
ЗАКОННИЧЕСТВО ИЛИ ЛЮБОВ
Фокусът на тази книга е върху дребните неща и как Сатана отмъква по малко от високите духовни стандарти на Божия народ. Анализирахме психологическия модел на постепенния компромис, чрез който силата и ефектът на истината се размиват. Някои биха казали, че правим от мухата слон, и че подобни проблеми са дребни, и само отклоняват от важния въпрос.
Те се съмняват, че Бог, Който е създал вселената, би могъл да бъде дори слабо заинтересован от детайлите на индивидуалното човешко поведение. На подобни неща те биха залепили етикета „законничество“. Но дали е законничество или любов? Дори ако всяко минимално понижаване на стандартите не водеше до големи отклонения от истината, има и друга важна причина да бъдем внимателни и към най-малкото отклонение от Божията воля. Християнството не се основава на забрани и правила – нито
дори на такива високо ценени правила като Десетте заповеди, написани от самия Бог. Всъщност християнството се основава на отношения на любов с една Личност, Исус Христос. Фундаменталните основи на истинския християнски живот са обобщени в двете велики заповеди, които Христос даде в
Всички автори на Библията ясно заявяват, че това е същността на християнството. Темата за любовта е втъкана и в Стария, и в Новия завет, а ефектът от тази любов са делата на послушанието. Исус каза:
„Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.“ Йоан 14:15.
Възлюбеният Йоан написа:
„Защото това е любов към Бога, да пазим заповедите Му, а заповедите Му не са тежки.“ 1 Йоан 5:3.
Дори човешката любов не изпитва никакво напрежение, когато прави нещо, за да зарадва своя един-единствен обект на чувствата. Булките и младоженците не смятат за тежко задължение да се радват взаимно и те не изпълняват своите обети, защото държавните закони го изискват под заплахата от глоба или лишаване от свобода. В действителност те правят много повече един за друг, отколкото законът изисква, само защото се обичат дълбоко. Всяко малко нещо, което е възможно да се направи за щастието на другия, се превръща в радост за изпълнителя. В малките жестове на внимание се разкрива истинската любов. Всяка жена ще потвърди, че това е така. Дори няколкото поувехнали цветя могат да предизвикат сълзи от емоции у съпругата, ако тя знае, че съпругът ѝ се е отбил от пътя си, за да ги откъсне за нея лично. Всъщност и най-скъпият подарък би бил по-малко впечатляващ, отколкото спонтанното откъсване на няколко скромни диви маргаритки. Защо? Отговорът е очевиден. В този жест има хилядократно по-голямо доказателство за любовта, защото съпругът би избрал да го направи само поради една причина – да направи своята съпруга щастлива.
Моля забележете, че това трябва да се отнася и за нашата връзка на любов с Христос. Йоан каза:
“И каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което Му е угодно.“ 1 Йоан 3:22.
Християнинът не само ще се подчини на разкритите изисквания на Десетте Божии заповеди, но ще се стреми да направи всичко, което Господ желае. Това включва претърсване на Писанията за знаци за Неговата воля и отказ да поемем риска да Го наскърбим. Истинската любов винаги ще даде предимството на другия, а няма да го отнеме.
Ако Бог изобщо се интересува от проявленията на любов у Своите деца, тогава Той сигурно очаква с голям интерес да види, как те отговарят на всяко малко разкриване на Неговата воля. Може би най-големият тест за истинска преданост към Бога е степента на желанието ни да се съобразим с разпръснатите из цялата Библия подсказки за дребните неща, които са Му приятни. И вместо да бъдат считани за законничество, тези действия могат да бъдат преценени като най-висша форма на безкористна любов.
Нека Бог ни помогне да претърсваме Писанията всеки ден, за да открием как да познаваме Неговата воля за нашето хранене, пиене, обличане, говорене и гледане. Тогава ще можем да имаме любов и да приложим с радост Неговите желания към нашия ежедневен християнски начин на живот.
Каквото и да мислиш, никога не мисли какво чувстваш,
ще се изчервиш ако се разкрие в присъствието на Бога.
Каквото и да говориш, шепнешком или ясно,
не казвай нищо, което не би искал Исус да чуе.
Каквото и да прочетеш, дори страниците да са прекрасни,
не чети нищо, за което не си напълно сигурен.
Смайване ще се изпише на лицето ти,
ако Бог трябва тържествено да каже: „Покажи ми тази книга.“
Каквото и да пишеш, набързо или с внимание,
не пиши нищо, което не би искал Исус да прочете.
Каквото и да пееш, изпълнен с веселие,
не пей нищо, което няма да зарадва Неговото слушащо ухо.
Където и да ходиш, никога не ходи там, където имаш опасения,
за да не те попита Великият Бог: „Как си дошъл тук?“
Отвърни се от всяко удоволствие, от което ще се свиеш притиснат,
ако Бог погледне надолу и каже: „Какво правиш?“
Каквито и дрехи да носиш, можеш ли да бъдеш напълно уверен,
че чувствата, които събуждат, са непорочни и чисти?
Дали лицето ти няма да се изчерви, а съвестта ти ще остане чиста,
ако гардеробът ти е отворен и Исус се появи?
Когато мислиш, когато говориш, когато четеш, когато пишеш,
когато пееш, когато ходиш, когато търсиш наслада,
за да бъдеш пазен от всички грешки, когато си у дома или в чужбина,
Живей винаги като пред очите на Господа!