
Два откъса от писанията на Елън Уайт са толкова впечатляващи, че този, който ги прочете бива потресен от тяхното съдържание. И двата се отнасят до последните дни, и двата са свързани с Божия народ, макар в един от тях това да се разбира при внимателно изследване.
Представям ги в обратен ред, спрямо времето, за което се отнасят и след това с Божията помощ ще направя опит за анализ.
Представям ги в обратен ред, спрямо времето, за което се отнасят и след това с Божията помощ ще направя опит за анализ.
„Много от безбожните бяха силно разгневени, когато понасяха последиците от язвите. Това бе сцена на страшна агония. Родители отправяха горчиви упреци към децата си и деца към родителите си, братя към сестрите си и сестри към братята си. Силни, жалки викове се чуваха във всяка посока: “Ти ме спираше да не приема истината, която щеше да ме спаси от този ужасен час.” Хората се обръщаха с жестока омраза към своите проповедници и ги нападаха, казвайки: “Вие не ни предупредихте. Вие ни казвахте, че целият свят щял да се покае и викахте: “Мир! Мир!”, за да успокоите всеки появяващ се страх! Вие не сте ни казали за този час; а за тези, които ни предупреждаваха за него, вие заявявахте, че са фанатици и зли хора, които искали да ни погубят.” Но аз видях, че проповедниците не избегнаха Божия гняв. Тяхното страдание бе десетократно по-голямо от това на народа им“ („Опитности и видения“, стр. 129, пар. 1 – бълг. изд.).
Още от самото начало на първия цитат се разбира, че той се отнася за времето след приключването на благодатта, когато язвите почват да падат над непокаяните. В него има няколко специфични детайла, които трябва да бъдат разбрани, ако искаме да не се окажем сред засегнатите от виното на Божия гняв. И така, ето първото изречение:
„Много от безбожните бяха силно разгневени, когато понасяха последиците от язвите.“
На пръв поглед тук се говори за невярващи, които изведнъж разбират, че има Бог и в безизходицата се чудят на кого да си изкарат гнева. Но дали е така? Би било възможно, защото следващите изречения ни казват:
„Това бе сцена на страшна агония. Родители отправяха горчиви упреци към децата си и деца към родителите си, братя към сестрите си и сестри към братята си. Силни, жалки викове се чуваха във всяка посока: “Ти ме спираше да не приема истината, която щеше да ме спаси от този ужасен час.”
Родители към деца, деца към родители, братя към сестри и сестри към братя – всеки обвинява другия, че го е спрял да приеме... истината и да повярва!
Чакайте, чакайте! Тук не се казва: „Ти ме спираше да повярвам в Бога, за да се спася“, а “Ти ме спираше да не приема истината, която щеше да ме спаси от този ужасен час.”
Значи тези хора, които обвиняват другите не са атеисти! Но защо са наречени „безбожници“? Защото са отказали да приемат истината! Те са били при нея, но са били убеждавани, че това не е истина! Какво означава това? Може да се стори банално, но ако човек отхвърли Бога, като какъв се определя? Като безбожник:
2 Йоаново 1:9 Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина.
Какво няма? Няма Бога. Т.е., такъв е безбожник! Божието слово ни предупреждава:
1 Йоаново 2:22. Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.
23. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
За какво става дума тук? Тринитаристите ще кажат:
„Ама ние вярваме в Отец и Сина.“
Не, вие вярвате в една театрална група, която разиграва сценка със заглавие „Спасителен план“, но не признавате родствената връзка на Сина с Отец и по този начин се отричате от Бога. Йоан нарича такива хора антихристи! По време на язвите всички, които са били убеждавани, че има триединен бог, ще упрекват своите „съветници“ и близки, че са ги подвели и така са били отхвърлени от Книгата на живота.
По-нататък Божията вестителка пише:
„Хората се обръщаха с жестока омраза към своите проповедници и ги нападаха, казвайки: “Вие не ни предупредихте. Вие ни казвахте, че целият свят щял да се покае и викахте: “Мир! Мир!”, за да успокоите всеки появяващ се страх!“
Ето още едно доказателство, че тук не става дума за атеисти, защото тези отчаяни гневни хора се обръщат към пасторите си с омраза и обвинения! Атеистите нямат пастори, нали? В какво ще ги обвиняват? В това, че са ги лъгали, убеждавайки ги, че целият свят ще се покае и не е нужно да се притесняват. Всичко е мирно и спокойно, царуват „Мир и безопасност!“ Става ли това в наши дни? Колкото повече бедствия стават, толкова повече приспивните песни се леят от амвоните. Нещо повече: Когато някой реши да издигне глас срещу дрямката и басните на пасторите, веднага бива смъмрен. Най-очевадният пример беше от тази седмица. Независимо дали разсъжданията на Дейвид Гейтс по отношение това, което предстои са правилни или не, веднага от ГК нададоха вой срещу неговата проповед и започнаха да убеждават, че „това не е така“, т.е. „Спете спокойно, деца!“
„Вие не сте ни казали за този час; а за тези, които ни предупреждаваха за него, вие заявявахте, че са фанатици и зли хора, които искали да ни погубят.”
За какво са обвинени пасторите? За това, че всеки, който предупреждава, е бил обявен от тях за фанатик и зъл човек, който иска да погуби останалите! Излиза, че мнозинството е било подведено от своите лидери, а малцината, срещу които са предприети всякакви мерки за да бъдат накарани да замълчат, са казвали истината!
Нека видим и втория цитат:
„Сънувах, че съм в Батъл Крийк и гледам през страничния прозорец на врата. И виждам как една група, двама по двама, маршируват към къщата. Изглеждаха строги и решителни. Познавах ги добре и се обърнах да отворя врата на гостната, за да ги посрещна, когато реших да погледна още веднъж. Сцената беше променена. Сега компанията на вид приличаше на католическа процесия. Един носеше в ръка кръст, а друг тръстика. Когато приближиха, този, който тръстиката, направи кръг около къщата, казвайки три пъти: „Тази къща е отхвърлена. Вещите трябва да бъдат конфискувани. Тук се говори срещу нашия свещен ред“. Обхвана ме ужас и изтичах вън от къщата през северната врата, и се намерих сред група хора, някои от които познавах. Но не смеех да има кажа и дума от страх, да не бъда предадена“ („Свидетелства“, том 1, стр. 578).
Този цитат е добре известен, но е достатъчно неприятен за лидерите и на практика никога някой от тях не се е опитвал да говори по него. А ако изобщо някой запита какво казва Божията вестителка там, обикновено обяснението е, че е за нейното време. Но подобно тълкувание е доста наивно. Той е доста дълбок, но тук няма да разглеждам всяка дума, а само най-важните моменти.
И така, Елън Уайт казва, че вижда една група „да марширува двама по двама“. Това съвсем не говори за разходка, а за нещо като военен поход! Когато поглежда втория път вижда, че компанията прилича на католическа процесия! Някои от тази група носят католически атрибути. Но, забележете...
„Когато приближиха, този, който тръстиката, направи кръг около къщата, казвайки три пъти: „Тази къща е отхвърлена. Вещите трябва да бъдат конфискувани. Тук се говори срещу нашия свещен ред“.
Какво прави един от тях? Прави кръг! На какво е символ кръгът? На слънцето! Колко пъти? Три пъти!
Хайде сега да съберем две и две:
1. Католическа процесия;
2. Три кръга около къщата;
3. Къщата отхвърлена;
4. Вещите – конфискувани;
5. Елън Уайт говори против техния свещен ред.
И така, за да има католическа процесия, участниците трябва да са приели католически учения. А това, че правят три кръга говори, че са приели основното католическо учение – триединството! Поради това те отхвърлят Писанията на Елън Уайт и конфискуват написаното от нея, защото... говори против техния свещен ред!
Какъв е този „свещен ред“? Този, който говори за три бога, вместо за Единия Истинен Бог и Неговия Син!
Тези два цитата дават ясна представа какво се случва в момента и какво ще се случи до Второто пришествие в Адвентната църква.
Пасторите, следвайки нареденото „от горе“, ще заблуждават стадото, че има триединство и с „помощта“ на голяма част от редовите адвентисти ще убедят църквата, че всеки, който не е съгласен с подобен бог, е фанатик и иска да съсипе църквата. За успеха на това „дело“ ще помогнат най-вече от ГК, спекулирайки и променяйки някои от писанията на Елън Уайт. Малцина ще разберат в какво са вярвали пионерите и Божията вестителка и ще издигнат глас за изява на истината, но ще бъдат обявени за зли хора, поставили си за цел да унищожат църквата. А лековерните, вместо да отворят Божието слово и Духа на пророчеството, ще последват своите пастори и ГК и чак когато почнат да падат язвите ще разберат на кого са дали доверието си, но ще бъде късно!
Завършвайки, драги тринитаристи, бих се радвал сами да прочетете още веднъж внимателно тези два цитата и да се запитате: Каква е причината напоследък всички пастори да говорят за триединството, но да „пропускат“ толкова ясни глави като първата в „Патриарси и пророци“, които категорично говорят за Отец и Неговия Син преди Исус да се роди на земята; защо изключват хора, понеже са повярвали в Отец и Сина Му; защо подмениха „Великата борба“ с „Великата надежда“; защо лидерите от ГК ходят на икуменически срещи и се срещат с папата; защо Елън Уайт говори за католическа процесия , която се състои от нейни братя (!!!); защо на амвоните на адвентни църкви има католически и йезуитски проповедници; защо ЦАСД е член на Световния съвет на църквите... Защо...!?
Ще бъда безкрайно радостен, ако някои от вас се замислят върху поставените въпроси и се обърнат към Библейския Бог и Неговия Син, защото скоро благодатното време ще свърши. След това какъвто и гняв да има срещу пасторите, ползата ще бъде никаква!
Николай Георгиев
Още от самото начало на първия цитат се разбира, че той се отнася за времето след приключването на благодатта, когато язвите почват да падат над непокаяните. В него има няколко специфични детайла, които трябва да бъдат разбрани, ако искаме да не се окажем сред засегнатите от виното на Божия гняв. И така, ето първото изречение:
„Много от безбожните бяха силно разгневени, когато понасяха последиците от язвите.“
На пръв поглед тук се говори за невярващи, които изведнъж разбират, че има Бог и в безизходицата се чудят на кого да си изкарат гнева. Но дали е така? Би било възможно, защото следващите изречения ни казват:
„Това бе сцена на страшна агония. Родители отправяха горчиви упреци към децата си и деца към родителите си, братя към сестрите си и сестри към братята си. Силни, жалки викове се чуваха във всяка посока: “Ти ме спираше да не приема истината, която щеше да ме спаси от този ужасен час.”
Родители към деца, деца към родители, братя към сестри и сестри към братя – всеки обвинява другия, че го е спрял да приеме... истината и да повярва!
Чакайте, чакайте! Тук не се казва: „Ти ме спираше да повярвам в Бога, за да се спася“, а “Ти ме спираше да не приема истината, която щеше да ме спаси от този ужасен час.”
Значи тези хора, които обвиняват другите не са атеисти! Но защо са наречени „безбожници“? Защото са отказали да приемат истината! Те са били при нея, но са били убеждавани, че това не е истина! Какво означава това? Може да се стори банално, но ако човек отхвърли Бога, като какъв се определя? Като безбожник:
2 Йоаново 1:9 Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина.
Какво няма? Няма Бога. Т.е., такъв е безбожник! Божието слово ни предупреждава:
1 Йоаново 2:22. Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.
23. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
За какво става дума тук? Тринитаристите ще кажат:
„Ама ние вярваме в Отец и Сина.“
Не, вие вярвате в една театрална група, която разиграва сценка със заглавие „Спасителен план“, но не признавате родствената връзка на Сина с Отец и по този начин се отричате от Бога. Йоан нарича такива хора антихристи! По време на язвите всички, които са били убеждавани, че има триединен бог, ще упрекват своите „съветници“ и близки, че са ги подвели и така са били отхвърлени от Книгата на живота.
По-нататък Божията вестителка пише:
„Хората се обръщаха с жестока омраза към своите проповедници и ги нападаха, казвайки: “Вие не ни предупредихте. Вие ни казвахте, че целият свят щял да се покае и викахте: “Мир! Мир!”, за да успокоите всеки появяващ се страх!“
Ето още едно доказателство, че тук не става дума за атеисти, защото тези отчаяни гневни хора се обръщат към пасторите си с омраза и обвинения! Атеистите нямат пастори, нали? В какво ще ги обвиняват? В това, че са ги лъгали, убеждавайки ги, че целият свят ще се покае и не е нужно да се притесняват. Всичко е мирно и спокойно, царуват „Мир и безопасност!“ Става ли това в наши дни? Колкото повече бедствия стават, толкова повече приспивните песни се леят от амвоните. Нещо повече: Когато някой реши да издигне глас срещу дрямката и басните на пасторите, веднага бива смъмрен. Най-очевадният пример беше от тази седмица. Независимо дали разсъжданията на Дейвид Гейтс по отношение това, което предстои са правилни или не, веднага от ГК нададоха вой срещу неговата проповед и започнаха да убеждават, че „това не е така“, т.е. „Спете спокойно, деца!“
„Вие не сте ни казали за този час; а за тези, които ни предупреждаваха за него, вие заявявахте, че са фанатици и зли хора, които искали да ни погубят.”
За какво са обвинени пасторите? За това, че всеки, който предупреждава, е бил обявен от тях за фанатик и зъл човек, който иска да погуби останалите! Излиза, че мнозинството е било подведено от своите лидери, а малцината, срещу които са предприети всякакви мерки за да бъдат накарани да замълчат, са казвали истината!
Нека видим и втория цитат:
„Сънувах, че съм в Батъл Крийк и гледам през страничния прозорец на врата. И виждам как една група, двама по двама, маршируват към къщата. Изглеждаха строги и решителни. Познавах ги добре и се обърнах да отворя врата на гостната, за да ги посрещна, когато реших да погледна още веднъж. Сцената беше променена. Сега компанията на вид приличаше на католическа процесия. Един носеше в ръка кръст, а друг тръстика. Когато приближиха, този, който тръстиката, направи кръг около къщата, казвайки три пъти: „Тази къща е отхвърлена. Вещите трябва да бъдат конфискувани. Тук се говори срещу нашия свещен ред“. Обхвана ме ужас и изтичах вън от къщата през северната врата, и се намерих сред група хора, някои от които познавах. Но не смеех да има кажа и дума от страх, да не бъда предадена“ („Свидетелства“, том 1, стр. 578).
Този цитат е добре известен, но е достатъчно неприятен за лидерите и на практика никога някой от тях не се е опитвал да говори по него. А ако изобщо някой запита какво казва Божията вестителка там, обикновено обяснението е, че е за нейното време. Но подобно тълкувание е доста наивно. Той е доста дълбок, но тук няма да разглеждам всяка дума, а само най-важните моменти.
И така, Елън Уайт казва, че вижда една група „да марширува двама по двама“. Това съвсем не говори за разходка, а за нещо като военен поход! Когато поглежда втория път вижда, че компанията прилича на католическа процесия! Някои от тази група носят католически атрибути. Но, забележете...
„Когато приближиха, този, който тръстиката, направи кръг около къщата, казвайки три пъти: „Тази къща е отхвърлена. Вещите трябва да бъдат конфискувани. Тук се говори срещу нашия свещен ред“.
Какво прави един от тях? Прави кръг! На какво е символ кръгът? На слънцето! Колко пъти? Три пъти!
Хайде сега да съберем две и две:
1. Католическа процесия;
2. Три кръга около къщата;
3. Къщата отхвърлена;
4. Вещите – конфискувани;
5. Елън Уайт говори против техния свещен ред.
И така, за да има католическа процесия, участниците трябва да са приели католически учения. А това, че правят три кръга говори, че са приели основното католическо учение – триединството! Поради това те отхвърлят Писанията на Елън Уайт и конфискуват написаното от нея, защото... говори против техния свещен ред!
Какъв е този „свещен ред“? Този, който говори за три бога, вместо за Единия Истинен Бог и Неговия Син!
Тези два цитата дават ясна представа какво се случва в момента и какво ще се случи до Второто пришествие в Адвентната църква.
Пасторите, следвайки нареденото „от горе“, ще заблуждават стадото, че има триединство и с „помощта“ на голяма част от редовите адвентисти ще убедят църквата, че всеки, който не е съгласен с подобен бог, е фанатик и иска да съсипе църквата. За успеха на това „дело“ ще помогнат най-вече от ГК, спекулирайки и променяйки някои от писанията на Елън Уайт. Малцина ще разберат в какво са вярвали пионерите и Божията вестителка и ще издигнат глас за изява на истината, но ще бъдат обявени за зли хора, поставили си за цел да унищожат църквата. А лековерните, вместо да отворят Божието слово и Духа на пророчеството, ще последват своите пастори и ГК и чак когато почнат да падат язвите ще разберат на кого са дали доверието си, но ще бъде късно!
Завършвайки, драги тринитаристи, бих се радвал сами да прочетете още веднъж внимателно тези два цитата и да се запитате: Каква е причината напоследък всички пастори да говорят за триединството, но да „пропускат“ толкова ясни глави като първата в „Патриарси и пророци“, които категорично говорят за Отец и Неговия Син преди Исус да се роди на земята; защо изключват хора, понеже са повярвали в Отец и Сина Му; защо подмениха „Великата борба“ с „Великата надежда“; защо лидерите от ГК ходят на икуменически срещи и се срещат с папата; защо Елън Уайт говори за католическа процесия , която се състои от нейни братя (!!!); защо на амвоните на адвентни църкви има католически и йезуитски проповедници; защо ЦАСД е член на Световния съвет на църквите... Защо...!?
Ще бъда безкрайно радостен, ако някои от вас се замислят върху поставените въпроси и се обърнат към Библейския Бог и Неговия Син, защото скоро благодатното време ще свърши. След това какъвто и гняв да има срещу пасторите, ползата ще бъде никаква!
Николай Георгиев