Сн. Youtube. Времето е почти привършило и всички, които ще бъдат спасени, ще се нуждаят от обстойно образоване и опитност в настоящата истина – истините, които са особено приложими за нашето време; те ще се нуждаят от подготвеност да останат верни в последната битка.
Поради Божието нежелание който и да е да погине, а всички да дойдат до покаяние, Той е очертал ясно пътя за нас, така че никой да не бъде невеж или изгубен. Той е определил средствата (Библията, “Великата борба” и неговия верен народ, който ще представи вестите, съдържащи се там) за донасяне на последните вести на милост на света – първата, втората, третата и четвъртата ангелска вест. Целта е това е отделните лица да се събудят и да заемат своята позиция на страната на истината. Книгата “Великата борба” е боговдъхновена и от момента на нейното завършване тя трябва да се разпростраява в своята пълнота, за да могат хората да бъдат образовани, предупредени и подготвени да се изправят пред окончателния изпит. Жалък, неизвиним и явно бунтовнически дух е този, който би накарал лицата, на които е възложено свещеното доверие да възвестят Вечното благовестие на света, да смалят “Великата борба” до размер, който дори не е една четвърт от оригинала, като така я превръщат в проста брошура и твърдят, че съкратената книга би трябвало да се разпространява за евангелизиране. Велика борба засяга книгата “Великата борба”, а също и неуморни нападения върху нея – както от хора в света, така и от хора в църквата. Тъй като Сатана не успял да убие Елън Уайт, за да възпрепятства написването на тази книга, той се опитва да осакати и убие книгата, така че отделните хора да бъдат лишени от опитностите, толкова нужни за устояване в тези последни дни. Никъде Господ не упълномощава смаляването или променянето по какъвто и да е начин на “Великата борба” - хората се нуждаят от тази книга в нейната цялост.
За жалост, Генералната конференция на адвентистите от седмия ден е поела върху себе си такова дело. “Водачите на световната църква на адвентистите от седмия ден се впуснаха преди две години в кампания за споделяне на литература, която надхвърли мащаба на всеки друг литературен проект към днешна дата. Целта беше да се споделят повече от сто милиона екземпляра от “Великата надежда” по целия свят… Съкратеното издание на книгата щеше да бъде актуализирано в лексиката си и да включва единадесет глави от оригиналната “Великата борба”, написана първоначално през 1888 г. и ревизирана през 1911 г.” [1] Онова, което прави ситуацията още по-лоша е, че евангелизационната инициатива “Великата надежда” беше представена на членовете на деноминацията като усилие да се разпространи масово “Великата борба”. Още по-ненадминато е отстояването и оправдаването на това “изкормване” на “Великата борба” от мъже на отговорни постове, които може би не са били в комисията, гласувала в полза на такова действие, но които въпреки това го одобряват – мъже като старейшина Марк Финли, който наскоро направи видеозапис, оправдаващ употребата на “Великата надежда” вместо “Великата борба”. Видеозаписът, който носи заглавието “Марк Финли отговаря на фалшивите претенции за книгата “Великата надежда”,” може да бъде гледан тук.
След като изгледах видео материала и разнородните представени причини за публикуване и разпространяване на “Великата надежда” на мястото на “Великата борба”, отговорът ми беше, че не може да има обяснение за това човек да извлича части от Божието слово, които избере, докато твърди, че прави това с цел да евангелзиира, да премахне предразсъдъците и да даде на хората бързо и лесно четиво. Самата книга “Великата борба” беше предназначена за евангелизиране, за просвещаване както на света, така и на църквата. Докато Марк Финли настоятелно заявява в този видеозапис, че той не бил в комисията, решила да съкрати “Великата борба”, в неговия край той я подкрепя, докато в началото му той заема неутрална позиция. Това просто загатва, че ако той бил в комисията, би я одобрил в името на “мисията” и “единството”, точно както би бил готов да приеме женското ръкополагане, ако вотът на Генералната конференция през 2015 г. беше отишъл в това направление. И цитирам: “Независимо дали вашата гледна точка е ръкополагането на жени, дали сте намерен за виновен от едната страна на въпроса или от другата, идва момент, в който не раздирате Христовото тяло,” каза Финли, като се отнесе до църквата. Той добави: “Идва момент, в който казвате: “Ще приемем решението на общото тяло, а именно – на сесията на Генералната конференция. И какъвто и да е личният ми възглед по това, без значение, че убеден в правотата си, аз съм достигнал до заключението, че ще приема като Божия воля каквото и да гласува сесията, и ще продължа напред с нашата мисия.”” [2]
Първо, тъй като старейшина Финли не бил в комисията, защо от зараждането на проекта “Великата надежда” насам никой не заяви нещо публично досега? И защо някой, който не бил част от комисията, стана говорителят в защита на “Великата надежда”? Възможно ли е причината да е в това, че поради репутацията, влиянието и служението на Марк Финли в рамките на адвентизма от седмия ден той е използван за публично отстояване на съкращаването на “Великата борба”, така че отделните хора да престанат да протестират срещу “Великата надежда” и да се присъединят към евангелската инициатива? Финли започва като заявява, че службата му през последните петдесет години се състояла в разпространение на неорязаните, неразмити истини от Божието слово – съботата, Второто пришествие, светилището – със специално ударение върху Откровение 14 гл. Въпреки това, да защитава той издаването на “Великата надежда”, една разводнена версия на “Великата борба”, в която борбата и изпитващите истини са извлечени, противоречи на онова, до което се отнасяло цялото му служене. Неговото служене, както заяви той, се отнасяло до прогласяване на отличителните истини, съставляващи адвентизма от седмия ден, без извинение; и при все това видимо липсващи във “Великата надежда” са частите, отнасящи се както до основата, така и до централния стълб на адвентизма от седмия ден. Отново, ако главната причина за публикуването на “Великата надежда” била евангелизирането, трябва да се зададе въпросът: Към коя църква биват водени получателите на тази книга? Главите, които обясняват зараждането, вестта и мисията на адвентизма от седмия ден, не могат да бъдат намерени във “Великата надежда”.
Друга причина, която старейшина Финли предоставя в защита на “Великата надежда” е, че някои водачи в различни страни се страхували, че разпространението на “Великата борба” в нейната пълнота би предизвикало предразсъдъците на хората, следователно цели глави и части, считани за “противоречиви”, били премахнати. Но само помислете за заглавието на оригиналната книга – тя е написана, за да разкрие борбата между Христос и Сатана, от началото, в което става война на небесата, през различните епохи и времеви разпределения на земята. Ако борбата бъде премахната, това се превръща в една изцяло различна книга, разказваща една изцяло различна история. Христос никога не е давал и никога не би дал одобрението си за притъпяването на вестта от хора, за размиването ѝ или подслаждането ѝ, с цел да се избегнат предразсъдъци и гонение. Нека истината реже! Никъде в Писанието не откриваме уверението, че когато бъде проповядвано Евангелието, всичко ще бъде мир за онези, които го прогласяват, и че те няма да се сблъскват с преследване. Христос казва в противовес на това: “Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч” (Матей 10:34). “Великата борба” е книгата, над всяка друга книга, която би трябвало да бъде дадена на света.
““Великата борба” би трябвало да се разпространи много нашироко. Тя съдържа повествованието за миналото, настоящето и бъдещето. Тя е схематично изложение на заключителните сцени от историята на тази земя; тя носи мощно свидетелство за истината. По-загрижена съм да видя широко разпространение на тази книга, отколкото на които и да са други, които съм написала; защото във “Великата борба” последната вест на предупреждение към света е предадена по-отчетливо, отколкото в която и да е от другите ми книги.” [3] Именно поради тази причина, Сатана се опитал да отнеме живота на Елън Уайт, докато тя била в процеса на написването на тази книга (виж “Скици от живота на Елън Уайт”, стр. 163).
В допълнение, употребата на аргумента на старейшина Финли за обезоръжаване на предразсъдъка, ако всичко се отнасяше до снабдяване на онези конкретни страни, чиито водачи се боели да подбудят предразсъдъци срещу адвентистите от седмия ден, защо книгата “Великата надежда” не беше ограничена само до онези конкретни страни? Масовото разпространение на “Великата надежда” беше световно усилие и книги бяха раздавани дори в страни, в които няма предразсъдъци. Чрез премахване на частите, разкриващи “човека на греха”, неговите отличителни черти, неговия начин на действие, как тогава отделните хора ще знаят от кого и от какво трябва да бягат и да излязат? Нещо повече, ако борбата и изпитващите истини се премахнат, какви стандарти остават за следване? “Не смеем да фалшифицираме Божието слово, като разделяме Неговия свят закон и наричаме едната част важна, а другата неважна, за да си спечелим благоволението на света. Господ, Комуто служим, е в състояние да ни избави. Христос е победил силите на земята; трябва ли сега да се страхуваме от един вече победен свят?” [4]
За жалост, това не е първият път, в който водачи сред адвентистите от седмия ден са се опитвали да снижават “Великата борба”, като са я оставяли на рафта, докато са изкарвали други книги на преден план. Тъй като водачите не могат да забранят на членовете да раздават “Великата борба”, те са премахнали значителни части, съдържащи великата борба между Христос и Сатана, насърчили са “Великата надежда” като първостепенната евангелизационна книга и твърдят, че тя е същата и ще доведе до същите резултати. За да смълчат още повече всеки протест, те са поставили на гърба на книгата информация за поръчка за онези, които биха се заинтересували от пълното издание. В тази епоха на постмодернизъм е рядкост да се намерят хора, които биха изпратили заявка за пълното издание. Хората толкова са привикнали към това да не полагат усилие, за да се сдобият с това, което желаят. Ако целта наистина била те да бъдат доведени до “Великата борба” чрез “Великата надежда”, защо тези книги не бъдат раздавани заедно, като комплект – том 1 и том 2? Или просто да им се даде цялата книга и да се позволи на Светия Дух да ги води до конкретни глави или части, които са подготвени да приемат; с други думи, да се позволи на Светия Дух да бъде Този, Който разчупва предразсъдъците (виж “Евангелизъм” (1892), стр. 409).
Представена беше причината, която старейшина Финли хвали като полезна, че би трябвало да се публикува една по-малка книга, защото хората могат да се уплашат от книга от 600 страници, като се отнасяше до “Великата борба”. Отново, като се вземе предвид този аргумент за употреба на по-малка книга за евангелизиране, която не подбужда предразсъдъци, е очевидно, че има такива малки книги, написани от Елън Уайт, които вече съществуват и са достъпни за масово разпространение, което някои хора вече правят – това унищожава всяко оправдание за намесване във “Великата борба”. Книги като “Пътят към Христос”, “Мисли от планината на блаженствата” и “Притчи Христови” са съвършено обмислени да вършат точно това дело, което “Великата надежда” предполагаемо е създадена да върши. Това потвърждава, че кастрацията на “Великата борба” е абсолютно преднамерена. Освен това, тези по-малки книги би трябвало да се съчетаят с “Великата борба”; и отново, Светият Дух ще напътства читателите стъпка по стъпка.
Още няколко въпроса, които трябва да бъдат взети под внимание, са следните: 1. Дали Бог или Елън Уайт упълномощават съкращаването на “Великата борба”, за да бъде раздавана като средство за печелени на души за истината, или дали те подкрепят “Великата борба” да бъде раздавана в нейната пълнота? 2. Би ли одобрил Бог Неговото Слово, Светата Библия, да бъде значително смалено, или изобщо съкращавано, с тази цел, като така то бъде принуждавано да казва нещо напълно различно от това, което в цялостта си предава? 3. Трябва ли да бъде произведено съкратено издание на Библията, за да бъде тя по-приятна за света? (Именно това защитават поддръжниците на ЛГБТК стила на живот.) 4. Случайно ли е, че историята на появата на адвентизма от седмия ден е изключена, както и историята на папството е пропусната от “Великата надежда”? И накрая, дали само разделите, избрани за “Великата надежда”, са боговдъхновени или с по-голямо вдъховение от пропуснатите части, или цялата “Велика борба” е боговдъхновена? Трябва винаги да се помни, че на ограничените човешки същества не е дадено делото на Светия Дух в това да се реши от какво количество от истината се нуждаят хората в света и от какви части от истината се нуждаят. Ако бъде дадена цялата книга, Бог ще ги доведе до конкретни части, които да прочетат в конкретни моменти, според това как Той ги направлява.
Сравнение между “Великата надежда” и “Великата борба” разкрива точно защо Сатана тържествува, когато “Великата надежда” се насърчава над и е заместила “Великата борба” в делото на евангелизиране сред хората в света. Следват няколко от поразителните открития при сравнение дума по дума.
“Великата Борба” има 42 глави и 678 страници (като не се включва приложението). “Великата надежда” има 11 глави и 92 страници (действителната книга започва от стр. 5, така че реално са 87).
Думата “неделя” е спомената 45 пъти във “Великата борба” и само 16 пъти във “Великата надежда”.
Думите “Откровение 14 гл.” са споменати 37 пъти във “Великата борба” и само 2 пъти във “Великата надежда”.
Думите “Откровение 13 гл.” са споменати 19 пъти във “Великата борба” и само 1 път във “Великата надежда”.
Думата “вино” е спомената 15 пъти във “Великата борба” и само 1 път във “Великата надежда”.
Думата “Вавилон” е спомената 27 пъти във “Великата борба” и само 3 пъти във “Великата надежда”.
Думата “католически” е спомената 45 пъти във “Великата борба” и само 2 пъти във “Великата надежда”.
Думите “папист” и “паписти” са споменати общо 53 пъти във “Великата борба” и само 2 пъти във “Великата надежда”.
Думата “папство” е спомената 50 пъти във “Великата борба” и само 1 път във “Великата надежда”.
Думата “реформация” е спомената 127 пъти във “Великата борба” и само 3 пъти във “Великата надежда”.
Думите “протестант”, “протестанти” и “протестантизъм” са споменати общо 117 пъти във “Великата борба” и само 5 пъти във “Великата надежда”.
Думата “светилище” е спомената 85 пъти във “Великата борба” и само 1 път във “Великата надежда”.
Думата “изкупление” е спомената 34 пъти във “Великата борба” и 4 пъти във “Великата надежда”, и никое от позоваванията не се отнася до Светая Светих на небесното светилище.
Числото 2300 е споменато 23 пъти във “Великата борба” и 0 пъти във “Великата надежда”.
Числото 1844 е споменато 35 пъти във “Великата борба” и 0 пъти във “Великата надежда”.
Но най-поразителното е, че думите “папа” и “папство” са споменати общо 132 пъти във “Великата борба” и НУЛА пъти във “Великата надежда”.
Всяко едно отнасяне до папата беше премахнато от “Великата надежда”. Вие решете дали това е съвпадение или конспирация. Ако “Великата надежда” е книга за евангелизиране, остава въпросът към кое движение и коя вест са водени получателите на книгата; и по съшия начин: от коя църква и от кои заблуди са призовани да излязат.
За жалост, Генералната конференция на адвентистите от седмия ден е поела върху себе си такова дело. “Водачите на световната църква на адвентистите от седмия ден се впуснаха преди две години в кампания за споделяне на литература, която надхвърли мащаба на всеки друг литературен проект към днешна дата. Целта беше да се споделят повече от сто милиона екземпляра от “Великата надежда” по целия свят… Съкратеното издание на книгата щеше да бъде актуализирано в лексиката си и да включва единадесет глави от оригиналната “Великата борба”, написана първоначално през 1888 г. и ревизирана през 1911 г.” [1] Онова, което прави ситуацията още по-лоша е, че евангелизационната инициатива “Великата надежда” беше представена на членовете на деноминацията като усилие да се разпространи масово “Великата борба”. Още по-ненадминато е отстояването и оправдаването на това “изкормване” на “Великата борба” от мъже на отговорни постове, които може би не са били в комисията, гласувала в полза на такова действие, но които въпреки това го одобряват – мъже като старейшина Марк Финли, който наскоро направи видеозапис, оправдаващ употребата на “Великата надежда” вместо “Великата борба”. Видеозаписът, който носи заглавието “Марк Финли отговаря на фалшивите претенции за книгата “Великата надежда”,” може да бъде гледан тук.
След като изгледах видео материала и разнородните представени причини за публикуване и разпространяване на “Великата надежда” на мястото на “Великата борба”, отговорът ми беше, че не може да има обяснение за това човек да извлича части от Божието слово, които избере, докато твърди, че прави това с цел да евангелзиира, да премахне предразсъдъците и да даде на хората бързо и лесно четиво. Самата книга “Великата борба” беше предназначена за евангелизиране, за просвещаване както на света, така и на църквата. Докато Марк Финли настоятелно заявява в този видеозапис, че той не бил в комисията, решила да съкрати “Великата борба”, в неговия край той я подкрепя, докато в началото му той заема неутрална позиция. Това просто загатва, че ако той бил в комисията, би я одобрил в името на “мисията” и “единството”, точно както би бил готов да приеме женското ръкополагане, ако вотът на Генералната конференция през 2015 г. беше отишъл в това направление. И цитирам: “Независимо дали вашата гледна точка е ръкополагането на жени, дали сте намерен за виновен от едната страна на въпроса или от другата, идва момент, в който не раздирате Христовото тяло,” каза Финли, като се отнесе до църквата. Той добави: “Идва момент, в който казвате: “Ще приемем решението на общото тяло, а именно – на сесията на Генералната конференция. И какъвто и да е личният ми възглед по това, без значение, че убеден в правотата си, аз съм достигнал до заключението, че ще приема като Божия воля каквото и да гласува сесията, и ще продължа напред с нашата мисия.”” [2]
Първо, тъй като старейшина Финли не бил в комисията, защо от зараждането на проекта “Великата надежда” насам никой не заяви нещо публично досега? И защо някой, който не бил част от комисията, стана говорителят в защита на “Великата надежда”? Възможно ли е причината да е в това, че поради репутацията, влиянието и служението на Марк Финли в рамките на адвентизма от седмия ден той е използван за публично отстояване на съкращаването на “Великата борба”, така че отделните хора да престанат да протестират срещу “Великата надежда” и да се присъединят към евангелската инициатива? Финли започва като заявява, че службата му през последните петдесет години се състояла в разпространение на неорязаните, неразмити истини от Божието слово – съботата, Второто пришествие, светилището – със специално ударение върху Откровение 14 гл. Въпреки това, да защитава той издаването на “Великата надежда”, една разводнена версия на “Великата борба”, в която борбата и изпитващите истини са извлечени, противоречи на онова, до което се отнасяло цялото му служене. Неговото служене, както заяви той, се отнасяло до прогласяване на отличителните истини, съставляващи адвентизма от седмия ден, без извинение; и при все това видимо липсващи във “Великата надежда” са частите, отнасящи се както до основата, така и до централния стълб на адвентизма от седмия ден. Отново, ако главната причина за публикуването на “Великата надежда” била евангелизирането, трябва да се зададе въпросът: Към коя църква биват водени получателите на тази книга? Главите, които обясняват зараждането, вестта и мисията на адвентизма от седмия ден, не могат да бъдат намерени във “Великата надежда”.
Друга причина, която старейшина Финли предоставя в защита на “Великата надежда” е, че някои водачи в различни страни се страхували, че разпространението на “Великата борба” в нейната пълнота би предизвикало предразсъдъците на хората, следователно цели глави и части, считани за “противоречиви”, били премахнати. Но само помислете за заглавието на оригиналната книга – тя е написана, за да разкрие борбата между Христос и Сатана, от началото, в което става война на небесата, през различните епохи и времеви разпределения на земята. Ако борбата бъде премахната, това се превръща в една изцяло различна книга, разказваща една изцяло различна история. Христос никога не е давал и никога не би дал одобрението си за притъпяването на вестта от хора, за размиването ѝ или подслаждането ѝ, с цел да се избегнат предразсъдъци и гонение. Нека истината реже! Никъде в Писанието не откриваме уверението, че когато бъде проповядвано Евангелието, всичко ще бъде мир за онези, които го прогласяват, и че те няма да се сблъскват с преследване. Христос казва в противовес на това: “Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч” (Матей 10:34). “Великата борба” е книгата, над всяка друга книга, която би трябвало да бъде дадена на света.
““Великата борба” би трябвало да се разпространи много нашироко. Тя съдържа повествованието за миналото, настоящето и бъдещето. Тя е схематично изложение на заключителните сцени от историята на тази земя; тя носи мощно свидетелство за истината. По-загрижена съм да видя широко разпространение на тази книга, отколкото на които и да са други, които съм написала; защото във “Великата борба” последната вест на предупреждение към света е предадена по-отчетливо, отколкото в която и да е от другите ми книги.” [3] Именно поради тази причина, Сатана се опитал да отнеме живота на Елън Уайт, докато тя била в процеса на написването на тази книга (виж “Скици от живота на Елън Уайт”, стр. 163).
В допълнение, употребата на аргумента на старейшина Финли за обезоръжаване на предразсъдъка, ако всичко се отнасяше до снабдяване на онези конкретни страни, чиито водачи се боели да подбудят предразсъдъци срещу адвентистите от седмия ден, защо книгата “Великата надежда” не беше ограничена само до онези конкретни страни? Масовото разпространение на “Великата надежда” беше световно усилие и книги бяха раздавани дори в страни, в които няма предразсъдъци. Чрез премахване на частите, разкриващи “човека на греха”, неговите отличителни черти, неговия начин на действие, как тогава отделните хора ще знаят от кого и от какво трябва да бягат и да излязат? Нещо повече, ако борбата и изпитващите истини се премахнат, какви стандарти остават за следване? “Не смеем да фалшифицираме Божието слово, като разделяме Неговия свят закон и наричаме едната част важна, а другата неважна, за да си спечелим благоволението на света. Господ, Комуто служим, е в състояние да ни избави. Христос е победил силите на земята; трябва ли сега да се страхуваме от един вече победен свят?” [4]
За жалост, това не е първият път, в който водачи сред адвентистите от седмия ден са се опитвали да снижават “Великата борба”, като са я оставяли на рафта, докато са изкарвали други книги на преден план. Тъй като водачите не могат да забранят на членовете да раздават “Великата борба”, те са премахнали значителни части, съдържащи великата борба между Христос и Сатана, насърчили са “Великата надежда” като първостепенната евангелизационна книга и твърдят, че тя е същата и ще доведе до същите резултати. За да смълчат още повече всеки протест, те са поставили на гърба на книгата информация за поръчка за онези, които биха се заинтересували от пълното издание. В тази епоха на постмодернизъм е рядкост да се намерят хора, които биха изпратили заявка за пълното издание. Хората толкова са привикнали към това да не полагат усилие, за да се сдобият с това, което желаят. Ако целта наистина била те да бъдат доведени до “Великата борба” чрез “Великата надежда”, защо тези книги не бъдат раздавани заедно, като комплект – том 1 и том 2? Или просто да им се даде цялата книга и да се позволи на Светия Дух да ги води до конкретни глави или части, които са подготвени да приемат; с други думи, да се позволи на Светия Дух да бъде Този, Който разчупва предразсъдъците (виж “Евангелизъм” (1892), стр. 409).
Представена беше причината, която старейшина Финли хвали като полезна, че би трябвало да се публикува една по-малка книга, защото хората могат да се уплашат от книга от 600 страници, като се отнасяше до “Великата борба”. Отново, като се вземе предвид този аргумент за употреба на по-малка книга за евангелизиране, която не подбужда предразсъдъци, е очевидно, че има такива малки книги, написани от Елън Уайт, които вече съществуват и са достъпни за масово разпространение, което някои хора вече правят – това унищожава всяко оправдание за намесване във “Великата борба”. Книги като “Пътят към Христос”, “Мисли от планината на блаженствата” и “Притчи Христови” са съвършено обмислени да вършат точно това дело, което “Великата надежда” предполагаемо е създадена да върши. Това потвърждава, че кастрацията на “Великата борба” е абсолютно преднамерена. Освен това, тези по-малки книги би трябвало да се съчетаят с “Великата борба”; и отново, Светият Дух ще напътства читателите стъпка по стъпка.
Още няколко въпроса, които трябва да бъдат взети под внимание, са следните: 1. Дали Бог или Елън Уайт упълномощават съкращаването на “Великата борба”, за да бъде раздавана като средство за печелени на души за истината, или дали те подкрепят “Великата борба” да бъде раздавана в нейната пълнота? 2. Би ли одобрил Бог Неговото Слово, Светата Библия, да бъде значително смалено, или изобщо съкращавано, с тази цел, като така то бъде принуждавано да казва нещо напълно различно от това, което в цялостта си предава? 3. Трябва ли да бъде произведено съкратено издание на Библията, за да бъде тя по-приятна за света? (Именно това защитават поддръжниците на ЛГБТК стила на живот.) 4. Случайно ли е, че историята на появата на адвентизма от седмия ден е изключена, както и историята на папството е пропусната от “Великата надежда”? И накрая, дали само разделите, избрани за “Великата надежда”, са боговдъхновени или с по-голямо вдъховение от пропуснатите части, или цялата “Велика борба” е боговдъхновена? Трябва винаги да се помни, че на ограничените човешки същества не е дадено делото на Светия Дух в това да се реши от какво количество от истината се нуждаят хората в света и от какви части от истината се нуждаят. Ако бъде дадена цялата книга, Бог ще ги доведе до конкретни части, които да прочетат в конкретни моменти, според това как Той ги направлява.
Сравнение между “Великата надежда” и “Великата борба” разкрива точно защо Сатана тържествува, когато “Великата надежда” се насърчава над и е заместила “Великата борба” в делото на евангелизиране сред хората в света. Следват няколко от поразителните открития при сравнение дума по дума.
“Великата Борба” има 42 глави и 678 страници (като не се включва приложението). “Великата надежда” има 11 глави и 92 страници (действителната книга започва от стр. 5, така че реално са 87).
Думата “неделя” е спомената 45 пъти във “Великата борба” и само 16 пъти във “Великата надежда”.
Думите “Откровение 14 гл.” са споменати 37 пъти във “Великата борба” и само 2 пъти във “Великата надежда”.
Думите “Откровение 13 гл.” са споменати 19 пъти във “Великата борба” и само 1 път във “Великата надежда”.
Думата “вино” е спомената 15 пъти във “Великата борба” и само 1 път във “Великата надежда”.
Думата “Вавилон” е спомената 27 пъти във “Великата борба” и само 3 пъти във “Великата надежда”.
Думата “католически” е спомената 45 пъти във “Великата борба” и само 2 пъти във “Великата надежда”.
Думите “папист” и “паписти” са споменати общо 53 пъти във “Великата борба” и само 2 пъти във “Великата надежда”.
Думата “папство” е спомената 50 пъти във “Великата борба” и само 1 път във “Великата надежда”.
Думата “реформация” е спомената 127 пъти във “Великата борба” и само 3 пъти във “Великата надежда”.
Думите “протестант”, “протестанти” и “протестантизъм” са споменати общо 117 пъти във “Великата борба” и само 5 пъти във “Великата надежда”.
Думата “светилище” е спомената 85 пъти във “Великата борба” и само 1 път във “Великата надежда”.
Думата “изкупление” е спомената 34 пъти във “Великата борба” и 4 пъти във “Великата надежда”, и никое от позоваванията не се отнася до Светая Светих на небесното светилище.
Числото 2300 е споменато 23 пъти във “Великата борба” и 0 пъти във “Великата надежда”.
Числото 1844 е споменато 35 пъти във “Великата борба” и 0 пъти във “Великата надежда”.
Но най-поразителното е, че думите “папа” и “папство” са споменати общо 132 пъти във “Великата борба” и НУЛА пъти във “Великата надежда”.
Всяко едно отнасяне до папата беше премахнато от “Великата надежда”. Вие решете дали това е съвпадение или конспирация. Ако “Великата надежда” е книга за евангелизиране, остава въпросът към кое движение и коя вест са водени получателите на книгата; и по съшия начин: от коя църква и от кои заблуди са призовани да излязат.
Използвана литература:
[1] https://news.adventist.org/en/all-news/news/go/2012-07-10/millions-worldwide-continue-to-receive-hope-through-literature-campaign/
[2] http://www.adventistreview.org/church-news/mark-finley-offers-5-steps-for-resolving-disunity-on-women%E2%80%99s-ordination
[3] Уайт, Елън. Колпортьорско служене (1953), стр. 127
[4] Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 610
Автори: Ендрю и Хилъри Енрикес.
Източник: Prophesy Again.
[1] https://news.adventist.org/en/all-news/news/go/2012-07-10/millions-worldwide-continue-to-receive-hope-through-literature-campaign/
[2] http://www.adventistreview.org/church-news/mark-finley-offers-5-steps-for-resolving-disunity-on-women%E2%80%99s-ordination
[3] Уайт, Елън. Колпортьорско служене (1953), стр. 127
[4] Уайт, Елън. Великата борба (1911), стр. 610
Автори: Ендрю и Хилъри Енрикес.
Източник: Prophesy Again.
RSS Feed
