Преди да напусна Католическата църква (за тези, които не знаят, съм роден в католическо семейство), както всеки католик, слушах това, което казваха свещениците и вярвах, че думите им са стопроцентова истина. Казаното от тях беше закон за мен и понеже вярвах, че така служа на Бога, с радост го изпълнявах. Всеки член на тази църква постъпваше по същия начин и службата протичаше по определения ред. Не познавах Библията, но това не ми пречеше да внимавам какво точно говореха свещениците. Не мисля, че човек сам си изработва наблюдателността и трябва да се хвали с нея. Смятам, че тя е дело на Светия Дух и който е послушен на Бога, винаги е нащрек относно предупрежденията, дадени на вярващите. Така времето минаваше, а моите познания върху Библията си оставаха в рамките на 2-3 стиха, но един от тях беше този, който ми отвори очите за характера на църквата, в която се твърдеше, че „Вън от нея няма спасение“. Наскоро след атентатите през 2001 г. един свещеник започна да проповядва за мир и безопасност и това беше достатъчно да светне пред очите ми червена лампа. Моите католически братя и сестри обаче не само не разбраха измамата, но скочиха срещу моите предупреждения.
RSS Feed
