„Пионерни здраве и мисии“
Здравейте, приятели. Аз съм д-р Алън Дейвис, към „Пионерни здраве и мисии“. Днес искам да разгледам неотдавнашното видео на пастор Дъг Бачелър относно Светия Дух. Ще разгледам по-конкретно няколко погрешни твърдения, направени от него, и тогава, чрез употреба единствено на Писанието и Духа на пророчеството, ще идентифицирам кой наистина е Светият Дух.
Здравейте, приятели. Аз съм д-р Алън Дейвис, към „Пионерни здраве и мисии“. Днес искам да разгледам неотдавнашното видео на пастор Дъг Бачелър относно Светия Дух. Ще разгледам по-конкретно няколко погрешни твърдения, направени от него, и тогава, чрез употреба единствено на Писанието и Духа на пророчеството, ще идентифицирам кой наистина е Светият Дух.
В своето видео пастор Дъг сподели няколко смущаващи представи. Първо, той приписа утешаването на Светия Дух на това на майка.
Приятели, това е безразсъдна представа и граничи със спиритизъм, защото онези, които приемат „Ню Ейдж“ теологията, всъщност се съсредоточават върху тази представа за майката. Това всъщност е форма на магьосничество. Необходимо е тук да внимаваме.
Също така пастор Дъг заяви, че Светият Дух не е нито Духът на Отец, нито на Сина, а вместо това е отделна същност, или същество. Ще разгледам това след малко.
По-нататък той заяви, че Духът се застъпва, ходатайства и посредничи пред Отец и Исус. Въпреки това, 1 Тимотей 2:5 е ясен:
„...има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус...“
Накратко, той разбира погрешно прилага погрешно Римляни 8 гл.
Той също така посочи, че Светият Дух е трета страна, участвала в Сътворението, когато цитира:
„Да създадем човека по Нашия образ.“
Въпреки това, в „Духовни дарби“, том 1, стр. 17 ни се казва, че участвали само двама:
„Бог каза на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ.““
На 4 минути и 34 секунди пастор Дъг показа чрез употреба на Библията, че Светият Дух е Христовият Дух. И при все това той казва, че това не е нито Духът на Отец, нито Духът на Христос.
Затова, приятели, моят въпрос е: на кое да повярваме? При два случая той идентифицира погрешно Утешителя като не показа напълно употребата на термина „Параклетос“. Приятели, думата е употребена пет пъти в Новия завет. Четири пъти я намираме идентифицирана и преведена като „Утешител“ в книгата Йоан (Йоан 14:16, 26; Йоан 15:26, Йоан 16:7) и веднъж в 1 Йоаново е преведена като „Застъпник“. В 1 Йоаново 2:1 четем:
„Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме [„Параклетос“] Застъпник [също така и „Утешител“] при Отца - Иисус Христос Праведния.“
Тогава е ясно, че същият автор и на двете книги идентифицира „Параклетос“ като самия Исус Христос.
Нека сега погледнем няколко пасажа, за да изясним това в библейски план. В Йоан 14:16, 17, 26 четем:
„И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки - Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде... А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“
Приятели, казва се, че Исус ще изпрати Утешителя. Утешителят е Духът на истината, това е Светият Дух. А както вече видяхме, това е не друг, а самият Исус Христос. Между другото, в 1 Йоаново 4:6 четем:
„По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата.“
Ако духът на истината трябва да бъде същество, отделно от Христос, тогава трябва да повярваме също и че духът на заблудата е отделно същество, различно от дявола. И, приятели, нека не допускаме грешката да мислим, че имаме работа с някакъв безплътен дух. Не, това би било спиритизъм. Ясно е, че „Духът на истината“ е препратка към Духа на самия Исус. Исус каза (припомнете си):
„Аз съм... истината“ (Йоан 14:6).
А не някой друг, също както „духът на заблудата“ в крайна сметка е препратка към Сатана, а не към някой друг. В Йоан 14:18, 19 четем:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. Още малко и светът вече няма да Ме вижда, а вие Ме виждате. Понеже Аз живея, и вие ще живеете.“
Приятели, Исус Христос е Утешителят. Именно Исус, а не друга личност е този, който ни утешава в нашите изпитания тук, в този живот.
В Деяния 3:19, 20 четем:
„Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, и така да дойдат освежителни времена от лицето на Господа и Той [Отец] да ви изпрати определения за вас Исус Христос.“
Отец ще изпрати Исус – никой друг.
В Йоан 3:17 четем, че Отец изпрати Сина Си.
В Йоан 17:3 четем, че трябва да познаваме единствения истинен Бог [Отец] и Исус Христос, Когото Той изпрати.
И отново, в Деяния 3:20, четем, че Отец ще изпрати Исус Христос (в бъдеще време). Тук можете да си извадите собствени заключения.
В Галатяни 4:6 четем:
„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“
Става дума за Духа на Неговия Син, Светия Дух на Исус. И когато вземем участие в това Божествено естество, ние също сега спечелваме правото да наричаме Бога свой Баща - „Авва“.
В Ефесяни 4:4 четем:
„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на вашето звание...“
Забележете, че се казва, че има един Дух – а не двама, не трима. Духът струи от Отец към Сина. Как узнаваме това? Защото в Йоан 5:26 четем:
„Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си...“
Това е както Божият Дух, така и Христовият Дух.
В Римляни 8:9 четем:
„Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.“
Следователно, Духът на Отец и на Христос е един и същи Дух. Отец и Синът споделят един и същи Дух, един и същи ум и един и същи живот, защото това е начинът, по който Библията дефинира думата „дух“. По-нататък в Римляни 8 гл. се говори за застъпничеството на Светия Дух и при все това, когато се прочете в съответния контекст и се вземе предвид 1 Тимотей 2:5, виждаме, че целият център на вниманието в Римляни 8 гл. е Исус Христос и никой друг.
И така, тогава се поражда въпросът: когато получаваме Светия Дух, кого получаваме? Йоан 14:23 ни дава отговора:
„Исус му отговори: Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него.“
При получаването на Светия Дух ние всъщност получаваме Отец и Сина, а не някой друг. Светият Дух, приятели, е личното присъствие на самия Христос. Ние получаваме Неговия ум, Неговия характер и Неговата личност. Припомнете си, че във Филипяни 2:5 се казва:
„Да бъде във вас същото мъдруване [англ.: същият ум] което беше и в Христа Исуса...“
В допълнение, в Колосяни 1:27 се казва:
„...Христос във вас, надеждата на славата.“
Ето това означава да бъдем изпълнени със Светия Дух.
Нека сега погледнем няколко пасажа от Боговдъхновеното перо, за да видим какво има да каже Елън Уайт по темата:
„Христос заяви, че Божественото влияние на Неговия Дух ще бъде с последователите Му до края“ („Деяния на апостолите“, стр. 49).
„Нека изучават седемнадесетата глава на Йоан и да се научат как да се молят и как да живеят молитвата на Христос. Той е Утешител. Той ще пребъдва в сърцата им, правейки радостта им пълна“ („Ривю енд Хералд“, 27 януари 1903 г.).
„Помнете, че Той [Христос] е невидимо присъствие в лицето на Светия Дух“ („Божии дъщери“ (1897 г.), стр. 185, пар. 2).
„Обременен с човешко естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично; затова беше като цяло в тяхно преимущество Той да ги остави, да отиде при Своя Отец и да изпрати Светия Дух, за да бъде Негов приемник на земята. Светият Дух е самият Той, съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея. Той щеше да представи Себе Си като присъстващ на всяко място чрез Своя Свят Дух, като Вездесъщият“ (Писмо 119, 18 февруари 1895 г.).
В продължение:
„Това се отнася за всеприсъствието на Христовия Дух, наречен Утешителят“ („Ръкописи“, том 14, стр. 179, пар. 2).
Освен това:
„Христос им вдъхва от Своя собствен Дух и им дава живот от Своя собствен“ („Копнежът на вековете“, стр. 827).
И ако си спомняме, приятели, в Йоан 20:22 Исус духна върху учениците Си, след Своето възкресение, и каза:
„Приемете Светия Дух.“ Т.е. „приемете Духа на светостта, вземете участие в Моите ум, характер и личност“.
И, приятели, според мен следващият конкретен цитат е категоричен завършек, що се отнася до това какво има да каже Боговдъхновеното перо, защото то никога не влиза в противоречие със Свещеното писание:
„Ние искаме Светия Дух, който е Исус Христос“ (Писмо 66, 1894 г.).
Приятели, искам днес да отправя призив към пастор Дъг да приеме онова, което ранната църква поучаваше по отношение на Бога, Исус Христос и Светия Дух през първите петдесет години от съществуването си. Аз вярвам, че ако той направи това, „Удивителни факти“ ще бъдат готови да поведат усилието на световната сцена по завършване на делото на вечното благовестие.
И при все това е необходимо да се уверя, че ще се разделим с едно много сериозно разбиране и цитат:
„Истинската праведност ще може да бъде различено от лицемерието и преструвките. Много звезди, от чиято светлина сме се възхищавали, ще потънат в тъмнина“ („Пророци и царе“, стр. 188, пар. 1).
Приятели, последното нещо, което „Пионерни здраве и мисии“ или аз искаме да видим, е звездата на Дъг Бачелър да угасне. Той е направил толкова много откакто започна да работи в „Удивителни факти“ в края на 1994 г.
Приятели, до Христовото пришествие днес е изминало още повече време, отколкото в периода между 1844 г. и 1888 г. Необходимо е ние да се приготвим. „Пионерни здраве и мисии“ са се ангажирали с подтикване на съживление на първоначалното благочестие, за да можем ние да направим точно това. И приканваме вас да се присъедините към нас. Нека се приготвим за Исус, защото Той ни чака.
„Пионерни здраве и мисии“
За да подкрепите работата на „Пионерни здраве и мисии“, посетете PHM.org.
Приятели, това е безразсъдна представа и граничи със спиритизъм, защото онези, които приемат „Ню Ейдж“ теологията, всъщност се съсредоточават върху тази представа за майката. Това всъщност е форма на магьосничество. Необходимо е тук да внимаваме.
Също така пастор Дъг заяви, че Светият Дух не е нито Духът на Отец, нито на Сина, а вместо това е отделна същност, или същество. Ще разгледам това след малко.
По-нататък той заяви, че Духът се застъпва, ходатайства и посредничи пред Отец и Исус. Въпреки това, 1 Тимотей 2:5 е ясен:
„...има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус...“
Накратко, той разбира погрешно прилага погрешно Римляни 8 гл.
Той също така посочи, че Светият Дух е трета страна, участвала в Сътворението, когато цитира:
„Да създадем човека по Нашия образ.“
Въпреки това, в „Духовни дарби“, том 1, стр. 17 ни се казва, че участвали само двама:
„Бог каза на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ.““
На 4 минути и 34 секунди пастор Дъг показа чрез употреба на Библията, че Светият Дух е Христовият Дух. И при все това той казва, че това не е нито Духът на Отец, нито Духът на Христос.
Затова, приятели, моят въпрос е: на кое да повярваме? При два случая той идентифицира погрешно Утешителя като не показа напълно употребата на термина „Параклетос“. Приятели, думата е употребена пет пъти в Новия завет. Четири пъти я намираме идентифицирана и преведена като „Утешител“ в книгата Йоан (Йоан 14:16, 26; Йоан 15:26, Йоан 16:7) и веднъж в 1 Йоаново е преведена като „Застъпник“. В 1 Йоаново 2:1 четем:
„Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме [„Параклетос“] Застъпник [също така и „Утешител“] при Отца - Иисус Христос Праведния.“
Тогава е ясно, че същият автор и на двете книги идентифицира „Параклетос“ като самия Исус Христос.
Нека сега погледнем няколко пасажа, за да изясним това в библейски план. В Йоан 14:16, 17, 26 четем:
„И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки - Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде... А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“
Приятели, казва се, че Исус ще изпрати Утешителя. Утешителят е Духът на истината, това е Светият Дух. А както вече видяхме, това е не друг, а самият Исус Христос. Между другото, в 1 Йоаново 4:6 четем:
„По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата.“
Ако духът на истината трябва да бъде същество, отделно от Христос, тогава трябва да повярваме също и че духът на заблудата е отделно същество, различно от дявола. И, приятели, нека не допускаме грешката да мислим, че имаме работа с някакъв безплътен дух. Не, това би било спиритизъм. Ясно е, че „Духът на истината“ е препратка към Духа на самия Исус. Исус каза (припомнете си):
„Аз съм... истината“ (Йоан 14:6).
А не някой друг, също както „духът на заблудата“ в крайна сметка е препратка към Сатана, а не към някой друг. В Йоан 14:18, 19 четем:
„Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. Още малко и светът вече няма да Ме вижда, а вие Ме виждате. Понеже Аз живея, и вие ще живеете.“
Приятели, Исус Христос е Утешителят. Именно Исус, а не друга личност е този, който ни утешава в нашите изпитания тук, в този живот.
В Деяния 3:19, 20 четем:
„Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, и така да дойдат освежителни времена от лицето на Господа и Той [Отец] да ви изпрати определения за вас Исус Христос.“
Отец ще изпрати Исус – никой друг.
В Йоан 3:17 четем, че Отец изпрати Сина Си.
В Йоан 17:3 четем, че трябва да познаваме единствения истинен Бог [Отец] и Исус Христос, Когото Той изпрати.
И отново, в Деяния 3:20, четем, че Отец ще изпрати Исус Христос (в бъдеще време). Тук можете да си извадите собствени заключения.
В Галатяни 4:6 четем:
„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“
Става дума за Духа на Неговия Син, Светия Дух на Исус. И когато вземем участие в това Божествено естество, ние също сега спечелваме правото да наричаме Бога свой Баща - „Авва“.
В Ефесяни 4:4 четем:
„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на вашето звание...“
Забележете, че се казва, че има един Дух – а не двама, не трима. Духът струи от Отец към Сина. Как узнаваме това? Защото в Йоан 5:26 четем:
„Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си...“
Това е както Божият Дух, така и Христовият Дух.
В Римляни 8:9 четем:
„Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.“
Следователно, Духът на Отец и на Христос е един и същи Дух. Отец и Синът споделят един и същи Дух, един и същи ум и един и същи живот, защото това е начинът, по който Библията дефинира думата „дух“. По-нататък в Римляни 8 гл. се говори за застъпничеството на Светия Дух и при все това, когато се прочете в съответния контекст и се вземе предвид 1 Тимотей 2:5, виждаме, че целият център на вниманието в Римляни 8 гл. е Исус Христос и никой друг.
И така, тогава се поражда въпросът: когато получаваме Светия Дух, кого получаваме? Йоан 14:23 ни дава отговора:
„Исус му отговори: Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него.“
При получаването на Светия Дух ние всъщност получаваме Отец и Сина, а не някой друг. Светият Дух, приятели, е личното присъствие на самия Христос. Ние получаваме Неговия ум, Неговия характер и Неговата личност. Припомнете си, че във Филипяни 2:5 се казва:
„Да бъде във вас същото мъдруване [англ.: същият ум] което беше и в Христа Исуса...“
В допълнение, в Колосяни 1:27 се казва:
„...Христос във вас, надеждата на славата.“
Ето това означава да бъдем изпълнени със Светия Дух.
Нека сега погледнем няколко пасажа от Боговдъхновеното перо, за да видим какво има да каже Елън Уайт по темата:
„Христос заяви, че Божественото влияние на Неговия Дух ще бъде с последователите Му до края“ („Деяния на апостолите“, стр. 49).
„Нека изучават седемнадесетата глава на Йоан и да се научат как да се молят и как да живеят молитвата на Христос. Той е Утешител. Той ще пребъдва в сърцата им, правейки радостта им пълна“ („Ривю енд Хералд“, 27 януари 1903 г.).
„Помнете, че Той [Христос] е невидимо присъствие в лицето на Светия Дух“ („Божии дъщери“ (1897 г.), стр. 185, пар. 2).
„Обременен с човешко естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично; затова беше като цяло в тяхно преимущество Той да ги остави, да отиде при Своя Отец и да изпрати Светия Дух, за да бъде Негов приемник на земята. Светият Дух е самият Той, съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея. Той щеше да представи Себе Си като присъстващ на всяко място чрез Своя Свят Дух, като Вездесъщият“ (Писмо 119, 18 февруари 1895 г.).
В продължение:
„Това се отнася за всеприсъствието на Христовия Дух, наречен Утешителят“ („Ръкописи“, том 14, стр. 179, пар. 2).
Освен това:
„Христос им вдъхва от Своя собствен Дух и им дава живот от Своя собствен“ („Копнежът на вековете“, стр. 827).
И ако си спомняме, приятели, в Йоан 20:22 Исус духна върху учениците Си, след Своето възкресение, и каза:
„Приемете Светия Дух.“ Т.е. „приемете Духа на светостта, вземете участие в Моите ум, характер и личност“.
И, приятели, според мен следващият конкретен цитат е категоричен завършек, що се отнася до това какво има да каже Боговдъхновеното перо, защото то никога не влиза в противоречие със Свещеното писание:
„Ние искаме Светия Дух, който е Исус Христос“ (Писмо 66, 1894 г.).
Приятели, искам днес да отправя призив към пастор Дъг да приеме онова, което ранната църква поучаваше по отношение на Бога, Исус Христос и Светия Дух през първите петдесет години от съществуването си. Аз вярвам, че ако той направи това, „Удивителни факти“ ще бъдат готови да поведат усилието на световната сцена по завършване на делото на вечното благовестие.
И при все това е необходимо да се уверя, че ще се разделим с едно много сериозно разбиране и цитат:
„Истинската праведност ще може да бъде различено от лицемерието и преструвките. Много звезди, от чиято светлина сме се възхищавали, ще потънат в тъмнина“ („Пророци и царе“, стр. 188, пар. 1).
Приятели, последното нещо, което „Пионерни здраве и мисии“ или аз искаме да видим, е звездата на Дъг Бачелър да угасне. Той е направил толкова много откакто започна да работи в „Удивителни факти“ в края на 1994 г.
Приятели, до Христовото пришествие днес е изминало още повече време, отколкото в периода между 1844 г. и 1888 г. Необходимо е ние да се приготвим. „Пионерни здраве и мисии“ са се ангажирали с подтикване на съживление на първоначалното благочестие, за да можем ние да направим точно това. И приканваме вас да се присъедините към нас. Нека се приготвим за Исус, защото Той ни чака.
„Пионерни здраве и мисии“
За да подкрепите работата на „Пионерни здраве и мисии“, посетете PHM.org.
Текста на видеото можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
