Икуменическата процесия, Сн. adventmessenger.org
В неделя, 24 януари 2021 г., римокатолическият кардинал Петер Ердо организира служба през последния ден от икуменическата Седмица на молитва за християнско единство за 2021 г. Тази последна церемония се състоя в католическата църква „Св. Тереза Велика“ в Будапеща, Унгария и беше посетена от католици, лутерани, баптисти, методисти, юдеи, адвентисти от седмия ден и петдесятници.
Представителите на различните църкви са в единство, Сн. adventmessenger.org
Включените лидери: католическият кардинал Петер Ердьо, епископът на Реформираната църква Jozsef Steinbach, католическият епископ Abel Szocska, лутеранският епископ Paul Lackner, президентът на унгарската Баптистка църква Janos Papp, президентът на Църквата на адвентистите от седмия ден в Унгария, Tamas Ocsai, главният равин Robert Frolich, президентът на унгарската Петдесятна църква, Albert Pataky, и генералният секретар на Икуменическия съвет на унгарските църкви, пастор Vilmos Fischl. [1]
Римокатолическият кардинал Петер Ердьо приветства участниците със следните думи:
„Скъпи братя и сестри, днес е неделята на Божието слово в Католическата църква по заповед на папа Франциск. На последния ден от икуменическата седмица на молитвата, този празник ни напомня, че Божието слово свързва разнородните християнски общности.“ [1]
Кардинал Ердьо отправя обръщение към икуменическите участници, Сн. adventmessenger.org
С други думи, кардинал Ердьо разкри, че тази група икуменически лидери се е събрала в неделя, Божия ден, 24 януари 2021 г., в покорство към „заповедта“ на папа Франциск да отбележат Седмицата на молитвата за християнско единство. Точно това каза католическият кардинал и което публикуваха местните новинарски източници заедно със снимки на различните лидери, които очевидно се покоряват на призива на папата, включително и на Тамас Оскай, президента на конференцията на Унгарския съюз на църквите на адвентистите от седмия ден – водещият адвентист на страната.
Тамас Оскай, президент на конференцията на Унгарския съюз на адвентистите от седмия ден [2] на икуменическото събитие, Сн. adventmessenger.org
Забележете какво още беше публикувано относно икуменическите лидери, събрани в Римокатолическата църква:
„След проповядването представителите на различните християнски деноминации благодариха на Господа за съвместното си съществуване, се помолиха за приемането един на друг, за израстването във вярата и в целия живот, за онези, които са преследвани за вярата си и за онези, които им помагат, за да можем да се изправим срещу всяка несправедливост.“ [1]
Нарастващата популярност на папството в политическите и религиозните дела е изумително. Както политически, така и религиозни водачи, отдават уважение и покорство на папа Франциск. В основни линии светът казва: „Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?“ (Откровение 13:4).
Това е същата самонадеяна сила, описана от боговдъхновените писания със следните думи: „И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца“ (Откровение 13:5).
Това е същата преследваща сила, за която се казва: „И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ“ (Откровение 13:7). Забравили ли са протестантите собствената си история? Не помним ли отмяната на Нантския едикт, клането в Деня на св. Вартоломей и папските кръстоносни походи срещу хугенотите, валденсите, албигойците и анабаптистите? Ами Светата римска Инквизиция и десетките милиони протестанти, които бяха екзекутирани през дългия период на мрак, в който Рим владееше както с духовна, така и със светска власт?
Дали днес пренебрегваме цялата тази църковна история? Очевидно да. Ние не само сме забравили свещената си история, но и я повтаряме отново и изпълняваме библейските пророчества като почитаме звяра:
„И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне“ (Откровение 13:8).
И да, това е същата сила, на която всички ще се стремят да угодят, включително и мнозина адвентисти от седмия ден, и същата сила, за която сме предупредени в Третата ангелска вест от Откровение 14 гл.: „И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето“ (Откровение 14:9, 10).
Църква и държава се обединяват, за да въздигнат отново папството. Това ще доведе до изцеляване на смъртоносната рана. Всеки човек, който истински изучава библейските пророчества, и всеки защитник на религиозната свобода би трябвало да знаят какво означава „папско върховенство“. Това е една сила, която изисква възхвала и покорство от царе, императори, религиозни лидери и всички хора на земята.
Дали тази сила е по-велика от Христос? Нашият Спасител застана пред Пилат и каза: „Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук“ (Йоан 18:36). Той каза също: „Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него“ (Марк 12:17). Кога Исус изиска всяка нация да Му изпраща посланици? Кога Исус узурпира властта на земните правителства? Кога Исус натрупа голямо богатство, слава или политическа власт?
Желанието на папството да бъде признато по целия свят от всички хора никога не е било така организирано както днес. Амбицията на Рим да бъде единственият авторитет в глобалните дела кара света и протестантските църкви да отиват учудени след звяра. Докато ставаме свидетели на осъществяването на заключителните сцени от библейските пророчества, нека прогласим със сила най-категоричната вест на Откровение. Докато светът се покланя на големия самозванец, наречен „първи звяр“ от Откровение 13 гл., Бог ще изпрати мощен ангел от небето с божествения призив към всеки народ и племе: „Излезте от нея, люде Мои“ (Откровение 18:4).
Използвана литература:
[1]https://www.magyarkurir.hu/hirek/isten-tortenelmi-hivatast-bizott-rank-kereszteny-zsido-imaora-budapesten
[2]https://www.adventistyearbook.org/entity?EntityID=13069
„След проповядването представителите на различните християнски деноминации благодариха на Господа за съвместното си съществуване, се помолиха за приемането един на друг, за израстването във вярата и в целия живот, за онези, които са преследвани за вярата си и за онези, които им помагат, за да можем да се изправим срещу всяка несправедливост.“ [1]
Нарастващата популярност на папството в политическите и религиозните дела е изумително. Както политически, така и религиозни водачи, отдават уважение и покорство на папа Франциск. В основни линии светът казва: „Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?“ (Откровение 13:4).
Това е същата самонадеяна сила, описана от боговдъхновените писания със следните думи: „И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца“ (Откровение 13:5).
Това е същата преследваща сила, за която се казва: „И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ“ (Откровение 13:7). Забравили ли са протестантите собствената си история? Не помним ли отмяната на Нантския едикт, клането в Деня на св. Вартоломей и папските кръстоносни походи срещу хугенотите, валденсите, албигойците и анабаптистите? Ами Светата римска Инквизиция и десетките милиони протестанти, които бяха екзекутирани през дългия период на мрак, в който Рим владееше както с духовна, така и със светска власт?
Дали днес пренебрегваме цялата тази църковна история? Очевидно да. Ние не само сме забравили свещената си история, но и я повтаряме отново и изпълняваме библейските пророчества като почитаме звяра:
„И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне“ (Откровение 13:8).
И да, това е същата сила, на която всички ще се стремят да угодят, включително и мнозина адвентисти от седмия ден, и същата сила, за която сме предупредени в Третата ангелска вест от Откровение 14 гл.: „И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето“ (Откровение 14:9, 10).
Църква и държава се обединяват, за да въздигнат отново папството. Това ще доведе до изцеляване на смъртоносната рана. Всеки човек, който истински изучава библейските пророчества, и всеки защитник на религиозната свобода би трябвало да знаят какво означава „папско върховенство“. Това е една сила, която изисква възхвала и покорство от царе, императори, религиозни лидери и всички хора на земята.
Дали тази сила е по-велика от Христос? Нашият Спасител застана пред Пилат и каза: „Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук“ (Йоан 18:36). Той каза също: „Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него“ (Марк 12:17). Кога Исус изиска всяка нация да Му изпраща посланици? Кога Исус узурпира властта на земните правителства? Кога Исус натрупа голямо богатство, слава или политическа власт?
Желанието на папството да бъде признато по целия свят от всички хора никога не е било така организирано както днес. Амбицията на Рим да бъде единственият авторитет в глобалните дела кара света и протестантските църкви да отиват учудени след звяра. Докато ставаме свидетели на осъществяването на заключителните сцени от библейските пророчества, нека прогласим със сила най-категоричната вест на Откровение. Докато светът се покланя на големия самозванец, наречен „първи звяр“ от Откровение 13 гл., Бог ще изпрати мощен ангел от небето с божествения призив към всеки народ и племе: „Излезте от нея, люде Мои“ (Откровение 18:4).
Използвана литература:
[1]https://www.magyarkurir.hu/hirek/isten-tortenelmi-hivatast-bizott-rank-kereszteny-zsido-imaora-budapesten
[2]https://www.adventistyearbook.org/entity?EntityID=13069
Коментар на Последните дни
Това е поредното доказателство, че икуменическите срещи и сближаването между адвентисти и католици (най-вече) не са случайни. Невъзможно е две деноминации, имащи противоположни разбирания, да се срещат за да се молят, освен ако вярват в един и същи бог! Толкова ли е трудно да се разбере, че историята се повтаря и както преди две хиляди години Сатана не бил много разтревожен от това, че вярващите се покланяли в събота и "оставил" два дни за освещаване - събота и неделя,докато наложил първия седмичен ден, така сега пред очите ни се отива към същото положение. Адвентистите смятат, че никога няма да приемат освещаване на неделята, но виждаме как докато уж пазят съботата, вече отиват "по заповед на папата" на икуменическа молитва в първия ден от седмицата. Но това едва ли би било възможно, ако умът на лидерите бе свободен от мъглата на учението, прокарано след 1980 г., когато единственият истинен Бог Отец и Неговият единороден Син бяха подменени от католическото божество в три лица! Сега, под влиянието на този вавилонски бог Адвентната църква не вижда никаква пречка за икуменически срещи с други деноминации и дори от съвместни молитви с католически представители. Мислите ли, че ако имаше разлика между бога на адвентистите и бога на католиците имаше разлика, щеше да има смисъл от съвместни молитви? Ако не е ясно положението, ще представя въпроса по-нагледно. Да приемем, че триединният бог на католиците е различен от триединството на ЦАСД. По време на католическите молитви представителите на тази деноминация се обръщат към своя Бог, към Мария, към светиите и очакват от тях изпълнение на прошенията. На което адвентистите какво правят? Мълчат? Ако мълчат, защо са там? Но ако не мълчат, а казват "Амин!", какво правят? Съгласяват се, че има такъв бог, че мъртвите са живи, че има задгробен живот и т.н.? Но ако не са съгласни, че католическият бог е Богът на Библията, какво правят на тези молитви?
Ето как по най-елементарния начин се разбира, че в Адвентната църква е вкаран идол и адвентистите дори не осъзнават, че в Божието слово никъде няма триединство и че такова "божество" идва много по-отдавна дори от Католическата вяра. То идва от Вавилон и на него се молят всички религии и деноминации. Затова... "Целият свят учуден отиде след звяра!"
Дано има братя и сестри, които да се замислят върху този изключително важен въпрос и да видят какво ни казва Божието слово и самият Божий Син:
Йоан 17:1 Това каза Иисус, и като вдигна очите Си към небето, каза: Отче, настана часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти,
2 както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал.
3 А това е вечен живот - да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил.
Николай Георгиев
Това е поредното доказателство, че икуменическите срещи и сближаването между адвентисти и католици (най-вече) не са случайни. Невъзможно е две деноминации, имащи противоположни разбирания, да се срещат за да се молят, освен ако вярват в един и същи бог! Толкова ли е трудно да се разбере, че историята се повтаря и както преди две хиляди години Сатана не бил много разтревожен от това, че вярващите се покланяли в събота и "оставил" два дни за освещаване - събота и неделя,докато наложил първия седмичен ден, така сега пред очите ни се отива към същото положение. Адвентистите смятат, че никога няма да приемат освещаване на неделята, но виждаме как докато уж пазят съботата, вече отиват "по заповед на папата" на икуменическа молитва в първия ден от седмицата. Но това едва ли би било възможно, ако умът на лидерите бе свободен от мъглата на учението, прокарано след 1980 г., когато единственият истинен Бог Отец и Неговият единороден Син бяха подменени от католическото божество в три лица! Сега, под влиянието на този вавилонски бог Адвентната църква не вижда никаква пречка за икуменически срещи с други деноминации и дори от съвместни молитви с католически представители. Мислите ли, че ако имаше разлика между бога на адвентистите и бога на католиците имаше разлика, щеше да има смисъл от съвместни молитви? Ако не е ясно положението, ще представя въпроса по-нагледно. Да приемем, че триединният бог на католиците е различен от триединството на ЦАСД. По време на католическите молитви представителите на тази деноминация се обръщат към своя Бог, към Мария, към светиите и очакват от тях изпълнение на прошенията. На което адвентистите какво правят? Мълчат? Ако мълчат, защо са там? Но ако не мълчат, а казват "Амин!", какво правят? Съгласяват се, че има такъв бог, че мъртвите са живи, че има задгробен живот и т.н.? Но ако не са съгласни, че католическият бог е Богът на Библията, какво правят на тези молитви?
Ето как по най-елементарния начин се разбира, че в Адвентната църква е вкаран идол и адвентистите дори не осъзнават, че в Божието слово никъде няма триединство и че такова "божество" идва много по-отдавна дори от Католическата вяра. То идва от Вавилон и на него се молят всички религии и деноминации. Затова... "Целият свят учуден отиде след звяра!"
Дано има братя и сестри, които да се замислят върху този изключително важен въпрос и да видят какво ни казва Божието слово и самият Божий Син:
Йоан 17:1 Това каза Иисус, и като вдигна очите Си към небето, каза: Отче, настана часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти,
2 както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал.
3 А това е вечен живот - да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил.
Николай Георгиев
RSS Feed
