Адвентна хронология на промяната (ТЕКСТ)

Поетапна илюстрация на кончината на пионерите на ранната ни църква или „старовремците“ и на въздействията, които образовани учени внесоха със своето академично влияние за промяна на направлението на църквата ни към онова, което я превърна от нетринитарна до решително тринитарна деноминация.
Има още доста случили се събития, но за да задържим вниманието ви съсредоточено върху темата за промяната, избрахме да останем с ключовите събития.

Този списък беше съставен от As It Reads заедно с Дейвид Алън от Truthseeker Ministries.

---

 1860 г. – На остатъка (адвентните вярващи, пазещи съботата) беше дадено името „адвентисти от седмия ден“, което носеше одобрението на Небето.

1863 г. – Организирана беше Генералната конференция на АСД (21 май 1863 г.).

1872 г. – Издадена е „Декларация на основните принципи, поучавани и практикувани от адвентистите от седмия ден“, състояща се от 25 предложения, написани до голяма степен от Джеймс Уайт и публикувана като брошура в Батъл Крийк, Мичиган.
Това положи ясната нетринитарна основа, която не беше заместена или променена по какъвто и да било начин до 1931 г. Тези предложения се основаваха на 1 Кор. 8:6 и не съдържаха нито термина „Божество“, нито „Триединство“.

Първата година, през която всъщност бяха публикувани Основните принципи в Годишника, беше 1889 г.

Преди 1981 г., годините на публикуване са: 1905 г., 1909 г., 1913 г. и 1914 г.

После известно време Основните принципи отсъстваха от регистъра, но след това бяха публикувани отново, като през 1931 г. бяха променени.

Следват публикации през 1942 г., 1955 г., 1965-66 г., 1973-74 г., 1975 г., 1980 г., 1981 г.

Основни принципи на адвентистите от седмия ден

Както е заявявано и на други места, АСД нямат друго вероучение освен Библията, но те се придържат към определени добре дефинирани точки на вярата, за които се чувстват подготвени да дадат основание „на всеки, който попита“. Предложенията, които могат да бъдат приети като обобщение на главните отличителни черти на тяхната религиозна вяра и върху които, доколкото е известно, има пълно единодушие сред цялото тяло, са:

I. Че има един Бог – персонално, духовно Същество, Създателят на всичко, всемогъщ, всезнаещ и вечен; безкраен в мъдрост, святост, справедливост, доброта, истина и милост; непроменим и присъстващ навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух (Псалм 139:7).

II. Че има един Господ, Исус Христос, Синът на вечния Отец; Този, чрез Когото Той създаде всичко и чрез Когото всичко се крепи; че Той пое на Себе Си естеството на Авраамовото потомство за изкуплението на нашата паднала раса; че Той живя между човеците, пълен с благодат и истина, живя като пример за нас и умря като жертва за нас, беше възкресен за наше оправдание, възнесе се нависоко, за да бъде нашият единствен Посредник в небесното светилище, където чрез заслугите на Своята пролята кръв Той гарантира прошка и прощаването на греховете на всички онези, които с покаяние идват при Него; и като заключителна част на работата Си като Свещеник, преди да заеме престола като Цар, Той ще направи голямо изкупление за греховете на всички такива, и грехове им ще бъдат заличени (Деяния 3:19), и отнесени вън от светилището, както е показано в службата на левитското свещеничество, което беше предзнаменование и предварително представяне на службата на нашия Господ в небето (виж Левит 16 гл., Евреи 8:4, 5; 9:6, 7 и т. н.).

Линк за проверка или изтегляне на оригиналния Годишник на АСД от 1889 г. Основните учения се намират на страници 147-151.

https://static1.squarespace.com/static/554c4998e4b04e89ea0c4073/t/59cdb06429f1873e54ae1592/1506652263891/Screen+Shot+2017-09-28+at+7.28.44+PM.png?format=750w

1872 – Смъртта на старейшина Джоузеф Бейтс.

1874 – Основните принципи от 1872 г. бяха публикувани отново от Джеймс Уайт в първия брой на „Знамения на времето“ (4 юни 1874 г.) и от Урия Смит в „Ривю & Хералд“ (24 ноември 1874). Във въведителните си бележки към Основните принципи в „Знамения на времето“ Джеймс Уайт заявява:

„Като представяме пред обществеността това резюме на своята вяра, искаме да направим така, че да се разбере ясно, че нямаме никакви точки на вярата, вероучение или дисциплина освен Библията. Не представяме това като притежаващо авторитет сред нашия народ, нито като предназначено да гарантира еднообразие сред тях като система на вярата, а като кратко изложение на това, което е и което беше поддържано от тях с голямо единодушие“.

1877 - Библейският курс, в който Урия Смит и Джеймс Уайт очертаха основните доктрини на АСД беше проведен в Оукланд, Калифорния. Като обхващаше всичко от светилището до пророчествата, от естеството на греха до естеството на Христос, този курс потвърждаваше и заздравяваше ученията на адвентистите, както бяха очертани в основните принципи от 1872 г.

1881 – Смъртта на старейшина Джеймс Уайт.

1883 – Смъртта на старейшина Дж. Б. Фризби и старейшина Джон Невънс Андрюс.

1883 – На тази сесия на Генералната конференция беше взето решение да не се публикува Църковен наръчник, тъй като се считаше за нежелателно да се предприемат каквито и да е стъпки към дисциплина, вероучение или вид формализъм („Ривю & Хералд“, 27 ноември).

1888 – 27-та сесия на Генералната конференция беше проведена в Минеаполис, Минесота, с 91 делегати и около 475 посетители.

Бог донесе истината за оправдание чрез вяра на Своя народ чрез старейшините Уагонър и Джоунс. Изградена на мощна библейска основа тази вест на Божията любов отбеляза началото на Високия вик. Но за съжаление вестта беше посрещната със съпротива от мнозинството от църковното ръководство.

Елън Уайт писа:

„Предразсъдъците и мненията, които преобладаваха в Минеаполис, по никакъв начин не са мъртви. Семената, посети там, са готови да поникнат и да донесат подобна на себе си реколта, защото корените все още са останали... и ще дават своя несвят плод, за да отравят възприятието и да заслепяват разбирането на онези, с които се срещате, по отношение на вестителите и вестите, които Бог изпраща...“ (Ръкопис 40, 1890, Материали от 1888, гл. 115).

1889 – Основните принципи бяха разширени до 28 раздела и публикувани в Годишника от 1889 г., като първите два раздела за доктрината за Бога бяха оставени непроменени.

Те останаха непроменени по време на препечатването им от 1905 до 1914 г. в Годишника на АСД.

1889 – Смъртта на старейшина Джоузеф Харви Уагонър (баща на Елет Джоузеф Уагонър).

1890 – Ръководството направи опит да премахне името „адвентист от седмия ден“ от American Sentinel (Списание на ЦАСД за религиозната свобода), за да стане списанието популярно сред други деноминации, но тази стъпка беше отблъсната, защото присъстваше жив пророк.

Елън Уайт заяви:

„Тази политика е първата стъпка в последователност от погрешни стъпки“ („Съвети към писатели и редактори“, стр. 96), които, водещите братя поеха в движението си надолу по пътя към икуменически отстъпки.

1891 – Генералната конференция изпрати Елън Уайт далеч - в Австралия, противно на дадената ѝ светлина („Този ден с Бога“, стр. 61).

Е. Дж. Уагонър беше изпратен в Англия като редактор на „Настоящата истина“ в продължение на десет години, за да бъде отделен от А. Т. Джоунс и Елън Уайт (Писмо от У. К. Уайт до А. Г. Даниелс, 30 май 1902).

1892 – Смъртта на старейшина Розуел Ф. Котрел.

1892 – Поредица от лекции за обществеността на Bible Students' Library, # 90 - „Библейската доктрина за Триединството“.

Статията, публикувана повторно в New York Independent на 14 ноември 1889 г. с автор – Самюъл Спиър (неадвентист), популяризираше „един Бог, съставляван и действащ в три ипостаси/лица“, но също и във „вечно божествено подчинение на Сина към Отец“.
Трактатът употребяваше термини, които обикновено не бяха употребявани от адвентистите, но като съдържание в общ план беше нетринитарен.

1894 - Елън Уайт предупреди:

„Груба грешка от стана на онези, които са Божии чада е, да се стремят да поставят мост над пропастта, която ги отделя от чадата на тъмнината, като предават принципа, като правят компромис с истината“ („Библейско ехо“, 9 април 1894 г., § 6).

„Отстъпваща църква е тази, която скъсява дистанцията между себе си и папството“ („Знамения на времето“, 19 февруари 1894).

Към тези съвети щеше да бъде проявено незачитане от ръководството, както предстои да видим.

1894 - Хърбърт Камдън Лейси посети среща на пазещите неделята - тринитарна среща - като делегат на колежа „Батъл Крийк“ към студентското доброволческо движение за чуждестранни мисии в Мичиган. Лейси прие отново доктрината за триединството.

1895 – Елън Уайт предупреди ръководството в Батъл Крийк:

„Господ не е поставил никой от Своите човешки представители под диктата и контрола на онези, които сами са грешащи смъртни... Но има сила, упражнявана в Батъл Крийк, която Бог не е дал и Той ще съди онези, които приемат тази власт… Братя, оставете Бог да управлява“ („Свидетелства към проповедниците“, стр. 347, § 3).

1896 – Лекции на Х. Камдън Лейси относно триединството в Коранбонг, Австралия. Сестра Мериан Дейвис, литературен асистент на Елън Уайт, води изобилни бележки. Артър Г. Даниелс не се противопостави на лекциите.

1896 – Препоръки за съществена промяна на сесията на Генералната конференция, да се избере един човек за президент, но братята бяха посъветвани, че не е разумно да се направи така.

Елън Уайт предупреди:

„Да се поставят хора там, където би трябвало да се постави Бог, не почита, нито прославя Бога. Дали президентът на Генералната конференция трябва да бъде бога на народа? Дали мъжете в Батъл Крийк трябва да бъдат считани за безгранични в мъдрост? ... Разединение от човек“ („Свидетелства към проповедниците“, стр. 375, § 2).

1897 – Джон Харви Келог представи първите си концепции, водещи към пантеизъм, в поредица изследвания, които изнесе на сесията на Генералната конференция.

1898 – „Ривю & Хералд“ публикува статия „Богочовекът“ от „Вестителят на Царя“ (The King’s Messenger), който е тринитарен в учението си.

1898 – Възгледът на Р. А. Ъндърууд за Светия Дух се промени от влияние към личност, като така той стана тринитарист.

1898 – Елън Уайт заяви:

„Църквата се намира в лаодикийско състояние. Божието присъствие не е сред нея“ (Ръкопис 156, 1898 – Notebook Leaflets from Elms haven Library, Vol.1, Need of Self-Sacrificing Effort, p. 99).

1900 – Отново „Ривю & Хералд“ отпечата още две страници от „Вестителят на Царя“, като и двете са тринитарни в учението си - „Третото лице“ (януари 1900) и „Слети Личности“ (април 1900).

1901 – За първи път беше публикуван Американският стандартен превод на Библията. Този ход между католици и протестанти към обща Библия щеше да повлияе на адвентизма с малки стъпки да се отклони от истината.

1901 – Препоръките за промяна бяха повторени и гласувани.
Един председател трябваше да оглавява Генералната конференция само за една година.
Беше избран Артър Даниелс, но две години по-късно той все още беше президент.
Изпълнителният комитет към Генералната конференция увеличи членовете си от 13 на 25 (Бюлетин на Генералната конференция, стр. 151).
Елън Уайт предупреди, че църквата „работи върху погрешни принципи“ (Ръкопис 37, 1901, § 18).

„Народът е изгубил увереността в онези, които притежават управлението на делото. И при все това чуваме, че гласът на конференцията е Божият глас. Всеки път, когато съм чувала това, съм си мислила, че е почти богохулство“ (Ръкопис 37, 1901, § 18).

1902 – Джон Харви Келог се приготви да публикува творбата си „Живият храм“. Беше му казано да не включва новите си теории, но той пренебрегна съвета. Опита се да спечели одобрението на Есенния съвет за публикуване на книгата си, но в писмо Елън Уайт посъветва Даниелс, да няма нищо общо с книгата. Келог занесе ръкописа си на издателство „Ривю & Хералд“ като външна творба и те се съгласиха да я отпечатат. Като последица санаториумът в Батъл Крийк (18 февруари), оглавяван от Келог и печатарският офис на „Ривю & Хералд“ (30 декември) изгоряха до основи, а с офиса изгоряха и печатарските плаки за книгата „Живият храм“ на Келог. Но той отнесе ръкописа на неадвентен печатар.

Между 1901 и 1923 г. станаха 23 пожара. Беше постановена присъда отгоре - от небето!

1902 – Елън Уайт се чувстваше обезпокоена и разочарована от Генералната конференция и реши да се оттегли от всичките ѝ срещи. Тя написа на синовете си Едсън и Уили следното:

„Съвсем малка е увереността ми, че Господ дава на тези мъже на отговорни постове духовно зрение и небесно проникновение. Хвърлена съм в недоумение за техния ход на действие и сега желая да обърна внимание на своята специална работа, да нямам никакъв дял, в който и да е от техните съвети, и да не посещавам лагерни събрания, наблизо или надалеч. Умът ми няма да бъде въвлечен в объркване чрез наклонността, която изявяват те, да работя напълно противно на светлината, която Бог ми е дал. Аз съм дотук! Ще запазя моя даден от Бога разум! Моят глас е чут в различни конференции и на лагерни срещи. Сега трябва да направя промяна... Затова ще си тръгна, ще ги оставя да получават слово от Библията... Това е светлината, която ми е дадена, и аз няма да отстъпя от нея“ (Писмо W-186, 2 декември 1902 до Едсън и Уили Уайт, стр. 4, 5).

1903 - Започна кризата с „Живият храм“ и ереста Алфа.

Келог отпечата книгата, в която беше вложил своите теории.

Елън Уайт каза, че те са „спиритически“ и „сходни с пантеизъм“ („Специални свидетелства“, серия Б, № 6, стр. 41). Тя каза, че тези учения са „алфа на смъртоносни ереси“ („Избрани вести“, т. 1, стр. 200) и че „Омега ще последва малко след това. Треперя за нашия народ! В „Живият храм“ се изказва твърдението, че Бог е в цветето, в листото, в грешника. Но Бог не живее в грешника. Словото заявява, че Той живее само в сърцата на онези, които Го обичат и вършат правда. Бог не живее в сърцето на грешника; неприятелят е този, който живее там“ („Проповеди и разговори“, т. 1, стр. 341, 343).

Но Келог твърдеше, че книгата му е в съзвучие с писанията на Елън Уайт и може да бъде подкрепена от изявления от свидетелствата.

Елън Уайт отговори, че той е извадил изявленията ѝ извън контекста и ги изтълкува според собственото си мислене.

„Видях, че това навлиза, и видях, че нашите братя бяха слепи. Те не осъзнаваха опасността“ („Проповеди и разговори“, т. 1, стр. 344).

Във видение Елън Уайт видя „платформа, поддържана от здрави греди – истината на Божието слово. Някой, заемащ отговорен пост в медицинското дело, направляваше този и онзи човек да отслабват гредите, подкрепящи тази платформа...“ („Избрани вести“, т. 1, стр. 204).

1903 г. - Есенен съвет - поставено под заплаха разбирането на характера и персоналността на Бога.А. Г. Даниелс беше обезпокоен, че поддръжниците на „Живият храм“ биха причинили конфронтация и не се осмели да отправи призив за гласуване.

Елън Уайт му написа:

„Внимавай как поддържаш твърденията на тази книга относно персоналността на Бога... Беше ми представено, че авторът на тази книга е на погрешен път“ („Пазители на пламъка“, № 6, д-р Алън Линдзи).

След съвета Даниелс писа на У. К. Уайт относно предложените планове за промени, които Келог беше подготвил за книгата:

„Относно плановете на д-р Келог за ревизиране и повторно публикуване на „Живият храм“ (...) за кратко време той повярва в Троица и сега може да види доста ясно къде е цялата трудност… Сега той вярва в Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух, и възгледът му е, че именно Бог-Свети Дух, а не Бог-Отец, изпълва цялото пространство и всичко живо...“ (29 октомври 1903, стр. 1, 2).

Елън Уайт писа на Келог:

„Ти не си категорично ясен относно персоналността на Бога, която е всичко за нас като народ. Практически ти унищожи самия Господ Бог“ (Писмо 300, „Годините в Елмсхейвън“, т. 5, 1900-1905 г., Артър Л. Уайт, 1941).

Тя предвидя какво още щеше да се случи в бъдещето:

„Неприятелят на душите се стреми да внесе предположението, че сред АСД ще трябва да настъпи голяма реформация и че тя ще се състои в отказване от доктрини, които стоят като стълбове на нашата вяра. Принципите на църквата, които Бог в мъдростта Си е дал на Църквата на остатъка, ще бъдат отхвърлени. Нашата религия ще бъде променена! Ще бъде установена нова организация. Книги за един нов ред ще бъдат написани. Ще бъде въведена система на интелектуална философия...“ („Избрани вести“, т. 1, стр. 204).

1903 – Предложена е нова Конституция, която да предостави възможност за избирането на президент на ГК, на който да бъде даден мандат от църквата. Това щеше да даде на президента и на водещите служители власт да въвеждат онова, от което те мислят, че народът се нуждае. За следващите двадесет години за президент беше избран Даниелс. На Изпълнителния комитет, съставен от 25 члена, беше предоставена нова конституция и пълна административна власт между сесиите, тъй като които и да е петима члена бяха кворум за предприемане на стъпки, които да включват цялата комисия.

Елън Уайт писа:

„Тези принципи са толкова чужди на Божиите принципи, че Бог не може да благославя онези, които гласуват за тях“ (Бюлетин на ГК, стр. 152).

Е. Дж. Уагонър също възрази:
„Това е фундаментално и диаметрално противоположно на принципите на организация, представени в Библията“ (Бюлетин на ГК, 1903).

Пърси Маген каза:
„Това са същите принципи, въведени по точно същия начин, по който бяха въведени преди стотици години, когато беше сформирано папството“ (Бюлетин на ГК, ден 3, № 10, стр. 150).

А. Т. Джоунс заяви:
„Тази предложена конституция е подривна на принципите на организация, дадени ни на ГК през 1897 г. и на тези през 1901 г.“ (Бюлетин на ГК, 1903, стр. 152, 153). Тази сесия на ГК отхвърли препоръките от 1897 и 1901 г.

1903 г. – Смъртта на Урия Смит.

1903 – д-р Джон Харви Келог популяризира тринитарни доктрини в Батъл Крийк, след обръщането му от пантеизма. Келог замоли Джоунс да преподава в колежа „Батъл Крийк“. Уагонър се премести в Батъл Крийк, като се изложи на голяма опасност.

Елън Уайт му писа:

„Сатана работи потайно и неуморно, за да докара твоето падение чрез благовидните си изкушения... Той се надява да те доведе до лабиринта на спиритизма“ (Писмо 231, 1903).

1904 – Елън Уайт има видение, в което ангелът казва на Джоунс и Уагонър:

„Твърденията, които сте приели в съзвучие със специалните теории, представени в книгата „Живият храм“, не са чиста истина. Налице е смесване на истина и заблуда... Отделете се изцяло от омайващите, подвеждащи твърдения, намиращи се на страниците на „Живият храм“ (Писмо 279, 1904).

1904 – Елън Уайт има друго видение за Келог:

„Темата, върху която той говори, беше живота и връзката на Бога с всичко живо. В презентациите си той някак забули въпроса, но в действителност ги представи като притежаващи най-висока стойност научни теории, които са сходни с пантеизъм... Бях удивена да видя с какъв ентусиазъм бяха приемани софистиките и измамните теории. Влиянието от тези беседи придаде на говорителя насърчение да призове за свикване на съвет от братята ни в Батъл Крийк за по-нататъшно изследване на тези измамни твърдения“ („Специални свидетелства“, серия Б, № 6, стр. 210).

„Бунт и отстъпления се намират в самия въздух, който дишаме“ („Избрани вести“, кн. 2, стр. 58).

Отстъплението ще „се развие до мрак, дълбок като среднощен, непроницаем като козиняво вретище,“ и ще нараства по сила до идването на Исус (Ръкописи, т. 7, стр. 185, § 1).

През 1904 г. Елън Уайт писа:

„През последните петдесет години над нас е докарана всяка фаза на ереста...Вести от всеки род и вид са поощрявани пред АСД, за да заемат мястото на истината, която точка по точка е открита чрез молитва и изучаване, и засвидетелствана чрез чудотворната сила на Господ“ („Специални свидетелства“, серия Б, # 2, стр. 59).

Забележете, че през 1904 г. основата на истината беше утвърдена здраво.

„Мнозина от нашия народ не осъзнават колко здраво е положена основата на нашата вяра. Моят съпруг, старейшина Джоузеф Бейтс, татко Пиърс, старейшина Хайръм Едсън и други, които бяха усърдни, благородни и верни, бяха сред онези, които след отминаването на времето през 1844 г., търсеха истината като скрито съкровище… Когато те стигаха до момент в изследването си, в който казваха: „Не можем да направим нищо повече“, Господният Дух идваше на мен, бях отвеждана във видение и ми беше давано ясно обяснение на пасажите, които изучавахме. Така беше давана светлината, която ни помогна да разберем Писанието по отношение на Христос, на Неговата мисия и на Неговото свещеничество.Верига на истината, простираща се от 1844 г. до времето, когато ще влезем в Божия град, ми беше представена ясно и предавах на други заръката, която Господ ми беше дал” (“Избрани вести”, стр. 206, § 4).

1905 – Отново са внесени 28-те основни принципа от 1889 г., „Резюме на нашата вяра“ в църковния Годишник и продължиха до 1914.

Елън Уайт потвърди тези принципи:

„Всеки стълб, който Той е установил, трябва да бъде заздравен! Сега не можем да слизаме от основата, която Бог е установил! Сега не можем да навлизаме в каквато и да е нова организация, защото това би означавало отстъпление от истината“ (Ръкопис 129, 1905).

„Последните петдесет години не са отслабили нито една йота, нито принцип на нашата вяра, докато приемахме великите и чудни доказателства, които ни бяха известени ясно през 1844, след преминаването на времето... Нито дума не е променена или отречена“ (Писмо 326, 4 декември 1905; „Поглед нагоре“, стр. 352, § 4).

1905 – Смъртта на Даниел Бордо.

1905 – Елън Уайт каза, че писанията на пионерите би трябвало да бъдат препечатани.

„Бог ми е дал светлина относно нашите периодични издания. Каква е тя? Той каза, че мъртвите трябва да говорят. Как? Техните творби би трябвало да ги следват. Ние трябва да повтаряме думите на пионерите в нашето дело, които знаеха какво струваше да търсят истината като скрито съкровище и които се трудеха, за да положат основата на нашето дело. Те се придвижваха напред стъпка по стъпка под влиянието на Божия Дух.Един по един тези пионери умират. Словото, което ми е дадено, е:

„Нека това, което тези мъже са написали в миналото, бъде препечатано“ („Ривю & Хералд“, 25 май 1905).

1907 г. – Отстъпление беше налице.

При отстъплението на Дж. Х. Келог Елън Уайт предупреди:

„Времето на отстъплението е налице. Всяко възможно усилие ще бъде положено, за да хвърли съмнение над становищата, които сме заемали в продължение на повече от половин век“ (Писмо 410, 1907, стр. 2 (до Джеймс Е. Уайт, 26 август, 1907); Ръкописи, т. 7, стр. 195).

1912 – „Ривю & Хералд“ препечата оригиналните принципи, като първите два бяха непроменени - „един Бог“ и „един Господ“ (22 август 1912, стр. 4).

1913 - Ф. М. Уилкокс публикува предполагаем „тринитарен трактат“ и до него цитат от Елън Уайт (взет от „Копнежът на вековете) от 1898 г., за да обрисува лъжлива представа за убеждението (в „Ривю & Хералд“, т. 6, 9 октомври 1913, § 21). Уилкокс представи Божественото триединство, което включваше Светия Дух като третото лице на Божеството. Това подготви сцената за превръщане на „Божеството“ (използвано изключително от Елън Уайт) в еквивалентно на „Божественото триединство“ на Уилкокс. Това очевидно беше отклик с цел противопоставяне на твърдението, публикувано от Джеймс Грей от Библейски институт „Муди“, че адвентистите отхвърлят триединството (Джеймс Грей, „Библейските проблеми, обяснени“, 1913).

1915 – Елън Уайт предупреди, че след смъртта й ще настанат големи промени:

„Заставена съм да кажа на нашия народ, че те не осъзнават, че дяволът има изобретение след изобретение и той ги осъществява по начини, които те не очакват. Представителите на Сатана ще измислят начини да правят от светиите грешници. Сега ви казвам, че когато бъда положена да си почина, ще настъпят големи промени. Не знам кога ще бъда взета и копнея да предупредя всички за изобретенията на дявола. Искам народът да знае, че съм го предупредила напълно преди смъртта си“ (Ръкопис 1, 24 февруари 1915).

1915 – Почина Елън Г. Уайт.

Когато Елън Уайт умря през юли 1915 г., три погребални церемонии и служба на гроба ознаменуваха нейния живот на служене. Предполага се, че 5400 човека са посетили тези служби. Първата погребална церемония беше проведена на 18 юли на моравата пред дома ѝ в Калифорния, познат като „Елмсхейвън“. Втората беше проведена на следващия ден в Оукланд, Калифорния. Третата и най-голяма служба беше проведена в събота, на 24 юли, в Батъл Крийк, Мичиган, където Елън Уайт беше живяла много години, и където трябваше да бъде погребана до съпруга си Джеймс.

1915 – „Резюме на нашата вяра“ - основните принципи, написани в по-голямата си част от Джеймс Уайт през 1872 г. и внесени в Годишника от 1889 г., и отново в Годишниците от 1905 до 1914 г., сега, от 1915 г. то беше отстранено от Годишника на АСД от обикновения статистик към ГК – Едсън Роджърс. Очевидно е направил това веднага щом живият пророк умря. Така основните принципи, поддържани с голямо единодушие от пионерите, бяха изкарани от пътя.

1916 – Умряха старейшина Е. Дж. Уагонър и д-р Дейвид Полсън.

1918 – Смъртта на старейшина Джордж И. Бътлър, старейшина Джеймс Х. Морисън и старейшина У. Х. Литълджон.

1919 – Тайно беше проведена Библейската и преподавателска конференция, като разискването на моменти се разгорещи, докато някои на ръководни постове изпробваха водите, за да видят, дали може да бъде внесена доктрината за триединството. Имаше достатъчна съпротива, за да се насрочи разискването за друг момент. Записаните минути на тези пет седмици (01 юли - 09 август) изчезнаха за 55 години, до 1974 г.

1922 – Джъдсън Уошбърн написа отворено писмо до Даниелс като каза, че Библейската конференция от 1919 г. била „най-ужасното нещо, ставало някога в историята на тази деноминация“ (Дж. С. Уошбърн, „Отворено писмо до старейшина А. Г. Даниелс и призив до ГК, 1922, стр. 28, 29).

Друго писмо, написано от Уошбърн до Клод Холмс, беше публикувано като трактат от 36 страници със заглавие „Поразителната Омега и истинската генеалогия“. Той беше раздаден на ГК през 1922 г. В този трактат Уошбърн споменава, че колежът във Вашингтон се превърнал в „гнездо за висшата критика“ и обвини Даниелс и Прескот за всичките теологични проблеми“ („Трактат за Омега“, Уошбърн, стр. 1, 6).

1922 – Умря старейшина Стивън Н. Хаскел, автор на много бестселъри и адвентен пионер.

1923 – Умряха старейшина Алонсо Тревър Джоунс и старейшина О. А. Джонсън.

1924 – Умря Джон Нортън Лъфбъроу, последният от ядрото на първото поколение от пионерите.

1926 – Лерой Фрум (първи заместник-секретар, а по-късно секретар на Пасторската асоциация към ГК до 1950 г.) беше замолен да представи изследвания относно Светия Дух на сесията на ГК в Милуоки. В подготовка на изследванията си Фрум се обърна към книги, написани от автори извън нашата вяра (за материала си той отиде във Вавилон), за да се позове на техните писания, тъй като в собствената ни деноминация не можа да намери писания, които да са в съгласие с неговата програма.

Постепенно значението на думата „божествен“ беше изменено, докато започна да означава „не напълно божествен“. Не знаем как се промени, но тринитаристите употребяваха термина „Божество“ вместо „божествен“. Някога „божествен“ и „Божество“ означаваха едно и също нещо.

Когато Фрум употреби израза „цялата пълнота на Божеството“, той направи две изявления:
1) арианското или полуарианското вярване не е истинско християнство;
2) триединството има Спасител с пълна божественост (англ. пълно Божество).

1926 – Беше приета Работната политика (075) на ГК. ЦАСД се превърна в част от евангелските църкви.

Политиката заявяваше:

„Ние признаваме всяко представителство, което въздига Христос пред хората като част от Божествения план за евангелизирането на света и оценяваме високо християнските мъже и жени в други общности, които участват в спечелване на души за Христос“ („Връзка с другите общества“, Изпълнителен комитет на ГК, 1926). Това щеше да включва и Ордена на йезуитите.

Елън Уайт предупреди:

„Дали тази сила, докладите за която са писани с кръвта на светиите в продължение на хиляди години, сега ще бъде призната като част от църквата на Христос?“ („Великата борба“, 1888, стр. 571, § 1).

Това беше първата „погрешна стъпка“ към икуменическите отстъпки, предприети от ГК.

1928 – Смъртта на старейшина Джеймс Едсън Уайт, син на Джеймс и Елън Уайт.

1928 – Лерой Фрум беше поканен да представи поредица от изследвания относно Светия Дух в пасторския институт на Северноамериканския съюз.След срещите в института той каза:

„Не можете да си представите колко бях „налаган" от някои старовремци, защото настоявах за персоналността на Светия Дух като трето лице на Божеството” (Писмо от Лерой Фрум до д-р Ото Х. Кристенсън, 27 октомври 1960).

Елън Уайт също беше употребявала термина „трето лице на Божеството“, но с много по-различни конотации.

1928 – Лерой Фрум, основател на списание „Министри“, започна да популяризира Американския ревизиран стандартен превод на Библията и да омаловажава превода на Библията от крал Яков като неточен и старомоден. Той обикаляше из Съединените щати като популяризираше пред адвентни пастори Неделното триединство и написа книгата „Идването на Утешителя“.

1928 – „Идването на Утешителя“ - книга в защита на триединството, написана от Лерой Фрум, беше публикувана по настояване на стотици пастори, чули го да говори. В книгата той наблегна силно на персоналността на Светия Дух като Същество, отделно от Отец и Сина. Книгата съдържаше много цитати от Духа на пророчеството, но тълкуванието беше напълно различно от учението на пионерите.

1928 – У. У. Прескот, обучен от светския колеж „Дартмаут“, написа в „Знамения на времето“ единадесет статии, в които документираше доказателствата на неделните учени за непълноценността на Библията на крал Яков. Библията на пионерите беше под нападение и беше заменена със съвременни, изопачени преводи.

1928 – Ръководството на ГK прие Американския стандартен превод на Библията - вдъхновен от римските йезуити, пред oторизирания превод на Библията на крал Яков – Библията на пионерите. Този превод произхождаше от учени, които разчитаха на два ръкописа – на Ватиканския и Синайския кодекс (Държавните Библии на Константин). Това беше втората „погрешна стъпка“ към икуменизма. При кончината и на последния от пионерите, тази стъпка вече беше възможна.

1929 – Излекуване смъртоносната рана на папството. Подписан е Латеранския договор между Италия и Ватикана, който уреди „римския въпрос“. Сега Италия призна града-държава Ватикана като независима държава и се съгласи да даде на църквата финансова компенсация за загубата на папските държави.

1929 – А. Т. Робинсън написа за „Ривю & Хералд“ статия със заглавие „Един Бог и един Ходатай“, като цитира 1 Кор. 15:28 и така остави впечатлението, че „един Бог“ е само Отец.

1930 – ГК гласува издаването на Църковен наръчник. През 1883 г. сесията на ГК беше гласувала с „НЕ“. Решиха също, че е настъпило време за ново изложение на основните учения.Това беше третата „погрешна стъпка“ към икуменизма. Сега отношенията се бяха изменили и вече бяха станали по-либерални. Теологичните рани бяха „излекувани“. И последният от пионерите беше умрял, и гласовете им вече не се чуваха. Ръководството пожела да промени старите доктрини на адвентистите от седмия ден относно:

1) окончателното изкупление в небето;
2) човешкото естество на Христос;
3) мястото на Писанието и пророчествата в църквата;
4) доктрината за триединството, както се преподава от евангелистите.

Елън Уайт беше предупредила:

„В никакво отношение не бива Божието дело да бъде стеснявано чрез създадени от хора ограничения. Много от амбициозните планове и политики, които са съставени, не са подкрепяни от Него“ (Ръкописи, т. 1, стр. 245).

1930 – Публикувана е книгата „Нашата оторизирана Библия, реабилитирана“ от Б. Г. Уилкинсън, документираща произхода и историята на Библията на крал Яков. ГК се опита да спре разпространението на книгата и Уилкинсън написа втора книга в защита на становището си - „Отговори на възражения към „Нашата оторизирана Библия, реабилитирана“.

1931 – Църковните водачи в Африка поискаха „изложение“, което да „асистира за по-добро разбиране на делото ни“ (Въведение на 27-те Основни учения). В отговор на искането подходящо Изложение на вярата беше поместено в Годишника от 1931 г.

1931 – Беше публикуван Годишник с ново изложение на ученията без гласуване или власт. Президентът на ГK - Ч. Х. Уотсън (1930-1936) получи чрез гласуване властта да подбере комитет от четирима мъже, на който той беше член, за да подготви изложение за публикуване в Годишника.

Четиримата бяха: 1) заместник-секретарят на ГК - М. Е. Керн, 2) редакторът на „Ривю“ - Ф. М. Уилкокс, 3) управителят на „Ривю & Хералд“ - Е. Р. Палмър, и 4) президентът на ГК - Ч. Х. Уотсън.

Франсис М. Уилкокс, 33 години редактор на „Ривю & Хералд“, сам написа новото Изложение на ученията с 22 основни учения, с одобрението на комитета, и го предаде на Едсън Роджърс (статистик на ГК за периода 1903-1914), който го постави в Годишника за 1931 г.

По-късно Лерой Фрум щеше да заяви, че имало консенсус, защото никой не изразил недоволство. Той пропусна да спомене, че църквата не беше уведомена за това действие. Президентът Уотсън знаеше, но не положи усилия да предприеме официално действие. Така Изложението на ученията беше добавено не с одобрение от ГК, а с „общо съгласие“, и беше „прието без възражения“ (Фрум, „Движение на съдбата“, стр. 414)=

                    Адвентна хронология на промяната  - Част 2

Елън Уайт беше предупредила:

„В никакво отношение не бива Божието дело да бъде стеснявано чрез създадени от хора огра-ичения. Много от амбициозните планове и политики, които са съставени, не са подкрепяни от Него“ (Ръкописи, т. 1, стр. 245).

„Заставена съм да кажа на нашия народ, че те не осъзнават, че дяволът прокарва изобретение след изобретение и той ги осъществява по начини, които те не очакват. Представителите на Сатана ще измислят начини да правят от светиите грешници. СЕГА ВИ КАЗВАМ, ЧЕ КОГАТО БЪДА ПОЛОЖЕНА ДА СИ ПОЧИНА, ЩЕ НАСТЪПЯТ ГОЛЕМИ ПРОМЕНИ. Не знам кога ще бъда взета и копнея да предупредя всички за изобретенията на дявола. ИСКАМ НАРОДЪТ ДА ЗНАЕ, ЧЕ СЪМ ГО ПРЕДУПРЕДИЛА ПРЕДИ СМЪРТТА СИ“ (Ръкопис 1, 24 февруари 1915 - пет месеца преди смъртта й).

И последният от пионерите беше умрял, и гласовете им вече не се чуваха.

Има още доста случили се събития, но за да задържим вниманието ви съсредоточено върху темата за промяната, избрахме да останем с ключовите събития. Този списък беше съставен от As It Reads заедно с Дейвид Алън от Truthseeker Ministries.

Основни учения на АСД – Годишник (1889-1914)

Основни учения на АСД – Годишник (1931)

Линк за целия Годишник през 1931 г. - изложението на ученията е на страници 377-380).
https://static1.squarespace.com/static/554c4998e4b04e89ea0c4073/t/59ce03c7edaed827f086dbdb/1506673622382/SDA-YB1931-22+%28P.+377-380%29.pdf

Първите два основни принципа на Джеймс Уайт/Урия Смит (Годишниците от 1872 г., 1874 г., 1889-1914 г.) заявяваха:

„1. Че има един Бог (...) присъстващ навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух;
2. Че има един Господ, Исус Христос, Сина на Вечния Отец, (...) че Той пое на Себе Си естеството на Авраамовото потомство за изкуплението на нашата паднала раса...“.

Но Годишникът от 1931 г. сега заявяваше: „Че Божеството или триединството се състои от Вечния Отец, (...) Господ Исус Христос - Сина на Вечния Отец (...) и Светия Дух - третото лице на Божеството…“ (стр. 377).

Точките, които бяха изцяло премахнати от Основните принципи от 1872/1874/1889 включваха:

Пророчеството, като част от Божието откровение за човека;
Историята на света изпълнява библейските пророчества; и
Папството (човекът на греха) промени съботата.
Възгледът на пионерите, че Христос притежава човешкото естество от времето СЛЕД грехопадението, беше променен на такъв, че Той притежава човешкото естество ОТПРЕДИ грехопадението.

Христовото дело за окончателно изкупление в Светая Светих от 1844 г. насам беше пропуснато и сега беше заменено с изкупление, завършено на кръста, а убеждението, че сега Христос живее, за да се застъпва за нас, и че очистването на светилището включва заличаването на греховете, сега беше заменено единствено с дело на съд.

Сега ЦАСД имаше ново изложение относно триединството, нов Христос с непаднало човешко естество, вместо паднало (но не покварено) човешко естество и ново окончателно изкупление, което беше завършено на кръста, вместо да бъде завършено в Светая Светих в небето.

Тези доктринални промени поставиха ЦАСД в съзвучие с пазещите неделята църкви на Вавилон и правеха възможни икуменическите връзки с други деноминации.

За потвърждаването на тези нови отстъпнически доктрини беше приета нова Библия - Американския ревизиран превод (сега одобрена от папството).

Към 1931 г. от Лерой Фрум бяха публикувани периодични издания, трактати и книги относно „трите лица“ на Божеството, вечното предсъществуване и пълната божественост на Христос, и персоналността на Светия Дух“ („Движение на съдбата“, стр. 418).

1932 – Публикуван е първият Църковен наръчник с 22 точки на Основните учения, въпреки възражението на Дж. И. Бътлър през 1883 г. против това, да има Църковен наръчник („Ривю & Хералд“, 20 ноември).

Сега църквата за първи път притежаваше официално вероучение.

„По този начин вероучението и (духовните) дарби са в пряко противоречие едно на друго... Библията е нашето вероучение. Ние отхвърляме всичко под формата на човешко вероучение“ („Ривю & Хералд“, 8 октомври 1861).

1935 – Смъртта на Артър Гросвенър Даниелс - един от ключовите мъже в отстъплението.

1935 – Писмо от Х. У. Кар до Уили Уайт, в което се задава въпрос за естеството на Светия Дух според както беше популяризиран от някои от водачите – като отделна, обособена личност от Отец и Сина.

Обяснението на Елън Уайт, че Духът на Бога и на Христос (Светият Дух) е Божествена личност, започна да бъде извъртано в „някой друг“, различен от Христос, Утешителя.

Част от отговора на Уили Уайт беше:

„Изявленията и аргументите на някои от нашите служители в усилието им да докажат, че Светият Дух е отделно същество, каквито са Отец и Синът, вечният Син, са ме озадачавали, а понякога са ме и огорчавали. Един популярен учител каза: „Можем да Го считаме за Приятеля, който е тук долу и движи нещата” (Писмо на У. К. Уайт, 30 април 1935).

1936 г. – Комитетът на ГК за Съботното училище издаде поредица от съботно-училищни уроци (започвайки от 4-то тримесечие на 1936, до 2-ро тримесечие на 1938) за църквата, предназначени да покажат на света в какво официално вярват АСД, а предполага се и за да покажат, че църквата все още поддържа становището на адвентните пионери относно естеството на Бога и на Христос.

За шестима мъже, включително Ф. М. Уилкокс и М. Е. Керн, в края на 1935 г. беше гласувано от комитета на ГК да участват заедно с комитета към Отдела за съботно-училищни уроци при съставяне на уроците относно съществените библейски доктрини.

Изследванията прилагаха тринитарна лексика към нетринитарно учение, като на практика прикрито му придаваха ново тълкувание с тринитарни термини.

В третата седмица от 4-тото тримесечие на 1936 г., под заглавие „Божеството“, думата „триединство“ се употребяваше два пъти – веднъж като заглавие и веднъж като подзаглавие.

Под заглавието „Триединство“ заявяват: „три сили работеха в творческата седмица“ и „името Бог се използва за Отец, Сина и Светия Дух – един вид небесно фамилно име. Тези трима съставляват Божеството“.

После при подзаглавието „Единството на Божеството“ заявяват: „Отец е в Сина и Синът е в Отец. Духът е „Божият Дух“ и „Христовият Дух“.

Оттук следва, че всичките трима живеят заедно и тримата са едно“ (Урок 3, стр. 10).

Единственият друг случай, в който думата „триединство“ се споменава отново, е в урок 10, който заявява:

„Тъй като Божественото триединство е съставено от три лица, бива установена лична връзка между Божеството и кръщаемия“ (5 декември, стр. 31).

За думата „триединство“ не се казва нищо друго, а фразата „триединна доктрина“ не се употребява, но загатванията за нея са правени прикрито.

В този момент учението за „роден“ все още беше официалното учение.

Време и смърт бяха нужни, за да бъде променено до учение за „нероден“, за да се подкрепи лъжливото твърдение, че Христос не можел да бъде роден и при все това да бъде напълно Бог в Своето предсъществуване.

Елън Уайт вярваше, че Христос беше напълно роден и при все това истински Бог, защото през 1905 г. тя каза:

„Господ Исус Христос, единородният Син на Отец е наистина Бог по безграничност, но не и по личност“ (Ръкопис 116, 19 декември 1905).

Урокът за 4-то тримесечие правилно заключи относно предсъществуването на Христос:

„Следователно, Той не беше част от творението, а беше „роден от Отец“ в дните на вечността и самият Той беше Бог“ (Урок 4, стр. 13).

В раздела относно Божествеността на Христос, урокът правилно признава, че Христос, като родения Син, е наследил Божието име и следователно, може с право да бъде наречен „Бог“.

Ето защо изглежда, че чак до 1936 г. писанията на Елън Уайт всъщност не бяха променили ученията на църквата относно предсъществуването на Христос като истински родения, Божествен Син на Бога, противно на по-нататъшни твърдения, че направили това.

Също така в онзи момент Светият Дух все още не беше официално считан за божествена личност, точно както Бог и Христос са Личности.

Урокът заявява:

„Оттук следва, че Отец изпраща Духа в името на Сина, т. е. като представител на Сина. Духът „изхожда от Отец“, за да върши Неговото дело на земята... Оттук следва, че Отец изпраща Духа и Синът изпраща Духа. Синът говори онова, което Отец Му даде да говори и Светият Дух говори това, което Синът му даде да говори.

Духът е, както Божий Дух, така и Христов Дух“ (Урок 3, стр. 11).

Линк за оригиналния съботно-училищен урок от 1936 г.
http://documents.adventistarchives.org/SSQ/SS19361001-04.pdf

1936 г. – Бенджамин Уилкинсън отговори на писмо от д-р Т. С. Титърс, пишейки:

„В отговор на писмото ти от 13 октомври ОТНОСНО ДОКТРИНАТА ЗА ТРИЕДИНСТВОТО ЩЕ КАЖА, ЧЕ АСД НЕ ПРИЕМАТ И НИКОГА НЕ СА ПРИЕМАЛИ ТЪМНАТА, ТАЙНСТВЕНА КАТОЛИЧЕСКА ДОКТРИНА ЗА ТРИЕДИНСТВОТО“.
(http://omega77.tripod.com/bivensholyspirit.htm)

1937 – Смъртта на Уили К. Уайт, син на Джеймс и Елън Уайт.


1939 – У. У. Прескот изнесе проповед в църквата „Такома Парк“, където каза: „Писанието ясно загатва доктрината за Триединството. (...) Има три лица в Божеството, но те са така тайнствено и неразделно свързани едно с друго, че присъствието на едното е еквивалентно на присъствието на другото“.

Старейшина Джъдсън С. Уошбърн изрази протест против онова, което виждаше и чуваше да се случва в църквата, като написа писмо до президента на ГК - Дж. Л. Макелхени (1936-1950), против доктрината за триединството.

То беше разпространено от президент на конференция до 32-ма пастори.

1941 – Комитетът на ГК гласува Изложението на ученията да бъде направено достъпно под формата на брошура и официално издадено като наше прието Изложение на вярата.

Комитетът одобри също и единен „кръщелен завет“, или „клетва“, под формата на сертификат, въз основа на сега общоприетата декларация за Основните учения от 1931 г. (Сесия на Генералната конференция в Сан Франциско).

Кръщелният обет с тринитарна лексика беше формулиран от 13 мъже, водени от Прескот. Те нарекоха Отец „първото лице“, Исус - „второто лице“, а Светия Дух - „третото лице“. Не беше употребена думата „триединство“.

1941-44 г. – Беше поръчано сборниците с химни „Христос в песен“ и „Химни и мелодии“ да бъдат върнати в конференциите за изгаряне, за да може да ги замести нов църковен сборник с химни с тринитарно влияние. Това беше под егидата на Рой Алън Андерсън.

1943 – Умря Джон Харви Келог, след като подмами мнозина към своята ерес.

1944 – В опит да се покрие историята от комитет бяха премахнати всичките 18 нетринитарни изявления от книгата на Урия Смит „Мисли върху Даниил и Откровение“. Те отстраниха всяка част, която казваше, че Христос е роден от Отец. У. У. Прескот и други промениха значението на „всегдашната жертва“ във вестта за 2300 денонощия. Промени бяха направени също и в книгите на Духа на пророчеството, като в някои случаи за третото лице се използваха главни букви.

1944 – Беше публикувана „Триумфиращата истина“ от Бенджамин О. Уилкинсън – изчерпателно изследване на историята на Божията църква в пустинята. Тя съдържаше силни изказвания против доктрината за триединството. Лерой Фрум беше ядосан и заповяда унищожението на оригиналните печатарски плаки, за да не може книгата да бъде преиздадена.

1944 – Смъртта на Уилям Уорън Прескот, един от ключовите мъже в отстъплението.

1945 – Лерой Фрум публикува компилация от цитати на Елън Уайт в сп. „Министри“, за да придаде достоверност за „вечното съществуване на Христос“. Разбирането на Уайт при употребата на фразата беше далеч по-различно от това.

1946 – Ръководството отново призова за свикване на комитет от четирима, който да изготви изложение на официалните учения. Въпреки това, той отново беше написан индивидуално от Ф. М. Уилкокс чрез изложение на ученията относно триединството, написано първоначално от него през 1931 г. и включено неофициално в Годишника.

1946 - Компилиране на книгата „Евангелизъм“ с внимателна, пресметната употреба на конкретни изявления от Елън Уайт, - като много от тях не бяха дори и с пълни изречения, за да се обрисува картината, че тя предполагаемо била тринитаристка - от Лерой Фрум, Рой Алън Андерсън и г-ца Луиза К. Клойзер, с насърчението на старейшина Брансън (според писма на Фрум от 1966). С намерението да измами, Фрум постави тези цитати от Елън Уайт в книгата си „Евангелизъм“ под заглавие „Неправилни представяния на Божеството“, където тя използвала изрази като „трето лице“, „три велики сили“ и „небесно трио“ и т. н. Когато се четат изявленията под такова заглавие, се предава прикрито послание. Но всички те всъщност се отнасят за Христовия Дух, а не за друго същество. По този начин Фрум в крайна сметка успя да отведе в заблуда цялата Адвентна църква, защото хората не си отделят време да проучват какво още е написала Елън Уайт по тези теми. Те просто приемат цитатите от едно изречение, като че са хипнотизирани. Книгата на Фрум убеди мнозина нетринитаристи в Колумбийския съюз да „свалят оръжията си“ и да станат тринитаристи.

1946 г. – Сесията на ГК гласува, че всички по-нататъшни ревизии на Църковния наръчник трябва предварително да бъдат одобрени от ГК на Световна сесия.

1946 – ГК, след като беше уговаряна 27 години (и в църквата навлезе ново поколение членове, които през тези 27 години не познаваха нищо друго освен триединството), гласува да запази официално кръщелния обет от 1931 г.Тогава гласуваха, че „промени към кръщелния обет биха могли да се направят единствено от делегатите на ГК на официална сесия“ („Движение на съдбата“, стр. 422). Сега триединството беше защитено чрез необходимостта цялата църква да гласува на сесия. Цялото пасторско служение и световното членство сега вярваха, че триединството е вярно.

1947 – Чарлс С. Лонгакър написа документ #17, „Божествеността на Христос“, като изясни първоначалното становище на ЦАСД относно Божеството (нетринитарна статия), като я предаде за разискване на Общността за изследване на Библията (Bible Research Fellowship).
Това щеше да бъде последната от всички значителни съпротиви, останали в църквата в продължение на идните десетилетия.

1948 – Световният съвет на църквите беше формално учреден в Амстердам.

1949 – Книгата „Библейски четива за домашния кръг“ беше ревизирана от Д. Е. Рибок в опит да бъдат премахнати всякакви нетринитарни, ариански или полуариански изявления. Рой Алън Андерсън беше оказал своето влияние и в това.

1950 – Смъртта на Хърбърт Камдън Лейси, един от ключовите мъже в отстъплението.

1950 – Старейшините Р. Дж, Уиланд и Д. К. Шорт написаха теза за ГК, озаглавена „1844 - преразгледана“, която в крайна сметка беше отхвърлена, като разискванията върху нея продължиха до 1961 г. Това беше форма на корекция на църквата чрез себеизследване и връщане към истината.

1952 – С авторски права беше защитена книгата под заглавие „Принципи на живота“ и беше издадена през 1956 г. Същата беше използвана от ученици като учебник за библейските доктрини. В един абзац се казва:

„Докато Бог-Отец, Бог-Син и Светият Дух са три отделни и обособени същества, при все това те са „едно по естество, по характер и по намерение“ („Патриарси и пророци“, стр. 34, § 1), които работят в такава тясна връзка като че са едно“ („Принципи на живота“, стр. 28).

1955 – Смъртта на старейшина Джъдсън С. Уошбърн, един от последните от свързващите звена на истината.

1955-56 – Бяха проведени евангелски конференции между ГК (представена от Фрум, Андерсън, Рийд и Унру) и Уолтър Мартин, и Доналд Барнхаус, редактор на списание „Вечност“.

Въпросът на евангелистите беше: „Адвентистите култ ли са?“. Доктрината за триединството беше един от първите разисквани въпроси. Направени бяха отстъпки относно изкуплението и човешкото естество на Христос. Естеството на Христос беше променено на естеството на Адам преди грехопадението. Учението за изкуплението беше променено със „завършено на кръста“, вместо „започващо на кръста“. Тези промени бяха изисквани от протестантските деноминации, за да бъде ЦАСД категоризирана като евангелска християнска църква вместо като култ или секта. Ние се подчинихме на дъщерите на блудницата от страх да не бъдем назовани „култ“ и отхвърлихме писанията на Духа на пророчеството, защото те не отразяваха адвентната теология. Но ние бяхме категоризирани като култ години преди това, защото нашите учения изпъкваха сред останалата част от протестантизма.

През 1894 г. Елън Уайт предупреди, да не се поставя мост над пропастта, която отделя Божиите деца от децата на тъмнината. Но това не беше послушано.

Доналд Барнхаус написа в своето списание „Вечност“ следното:

„Незабавно стана ясно, че адвентистите силно отхвърляха определени доктринални становища, които преди това бяха приписвани на тях... Адвентистите конкретно се отрекоха от каквито и да е учения, от проповедници или членове на тяхното вероизповедание, които са вярвали, прогласявали и писали какъвто и да е въпрос, който би ги категоризирал сред арианите“ („Вечност“, септември 1956).

1957 – След тази среща беше издадена „Въпроси върху доктрината“ – една книга в защита на триединството, написана от Лерой Едуин Фрум, У. Е. Рийд, Р. А. Андерсън и Т. Е. Унру. Целта беше повече от ясна - Адвентната църква се съобразява с протестантския и евангелски свят, за да бъде приета, така че да не бъдем категоризирани като „култ“.

1957 – Църквата обяви единството си с падналите протестантски деноминации:

„Ние сме едно с другите групи от християнските деноминации във великите основни принципи на вярата, предадени някога на светиите“ („Въпроси върху доктрината“, стр. 32).

1957 – ЦАСД се присъедини към CWC (Християнски световни общности).

1958 – Смъртта на Чарлс С. Лонгакър, борец за религиозна свобода, автор, който застана в защита на първоначалните възгледи на пионерите в рамките на адвентизма.

1962 – Започна провеждането на Втория Ватикански събор, който приключи през 1965 г. Римската църква промени становището си във връзка със съвременния свят. В Католическата църква настъпиха големи промени, но намерението остана същото. Беше установен последния етап, в който контрареформацията на Ордена на йезуитите да превземе всички протестантски църкви.

1962 – Световният съвет на църквите включи доктрината за триединството в своите предварителни условия за членство и се превърна във водещата икуменическа организация.

1962 – Годишникът за 1962 г. препечата Изложението на вярата по същество в същата форма, в която се беше появил за първи път през 1931 г.

1965 – Бърнърд Сетън прикани ГК да ревизира нашите Основни учения; няколко от нашите лидери тъкмо бяха пътували до Женева, Швейцария, за да навлязат в преговори за по-близки контакти с дирекцията на Световния съвет на църквите.

1965 – Бърт Бевърли Бийч стана икуменическата връзка на АСД с другите деноминации.

1968 – Почина старейшина Бенджамин Г. Уилкинс, доктор по философия, след 76 години дейна църковна служба. Този пионер на адвентизма се изказваше против новата доктрина за триединството до смъртта си.

1968 – Упсала, Швеция – Световният съвет на църквите призна в пълноправно членство представителите от нечленуващите църкви, включително и ЦАСД.
Това беше публикувано на 12 юли във вестник New York Times.

1970 – Бърт Б. Бийч беше избран за Генерален секретар на ежегодната Конференция на секретарите на християнските световни общности, която представляваше около 2 млрд. християни и обхващаше повече църкви, отколкото която и да е друга организация.
Той щеше да запази този пост до 2003 г.

1971 – Беше публикувана книгата „Движение на съдбата“ от Лерой Фрум.

Фрум призна за изменения, правени от 1931 г. нататък, в „стандартни творби“, с цел поправяне на „погрешни възгледи за Божеството“, за да бъдат направени тринитарни.

Неговият исторически доклад казваше:

„Започнахме като полуариани, но постепенно станахме силно движение, способни да заемем своето място сред главните протестантски деноминации. Заедно с тях ние с цяло сърце изповядваме доктрината на християнския свят за триединството и пълната Божественост на Христос“.

Той направи също така и други признания за простъпки, когато се е обръщал към пазещи неделята писатели за неговия материал, включен в книгата му „Идването на Утешителя“, който беше публикуван през 1928 г. („Движение на съдбата“, стр. 322, 422). Принципите и клаузите на адвентизма бяха изменени в книгите „Адвентистите от седмия ден отговарят“, „Въпроси върху доктрината“ и „Движение на съдбата“. „Божествените личности“ - становище на адвентните пионери относно човешкото естество на Христос - също бяха изменени и пропуснати в изданията на АСД.

1973 – Бърт Б. Бийч, секретар на дивизията на Северна Европа & Западна Африка & компания, започна социално инженерство за приемственост, да бъдем едно със света в присъединяването към Световния съвет на църквите. Той стана съавтор на книга заедно с Лукас Вишер, секретар на Световния съвет на църквите, озаглавена „Толкова общо между Световния съвет на църквите и ЦАСД“, издадена от Световния съвет на църквите в Женева, Швейцария, през 1973 г., казвайки:

„Църквите-членки на Световния съвет на църквите и АСД са в съгласие относно основните точки на християнската вяра, според както са представени в трите древни символа (вероучения) (Апостолския, Никео-Константинополския и Атанасиевия). Това съгласие намери израз в пълно приемане на доктрините за триединството и двете естества“ („Толкова общо“, стр. 40).

Елън Уайт беше предупредила:

„Груба грешка от страна на онези, които са Божии чада е, да се стремят да поставят мост над пропастта, която ги отделя от чадата на тъмнината, като предават принципа, като правят компромис с истината“ („Библейско ехо“, 9 април 1894, § 6).

1974 - Кончината на Лерой Фрум, един от ключовите мъже в отстъплението.

1974 - Преписът на Библейската конференция от 1919 г. беше открит от Дон Йост и Дон Мансел в архивите на ГК.

1975 – Издадена е нетринитарна статия от Едуард Едстрьом в книжен формат по искане на управителното тяло на академията „Уола Уола“ със заглавие „Човешки дух – Божествен Дух“.
Вярата на Едстрьом в триединството беше оспорена през 1954 г., когато негови колеги - пастори и работници в Централна Африка се сблъскаха с противопоставянето от мюсюлмани, „които твърдяха, че има ЕДИН Бог - Аллах, докато християнството изглежда има ТРИ отделни, обособени Бога, които се наричат „ЕДИН“ (Въведение към „Човешки дух – Божествен Дух“, точка IV).

1976 - Нийл Уилсън, президент на Северноамериканската дивизия на АСД, дава следното устно изявление в съдебното дело Силвер-Тоблър, в което участва ЦАСД:

„Въпреки, че е вярно, че имаше период в живота на ЦАСД, когато деноминацията заемаше отличително антиримокатолическо гледище, това поведение от страна на църквата не е нищо повече от израз на общоприетото мнение срещу папството сред консервативните протестантски деноминации в ранната част на века и в късната част на миналия век, и което понастоящем е изпратено в историческата купчина с боклук – дотолкова, доколкото това засяга ЦАСД“ (Merikay McLeod lawsuit, p. 4, footnote #2, Docket Entry #84: EEOC vs PPPA C-74-2025 CBR, Sworn statement dated Feb. 6, 1976).

През 1894 Елън Уайт предупреди:

„Отстъпваща църква е тази, която скъсява дистанцията между себе си и папството“ („Знамения на времето“, 19 февруари 1894).

1977 - Папа Павел VI награди Бърт Б. Бийч за книгата му в частна аудиенция във Ватикана. Бийч подари на папата с книга си и златен медальон, потвърждаващ приятелството на ЦАСД с Ватикана.

„Медальонът е врязано свидетелство за валидността на Десетте заповеди. Докато другите заповеди са представени просто като римски цифри, думите на четвъртата - „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ - са записани с думи“ (У. Д. Ева - „Адвентист Ривю“, „Книга и медальон, подарени на папата“, 11 август 1977).

Въпреки това, „седмият ден“ беше премахнат от текста и той беше цитиран по същия начин, по който се цитира в кой да е католически катехизис. В интервю по радио „Ватикана“ Бийч представи световната ЦАСД, като говори за папата като за „светия отец“, докато Елън Уайт ясно предупреди:

„Папата не е считан от Бога за нищо повече от човек, който в нашия свят изиграва ролята на „човека на греха“, като представя в твърденията си онези власт и авторитет, които Сатана си приписваше в небесните дворове“ (Ръкописи, т. 5, стр. 102).

1979 – У. Д. Ева и Бърнард Сетън работеха зад кулисите за придвижване на програма за приемане на ново „Изложение на основните учения“. Черновата за ревизията беше изпратена на „теолозите“ в университета „Андрюс“, за да я приготвят за обнародване на световната сесия през април 1980 г.

Още през 1946 г. един комитет беше извършил действие, което правеше почти невъзможно да се промени което и да е изявление на ученията, но тази спънка беше преодоляна и сега беше в ход придвижване напред.

1980 – НА СЕСИЯ НА СВЕТОВНАТА ГК (Далас, Тексас) ОФИЦИАЛНО БЕ ГЛАСУВАНО ПРИЕМАНЕТО НА ДОКТРИНАТА ЗА ТРИЕДИНСТВОТО КАТО ЧАСТ ОТ „27-ТЕ ОСНОВН УЧЕНИЯ НА АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН“.

Чрез официалното одобрение на доктрината за триединството като основно учение на АСД, деноминацията публично заяви пред света, че следва по стъпките на дъщерите (падналите църкви) на майката на блудниците (Римокатолическата църква), чийто основен стълб е доктрината за Троица.
Следователно ЦАСД беше изоставила първоначалната мисия (да прогласява Тройната ангелска вест) на Божието призвание и здравата основа на нашата вяра (основните принципи), която се основаваше на неоспорим авторитет. Настоящата ЦАСД вече не се счита за „останалите от семето ѝ, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Исуса Христа“ (Откр. 12:17); сега е просто едно фалшиво ново движение, както беше пророкувано от Елън Уайт през 1903 г.

1980 - Бившият йезуитски свещеник Алберто Ривера заяви: „Всички основни църкви бяха превзети (под контрола на Рим) през 1980“ („Тайните общества“, стр. 108).

1981 – НИЙЛ УИЛСЪН (1979-1990), СЕГА ПРЕЗИДЕНТ НА ГК, СЪОБЩИ, ЧЕ ЦЪРКВАТА ОФИЦИАЛНО Е ПРИЕЛА ДОКТРИНАТА ЗА ТРИЕДИНСТВОТО, КОЯТО СЕГА Е № 2 В „27-ТЕ ОСНОВНИ УЧЕНИЯ НА ЦЪРКВАТА“.

Пред ЦАСД Нийл Уилсън съобщи:

„ИМА ОЩЕ ЕДНА ВСЕЛЕНСКА И ИСТИНСКА КАТОЛИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ – ЦЪРКВАТА НА АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН“ („Адвентист Ривю“, 5 март, 1981, стр. 3).

1981 - „Адвентист Ривю“, 30 юли 1981, в специално издание относно библейските доктрини, доктрината за триединството беше обяснена една година след като беше приета чрез гласуване като официална доктрина (което стана през 1980).

Изданието декларира:

„Докато нито един библейски пасаж не заявява формално доктрината за триединството, тя се приема за факт от библейските писатели и се споменава няколко пъти. (...) Само чрез вяра можем да приемем съществуването на триединството“ (стр. 4).

„Концепцията за Триединството, а именно представата, че тримата са едно, не е заявена категорично, а само се допуска“ (Фернандо Л. Канале, Ръководство по теология на АСД, Енциклопедия на АСД, т. 12, стр. 138, „Доктрината за Бога“.).

1984 - Кръщелният обет се поднови отново – в полза на триединството.

1985 - Нов сборник с адвентни химни зае мястото на по-стария църковен сборник с химни от 1941 г. Беше взето решение, че има дори още песни, които могат да бъдат заместени или променени, така че да паснат на новите Основни учения от 1980 г.

В заглавия и четива бяха употребени католически термини.

1986 – ОФИЦИАЛНАТА ДОКТРИНА НА ЦЪРКВАТА СТАНА ДОСТОЯНИЕ ЧРЕЗ ЦЪРКОВНИЯ НАРЪЧНИК: „ИМА ЕДИН БОГ: ОТЕЦ, СИН И СВЕТИ ДУХ - ЕДИНСТВО ОТ ТРИ СЪВЕЧНИ ЛИЧНОСТИ“ (Църковен наръчник на АСД, гл. 2, стр. 23).

Обърнете внимание и на книгата „Адвентистите от седмия ден вярват – библейско изложение на 27 основни учения“, и там в гл. „Божеството“, подзаглавие „Динамични връзки в рамките на Божеството“.

1988 - Беше публикувана книгата „Адвентистите от седмия ден вярват – библейско изложение на 27 основни учения“ (силно тринитарна).

1993 – През октомври 1993 Джордж Найт, професор и виден адвентен теолог, направи следното изумително признание в сп. „Министри“:

„Повечето от основателите на адвентизма нямаше да могат да се присъединят към църквата днес, ако трябваше да се съгласят с основните учения на деноминацията. По-конкретно, повечето нямаше да се съгласят с учение № 2, което представя доктрината за триединството.“

В действителност, това би включило ВСИЧКИ основатели и пионери на ранната ЦАСД и би трябвало да бъде обезпокоително за днешните членове.

1994 – Уилям Джонсън, редактор на „Адвентист Ривю“, писа:

„През годините адвентните учения са се променяли под въздействието на настояща истина. Най-изумително е учението относно Исус Христос, нашия Спасител и Господ“ („Адвентист Ривю“, 6 януари 1994). Докато предсъществуването на Христос беше поддържано, божествено родената синовност на Христос, която беше поддържана от официалната световна църква до 1940-те години, беше отречена като „лъжеучение“, както изразява това Джонсън.

1995 – Световната сесия на ГК в Утрехт, Холандия.

Ватиканското знаме беше пренесено самостоятелно през залата на срещата сред необичайно силни овации.

1996 – Беше издаден сборникът с утринни четива „Ще приемете сила“, в който думите на пророка бяха променени.

Още през 1899 г. Елън Уайт писа:

„Защо не се проснем пред престола на Божествената благодат като се молим Божият Дух да бъде излян на нас, както беше излян на учениците? Присъствието Му ще смекчи коравите ни сърца и ще ни изпълни с радост, и ликуване като ни преобрази в проводници на благословение. Господ би желал всяко от Неговите деца да бъде богато на вяра, а тази вяра е плод на действието на Светия Дух над ума. Той обитава при всяка душа, която Го приема, като говори на непокаялия се с думи на предупреждение и го насочва към Исус, Божия Агнец, Който взе греха на света. Той прави така, че светлина да проблесне в умовете на онези, които се стремят да сътрудничат с Бога, като им дава ефикасност и мъдрост да вършат Неговото дело“ („Знамения на времето“, 27 септември 1899).

Ако погледнете внимателно, ще видите, че Елън Уайт употребява думата „it“ („то“) четири пъти и един път „its“ („негов“), когато говори за Светия Дух. Но в сборника с утринни четива „Ще приемете сила“, на стр. 59, „it“ беше променено на „He“, „His“ и „Him“ („Той“, „Неговия“ и „Него“). (За други промени вижте също „Ще приемете сила“, стр. 93, 151, 164, 183, 303, 318, 319, 321, 323, 325, 344.)

1996 – Мерлин Бърт пише:

„По време на 1930-те години продължаваше да има изявления, които поучаваха „стария възглед“... Това до голяма степен се промени през 1940-те години. Урокът за четвъртото тримесечие от съботно-училищните уроци за 1936 г. (издавани на тримесечие), беше подготвен от Т. М. Френч. Френч направи следното заключение относно предсъществуването на Христос:

„Следователно, Той не беше част от творението, а беше „роден от Отец“ в дните на вечността и Самият Той беше Бог“.

Изглежда Френч смесваше споменаването на Христос от основните учения на Уилкокс като „самия (...) Бог“ със „стария възглед“ за един „роден“ Христос“ (Мерлин Д. Бърт, „Гибелта на полуарианизма и антитринитаризма в адвентната теология“, 1888-1957 г., стр. 40).

Така вярването в един „роден Христос“ се превърна в „стария възглед“, докато един „нероден Христос“ сега беше новата официално приемана доктрина.

1997 – ЛОГОТО НА АСД БЕШЕ ПРОМЕНЕНО ОТ ТРИ АНГЕЛА ДО ПЛАМЪЦИ И КРЪСТ, И СТАНА ПРИЕМЛИВО ЗА КАТОЛИЦИТЕ.

1999 - Б. Т. Райс, пастор на ЦАСД „Нортсайд“ в Сейнт Луис, се обърна към папата на ватиканска меса, проведена на място, като: „Ваше светейшество папа, Вашата историческа визита в Сейнт Луис...“.

2003 – Джон Р. Грац (директор на Отдела по обществените дела и религиозната свобода от 1995 нататък) беше избран за Генерален секретар на ежегодната Конференция на секретарите на християнските световни общности, като става приемник на Бърт Б. Бийч.

Грац щеше да заема този пост до 2014 г.

2003 – Отново беше издадена и разпространена от университета „Андрюс“ книгата „Въпроси върху доктрината“ - подкрепяща тринитаризма, подкрепяща човешкото естество на Христос отпреди грехопадението.

2005 – Кръщелният обет беше ревизиран до триединното вероучение, за да гласи:
„Приемаш ли ученията на Библията, както са изразени в „Изложение на основните учения на ЦАСД“; полагаш ли клетва да живееш живота си по Божията благодат в хармония с тези учения“? За първи път в адвентната история църквата основаваше членството си на вероучение.

Деветдесет и пет години преди това, пророкът ни беше казал:

„Библията и само Библията трябва да бъде нашето вероучение“ („Ривю & Хералд“, 15 декември 1885).

2008 – В противовес на съботно-училищния урок от 1936 г., урокът за II-ро тримесечие през 2008 г. учеше, че Отец, Синът и Светият Дух не са действителни баща или син, или свят дух, а три божествени същества, които просто играят тези роли.

Ето цитат от урока:

„Но си представете ситуация, в която Съществото, което сме опознали като Бог-Отец, дойдеше, за да умре за нас, а Този, когото сме опознали като Исус, останеше в небето (говорим на човешки език, за да изразим становище). Нямаше да се промени нищо, освен че щяхме да наричаме всеки от тях с името, което сега употребяваме за другия. Ето какво означава равенството в Божеството“ (10 април 2008 г., стр. 19).

Както каза Дж. Н. Андрюс, „тази доктрина (за триединството) унищожава Личността на Бога и на Неговия Син Исус Христос, нашия Господ“ („Ривю & Хералд“, 6 март 1855).

2012 – Базата данни на настоятелството на Елън Уайт беше разбита от хакер – от анонимен извършител. Тяхното безпокойство беше относно обществения достъп до всички документи на Елън Уайт и, че те бяха ограничени, а на този етап станаха обществено достъпни, тъй като би трябвало да принадлежат на народа. Значението и контекстът на писанията й бяха затруднявани от неспособността да се разгледа всичко в неговата цялост.

Хакерът настояваше за пълен дигитализиран достъп за всеки, който ги иска, а не само за броящи се на пръсти привилегировани хора.

Настоятелството на Елън Уайт направи опити да заведе съдебно дело за щети.

Хакерът заплаши да публикува всички писания на сестра Уайт. Неговото искане беше, това да бъде направено от настоятелството на Елън Уайт, за да може то да си спаси репутацията.

2013 – Беше направена ревизия на основното учение, изразяващо вяра в Духа на пророчеството. Авторитетът на Елън Уайт беше занижен. Фрази като „Господната вестителка“ и „продължаващ авторитетен източник на истина“ бяха премахнати.

По-късно Артър Стeли щеше да каже:

„Предложените промени се стремят да избегнат създалото се впечатление, че Елън Г. Уайт и Библията са еквивалентни източници на истина“.

2014 – Ганун Диоп (директор на Отдела по обществени дела и религиозни свобода в ГК от 2011) беше избран за нов Генерален секретар на ежегодната Конференция на секретарите на Християнските световни общности.

2015 – В университета „Андрюс“ беше проведен и разпространен по целия свят симпозиум на името на Елън Уайт, който отхвърли боговдъхновения авторитет на Духа на пророчеството да дефинира доктриналните вяра и практика, и го прие само като теологично и практическо водителство, и като притежаващо приложение в края на времето.

2015 - Настоятелството на Елън Уайт стигна до споразумение с хакера и публикува останалата част от непубликуваните писания на Елън Уайт, които задържаше с години. Колекцията съдържаше около 8300 машинописни документа, писма и ръкописи, датиращи от 1845 до 1915 г.

Честните адвентисти сега знаят напълно, че сестра Уайт е писала отново и отново, че Исус е техният Утешител, идващ при тях в духовна форма като Светия Дух, а не някакво друго тайнствено лице или дух.

Догмата на учението на деноминацията за онези, които желаят да знаят и внимават, се оказа намираща се в заблуда.

1)За достоверността на гореказаното можете да изтеглите линк на PDF версията с обновена информация:
https://static1.squarespace.com/static/554c4998e4b04e89ea0c4073/t/59d08beab07869e379416591/1506839531702/ADVENTIST-TIMELINE-v6_17.pdf

2) Линк на оригиналния Годишник на АСД за 1905 г. (Основните учения са на стр. 188-192).
https://static1.squarespace.com/static/554c4998e4b04e89ea0c4073/t/59d17e24c027d84167e17617/1506901547915/SDA-YB1905+%28P.+188-192%29.pdf

3) Линк на оригиналния Годишник на АСД за 1909 г. (Основните учения са на стр. 220-224)
https://static1.squarespace.com/static/554c4998e4b04e89ea0c4073/t/59d17e5c8dd0412aba0c7d78/1506901605097/SDA-YB1909+%28P.+220-224%29.pdf

4) Оригинален Годишник на АСД за 1913 г. (Основните учения са на стр. 281-285)
https://static1.squarespace.com/static/554c4998e4b04e89ea0c4073/t/59d17e7af7e0abd6c51f79a1/1506901637978/SDA-YB1913+%28P.+281-285%29.pdf

5) Оригинален Годишник на АСД за 1914 г. (Основните учения са на стр. 293-297)
https://static1.squarespace.com/static/554c4998e4b04e89ea0c4073/t/59d17ec8edaed82d119d7a9e/1506901715826/SDA-YB1914-27+%28P.+293-297%29.pdf

6) Оригинален Годишник на адвентистите от седмия ден за 1931 г. (Основните учения са на стр. 377-380)
https://static1.squarespace.com/static/554c4998e4b04e89ea0c4073/t/59d17eec12abd9c6194cd26d/1506901758727/SDA-YB1931-22+%28P.+377-380%29.pdf

7) Оригинален Годишнce.com/static/554c4998e4b04e89ea0c4073/t/59d17f138419c24cfe196a9c/1506901793685/SDA-YB1942-22+%28P.+4-6%29.pdf
7) За пълен архив на Годишниците на АСД

http://documents.adventistarchives.org/Yearbooks/Forms/AllItems.aspx

Резюме: „Мерзостта ще има много общо с Неделния закон. „… видях, че служителите не избегнаха Божия гняв. Страданието им бе десетократно по-голямо от това на останалите, за които бяха отговорни“ („Ранно писания“, стр. 281, 282).

Текстът на материала можете да изтеглите ОТТУК!