(Въпрос с повишена трудност)
Вчера станах участник в едно събитие с доста негативни емоции. В началото на седмицата почина една моя леля и стана причина да се съберат всичките й близки (между тях и аз), на нейното погребение. Родът ни има католически корени, а тя така и не пожела да повярва в Божието слово. Затова нейните наследници повикаха свещеник от Католическата църква. Това не ме изненада и с ясното съзнание, че ще присъствам на езическо погребение, се подготвих да чуя “интересна” информация за задгробния живот. Бях си взел диктофона и снабден с тази техника, се доближих до свещеника, за да не изпусна някоя дума. Имах вече опит от подобно “събитие” преди няколко години. Тогава бях застанал на по-голямо разстояние и поради особената конструкция на залата почти нищо не се разбираше на записа.
Вчера станах участник в едно събитие с доста негативни емоции. В началото на седмицата почина една моя леля и стана причина да се съберат всичките й близки (между тях и аз), на нейното погребение. Родът ни има католически корени, а тя така и не пожела да повярва в Божието слово. Затова нейните наследници повикаха свещеник от Католическата църква. Това не ме изненада и с ясното съзнание, че ще присъствам на езическо погребение, се подготвих да чуя “интересна” информация за задгробния живот. Бях си взел диктофона и снабден с тази техника, се доближих до свещеника, за да не изпусна някоя дума. Имах вече опит от подобно “събитие” преди няколко години. Тогава бях застанал на по-голямо разстояние и поради особената конструкция на залата почти нищо не се разбираше на записа.
Ритуалът започна доста странно - погребението беше малко след католическия Великден и свещеникът започна да пее за Възкресението! Чак след това “мина” към починалата, но това едва ли това имаше кой знае какво значение за нея. А и не би било нужно самият ритуал да се изследва в дълбочина, ако се прави само от любопитство. Но е необходимо да се разобличава тази сатанинска измама, която кара хората да стават жертва на черна магия, като вярват в задгробния живот. Поради това и най-малката подробност трябва да бъде осветена.
След като “приключи” с Възкресението на Исус, свещеникът започна да се моли за моята леля, като “я представи” пред Бога, за да й се прости “всяко волно и неволно прегрешение” и Бог “да успокои душата й в место светло, в место злачно, в место покойно”.
Господ каза:
Лука 13:5. Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
А Еклесиаст пише:
Еклесиаст 9: 5. Защото живите поне знаят, че ще умрат;
Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
Понеже споменът за тях е забравен;
По какъв начин Бог би могъл да прости греховете й, след като:
1 Йоаново 1:9. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.
“Ако изповядаме”....Как би могла починалата да го стори? Нали съзнанието й не функционира и тя не съзнава какво става наоколо?
След това свещеникът продължи да пее за Възкресението (моля ви да бъдете търпеливи, когато слушате записа, особено в началото, защото пеене се смесва с четене, а това е доста “интересно”) и “изпрати” Исус в “ада” да съкруши дявола и силите му. И след като заяви, че Господ победил силите на злото, поиска отново Бог да успокои душата на починалата, пеейки “че има болезнь и печал”, но “жизнь безконечная” (т.е. животът е вечен!).
Вечен? Значи леля ми не беше умряла? Защо, в такъв случай, беше това опело? Изглежда я оплакваха, понеже беше ...жива!
Но с това не свърши всичко. Циркът предстоеше и беше разделен на етапи.
1 Солунци 4:13. А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.
14. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него.
15. Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите.
16. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;
17. после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
18. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.
Ще повярвате ли, че същият свещеник, който “изпрати” леля ми в небето, заяви, че мъртвите ще възкръснат “при глас на Архангел и при Божия тръба”? Да, записът не е манипулиран и думите са на един и същ служител! Той дори не разбираше, че не може един човек да отиде някъде, а след това да е на мястото откъдето е тръгнал, без да се е върнал! Няма логика в това...
Последва малко отклонение към Матей.
Матей 28:18. Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,
20. като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].
От цитата стана ясно, че всички заповядано от Исус трябва да се пази (без уточнението, че нищо не се пази, защото Католическата църква е отхвърлила почти всичко от Библията!).
Трагикомедията продължи. “Събирането – каза свещеникът, - е надгробно ридание и всички близки скърбят. Но всъщност това е ...празник, защото Христос възкръсна”...
И какво от това, че е възкръснал? Има ли някакво значение, ако хората имат вечен живот в себе си? С или без Христовото възкресение щом имат вечен живот, те биха живели вечно!
Следваше обаче най-голямата изненада: “След смъртта Си Исус остана ...ЖИВ!” Жив??? Та ако е останал жив, значи не е умрял. А щом не е умрял, значи не е възкресен. А щом не е възкресен, то:
1 Коринтяни 15:14. и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
Свещеникът проповядваше против себе си! Той отрече точно това, което току-що беше казал преди секунди!
“Всеки от нас идва(!!!), ражда се, живее , умира... ИДВА???
Грешка на езика ли беше това или някакво допълнение към католическите заблуди? А може би намек, че човекът е резултат на извънземен експеримент?
- Ние вярващите – продължи свещеникът, - имаме надеждата, че ще живеем един друг живот, вечен живот.
Моля? Та нали животът уж е безкраен? Сега пък излезе, че имал край!
Свещеникът отново “се захвана” с починалата. Тя още тук се хванала за притегателната сила на вечния живот. Как? По какъв начин? Тя дори не вярваше в католическото учение за живот след смъртта, камо ли в библейската истина и нямаше намерение въобще да повярва, а свещеникът я сравни с най-ревностните християни! Не твърдя, че няма да бъде спасена, защото Бог е С ъдията, а не аз. Но думите на свещеника са в разрез с Божието слово, понеже от тях излиза, че и без Христос има спасение.
“Сега ние не трябва да скърбим за починалата. Един ден ще се съединим с нея, както ще се съединим с Исус.”
След смъртта?
Бог каза на Адам:
Битие 3:19. ... понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
А Сатана заяви:
Битие 3:4. А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
Кой каза истината? Дали Адам “се съедини с Бога” или отиде в гроба?
Битие 5:5. И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря.
Този свещеник повтаряше същата хилядолетна лъжа – “Никак няма да умрете”.
Сега отново следваха думи за Господа. Той възкръснал, но чак на третия ден сме видели възкресението Му.
Явно Исус беше решил, че съботата е отпаднала, та не е дочакал първия ден от седмицата.
“Сега починалата е пред лицето на Бога, където е още един наш защитник – каза свещеникът. – И ние трябва да се радваме в това време, още повече, че това е празникът на църквата, а ние очакваме общото възкресение, когато ще получим вечен живот.”
Йов каза:
Йов 14:12. Така човек ляга, и не става вече;
Докато небесата не преминат те няма да се събудят,
И няма да станат от съня си.
Явно не е бил запознат с учението на Католическата църква, че има вечен живот в себе си, а след това, че “ще го получи, докато го има”!
“А ние през това време нека се молим за починалата, защото независимо, че е в Небето, може да има някакви прегрешения, та Бог да й прости и да я вземе при Себе Си.” Май нищо не разбрах! Уж беше още един защитник за нас, а сега ние трябва да се молим за нея, та Бог да й прости греховете!
Но да не издребнявам. Има “по-трудни” за разбиране неща, както ще разберете накрая.
Следващите минути бяха посветени отново на песни за Възкресението на Господ Исус Христос и не си заслужава да им се обръща внимание.
След като свещеникът свърши с пеенето, каза няколко думи за “Богородица” и отново заяви, че Исус дал вечен живот на опяваната.
Положението ставаше все по-безнадеждно. Кое беше вярно? Имаме ли вечен живот, нямаме ли, получаваме ли го? Ако го имаме, защо трябва Исус да ни го дава? Ако го нямаме, как може да живеем след смъртта? Ако мъртвите с а в небето, защо трябва да възкръсват от земята? Ако са на земята, как може да са отишли вече в небето?
Докато се питах каква е тая каша, свещеникът реши да даде “вечен покой” на опяваната и завърши:
“Бог да й даде блаженство и ...да я успокои...”
Дали изобщо се чуваше какво говори? Как хем ще е в блаженство, хем ще е в покой?
Така объркан, реших след опелото да направя една “справка” и отидох при него с въпроса:
“Къде е сега леля ми?”
Последва нещо, което въобще не очаквах. Казаното не се вместваше дори в католическите учения. Излезе, че човекът се разделял на части (не мога да повторя какви, защото бях спрял записа). Една нарастваше, друга се въртеше и т.н. Едва ли съм имал доста интелигентен вид, когато слушах изливането на тази каша. Накрая той така се оплете, че трябваше да го върна на земята:
И отново попитах:
Къде е леля ми? Защото, щом е на небето, а ти каза, че “при глас на архангел” ще възкръсне, в края на краищата къде трябва да се намира?
Тук положението стана безнадеждно. Свещеникът отвори уста и около пет секунди остана в това състояние. След като успя да се съвземе, каза:
“А, бе, това са Божии работи. Ние не можем да ги обясним. Хайде, че бързам!
И си тръгна.
А аз останах да се чудя къде е леля ми...
След като “приключи” с Възкресението на Исус, свещеникът започна да се моли за моята леля, като “я представи” пред Бога, за да й се прости “всяко волно и неволно прегрешение” и Бог “да успокои душата й в место светло, в место злачно, в место покойно”.
Господ каза:
Лука 13:5. Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
А Еклесиаст пише:
Еклесиаст 9: 5. Защото живите поне знаят, че ще умрат;
Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
Понеже споменът за тях е забравен;
По какъв начин Бог би могъл да прости греховете й, след като:
1 Йоаново 1:9. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.
“Ако изповядаме”....Как би могла починалата да го стори? Нали съзнанието й не функционира и тя не съзнава какво става наоколо?
След това свещеникът продължи да пее за Възкресението (моля ви да бъдете търпеливи, когато слушате записа, особено в началото, защото пеене се смесва с четене, а това е доста “интересно”) и “изпрати” Исус в “ада” да съкруши дявола и силите му. И след като заяви, че Господ победил силите на злото, поиска отново Бог да успокои душата на починалата, пеейки “че има болезнь и печал”, но “жизнь безконечная” (т.е. животът е вечен!).
Вечен? Значи леля ми не беше умряла? Защо, в такъв случай, беше това опело? Изглежда я оплакваха, понеже беше ...жива!
Но с това не свърши всичко. Циркът предстоеше и беше разделен на етапи.
1 Солунци 4:13. А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.
14. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него.
15. Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите.
16. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;
17. после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.
18. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.
Ще повярвате ли, че същият свещеник, който “изпрати” леля ми в небето, заяви, че мъртвите ще възкръснат “при глас на Архангел и при Божия тръба”? Да, записът не е манипулиран и думите са на един и същ служител! Той дори не разбираше, че не може един човек да отиде някъде, а след това да е на мястото откъдето е тръгнал, без да се е върнал! Няма логика в това...
Последва малко отклонение към Матей.
Матей 28:18. Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,
20. като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].
От цитата стана ясно, че всички заповядано от Исус трябва да се пази (без уточнението, че нищо не се пази, защото Католическата църква е отхвърлила почти всичко от Библията!).
Трагикомедията продължи. “Събирането – каза свещеникът, - е надгробно ридание и всички близки скърбят. Но всъщност това е ...празник, защото Христос възкръсна”...
И какво от това, че е възкръснал? Има ли някакво значение, ако хората имат вечен живот в себе си? С или без Христовото възкресение щом имат вечен живот, те биха живели вечно!
Следваше обаче най-голямата изненада: “След смъртта Си Исус остана ...ЖИВ!” Жив??? Та ако е останал жив, значи не е умрял. А щом не е умрял, значи не е възкресен. А щом не е възкресен, то:
1 Коринтяни 15:14. и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
Свещеникът проповядваше против себе си! Той отрече точно това, което току-що беше казал преди секунди!
“Всеки от нас идва(!!!), ражда се, живее , умира... ИДВА???
Грешка на езика ли беше това или някакво допълнение към католическите заблуди? А може би намек, че човекът е резултат на извънземен експеримент?
- Ние вярващите – продължи свещеникът, - имаме надеждата, че ще живеем един друг живот, вечен живот.
Моля? Та нали животът уж е безкраен? Сега пък излезе, че имал край!
Свещеникът отново “се захвана” с починалата. Тя още тук се хванала за притегателната сила на вечния живот. Как? По какъв начин? Тя дори не вярваше в католическото учение за живот след смъртта, камо ли в библейската истина и нямаше намерение въобще да повярва, а свещеникът я сравни с най-ревностните християни! Не твърдя, че няма да бъде спасена, защото Бог е С ъдията, а не аз. Но думите на свещеника са в разрез с Божието слово, понеже от тях излиза, че и без Христос има спасение.
“Сега ние не трябва да скърбим за починалата. Един ден ще се съединим с нея, както ще се съединим с Исус.”
След смъртта?
Бог каза на Адам:
Битие 3:19. ... понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
А Сатана заяви:
Битие 3:4. А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
Кой каза истината? Дали Адам “се съедини с Бога” или отиде в гроба?
Битие 5:5. И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря.
Този свещеник повтаряше същата хилядолетна лъжа – “Никак няма да умрете”.
Сега отново следваха думи за Господа. Той възкръснал, но чак на третия ден сме видели възкресението Му.
Явно Исус беше решил, че съботата е отпаднала, та не е дочакал първия ден от седмицата.
“Сега починалата е пред лицето на Бога, където е още един наш защитник – каза свещеникът. – И ние трябва да се радваме в това време, още повече, че това е празникът на църквата, а ние очакваме общото възкресение, когато ще получим вечен живот.”
Йов каза:
Йов 14:12. Така човек ляга, и не става вече;
Докато небесата не преминат те няма да се събудят,
И няма да станат от съня си.
Явно не е бил запознат с учението на Католическата църква, че има вечен живот в себе си, а след това, че “ще го получи, докато го има”!
“А ние през това време нека се молим за починалата, защото независимо, че е в Небето, може да има някакви прегрешения, та Бог да й прости и да я вземе при Себе Си.” Май нищо не разбрах! Уж беше още един защитник за нас, а сега ние трябва да се молим за нея, та Бог да й прости греховете!
Но да не издребнявам. Има “по-трудни” за разбиране неща, както ще разберете накрая.
Следващите минути бяха посветени отново на песни за Възкресението на Господ Исус Христос и не си заслужава да им се обръща внимание.
След като свещеникът свърши с пеенето, каза няколко думи за “Богородица” и отново заяви, че Исус дал вечен живот на опяваната.
Положението ставаше все по-безнадеждно. Кое беше вярно? Имаме ли вечен живот, нямаме ли, получаваме ли го? Ако го имаме, защо трябва Исус да ни го дава? Ако го нямаме, как може да живеем след смъртта? Ако мъртвите с а в небето, защо трябва да възкръсват от земята? Ако са на земята, как може да са отишли вече в небето?
Докато се питах каква е тая каша, свещеникът реши да даде “вечен покой” на опяваната и завърши:
“Бог да й даде блаженство и ...да я успокои...”
Дали изобщо се чуваше какво говори? Как хем ще е в блаженство, хем ще е в покой?
Така объркан, реших след опелото да направя една “справка” и отидох при него с въпроса:
“Къде е сега леля ми?”
Последва нещо, което въобще не очаквах. Казаното не се вместваше дори в католическите учения. Излезе, че човекът се разделял на части (не мога да повторя какви, защото бях спрял записа). Една нарастваше, друга се въртеше и т.н. Едва ли съм имал доста интелигентен вид, когато слушах изливането на тази каша. Накрая той така се оплете, че трябваше да го върна на земята:
И отново попитах:
Къде е леля ми? Защото, щом е на небето, а ти каза, че “при глас на архангел” ще възкръсне, в края на краищата къде трябва да се намира?
Тук положението стана безнадеждно. Свещеникът отвори уста и около пет секунди остана в това състояние. След като успя да се съвземе, каза:
“А, бе, това са Божии работи. Ние не можем да ги обясним. Хайде, че бързам!
И си тръгна.
А аз останах да се чудя къде е леля ми...
RSS Feed
