Днес няма да ви занимавам с доказателства, относно това, как преди десетилетия еди-кой си е написал нещо, а после друг е обявил Триединството за адвентна доктрина и как заблудата е възприета от всички. Сега само ще покажа по какъв начин една лъжа става истина - нещо подобно на Гьобелсовата сентенция. Нещо се написва или се произнася от известна личност или се изговаря от амвона и след това същото се разпространява като казано от авторитет. Никой не го сравнява с Божието слово, но пък за сметка на това то се приема като директно учение от Писанията. Дори авторът на изказването може да не е вложил умисъл да заблуди присъстващите с това, което е казал. Но в крайна сметка то не отговаря на Божието слово.
Но нека преди да продължа, ще кажа каква е причината да твърдя, че Триединството е вкарано по същия начин, както в Православието и Католицизма са възприети образи за поклонение.
Преди седмица моите родители се зачетоха в книги, които бях купил от нашето издателство и им направи впечатление, че се говори за Триединството. Полюбопитствах да видя какво точно пише и бях изумен от някои детайли. Една от книгите се казваше "Война в Космоса" от Дейвид Смит. Бяха ми казвали, че тя е чудесна и понеже тогава нямах време да проверя, я закупих. Сега ми стана интересно какво точно се казва за Триединството. Зачетох се и бях буквално изумен! Тук дори не става дума дали написаното е вярно, а че се подменяше казаното в Духа на пророчеството.
За да не съм голословен, представям няколко извадки от първа и втора глави и след това ще покажа колко манипулативно е променена истината.
Но нека преди да продължа, ще кажа каква е причината да твърдя, че Триединството е вкарано по същия начин, както в Православието и Католицизма са възприети образи за поклонение.
Преди седмица моите родители се зачетоха в книги, които бях купил от нашето издателство и им направи впечатление, че се говори за Триединството. Полюбопитствах да видя какво точно пише и бях изумен от някои детайли. Една от книгите се казваше "Война в Космоса" от Дейвид Смит. Бяха ми казвали, че тя е чудесна и понеже тогава нямах време да проверя, я закупих. Сега ми стана интересно какво точно се казва за Триединството. Зачетох се и бях буквално изумен! Тук дори не става дума дали написаното е вярно, а че се подменяше казаното в Духа на пророчеството.
За да не съм голословен, представям няколко извадки от първа и втора глави и след това ще покажа колко манипулативно е променена истината.
Първи цитат
Малахон натисна няколко бутона на ръба на масата и две чаши, пълни с пенлива, пурпурна студена течност, се появиха пред тях.
- Отец изобщо казва ли ви какво става във вътрешния съвет?
Тя отпи глътка, преди да му отговори.
- Понякога. Много от Техните решения трябва да бъдат споделени пред целия вселенски съвет. Което ѝ става наша функция.
Мъжът ѝ помисли за миг.
- Не ми ли беше споменала, че по време на едно събрание Те изведнъж се оттеглили на вътрешен съвет?
Лицето ѝ се помрачи.
- Да! Така стана и днес.
- Как така?
Першия постави чашата си на масата и я наблюдаваше, докато тя потъна в масата.
- По време на дискусията на ръководителите Отец просто... вдигна ръката си. Миг по-късно Той и другите двама се оттеглиха.
- Колко време отсъстваха?
- Двадесет времеви единици.
- И след това продължихте просто така?
- Да, сякаш нищо не се е случило.
Малахон събу сандалите си и ги пъхна под кухненския рафт, без да обръща внимание на жена си.
- А това не ви ли кара, как да кажа, да се чувствате неудобно? Да чакате във външната зала, докато Тримата се съвещават?
- Неудобно? Защо да се чувстваме неудобно? Те са Бог!
Втори цитат
Той зачака търпеливо, осъзнавайки, че това, което тя ще му каже, е може би много важно. Тя го погледна:
- Той е брилянтен ум! Абсолютно брилянтен! Няма равен на него в царството или някъде във вселената. Но... по някакъв начин той се чувства некомфортно.
- В какъв смисъл?
Тя прехапа устни и лицето ѝ се помрачи.
- Когато Отец и Двамата ги няма, Луцифер веднага започва да... задава въпроси.
Трети цитат
И, разбира се, да почиташ Бога, да Му служиш, да прекарваш времето си в тясно общуване с Него – кой би пожелал нещо по-различно! Най-висшето удоволствие за Малахон и жена му е да пътуват често до царството със скоростта на светлината и да се присъединяват към множествата, вкусили от радостта да бъдат с Тримата.
Десетте заповеди са съществували. Но при така изисканото общество, създадено от Бога, кой би се замислил за тях! Бог е чудесен и управлението Му – универсално.
Онова, което е правело общуването толкова жизнено,изпълнено с радост и неизразима награда, е било фактът, че те всички са свободни същества. Заедно са се покланяли на Твореца, свободна и от любов. През хилядолетията, които са прекарвали в създаването на нови светове – ако това е времето, необходимо за довеждането в съществувание на нови и нови творения.
- Тримата са създавали само свободни същества. Всички са били надарени с желание да обичат, но са имали и възможност по всяко време да се отделят от тази любов.
Четвърти цитат
Тя взе високата чаша с течност, след това изведнъж я остави, без да отпие и глътка.
- Случи се най-лошото – гласът ѝ беше приглушен и отчаян.
- Какво? - той се наклони към нея с безпокойство.
- Луцифер...
Ръцете на Першия трепереха, докато тя неспокойно ги свиваше и отпускаше.
- Да не би той...?
Настъпи болезнена тишина.
- Днес той се изправи пред събранието – сподели тя на съпруга си – и каза на Отец, че вече не желае да бъде поданик на царството Му.
- Какво? - Малахон не можеше да скрие изумлението си. - Какво точно се случи.
- Това е всичко – тъмнокосата кралица на Сентерия се хвана на главата си.- „Всички създания сме достатъчно мъдри, за да управляваме сами живота си – това каза Луцифер на Тримата. - Нямаме нужда от никакви забрани.“
...Абсурдността на всичко това зашеметяше Малахон.- Божието управление е съвършено и донася радост. В какво отношение Луцифер или кое да е друго същество биха желали да се отделят от Него?
Першия патетично вдигна ръката си.
- Просто да се отдели – тя взе чашата и отпи, но напитката ѝ горчеше в устата. - Той каза на Бога... каза на всички нас, че да живее под управлението на Тримата е по-голямо мъчение, отколкото може да понесе.
Малахон натисна няколко бутона на ръба на масата и две чаши, пълни с пенлива, пурпурна студена течност, се появиха пред тях.
- Отец изобщо казва ли ви какво става във вътрешния съвет?
Тя отпи глътка, преди да му отговори.
- Понякога. Много от Техните решения трябва да бъдат споделени пред целия вселенски съвет. Което ѝ става наша функция.
Мъжът ѝ помисли за миг.
- Не ми ли беше споменала, че по време на едно събрание Те изведнъж се оттеглили на вътрешен съвет?
Лицето ѝ се помрачи.
- Да! Така стана и днес.
- Как така?
Першия постави чашата си на масата и я наблюдаваше, докато тя потъна в масата.
- По време на дискусията на ръководителите Отец просто... вдигна ръката си. Миг по-късно Той и другите двама се оттеглиха.
- Колко време отсъстваха?
- Двадесет времеви единици.
- И след това продължихте просто така?
- Да, сякаш нищо не се е случило.
Малахон събу сандалите си и ги пъхна под кухненския рафт, без да обръща внимание на жена си.
- А това не ви ли кара, как да кажа, да се чувствате неудобно? Да чакате във външната зала, докато Тримата се съвещават?
- Неудобно? Защо да се чувстваме неудобно? Те са Бог!
Втори цитат
Той зачака търпеливо, осъзнавайки, че това, което тя ще му каже, е може би много важно. Тя го погледна:
- Той е брилянтен ум! Абсолютно брилянтен! Няма равен на него в царството или някъде във вселената. Но... по някакъв начин той се чувства некомфортно.
- В какъв смисъл?
Тя прехапа устни и лицето ѝ се помрачи.
- Когато Отец и Двамата ги няма, Луцифер веднага започва да... задава въпроси.
Трети цитат
И, разбира се, да почиташ Бога, да Му служиш, да прекарваш времето си в тясно общуване с Него – кой би пожелал нещо по-различно! Най-висшето удоволствие за Малахон и жена му е да пътуват често до царството със скоростта на светлината и да се присъединяват към множествата, вкусили от радостта да бъдат с Тримата.
Десетте заповеди са съществували. Но при така изисканото общество, създадено от Бога, кой би се замислил за тях! Бог е чудесен и управлението Му – универсално.
Онова, което е правело общуването толкова жизнено,изпълнено с радост и неизразима награда, е било фактът, че те всички са свободни същества. Заедно са се покланяли на Твореца, свободна и от любов. През хилядолетията, които са прекарвали в създаването на нови светове – ако това е времето, необходимо за довеждането в съществувание на нови и нови творения.
- Тримата са създавали само свободни същества. Всички са били надарени с желание да обичат, но са имали и възможност по всяко време да се отделят от тази любов.
Четвърти цитат
Тя взе високата чаша с течност, след това изведнъж я остави, без да отпие и глътка.
- Случи се най-лошото – гласът ѝ беше приглушен и отчаян.
- Какво? - той се наклони към нея с безпокойство.
- Луцифер...
Ръцете на Першия трепереха, докато тя неспокойно ги свиваше и отпускаше.
- Да не би той...?
Настъпи болезнена тишина.
- Днес той се изправи пред събранието – сподели тя на съпруга си – и каза на Отец, че вече не желае да бъде поданик на царството Му.
- Какво? - Малахон не можеше да скрие изумлението си. - Какво точно се случи.
- Това е всичко – тъмнокосата кралица на Сентерия се хвана на главата си.- „Всички създания сме достатъчно мъдри, за да управляваме сами живота си – това каза Луцифер на Тримата. - Нямаме нужда от никакви забрани.“
...Абсурдността на всичко това зашеметяше Малахон.- Божието управление е съвършено и донася радост. В какво отношение Луцифер или кое да е друго същество биха желали да се отделят от Него?
Першия патетично вдигна ръката си.
- Просто да се отдели – тя взе чашата и отпи, но напитката ѝ горчеше в устата. - Той каза на Бога... каза на всички нас, че да живее под управлението на Тримата е по-голямо мъчение, отколкото може да понесе.
А сега да видим какво казва Елън Уайт относно сътворяването.
"Преди грехопадението си в небето, Луцифер е възвишен и благороден ангел, втори по положение след Божия възлюбен Син. Неговото лице, също като лицата на другите ангели, излъчва кротост и щастие. Челото му е високо и широко, издаващо силен ум. Фигурата му е съвършена. Поведението му е благородно и царствено. От лицето му се излъчва особена светлина, която блести около него по-ярко и по-красиво, отколкото около другите ангели. Обаче Христос, скъпият Божи Син, има превъзходство над всички ангели. Той е едно с Отец още преди създаването на ангелите. Луцифер започва да Му завижда и постепенно си присвоява власт, която принадлежи само на Христос.
Великият Създател събира небесното множество, за да може в присъствието на всички ангели да удостои Своя Син със специална чест. Синът седи на трона заедно с Отец и небесното множество от свети ангели се събира около тях. Тогава Отец обявява, че според Неговите разпореждания Христос, Неговият Син, е равен на Него, така че където е Синът, там е и Самият Отец. Словото на Сина трябва да се изпълнява с такава охота, с каквато се изпълнява Словото от Отец. Той е дал на Сина власт да заповяда на небесните същества. Неговият Син ще работи едновременно с Него особено за предстоящото сътворение на земята и на всяко живо същество, което ще живее на нея. В Него ще се изпълнява волята на Отец.
Луцифер започва да завижда на Христос и да изпитва ревност към Него. Когато всички ангели се покланят на Исус, за да признаят Неговото върховенство, висш авторитет и полагащата Му се власт, той се покланя заедно с тях. Но сърцето му се изпълва със завист и омраза. Христос е включен в специалния съвет на Бога за осъществяване на плановете Му, докато Луцифер не е запознат с тях. Не разбира, нито му е позволено да узнае целите на Бога. Христос признат за владетел на небето, Неговата власт и авторитет са същите като на Самия Бог..." Елън Уайт, "История на изкуплението", гл. 1. "Бунтът"
Коментар на Последните дни
Всъщност, тук едва ли има нужда от коментар. Божията вестителка каза, че "Луцифер беше втори след Божия Син". Както и да се брои, сметките на автора на "Война в космоса" Дейвид Смит не излизат. Ако приемем, че има Триединство, Луцифер трябва или да е Втори след Триединството (а не след Божия Син), или да е четвърти след Тримата! Но Елън Уайт не казва нищо подобно. Тя заявява, че Луцифер е втори след Исус! Освен това Божията вестителка заявява, че на съветите са присъствали само Отец и Неговия Син, а авторът на "Война в космоса" твърди, че на тези съвещания са отивали Тримата!
Какво трябва да направим? Да повярваме на Елън Уайт или да приемем написаното от Смит? Невъзможно е да се вярва и да двамата, защото са в пълно разминаване. От нашия избор зависи дали да приемем Елън Уайт и Божието слово, което казва:
1 Тимотей 2:5. Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус,
и да отхвърлим твърдението на Смит и неговата книга, а и всякакви подобни измислици или да приемем "Война в космоса" и католическата доктрина за Триединството, а Елън Уайт и Библията да пратим в коша за смет или на Вторични суровини за претопяване!
Ще кажете: Ама защо от една книга и от някакви цитати правиш толкова голям проблем? Ако това беше просто една книга и някой си я написал за да забавлява хората, като я продава по уличните сергии, нямаше да е чак толкова зле. Но когато в Адвентната църква подобни басни се продават най-официално и адвентистите ги четат, проблемът става голям, защото всичко това се възприема като истина и след това колкото и да казваш на възприелия подобни "творения", че вярва в заблуди, той не само не иска да се замисли, но решава, че си еретик, че желаеш да разцепиш църквата, че искаш да съсипеш адвентизма и всичко от този род. А за да бъде пълна измамата, се разпращат разни "окръжни" по всички църкви да не слушат, да не гледат и да не четат еди-кой си сайт, програма, видео, проповед или пастор, да не би случайно да открият измамата, на която ги е научило... ръководството!
Ще отговорите ли, уважаеми пастори, кой дава право на църквата да си измисля и да разрешава подобни творения или да променя Божието слово, като вкарва измислени доктрини сред Божия народ? Или забравихте, че адвентистите повтарят историята на евреите и ги водите по същия път, по който те вървяха, за да изпълнят разпъването на Исус? Не забравяйте, че лъжата, дори да е добронамерена, пак си остава лъжа. Колко по-лошо е, когато тя тотално отхвърля истината!
Намираме се почти пред края на земната история и съответно на Съда. Вместо да пращате писма и забрани, сякаш сте по-големи от Бога (а Той даде свобода на хората да избират!), по-добре е да отворите историята и да видите в какво вярваха пионерите и Елън Уайт и да разберете, че никаква лъжа не може да промени истината, та дори да ъде повторена 1000 пъти! Защото Бог каза:
1 Тимотей 2:5. Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус,
и колкото и да пробутвате Триединството, отхвърляйки Исус като Божий Син, няма да успеете да измамите всички!
“Съвременният спиритизъм почива върху същата основа - той само съживява в нова форма магьосничеството и поклонението на демони, което Бог осъди и забрани в древността… А Петър, описвайки (Какво?) опасностите, на които ще бъде изложена църквата (Кога?) в последните дни, казва, че както някога фалшиви пророци въведоха в грях Израил, така ще има фалшиви учители, “които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил... И мнозина ще последват техните похотливи дела...” (2 Петрово 2:1, 2). Тук апостолът е посочил една от отличителните черти на учителите спиритисти. Те отказват да признаят Христос (Като какъв?) като Божи Син. За такива учители възлюбеният Йоан заявява: “Кой е лъжец освен оня, който отрича, че Исус е Христос? Той е (Какъв?) антихрист, който се отрича от Отца и от Сина. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца” (1 Йоаново 2:22, 23). Отричайки Христос, спиритизмът отрича и Отца, и Сина, а Библията нарича това (Как?) проява на антихриста” (“Патриарси и пророци”, стр. 686, англ. изд.).
Не тласкайте хората към Ватикана! Никой няма да ви благодари за това!
Николай Георгиев
RSS Feed
