Преди известно време един пастор в проповед доказа, че в църквата няма свято място. Той беше достатъчно убедителен и вероятно присъстващите повярваха, че се събират на седянка, като им е позволено да се държат според моментните им хрумвания. Тази проповед изглежда впечатли и ръководството, защото не последваха никакви реакции и опровержения. Затова регресията продължи и църквата окончателно заприлича на клуб по интереси. Сякаш се върнахме във времето на древния Израил:
Съдии 17:6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
Наистина ли Божият народ нямаше цар? Бог беше извел евреите от тежкото робство и им беше дал заповедите Си. Те бяха отговорили с готовност, че ще изпълнят всичко, което им нареди Господ, но скоро нарушиха завета и се поклониха на златното теле. Бяха сключили завет с Царя на Вселената, но предпочетоха да останат без цар. Те имаха такъв Господар, за какъвто другите народи не можеха дори да мечтаят, но избраха да си живеят както им се виждаше угодно. В този смисъл наистина останаха без цар.
Съдии 17:6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
Наистина ли Божият народ нямаше цар? Бог беше извел евреите от тежкото робство и им беше дал заповедите Си. Те бяха отговорили с готовност, че ще изпълнят всичко, което им нареди Господ, но скоро нарушиха завета и се поклониха на златното теле. Бяха сключили завет с Царя на Вселената, но предпочетоха да останат без цар. Те имаха такъв Господар, за какъвто другите народи не можеха дори да мечтаят, но избраха да си живеят както им се виждаше угодно. В този смисъл наистина останаха без цар.
Но това не беше единственият момент в историята на евреите. Векове по-късно те постъпиха по подобен начин с Божия Син. Изправени до Пилат, Спасителят и Варава чакаха да чуят избора на юдеите кой от тях да бъде освободен. Исус беше дошъл да отдаде живота си за грях, включително и за убиеца до Себе Си, а престъпникът до Него дори не подозираше, че стои до Този, Който му вдъхна жизнено дихание и щеше да му даде още един шанс да бъдат заедно във вечността. Още по-малко това разбираха юдеите. Надъхани от своите лидери, те отговориха на въпроса на Пилат кого искат да им пусне:
Матей 27:21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.
Йоан 19:14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!
15 А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.
Юдеите се бяха отказали от Царя Си и "всеки правеше, каквото му се виждаше угодно“.
Дали това беше последното доказателство, че
Еклесиаст 1:9 Каквото е станало, това е, което ще стане;
И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши;
И няма нищо ново под слънцето.
или историята отново щеше да се повтори? Бог никога не греши: когато каже нещо, то е Истина. От разпятието на Спасителя историята описана по-горе многократно се преповтаряше и, което е най-тъжно, отново се случва. Още по-трагично е, че доказателства се дават не от кого да е, а от тези, които най-добре би трябвало най-добре да знаят за описаните случаи и да правят всичко възможно да не влязат в списъка на спъващите се в един и същи камък.
Матей 27:21 Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.
Йоан 19:14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!
15 А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.
Юдеите се бяха отказали от Царя Си и "всеки правеше, каквото му се виждаше угодно“.
Дали това беше последното доказателство, че
Еклесиаст 1:9 Каквото е станало, това е, което ще стане;
И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши;
И няма нищо ново под слънцето.
или историята отново щеше да се повтори? Бог никога не греши: когато каже нещо, то е Истина. От разпятието на Спасителя историята описана по-горе многократно се преповтаряше и, което е най-тъжно, отново се случва. Още по-трагично е, че доказателства се дават не от кого да е, а от тези, които най-добре би трябвало най-добре да знаят за описаните случаи и да правят всичко възможно да не влязат в списъка на спъващите се в един и същи камък.
Понеже няма свято място, има свети награди Може би очаквате да прочетете отново нещо за женското ръкополагане, „женските“ панталони, петдесетните песни, съботните ресторанти, богослуженията в чест на жените или нещо от този род? Не, това е прецедент, макар да е свързан със съботата. Представяте ли си Господ Исус Христос като спортист, например футболист или тенисист? Смешен въпрос! А можете ли да си представите как някой от изпратените от фарисеи и садукеи агенти при Исус се опитва да Му стори нещо зло и Той само с един удар или хватка го просва на земята? Ще кажете: „Ама ти какви ги говориш? Подиграваш ли се?“ Не го правя и не смятам, че подигравките са инструменти на служителите на Христос. Защото каквото излезе от верните Христови последователи, се приписва на самия Спасител: Ако вършим дела на любов и показваме истинска вяра, околните ще бъдат впечатлени. Но ако постъпваме като света и не се различаваме от него, не само никой няма да прослави Бога, но дори името Му ще бъде похулено. Не случайно попитах как бихте си представили Исус да се саморазправя с противниците Си като състезател по бойни изкуства, защото всеки адвентист, който се занимава с такива спортове все едно казва: „Исус ме научи на това“. Наизуст ли говоря или теоретизирам? Нито едното, нито другото. След всичките нередности, като погребения в събота, празник на жените в събота, ден на детето в събота, ден на майката в събота, ден на учениците в събота и какво ли не, сега вече има и ден на спортиста по бойно изкуство. Или възхвала на спортистите по таекуондо на адвентния подиум! Там, където трябва да бъде Божието присъствие, се прославят делата на състезатели по бойни изкуства! Няма лошо, според споменатата проповед, твърдяща, че няма свято място в църквата! В края на краищата все с нещо трябва да впечатлим света: ако не с Тройната ангелска вест; ако не със здравната реформа (вече на места се допуска употребата на кафе, кока кола и дори по чаша вино!); ако не със спазването на Божиите заповеди на практика, а не на думи; ако не с недопирането до нечисто; ако не с разграничаването от Вавилон; то поне с медалите и купите от състезанията по таекуондо! Направо шокиращо! Отгоре на всичко, по време на проповедите наградите си стоят на най-видно място и при това са благословени, защото са до амвона (нищо, че няма свято място в църквата, според посочената проповед!). Как ли се чувства Бог, когато гледа тази пародия на богослужение? Всякакви граници на неподходящо държание са преминати и единственото, което остава е да очакваме мерзостта на запустението, поставена на святото място... Всъщност, последното лесно ще се случи, защото при подобно отношение към богослужението и демонстрация на награди по бойни изкуства на адвентистите по време на проповедите Божият Дух едва ли присъства. Тогава ще последва:
2 Солунци 2:7 Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира;
11 И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа,
12 та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.
Трябва ли до това да се стигне? Не, категорично не! Но защо вървим по този път? Защото тялото е решило да живее без Глава и да си върши каквото му хрумне. А без Главата не само не могат да се вършат нормални неща, но без Нея няма и живот. За съжаление, поредното отхвърляне на Царя чрез поставяне на Неговото място на тялото води до същото, каквото казаха юдеите на Пилат:
„Ние нямаме друг цар, освен кесаря“.
Затова всичко, идващо от Рим вече изглежда привлекателно, начело с „добрия“ Франциск. Затова вече по църквите не се слуша и следва Царя и не се проповядва Тройната ангелска вест, защото
Съдии 17:6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
Ако смятате, че не е така, две снимки от едно и също място с разлика във времето от 7 (седем) години доказват обратното:
2 Солунци 2:7 Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира;
11 И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа,
12 та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата.
Трябва ли до това да се стигне? Не, категорично не! Но защо вървим по този път? Защото тялото е решило да живее без Глава и да си върши каквото му хрумне. А без Главата не само не могат да се вършат нормални неща, но без Нея няма и живот. За съжаление, поредното отхвърляне на Царя чрез поставяне на Неговото място на тялото води до същото, каквото казаха юдеите на Пилат:
„Ние нямаме друг цар, освен кесаря“.
Затова всичко, идващо от Рим вече изглежда привлекателно, начело с „добрия“ Франциск. Затова вече по църквите не се слуша и следва Царя и не се проповядва Тройната ангелска вест, защото
Съдии 17:6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
Ако смятате, че не е така, две снимки от едно и също място с разлика във времето от 7 (седем) години доказват обратното:
 2010 г. |  2017 г. |
Да виждате някаква разлика? Да! Надписът "Ето, ида скоро!" вече е в небитието. Защо ни е?
Матей 24:48 Но, ако оня слуга е зъл , и каже в сърцето си: Господарят ми се забави,
49. и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците,
50. господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае,
51. и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Съдии 17:6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
Николай Георгиев
Матей 24:48 Но, ако оня слуга е зъл , и каже в сърцето си: Господарят ми се забави,
49. и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците,
50. господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае,
51. и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Съдии 17:6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
Николай Георгиев
RSS Feed
