Сн. princeofpeacetaylors.net Отношения на отделените братя с Католическата църква
(Декрет за икуменизма - Unitatis redintegratio)
3. Още от най-ранни времена в тази единна и единствена Божия църква възникнаха някои разцепления, които Апостолът остро порицава и осъжда, но през последвалите векове се породиха по-големи разногласия и немалко общности се отделиха от пълното общение с Католическата църква, понякога по вина на хора и от двете страни. Ала онези, които днес се раждат и обучават в Христовата вяра в тези общности, не могат да бъдат обвинявани в греха на разделението и затова Католическата църква ги прегръща с братско уважение и любов. В действителност тези, които вярват в Христос и са получили Кръщението както подобава, се намират в известно, макар и несъвършено, общение с Католическата църква. Несъмнено поради разнообразните различия между тях и Католическата църква, както в полето на учението и понякога на реда, така и по отношение на структурата на Църквата, не малки, а понякога и много сериозни препятствия се противопоставят на пълното църковно общение, към чието преодоляване се стреми икуменическото движение. И все пак, оправдани от получената в Кръщението вяра и приобщени в Христа, те основателно са удостоени с името християни и с право са признати за братя в Господа от чедата на Католическата църква.
(Декрет за икуменизма - Unitatis redintegratio)
3. Още от най-ранни времена в тази единна и единствена Божия църква възникнаха някои разцепления, които Апостолът остро порицава и осъжда, но през последвалите векове се породиха по-големи разногласия и немалко общности се отделиха от пълното общение с Католическата църква, понякога по вина на хора и от двете страни. Ала онези, които днес се раждат и обучават в Христовата вяра в тези общности, не могат да бъдат обвинявани в греха на разделението и затова Католическата църква ги прегръща с братско уважение и любов. В действителност тези, които вярват в Христос и са получили Кръщението както подобава, се намират в известно, макар и несъвършено, общение с Католическата църква. Несъмнено поради разнообразните различия между тях и Католическата църква, както в полето на учението и понякога на реда, така и по отношение на структурата на Църквата, не малки, а понякога и много сериозни препятствия се противопоставят на пълното църковно общение, към чието преодоляване се стреми икуменическото движение. И все пак, оправдани от получената в Кръщението вяра и приобщени в Христа, те основателно са удостоени с името християни и с право са признати за братя в Господа от чедата на Католическата църква.
Освен това някои и дори доста от елементите или благата, от чиято съвкупност е изградена и оживoтворена самата Църква, могат да съществуват извън видимите граници на Католическата църква: като писаното Божие Слово, благодатният живот, вярата, надеждата и любовта; други са вътрешни дарове на Светия Дух, а трети - видими елементи. Всички тези неща, които произлизат от Христос и водят към Него с право принадлежат на единствената Христова църква.
Отделените от нас братя извършват също немалко свещени действия на християнската религия и по различен начин, според различното положение на всяка църква или общност, несъмнено могат действително да осъществят благодатния живот. Така че трябва да им се признае годността за отваряне на пътя към влизането в спасителното общение.
Затова въпреки че вярваме, че не им липсват недостатъци, самите отделени църкви и общности съвсем не са лишени от значение и ценност в тайната на спасението. И Христовият Дух всъщност не отказва да си служи с тях като средства за спасение, чиято сила произтича от самата пълнота на благодатта и истината, която бе поверена на Католическата църква.
И все пак отделените от нас братя, както поотделно, така обединени в техните общности и църкви, не се радват на онова единство, което Исус Христос пожела да разпростре над всички възродени и оживотворени от Него в едно-единствено тяло и в един-единствен нов живот: единството, което Свещеното Писание и почитаното Църковно Предание открито заявяват. В действителност, единствено чрез Католическата Христова църква, която е общото средство за спасение, може да се постигне цялата пълнота на средствата за спасение. Всъщност, според нашата вяра, Господ повери всички блага на Новия Завет единствено на Апостолската колегия начело с Петър, за да установи на земята единственото Тяло на Христос, към което трябва напълно да бъдат приобщени всички онези, които по някакъв начин вече принадлежат на Божия народ. И въпреки че докато странства по земята този народ остава изложен на греха чрез своите членове, той все пак расте в Христа и сладостно е воден от Бога според Неговия тайнствен промисъл, докато постигне в радост цялата пълнота на вечната слава в небесния Йерусалим.
Отделените от нас братя извършват също немалко свещени действия на християнската религия и по различен начин, според различното положение на всяка църква или общност, несъмнено могат действително да осъществят благодатния живот. Така че трябва да им се признае годността за отваряне на пътя към влизането в спасителното общение.
Затова въпреки че вярваме, че не им липсват недостатъци, самите отделени църкви и общности съвсем не са лишени от значение и ценност в тайната на спасението. И Христовият Дух всъщност не отказва да си служи с тях като средства за спасение, чиято сила произтича от самата пълнота на благодатта и истината, която бе поверена на Католическата църква.
И все пак отделените от нас братя, както поотделно, така обединени в техните общности и църкви, не се радват на онова единство, което Исус Христос пожела да разпростре над всички възродени и оживотворени от Него в едно-единствено тяло и в един-единствен нов живот: единството, което Свещеното Писание и почитаното Църковно Предание открито заявяват. В действителност, единствено чрез Католическата Христова църква, която е общото средство за спасение, може да се постигне цялата пълнота на средствата за спасение. Всъщност, според нашата вяра, Господ повери всички блага на Новия Завет единствено на Апостолската колегия начело с Петър, за да установи на земята единственото Тяло на Христос, към което трябва напълно да бъдат приобщени всички онези, които по някакъв начин вече принадлежат на Божия народ. И въпреки че докато странства по земята този народ остава изложен на греха чрез своите членове, той все пак расте в Христа и сладостно е воден от Бога според Неговия тайнствен промисъл, докато постигне в радост цялата пълнота на вечната слава в небесния Йерусалим.
Коментар на Последните дни
Трета точка на "Католическите принципи на икуменизма" по нищо не се различава от предишните две. Нещо повече: почти от всеки абзац лъха твърдението, че Католическата църква е единствената Божия църква и всичко водещо към спасение принадлежи на нея, като на единствената Христова църква. Всяка деноминация има подобни претенции, но никоя не изявява това по такъв начин, по какъвто го прави Ватикана. Нахалството на Рим е толкова невероятно, че почти направиха Бог инструмент на понтифекса. Това ясно може да се види в твърдението: "Всички тези неща, които произлизат от Христос и водят към Него с право принадлежат на единствената Христова църква."
Римокатолическата църква дори не се притеснява да изкаже претенциите си по-скромно, но направо заявява, че тя има нещо като патент върху спасението и не само има право върху него, но един вид тя има авторски права по този въпрос! За да докаже, че всяка друга деноминация трябва да се съобразява с нейната високопоставена роля, Католическата църква отново издига като лозунг името на апостол Петър и го постави над другите Христови ученици, макар евангелията да твърдят точно обратното. Това ни най-малко не смущава Ватикана, която винаги е използвала неистините като част от своята религия. Но ако все пак в поведението на тази деноминация може да се забележи нещо положително, то е в отношението към дъщерите ѝ. Докато до Втория Ватикански събор тя ги наричаше с най-обидни имена, след това събитие "намали" вината им и от отцепници станаха "отделили се братя", а от еретици в църкви с непълна светлина, към които "майката" гледа с... любов! Наистина ли? Ако Католическата църква изпитваше любов към членове на друга деноминация или се интересуваше от спасението на хората, щеше да издига Христос и Божието слово, а не себе си и щеше да даде прво на избор на своите "дъщери", вместо да ги принуждава да я последват в заблудите, измислени от нея.
Николай Георгиев
RSS Feed
