Здравейте. Наскоро гледах кратък видеоклип, в който старейшина Уилсън отговаряше на въпрос относно Триединството в противовес на антитринитарния възглед. Бих желал да разгледам две неща, споменати от него в този видеоклип. Първото нещо се отнася за пионерите и Елън Уайт. Забележете какво каза той:
„Изглежда имаме едно движение от хора от различни места по света, които искат да се върнат към конкретен възглед, който (както ти спомена) е ариански възглед, към който действително се придържаха мнозина от нашите пионери. Но докато те се придвижваха към по-пълно разбиране на това, което казва Писанието, и на това, което Елън Уайт също утвърждава много силно, чрез своите пророчески писания...: че Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух са били заедно от вечността и ще бъдат заедно през вечността. Бих замолил горещо онези (и особено по света), които изглежда са толкова пламенни и толкова ревностни в завръщането към онова, за което твърдят, че било възгледът на нашите пионери, Елън Уайт не поддържаше това, след определен период от време. Джеймс Уайт също. Имаме една видна личност, която действително продължи да поддържа този конкретен възглед, но църквата се придвижи към една обстановка, в която разбираше, че Божеството е равностойно и Те работеха в хармония, заедно.”
Както можете да видите, старейшина Уилсън е много уверен в това, че Елън Уайт, Джеймс Уайт и много от пионерите (с изключение на един) променили убежденията си от нетринитарен към тринитарен възглед по-късно през живота си.
Моля, позволете ми да дам възможност на историята да се изкаже сама за себе си. Ще започна първо като разгледам онова, което имаше да каже Елън Уайт за Триединството. Да се каже, че Елън Уайт променила убежденията си и по-късно през живота си приела Триединството съвсем не е правилно. Тя никога дори не употреби термините „Бог Син“ или „Бог Свети Дух“. Самата тя каза през 1906 г.:
„Бих била неверен страж, ако замълча, когато виждам как самите основи на нашата вяра биват отмествани от онези, които отстъпиха от вярата и които сега се носят по течението, без котва. В това време, когато се преподават лъжеучения, ние трябва да преподаваме същата истина, която сме преподавали в продължение на последния половин век. Аз не съм променила вярата си с нито една йота, нито една точка“ (Елън Уайт, Писмо 150, 15 май1906 г.).
Посветих цяла тема на проучване на твърдението, че Елън Г. Уайт станала тринитаристка по-късно през живота си. Сравних писанията ѝ преди „Копнежът на вековете“ и след „Копнежът на вековете“, за да видя дали тя в действителност е променила вярването си. Темата носи заглавие „Елън Уайт и Триединството“. Можете да я гледате на следния линк...
Но тъй като твърдението се отнася за по-късните писания на Елън Уайт, ще спомена накратко в какво вярваше тя по отношение на Бога, Исус и Светия Дух по-късно през живота си, след като издаде книгата „Копнежът на вековете“. За това кой е Бог тя каза:
„Бог е Бащата на Христос; Христос е Синът на Бога. На Христос е дадено възвишено положение. Той е направен равен на Отец. Всички Божии съвети са отворени за Неговия Син“ („Свидетелства към църквата“, том 8, пар. 3 – 1904 г.).
Тя каза това през 1904 г. След това тя каза:
„Обичам Бога. Обичам Исус Христос – Божия Син...“ („Избрани вести“, кн. 3, стр. 71, пар. 3 – 1906 г.).
Тя каза това през 1906 г. Що се отнася до това, че Исус е Божият Син в небето преди Въплъщението, тя каза:
„Ангели бяха изгонени от небето поради това, че не желаеха да работят в хармония с Бога... Този факт ангелите желаеха да прикрият – че Христос беше единородният Син на Бога, и те започнаха да считат, че не трябва да се съветват с Христос. Един ангел започна борбата...“ („Този ден с Бога“, стр. 128 – 1910 г.).
И цитатът продължава... Това беше през 1910 г.
Относно това на кого трябва да се отдава поклонение сега и на кого трябва да се отдава поклонение в небето тя казва:
„Единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани“ („Инструктор на младежта“, 7 юли, 1898 г., пар. 2).
Това беше през 1898 г.
Тя каза също така:
„В ръцете ви ще се постави златна арфа и докосвайки струните ѝ вие ще се присъедините към изкупеното множество в изпълването на цялото небе с песни на прослава към Бога и Неговия Син“ („Информация на конференцията на Австралийския съюз“ (AUCR), 15 януари 1903 г., пар. 14).
Това беше през 1903 г., след „Копнежът на вековете“.
Относно личността на Светия Дух тя каза:
„Ние искаме Светия Дух, който е Исус Христос“ (Писмо 66 – 1894 г. (10 април 1894 г.), пар. 18).
Това беше през 1894 г. След това тя казва:
„Натоварен с човешко естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично; затова беше като цяло в тяхно преимущество Той да ги остави, да отиде при Своя Отец и да изпрати Светия Дух, за да бъде Негов приемник на земята.“
Сега обърнете внимание:
„Светият Дух е самият Той, съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея” (“Ръкописи”, том 14, стр. 23, пар. 3 – 1895 г.).
Това беше през 1895 г.
„„Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.“ [Йоан 6:63.]
Тук Христос не говори за учението Си, а за Своята личност, за Божествеността на Своя характер“ („Избрани вести“, том 1, стр. 249, пар. 3 – 1906 г.). Това беше през 1906 г.
Тя също така запази вярата си в истината, че Духът е Христовият живот. Забележете:
„Даряването на Духа е даряване на Христовия живот“ („Копнежът на вековете“, стр. 805, пар. 3 – 1898 г.).
Това беше от „Копнежът на вековете“.
Тя казва също и следното:
„Христос им вдъхва [на учениците] от Своя собствен Дух и им дава живот от Своя собствен “ („Копнежът на вековете“, стр. 827 – 1898 г. ).
Това беше през 1898 г.
По-нататък тя казва също:
„Христос им дава живот от собствения Си живот“ („Ривю енд Хералд“, 5 януари, 1911 г., пар. 6).
Това беше през 1911 г. - четири години преди тя да почине.
Както можете да видите, по отношение на темата за Божеството Елън Уайт не промени убеждението си по-късно през живота си. Дори децата ѝ – Уилям и Джеймс Уайт, които починаха години след нея, починаха без да приемат Триединството.
Що се отнася до другите пионери на Църквата на адвентистите от седмия ден, нямаме време да изследваме много от писанията им. Въпреки това, ще спомена само няколко от тези пионери и ще ви дам възможност да решите сами дали те са променили разбирането си или не са. Тъй като старейшина Уилсън призна, че в началото те не вярвали в Триединството, ще посоча само онова, в което вярваха те по-късно през живота си, за да видим дали твърдението, направено от старейшина Уилсън, е точно.
Забележете, например, Джеймс Уайт, който беше президент на Генералната конференция в продължение на десет години, какъвто е старейшина Уилсън сега. Той почина през 1881 г. Забележете какво каза той в годината на смъртта си:
„Отец беше по-голям от Сина по това, че беше първи. Синът беше равен на Отец по това, че беше получил всичко от Отец“ (Дж. С. Уайт, „Ривю енд Хералд“, 4 януари 1881 г.).
Дж. Х. Уагонър почина през 1889 г. Забележете какво каза той през 1884 г., пет години преди смъртта си:
„Онези, които са чели коментарите ни относно смъртта на Божия Син, знаят, че ние твърдо вярваме в Божествеността на Христос; но ние не можем да приемем представата за Триединство, както се поддържа от тринитаристите, без да се откажем от своето твърдение относно достойнството на жертвата, направена за нашето изкупление“ (Дж. Х. Уагонър, „Изкуплението в светлината на природата и откровението“, стр. 164, 165 – 1884 г..
Джоузеф Бейтс почина през 1872 г. Забележете какво каза той през 1868 г. - четири години преди смъртта си:
„По отношение на триединството достигнах до заключението, че е невъзможно за мен да повярвам, че Господ Исус Христос, Синът на Отец, бил също Всемогъщият Бог, Отец, едно и също същество. Казах на баща си: „Ако можеш да ме убедиш, че ние сме едно в този смисъл; че ти си ми баща и аз съм ти син, а същевременно аз съм ти баща и ти си ми син, тогава мога да повярвам в триединството““ (Дж. Бейтс, „Автобиография на старейшина Джоузеф Бейтс“ (1868 г.), стр. 204, 205).
Урия Смит е още един от тях. Той почина през 1903 г. Забележете какво каза той през 1898 г. – пет години преди смъртта си:
„Единствено Бог е безначален. В най-ранната епоха, в която би могло да съществува начало – период, толкова далечен, че за ограничените умове е по същество вечност, се появи Словото. „В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.“ (Йоан 1:1). Това несътворено Слово беше Съществото, което, когато се изпълни времето, стана плът и пребиваваше между нас. Неговото начало не беше като началото на което и да е друго същество във вселената. Това се представя с тайнствените изрази „Своя [Божия] Единороден Син“ (Йоан 3:16, 1 Йоаново 4:9), „Единородния на Отца“ (Йоан 1:14) и „Аз съм излязъл и дошъл от Бога“ (Йоан 8:42). Така става явно, че чрез някакъв Божествен порив или процес, а не сътворение, познат единствено на Всезнаещия и възможен единствено за Всемогъщия, се появил Божият Син“ (Урия Смит, „Поглед към Исус“ (1898 г.), стр. 10).
Дж. Н. Андрюс е още един. Той беше президент на Генералната конференция в продължение на две години, какъвто е старейшина Уилсън сега. Той почина през 1883 г. Забележете какво каза той няколко години преди смъртта си:
„А по отношение на Божия Син, Той също би бил изключен, защото имаше Бога за Свой Отец, и действително, в някой момент през вечността на миналото, имаше начало на дните Си“ (Дж. Н. Андрюс, „Ривю енд Хералд“, 7 септември, 1869 г.).
Стивън Хаскел почина през 1922 г. Забележете също какво каза той през 1905 г.:
„Христос беше Първородният в небето; подобно на това Той беше Първородният на Бога на земята и наследник на престола на Отец. Христос, Първородният, макар да беше Божий Син, беше облечен в човешко естество и беше усъвършенстван чрез страдание“ (С. Н. Хаскел, „Историята на пророка от Патмос“, стр. 98, 99 – 1905 г.).
Както можете да видите, тези пионери, както и други, запазиха вярата си в Отец и Сина до деня на смъртта си.
Друг важен маркер в историята на Църквата на адвентистите от седмия ден е Библейската конференция, проведена през 1919 г. - четири години след смъртта на Елън Уайт. Ако казаното от старейшина Уилсън е вярно, и Елън Уайт, Джеймс Уайт и всички пионери с изключение на един преминали към тринитарно разбиране, тогава към 1919 г. църквата би трябвало да е станала тринитарна. Но когато четем бележките от конференцията през 1919 г., откриваме друго. Когато на конференцията беше повдигната темата за Триединството, трима души, сред които Т. Е. Бран и Л. Л. Кевънс възразиха против него. Имаше разискване във връзка с него за известно време и тогава забележете какво заключение направи А. Г. Даниелс, президентът на Генералната конференция по онова време – забележете какво каза той:
„...вероятно сме обсъждали това толкова продължително, колкото ни е нужно. Няма да гласуваме относно тринитаризъм или арианизъм, но можем да мислим.
Нека продължим с изследването...“ (Колекция от Библейската конференция от 1919 г., стр. 240-244).
Това изявление само по себе си ни казва, че към 1919 г. - четири години след смъртта на Елън Уайт – църквата все още не приемаше Триединството. Следователно, да се каже, че само един виден учител поддържал този антитринитарен възглед, съвсем не е точно. Въпрос на факт е, че ако погледнете историята на Църквата на адвентистите от седмия ден, ще откриете пълната противоположност на казаното от старейшина Уилсън. Нямам за цел да покажа неуважение към старейшина Уилсън, но фактите говорят сами за себе си.
Ако искате да узнаете повече за историята на адвентистите от седмия ден, моля, изгледайте презентацията със заглавие „Какво и как“ - в какво вярваха адвентните пионери и как в църквата навлезе Триединството. Можете да направите това като последвате следния линк...
Вторият момент, който искам да коментирам по отношение на видеоклипа на старейшина Уилсън, е подчинеността на Исус.
Забележете какво каза старейшина Уилсън:
„И според мен Синът беше подчинен, или подвластен (нека го изразя така) на Отец в обстановката на тази земя.“
Но дали мисля, че Светият Дух и Синът казват на Отец „имаме разногласие и трябва да го разрешиш“ (предполагам)? Не е така. Не става така. Те работят в такова единство и в такава хармония, че Те са Божеството. Затова не мисля, че тази конкретна концепция има връзка (лично за мен) с разискването за женското ръкополагане, нито с концепцията за ръководна позиция.
Но забележете какво казва Библията в 1 Коринтяни 15:24:
„Тогава ще бъде краят, когато Той [Исус] ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.“
В продължение, няколко стиха по-нататък Павел казва:
„Когато пък Му бъде подчинено всичко [на Исус], тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова [Отец], Който Му бе всичко подчинил [на Исус], за да бъде Бог [Отец] всичко у всички“ (1 Коринтяни 15:28).
Както можете да видите, когато най-сетне бъде разрешен въпросът с греха и всичко бъде поставено от Отец под Исусовите нозе, тогава самият Исус ще бъде подчинен на Отец, така че Бог Отец да бъде всичко във всички.
Точно това казва Павел и в Ефесяни 4:6:
„...един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.“
Той, Отец, е Източникът на всичко. Всичко произлиза от Него. Да, тези неща бяха създадени чрез Исус Христос, но Отец е Източникът на всичко и върховният Авторитет във всичко.
Ако желаете да узнаете повече, моля, обърнете се към поредица презентации, озаглавена „Библейски монотеизъм“. Можете да прегледате поредицата като кликнете на следния линк...
Надявам се, че съм ви дал нещо, за което да помислите.
Бог да ви благослови. Поддържайте погледа си съсредоточен върху Исус.
Както можете да видите, старейшина Уилсън е много уверен в това, че Елън Уайт, Джеймс Уайт и много от пионерите (с изключение на един) променили убежденията си от нетринитарен към тринитарен възглед по-късно през живота си.
Моля, позволете ми да дам възможност на историята да се изкаже сама за себе си. Ще започна първо като разгледам онова, което имаше да каже Елън Уайт за Триединството. Да се каже, че Елън Уайт променила убежденията си и по-късно през живота си приела Триединството съвсем не е правилно. Тя никога дори не употреби термините „Бог Син“ или „Бог Свети Дух“. Самата тя каза през 1906 г.:
„Бих била неверен страж, ако замълча, когато виждам как самите основи на нашата вяра биват отмествани от онези, които отстъпиха от вярата и които сега се носят по течението, без котва. В това време, когато се преподават лъжеучения, ние трябва да преподаваме същата истина, която сме преподавали в продължение на последния половин век. Аз не съм променила вярата си с нито една йота, нито една точка“ (Елън Уайт, Писмо 150, 15 май1906 г.).
Посветих цяла тема на проучване на твърдението, че Елън Г. Уайт станала тринитаристка по-късно през живота си. Сравних писанията ѝ преди „Копнежът на вековете“ и след „Копнежът на вековете“, за да видя дали тя в действителност е променила вярването си. Темата носи заглавие „Елън Уайт и Триединството“. Можете да я гледате на следния линк...
Но тъй като твърдението се отнася за по-късните писания на Елън Уайт, ще спомена накратко в какво вярваше тя по отношение на Бога, Исус и Светия Дух по-късно през живота си, след като издаде книгата „Копнежът на вековете“. За това кой е Бог тя каза:
„Бог е Бащата на Христос; Христос е Синът на Бога. На Христос е дадено възвишено положение. Той е направен равен на Отец. Всички Божии съвети са отворени за Неговия Син“ („Свидетелства към църквата“, том 8, пар. 3 – 1904 г.).
Тя каза това през 1904 г. След това тя каза:
„Обичам Бога. Обичам Исус Христос – Божия Син...“ („Избрани вести“, кн. 3, стр. 71, пар. 3 – 1906 г.).
Тя каза това през 1906 г. Що се отнася до това, че Исус е Божият Син в небето преди Въплъщението, тя каза:
„Ангели бяха изгонени от небето поради това, че не желаеха да работят в хармония с Бога... Този факт ангелите желаеха да прикрият – че Христос беше единородният Син на Бога, и те започнаха да считат, че не трябва да се съветват с Христос. Един ангел започна борбата...“ („Този ден с Бога“, стр. 128 – 1910 г.).
И цитатът продължава... Това беше през 1910 г.
Относно това на кого трябва да се отдава поклонение сега и на кого трябва да се отдава поклонение в небето тя казва:
„Единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани“ („Инструктор на младежта“, 7 юли, 1898 г., пар. 2).
Това беше през 1898 г.
Тя каза също така:
„В ръцете ви ще се постави златна арфа и докосвайки струните ѝ вие ще се присъедините към изкупеното множество в изпълването на цялото небе с песни на прослава към Бога и Неговия Син“ („Информация на конференцията на Австралийския съюз“ (AUCR), 15 януари 1903 г., пар. 14).
Това беше през 1903 г., след „Копнежът на вековете“.
Относно личността на Светия Дух тя каза:
„Ние искаме Светия Дух, който е Исус Христос“ (Писмо 66 – 1894 г. (10 април 1894 г.), пар. 18).
Това беше през 1894 г. След това тя казва:
„Натоварен с човешко естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично; затова беше като цяло в тяхно преимущество Той да ги остави, да отиде при Своя Отец и да изпрати Светия Дух, за да бъде Негов приемник на земята.“
Сега обърнете внимание:
„Светият Дух е самият Той, съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея” (“Ръкописи”, том 14, стр. 23, пар. 3 – 1895 г.).
Това беше през 1895 г.
„„Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.“ [Йоан 6:63.]
Тук Христос не говори за учението Си, а за Своята личност, за Божествеността на Своя характер“ („Избрани вести“, том 1, стр. 249, пар. 3 – 1906 г.). Това беше през 1906 г.
Тя също така запази вярата си в истината, че Духът е Христовият живот. Забележете:
„Даряването на Духа е даряване на Христовия живот“ („Копнежът на вековете“, стр. 805, пар. 3 – 1898 г.).
Това беше от „Копнежът на вековете“.
Тя казва също и следното:
„Христос им вдъхва [на учениците] от Своя собствен Дух и им дава живот от Своя собствен “ („Копнежът на вековете“, стр. 827 – 1898 г. ).
Това беше през 1898 г.
По-нататък тя казва също:
„Христос им дава живот от собствения Си живот“ („Ривю енд Хералд“, 5 януари, 1911 г., пар. 6).
Това беше през 1911 г. - четири години преди тя да почине.
Както можете да видите, по отношение на темата за Божеството Елън Уайт не промени убеждението си по-късно през живота си. Дори децата ѝ – Уилям и Джеймс Уайт, които починаха години след нея, починаха без да приемат Триединството.
Що се отнася до другите пионери на Църквата на адвентистите от седмия ден, нямаме време да изследваме много от писанията им. Въпреки това, ще спомена само няколко от тези пионери и ще ви дам възможност да решите сами дали те са променили разбирането си или не са. Тъй като старейшина Уилсън призна, че в началото те не вярвали в Триединството, ще посоча само онова, в което вярваха те по-късно през живота си, за да видим дали твърдението, направено от старейшина Уилсън, е точно.
Забележете, например, Джеймс Уайт, който беше президент на Генералната конференция в продължение на десет години, какъвто е старейшина Уилсън сега. Той почина през 1881 г. Забележете какво каза той в годината на смъртта си:
„Отец беше по-голям от Сина по това, че беше първи. Синът беше равен на Отец по това, че беше получил всичко от Отец“ (Дж. С. Уайт, „Ривю енд Хералд“, 4 януари 1881 г.).
Дж. Х. Уагонър почина през 1889 г. Забележете какво каза той през 1884 г., пет години преди смъртта си:
„Онези, които са чели коментарите ни относно смъртта на Божия Син, знаят, че ние твърдо вярваме в Божествеността на Христос; но ние не можем да приемем представата за Триединство, както се поддържа от тринитаристите, без да се откажем от своето твърдение относно достойнството на жертвата, направена за нашето изкупление“ (Дж. Х. Уагонър, „Изкуплението в светлината на природата и откровението“, стр. 164, 165 – 1884 г..
Джоузеф Бейтс почина през 1872 г. Забележете какво каза той през 1868 г. - четири години преди смъртта си:
„По отношение на триединството достигнах до заключението, че е невъзможно за мен да повярвам, че Господ Исус Христос, Синът на Отец, бил също Всемогъщият Бог, Отец, едно и също същество. Казах на баща си: „Ако можеш да ме убедиш, че ние сме едно в този смисъл; че ти си ми баща и аз съм ти син, а същевременно аз съм ти баща и ти си ми син, тогава мога да повярвам в триединството““ (Дж. Бейтс, „Автобиография на старейшина Джоузеф Бейтс“ (1868 г.), стр. 204, 205).
Урия Смит е още един от тях. Той почина през 1903 г. Забележете какво каза той през 1898 г. – пет години преди смъртта си:
„Единствено Бог е безначален. В най-ранната епоха, в която би могло да съществува начало – период, толкова далечен, че за ограничените умове е по същество вечност, се появи Словото. „В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.“ (Йоан 1:1). Това несътворено Слово беше Съществото, което, когато се изпълни времето, стана плът и пребиваваше между нас. Неговото начало не беше като началото на което и да е друго същество във вселената. Това се представя с тайнствените изрази „Своя [Божия] Единороден Син“ (Йоан 3:16, 1 Йоаново 4:9), „Единородния на Отца“ (Йоан 1:14) и „Аз съм излязъл и дошъл от Бога“ (Йоан 8:42). Така става явно, че чрез някакъв Божествен порив или процес, а не сътворение, познат единствено на Всезнаещия и възможен единствено за Всемогъщия, се появил Божият Син“ (Урия Смит, „Поглед към Исус“ (1898 г.), стр. 10).
Дж. Н. Андрюс е още един. Той беше президент на Генералната конференция в продължение на две години, какъвто е старейшина Уилсън сега. Той почина през 1883 г. Забележете какво каза той няколко години преди смъртта си:
„А по отношение на Божия Син, Той също би бил изключен, защото имаше Бога за Свой Отец, и действително, в някой момент през вечността на миналото, имаше начало на дните Си“ (Дж. Н. Андрюс, „Ривю енд Хералд“, 7 септември, 1869 г.).
Стивън Хаскел почина през 1922 г. Забележете също какво каза той през 1905 г.:
„Христос беше Първородният в небето; подобно на това Той беше Първородният на Бога на земята и наследник на престола на Отец. Христос, Първородният, макар да беше Божий Син, беше облечен в човешко естество и беше усъвършенстван чрез страдание“ (С. Н. Хаскел, „Историята на пророка от Патмос“, стр. 98, 99 – 1905 г.).
Както можете да видите, тези пионери, както и други, запазиха вярата си в Отец и Сина до деня на смъртта си.
Друг важен маркер в историята на Църквата на адвентистите от седмия ден е Библейската конференция, проведена през 1919 г. - четири години след смъртта на Елън Уайт. Ако казаното от старейшина Уилсън е вярно, и Елън Уайт, Джеймс Уайт и всички пионери с изключение на един преминали към тринитарно разбиране, тогава към 1919 г. църквата би трябвало да е станала тринитарна. Но когато четем бележките от конференцията през 1919 г., откриваме друго. Когато на конференцията беше повдигната темата за Триединството, трима души, сред които Т. Е. Бран и Л. Л. Кевънс възразиха против него. Имаше разискване във връзка с него за известно време и тогава забележете какво заключение направи А. Г. Даниелс, президентът на Генералната конференция по онова време – забележете какво каза той:
„...вероятно сме обсъждали това толкова продължително, колкото ни е нужно. Няма да гласуваме относно тринитаризъм или арианизъм, но можем да мислим.
Нека продължим с изследването...“ (Колекция от Библейската конференция от 1919 г., стр. 240-244).
Това изявление само по себе си ни казва, че към 1919 г. - четири години след смъртта на Елън Уайт – църквата все още не приемаше Триединството. Следователно, да се каже, че само един виден учител поддържал този антитринитарен възглед, съвсем не е точно. Въпрос на факт е, че ако погледнете историята на Църквата на адвентистите от седмия ден, ще откриете пълната противоположност на казаното от старейшина Уилсън. Нямам за цел да покажа неуважение към старейшина Уилсън, но фактите говорят сами за себе си.
Ако искате да узнаете повече за историята на адвентистите от седмия ден, моля, изгледайте презентацията със заглавие „Какво и как“ - в какво вярваха адвентните пионери и как в църквата навлезе Триединството. Можете да направите това като последвате следния линк...
Вторият момент, който искам да коментирам по отношение на видеоклипа на старейшина Уилсън, е подчинеността на Исус.
Забележете какво каза старейшина Уилсън:
„И според мен Синът беше подчинен, или подвластен (нека го изразя така) на Отец в обстановката на тази земя.“
Но дали мисля, че Светият Дух и Синът казват на Отец „имаме разногласие и трябва да го разрешиш“ (предполагам)? Не е така. Не става така. Те работят в такова единство и в такава хармония, че Те са Божеството. Затова не мисля, че тази конкретна концепция има връзка (лично за мен) с разискването за женското ръкополагане, нито с концепцията за ръководна позиция.
Но забележете какво казва Библията в 1 Коринтяни 15:24:
„Тогава ще бъде краят, когато Той [Исус] ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.“
В продължение, няколко стиха по-нататък Павел казва:
„Когато пък Му бъде подчинено всичко [на Исус], тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова [Отец], Който Му бе всичко подчинил [на Исус], за да бъде Бог [Отец] всичко у всички“ (1 Коринтяни 15:28).
Както можете да видите, когато най-сетне бъде разрешен въпросът с греха и всичко бъде поставено от Отец под Исусовите нозе, тогава самият Исус ще бъде подчинен на Отец, така че Бог Отец да бъде всичко във всички.
Точно това казва Павел и в Ефесяни 4:6:
„...един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.“
Той, Отец, е Източникът на всичко. Всичко произлиза от Него. Да, тези неща бяха създадени чрез Исус Христос, но Отец е Източникът на всичко и върховният Авторитет във всичко.
Ако желаете да узнаете повече, моля, обърнете се към поредица презентации, озаглавена „Библейски монотеизъм“. Можете да прегледате поредицата като кликнете на следния линк...
Надявам се, че съм ви дал нещо, за което да помислите.
Бог да ви благослови. Поддържайте погледа си съсредоточен върху Исус.
Текстът на клипа можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
