
![]() Напоследък това, което се случва в ЦАСД, е повече от притеснително. Една част е недоволна от разпуснатостта, която вижда; от песните и танците; от явното сближаване на църквата със света; от проповедите, нямащи нищо общо с адвентизма; от снижаване на стандарта; от господарското отношение на пасторите спрямо миряните. Другата част пък недоволства от недоволстващите и настоява те да млъкнат, защото с недоволството си разцепват единството в църквата. Всеки е настръхнал срещу всеки и буквално са се образували два лагера.
![]() Много пъти съм бил обвиняван, че с това, което пиша, се подигравам с вярата на приемащите триединството. Това най-вече се отнася до твърдението ми, че е невъзможно Отец и Синът да не са в роднинска връзка от вечността и да очакваме спасение. Според моите опоненти било подигравка да твърдя, че триединството било нещо като бригада, група за бързо реагиране, цирк или театър. Добре, но какво твърдят самите вярващи в триединството? Според тях Отец и Синът играели роля и станали Баща и Син чак когато Исус се ражда от Мария. Да приемем, че наистина двамата са изиграли роля, за да изпълнят Спасителния план и да видим какво се получава, ако са прави. ![]() Днес се случи нещо любопитно. Разговаряхме за 144 000, когато стана дума за триединството. Тогава като светкавица ми дойде една мисъл, свързващи двата детайла на дискусията. Беше наистина мигновено хрумване и си казах, че трябва да го споделя с всеки, който се интересува от тези жизнено важни въпроси. По принцип не обичам да крия за себе си какъвто и да е детайл, свързан с Божието слово, а случаят беше точно такъв. Когато изведнъж темата „144 000“ беше променена на „Триединният бог“ от устата ми излезе въпросът: „Добре, това е интересно! Как от близо 2 200 000 000 вярващи в триединството християни ще останат само 144 000?“ ![]() Вероятно всеки адвентист знае думите на апостол Павел: 2 Коринтяни 3:18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен. Какво ни казва апостолът? Дори светските хора знаят, че огледалото не прави промяна на отразения образ. Това, което се вижда в него, е същото, което отразява. Огледалото не прибавя нито цвят, нито мирис, нито размер, нито килограми. Всеки един детайл си е такъв, какъвто е и на отразения обект. Невъзможно е пред огледалото да е поставена топка, а да се види цилиндър. Или да е поставено цвете, а да се види тухла. Винаги, когато пред огледалото има червена роза, се вижда червена роза, а не жълто лале. Нито пък прави от мухата слон. Това, което отразява е същото по размер, цвят, обем и отстои на същото разстояние, на каквото е поставено. Т.е., Павел ни казва, че от това, каква представа имаме за Христос, зависи и какво ние ще представляваме. Ако мислим, че Той е Божий Син, ще се стремим и ние да се държим като Божии синове. Ако Го възприемаме като артист, няма да сме по-различни в поведението си. Т.е., приемем ли, че Христос е приел ролята на Син, ние също ще играем такава роля и ще се правим на християни, без да имаме истински християнски характер. Невъзможно е да се оглеждаме в огледало, което отразява неточно, в огледало, което има грапавини или пречупва реалния образ и да познаваме истинския образ. А истинският отпечатък на Отец е посочен в Евреи 1:6 |
Архив
January 2021
|