Има няколко причини, поради които си отваряме устата: за да кажем нещо, за да се нахраним, за да поемем няколко глътки течност или поради недостиг на кислород в мозъка, който се изразява в прозявка. Покрай тези естествени потребности понякога се случва да правим това от изненада или защото събеседникът ни е казал такава мъдрост, че се питаме дали не се е простудил. Напоследък често имам такива моменти и това ме кара да се питам, дали наистина няма климатични промени, та дълбокоумните мисли, на които попадам, да нарастват като лавина. За да не съм голословен, ще дам два примера. Тези дни ми беше казано, че плътското тяло на Исус не било тялото Му от плът, а в един клип, който ми беше изпратен, пасторът (явно неадвентист) изрева (буквално!): „Не ми се пулете като маймуни!” Проповядващият вероятно беше прав спрямо моята реакция, тъй като още преди тази реплика ме накара да се питам как разбира християнството, защото издаваше странни звуци, които нямаше как да свържа с евангелизирането.
RSS Feed
