:36; 1 Коринтяни 15:51, 52.

VI. Че пророчествата са част от Божието откровение към човека; че те се включват в онова Писание, което е полезно за поука (2 Тимотей 3:16); че те са предназначени за нас и за чадата ни (Второзаконие 29:29); че далеч от това да бъдат обгърнати в непроницаема мистерия, те са онова, което по особен начин прави Божието слово светилник на нозете ни и виделина на пътеката ни (Псалм 119:105; 2 Петрово 1:19); че е произнесено благословение над онези, които го изучават (Откровение 1:1-3), и че, следователно, то трябва да бъде разбирано от Божиите люде достатъчно, за да им показва тяхното положение в световната история и особените задължения, изисквани от тях.

VII. Че световната история, от конкретно посочени дати в миналото, издигането и падането на империи и хронологичната последователност на събитията до установяването на Божието вечно царство, е посочена в многобройни големи пророчески вериги и че тези пророчества сега са изпълнени, с изключение на заключителните сцени.

VIII. Че доктрината за обръщането на света и за земен милениум е басня на тези последни дни, замислена с цел да приспи човеци до състояние на плътска сигурност и да стане причина те да бъдат постигнати от великия Господен ден както от крадец нощем (1 Солунци 5:3); че Второто пришествие на Христос трябва да предшества, а не да следва след милениума, защото докато Господ се яви папската сила с всичките й мерзости ще продължава (2 Солунци 2:8), че житото и плевелите растат заедно (Матей 13:29, 30, 39) и зли човеци и прелъстители стават все по-лоши и по-лоши, както заявява Божието слово. 2 Тимотей 3:1, 13.

IX. Че грешката на адвентизма през 1844 г. се отнасяше за естеството на събитието, което трябваше да се състои тогава, а не за времето; че не е даден никакъв пророчески период, който да достига до Второто пришествие, но най-дългият, две хиляди и тристата денонощия от Даниил 8:14, приключи през 1844 г. и ни доведе до събитие, наречено „очистването на светилището“.

X. Че светилището на новия завет е скинията на Бога в небето, за която Павел говори в Евреи 8 гл. и нататък и на която нашият Господ, като наш велик Първосвещеник, е Служител; че това светилище е същността на Мойсеевата скиния и че свещеническото дело на нашия Господ, свързано с него, е същността на делото на юдейските свещеници в предишната епоха (Евреи 8:1-5 и т.н.); че това, а не земята, е светилището, което трябваше да бъде очистено в края на две хиляди и тристата денонощия, като онова, което е наречено „очистване“, в този случай, както и при символа, е просто влизането на първосвещеника в Светая Светих, за да завърши цикъла служби, свързан с него, като направи изкупление и премахване от светилището на греховете, прехвърлени на него посредством службата в първото отделение (Левит 16 гл.; Евреи 9:22, 23); и че това дело в същността, започващо през 1844 г., се състои в действително изличаване на греховете на вярващите (Деяния 3:19) и заема кратко, но неопределено пространство от времето, в края на което делото на милост за света ще бъде завършено и ще се състои Второто пришествие на Христос.

XI. Че Божиите нравствени изисквания са същите над всички човеци във всички епохи; че те се съдържат в сбит вид в заповедите, изговорени от Йехова от Синай, гравирани върху каменните плочи и съхранени в ковчега, който в последствие беше наречен „ковчег на завета“ (Числа 10:33; Евреи 9:4 и т.н.); че този закон е неотменим и вечен, бидейки препис на плочите, съхранявани в в ковчега на истинското светилище във висините, което също така, поради същата причина, е наречено „ковчега на Божия завет“; защото ни се казва, че при звученето на седмата тръба „се отвори, Божият храм, който е на небето, и се видя в храма ковчегът на Божия завет; и се спуснаха светкавици и гласове, гръмове и земетръс, и силен град“ (Откровение 11:19).

XII – Че четвъртата заповед от този закон изисква да посвещаваме седмия ден от всяка седмица, наричан обикновено „събота“, на въздържане от своя си труд и на извършване на свещени и религиозни задължения; че това е единствената ежеседмична събота, известна на Библията, която беше денят, отделен преди раят да бъде изгубен (Битие 2:2, 3) и която ще бъде съблюдавана във възстановения рай (Исая 66:22, 23); че фактите, на които се основава съботното постановление, го ограничават до седмия ден, като не са верни за всеки друг ден; и че термините „юдейска събота“, според както се прилага за седмия ден, и „християнска събота“, според както се прилага за първия седмичен ден, са названия, които са измислица на хора, фактически небиблейски и по значение погрешни.

XIII. Че докато „човекът на греха“, папството, е замислил да промени времена и закони (Божия закон, Даниил 7:25) и е подвел почти целия християнски свят по отношение на четвъртата заповед, ние откриваме пророчество за реформа в това отношение, която трябва да бъде извършена сред вярващите точно преди Христовото пришествие. Исая 56:1, 2; 1 Петрово 1:5; Откровение. 14:12, и т.н.

XIV. Христовите последователи би трябвало да бъдат особен народ като не следват максимите, нито се съобразяват с пътищата на света; не обичат неговите удоволствия, нито подкрепят неговите безумия; имайки предвид думите на апостола, че в този смисъл „приятелството със света е вражда против Бога“ (Яков 4:4); а Христос казва, че не можем да имаме двама господари или по едно и също време да служим и на Бога, и на мамона. Матей 6:24.

XV. Че Писанията настояват за простота и скромност в облеклото като отличителен белег за ученичество у онези, които изповядват, че са последователи на Този, Който беше „кротък и смирен по сърце“, че носенето на злато, бисери и скъпи дрехи или каквото и да е нещо, предназначено просто за украсяване на човека и за подхранване на гордостта на естественото сърце, трябва да бъде изхвърлено, според библейски стихове като 1 Тимотей 2:9, 10 и 1 Петрово 3:3, 4.

XVI. Че средства за поддържането на евангелското дело сред човеците би трябвало да бъдат предоставяни от любов към Бога и любов към душите, а не събирани чрез църковни лотарии или събития, предназначени да угодят на свързаните с любов към забавлението и угаждане на апетита наклонности на грешника, като например панаири, фестивали, деликатесни вечери, чаени сбирки, шоута с магарета, шествия с метли и безумни социални събирания и т.н., които са позор за изповядващите се за Христова църква; че пропорцията на нечий приход, изисквана в предишна епоха, не може да бъде по-малка в евангелската епоха; че тя е същата както Авраам (чиито чада сме ние, ако сме Христови – Галатяни 3:29) плати на Мелхиседек (символ на Христос), когато му даде една десета от всичко (Евреи 7:1-4); десятъкът е Господен (Левит 27:30); и тази десета от нечий приход трябва също така да бъде допълнена от приноси от страна на онези, които имат възможност, за поддържането на благовестието (2 Коринтяни 9:6; Малахия 3:8, 10).

XVII. Че тъй като естественото, или плътско, сърце е във вражда против Бога и Неговия закон тази вражда може да бъде овладяна единствено чрез радикална трансформация на чувствата, смяната на несвети със свети принципи; че тази трансформация следва след покаяние и вяра, че тя е особеното дело на Светия Дух и представлява обновяване, или обръщане.

XVIII. Че тъй като всички са нарушили Божия закон и не могат от само себе си да отдават покорство към неговите справедливи изисквания, ние сме зависими от Христос – първо за оправдание от миналите си престъпления и второ за благодатта, чрез която да отдаваме приемливо покорство към Неговия свят закон в бъдеще.

XIX. Че беше обещано Божият Дух да се изяви в църквата чрез определени дарби, изброени особено в 1 Коринтяни 12 гл. и Ефесяни 4 гл.; че тези дарби не са предназначени да изместят, или да заемат мястото на, Библията, която е достатъчна, за да ни направи мъдри за спасение, повече, отколкото Библията може да заеме мястото на Светия Дух; че при конкретизирането на разнородните канали на действието си този Дух просто е осигурил собственото си съществуване и присъствие при Божия народ до края на времето, за да води до разбиране на това слово, което е вдъхновил, да обвинява за грях и да изработва трансформация в сърцето и живота; и че онези, които отхвърлят на Духа неговото място и действие, явно отхвърлят онази част от Библията, която определя неговите дело и положение.

XX. Че Бог, в съответствие със Своите еднообразни отношения към расата, изпраща прогласяване на приближаването на Второто пришествие на Христос; и че това дело е символизирано от трите вести от Откровение 14 гл., като последната привежда пред погледа делото на реформа относно Божия закон, за да придобие Неговият народ пълна готовност за това събитие.

XXI. Че времето на очистването на светилището (вижте предложение X), в синхрон с времето на прогласяването на третата вест (Откровение 14:9, 10), е време на изследователен съд – първо по отношение на мъртвите и второ при приключването на благодатното време по отношение на живите, за да се определи кои от неизброимото число хора, които сега спят в пръстта на земята, са достойни за преселване – точки, които трябва да бъдат определени преди Господ да се яви.

XXII. Че гробът, към който всички се запътили, изразен чрез еврейската дума „Шеол“ и гръцката дума „Хадес“, е място (или състояние), в което няма работа, замисъл, мъдрост, нито знание. Еклесиаст 9:10.

XXIII. Че състоянието, до което биваме сведени чрез смъртта, е състояние на мълчание, бездействие и пълно несъзнаване. Псалм 146:4; Еклесиаст 9:5, 6; Даниил 12:2.

XXIV. Че от тази тъмница, гроба, човечеството трябва да бъде изведено чрез телесно възкресение; като праведните ще бъдат участници в първото възкресение, което ще се състои при Второто пришествие на Христос; нечестивите – при второто възкресение, което ще се състои хиляда години по-късно. Откровение 20:4-6.

XXV. Че при последната тръба живите праведни трябва да бъдат изменени в миг на око и заедно с възкръсналите праведни да бъдат грабнати, за да посрещнат Господа във въздуха, за да бъдат завинаги с Господа. 1 Солунци 4:16, 17; 1 Коринтяни 15:51, 52.

XXVI. Че тези обезсмъртени тогава биват отведени в небето, в Новия Ерусалим, дома на Отец, в който има много обиталища (Йоан 14:1-3), където царуват заедно с Христос хиляда години, съдейки света и паднали ангели, т.е. възлагайки наказанието, което да бъде изпълнено над тях в края на хилядата години (Откровение 20:4; 1 Коринтяни 6:2, 3); че през това време земята лежи в пусто и хаотично състояние (Еремия 4:23-27), описани, както в началото, чрез гръцкия термин „Абусос“, „бездънна яма“ (текстът от Септуагинтата на Битие 1:2); и че тук Сатана е ограничен по време на хилядата години (Откровение 20:1, 2) и тук той накрая бива унищожен (Откровение 20:10; Малахия 4:1); като арената на разрухата, коя е извършил във вселената, ще бъде направена уместно, за известно време, негова тъмница, а в последствие и място на неговата окончателна екзекуция.

XXVII. Че в края на хилядата години Господ слиза заедно със Своя народ и Новия Ерусалим (Откровение 21:2), нечестивите мъртви биват възкресени и излизат на повърхността на все още необновената земя и се събират около града, стана на светиите (Откровение 20:9), и огън слиза от Бога от небето и ги поглъща. Тогава те биват погълнати, корен и клонче (Малахия 4:1) ставайки като че ли не са били (Авдий 15, 16). В това вечно унищожение от присъствието на Господа (2 Солунци 1:9) нечестивите се изправят пред заплашващото ги „вечно наказание“ (Матей 25:46), което е вечна смърт (Римляни 6:23; Откровение 20:14, 15). Това е гибелта на нечестиви мъже, като огънят, който ги поглъща, е огънят, за който „са съхранени и днешните небе и земя“, който ще стопи дори стихиите със силата си и ще очисти земята от най-дълбоките петна от проклятието на греха (2 Петрово 3:7-12).

XXVIII. Новите небеса и нова земя ще изникнат чрез Божията мощ от пепелта на старите и тази обновена земя, с Новия Ерусалим за своя метрополия и столица, ще бъде вечното наследство на светиите, мястото, където праведните ще живеят до вечни векове. 2 Петрово 3:13; Псалм 37:11, 29; Матей 5:5.

Коментар на Последните дни

Всеки може да направи сравнение между "Основните принципи", в които са вярвали пионерите на ЦАСД (включително и Божията вестителка Елън Уайт)  и това, което днес вярват адвентистите от седмия ден (БИБЛЕЙСКИ УЧЕНИЯ и най-вече Божието триединство). Всичко е диаметрално противоположно и между Църквата на адвентистите от седмия ден до 1931 и днешната църква, носеща същото име, единственото общо е само названието. А дори и то на някои места вече не съвпада, защото трябва да не се дразнят вярващите от другите деноминации, виждайки "седмия ден", та затова се среща "Християнска адвентна църква".

С отхвърлянето на  единствения истинен Бог, Всемогъщия, Безначалния, Вечния Отец и Неговия Единороден Син, адвентистите след 1931 г. и особено след 1980 г., след приемането на  триединството за обект на поклонение, станаха част от световната икуменическа църква и единствено все още издигането на съботата ги различава от католицизма. Скоро обаче и тази разделителна линия ще бъде премахната, защото е невъзможно да се покланяш на същия вавилонски бог и да спазваш деня на Вечния Отец!

Текстът на "Основни принципи" можете да изтеглите ОТТУК!