Напоследък това, което се случва в ЦАСД, е повече от притеснително. Една част е недоволна от разпуснатостта, която вижда; от песните и танците; от явното сближаване на църквата със света; от проповедите, нямащи нищо общо с адвентизма; от снижаване на стандарта; от господарското отношение на пасторите спрямо миряните. Другата част пък недоволства от недоволстващите и настоява те да млъкнат, защото с недоволството си разцепват единството в църквата. Всеки е настръхнал срещу всеки и буквално са се образували два лагера.
Много пъти съм бил обвиняван, че с това, което пиша, се подигравам с вярата на приемащите триединството. Това най-вече се отнася до твърдението ми, че е невъзможно Отец и Синът да не са в роднинска връзка от вечността и да очакваме спасение. Според моите опоненти било подигравка да твърдя, че триединството било нещо като бригада, група за бързо реагиране, цирк или театър. Добре, но какво твърдят самите вярващи в триединството? Според тях Отец и Синът играели роля и станали Баща и Син чак когато Исус се ражда от Мария. Да приемем, че наистина двамата са изиграли роля, за да изпълнят Спасителния план и да видим какво се получава, ако са прави. Днес се случи нещо любопитно. Разговаряхме за 144 000, когато стана дума за триединството. Тогава като светкавица ми дойде една мисъл, свързващи двата детайла на дискусията. Беше наистина мигновено хрумване и си казах, че трябва да го споделя с всеки, който се интересува от тези жизнено важни въпроси. По принцип не обичам да крия за себе си какъвто и да е детайл, свързан с Божието слово, а случаят беше точно такъв. Когато изведнъж темата „144 000“ беше променена на „Триединният бог“ от устата ми излезе въпросът: „Добре, това е интересно! Как от близо 2 200 000 000 вярващи в триединството християни ще останат само 144 000?“ Вероятно всеки адвентист знае думите на апостол Павел: 2 Коринтяни 3:18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен. Какво ни казва апостолът? Дори светските хора знаят, че огледалото не прави промяна на отразения образ. Това, което се вижда в него, е същото, което отразява. Огледалото не прибавя нито цвят, нито мирис, нито размер, нито килограми. Всеки един детайл си е такъв, какъвто е и на отразения обект. Невъзможно е пред огледалото да е поставена топка, а да се види цилиндър. Или да е поставено цвете, а да се види тухла. Винаги, когато пред огледалото има червена роза, се вижда червена роза, а не жълто лале. Нито пък прави от мухата слон. Това, което отразява е същото по размер, цвят, обем и отстои на същото разстояние, на каквото е поставено. Т.е., Павел ни казва, че от това, каква представа имаме за Христос, зависи и какво ние ще представляваме. Ако мислим, че Той е Божий Син, ще се стремим и ние да се държим като Божии синове. Ако Го възприемаме като артист, няма да сме по-различни в поведението си. Т.е., приемем ли, че Христос е приел ролята на Син, ние също ще играем такава роля и ще се правим на християни, без да имаме истински християнски характер. Невъзможно е да се оглеждаме в огледало, което отразява неточно, в огледало, което има грапавини или пречупва реалния образ и да познаваме истинския образ. А истинският отпечатък на Отец е посочен в Евреи 1:6 |