Първи век отиваше към края си. Няколко десетилетия бяха отминали от дните, които щяха да останат в паметта на човечеството като времето „когато Господ беше ходил по земята”. От Неговите ученици бе останал жив само Йоан. Другите апостоли, отдали себе си за Божия прослава, почиваха в гробовете си, очаквайки времето, когато „при глас на архангел и Божия тръба” (1 Солунци 4:16) ще възкръснат за вечен живот. Единствен Йоан, понесъл мъката от физическата раздяла с Исус, но винаги изпълнен със Святия Дух, стоеше като преграда за навлизащото в църквата отстъпление. Наближаваше времето, което щеше да запечата името на остров Патмос в съзнанието на бъдните поколения. На това откъснато от света място Бог показа на пророка как вижда Своята църква. Тя беше „с Луната под нозете” (Откровение 12:1), стъпила здраво на Божието слово, на заповедите, дадени от Бога в Стария завет, тя сияеше, облечена със Слънцето. Щеше да бъде преследвана и Сатана щеше да направи всичко възможно да я унищожи, но нямаше да успее. И тогава неговите усилия щяха да се съсредоточат върху „останалите от нейното потомство, тези, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса Христа” (Откровение 12:17). 

Сп. Adventist Review съобщава:

Президентът на адвентната църква провежда първа среща с шефа на Обединените нации

Двамата лидери обсъждат начини за подпомагане на хората и насърчаване на религиозна толерантност.
Генералният секретар на Обединените нации Бан Ки-мун изрази загриженост за нарастващата религиозна нетолерантност в световен мащаб по време на лична среща с лидера на Адвентната църква Тед Уилсън и покани Църквата на адвентистите от седмия ден да работи съвместно с Обединените нации в подпомагането на хората.