Преди известно време един пастор в проповед доказа, че в църквата няма свято място. Той беше достатъчно убедителен и вероятно присъстващите повярваха, че се събират на седянка, като им е позволено да се държат според моментните им хрумвания. Тази проповед изглежда впечатли и ръководството, защото не последваха никакви реакции и опровержения. Затова регресията продължи и църквата окончателно заприлича на клуб по интереси. Сякаш се върнахме във времето на древния Израил:
Съдии 17:6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
Наистина ли Божият народ нямаше цар? Бог беше извел евреите от тежкото робство и им беше дал заповедите Си. Те бяха отговорили с готовност, че ще изпълнят всичко, което им нареди Господ, но скоро нарушиха завета и се поклониха на златното теле. Бяха сключили завет с Царя на Вселената, но предпочетоха да останат без цар. Те имаха такъв Господар, за какъвто другите народи не можеха дори да мечтаят, но избраха да си живеят както им се виждаше угодно. В този смисъл наистина останаха без цар.
Съдии 17:6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
Наистина ли Божият народ нямаше цар? Бог беше извел евреите от тежкото робство и им беше дал заповедите Си. Те бяха отговорили с готовност, че ще изпълнят всичко, което им нареди Господ, но скоро нарушиха завета и се поклониха на златното теле. Бяха сключили завет с Царя на Вселената, но предпочетоха да останат без цар. Те имаха такъв Господар, за какъвто другите народи не можеха дори да мечтаят, но избраха да си живеят както им се виждаше угодно. В този смисъл наистина останаха без цар.
RSS Feed
