От проповедта:

„Ривю енд Хералд“, 4 юни 1901 г., пар. 10: „Божият закон и законът на кесаря [който в последните дни би бил папството] са се сблъсквали и ще се сблъскат отново. Въпросът, на който трябва да отговорим, е: ще се покорим ли на Бога [или на кого?] или на кесаря? Сега е в ход едно огромно движение за поставяне на първия ден от седмицата на мястото на деня, който Бог е осветил и благословил. Сатана води мъже и жени да завършат разрухата, която той започна в небето. Той желае светът да заяви, че бедствията по суша и море и разрушението чрез наводнения и пожари се дължат на това, че неделята бива осквернявана. В това се състои неговата измама. Той е много доволен, когато мъже и жени въздигат неделята, защото е работил в продължение на векове да постави първия ден от седмицата там, където би трябвало да бъде седмият ден.“

Духът на пророчеството:

„Душите, които са предизвикали негодуванието на Небето, ще хвърлят всичкото си нещастие в тежест на ония, чието послушание спрямо Божиите заповеди е един постоянен упрек за престъпващите ги. Ще се обяснява, че човеците чрез непочитането на неделния празник оскърбявали Бога, че този грях навлякъл едно бедствие, което не щяло да престане докато не се наложело най-строго съблюдаването на неделния празник...“

„Ще се обяснява, че човеците чрез непочитането на неделния празник оскърбявали Бога, че този грях  навлякъл едно бедствие, което не щяло да престане докато не се наложело най-строго съблюдаването на неделния празник, и че тези, които поддържат изискванията на четвъртата заповед и чрез това събарят почитането на неделята, причиняват трудности на народа и пречат на неговото отново приемане в божествената благодат и за временното му благополучие“ („Великата борба“ (1888 г.), стр. 590, пар. 1).