Съдии 17:6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
Наистина ли Божият народ нямаше цар? Бог беше извел евреите от тежкото робство и им беше дал заповедите Си. Те бяха отговорили с готовност, че ще изпълнят всичко, което им нареди Господ, но скоро нарушиха завета и се поклониха на златното теле. Бяха сключили завет с Царя на Вселената, но предпочетоха да останат без цар. Те имаха такъв Господар, за какъвто другите народи не можеха дори да мечтаят, но избраха да си живеят както им се виждаше угодно. В този смисъл наистина останаха без цар.
Матей 27:21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.
Йоан 19:14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!
15 А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.
Юдеите се бяха отказали от Царя Си и "всеки правеше, каквото му се виждаше угодно“.
Дали това беше последното доказателство, че
Еклесиаст 1:9 Каквото е станало, това е, което ще стане;
И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши;
И няма нищо ново под слънцето.
или историята отново щеше да се повтори? Бог никога не греши: когато каже нещо, то е Истина. От разпятието на Спасителя историята описана по-горе многократно се преповтаряше и, което е най-тъжно, отново се случва. Още по-трагично е, че доказателства се дават не от кого да е, а от тези, които най-добре би трябвало най-добре да знаят за описаните случаи и да правят всичко възможно да не влязат в списъка на спъващите се в един и същи камък.

2 Солунци 2:7 Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира;
11 И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа,
12 та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.
Трябва ли до това да се стигне? Не, категорично не! Но защо вървим по този път? Защото тялото е решило да живее без Глава и да си върши каквото му хрумне. А без Главата не само не могат да се вършат нормални неща, но без Нея няма и живот. За съжаление, поредното отхвърляне на Царя чрез поставяне на Неговото място на тялото води до същото, каквото казаха юдеите на Пилат:
„Ние нямаме друг цар, освен кесаря“.
Затова всичко, идващо от Рим вече изглежда привлекателно, начело с „добрия“ Франциск. Затова вече по църквите не се слуша и следва Царя и не се проповядва Тройната ангелска вест, защото
Съдии 17:6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
Ако смятате, че не е така, две снимки от едно и също място с разлика във времето от 7 (седем) години доказват обратното:
Матей 24:48 Но, ако оня слуга е зъл , и каже в сърцето си: Господарят ми се забави,
49. и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците,
50. господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае,
51. и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Съдии 17:6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
Николай Георгиев