
Напоследък това, което се случва в ЦАСД, е повече от притеснително. Една част е недоволна от разпуснатостта, която вижда; от песните и танците; от явното сближаване на църквата със света; от проповедите, нямащи нищо общо с адвентизма; от снижаване на стандарта; от господарското отношение на пасторите спрямо миряните. Другата част пък недоволства от недоволстващите и настоява те да млъкнат, защото с недоволството си разцепват единството в църквата. Всеки е настръхнал срещу всеки и буквално са се образували два лагера.