
“Нека работим за едно мирно съжителство между всички религии.” [1] Това беше действителното послание, отправено на 26 септември 2018 г. по време на откриването на Междуверския форум на Г20 за 2018 г. Тази среща е наричана “световна столица на икуменизма” и “мегасъбрание на църкви и организации на верска основа”. [2]
В продължение на три дена водещи религиозни лидери от всичките главни вероизповедания (адвентисти, католици, юдеи, мюсюлмани, протестанти и езичници) се срещат в Буенос Айрес, Аржентина, за да обсъдят предмети под общата тема “Изграждане на консенсус за едно справедливо и устойчиво развитие”. Те работят заедно, за да спомогнат за създаването на политики относно изменението в климата, неравенството, бежанците, имиграцията, борбата с екстремизма, изграждането на мир и други въпроси във връзка с правата на човека. [3]


“Тези междуверски конференции, в рамките на срещите на върха на Г20, се стремят да предложат на международната общност приноса на своите разнородни религиозни и философски традиции и опитности, по специален начин да отразят онези социални въпроси, които засягат нас днес.” [5]

“В тези дни на обмен и размисъл е възнамерено да изследваме по-задълбочено ролята на религиите и техния специфичен принос в изграждането на консенсус за едно справедливо и устойчиво развитие, което гарантира достойно бъдеще за всички.” [5]

“Понастоящем ние се изправяме пред трудни ситуации, които не само засягат мнозина от нашите пренебрегнати и забравени братя, но също така и застрашават бъдещето на цялото човечество. А хората на вярата не могат да останат безразлични към тези заплахи.” [5]

“Като мисля за религиите, аз съм убеден, че отвъд различията и различните гледни точки един първи основен принос към света днес е да бъдем способни да покажем плодотворността на конструктивния диалог, да открием заедно най-добрите решения на проблемите, които засягат всички нас.” [5]

“Доведени в съществуване от един Отец, всички ние биваме свързани чрез невидими връзки и заедно образуваме вид всеобщо семейство, едно възвишено общение, което ни изпълва със свещено, чувствено и смирено почитание.” [5]

“Скъпи приятели, желая да подновя отново, и пред това много отличително събрание, призива си да опазим своя общ дом чрез загриженост за цялото човешко семейство. Неотложна покана за нов диалог върху това как изграждаме своето общество, в търсене на устойчиво развитие с убеждението, че нещата могат да се променят.” [5]

Папа Франциск направи заключение като заяви, че единственият начин да се постигне една справедлива, мирна и устойчива вселена е когато църквите си сътрудничат.
“Моля, позволете ми да заключа като припомня още веднъж, че е необходимо всички ние да работим за осъществяването на тази задача и че всички ние можем да си сътрудничим като Божии инструменти, за да опазим и да се грижим за творението, като всеки допринася със своята култура и своя опит, със своите таланти и своята вяра.” [5]



Представител на Църквата на адвентистите от седмия ден беше Ганун Диоп. Той не само присъстваше, но беше и специален говорител по време на една от сесиите на Междуверския форум на Г20. На по-горната снимка Диоп всъщност седи пред знамето на Междуверския форум на Г20. Не се бъркайте, адвентистите от седмия ден участват в тези срещи на високо равнище с римокатолици/йезуити в продължение на много години. “О, но ние насърчаваме религиозната свобода,” ни се казва. Ганун Диоп дори не спомена думата “религиозна свобода” на тази сесия от 26 септември 2018 г. Той говореше за насърчаването на правата на децата имигранти. [9]
Сцената се подготвя
“Онези, които се объркват в своето разбиране на Словото, които не успяват да видят значението на антихриста, със сигурност ще поставят себе си на страната на антихриста” (“Адвентен библейски коментар”, том 7, стр. 949).
Надписът на ръката е върху стената. Ватикана потвърди своя дълг и ролята си за повеждане на осъществяването на промени в нашия свят, и тези промени ще настъпят, когато всички църкви се обединят като една. Ясно можем да видим как Откровение 13 гл. и Откровение 17 гл. започват да добиват форма докато Рим е зает с изпълнението на своята пророческа роля.

“...но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра” (Откровение 13:3).

Не можем да изграждаме едно общество или дори да се обединяваме с онези, които “всекидневно” приемат “нови заблуди”. На каква основа ще градим, когато църквите отхвърлят принципите на Божието слово и Неговия нравствен закон? Те отхвърлят библейските възгледи за брака, половата идентичност и половите роли като дефинират наново своя собствена нравственост. Те преливат от скандали и прикривания по отношение на цялата необуздана сексуална злоупотреба с деца и по отношение на свещеници хомосексуалисти. Домът на Рим е в пълен безпорядък и все пак той желае да промени нашия свят ли? Тогава какъв вид общество всъщност иска да изгради?

(1) Единство въз основа на Божието слово; (2) единство въз основа на истината; (3) единство въз основа на апостолската вяра и (4) единство с принципите и основите на небесното царство – това би трябвало да бъде нашето “свидетелство” на адвентистите от седмия ден. Цялото това говорене за единство и сътрудничество днес на тези междуверски форуми никога не е възнамерявало да включва единство във вяра и учение. На тези събрания хора се опитват да намерят най-ниския общ знаменател (а той е много, много нисък), който всички конфликтни помежду си религии могат да приемат, докато избягват отбелязването на отстъплението и грубите теологични грешки. Те създават този огромен компромис като всичко се прави в името на “любовта” и “единството”.
За съжаление любовта, която не е истинна или библейска, никога не може да доведе до единство. И единство, което приема заблуди, всъщност им дава възможност. Това не е любов. Можем ли наистина да продължим да оправдаваме своето присъствие на тези междуверски форуми, които не са послужили на никого? Светът ни само се е влошил. Крайно време e Божият народ също да се привдигне и да изпълни своето Божествено заръчано дело в този тържествен час от земната история.
“В особен смисъл адвентистите от седмия ден са поставени в света като стражи и носители на светлина. На тях е поверено последното предупредително дело към загиващия свят. Те са осветени от чудната светлина, излъчвана от Божието слово. Възложена им е работа с най-голяма важност – проповядването на трите ангелски вести. Няма друго дело с такова огромно значение. Поради това не трябва да допускат нищо да поглъща тяхното внимание. Най-тържествените истини, поверявани някога на смъртни, са дадени на нас, за да ги прогласим на света. Прогласяването на тези истини трябва да бъде нашето дело. Светът трябва да бъде предупреден и Божият народ трябва да бъде верен на повереното му доверие” (“Свидетелства към църквата”, том 9, стр. 19).
[1] https://twitter.com/InterFaithG20
[2] https://www.microsofttranslator.com/bv.aspx?from=&to=en&a=https://www.infobae.com sociedad/2018/09/19/la-semana-proxima-argentina-sera-la-capital-mundial-del-ecumenismo/#
[3] https://www.g20interfaith.org/content/g20-interfaith-forum-2018-argentina
[4] https://twitter.com/arcanews24/status/1044931630702489600
[5] https://zenit.org/articles/pope-francis-address-to-g20-interfaith-forum/
[6] https://twitter.com/CardenalBarreto
[7] https://twitter.com/CreasTwitt/status/1045047752479174658
[8] https://twitter.com/CreasTwitt/status/1045014705335676928
[9] https://www.pscp.tv/w/1OwGWWVrDEwGQ
Наистина добър материал, но въпреки това в него липсва едно уточнение. Да, всички религии се събират в името на мира, на единството, на любовта, за справяне с климатичните промени и тероризма, за прекратяване на бедността и т.н. И все пак за да постигнат целите си те правят нещо, което на пръв поглед не се забелязва, понеже заблудата толкова дълбоко навлезе в съзнанието на вярващите, че се приема като 100%-ва истина. Всяка една от религиите вече присъства на Вавилонската трапеза с приемането на един общ триединен бог, независимо по какъв начин е представен. Точно той ги събира и ги води към "добри" дела и ги кара да вярват, че са водени от единия Истинен Бог. Но най-изумяващото е, че Адвентната църква чрез свои представители (в случая Ганун Диоп) не само e там, където не ѝ е мястото, но изхвърли от вярата на пионерите голяма част от стълбовете, които я определяха като Божия църква. Сега между нея и Ватикана почти няма разлика. Нещо повече: може да се каже, че Католическата църква е по-близо до истината, защото тя приема по някакъв начин Исус за Божий Син и Бог за Отец, докато адвентистите отхвърлиха и Двамата, правейки ги колеги, които в даден момент решили да разиграят сценката под името "Спасителен план". Има още редица съвпадения в ученията на двете деноминации, между които има доста любопитни:
1. "Вън от църквата няма спасение"
2. "Църквата е тази, която решава и тя никога не греши"
3. "Божието слово е важно, но по-важно е какво казва пасторът и какво нарежда ГК"
При това положение не е никак чудно, че двете деноминации са на една маса. Нещо повече - на една трапеза - Вавилонската. Но ако все пак има нещо необяснимо, това е, че адвентистите се събират вече не само с друговерци, но и с най-големия враг на човечеството - йезуитите! Дори това е достатъчно за да стане ясно докъде води измамата на триединството: това е такава хипноза, че агнето отива при вълка и иска заедно с него да създаде световен мир!
Николай Георгиев