На 03.09.2022 г. п-р Дейвид Гейтс изнесе проповед, в която разказа за случилото се през 1980 и 1981 г. на сесиите на Генералната конференция. Тъй като мнозина видяха видеото, днес представям текста от проповедта. Най-важните моменти - този, който пояснява какво се е случило тогава, както и две изказвания, засягащи промяната в Адвентната доктрина, са оцветени. А под проповедта представям и кратко пояснение как днес адвентисти получават погрешна информация за своята вяра.
Дейвид Гейтс за промяната в нашата теология
Наскоро се завърнах от Перу, където имахме ангажимента да говорим на няколко места и посетихме проекта за Център за здраве в Куско. Трябваше да говорим в Лима, Перу. Прекарахме много приятно време като се върнахме в Лима. Докато бях там, аз приветствах всички. Приветствах даже и всички шпиони. На всяка проповед, винаги има шпиони. С мен беше пастор Карло. Първо той говори, след което говорих и аз. Той разкри малко от историята на църквата и някои от основните вярвания, които сме имали в ранния адвентизъм. Миналата седмица обаче ми изпратиха връзка към едно професионално направено видео, критикуващо тази проповед. Искам да кажа, че знам кой е направил видеото, въпреки че бяха използвали фалшив глас. Беше използван един от онези гласове, за които се плаща, за да се направи дублаж. Както и да е, оценявам това, че пастор Карло имаше желание да разисква върху част от ранната ни история. Ще покажем, че църквата се е развивала с течение на времето, като са направени някои добри промени и някои не чак толкова добри промени.
Възможно е нашите млади пастори сега да се учат да изнасят трудни теми, но оценявам готовността за обсъждане на въпросите. Много по-лошо правят онези, които не казват нищо – пастори, които знаят истината, но не желаят да я проповядват понеже ги е страх да не би да изгубят работата си. Затова отправям поздравления към всички църковни членове и пастори, които проповядват настоящата истина, макар да е трудно. Нашите основни вярвания са подлагани на нападение в продължение на много години. Правени са опити за нападане на тези вярвания докато сестра Уайт е била още жива. Но всеки път, когато са правени такива опити, Бог й показвал какво се случва и вършещите ги били залавяни. Затова тези лица накрая решили:
„Да изчакаме докато старицата умре и ще го сторим тогава.“
Неприятелят мрази истината!
През живота ми множество вярвания са се променили или са навлезли в Адвентната църква. На някои присъствах, а за други чух. Но за четирите, които ще спомена, аз поне присъствах. През 1981 г., всъщност през 1980 г., току-що бях завършил университета и посетих първата сесия на Генералната конференция, на която бях присъствал някога. Не пропуснах нито една, чак до 2015 г. Имах привилегията да превеждам на няколко от тях, а също така и да бъда делегат. През 1980 г. една от точките, които се обсъждаха, беше дали да променим възгледа си относно Божеството. Беше предложено да приемем католическото становище относно Триединството. Предложението беше отхвърлено. Не беше прието на тази Генерална конференция.
Но през 1981 г., на Годишния съвет, когато световните делегати не присъстваха, а там бяха главно президенти на съюзи и членове на комисията, президентите на комисията, беше гласувано да се приеме католическото становище относно Триединството.
През 2005 г. се проведе тридневен спор дали да направим развеждането лесно и дали да не придаваме голямо значение, ако има блудство и прелюбодейство в църквата. Вместо да гласуват предложението, този път председателят реши да го отложи, или да изчака. Изчакаха до следващия ден, когато делегатите от Южна Америка и Африка не успяха да стигнат до мястото навреме сутринта. Казаха на всички от Северна Америка и от Европа да дойдат на мястото възможно най-рано, преди да пристигне Третият свят.
Първото, което направиха, беше да гласуват предложението и да го одобрят. Така че становището на църковния наръчник не отразява становището на по-голямата част от света. Отразява онова, което искаха Северна Америка и Европа – лесна неморалност. Разбира се, към това се прибавя и отхвърлянето през 2015 г. на Духа на пророчеството и непосредствено предстоящото Христово пришествие – нещо, за което съм говорил и преди.
Нашите теолози като цяло не вярват в небесното светилище и особената работа на Исус в Светая Светих от 1844 г. насам. Те не вярват, че Бог подготвя един особен народ в това последно поколение, че Исус трябва да извърши едно особено дело по усъвършенстване на Неговия народ, така че той да отразява Неговия характер. За съжаление, такова е становището и на Сатана. Онова, от което Сатана се страхува най-много, е Божият характер да бъде отразен съвършено в Неговия народ, понеже това ще докаже, че той е лъжец и ще реабилитира Божия характер пред цялата вселена.
Затова отправям призив към колегите си: не подкрепяйте становището на Сатана. Бог ще усъвършенства народ в това последно поколение. Той ще запечата народ в това последно поколение, преди приключването на благодатното време. Ако кажете, че това не може да стане, вие няма да бъдете сред тях и ще получите язвите. Тогава ще узнаете, че вече е твърде късно. Затова отправям призив към вас: престанете да вършите делото на Сатана и вършете Божието дело. Исус е в Светая Светих като се стреми да усъвършенства един народ, който да отразява съвършено Неговия характер.
Повечето теолози днес не вярват в боговдъхновеността на Духа на пророчеството. Те не обучават нашите студенти по теология да завършат мисията на църквата, която е проповядване на Тройната ангелска вест. Обучаващите се за проповедници днес учат за работа и биват учени да се покоряват на човешки същества.
Но Бог има Свои люде навсякъде, във всички църкви, във всички деноминации, готови да говорят словата, които Бог им дава. По времето на Исус юдеите бяха попаднали под гръцки влияния. Много юдейски водачи бяха отишли да учат в Гърция и бяха попаднали под техните представи и влияние. Затова се състоя пряк сблъсък между Исус и тогавашните религиозни водачи. Исус учеше:
„Писано е!“
Религиозните водачи обаче казваха:
„Ние решаваме какво е писано!“
Те се бунтуваха против Божието слово и против Божия Син и заеха водеща роля при екзекутирането на Божия Син. Те доведоха еврейския народ до това да отхвърли своя Месия, посредством влиянието на гръцката теология.
Какво можем да научим от миналото? Миналото ще се повтори. Затова и днес, поради влиянието на Рим в протестантската теология, е невъзможно да поверим спасението си на човешки същества. Има водачи из целия протестантски свят, включително собствената ни църква, в самия край вдясно...
По времето на Исус не бихте могли да се доверите на хората, намиращи се под гръцко влияние, а днес, в настоящия свят вие не бихте могли да се доверите на теолози, намиращи се под влиянието на Рим. Повечето от тях даже не знаят какво правят. Но водачите на нашата църква действително знаят какво правят. Нека погледнем някои авторитети от нашата църква и какво казват те за миналата ни история. От Уилям Джонсън, редактор на „Адвентист Ривю“:
„Вярванията на адвентистите са се променяли през годините под влиянието на „настоящата истина“... [Например това,] че Синът е излязъл от Отец в някакъв момент преди Сътворението. По същия начин догмата за Триединството, която сега е част от Основните учения, не беше поддържана от адвентните [пионери].“
Следователно, тук пастор Джонсън, (редактор на официално църковно издание за целия свят, признава, че ние сме се променили през годините. Някои от промените са били поради „настояща истина“ и са положителни, но той признава също и че Триединството като доктрина не било поддържано от никой от нашите пионери, а сега е част от нашите адвентни учения. Следователно, църквата, която имаме днес, не е същата каквато е била преди двадесет или тридесет години, или пък преди сто години.
Нека погледнем какво има да каже д-р Джордж Найт. Той е... или беше професор по църковна история в университета „Андрюс“.
„Повечето от основателите на адвентизма от седмия ден не биха могли да се присъединят към църквата днес, ако трябваше да подкрепят Основните учения на деноминацията [на адвентната деноминация, според каквито са днес]. По-конкретно, мнозинството не биха подкрепили Основно учение номер 2 – доктрината за Триединството.“
Интересно! За всички онези пионери, които ние оценяваме и почитаме, се признава, че повечето от тях не биха могли да бъдат част от църквата днес.
И така, какви адвентисти сме ние? Дали сме адвентисти, които вярват както нашите предци основоположници, или сме съвременно поколение постмодерни адвентисти? Признаваме, че църквата е израствала в разбирането си за истината. Известно ни е. Знаем, че Бог е довел нашите ранни основоположници до разбиране на пророчествата и здравната вест. Но не говорим за ранния период на учене, а за етапа, в който те са починали като зрели адвентисти. Като такива, те не биха могли да бъдат членове днес! Така че Елън Г. Уайт днес би имала проблем да бъде част от Църквата на адвентистите от седмия ден.
Време е да се събудим! Време е да проучим наново становището си. Има неща, които все още не разбирам. Опитвам се да се уча. Уча се от други хора. Уча се от техните изследвания. Мисля, че Бог ни въвежда в разбиране на настоящата истина „тук малко и там малко“. Не бързам да критикувам някого, но се цели равновесие. Някъде по средата ние продължаваме да се учим и да се сплотяваме. Някъде в средата всички ние се учим и израстваме в общо направление. Бог няма да приеме сляпо вярване, лишено от разбиране.
„Това преподават теолозите и затова ще вярвам в него!“
Ако трябваше да правят така по времето на Исус, всеки щеше да е оправдан в отхвърлянето на Исус. Има доста за учене и много за отучване. Нека прочетем от Свидетелствата - „Свидетелства към проповедниците“, стр. 30:
„Необходимо е единството ни днес да бъде от такъв характер, който да издържи проверката на изпитанието. Имаме много уроци да учим и много, много да отучваме.“
Интересно е – имаме повече да отучваме, отколкото да учим. Нека продължим с четенето:
„Единствено Бог и небето са непогрешими. Онези, които мислят, че никога няма да се наложи да се откажат от скъпо ценен възглед, че никога няма да имат случай да променят мнение, ще бъдат разочаровани. Докато се поддържаме към собствените си представи и мнения с решителна упоритост, ние не можем да имаме единството, за което Христос се молеше.“
Това ме кара да потръпна! Ами аз? Какво трябва да отуча? Трябва ли да отуча онова, което ми е било преподавано, което всъщност даже не е библейско? Трябва ли да науча нещо, което е библейско, но все още не ми е известно?
Господи, моля Те, помогни ми да разбера настоящата истина!
Не се съмнявам, че Бог ще ни даде ново разбиране; и особено след като сме в последното поколение. Той трябва да ни покаже нови неща. Затова водим битки на вярата. Учим се как да се подготвим за последната битка. Трябва да търсим истина. Нека вниманието ни бъде съсредоточено върху търсене, учене и преподаване на настоящата истина на другите. Но колко малко хора са готови да сторят това. Повечето от хората в света поверяват спасението си на своите религиозни водачи без да се замислят повторно.
Нека прочетем какво се казва в частта за 31 август от „Мараната“:
„Малцина, да, едва малцина от огромния брой хора, населяващи земята, ще бъдат спасени за вечен живот, докато тълпите, които не са усъвършенствали душите си чрез покоряване на истината, ще бъдат определени за втората смърт. Докато греховете на каещите се вярващи биват премахвани от светилището, трябва да се извърши едно особено дело на очистване, на отстраняване на греха сред Божия народ на земята.“
Ето това се отрича от теолозите.
„Не се върши особено дело за подготвяне. Делото е завършено на кръста! Исус плати за греховете ни! Така че всичко, което трябва да направим, е да приемем това и да водим нормален живот.“
Но трябва да има последно поколение, което да се подготви. Това ще бъде последната, окончателна битка между Бог и Сатана, между Божия народ и народа на Сатана. Кой би повярвал, че когато предстои битка не е нужно войниците да се подготвят?
Наскоро се завърнах от Перу, където имахме ангажимента да говорим на няколко места и посетихме проекта за Център за здраве в Куско. Трябваше да говорим в Лима, Перу. Прекарахме много приятно време като се върнахме в Лима. Докато бях там, аз приветствах всички. Приветствах даже и всички шпиони. На всяка проповед, винаги има шпиони. С мен беше пастор Карло. Първо той говори, след което говорих и аз. Той разкри малко от историята на църквата и някои от основните вярвания, които сме имали в ранния адвентизъм. Миналата седмица обаче ми изпратиха връзка към едно професионално направено видео, критикуващо тази проповед. Искам да кажа, че знам кой е направил видеото, въпреки че бяха използвали фалшив глас. Беше използван един от онези гласове, за които се плаща, за да се направи дублаж. Както и да е, оценявам това, че пастор Карло имаше желание да разисква върху част от ранната ни история. Ще покажем, че църквата се е развивала с течение на времето, като са направени някои добри промени и някои не чак толкова добри промени.
Възможно е нашите млади пастори сега да се учат да изнасят трудни теми, но оценявам готовността за обсъждане на въпросите. Много по-лошо правят онези, които не казват нищо – пастори, които знаят истината, но не желаят да я проповядват понеже ги е страх да не би да изгубят работата си. Затова отправям поздравления към всички църковни членове и пастори, които проповядват настоящата истина, макар да е трудно. Нашите основни вярвания са подлагани на нападение в продължение на много години. Правени са опити за нападане на тези вярвания докато сестра Уайт е била още жива. Но всеки път, когато са правени такива опити, Бог й показвал какво се случва и вършещите ги били залавяни. Затова тези лица накрая решили:
„Да изчакаме докато старицата умре и ще го сторим тогава.“
Неприятелят мрази истината!
През живота ми множество вярвания са се променили или са навлезли в Адвентната църква. На някои присъствах, а за други чух. Но за четирите, които ще спомена, аз поне присъствах. През 1981 г., всъщност през 1980 г., току-що бях завършил университета и посетих първата сесия на Генералната конференция, на която бях присъствал някога. Не пропуснах нито една, чак до 2015 г. Имах привилегията да превеждам на няколко от тях, а също така и да бъда делегат. През 1980 г. една от точките, които се обсъждаха, беше дали да променим възгледа си относно Божеството. Беше предложено да приемем католическото становище относно Триединството. Предложението беше отхвърлено. Не беше прието на тази Генерална конференция.
Но през 1981 г., на Годишния съвет, когато световните делегати не присъстваха, а там бяха главно президенти на съюзи и членове на комисията, президентите на комисията, беше гласувано да се приеме католическото становище относно Триединството.
През 2005 г. се проведе тридневен спор дали да направим развеждането лесно и дали да не придаваме голямо значение, ако има блудство и прелюбодейство в църквата. Вместо да гласуват предложението, този път председателят реши да го отложи, или да изчака. Изчакаха до следващия ден, когато делегатите от Южна Америка и Африка не успяха да стигнат до мястото навреме сутринта. Казаха на всички от Северна Америка и от Европа да дойдат на мястото възможно най-рано, преди да пристигне Третият свят.
Първото, което направиха, беше да гласуват предложението и да го одобрят. Така че становището на църковния наръчник не отразява становището на по-голямата част от света. Отразява онова, което искаха Северна Америка и Европа – лесна неморалност. Разбира се, към това се прибавя и отхвърлянето през 2015 г. на Духа на пророчеството и непосредствено предстоящото Христово пришествие – нещо, за което съм говорил и преди.
Нашите теолози като цяло не вярват в небесното светилище и особената работа на Исус в Светая Светих от 1844 г. насам. Те не вярват, че Бог подготвя един особен народ в това последно поколение, че Исус трябва да извърши едно особено дело по усъвършенстване на Неговия народ, така че той да отразява Неговия характер. За съжаление, такова е становището и на Сатана. Онова, от което Сатана се страхува най-много, е Божият характер да бъде отразен съвършено в Неговия народ, понеже това ще докаже, че той е лъжец и ще реабилитира Божия характер пред цялата вселена.
Затова отправям призив към колегите си: не подкрепяйте становището на Сатана. Бог ще усъвършенства народ в това последно поколение. Той ще запечата народ в това последно поколение, преди приключването на благодатното време. Ако кажете, че това не може да стане, вие няма да бъдете сред тях и ще получите язвите. Тогава ще узнаете, че вече е твърде късно. Затова отправям призив към вас: престанете да вършите делото на Сатана и вършете Божието дело. Исус е в Светая Светих като се стреми да усъвършенства един народ, който да отразява съвършено Неговия характер.
Повечето теолози днес не вярват в боговдъхновеността на Духа на пророчеството. Те не обучават нашите студенти по теология да завършат мисията на църквата, която е проповядване на Тройната ангелска вест. Обучаващите се за проповедници днес учат за работа и биват учени да се покоряват на човешки същества.
Но Бог има Свои люде навсякъде, във всички църкви, във всички деноминации, готови да говорят словата, които Бог им дава. По времето на Исус юдеите бяха попаднали под гръцки влияния. Много юдейски водачи бяха отишли да учат в Гърция и бяха попаднали под техните представи и влияние. Затова се състоя пряк сблъсък между Исус и тогавашните религиозни водачи. Исус учеше:
„Писано е!“
Религиозните водачи обаче казваха:
„Ние решаваме какво е писано!“
Те се бунтуваха против Божието слово и против Божия Син и заеха водеща роля при екзекутирането на Божия Син. Те доведоха еврейския народ до това да отхвърли своя Месия, посредством влиянието на гръцката теология.
Какво можем да научим от миналото? Миналото ще се повтори. Затова и днес, поради влиянието на Рим в протестантската теология, е невъзможно да поверим спасението си на човешки същества. Има водачи из целия протестантски свят, включително собствената ни църква, в самия край вдясно...
По времето на Исус не бихте могли да се доверите на хората, намиращи се под гръцко влияние, а днес, в настоящия свят вие не бихте могли да се доверите на теолози, намиращи се под влиянието на Рим. Повечето от тях даже не знаят какво правят. Но водачите на нашата църква действително знаят какво правят. Нека погледнем някои авторитети от нашата църква и какво казват те за миналата ни история. От Уилям Джонсън, редактор на „Адвентист Ривю“:
„Вярванията на адвентистите са се променяли през годините под влиянието на „настоящата истина“... [Например това,] че Синът е излязъл от Отец в някакъв момент преди Сътворението. По същия начин догмата за Триединството, която сега е част от Основните учения, не беше поддържана от адвентните [пионери].“
Следователно, тук пастор Джонсън, (редактор на официално църковно издание за целия свят, признава, че ние сме се променили през годините. Някои от промените са били поради „настояща истина“ и са положителни, но той признава също и че Триединството като доктрина не било поддържано от никой от нашите пионери, а сега е част от нашите адвентни учения. Следователно, църквата, която имаме днес, не е същата каквато е била преди двадесет или тридесет години, или пък преди сто години.
Нека погледнем какво има да каже д-р Джордж Найт. Той е... или беше професор по църковна история в университета „Андрюс“.
„Повечето от основателите на адвентизма от седмия ден не биха могли да се присъединят към църквата днес, ако трябваше да подкрепят Основните учения на деноминацията [на адвентната деноминация, според каквито са днес]. По-конкретно, мнозинството не биха подкрепили Основно учение номер 2 – доктрината за Триединството.“
Интересно! За всички онези пионери, които ние оценяваме и почитаме, се признава, че повечето от тях не биха могли да бъдат част от църквата днес.
И така, какви адвентисти сме ние? Дали сме адвентисти, които вярват както нашите предци основоположници, или сме съвременно поколение постмодерни адвентисти? Признаваме, че църквата е израствала в разбирането си за истината. Известно ни е. Знаем, че Бог е довел нашите ранни основоположници до разбиране на пророчествата и здравната вест. Но не говорим за ранния период на учене, а за етапа, в който те са починали като зрели адвентисти. Като такива, те не биха могли да бъдат членове днес! Така че Елън Г. Уайт днес би имала проблем да бъде част от Църквата на адвентистите от седмия ден.
Време е да се събудим! Време е да проучим наново становището си. Има неща, които все още не разбирам. Опитвам се да се уча. Уча се от други хора. Уча се от техните изследвания. Мисля, че Бог ни въвежда в разбиране на настоящата истина „тук малко и там малко“. Не бързам да критикувам някого, но се цели равновесие. Някъде по средата ние продължаваме да се учим и да се сплотяваме. Някъде в средата всички ние се учим и израстваме в общо направление. Бог няма да приеме сляпо вярване, лишено от разбиране.
„Това преподават теолозите и затова ще вярвам в него!“
Ако трябваше да правят така по времето на Исус, всеки щеше да е оправдан в отхвърлянето на Исус. Има доста за учене и много за отучване. Нека прочетем от Свидетелствата - „Свидетелства към проповедниците“, стр. 30:
„Необходимо е единството ни днес да бъде от такъв характер, който да издържи проверката на изпитанието. Имаме много уроци да учим и много, много да отучваме.“
Интересно е – имаме повече да отучваме, отколкото да учим. Нека продължим с четенето:
„Единствено Бог и небето са непогрешими. Онези, които мислят, че никога няма да се наложи да се откажат от скъпо ценен възглед, че никога няма да имат случай да променят мнение, ще бъдат разочаровани. Докато се поддържаме към собствените си представи и мнения с решителна упоритост, ние не можем да имаме единството, за което Христос се молеше.“
Това ме кара да потръпна! Ами аз? Какво трябва да отуча? Трябва ли да отуча онова, което ми е било преподавано, което всъщност даже не е библейско? Трябва ли да науча нещо, което е библейско, но все още не ми е известно?
Господи, моля Те, помогни ми да разбера настоящата истина!
Не се съмнявам, че Бог ще ни даде ново разбиране; и особено след като сме в последното поколение. Той трябва да ни покаже нови неща. Затова водим битки на вярата. Учим се как да се подготвим за последната битка. Трябва да търсим истина. Нека вниманието ни бъде съсредоточено върху търсене, учене и преподаване на настоящата истина на другите. Но колко малко хора са готови да сторят това. Повечето от хората в света поверяват спасението си на своите религиозни водачи без да се замислят повторно.
Нека прочетем какво се казва в частта за 31 август от „Мараната“:
„Малцина, да, едва малцина от огромния брой хора, населяващи земята, ще бъдат спасени за вечен живот, докато тълпите, които не са усъвършенствали душите си чрез покоряване на истината, ще бъдат определени за втората смърт. Докато греховете на каещите се вярващи биват премахвани от светилището, трябва да се извърши едно особено дело на очистване, на отстраняване на греха сред Божия народ на земята.“
Ето това се отрича от теолозите.
„Не се върши особено дело за подготвяне. Делото е завършено на кръста! Исус плати за греховете ни! Така че всичко, което трябва да направим, е да приемем това и да водим нормален живот.“
Но трябва да има последно поколение, което да се подготви. Това ще бъде последната, окончателна битка между Бог и Сатана, между Божия народ и народа на Сатана. Кой би повярвал, че когато предстои битка не е нужно войниците да се подготвят?
Коментар на Последните дни
Да обсъдим какво каза Гейтс по отношение промяната.
Първото, което се забелязва е, че още докато била жива, заговорниците си казвали:
„Да изчакаме докато старицата умре и ще го сторим тогава.“
Днес в Адвентната църква пасторите твърдят, че вярват в написаното от Елън Уайт. Но как да си обясним намерението на хората, които са чакали нейната смърт за да осъществят намеренията си? Вероятно не са успели? Да видим какво каза по-късно Дейвид Гейтс. Той цитира Уилям Джоунс:
„Вярванията на адвентистите са се променяли през годините под влиянието на „настоящата истина“... [Например това,] че Синът е излязъл от Отец в някакъв момент преди Сътворението. По същия начин догмата за Триединството, която сега е част от Основните учения, не беше поддържана от адвентните [пионери].“
Разбираме, че тази вяра, която се изповядва днес, не отговаря на вярата на пионерите. При това не става дума за нещо незначително (ако изобщо във вярата може да има незначителни неща!), а за това на Кого трябва да се покланяме! Става ясно, че пионерите вярвали, че Синът е роден от Отец (а не както сега се преподава, че играе роля на Син). Но освен това триединството не е било част от ученията на ЦАСД докато Елън Уайт била жива! Иначе защо ще я чакат за умре, щом са съгласни с нейните писания? Разбирате ли? ЦАСД по онова време вярвала в истинските Отец и Син, а не в някакво триединство и чакали Божията вестителка да почине, за да прокарат това, което тя отхвърляла!
Да видим по-нататък. Дейвид Гейтс цитира Джордж Найт:
„Повечето от основателите на адвентизма от седмия ден не биха могли да се присъединят към църквата днес, ако трябваше да подкрепят Основните учения на деноминацията [на адвентната деноминация, според каквито са днес]. По-конкретно, мнозинството не биха подкрепили Основно учение номер 2 – доктрината за Триединството.“
Ето го потвърждението: адвентните пионери нямаше да са част от църквата, ако можеха днес да се присъединят, защото за тях такова божество - "бог в три лица" не съществуваше!
Но нека видим и най-голямата манипулация, която днес използват пасторите за да убеждават, че Църквата се покланя на правилния Бог. Дейвид Гейтс заяви:
"През 1980 г. една от точките, които се обсъждаха, беше дали да променим възгледа си относно Божеството. Беше предложено да приемем католическото становище относно Триединството. Предложението беше отхвърлено. Не беше прието на тази Генерална конференция.
Но през 1981 г., на Годишния съвет, когато световните делегати не присъстваха, а там бяха главно президенти на съюзи и членове на комисията, президентите на комисията, беше гласувано да се приеме католическото становище относно Триединството."
Какво се опитали да направят през 1980 г.? Да променят възгледа си за Божеството. И какво да бъде прието? Католическият възглед за триединството. През 1980 г. това не станало, но през 1981 г. вече е факт. И така, нека разгледаме по-подробно как днес това се използва за да се манипулират адвентистите. Сега от амвоните се казва, че ЦАСД вярва в триединството, но не в католическото триединство. То било друго. Католическото било фалшиво, а адвентното било правилно. Това, че в Библията и в писанията на Елън Уайт няма дори намек за "Бог 3 в 1" е факт. Но новите "учители" дори не само пропускат това, а влизат в разрез със случилото се през 1980-81 г. Тогава приемат католическото триединство, а днес се твърди, че адвентното било друго! Разбирате ли? Дори да се съглася, че пионерите вярвали в триединен бог, то от 1981 г. този бог не е адвентният! Той е нов бог. Той е ново триединство. Излиза, че колкото и да е обмислена една лъжа, тя винаги може да се хване. Сега адвентистите изпадат в безизходица:
- или трябва да признаят, че вярват в несъществуващ в Божието слово бог;
- или трябва да признаят, че вярват в католическия бог!
Т.е. или от нетринитарна църквата станала тринитарна,
или от адвентно триединство се минало към католическо триединство!
А това и в двата случая води до гибел, защото поклонението пред идол не спасява!
Въпросът е дали адвентистите след казаното им в прав текст от Дейвид Гейтс, че през 1980-1981г. Адвентната църква е отхвърлила Отец и Сина ще си отворят Библиите и Духа на пророчеството за да се убедят в подмяната или ще се водят от католическото "Вън от църквата няма спасение" и ще рискуват да изгубят вечния живот?
Николай Георгиев
RSS Feed
