
![]() Преди известно време някои "добросъвестни" хора си направиха труда да изискат свалянето на материали, изобличаващи злото в църквата, под претекст, че били авторско право. Вчера излезе един клип, в който ясно е показано несъответствието между Библията и думите на пастора. Като гледам колко са неодобренията под материала мога да предположа, че пак "добросъвестни" вярващи ще докладват на ръководството (ако самото то вече не е задействало всички сили) да бъде изтрит съответният клип.
![]() Преди няколко месеца след като изгубих достатъчно време да покажа свободните съчинения на един пастор относно триединството, реших да не се занимавам с подобни измислици. Но ми изпратиха видео, което се оказа, че за да бъде прието, слушателите му трябва да страдат от сериозен сърбеж на ушите. Проповедта, която имам предвид, се казваше "Да бъдат едно". Който желае да си изгуби времето и да слуша басни, може лично да го стори на посочения линк. Няма да споменявам името му, тъй като не е важна личността, а ученията, вкарани в ЦАСД, чрез които църквата е станала част от Вавилон, да не кажа, че дори Ватикана не проповядва такива подигравки с Бог и Сина Му. От заглавието всеки може да стигне до извода, че става дума за Първосвещеническата молитва на Божия Син, но освен споменаването на събитието всичко останало направо може да изуми изследващите Божието слово, когато разберат какви странни тълкувания предлага пасторът на Писанията. По-долу ще представя проповедта с коментари в червено на отделните моменти и всеки може да си отговори на въпроса кое е вярно. ![]() "Най-голямата обида, която можем да нанесем на Христос е да претендираме, че сме Негови ученици, докато изявяваме духа на Сатана в своите думи, наклонности и действия. Небето определя стойността на човека от неговата способност да опознае и да следва Бог. За Бог не е толкова ужасна големината на дадено прегрешение, а повторението на осъзнат стар грях, който вършим отново и отново. Онези, които разчитат, че Бог е милостив и любящ и ще прости и спаси хората, които носят истината, но не изоставят всеки грях, нека погледнат към Гетсимания и Голгота и видят как Отец се отнася към Своя Син, Кой без да е вършил грях, за разлика от нас, но беше натоварен със световния грях, беше в такава агония и така изоставен, че в даден момент Той така се изплаши, че няма да бъде възкресен. Ако Христос беше съгрешил в най-малкото, само в един миг, то Божият гняв щеше да се излее над Него, както над Адам. В резултат на това Христос и църквата щяха да останат без надежда." (Елън Уайт, Избрани вести, т. 1, стр. 234.) ![]() "“Тогава той извика в ушите ми с висок глас и каза: Нека се приближат онези, на които е заръчано за града, всеки с изтребителното си оръжие в ръка”. “А славата на израелевия Бог се вдигна от херувимите, над които беше и застана над прага на дома; и той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница. И Господ му каза: Мини през града, през Йерусалим, и сложи белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават сред него. А на другите каза, при което аз слушах: Минете след него през града и поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост; старци, юноши и девици, младенци, и жени избийте без остатък; но не се приближавайте към никого от онези, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми. И така, те започнаха от старейшините, които бяха пред дома”. (Свидетелства към църквата, т. 5, стр. 164, 165) ![]() „Бог може да работи с радост и най-активно чрез онези, които най-много чувстват своята неспособност, слабост и низост. Това са тези, които се издигат към Него в пълно упование и Го зачитат като най-важния и силен в живота им. Доверието им е толкова пълно, че те мислят и действат все едно постоянно Го виждат с очите си, чуват Го с ушите си и Го усещат със сетивата си. Този, който е помазан от Светия Божий Дух чувства като най-висша привилегия да бъде сътрудник на Твореца си. Такъв разбира, че всяка гордост е самомнение, жалка суета,която Бог помита за миг. Да бъдем смирени и доверяващи се на Бог не означава,че трябва да бъдем джуджета по интелект с липса на стремежи, като допускаме постоянни страхове, така че да не можем да носим отговорностите си. Ние не знаем за какви велики цели се касае, когато Бог ни изпитва. Въпросът е дали ще бъдем постоянно на поста си или ще предпочетем лесното и пошлото. Няма безопасност и гаранция, че Бог ще продължава да бъде с нас, освен строгото и пълно покоряване на изискванията и волята Му.“ |
АвторПреводни материали Архив
May 2022
|