За адвентистите един от най-известните цитати от писанията на Елън Уайт гласи:
“Когато протестантизмът протегне ръката си над бездната, за да хване десницата на Рим, когато подаде ръката си над пропастта, за да хване тази на спиритизма, когато под влияние на този троен съюз нашата страна се отрече от всеки принцип на Конституцията на протестантско и републиканско управление, създавайки условия за пропагандиране на папските лъжи и заблуди, тогава можем да кажем, че времето за чудната дейност на Сатана е дошло и краят е близо - “Свидетелства към църквата”, том 5, стр. 451 (СПД, стр. 131, пар. 4).
“Когато протестантизмът протегне ръката си над бездната, за да хване десницата на Рим, когато подаде ръката си над пропастта, за да хване тази на спиритизма, когато под влияние на този троен съюз нашата страна се отрече от всеки принцип на Конституцията на протестантско и републиканско управление, създавайки условия за пропагандиране на папските лъжи и заблуди, тогава можем да кажем, че времето за чудната дейност на Сатана е дошло и краят е близо - “Свидетелства към църквата”, том 5, стр. 451 (СПД, стр. 131, пар. 4).
Когато станах адвентист приех на доверие този цитат по начина, по който се обяснява в църквата, а именно, че това са протестантите от Съединените щати, които ще се съюзят с Католическата църква и заедно със спиритизма ще образуват тройния съюз, който ще доведе до отричане от Конституцията на САЩ и съответно налагането на Неделния закон.
Така мислех в началото. Но по-правилно е да кажа, че така мислеха други вместо мен и аз наготово приемах казаното.
С течение на времето обаче започнах да си задавам въпроси, от рода: Как е възможно протестантите, които през 1844 г. са отхвърлили вестта за Съда, да протегнат ръката си към отстъпилата Католическа църква, когато самите те още тогава са станали част от Вавилон? Какво значение има дали ще бъдат две отделни части или един цял океан от заблуди? Нещо не се връзваше! На практика имаше само една истинска протестантска църква - тази, която беше извикана в съществуване за да прогласи Тройната ангелска вест и да подготви света за Второто пришествие. Дали Елън Уайт имаше предвид именно Адвентната църква? Ако е така, всичко ставаше много по-различно, отколкото ни се представяше от пасторите. Имаше някои детайли, които ме караха да виждам, че именно ЦАСД е църквата, за която говореше Божията вестителка, но имаше и други, които блокираха подобна идея. Това, което потвърждаваше предположението ми беше, че Адвентната църква е единствената протестантска църква, очакваща Второто пришествие. Имаше още един детайл, който също ме навеждаше на подобно разсъждение - фактът, че "централата", ГК, се намира в Съединените щати. Т.е., протестантите от Съединените щати, адвентистите, чиято централа е в САЩ, ще протегнат ръка на католицизма. Но оставаха още няколко подробности, които "се противопоставяха" на подобно разбиране, например спиритизмът. Спиритизъм в ЦАСД? Да викат духове? Да гледат на кафе? Да хвърлят зарове? Това изглеждаше напълно лишено от смисъл. Затова тази идея си остана "на рафта" и отлежа доста време, сякаш чакаше своето потвърждение или отхвърляне. Виждах, че събитията говорят за правилното ми предположение, но все нещо ми убягваше. Чудех се как да вместя срещите на Ганун Диоп и Тед Уилсън; как да съчетая празнуването на Коледа и Великден с протестантите от Съединените щати; вкарването на госпъл и какви ли не практики в богослуженията с протегнатата ръка... и все нещо не стигаше.
Но...
Но тази вечер, когато нещо ме караше отново да се заема с цитата, се случи това, което години наред не можах да проумея. Бях решил да напиша своята идея за протестантите и как историята се повтаря, поради което отново погледнах написаното от Елън Уайт и първото нещо, което погледнах, почти ме накара да подскоча - "за да хване ръката на спиритизма"! Изведнъж всичко си дойде на мястото. За спиритизма бях чел много неща, но както много хора го свързвах с викане на духове, екзорсизъм, гледане на карти и други подобни действия и съвсем бях изключил един цитат от Джеймс Уайт:
Начинът, по който спиритуализаторите са изместили или отрекли единствения Господ Бог и нашия Господ Исус Христос е първо като използват старото небиблейско тринитарно верую, т.е., че Исус Христос е вечният Бог, макар, че те нямат дори един пасаж в подкрепа на това, докато ние имаме в изобилие ясното свидетелство на Писанието, че Той е Синът на вечния Бог” (Джеймс Уайт, 29 януари 1846 г., “Дъ Дей Стар”).
Съпругът на Божията вестителка в прав текст казваше, че вярата в триединството е спиритизъм!
Това наистина ме изуми! Цитатът от Елън Уайт проблясна с цялата си светлина и ми даде обяснения върху всичко, което се случваше в ЦАСД и какво точно Божията вестителка казваше чрез него. Нека отново да го прочетем:
“Когато протестантизмът протегне ръката си над бездната, за да хване десницата на Рим, когато подаде ръката си над пропастта, за да хване тази на спиритизма, когато под влияние на този троен съюз нашата страна се отрече от всеки принцип на Конституцията на протестантско и републиканско управление, създавайки условия за пропагандиране на папските лъжи и заблуди, тогава можем да кажем, че времето за чудната дейност на Сатана е дошло и краят е близо - “Свидетелства към църквата”, том 5, стр. 451 (СПД, стр. 131, пар. 4).
И така, щом единствената истинска протестантска църква е Адвентната, значи тя трябваше да бъде главният "герой" в горния цитат. Какво щеше да направи тя? Да протегне ръката си над бездната. Дали ставаше дума за протягане през океана? Така преди си мислех. Но всъщност тук ставаше дума за:
1. Протягане на ръка;
2. За нещо, което разделя двете църкви;
Първо. Какво означава "протягане на ръка"? Тя се протяга или когато предлага на някого здрависване, или когато иска да хване друга ръка. Католическата църква е тази, която се опитва да получи световно признание и поклонение и налага ученията си на целия свят. Следователно, ЦАСД щеше да протегне ръката си да хване предложената от Католическата църква ръка.
Второ. Какво разделяше двете църкви? Основното, върху което се гради една религия, е нейният Бог. За Католическата църква това е триединството. За пионерите от Адвентната църква беше Единственият истинен Бог и Неговият Единороден Син. Не съботата, както си мислят мнозинството адвентисти. Освещаването на определен ден е резултат от това на кого се покланяме, а не първопричината. Ако човек вярва в езическо божество и се покланя в събота, това не го прави вярващ в Единствения истинен Бог! Именно това беше бездната, която разделяше двете деноминации! Елън Уайт едва ли е смятала, че някой ще приеме думата "бездна" като представа за Атлантическия океан! Да видим един пример от Библията. Наистина, той е от притча, но все пак дава представа за думата "бездна":
Лука 16:26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Кои са тези "нас" и кои са тези "тях"? За праведните се смята, че са в небето (т.е. те вярват в истинския Бог), а за неправедните - че са в "ада" (т.е. служили са на друг бог, дявола).
Следователно "бездната", за която споменава Елън Уайт, е именно основната доктрина, "Кой е Бог?" Адвентистите, отказвайки се от единствения истинен Бог, според написаното от Елън Уайт, в бъдеще (от позицията на нейното време) ще протегнат ръката си за да отговорят на подадената от Рим ръка. Какво стана след Втория Ватикански събор? Започналото след смъртта на Елън Уайт отстъпление през 1980 г. е "узаконено" с внедряване на триединния бог. Така "трите ръце" изведнъж станаха "видими"! Ръката на ЦАСД, протегната да хване протегнатата ръка на Римокатолицизма, а след това (забележете!) да подаде ръка на спиритизма (което означава, че на ЦАСД е предложен този фалшив бог!). Т.е., тройният съюз по този начин е осъществен: тези, които трябваше да издигнат Отец и Сина Му се отказаха от истината и решиха да станат приятели с Ватикана и нейния езически бог. Затова сега такива като Ганун Диоп нямат никакви задръжки по отношение срещите с папата и участието в икуменически срещи и служби.
Но, ще кажете, че тук се говори за протестантско и републиканско управление и отричане от всички принципи. Помните ли, че Бен Карсън по време на посещението на Франциск в САЩ почти прослави Берголио, като каза, че бил свят отец! А след избора на Тръмп влезе в неговия екип. Самият Карсън се изказа, когато ставаше дума за ИДИЛ и заяви: "Войната срещу ИДИЛ трябва да дойде без „правила”; американските войници не трябва да бъдат преследвани за военни престъпления."
Но нека направим едно сравнение с историята на евреите.
Израел беше Божият народ. Но реши, че е по-добре да се откаже от Него и отхвърли Сина Му, като заяви, че си има цар и това е римският кесар. Когато ереите отхвърлиха Божия Син и Го предадоха на римляните, резултатът беше унищожение на Ерусалим.
Сега историята се повтаря. Адвентната църква се отказа от Отец и Неговия Син, като ги замени с триединния бог на Рим и така осъществи този троен съюз, за който пише Елън Уайт. Разрушението, случило се с Ерусалим, вече се повтаря в духовния Ерусалим. А следващите думи в цитата "...когато под влияние на този троен съюз нашата страна се отрече от всеки принцип на Конституцията на протестантско и републиканско управление, създавайки условия за пропагандиране на папските лъжи и заблуди..." са вече факт и се доказват от делата на Ганун Диоп, Тед Уилсън и други като тях, които все повече се сближават с Ватикана и чакат узаконяване на титлите си (д-р...Ганун Диоп), като издигат на пиедестал Франциск и неговата енциклика, внушавайки, че папата е добър човек... Явно Елън Уайт не е била наясно какво пише, когато говори за йезуитите във "Великата борба":
Тогава бе създаден и орденът на йезуитите – най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички папски борци. Откъснати от земни връзки и човешки интереси, мъртви към изискванията на естествените чувства, с напълно затъпени разсъдък и съвест, йезуитите не признаваха никаква друга власт, никаква друга връзка, освен на своя орден, и никакво друго задължение, освен да разширяват неговата мощ.
...
За тях нямаше престъпление, което да не може да се извърши, или измама, толкова ниска, че да не може да се практикува, нито пък лицемерие, така трудно, че да не може да се усвои.
...
Когато се представяха като членове на своя орден, носеха мантия на святост. Посещаваха затвори и болници, обслужваха болните и бедните, изповядвайки, че са се отрекли от света и че носят святото име на Исус, Който обикаляше, за да прави добро. Но под тази непорочна външност често пъти се криеха най-престъпни и ужасни намерения. Основен принцип на ордена бе: целта оправдава средствата. Естествено, че при такова правило лъжата, кражбата, клетвопрестъпването, предумишленото убийство бяха не само простени, но даже се препоръчваха, когато служеха на интересите на църквата..." (Елън Уайт, Великата борба).
Добре е да се замислим кого ще слушаме: дали пасторите, твърдящи, че има триединство или ще следваме Библията и Духа на пророчеството, които ни предупреждават, че ЦАСД ще се окаже в същото положение, в което се оказа плътският Божи народ преди 2000 години!
Николай Георгиев
Така мислех в началото. Но по-правилно е да кажа, че така мислеха други вместо мен и аз наготово приемах казаното.
С течение на времето обаче започнах да си задавам въпроси, от рода: Как е възможно протестантите, които през 1844 г. са отхвърлили вестта за Съда, да протегнат ръката си към отстъпилата Католическа църква, когато самите те още тогава са станали част от Вавилон? Какво значение има дали ще бъдат две отделни части или един цял океан от заблуди? Нещо не се връзваше! На практика имаше само една истинска протестантска църква - тази, която беше извикана в съществуване за да прогласи Тройната ангелска вест и да подготви света за Второто пришествие. Дали Елън Уайт имаше предвид именно Адвентната църква? Ако е така, всичко ставаше много по-различно, отколкото ни се представяше от пасторите. Имаше някои детайли, които ме караха да виждам, че именно ЦАСД е църквата, за която говореше Божията вестителка, но имаше и други, които блокираха подобна идея. Това, което потвърждаваше предположението ми беше, че Адвентната църква е единствената протестантска църква, очакваща Второто пришествие. Имаше още един детайл, който също ме навеждаше на подобно разсъждение - фактът, че "централата", ГК, се намира в Съединените щати. Т.е., протестантите от Съединените щати, адвентистите, чиято централа е в САЩ, ще протегнат ръка на католицизма. Но оставаха още няколко подробности, които "се противопоставяха" на подобно разбиране, например спиритизмът. Спиритизъм в ЦАСД? Да викат духове? Да гледат на кафе? Да хвърлят зарове? Това изглеждаше напълно лишено от смисъл. Затова тази идея си остана "на рафта" и отлежа доста време, сякаш чакаше своето потвърждение или отхвърляне. Виждах, че събитията говорят за правилното ми предположение, но все нещо ми убягваше. Чудех се как да вместя срещите на Ганун Диоп и Тед Уилсън; как да съчетая празнуването на Коледа и Великден с протестантите от Съединените щати; вкарването на госпъл и какви ли не практики в богослуженията с протегнатата ръка... и все нещо не стигаше.
Но...
Но тази вечер, когато нещо ме караше отново да се заема с цитата, се случи това, което години наред не можах да проумея. Бях решил да напиша своята идея за протестантите и как историята се повтаря, поради което отново погледнах написаното от Елън Уайт и първото нещо, което погледнах, почти ме накара да подскоча - "за да хване ръката на спиритизма"! Изведнъж всичко си дойде на мястото. За спиритизма бях чел много неща, но както много хора го свързвах с викане на духове, екзорсизъм, гледане на карти и други подобни действия и съвсем бях изключил един цитат от Джеймс Уайт:
Начинът, по който спиритуализаторите са изместили или отрекли единствения Господ Бог и нашия Господ Исус Христос е първо като използват старото небиблейско тринитарно верую, т.е., че Исус Христос е вечният Бог, макар, че те нямат дори един пасаж в подкрепа на това, докато ние имаме в изобилие ясното свидетелство на Писанието, че Той е Синът на вечния Бог” (Джеймс Уайт, 29 януари 1846 г., “Дъ Дей Стар”).
Съпругът на Божията вестителка в прав текст казваше, че вярата в триединството е спиритизъм!
Това наистина ме изуми! Цитатът от Елън Уайт проблясна с цялата си светлина и ми даде обяснения върху всичко, което се случваше в ЦАСД и какво точно Божията вестителка казваше чрез него. Нека отново да го прочетем:
“Когато протестантизмът протегне ръката си над бездната, за да хване десницата на Рим, когато подаде ръката си над пропастта, за да хване тази на спиритизма, когато под влияние на този троен съюз нашата страна се отрече от всеки принцип на Конституцията на протестантско и републиканско управление, създавайки условия за пропагандиране на папските лъжи и заблуди, тогава можем да кажем, че времето за чудната дейност на Сатана е дошло и краят е близо - “Свидетелства към църквата”, том 5, стр. 451 (СПД, стр. 131, пар. 4).
И така, щом единствената истинска протестантска църква е Адвентната, значи тя трябваше да бъде главният "герой" в горния цитат. Какво щеше да направи тя? Да протегне ръката си над бездната. Дали ставаше дума за протягане през океана? Така преди си мислех. Но всъщност тук ставаше дума за:
1. Протягане на ръка;
2. За нещо, което разделя двете църкви;
Първо. Какво означава "протягане на ръка"? Тя се протяга или когато предлага на някого здрависване, или когато иска да хване друга ръка. Католическата църква е тази, която се опитва да получи световно признание и поклонение и налага ученията си на целия свят. Следователно, ЦАСД щеше да протегне ръката си да хване предложената от Католическата църква ръка.
Второ. Какво разделяше двете църкви? Основното, върху което се гради една религия, е нейният Бог. За Католическата църква това е триединството. За пионерите от Адвентната църква беше Единственият истинен Бог и Неговият Единороден Син. Не съботата, както си мислят мнозинството адвентисти. Освещаването на определен ден е резултат от това на кого се покланяме, а не първопричината. Ако човек вярва в езическо божество и се покланя в събота, това не го прави вярващ в Единствения истинен Бог! Именно това беше бездната, която разделяше двете деноминации! Елън Уайт едва ли е смятала, че някой ще приеме думата "бездна" като представа за Атлантическия океан! Да видим един пример от Библията. Наистина, той е от притча, но все пак дава представа за думата "бездна":
Лука 16:26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Кои са тези "нас" и кои са тези "тях"? За праведните се смята, че са в небето (т.е. те вярват в истинския Бог), а за неправедните - че са в "ада" (т.е. служили са на друг бог, дявола).
Следователно "бездната", за която споменава Елън Уайт, е именно основната доктрина, "Кой е Бог?" Адвентистите, отказвайки се от единствения истинен Бог, според написаното от Елън Уайт, в бъдеще (от позицията на нейното време) ще протегнат ръката си за да отговорят на подадената от Рим ръка. Какво стана след Втория Ватикански събор? Започналото след смъртта на Елън Уайт отстъпление през 1980 г. е "узаконено" с внедряване на триединния бог. Така "трите ръце" изведнъж станаха "видими"! Ръката на ЦАСД, протегната да хване протегнатата ръка на Римокатолицизма, а след това (забележете!) да подаде ръка на спиритизма (което означава, че на ЦАСД е предложен този фалшив бог!). Т.е., тройният съюз по този начин е осъществен: тези, които трябваше да издигнат Отец и Сина Му се отказаха от истината и решиха да станат приятели с Ватикана и нейния езически бог. Затова сега такива като Ганун Диоп нямат никакви задръжки по отношение срещите с папата и участието в икуменически срещи и служби.
Но, ще кажете, че тук се говори за протестантско и републиканско управление и отричане от всички принципи. Помните ли, че Бен Карсън по време на посещението на Франциск в САЩ почти прослави Берголио, като каза, че бил свят отец! А след избора на Тръмп влезе в неговия екип. Самият Карсън се изказа, когато ставаше дума за ИДИЛ и заяви: "Войната срещу ИДИЛ трябва да дойде без „правила”; американските войници не трябва да бъдат преследвани за военни престъпления."
Но нека направим едно сравнение с историята на евреите.
Израел беше Божият народ. Но реши, че е по-добре да се откаже от Него и отхвърли Сина Му, като заяви, че си има цар и това е римският кесар. Когато ереите отхвърлиха Божия Син и Го предадоха на римляните, резултатът беше унищожение на Ерусалим.
Сега историята се повтаря. Адвентната църква се отказа от Отец и Неговия Син, като ги замени с триединния бог на Рим и така осъществи този троен съюз, за който пише Елън Уайт. Разрушението, случило се с Ерусалим, вече се повтаря в духовния Ерусалим. А следващите думи в цитата "...когато под влияние на този троен съюз нашата страна се отрече от всеки принцип на Конституцията на протестантско и републиканско управление, създавайки условия за пропагандиране на папските лъжи и заблуди..." са вече факт и се доказват от делата на Ганун Диоп, Тед Уилсън и други като тях, които все повече се сближават с Ватикана и чакат узаконяване на титлите си (д-р...Ганун Диоп), като издигат на пиедестал Франциск и неговата енциклика, внушавайки, че папата е добър човек... Явно Елън Уайт не е била наясно какво пише, когато говори за йезуитите във "Великата борба":
Тогава бе създаден и орденът на йезуитите – най-жестокият, най-безскрупулният и най-мощният от всички папски борци. Откъснати от земни връзки и човешки интереси, мъртви към изискванията на естествените чувства, с напълно затъпени разсъдък и съвест, йезуитите не признаваха никаква друга власт, никаква друга връзка, освен на своя орден, и никакво друго задължение, освен да разширяват неговата мощ.
...
За тях нямаше престъпление, което да не може да се извърши, или измама, толкова ниска, че да не може да се практикува, нито пък лицемерие, така трудно, че да не може да се усвои.
...
Когато се представяха като членове на своя орден, носеха мантия на святост. Посещаваха затвори и болници, обслужваха болните и бедните, изповядвайки, че са се отрекли от света и че носят святото име на Исус, Който обикаляше, за да прави добро. Но под тази непорочна външност често пъти се криеха най-престъпни и ужасни намерения. Основен принцип на ордена бе: целта оправдава средствата. Естествено, че при такова правило лъжата, кражбата, клетвопрестъпването, предумишленото убийство бяха не само простени, но даже се препоръчваха, когато служеха на интересите на църквата..." (Елън Уайт, Великата борба).
Добре е да се замислим кого ще слушаме: дали пасторите, твърдящи, че има триединство или ще следваме Библията и Духа на пророчеството, които ни предупреждават, че ЦАСД ще се окаже в същото положение, в което се оказа плътският Божи народ преди 2000 години!
Николай Георгиев
RSS Feed
