Отче, благодарим Ти за милостите Ти, за великата Ти любов към нас. Толкова благодарни сме, че Ти не си като хората – просто да променяш отношението Си в зависимост от начина, по който хората се отнасят към Теб. Знаем, че Ти си напълно последователен, че никога не преставаш да бъдеш това, което Си, и това винаги е любов. Благодарим Ти, че някак си можем да научим това и се молим да го научим скоро, за да можем да подхождаме към другите по начина, по който Ти желаеш да подхождаме към тях. Сега ни помогни да се задълбочим малко повече в 1919 г., за да видим какво можем да открием там. Ти си направил така, че документи да бъдат публикувани, за да можем да ги видим отново. Помогни ни да ги употребим. В скъпоценното име на Исус, амин.
Добре. Твърдението на хората, които не искат да знаят какво в действителност казва Библията, които не искат да знаят какво в действителност е написала Елън Уайт и са напълно несъгласни с всички пионери, тяхното твърдение е, че тази църква се променила през 1898 г. Моят въпрос към тези хора е:
От какво са се променили и към какво са се променили те?
Първото, което казват тези хора, разбира се, е:
„Ами, ние станахме тринитарни.“
И те се гордеят много с това. Но въпросът ми след това е:
„Имате предвид, че ние не сме били тринитарни преди това ли?“
Какво има за казване? Ако сте се променили, така че да не сте тринитар-ни, то трябва да не сте били тринитарни преди. Така че именно това искам да разгледам – какви сме били преди. Ако не сме били тринитар-ни, има само едно нещо, което може да сме били – нетринитарни. Няма друга възможност. Не знам защо това не поразява лидерите ни днес: че ако не сме били тринитарни, защо не сме били? Учените, разбира се, може би нямат проблем с този въпрос – те просто се изказват:
„Пионерите бяха в грешка.“
В продължение на 50 години тази църква била в грешка докато на нея говорил всекидневно Божий пророк. Какъв смисъл има в това? Наистина изпитвам толкова голямо затруднение в опит да разбера хората, които се очаква да бъдат пазители на вестта на адвентизма от седмия ден. Именно те я унищожават. Това не се върши от хората на скамейките. Хората, които ходят на църква, членовете, искат да служат на Исус и мислят, че това е истинската църква, праведната църква, и изглежда никак не разбират, че сме продадени от хора, които искат да вършат собствената си воля. И така, тук казвам някои много силни думи, но правя това като предисловие, защото искам да докажа онова, което казвам, на всеки разумен човек, който е готов да слуша. Считате ли, че през 1898 г. това нямаше да се превърне в новина в „Ривю енд Хералд“ и „Знамения на времето“, ако Елън Уайт беше променила становището си? Мислите ли, че нямаше да се превърне в новина? Знаете ли, чел съм „Знамения на времето“ и „Ривю енд Хералд“, разглеждал съм ги, разглеждал съм ги, разглеждал съм ги, и няма дори малко прошепване за това, че Елън Уайт променила становището си.
1899 г. - нито дума.
1900 – нито дума.
Въпрос на факт е, че никой не промени становището си, с изключение на Джон Келог. Той каза:
„Сега вярвам в Триединството.“
А всички около него казаха:
„Какво не е наред при теб?“
Никой не каза:
„О, чудесно, защото всички ние също вярваме в него.“
Никой не каза това!
1901 г. - в църквата навлиза криза, хората започват да казват:
„На Елън Уайт не може да се разчита повече, защото тя слуша някого.“
Кой казва това? Келог. Келог! И тогава същото мнение беше поето от А. Т. Джоунс. Тези двама мъже сами имаха големи проблеми в духовен план. И тогава по-нататък те спечелват Уагонър, това е много жалко. Тези мъже, които Бог употреби по мощен начин, сега тримата са заедно във вършене на нещо, от което тази църква не се нуждаеше.
Добре, няма да правя преглед на тази история. Искам да ви напомня, че те спечелиха Уили. Спомняте ли си това? Не знам дали вече сме публикували това в Интернет или не, но Ф. С. Гилберт проведе интервю с Елън Уайт и разполагам с интервюто тук. Той каза, че когато я попитал за „всегдашната“, тя казала:
„Да. Дяволът организира това.“
[„Цялото това нещо е схема на дявола“ (интерво в „Света Елена“, 8 юни 1910 г.).]
Дяволът, каза тя, стои зад това. Не това каза Даниелс, когато той заяви, че интервюирал Елън Уайт. Съмнявам се, че наистина е направил това. Все още няма да се впускам в това. Но фактът е, че Елън Уайт каза на Ф. С. Гилберт:
„Те спечелиха Уили и това направи нещата трудни за мен.“
Ето защо тя повече не заговори за „всегдашната“. Но тя ни остави достатъчно, за да разберем. Причината да ви казвам това е защото когато спечелили Уили, сега той бил на погрешната страна на въпросите. И Елън Уайт не знаеше точно как да се отнася с него, имайки това становище. Ето основното нещо, което искам да заявя с всичко това: Уили Уайт през 1935 г. (разполагате с датата), през 1935 г. написа писмо в отговор на някой си брат Кар за някои въпроси, единият от които се отнасяше за Светия Дух.
1935 г. Ако Елън Уайт е променила становището си още през 1898 г., какво бихте очаквали да е било то преди смъртта ѝ? Разбира се, той също не казва и дума за това тя да е променяла някога становището си. Но ако беше променила становището си, той щеше да каже нещо. И дори ако не го беше казал преди смъртта ѝ, това е 1935 г. - сега е времето да изясни всичко. Ясно е, нали? Ще прочета тази част от писмото, в което той обсъди това – Светия Дух – през 1935 г. Всичките ни учени казват, че църквата не била тринитарна. Нека видим дали Уили Уайт знаеше нещо за това през 1935 г. Сега чета:
„Твърденията и аргументите на някои от нашите служители в усилието им да докажат, че Светият Дух е отделно същество, каквито са Бог Отец и Христос, вечният Син, са ме смущавали, а понякога са ме и огорчавали. Един популярен учител каза: „Можем да Го считаме за Приятеля, който е тук долу и движи нещата. Смущенията ми се намалиха малко, когато научих от речника, че едно от значенията на „персоналност“ беше „характеристики“. Това е заявено по такъв начин, че заключих, че е възможно да съществува персоналност без телесен образ, която да е притежавана от Отец и Сина. Има много библейски стихове, които говорят за Отец и за Сина, и отсъствието на библейски стих, който да споменава по подобен начин обединеното дело на Отец и Светия Дух или на Христос и Светия Дух ме е довело до това да повярвам, че духът без индивидуалност бил представителят на Отец и Сина из вселената и именно чрез Светия Дух Отец и Неговият Син пребъдват в сърцата и ни правят едно със Себе Си” (Уили Уайт, 30 април 1935 г.).
Беше ли Църквата на адвентистите от седмия ден тринитарна по време на написването на това писмо? Невъзможно е! Ако е била такава, той не е знаел нищо за това. Това е 1935 г.! Почакайте да видите следващия път, в който някой от нашите учени цитира това писмо в своите книги. Да. Не притаявайте дъх. Това писмо унищожава цялата им концепция. Това е Уили Уайт!
И така, прочетох това първо, защото днес предстои да погледнем назад във времето към 1919 г. Преписите от 1919 г. доказват, че Църквата на адвентистите от седмия ден не била тринитарна. Те доказват това! Има няколко начина, по които го доказват и предстои да разгледаме един, два или може би три от тях. Искам да знаете, че няма начин учените да покажат, че тази деноминация вярвала в Триединството като деноминация през 1919 г. или през 1935 г. Трябва да стигнете до около 1940 г. преди нещо да започне да се изменя и през 1946 г. направиха това за първи път. Така че ако само знаете малко история, не ме интересува с кого говорите – с проповедник, с президент на конференция, с когото и да е... с учен в семинарията, поискайте от него да докаже от ръкописи, че цялата деноминация била тринитарна преди 1940-те години. Това е предизвикателство, което публикувам в мрежата, защото те не могат да го сторят.
Добре, нека сега разгледаме 1919 г., нека се върнем там. Сега разполагам със списък на всички присъствали там хора, с възрастта им, с местоработата им и с поста, който са заемали – преподаватели, президенти и всичко това. Но според мен най-важното нещо са възрастите. Вижте възрастите на всички присъстващи там и как се отнесоха те към нещата.
Прескот беше на около 62-годишна възраст, някъде там.
Старейшина Болман беше на 66-годишна възраст и беше първият, възпротивил се на Прескот на тази среща. На него не му харесваше какво правеше Прескот – можете да видите това в коментарите му. Той беше много учтив, каквито вярвам, че са били всичките членове. Но той видя какво се случваше и трябва да започна да чета част от обмена на реплики между Болман и Прескот, и нека видим как ще се развият нещата. След като изслуша Прескот съвсем накратко, Болман долови някои неща, които Прескот вършеше, и на него не му харесваше, че Прескот не се придържа към Библията. Той започваше да огласява... Няма да казвам какво започва да огласява той, поне що се отнася до моето виждане, нека видим какво каза Болман. Той каза (2 юли):
„Бих желал да попитам: мислиш ли, че е необходимо или дори полезно при дефиниране на християнска доктрина да излизаме извън Новия завет за термини, които да употребим в дефиницията?“
Той преследваше нещо. Не му харесваше нещо, което чу Прескот да казва, затова каза:
„Нужно ли е да излизаме извън Библията за дефинициите си?“
Прескот се издаде точно след като той каза това. Прескот каза:
„Какво имаш предвид? Имаш предвид, че е необходимо да се обърнем към речниците ли?“
Болман каза:
„Не. Не това имам предвид.“
Затова Прескот попита:
„Какво тогава казваш?“
Той мислеше, че сега ще сплаши този човек и ще го накара да замълчи, защото сега щеше да се изправи и да застане отпред, така че всички да могат да го видят. Но този човек не беше страхливец. Този човек беше истински адвентист от седмия ден и беше заемал много големи постове и продължаваше да заема такъв. По онова време беше помощник-редактор на сп. „Либърти“, така че това го поставяше в една компания, работейки с А. Т. Джоунс. Добре. И така, нека видим какъв беше отговорът му на въпроса на Прескот:
„Речници ли имаш предвид?“
„Не.“
Ето цитата на Болман:
„Писанието казва, че Христос е Единородният...“
Ето! Имаме го тук – Прескот не беше употребил този термин, но Болман го спомена. Той знаеше какво правеше Прескот. Той каза:
„Писанието казва, че Христос е Единородният на Отец. Защо да отиваме по-далеч от това и да казваме, че Той бил „съвечен“ с Отец и да казваме също, че да се поучава друго е арианство?“
Той улови две неща, които Прескот вършеше. Прескот казваше, че Исус не е Единороден в смисъла на това да е имал начало на съществуването Си и също така казваше, че всеки, който вярва в това, е арианин. А това не се харесваше на Болман, защото той вярваше, че Исус е Единороден, а не беше арианин. Но никой друг не беше казал и дума освен него. Той единствен каза:
„Имам въпрос.“
Затова ето ни сега тук – Болман... Прескот и още 64-ма мъже... 63-ма други мъже. Добре. Прескот каза:
„Според мен изразът „Аз Съм“ е еквивалентен...“
Не можете да си спомните всичко, което съм казвал тук в продължение на няколко години, но в един момент прочетох от писанията на пионерите, че думата „еквивалентен“ е термин на пазещите неделята, който бяхме възприели. Само ви напомням. Думата е спомената отново тук. Прескот каза:
„Според мен изразът е еквивалентен...“
Пионерите не харесваха тази дума. Ясно е, нали?
„Според мен тези изрази, докато не употребяват термина „съвечен“, са еквивалентни в значението си. Това извиква целия въпрос за връзката на Сина спрямо Отец.“
Следователно, Прескот знае какво прави, знае накъде отива, но Болман забеляза това твърде скоро, твърде скоро. Няма да чета следващите му коментари, те малко размътват водата. Искам да стигна до мястото, на което те отново навлизат в спор. Тогава Болман, след пълните коментари на Прескот, се намесва и казва:
„Според мен би трябвало да се придържаме към библейските дефиниции.“
Той не е никак впечатлен от всичко, което каза Прескот. Сякаш просто каза:
„Не, не, не – нищо от това не действа.“
„...би трябвало да се придържаме към библейските дефиниции.“
И мисля, че към този момент той вече се възпротивяваше на Прескот, защото едва следващото нещо, което казва Прескот, е:
„Ние приемаме израза „съвечен“ и това е по-добре.“
Не знам колко по-агресивен можеше да бъде той в онзи момент. Но забелязахте ли, че той каза „ние“? Кои са тези „ние“. Мисля, че той знаеше кои са тези „ние“, защото предстоеше те да започнат да говорят, точно след него. Предстоеше те да започнат да го подкрепят и те си мислеха, че събирайки малката си войска ще накарат Болман да се посвени и всички, които може би мислят същото, да замълчат. Тук се води война! Но това просто е начинът, по който се разиграва тя, а не съм видял някого да забележи, че това да се случва. Но в края на цялото това нещо, на всички тези дни, Даниелс каза:
„Имахме чудесна духовна сесия. Всички бяха вежливи и любезни, и всички сме в съгласие.“
Това е изумително за мен – че човек можеше да седи по време на всичко това и да измисли такова изказване. И ще ви покажа мястото, на което самият той се изнерви, ще ви го прочета.
„Ние приемаме израза „съвечен“ и това е по-добре.“
Знаете ли, трябва да е по-добре, защото именно това поучава църквата днес. Това се намира на уебсайта на Генералната конференция, „съвечен“. Затова вместо да заемат страната на Болман, който каза да вземаме дефинициите от Библията, те преминаха на страната на Прескот, който пък беше на страната на пазещите неделята. Когато употреби термините „Отец“ и „Син“, той нямаше предвид онова, което разбираме ние под „Отец“ и „Син“. Говореше в метафоричен план, по точно същия начин, по който говорят новите книги, излизащи от семинарията:
„Това е метафора, не можете да го направите буквално.“
Едва тази сутрин прочетох думите на (мисля, че беше) Майк Фандъл, който казва:
„Проблемът тук е, че хората приемат тези неща буквално.“
Да, проблемът се състои именно в това. Хората вярват в онова, което казва Библията, в това се състои проблемът. Добре. Последният път говорихме за Лейси. Спомняте ли си нещо за Лейси – онова, което каза за него Елън Уайт, когато беше на 25-годишна възраст? Първото нещо, което имаме, се намира в „Избрани вести“, кн. 1, където в общи линии се казва:
„Падни на колене докато се молиш. Не стой там като фарисей. Коленичи!“
Тя каза:
„Откъде научихме всичко това?“
Тогава, на друго място, тя казва къде: в Батъл Крийк. За пет години той беше научил начина, по който правят това преподавателите в Батъл Крийк. Тогава, в „Биография“, том 4, тя каза:
„Той не е обърнат. Нуждае се от обръщане. Той не познава Библията, не е годен за служител.“
Но те въпреки това го ръкоположиха. Ще ви прочета някои части, в които тя казва, че той мисли, че знае всичко и може да прави всичко Той има да учи всичко. Това е Лейси! По-нататък той започна да си проправя път нагоре в йерархията и стана президент на колежи. Да, той придоби постове. Това е същият Лейси, за когото Елън Уайт каза всички онези неща. Нека видим как узнавам това. Ще започна да чета онова, което каза той през 1919 г. Това е същият Лейси. Ето:
„Ако Исус е божествен, Той трябва да притежава тази съществена характеристика и затова съм се осмелявал да кажа, че Христос е абсолютно съвечен с Отец. Не можете да кажете, че в някаква част от времетраене Синът се е появил и преди това не се е появявал.“
Сигурен съм, че той никога не е казвал нещо такова на среща на работниците преди. Но Прескот го е казвал и сега той предстои да го каже, затова има двама такива и само Болман досега казва нещо друго. Само Болман дотук е казвал:
„Но пионерите и Елън Уайт казват...“
Но сега имаме член на Генералната конференция и Лейси, които казват, че пионерите грешали. Точно това бяха казали и двамата току-що – пионерите грешали, били в грешка, били ариани. Така че сега Лейси е на страната на Прескот, на това събрание. Това се превръща в доста голяма среща, а не сме стигнали доста далеч в нея. Той продължи:
„Аз просто заявявам онова, което преподавам.“
Преподавател в училища на адвентистите от седмия ден преподава онова, в което деноминацията не вярва? Това е същият Лейси, на когото говореше Елън Уайт. Той не познава Библията, това каза тя:
„Ти не познаваш Библията.“
Ето това преподава той – онова, което не знае за Библията. И можете да си представите учениците на неговите занятия... как щяха да узнаят те, че той не преподава адвентизъм от седмия ден? Как се очаква да узнаят това? И всеки, който вярва на онова, което е казал той, сега ще излезе в света и ще каже:
„Ето в това вярват адвентистите.“
И самите те ще повярват на тази лъжа и ще я преподават на всекиго, на когото се натъкнат. Виждате ли какво се случва тук, през хиляда деветстотин... Тук чуваме доста неща. Той казва:
„Искам да знам дали това е така.“
Президент на колежа „Нюболд“ (!) иска да узнае дали онова, което преподава, е така. Защо го преподава, ако не знае дали е така? Но по-големият ми въпрос: как така деноминацията не знае, че той не преподава онова, в което вярва деноминацията? Чувам, че могат да те освободят от длъжност за такива неща. Нещо много странно става тук, а ние вземаме само части от него. Отново уловен.
„Именно за това се отнася този събор.“
Кой му даде правото да каже за какво се отнася този събор, ако не е вземал участие, когато го планирали?
„Аз казвам, че Бог винаги е бил в съществуване. Също както светлината винаги е със слънцето, светлината идва от слънцето; и така Исус винаги е бил с Бога като винаги е царувал заедно с Него.“
Това е 1919 г.
През 1935 г. Уили Уайт изрази несъгласие с него. Виждате ли връзките? Не можете да направите история от онова, което казват трима души. Те наистина са измамени в много области и хората, които ги цитират, са дори още по-измамени.
Продължавам:
„Към първия и единороден син имаше особено нежно чувство [ето! това е синът, когото Лейси познава]...”
„...имаше особено нежно чувство и за да се посочи чудната любов на първото лице на Божеството към второто се употребява този израз [Божият Син]; никога за да посочва, че синът влязъл в съществуване след бащата.“
През 1919 г. той поучава прилягащ на пазенето на неделята тринитари-зъм. И при това той го казва пред водещите лица в деноминацията, пред 65 от тях. И какво, предполагате, се случва с някои от тези хора? Те никога не бяха чували такъв човек – претендиращ, че е адвентист от седмия ден и казващ неща, прилягащи на хора, които пазят неделята. И съм сигурен, че главите на слушателите били замаяни. С изключение на Прескот, защото той вече беше обмислил нещата, много отдавна. Това беше лъжа, просто той никога не го каза. Там е и Даниелс. Той не казва много, но е част от тълпата. Той е президентът на църквата! Така че само четири години след смъртта на Елън Уайт можем да започнем да виждаме бъркотията, в която се намираме. Още тогава те вече бяха на мястото, на което се намираме ние днес, сега официално. Те се опитваха да направят така, че това да се случи. То още не се беше случило. Но днес това се е случило и е налице. Но това е същата бъркотия, която те създаваха. Ние днес сме продуктът на онова, което четем. И така, сега той ще завърши коментарите си. Знаете ли, Болман трябва да е седял там и да се е чудил:
„Откъде дойде този човек и как така всички слушат това?“
Да. Мога да видя как той и няколко други човека седят там – хора, които знаеха истината.
„Какво става тук? Какво става тук?“
И така, тогава Лейси казва:
„Според мен не трябва да поучаваме, че имало време, когато Той произвел друго същество, наречено „Синът“.“
Не трябва да поучаваме това. А именно това казва Библията. Следователно, не бива да преподаваме Библията, а трябва да преподаваме онова, което преподават пазещите неделята.
„Синът е наречен „вечен“ заедно с Отец – друга личност, живееща с Него, втори интелект на това Божество. Връзката помежду им е изразена чрез нашите човешки думи „баща“ и „син“. Единият бил първи по ранг, вторият – втори, а третият – трети.“
Не знам как той ще направи така, че това да проработи, той никога не го обяснява, но определено казва, че това няма нищо общо с бащите и синовете на тази планета.
Добре. И така, онзи Лейси, за когото четохме миналата седмица, е същият Лейси през 1919 г. Това е двадесет години след публикуването на „Копнежът на вековете“. Запомнете това. Разглеждаме нещо, което се случва тук по отношение на термините „баща“ и „син“, „Божия Син“, „Единородният“. Дали това звучи сякаш цялата църква била тринитар-на, въз основа на онова, което четем? Защо тези хора обсъждат това, ако това беше решено за цялата деноминация от книгата „Копнежът на вековете“ през 1898 г.:
„Ще изменим позицията си, защото Елън Уайт я измени“?
Тя никога не измени позицията си. Деноминацията никога не измени позицията си. Те се опитват да направят това през 1919 г., отварят вратите. Но не отварят вратите много нашироко, защото има хора, които знаят какво поучава адвентизмът от седмия ден и че това не е то.
Добре, нека премина на друго място. Добре. Отново започвам с Лейси, на 6 юли:
„Никога не е имало време, когато Синът да не е съществувал. Ако думата „Син“ ни озадачава, нека помним, че това е собствената свещена дума на самия Бог за представяне на Неговата любов към онова второ лице на Божеството.“
С други думи, това е начинът, който Бог избра да съобщава, ако обича някого – нарича го „син“. Това е нещо, свързано просто с пазене на неделята. Това се намира из цялата им литература. И така, той продъл-жи:
„Исус е откровението. Той е Божият Син, което не означава, че Той излязъл и се развил от Него, нито че съществува друга майка...“
Какво направи той току-що? Какво направи той току-що? Откъде взе той думата „майка“?
„...не мога да не бъда конкретен; Неговото съществуване обхваща вечността и не можем да се спрем на какъвто и да е момент в миналото на вечността, в който да е започнало Неговото съществуване, повече, отколкото да се спрем на никакъв момент в бъдещето, в който Той няма да съществува.“
Ако искате метафори, това е смесена метафора. Това няма да подейства. Не знам как разумен човек може да смеси тези две мисли – „минало на вечността“ и „бъдеще на вечността“. Това са две различни неща. Но думата „майка“... защо изобщо я употреби там? Той се присмива на всекиго, който вярва, че Исус е Единороден Син. Това е сарказъм. Ужасно нещо е да се спомене това на такова събрание, но той го е направил.
„Когато повдигнем въпроса за произхода на Сина, ние казваме...“
Той казва „ние“. Хм... Трябва да наблюдавате за тези неща - кой казва „ние“. Прескот го каза, а сега го казва той (защото и двамата, които се изказват, присъстват там). И на това събрание има още такива. През 1919 г., четири години след смъртта на Елън Уайт, те се подпомагат взаимно, за да внесат Триединството в църквата. И това не е единстве-ното нещо, което внасят. Даниелс се е опитвал да внесе новата „всегдашна“ – онова, което преподаваме ние в църквата днес. Ние не преподаваме „всегдашната“ от дните на Елън Уайт. Имам предвид, че има толкова много направления, по които мога да поема във връзка с това. Тук говорим едва за едно нещо. Църквата на адвентистите от седмия ден днес не е Църквата на адвентистите от седмия ден на пионерите и Елън Уайт; и това може да се покаже по множество различни начини. Има причина да правим преглед на всичко това – опитваме се да разберем дали има решение, дали има нещо, което може да се направи, на което можем да обърнем внимание, и Бог да употреби онези, които обръщат внимание.
Добре. Продължаваме. Спомняте си, че през 1904 г. Елън Уайт каза - „Специални свидетелства“, серия Б, номер 2, стр. 16:
„Не се мамете. Мнозина ще отстъпят от вярата...“
Каза го тя! Тя не каза:
„Знаете ли, съществува възможност да се случи нещо по-нататък, ако не внимаваме.“
Но тя не каза това. Каза:
„Не се мамете. Мнозина ще отстъпят от вярата...“
Погледнете, Бог ни каза, може би трябва да повярваме на това.
„...и ще слушат измамни духове...“
Какви са духовете сега?
„...и бесовски учения.“
Ето! Не си го измислям. Много адвентисти от седмия ден ще отстъпят от вярата като ще слушат измамни духове и бесовски учения.
„Сега имаме пред себе си Алфата...“
Това каза тя. Ако този човек бил там по нейно време, кой бил той? Спомняте ли си какво имаше да каже тя за това? По-добре се върнете и прочетете внимателно „Специални свидетелства“, серия Б, номер 2 и номер 7, защото се докоснахме до това. Тя говореше на Даниелс, на Прескот и на Келог. Върнете се и прочетете внимателно какво каза тя. Тя каза на Даниелс:
„Само защото си президент това не означава, че си цар, не означава, че си владетел и ще стане на твоето. Откажи се от тази фалшива „всегдашна“. Остави книгите на мира.“
Спомняте ли си това? Ръкопис 1 – А. Тя каза:
„Остави книгите на мира.“ („Ръкописи“, том 20, стр. 20, пар. 2).
Това се погрижва за Урия Смит.
„Остави книгите на мира.“
Това означава:
„Не се докосвай до изявленията против Триединството. Трябва да запазиш неприкосновеността.“
Тя видя, че всичко това наближаваше. Но
„те спечелиха Уили; това направи нещата трудни за мен“.
Кавинес. Готови ли сте за Кавинес? Това е продължавало с дни, с дни и дни, този словесен обмен, защото това не е една група хора, която да е в съгласие за всичко, както каза Даниелс. Някои хора се изправяха и казваха:
„Почакай малко. Можеш ли да ми обясниш това? Какво казваш?“
Да.
„Какво да кажем за това?“
И докато се намеси Кавинес Прескот, Даниелс и Лейси постигаха своето, защото те просто надвиваха над всички и казваха:
„Би трябвало да бъде така“ и „не може да бъде така“.
И това объркваше хората, защото те не бяха изучавали истински защо Исус е Божият Син, виждате. В това се състоеше проблемът – те не притежаваха устойчиво, солидно библейско познание. Те просто имаха едно мъгляво:
„В това съм вярвал винаги, но не мога да го обясня съвсем.“
Прескот беше готов за такива хора. Той беше изучавал книги на пазещи неделята лица с години, години и години и разполагаше с всички отговори. Всички те се намират в книгата на Уидън. И така, на сцената идва Кавинес, Леон Кавинес. Опитвал съм се да направя проучване за него, за да видя кой бил той в действителност, защото това бил истински мъж. Не попадате много често на такива хора. Той беше пропуснал първите части на срещата, не беше проследил нещата. Но ето го и него, той най-сетне сяда и започва да слуша. И той внезапно осъзнава случващото се, просто го осъзнава. Затова той се намесва и казва:
„Пропуснах голяма част от разискването и не знам дали идеята е, че трябва да приемем т.нар. доктрина за Триединството или не.“
Ето какво казва:
„Не знам какво се случва тук, но Триединството ли обсъждаме или се очаква да решим дали ще вярваме в Триединството?“
Очевидно те не вярват в това, нито пък вярва той. Схващате ли това? Той пристигна на срещата със закъснение и трябваше да придобие поглед за ситуацията.
„Те говорят за Триединството. Ние не вярваме в това.“
Затова той ги попита:
„Дали тук обсъждаме дали да вярваме в него или не?“
Не съм виждал пазещ неделята човек сред нас (и когато казвам „пазещ неделята човек“ имам предвид „тринитарист“) някога да цитира това. Никога!
И така, той доби представата, че тук те може би правеха именно това. И така, сега имаме нетринитарист, който ще се изправи и ще зададе някои въпроси. Той не знае какво е направил Болман. Той е вторият, вторият нетринитарист – истински адвентист от седмия ден. И така, сега той казва:
„Лично аз не съм могъл да приема т.нар. тринитарна доктрина – т.е., както се представя обикновено, че има три лица в Божеството и че винаги е имало три. Ако доктрината е това, не мога да се съглася съвсем с нея, защото вчера четох в Библията, в книгата Йоан, която е книгата, разкриваща ни божествеността на Христос, и прочетох доколкото можех всичко, което Христос каза за Себе Си. Без да противореча на онова, което Той каза за Себе Си, не мога да се съглася с доктрината.“
Сега Прескот седи там, а също и Лейси и Даниелс:
„Колко скоро можем да накараме този човек да престане?“
Но той не се кани да престане. Той има да каже някои неща. Нека видим какво казва той:
„Според както аз разбирам това, Неговото изявление за божествеността Му почива на Неговата синовност...“
Именно до това достигнахме преди месеци и месеци – че синовността на Исус почива на Неговата божественост и Неговата божественост почива на синовността Му. Тези неща вървят ръка за ръка. Не можете да имате Син без Той да е Божествено същество. Тук той започва разисква-нето с тях и казва:
„Това каза самият Исус.“
Нали така? Именно в това вярвам аз. Исус крепеше всичко, което твърдеше, на Своята синовност.
„...и не мисля, че има каквото и да е нещо в книгата Йоан, което да е споменавано по-постоянно от синовността. Не мога да повярвам, че двете лица на Божеството са равни...“
Две. Дали Църквата на адвентистите от седмия ден е тринитарна в момента на говоренето на този човек? Невъзможно е, защото този човек говори като служител, преподавател в адвентизма от седмия ден.
„...Отец и Синът – че единият е Отец, а другият – Синът, и че може също така да бъдат обратното.“
С други думи, именно в това вярва един тринитарист – можете да им смените местата. Той казва:
„Не можете да направите това.“
И мога да видя как сега Даниелс, Прескот и Лейси просто правят нервни движения. Това не е в бележките, а се вижда. Стенографите не водят такива бележки. Те не записват езика на тялото му. Добре. Когато... Той казва:
„Има още едно изявление, което прави Той [Христос]. Той казва, че Отец, Който има живот в Себе Си, даде на Сина да има живот в Себе Си. Кога се е състояло това не знам, но вярвам, че то се е състояло някога в далечното минало във вечността.“
Разбира се, че той говори за Йоан 5:26. Но ето го него – представящ Библията на всички тези мъже, които би трябвало да знаят за всичко това. И той просто говори. Той казва:
„Това се казваше в Библията.“
Той не знае, че ние не употребяваме библейски дефиниции, а използва-ме „съвечен“ и това е по-добре. И така, той казва:
„Трябва да приема Христовата дума по отношение на това...“
Спомнете си това следващия път, когато говорите на някого и той ви представи всички аргументи, прилягащи на хората, които пазят неделята. Просто му кажете:
„Трябва да приема Христовата дума по отношение на това.“
И просто сте отправили предизвикателство:
„Намери ми къде Христос казва нещо за това, че три лица в едно правят бог. Просто ми покажи това в Библията. Покажи ми това в Духа на пророчеството. Не ходи при пазещите неделята, всички те го казват и не искам да чувам какво поучава Католическата църква. Не искам да чувам какво поучава Методистката църква. Не искам да чувам какво поучава Баптистката църква. Не искам да слушам цялата им свързана с пазенето на неделята история. Библията и Елън Уайт!“
Но го накарайте да потърси онова, което вие желаете да знаете, а не онова, което той желае да каже, защото ще започне да тълкува погрешно всеки библейски стих и всяко изявление от Елън Уайт, до което може да се добере. Фрум ги научи как да правят това. Сега вие го накарайте да потърси:
„Ето нещо, което аз искам да науча – изявление, в което се казва, че има съравно, съвечно нещо три в едно, наречено „Бог“. Дай ми библейския стих.“
Това не може да се направи, така че това е краят на разговора. И следващият път, когато той дойде с друг цитат от Духа на пророчеството:
„О, Исус притежаваше „живот – изначален, незает от никого и не произтичащ от никого“,
казвам:
„Почакай малко. Това не отговаря на въпроса ми. Първо отговори на моя въпрос.“
Но той казва:
„Не искам да слушам това.“
„Отговори на моя въпрос!“
Това никога няма да стане. Тези хора ще се върнат с милион цитати, които нямат нищо общо с истинския въпрос. Ето така учи хората дяволът:
„Има само една истина, но аз разполагам с милион заблуди.“
Милион, а може би и повече от това.
И така, сега имаме Кавинес – човек, който казва:
„Но пионерите казват...“; „но Елън Уайт казва...“; „но Библията казва...“
Но те не можеха да го накарат да замълчи. Той си спомни още нещо, което пожела да каже, затова отново направи изказване. Цитат:
„Тогава следва и другото изявление – че Той беше получил слава от Своя Отец. В молитва Той каза, че Негово желание е учениците Му да видят славата, която имал у Отец и която Отец Му беше дал. Тя не беше нещо, притежавано от Него през цялата вечност, а по някое време Отец Му беше дал Божията слава. Той е божествен, но е божественият Син. Не мога да обясня по-нататък от това, но не мога да вярвам в т.нар. тринитарна доктрина за трите лица, които винаги съществуват.“
Така че той просто беше дошъл ненадейно на конференцията от 1919 г. и просто беше нанесъл удар, с който Прескот, Даниелс и Лейси ще трябва да се борят, за да бъде на тяхното отново и те никога не успяват, не могат да надделеят над този човек и над Библията. Сега те не могат да направят онова, към което са се запътили, не могат да го осъществят през 1919 г. Този човек беше воден от Бога да разпусне събранието и той направи това само с няколко думи. Той не промени ничие мнение, но определено възпрепятства това събранието да извърши онова, което дяволът желаеше да се извърши.
Ти ме попита за... мисля, че някой ме попита за Кавинес. Може би не, може би просто имам това на ум. Нека ви кажа кой беше Кавинес. След това събрание той беше секретар на отдел към Латинския съюз. Беше директор на Seminaire Adventiste du Saleve, беше секретар по Съботното училище и образованието към Европейската дивизия. Беше и в Южно-европейската дивизия. В 1952 г., когато се пенсионира, той стана професор по библейски езици към колежа „Пасифик Юниън“ (PUC).
Колежът „Пасифик Юниън“ е интересно място; след време мога да направя изследване на това. Това е човекът, който се изправи през 1919 г. Един силен човек! И той направи за Бога нещо, което много малко хора на земята са правили някога – опита се да спаси цялата си църква. И говореше истината. А днес никой не говори за него, с изключение на хора, които разбират в какво вярваха пионерите. За учените Кавинес не е нищо – той бил от погрешната страна на оградата. Всъщност самият той трябва да е бил „арианин“! Пет години преди смъртта му има доклади, които казват, че той все още говорил за Исус като за божествения Син на Бога.
И така, Когато Кавинес седна, Даниелс се изправи и каза:
„Престанете да водите бележки.“
Така че не знаем какво се е случило в последствие. Те трябваше да поправят това.
„Човече, ти ни обърка срещата!“
Така че никой не би да каже какво е казал Даниелс, но имам доста добра представа. Той се е опитал да успокои всички, сигурен съм, защото разполагам със стенографските му бележки от по-късен момент, в който той казва на хората именно това. След като събранието е приключило и това вече се е случило, те не можели да го върнат назад Те не можели да го върнат, както им се искало. Даниелс каза следното... Стенографът написа следното и това е всичко, с което разполагаме, по отношение на причината защо Даниелс направи онова, което направи, и как се видя това на цялата група. Ето какво написа стенографът:
„Тук старейшина Даниелс направи някои предложения делегатите да не стават неспокойни, защото изучаваме тема, която не можем да схванем. Той помоли на тези неща да не бъде правен препис.“
Стенографите ни предоставиха две неща и Даниелс не можа да ги върне, те вече ги бяха записали. Той каза:
„Положението не се облекчава. Успокойте се. Не се вълнувайте понеже Кавинес и Прескот не са в съгласие помежду си, а се очаква всички ние да сме една и съща църква. Не ставайте неспокойни тук.“
Това са неговите думи. Другото [разкритие] беше:
„Тук изучаваме тема, която не може да бъде разбрана.“
Това е свързано с пазене на неделята учение от край до край. От край до край! Именно това казва всеки тринитарист:
„Не можем да разберем тази тайна.“
Даниелс го каза през 1919 г. Той беше тринитарист. Не знам кой още е забелязал това, но виждам, че той слага край на срещата и казва:
„Не можем да разберем това.“
Той употребява тринитарна лексика, защото е усвоил тази линия на мислене. Не обвинявам Даниелс, а чета думите – това са същите думи, които съм чувал от всеки тринитарист. От всеки един, без изключение. Няма тайна по отношение на три в едно, има само абсурд. Няма тайна за Отец и Сина – единият идва преди другия. Няма тайна. Всички пионери знаеха това. Елън Уайт го знаеше, Библията го поучава. Няма тайна. Само за тринитаристите има тайна, защото това е безсмислица.
Б-е-з-смислица.
Ясно е, нали? Това е начинът, по който някой голям, добър философ (а има някои такива) се отнася към абсурдите. И така, ето го Даниелс, който казва, че това е тайна.
Котрел. Сигурен съм, че сте чели Котрел. Именно той казва:
„Библията казва това и аз ѝ вярвам.“
„Библията казва това и аз ѝ вярвам.“
„Библията казва това и аз ѝ вярвам.“
„Библията казва, че Исус е Божият Син и аз вярвам на това.“
И той представя своя дълъг списък. Той направи много неща. Написа някои наистина хубави неща.
Ще прочета нещо, което беше отпечатано в „Ривю енд Хералд“, 1 юни 1869 г.:
„Всички изглежда мислят, че трябва да я поддържат [доктрината за Триединството]…”
1869 г.!
„...но всеки притежава пълна свобода да поеме по свой собствен път в съвместяване на нейните противоречиви твърдения; и оттук следва поддържането на множество възгледи по отношение на него от неговите приятели, всички от които са ортодоксални, [каквито сме и всички ние], докато се съгласяват поименно с доктрината.“
С други думи, те не са в съгласие за каквото и да е нещо, в което вярват във връзка с него. Не могат да бъдат в съгласие, никой не го разбира. Но те нямат проблем с това, при условие, че казвате:
„Вярвам в Триединството.“
И след това никой не задава въпроси.
„Добре, ти вярваш в Триединството. Не ни е грижа в какво вярваш, само кажи, че вярваш в него.“
Фандъл имаше да каже следното (през 1999 г., сега сме в наше време)... Предполагам, че е по-добре да не навлизам в част от това. Просто се дразня силно от тези хора, които се изправят пред всички адвентисти от седмия ден и казват:
„Аз ще ви кажа в какво да вярвате.“
Това просто ми казва, че щом са му позволили да направи това те не знаят нищо.
Нека ви прочета какво каза той през 1999 г.:
„Това разискване посочва, че 20 години след ясното изявление на Елън Уайт относно вечната божественост на Христос и Неговото абсолютно равенство с Отец мнозина в църквата все още поддър-жали представата, че Христос, макар и божествен, имал начало.“
Знаете ли какво каза той току-що? Дори той не знае какво каза току-що – че тази църква, през 1919 г., не била тринитарна. Това каза той току-що, след изучаване на документа и писане върху него – че мнозина, мнозина в църквата все още
„поддържали представата, че Христос, макар и божествен, имал начало“.
По времето, когато Елън Уайт написа тази книга, всеки лидер в църквата вярваше, че Исус е Божествено Същество и че е Божият Син. В църквата в „Батъл Крийк“ през 1904 г. беше казано именно това – именно в това вярвате, когато станете адвентист от седмия ден. Урия Смит умря през тази година, но в предната година името му беше в списъка, защото той беше член на тази църква. Не ме е грижа как подхождате към това, не можете да приведете исторически факт или документ, в който да се казва, че деноминацията вярвала в Триединството. Не е възможно, защото не вярваше. И ако всичко, с което разполагахме, беше писмото на Уили Уайт през 1935 г., това щеше да бъде достатъчно. Но има много, много, много писма и много, много хора през годините, до около 1940 г., според които е много ясно, че тази църква не била заела становище на тринитаризъм. Защото членовете не знаеха за това и то не се случи до 1946 г. И така, все още не сме разглеждали случилото се през 1946 г., първото становище на църквата във връзка с това, но то не стана официална доктрина на деноминацията на адвентистите от седмия ден до 1980 г.
Да. 1980 г.
Няма да ви питам кога сте кръстени, но когато сте били кръстени... повечето хора в църквата днес са кръстени преди Триединството да се превърне в официално становище на църквата. Така че къде ги поставяше това?
Лично аз бях кръстен в тази църква през 1960-те години и през ‘60-те години църквата не беше тринитарна. Затова аз все още съм верен на църквата, в която бях кръстен. Променила се е църквата, а не аз. Аз познавам църквата, в която бях кръстен и мога да се върна към всички писания – на кръщелния сертификат и цялото това нещо, и да покажа, че тази църква все още не беше заела официално това становище. И така, когато ме подгонят ще им напомня:
„Никога не съм се подписвал на вас. Подписах се на истинската църква.“
И ако искате да се отървете от мен можете да го направите, защото аз така или иначе не съм ваш член. Верността ми беше дадена на Исус Христос, беше дадена на популяризирането на Третата ангелска вест, беше с вярване на писанията на Елън Уайт като средството, употребено от Духа на пророчеството, и беше дадена на това да стана член на църквата, която разбираха пионерите. И не съм се отказал. Това все още съм аз. Това все още е моето становище. И не виждам никакво основание защо трябва да се откажа от него в близкото бъдеще или дори в далечното бъдеще. И ако това не се харесва на хората, които управляват църквата днес, не мога да го променя ни най-малко, не мога да направя нищо по въпроса. Но моята работа на тази земя днес е да върна хората към времето преди 1980 г. Това е работата ми. И има много, много хора в църквата днес, които дори не са съгласни с 1980 г. и не знаят това, защото никой не насочва вниманието към нея.
И така, отидохме малко по-далеч в 1919 г. и виждаме, би трябвало да виждаме ясно, че не е възможно тя да подкрепя онова, което казват учените – че сме били тринитарни през 1919 г. Това просто не е възмож-но, само от четенето на този едничък документ. Но можете да прочетете всеки брой на „Ривю енд Хералд“, да прочетете всеки брой на „Знамения на времето“, да прочетете сп. „Либърти“. Можете да прочетете всичко, което пожелаете, от тази църква, и няма и една единствена дума, в която да се казва, че Църквата на адвентистите от седмия ден е тринитарна църква. Нито дума! Някой си измисля значителен брой неща. И членовете на скамейките вярват на това само защото не четат самостоятелно. И книгите, които се публикуват от тази църква днес, не печатат истината. Те печатат само онова, което учените им казват да проповядват.
Имаме Уидън, Муун и Рийв, но не получаваме другата страна на истори-ята [Whidden, Moon, Reeve - Trinity: Understanding God’s love, His plan of Salvation, and Christian Relationships].
Ние просто не я получаваме, тя не се намира в семинарията. Спомняте ли си миналия път, когато бяхме тук? Ако сте еволюционист, вие не вписвате в книгите си, че не вярвате в еволюцията, но дисциплината ви изисква от вас да вярвате в нея, иначе не получавате финансиране. Правителството не изпраща пари, не бивате наемани в университети. Опитайте се да бъдете наети в Църквата на адвентистите от седмия ден като кажете:
„Аз вярвам в онова, в което вярваха всички пионери.“
Съжалявам, но те не биха могли да бъдат членове днес (по думите на Джордж Найт). Те просто не биха могли да бъдат членове днес, нито пък вие. Къде е истинската Църква на адвентистите от седмия ден? О, това е труден въпрос. Къде е истинската? Боя се, че отговорът е: в ръцете на Исус. Той знае кой наистина принадлежи към Него, поучавайки действи-телната истина на адвентизма от седмия ден. И е необходимо да останем с Него.
Не искам да започвам нова тема, но часовникът тук ме подвежда. Ще преминем към... Темата е кратка. Не искам да обърквам темите. Засега ще приключим. Не искам да се впускам в повече от 1919 г., ще поемем в главата си твърде много неща.
Отче, благодарим Ти, че Твоят Дух е действителен, това си Ти; че си дал този Дух без мярка на Исус, това е Той; че Духът, който чуваме днес, Светият Дух, е Исус, Който ни говори. Няма тайни по отношение на тези неща. Ти Си направил така,че всичко да бъде записано за нас, че всичко е в Библията и Духа на пророчеството. Всичките пионери разбираха тези неща. Помогни ни. Днес ние сме само една малка група, но преди Исус да се завърне това ще бъде цялата църква. Благослови ни докато продължаваме да учим. Дай ни Своя Дух – Дух, който е благ и деликатен и при все това няма да направи компромис. Благослови ни докато се учим по начина, по който Исус ни учи. Благодарим Ти в Неговото свято име. Амин.
От какво са се променили и към какво са се променили те?
Първото, което казват тези хора, разбира се, е:
„Ами, ние станахме тринитарни.“
И те се гордеят много с това. Но въпросът ми след това е:
„Имате предвид, че ние не сме били тринитарни преди това ли?“
Какво има за казване? Ако сте се променили, така че да не сте тринитар-ни, то трябва да не сте били тринитарни преди. Така че именно това искам да разгледам – какви сме били преди. Ако не сме били тринитар-ни, има само едно нещо, което може да сме били – нетринитарни. Няма друга възможност. Не знам защо това не поразява лидерите ни днес: че ако не сме били тринитарни, защо не сме били? Учените, разбира се, може би нямат проблем с този въпрос – те просто се изказват:
„Пионерите бяха в грешка.“
В продължение на 50 години тази църква била в грешка докато на нея говорил всекидневно Божий пророк. Какъв смисъл има в това? Наистина изпитвам толкова голямо затруднение в опит да разбера хората, които се очаква да бъдат пазители на вестта на адвентизма от седмия ден. Именно те я унищожават. Това не се върши от хората на скамейките. Хората, които ходят на църква, членовете, искат да служат на Исус и мислят, че това е истинската църква, праведната църква, и изглежда никак не разбират, че сме продадени от хора, които искат да вършат собствената си воля. И така, тук казвам някои много силни думи, но правя това като предисловие, защото искам да докажа онова, което казвам, на всеки разумен човек, който е готов да слуша. Считате ли, че през 1898 г. това нямаше да се превърне в новина в „Ривю енд Хералд“ и „Знамения на времето“, ако Елън Уайт беше променила становището си? Мислите ли, че нямаше да се превърне в новина? Знаете ли, чел съм „Знамения на времето“ и „Ривю енд Хералд“, разглеждал съм ги, разглеждал съм ги, разглеждал съм ги, и няма дори малко прошепване за това, че Елън Уайт променила становището си.
1899 г. - нито дума.
1900 – нито дума.
Въпрос на факт е, че никой не промени становището си, с изключение на Джон Келог. Той каза:
„Сега вярвам в Триединството.“
А всички около него казаха:
„Какво не е наред при теб?“
Никой не каза:
„О, чудесно, защото всички ние също вярваме в него.“
Никой не каза това!
1901 г. - в църквата навлиза криза, хората започват да казват:
„На Елън Уайт не може да се разчита повече, защото тя слуша някого.“
Кой казва това? Келог. Келог! И тогава същото мнение беше поето от А. Т. Джоунс. Тези двама мъже сами имаха големи проблеми в духовен план. И тогава по-нататък те спечелват Уагонър, това е много жалко. Тези мъже, които Бог употреби по мощен начин, сега тримата са заедно във вършене на нещо, от което тази църква не се нуждаеше.
Добре, няма да правя преглед на тази история. Искам да ви напомня, че те спечелиха Уили. Спомняте ли си това? Не знам дали вече сме публикували това в Интернет или не, но Ф. С. Гилберт проведе интервю с Елън Уайт и разполагам с интервюто тук. Той каза, че когато я попитал за „всегдашната“, тя казала:
„Да. Дяволът организира това.“
[„Цялото това нещо е схема на дявола“ (интерво в „Света Елена“, 8 юни 1910 г.).]
Дяволът, каза тя, стои зад това. Не това каза Даниелс, когато той заяви, че интервюирал Елън Уайт. Съмнявам се, че наистина е направил това. Все още няма да се впускам в това. Но фактът е, че Елън Уайт каза на Ф. С. Гилберт:
„Те спечелиха Уили и това направи нещата трудни за мен.“
Ето защо тя повече не заговори за „всегдашната“. Но тя ни остави достатъчно, за да разберем. Причината да ви казвам това е защото когато спечелили Уили, сега той бил на погрешната страна на въпросите. И Елън Уайт не знаеше точно как да се отнася с него, имайки това становище. Ето основното нещо, което искам да заявя с всичко това: Уили Уайт през 1935 г. (разполагате с датата), през 1935 г. написа писмо в отговор на някой си брат Кар за някои въпроси, единият от които се отнасяше за Светия Дух.
1935 г. Ако Елън Уайт е променила становището си още през 1898 г., какво бихте очаквали да е било то преди смъртта ѝ? Разбира се, той също не казва и дума за това тя да е променяла някога становището си. Но ако беше променила становището си, той щеше да каже нещо. И дори ако не го беше казал преди смъртта ѝ, това е 1935 г. - сега е времето да изясни всичко. Ясно е, нали? Ще прочета тази част от писмото, в което той обсъди това – Светия Дух – през 1935 г. Всичките ни учени казват, че църквата не била тринитарна. Нека видим дали Уили Уайт знаеше нещо за това през 1935 г. Сега чета:
„Твърденията и аргументите на някои от нашите служители в усилието им да докажат, че Светият Дух е отделно същество, каквито са Бог Отец и Христос, вечният Син, са ме смущавали, а понякога са ме и огорчавали. Един популярен учител каза: „Можем да Го считаме за Приятеля, който е тук долу и движи нещата. Смущенията ми се намалиха малко, когато научих от речника, че едно от значенията на „персоналност“ беше „характеристики“. Това е заявено по такъв начин, че заключих, че е възможно да съществува персоналност без телесен образ, която да е притежавана от Отец и Сина. Има много библейски стихове, които говорят за Отец и за Сина, и отсъствието на библейски стих, който да споменава по подобен начин обединеното дело на Отец и Светия Дух или на Христос и Светия Дух ме е довело до това да повярвам, че духът без индивидуалност бил представителят на Отец и Сина из вселената и именно чрез Светия Дух Отец и Неговият Син пребъдват в сърцата и ни правят едно със Себе Си” (Уили Уайт, 30 април 1935 г.).
Беше ли Църквата на адвентистите от седмия ден тринитарна по време на написването на това писмо? Невъзможно е! Ако е била такава, той не е знаел нищо за това. Това е 1935 г.! Почакайте да видите следващия път, в който някой от нашите учени цитира това писмо в своите книги. Да. Не притаявайте дъх. Това писмо унищожава цялата им концепция. Това е Уили Уайт!
И така, прочетох това първо, защото днес предстои да погледнем назад във времето към 1919 г. Преписите от 1919 г. доказват, че Църквата на адвентистите от седмия ден не била тринитарна. Те доказват това! Има няколко начина, по които го доказват и предстои да разгледаме един, два или може би три от тях. Искам да знаете, че няма начин учените да покажат, че тази деноминация вярвала в Триединството като деноминация през 1919 г. или през 1935 г. Трябва да стигнете до около 1940 г. преди нещо да започне да се изменя и през 1946 г. направиха това за първи път. Така че ако само знаете малко история, не ме интересува с кого говорите – с проповедник, с президент на конференция, с когото и да е... с учен в семинарията, поискайте от него да докаже от ръкописи, че цялата деноминация била тринитарна преди 1940-те години. Това е предизвикателство, което публикувам в мрежата, защото те не могат да го сторят.
Добре, нека сега разгледаме 1919 г., нека се върнем там. Сега разполагам със списък на всички присъствали там хора, с възрастта им, с местоработата им и с поста, който са заемали – преподаватели, президенти и всичко това. Но според мен най-важното нещо са възрастите. Вижте възрастите на всички присъстващи там и как се отнесоха те към нещата.
Прескот беше на около 62-годишна възраст, някъде там.
Старейшина Болман беше на 66-годишна възраст и беше първият, възпротивил се на Прескот на тази среща. На него не му харесваше какво правеше Прескот – можете да видите това в коментарите му. Той беше много учтив, каквито вярвам, че са били всичките членове. Но той видя какво се случваше и трябва да започна да чета част от обмена на реплики между Болман и Прескот, и нека видим как ще се развият нещата. След като изслуша Прескот съвсем накратко, Болман долови някои неща, които Прескот вършеше, и на него не му харесваше, че Прескот не се придържа към Библията. Той започваше да огласява... Няма да казвам какво започва да огласява той, поне що се отнася до моето виждане, нека видим какво каза Болман. Той каза (2 юли):
„Бих желал да попитам: мислиш ли, че е необходимо или дори полезно при дефиниране на християнска доктрина да излизаме извън Новия завет за термини, които да употребим в дефиницията?“
Той преследваше нещо. Не му харесваше нещо, което чу Прескот да казва, затова каза:
„Нужно ли е да излизаме извън Библията за дефинициите си?“
Прескот се издаде точно след като той каза това. Прескот каза:
„Какво имаш предвид? Имаш предвид, че е необходимо да се обърнем към речниците ли?“
Болман каза:
„Не. Не това имам предвид.“
Затова Прескот попита:
„Какво тогава казваш?“
Той мислеше, че сега ще сплаши този човек и ще го накара да замълчи, защото сега щеше да се изправи и да застане отпред, така че всички да могат да го видят. Но този човек не беше страхливец. Този човек беше истински адвентист от седмия ден и беше заемал много големи постове и продължаваше да заема такъв. По онова време беше помощник-редактор на сп. „Либърти“, така че това го поставяше в една компания, работейки с А. Т. Джоунс. Добре. И така, нека видим какъв беше отговорът му на въпроса на Прескот:
„Речници ли имаш предвид?“
„Не.“
Ето цитата на Болман:
„Писанието казва, че Христос е Единородният...“
Ето! Имаме го тук – Прескот не беше употребил този термин, но Болман го спомена. Той знаеше какво правеше Прескот. Той каза:
„Писанието казва, че Христос е Единородният на Отец. Защо да отиваме по-далеч от това и да казваме, че Той бил „съвечен“ с Отец и да казваме също, че да се поучава друго е арианство?“
Той улови две неща, които Прескот вършеше. Прескот казваше, че Исус не е Единороден в смисъла на това да е имал начало на съществуването Си и също така казваше, че всеки, който вярва в това, е арианин. А това не се харесваше на Болман, защото той вярваше, че Исус е Единороден, а не беше арианин. Но никой друг не беше казал и дума освен него. Той единствен каза:
„Имам въпрос.“
Затова ето ни сега тук – Болман... Прескот и още 64-ма мъже... 63-ма други мъже. Добре. Прескот каза:
„Според мен изразът „Аз Съм“ е еквивалентен...“
Не можете да си спомните всичко, което съм казвал тук в продължение на няколко години, но в един момент прочетох от писанията на пионерите, че думата „еквивалентен“ е термин на пазещите неделята, който бяхме възприели. Само ви напомням. Думата е спомената отново тук. Прескот каза:
„Според мен изразът е еквивалентен...“
Пионерите не харесваха тази дума. Ясно е, нали?
„Според мен тези изрази, докато не употребяват термина „съвечен“, са еквивалентни в значението си. Това извиква целия въпрос за връзката на Сина спрямо Отец.“
Следователно, Прескот знае какво прави, знае накъде отива, но Болман забеляза това твърде скоро, твърде скоро. Няма да чета следващите му коментари, те малко размътват водата. Искам да стигна до мястото, на което те отново навлизат в спор. Тогава Болман, след пълните коментари на Прескот, се намесва и казва:
„Според мен би трябвало да се придържаме към библейските дефиниции.“
Той не е никак впечатлен от всичко, което каза Прескот. Сякаш просто каза:
„Не, не, не – нищо от това не действа.“
„...би трябвало да се придържаме към библейските дефиниции.“
И мисля, че към този момент той вече се възпротивяваше на Прескот, защото едва следващото нещо, което казва Прескот, е:
„Ние приемаме израза „съвечен“ и това е по-добре.“
Не знам колко по-агресивен можеше да бъде той в онзи момент. Но забелязахте ли, че той каза „ние“? Кои са тези „ние“. Мисля, че той знаеше кои са тези „ние“, защото предстоеше те да започнат да говорят, точно след него. Предстоеше те да започнат да го подкрепят и те си мислеха, че събирайки малката си войска ще накарат Болман да се посвени и всички, които може би мислят същото, да замълчат. Тук се води война! Но това просто е начинът, по който се разиграва тя, а не съм видял някого да забележи, че това да се случва. Но в края на цялото това нещо, на всички тези дни, Даниелс каза:
„Имахме чудесна духовна сесия. Всички бяха вежливи и любезни, и всички сме в съгласие.“
Това е изумително за мен – че човек можеше да седи по време на всичко това и да измисли такова изказване. И ще ви покажа мястото, на което самият той се изнерви, ще ви го прочета.
„Ние приемаме израза „съвечен“ и това е по-добре.“
Знаете ли, трябва да е по-добре, защото именно това поучава църквата днес. Това се намира на уебсайта на Генералната конференция, „съвечен“. Затова вместо да заемат страната на Болман, който каза да вземаме дефинициите от Библията, те преминаха на страната на Прескот, който пък беше на страната на пазещите неделята. Когато употреби термините „Отец“ и „Син“, той нямаше предвид онова, което разбираме ние под „Отец“ и „Син“. Говореше в метафоричен план, по точно същия начин, по който говорят новите книги, излизащи от семинарията:
„Това е метафора, не можете да го направите буквално.“
Едва тази сутрин прочетох думите на (мисля, че беше) Майк Фандъл, който казва:
„Проблемът тук е, че хората приемат тези неща буквално.“
Да, проблемът се състои именно в това. Хората вярват в онова, което казва Библията, в това се състои проблемът. Добре. Последният път говорихме за Лейси. Спомняте ли си нещо за Лейси – онова, което каза за него Елън Уайт, когато беше на 25-годишна възраст? Първото нещо, което имаме, се намира в „Избрани вести“, кн. 1, където в общи линии се казва:
„Падни на колене докато се молиш. Не стой там като фарисей. Коленичи!“
Тя каза:
„Откъде научихме всичко това?“
Тогава, на друго място, тя казва къде: в Батъл Крийк. За пет години той беше научил начина, по който правят това преподавателите в Батъл Крийк. Тогава, в „Биография“, том 4, тя каза:
„Той не е обърнат. Нуждае се от обръщане. Той не познава Библията, не е годен за служител.“
Но те въпреки това го ръкоположиха. Ще ви прочета някои части, в които тя казва, че той мисли, че знае всичко и може да прави всичко Той има да учи всичко. Това е Лейси! По-нататък той започна да си проправя път нагоре в йерархията и стана президент на колежи. Да, той придоби постове. Това е същият Лейси, за когото Елън Уайт каза всички онези неща. Нека видим как узнавам това. Ще започна да чета онова, което каза той през 1919 г. Това е същият Лейси. Ето:
„Ако Исус е божествен, Той трябва да притежава тази съществена характеристика и затова съм се осмелявал да кажа, че Христос е абсолютно съвечен с Отец. Не можете да кажете, че в някаква част от времетраене Синът се е появил и преди това не се е появявал.“
Сигурен съм, че той никога не е казвал нещо такова на среща на работниците преди. Но Прескот го е казвал и сега той предстои да го каже, затова има двама такива и само Болман досега казва нещо друго. Само Болман дотук е казвал:
„Но пионерите и Елън Уайт казват...“
Но сега имаме член на Генералната конференция и Лейси, които казват, че пионерите грешали. Точно това бяха казали и двамата току-що – пионерите грешали, били в грешка, били ариани. Така че сега Лейси е на страната на Прескот, на това събрание. Това се превръща в доста голяма среща, а не сме стигнали доста далеч в нея. Той продължи:
„Аз просто заявявам онова, което преподавам.“
Преподавател в училища на адвентистите от седмия ден преподава онова, в което деноминацията не вярва? Това е същият Лейси, на когото говореше Елън Уайт. Той не познава Библията, това каза тя:
„Ти не познаваш Библията.“
Ето това преподава той – онова, което не знае за Библията. И можете да си представите учениците на неговите занятия... как щяха да узнаят те, че той не преподава адвентизъм от седмия ден? Как се очаква да узнаят това? И всеки, който вярва на онова, което е казал той, сега ще излезе в света и ще каже:
„Ето в това вярват адвентистите.“
И самите те ще повярват на тази лъжа и ще я преподават на всекиго, на когото се натъкнат. Виждате ли какво се случва тук, през хиляда деветстотин... Тук чуваме доста неща. Той казва:
„Искам да знам дали това е така.“
Президент на колежа „Нюболд“ (!) иска да узнае дали онова, което преподава, е така. Защо го преподава, ако не знае дали е така? Но по-големият ми въпрос: как така деноминацията не знае, че той не преподава онова, в което вярва деноминацията? Чувам, че могат да те освободят от длъжност за такива неща. Нещо много странно става тук, а ние вземаме само части от него. Отново уловен.
„Именно за това се отнася този събор.“
Кой му даде правото да каже за какво се отнася този събор, ако не е вземал участие, когато го планирали?
„Аз казвам, че Бог винаги е бил в съществуване. Също както светлината винаги е със слънцето, светлината идва от слънцето; и така Исус винаги е бил с Бога като винаги е царувал заедно с Него.“
Това е 1919 г.
През 1935 г. Уили Уайт изрази несъгласие с него. Виждате ли връзките? Не можете да направите история от онова, което казват трима души. Те наистина са измамени в много области и хората, които ги цитират, са дори още по-измамени.
Продължавам:
„Към първия и единороден син имаше особено нежно чувство [ето! това е синът, когото Лейси познава]...”
„...имаше особено нежно чувство и за да се посочи чудната любов на първото лице на Божеството към второто се употребява този израз [Божият Син]; никога за да посочва, че синът влязъл в съществуване след бащата.“
През 1919 г. той поучава прилягащ на пазенето на неделята тринитари-зъм. И при това той го казва пред водещите лица в деноминацията, пред 65 от тях. И какво, предполагате, се случва с някои от тези хора? Те никога не бяха чували такъв човек – претендиращ, че е адвентист от седмия ден и казващ неща, прилягащи на хора, които пазят неделята. И съм сигурен, че главите на слушателите били замаяни. С изключение на Прескот, защото той вече беше обмислил нещата, много отдавна. Това беше лъжа, просто той никога не го каза. Там е и Даниелс. Той не казва много, но е част от тълпата. Той е президентът на църквата! Така че само четири години след смъртта на Елън Уайт можем да започнем да виждаме бъркотията, в която се намираме. Още тогава те вече бяха на мястото, на което се намираме ние днес, сега официално. Те се опитваха да направят така, че това да се случи. То още не се беше случило. Но днес това се е случило и е налице. Но това е същата бъркотия, която те създаваха. Ние днес сме продуктът на онова, което четем. И така, сега той ще завърши коментарите си. Знаете ли, Болман трябва да е седял там и да се е чудил:
„Откъде дойде този човек и как така всички слушат това?“
Да. Мога да видя как той и няколко други човека седят там – хора, които знаеха истината.
„Какво става тук? Какво става тук?“
И така, тогава Лейси казва:
„Според мен не трябва да поучаваме, че имало време, когато Той произвел друго същество, наречено „Синът“.“
Не трябва да поучаваме това. А именно това казва Библията. Следователно, не бива да преподаваме Библията, а трябва да преподаваме онова, което преподават пазещите неделята.
„Синът е наречен „вечен“ заедно с Отец – друга личност, живееща с Него, втори интелект на това Божество. Връзката помежду им е изразена чрез нашите човешки думи „баща“ и „син“. Единият бил първи по ранг, вторият – втори, а третият – трети.“
Не знам как той ще направи така, че това да проработи, той никога не го обяснява, но определено казва, че това няма нищо общо с бащите и синовете на тази планета.
Добре. И така, онзи Лейси, за когото четохме миналата седмица, е същият Лейси през 1919 г. Това е двадесет години след публикуването на „Копнежът на вековете“. Запомнете това. Разглеждаме нещо, което се случва тук по отношение на термините „баща“ и „син“, „Божия Син“, „Единородният“. Дали това звучи сякаш цялата църква била тринитар-на, въз основа на онова, което четем? Защо тези хора обсъждат това, ако това беше решено за цялата деноминация от книгата „Копнежът на вековете“ през 1898 г.:
„Ще изменим позицията си, защото Елън Уайт я измени“?
Тя никога не измени позицията си. Деноминацията никога не измени позицията си. Те се опитват да направят това през 1919 г., отварят вратите. Но не отварят вратите много нашироко, защото има хора, които знаят какво поучава адвентизмът от седмия ден и че това не е то.
Добре, нека премина на друго място. Добре. Отново започвам с Лейси, на 6 юли:
„Никога не е имало време, когато Синът да не е съществувал. Ако думата „Син“ ни озадачава, нека помним, че това е собствената свещена дума на самия Бог за представяне на Неговата любов към онова второ лице на Божеството.“
С други думи, това е начинът, който Бог избра да съобщава, ако обича някого – нарича го „син“. Това е нещо, свързано просто с пазене на неделята. Това се намира из цялата им литература. И така, той продъл-жи:
„Исус е откровението. Той е Божият Син, което не означава, че Той излязъл и се развил от Него, нито че съществува друга майка...“
Какво направи той току-що? Какво направи той току-що? Откъде взе той думата „майка“?
„...не мога да не бъда конкретен; Неговото съществуване обхваща вечността и не можем да се спрем на какъвто и да е момент в миналото на вечността, в който да е започнало Неговото съществуване, повече, отколкото да се спрем на никакъв момент в бъдещето, в който Той няма да съществува.“
Ако искате метафори, това е смесена метафора. Това няма да подейства. Не знам как разумен човек може да смеси тези две мисли – „минало на вечността“ и „бъдеще на вечността“. Това са две различни неща. Но думата „майка“... защо изобщо я употреби там? Той се присмива на всекиго, който вярва, че Исус е Единороден Син. Това е сарказъм. Ужасно нещо е да се спомене това на такова събрание, но той го е направил.
„Когато повдигнем въпроса за произхода на Сина, ние казваме...“
Той казва „ние“. Хм... Трябва да наблюдавате за тези неща - кой казва „ние“. Прескот го каза, а сега го казва той (защото и двамата, които се изказват, присъстват там). И на това събрание има още такива. През 1919 г., четири години след смъртта на Елън Уайт, те се подпомагат взаимно, за да внесат Триединството в църквата. И това не е единстве-ното нещо, което внасят. Даниелс се е опитвал да внесе новата „всегдашна“ – онова, което преподаваме ние в църквата днес. Ние не преподаваме „всегдашната“ от дните на Елън Уайт. Имам предвид, че има толкова много направления, по които мога да поема във връзка с това. Тук говорим едва за едно нещо. Църквата на адвентистите от седмия ден днес не е Църквата на адвентистите от седмия ден на пионерите и Елън Уайт; и това може да се покаже по множество различни начини. Има причина да правим преглед на всичко това – опитваме се да разберем дали има решение, дали има нещо, което може да се направи, на което можем да обърнем внимание, и Бог да употреби онези, които обръщат внимание.
Добре. Продължаваме. Спомняте си, че през 1904 г. Елън Уайт каза - „Специални свидетелства“, серия Б, номер 2, стр. 16:
„Не се мамете. Мнозина ще отстъпят от вярата...“
Каза го тя! Тя не каза:
„Знаете ли, съществува възможност да се случи нещо по-нататък, ако не внимаваме.“
Но тя не каза това. Каза:
„Не се мамете. Мнозина ще отстъпят от вярата...“
Погледнете, Бог ни каза, може би трябва да повярваме на това.
„...и ще слушат измамни духове...“
Какви са духовете сега?
„...и бесовски учения.“
Ето! Не си го измислям. Много адвентисти от седмия ден ще отстъпят от вярата като ще слушат измамни духове и бесовски учения.
„Сега имаме пред себе си Алфата...“
Това каза тя. Ако този човек бил там по нейно време, кой бил той? Спомняте ли си какво имаше да каже тя за това? По-добре се върнете и прочетете внимателно „Специални свидетелства“, серия Б, номер 2 и номер 7, защото се докоснахме до това. Тя говореше на Даниелс, на Прескот и на Келог. Върнете се и прочетете внимателно какво каза тя. Тя каза на Даниелс:
„Само защото си президент това не означава, че си цар, не означава, че си владетел и ще стане на твоето. Откажи се от тази фалшива „всегдашна“. Остави книгите на мира.“
Спомняте ли си това? Ръкопис 1 – А. Тя каза:
„Остави книгите на мира.“ („Ръкописи“, том 20, стр. 20, пар. 2).
Това се погрижва за Урия Смит.
„Остави книгите на мира.“
Това означава:
„Не се докосвай до изявленията против Триединството. Трябва да запазиш неприкосновеността.“
Тя видя, че всичко това наближаваше. Но
„те спечелиха Уили; това направи нещата трудни за мен“.
Кавинес. Готови ли сте за Кавинес? Това е продължавало с дни, с дни и дни, този словесен обмен, защото това не е една група хора, която да е в съгласие за всичко, както каза Даниелс. Някои хора се изправяха и казваха:
„Почакай малко. Можеш ли да ми обясниш това? Какво казваш?“
Да.
„Какво да кажем за това?“
И докато се намеси Кавинес Прескот, Даниелс и Лейси постигаха своето, защото те просто надвиваха над всички и казваха:
„Би трябвало да бъде така“ и „не може да бъде така“.
И това объркваше хората, защото те не бяха изучавали истински защо Исус е Божият Син, виждате. В това се състоеше проблемът – те не притежаваха устойчиво, солидно библейско познание. Те просто имаха едно мъгляво:
„В това съм вярвал винаги, но не мога да го обясня съвсем.“
Прескот беше готов за такива хора. Той беше изучавал книги на пазещи неделята лица с години, години и години и разполагаше с всички отговори. Всички те се намират в книгата на Уидън. И така, на сцената идва Кавинес, Леон Кавинес. Опитвал съм се да направя проучване за него, за да видя кой бил той в действителност, защото това бил истински мъж. Не попадате много често на такива хора. Той беше пропуснал първите части на срещата, не беше проследил нещата. Но ето го и него, той най-сетне сяда и започва да слуша. И той внезапно осъзнава случващото се, просто го осъзнава. Затова той се намесва и казва:
„Пропуснах голяма част от разискването и не знам дали идеята е, че трябва да приемем т.нар. доктрина за Триединството или не.“
Ето какво казва:
„Не знам какво се случва тук, но Триединството ли обсъждаме или се очаква да решим дали ще вярваме в Триединството?“
Очевидно те не вярват в това, нито пък вярва той. Схващате ли това? Той пристигна на срещата със закъснение и трябваше да придобие поглед за ситуацията.
„Те говорят за Триединството. Ние не вярваме в това.“
Затова той ги попита:
„Дали тук обсъждаме дали да вярваме в него или не?“
Не съм виждал пазещ неделята човек сред нас (и когато казвам „пазещ неделята човек“ имам предвид „тринитарист“) някога да цитира това. Никога!
И така, той доби представата, че тук те може би правеха именно това. И така, сега имаме нетринитарист, който ще се изправи и ще зададе някои въпроси. Той не знае какво е направил Болман. Той е вторият, вторият нетринитарист – истински адвентист от седмия ден. И така, сега той казва:
„Лично аз не съм могъл да приема т.нар. тринитарна доктрина – т.е., както се представя обикновено, че има три лица в Божеството и че винаги е имало три. Ако доктрината е това, не мога да се съглася съвсем с нея, защото вчера четох в Библията, в книгата Йоан, която е книгата, разкриваща ни божествеността на Христос, и прочетох доколкото можех всичко, което Христос каза за Себе Си. Без да противореча на онова, което Той каза за Себе Си, не мога да се съглася с доктрината.“
Сега Прескот седи там, а също и Лейси и Даниелс:
„Колко скоро можем да накараме този човек да престане?“
Но той не се кани да престане. Той има да каже някои неща. Нека видим какво казва той:
„Според както аз разбирам това, Неговото изявление за божествеността Му почива на Неговата синовност...“
Именно до това достигнахме преди месеци и месеци – че синовността на Исус почива на Неговата божественост и Неговата божественост почива на синовността Му. Тези неща вървят ръка за ръка. Не можете да имате Син без Той да е Божествено същество. Тук той започва разисква-нето с тях и казва:
„Това каза самият Исус.“
Нали така? Именно в това вярвам аз. Исус крепеше всичко, което твърдеше, на Своята синовност.
„...и не мисля, че има каквото и да е нещо в книгата Йоан, което да е споменавано по-постоянно от синовността. Не мога да повярвам, че двете лица на Божеството са равни...“
Две. Дали Църквата на адвентистите от седмия ден е тринитарна в момента на говоренето на този човек? Невъзможно е, защото този човек говори като служител, преподавател в адвентизма от седмия ден.
„...Отец и Синът – че единият е Отец, а другият – Синът, и че може също така да бъдат обратното.“
С други думи, именно в това вярва един тринитарист – можете да им смените местата. Той казва:
„Не можете да направите това.“
И мога да видя как сега Даниелс, Прескот и Лейси просто правят нервни движения. Това не е в бележките, а се вижда. Стенографите не водят такива бележки. Те не записват езика на тялото му. Добре. Когато... Той казва:
„Има още едно изявление, което прави Той [Христос]. Той казва, че Отец, Който има живот в Себе Си, даде на Сина да има живот в Себе Си. Кога се е състояло това не знам, но вярвам, че то се е състояло някога в далечното минало във вечността.“
Разбира се, че той говори за Йоан 5:26. Но ето го него – представящ Библията на всички тези мъже, които би трябвало да знаят за всичко това. И той просто говори. Той казва:
„Това се казваше в Библията.“
Той не знае, че ние не употребяваме библейски дефиниции, а използва-ме „съвечен“ и това е по-добре. И така, той казва:
„Трябва да приема Христовата дума по отношение на това...“
Спомнете си това следващия път, когато говорите на някого и той ви представи всички аргументи, прилягащи на хората, които пазят неделята. Просто му кажете:
„Трябва да приема Христовата дума по отношение на това.“
И просто сте отправили предизвикателство:
„Намери ми къде Христос казва нещо за това, че три лица в едно правят бог. Просто ми покажи това в Библията. Покажи ми това в Духа на пророчеството. Не ходи при пазещите неделята, всички те го казват и не искам да чувам какво поучава Католическата църква. Не искам да чувам какво поучава Методистката църква. Не искам да чувам какво поучава Баптистката църква. Не искам да слушам цялата им свързана с пазенето на неделята история. Библията и Елън Уайт!“
Но го накарайте да потърси онова, което вие желаете да знаете, а не онова, което той желае да каже, защото ще започне да тълкува погрешно всеки библейски стих и всяко изявление от Елън Уайт, до което може да се добере. Фрум ги научи как да правят това. Сега вие го накарайте да потърси:
„Ето нещо, което аз искам да науча – изявление, в което се казва, че има съравно, съвечно нещо три в едно, наречено „Бог“. Дай ми библейския стих.“
Това не може да се направи, така че това е краят на разговора. И следващият път, когато той дойде с друг цитат от Духа на пророчеството:
„О, Исус притежаваше „живот – изначален, незает от никого и не произтичащ от никого“,
казвам:
„Почакай малко. Това не отговаря на въпроса ми. Първо отговори на моя въпрос.“
Но той казва:
„Не искам да слушам това.“
„Отговори на моя въпрос!“
Това никога няма да стане. Тези хора ще се върнат с милион цитати, които нямат нищо общо с истинския въпрос. Ето така учи хората дяволът:
„Има само една истина, но аз разполагам с милион заблуди.“
Милион, а може би и повече от това.
И така, сега имаме Кавинес – човек, който казва:
„Но пионерите казват...“; „но Елън Уайт казва...“; „но Библията казва...“
Но те не можеха да го накарат да замълчи. Той си спомни още нещо, което пожела да каже, затова отново направи изказване. Цитат:
„Тогава следва и другото изявление – че Той беше получил слава от Своя Отец. В молитва Той каза, че Негово желание е учениците Му да видят славата, която имал у Отец и която Отец Му беше дал. Тя не беше нещо, притежавано от Него през цялата вечност, а по някое време Отец Му беше дал Божията слава. Той е божествен, но е божественият Син. Не мога да обясня по-нататък от това, но не мога да вярвам в т.нар. тринитарна доктрина за трите лица, които винаги съществуват.“
Така че той просто беше дошъл ненадейно на конференцията от 1919 г. и просто беше нанесъл удар, с който Прескот, Даниелс и Лейси ще трябва да се борят, за да бъде на тяхното отново и те никога не успяват, не могат да надделеят над този човек и над Библията. Сега те не могат да направят онова, към което са се запътили, не могат да го осъществят през 1919 г. Този човек беше воден от Бога да разпусне събранието и той направи това само с няколко думи. Той не промени ничие мнение, но определено възпрепятства това събранието да извърши онова, което дяволът желаеше да се извърши.
Ти ме попита за... мисля, че някой ме попита за Кавинес. Може би не, може би просто имам това на ум. Нека ви кажа кой беше Кавинес. След това събрание той беше секретар на отдел към Латинския съюз. Беше директор на Seminaire Adventiste du Saleve, беше секретар по Съботното училище и образованието към Европейската дивизия. Беше и в Южно-европейската дивизия. В 1952 г., когато се пенсионира, той стана професор по библейски езици към колежа „Пасифик Юниън“ (PUC).
Колежът „Пасифик Юниън“ е интересно място; след време мога да направя изследване на това. Това е човекът, който се изправи през 1919 г. Един силен човек! И той направи за Бога нещо, което много малко хора на земята са правили някога – опита се да спаси цялата си църква. И говореше истината. А днес никой не говори за него, с изключение на хора, които разбират в какво вярваха пионерите. За учените Кавинес не е нищо – той бил от погрешната страна на оградата. Всъщност самият той трябва да е бил „арианин“! Пет години преди смъртта му има доклади, които казват, че той все още говорил за Исус като за божествения Син на Бога.
И така, Когато Кавинес седна, Даниелс се изправи и каза:
„Престанете да водите бележки.“
Така че не знаем какво се е случило в последствие. Те трябваше да поправят това.
„Човече, ти ни обърка срещата!“
Така че никой не би да каже какво е казал Даниелс, но имам доста добра представа. Той се е опитал да успокои всички, сигурен съм, защото разполагам със стенографските му бележки от по-късен момент, в който той казва на хората именно това. След като събранието е приключило и това вече се е случило, те не можели да го върнат назад Те не можели да го върнат, както им се искало. Даниелс каза следното... Стенографът написа следното и това е всичко, с което разполагаме, по отношение на причината защо Даниелс направи онова, което направи, и как се видя това на цялата група. Ето какво написа стенографът:
„Тук старейшина Даниелс направи някои предложения делегатите да не стават неспокойни, защото изучаваме тема, която не можем да схванем. Той помоли на тези неща да не бъде правен препис.“
Стенографите ни предоставиха две неща и Даниелс не можа да ги върне, те вече ги бяха записали. Той каза:
„Положението не се облекчава. Успокойте се. Не се вълнувайте понеже Кавинес и Прескот не са в съгласие помежду си, а се очаква всички ние да сме една и съща църква. Не ставайте неспокойни тук.“
Това са неговите думи. Другото [разкритие] беше:
„Тук изучаваме тема, която не може да бъде разбрана.“
Това е свързано с пазене на неделята учение от край до край. От край до край! Именно това казва всеки тринитарист:
„Не можем да разберем тази тайна.“
Даниелс го каза през 1919 г. Той беше тринитарист. Не знам кой още е забелязал това, но виждам, че той слага край на срещата и казва:
„Не можем да разберем това.“
Той употребява тринитарна лексика, защото е усвоил тази линия на мислене. Не обвинявам Даниелс, а чета думите – това са същите думи, които съм чувал от всеки тринитарист. От всеки един, без изключение. Няма тайна по отношение на три в едно, има само абсурд. Няма тайна за Отец и Сина – единият идва преди другия. Няма тайна. Всички пионери знаеха това. Елън Уайт го знаеше, Библията го поучава. Няма тайна. Само за тринитаристите има тайна, защото това е безсмислица.
Б-е-з-смислица.
Ясно е, нали? Това е начинът, по който някой голям, добър философ (а има някои такива) се отнася към абсурдите. И така, ето го Даниелс, който казва, че това е тайна.
Котрел. Сигурен съм, че сте чели Котрел. Именно той казва:
„Библията казва това и аз ѝ вярвам.“
„Библията казва това и аз ѝ вярвам.“
„Библията казва това и аз ѝ вярвам.“
„Библията казва, че Исус е Божият Син и аз вярвам на това.“
И той представя своя дълъг списък. Той направи много неща. Написа някои наистина хубави неща.
Ще прочета нещо, което беше отпечатано в „Ривю енд Хералд“, 1 юни 1869 г.:
„Всички изглежда мислят, че трябва да я поддържат [доктрината за Триединството]…”
1869 г.!
„...но всеки притежава пълна свобода да поеме по свой собствен път в съвместяване на нейните противоречиви твърдения; и оттук следва поддържането на множество възгледи по отношение на него от неговите приятели, всички от които са ортодоксални, [каквито сме и всички ние], докато се съгласяват поименно с доктрината.“
С други думи, те не са в съгласие за каквото и да е нещо, в което вярват във връзка с него. Не могат да бъдат в съгласие, никой не го разбира. Но те нямат проблем с това, при условие, че казвате:
„Вярвам в Триединството.“
И след това никой не задава въпроси.
„Добре, ти вярваш в Триединството. Не ни е грижа в какво вярваш, само кажи, че вярваш в него.“
Фандъл имаше да каже следното (през 1999 г., сега сме в наше време)... Предполагам, че е по-добре да не навлизам в част от това. Просто се дразня силно от тези хора, които се изправят пред всички адвентисти от седмия ден и казват:
„Аз ще ви кажа в какво да вярвате.“
Това просто ми казва, че щом са му позволили да направи това те не знаят нищо.
Нека ви прочета какво каза той през 1999 г.:
„Това разискване посочва, че 20 години след ясното изявление на Елън Уайт относно вечната божественост на Христос и Неговото абсолютно равенство с Отец мнозина в църквата все още поддър-жали представата, че Христос, макар и божествен, имал начало.“
Знаете ли какво каза той току-що? Дори той не знае какво каза току-що – че тази църква, през 1919 г., не била тринитарна. Това каза той току-що, след изучаване на документа и писане върху него – че мнозина, мнозина в църквата все още
„поддържали представата, че Христос, макар и божествен, имал начало“.
По времето, когато Елън Уайт написа тази книга, всеки лидер в църквата вярваше, че Исус е Божествено Същество и че е Божият Син. В църквата в „Батъл Крийк“ през 1904 г. беше казано именно това – именно в това вярвате, когато станете адвентист от седмия ден. Урия Смит умря през тази година, но в предната година името му беше в списъка, защото той беше член на тази църква. Не ме е грижа как подхождате към това, не можете да приведете исторически факт или документ, в който да се казва, че деноминацията вярвала в Триединството. Не е възможно, защото не вярваше. И ако всичко, с което разполагахме, беше писмото на Уили Уайт през 1935 г., това щеше да бъде достатъчно. Но има много, много, много писма и много, много хора през годините, до около 1940 г., според които е много ясно, че тази църква не била заела становище на тринитаризъм. Защото членовете не знаеха за това и то не се случи до 1946 г. И така, все още не сме разглеждали случилото се през 1946 г., първото становище на църквата във връзка с това, но то не стана официална доктрина на деноминацията на адвентистите от седмия ден до 1980 г.
Да. 1980 г.
Няма да ви питам кога сте кръстени, но когато сте били кръстени... повечето хора в църквата днес са кръстени преди Триединството да се превърне в официално становище на църквата. Така че къде ги поставяше това?
Лично аз бях кръстен в тази църква през 1960-те години и през ‘60-те години църквата не беше тринитарна. Затова аз все още съм верен на църквата, в която бях кръстен. Променила се е църквата, а не аз. Аз познавам църквата, в която бях кръстен и мога да се върна към всички писания – на кръщелния сертификат и цялото това нещо, и да покажа, че тази църква все още не беше заела официално това становище. И така, когато ме подгонят ще им напомня:
„Никога не съм се подписвал на вас. Подписах се на истинската църква.“
И ако искате да се отървете от мен можете да го направите, защото аз така или иначе не съм ваш член. Верността ми беше дадена на Исус Христос, беше дадена на популяризирането на Третата ангелска вест, беше с вярване на писанията на Елън Уайт като средството, употребено от Духа на пророчеството, и беше дадена на това да стана член на църквата, която разбираха пионерите. И не съм се отказал. Това все още съм аз. Това все още е моето становище. И не виждам никакво основание защо трябва да се откажа от него в близкото бъдеще или дори в далечното бъдеще. И ако това не се харесва на хората, които управляват църквата днес, не мога да го променя ни най-малко, не мога да направя нищо по въпроса. Но моята работа на тази земя днес е да върна хората към времето преди 1980 г. Това е работата ми. И има много, много хора в църквата днес, които дори не са съгласни с 1980 г. и не знаят това, защото никой не насочва вниманието към нея.
И така, отидохме малко по-далеч в 1919 г. и виждаме, би трябвало да виждаме ясно, че не е възможно тя да подкрепя онова, което казват учените – че сме били тринитарни през 1919 г. Това просто не е възмож-но, само от четенето на този едничък документ. Но можете да прочетете всеки брой на „Ривю енд Хералд“, да прочетете всеки брой на „Знамения на времето“, да прочетете сп. „Либърти“. Можете да прочетете всичко, което пожелаете, от тази църква, и няма и една единствена дума, в която да се казва, че Църквата на адвентистите от седмия ден е тринитарна църква. Нито дума! Някой си измисля значителен брой неща. И членовете на скамейките вярват на това само защото не четат самостоятелно. И книгите, които се публикуват от тази църква днес, не печатат истината. Те печатат само онова, което учените им казват да проповядват.
Имаме Уидън, Муун и Рийв, но не получаваме другата страна на истори-ята [Whidden, Moon, Reeve - Trinity: Understanding God’s love, His plan of Salvation, and Christian Relationships].
Ние просто не я получаваме, тя не се намира в семинарията. Спомняте ли си миналия път, когато бяхме тук? Ако сте еволюционист, вие не вписвате в книгите си, че не вярвате в еволюцията, но дисциплината ви изисква от вас да вярвате в нея, иначе не получавате финансиране. Правителството не изпраща пари, не бивате наемани в университети. Опитайте се да бъдете наети в Църквата на адвентистите от седмия ден като кажете:
„Аз вярвам в онова, в което вярваха всички пионери.“
Съжалявам, но те не биха могли да бъдат членове днес (по думите на Джордж Найт). Те просто не биха могли да бъдат членове днес, нито пък вие. Къде е истинската Църква на адвентистите от седмия ден? О, това е труден въпрос. Къде е истинската? Боя се, че отговорът е: в ръцете на Исус. Той знае кой наистина принадлежи към Него, поучавайки действи-телната истина на адвентизма от седмия ден. И е необходимо да останем с Него.
Не искам да започвам нова тема, но часовникът тук ме подвежда. Ще преминем към... Темата е кратка. Не искам да обърквам темите. Засега ще приключим. Не искам да се впускам в повече от 1919 г., ще поемем в главата си твърде много неща.
Отче, благодарим Ти, че Твоят Дух е действителен, това си Ти; че си дал този Дух без мярка на Исус, това е Той; че Духът, който чуваме днес, Светият Дух, е Исус, Който ни говори. Няма тайни по отношение на тези неща. Ти Си направил така,че всичко да бъде записано за нас, че всичко е в Библията и Духа на пророчеството. Всичките пионери разбираха тези неща. Помогни ни. Днес ние сме само една малка група, но преди Исус да се завърне това ще бъде цялата църква. Благослови ни докато продължаваме да учим. Дай ни Своя Дух – Дух, който е благ и деликатен и при все това няма да направи компромис. Благослови ни докато се учим по начина, по който Исус ни учи. Благодарим Ти в Неговото свято име. Амин.
Текстът на проповедта можете да свалите ОТТУК!
RSS Feed
