Организацията на църквата –
от „тяло Христово“ до „образа на звяра“
Да се обърнем към Господ с молитва. Който има възможност и желание да преклоним колене.
от „тяло Христово“ до „образа на звяра“
Да се обърнем към Господ с молитва. Който има възможност и желание да преклоним колене.
Многомилостив наш небесни Татко, имаме благословената възможност да се обърнем към Теб, нашия Бог. В името на Исус Христос, Твоя Син, просим и молим, Господи, всеки от нас да осъзнае времето, в което живеем. Това е последно време. Просим и молим, Господи, всеки, живеещ на земята, да има точна представа за Твоята истина, каква позиция да заеме в своя живот. Просим и молим, Господи, да не се удаде на врага да погребе Реформацията. Това, за което са умирали нашите братя и сестри, отдали живота си в мъки, да не бъде предадено в забрава, в угода на този свят, в угода на звяра от Откр. 13 гл. – папството, което сега ръководи всички тези процеси. Помогни ни да имаме разбиране по тези въпроси, прозрение по този въпроси в братята и сестрите, във всички, които Те търсят и Те обичат. Просим и молим за всички наши братя и сестри по цялото лице на земята. За всички, Господи, които днес скърбят, изгубили близки и роднини. Укрепи ги, Господи, в тази скръб. Молим Те, да ги поддържаш в скръбта им. Също и нашата сестра. Просим и молим Те, Господи, за тези, които днес са болни и тук, и изпитват скръб. Ти да бъдеш милостив и да се докоснеш с любещата Си ръка, да вдъхновиш за път, за борба, може би с просба, както апостол Павел. Просим и Те молим, Господи, за всички онези, които днес се колебаят в Твоята истина - познали истината, възрадвали се в истината, а после отслабнали. Защото лукавият ходи като рикаещ лъв, търсейки кого да погълне. Ние трябва да бъдем твърди и да вярваме докрай, защото е казано, че „който издържи докрай“, ще се спаси, и който се държи твърдо за истината до край в Исус Христос, той ще се спаси. Затова Те молим, да укрепиш тези, които са познали истината. Просим и молим и за тези, които ще познаят истината, да ги вдъхновиш също с Твоя Свят Дух, да приемат тази истина, да живеят по истината, да я обичат и да я въплътят в живота си. Молим Те също, да благословиш нашето богослужение за Твоя прослава, за спасението на всички, които ще слушат. Дари ни с Твоя Свят Дух. Молим в името на Христос, амин!
Деградация на църковната организация от „тяло Христово“ до „образ на звяра“. Над това ще разсъждаваме с вас в първата си тема. Ние се раждаме в този свят, живеем в този свят и го познаваме. От самото ни начало, буквално от най-ранна възраст започваме да ползваме различни предмети, създадени за облекчение на нашия живот. Който е кърмил малки деца, знае, че кърмачетата ги хранят от шише с биберон – добро изобретение, много полезно. Още, децата ги возят в детски колички – също добро полезно изобретение. Ще кажа, че доста полезно изобретение, - това го знаят всички родители – е изобретяването на памперсите. Също много полезно изобретение, благодарение на което даже на богослужение може да се идва, когато детето е много малко. Зад всеки създаден предмет стои някаква новаторска идея. Някой е „видял“ нещо, докато още го няма, изобретил видяното или разбираемо осъзнатото от него в живота. Забележете, хората постоянно измислят, създават нещо. Винаги! Този процес не спира. Но забележете, истината е, че не всички изобретения се използват в живота на хората. Далеч не всички! Твърде много изобретения са останали или остават до ден днешен гола теория. Те са в купа книги или просто на хартия и се търкалят в архивите, даже без да се използват. Задавали ли сте си въпроса защо едни изобретения са се влели в нашия живот, в живота на човека, а други никога не са влизали в употреба, макар че ги има, че съществуват. Задавали ли сте си такъв въпрос. Защо? Отговорът не е сложен, той лежи на повърхността. Онези предмети, които са удобни за приложение в ежедневния живот, се харчат, а тези, които не са удобни за приложение, не изпълняват ролята, която трябва да изпълняват или са просто безсмислени, не стават част от живота ни, не облекчават бита ни. Т. е. търсени са онези вещи и предмети, които лесно решават поставените пред тях задачи. Ако предметът лесно решава поставената задача пред него, с негова помощ може да се направи нещо бързо, облекчава труда, икономисва време, тогава този предмет се прилага в живота на хората. Т. е. способна за живот е тази вещ, която на мястото си изпълнява функцията, за която е създадена и прилагането й помага за решаването на поставените задачи. При това е важно да разберем, че даже полезните предмети, които служат на човека, практически стават абсолютно безполезни, ако не са на мястото си. Забележете, има предмети, които са пуснали корени. Те са сред нас и ги ползваме, защото изпълняват поставените пред тях задачи. За това са и създадени. Но, ако предметът не е на мястото си, практически той става безсмислен и безполезен.
Ето ви прост пример. Да допуснем, че ви е необходимо да полеете леха с растения. Давам ви пример от моя живот, от вашия живот. Всички, които живеят на село знаят, че това е необходимост. Да полея леха с растения. Предлагам ви три предмета: търмък, чук и кофа. Добри предмети ли са? Добри, служат ни по назначение, много са добри. Кажете, кой предмет в дадения случай ще заеме мястото си и ще ви помогне да решите поставената задача. Естествено кофата. Разбира се, защото устройството й е такова, че с нейна помощ можете да се справите с поставената задача относно поливането на лехата. За тази поставена задача. Но, ако трябва да забиете на стената гвоздей, разбира се, за тази задача кофата няма да ви помогне. И търмъка навярно няма да ви помогне. С тази задача ще се справи чукът, защото устройството му е такова, че той може лесно да забие гвоздей в стената. Това не можех да направя нито с кофата, нито с търмъка.
От тези примери с вас ще извадим няколко извода, два извода.
1) В живота на хората са пуснали корени тези изобретения, които им помагат лесно и най-добре да решават задачите, стоящи пред тях.
2) Изобретенията носят максимална полза на човека, когато се прилагат по предназначение.
Т. е. малки разумно направени предмети, малко използвани в живота ни, но трябва да се ползват по предназначение.
Прилагането на изобретението не по предназначението му, е просто малко ефективно. Или изобщо даже неефективно и даже засрамва този, който го е създал. Защото, ако предметът се използва не по предназначение, изглежда нелепо и тромаво в ръцете на този, който се опитва да го използва не по предназначение. Разбира се, днес може да опитате да забивате гвоздей в стената и с лопата. Защо не? Моля, използвайте го като лост и пробвайте да забивате, но ще бъде малко ефективно, изморително и травмиращо за човека. Може да разруши самата лопата и даже стената. Зависи каква стена ще удряте с лопата.
Т. е. предметът е ефективен само на мястото му, когато с негова помощ лесно се решават поставените задачи, защото така е замислен, така създаден, че да реши определена задача. Определена задача. Нека с тези изводи преминем в духовния свят. Имаме Божието слово. Защото, откъде Исус привеждаше примери за духовния живот? - От окръжаващия Го живот. Да преминем към духовния свят.
За какво, какъв и защо Бог сътвори човека? Четем текст от Свещеното писание. Екл. 7:29. „… Бог направи човека праведен“.
Битие 1:27. „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори; мъж и жена ги направи“.
И третия стих - Исая 43:7. „Всекиго, който се нарича с Мое име, когото съм сътворил за Моя прослава, образувал и устроил“.
Какво виждаме? Бог сътвори човека 1) праведен; 2) сътвори го по Свой образ и подобие; 3) за да отразява човекът Божията слава, да я изявява и умножава в живота си. В самата структура на човека Бог заложи всичко необходимо за изпълнението на тази задача. Както човек създаде чука и в неговото устройство е вложена идеята, за какво ще служи и какво ще прави, каква задача ще изпълнява, точно така, когато сътвори човека, Бог заложи в самото устройство на човека всичко, за изпълнението на горе поставената задача – да изявява Божията слава. Да видим, какво ни е дал Господ. Бог ни е дал разум. Това ценно ли е или не? Какво добро приспособление всички законно да се възползват, нали? Прекрасно! Можем да разберем Бога, да разберем Неговата воля, Бог ни е дал свобода на избора и можем да обичаме Бога не по принуда, не по програма. А защото искаме. И това е прекрасно! Това също е Божия слава – доброволното творение доброволно обича Бога и Му служи, служи на хората от сърце, не по принуждение. Бог ни даде 10 пръста на ръцете и 10 пръста на краката. Това е вечно напомняне на човека (За какво?) за 10-те заповеди. А 10-те Божии заповеди са, за да може човек, правейки нещо с ръцете си, постоянно да вижда: „Твоите дела трябва да са съгласувани с принципите на 10-те заповеди. Когато отиваш някъде, ти трябва да разбираш, че твоите пътища трябва да са насочени (Къде?) само към това, което не противоречи на Божия закон, не противоречи на 10-те заповеди. Да помниш винаги това и да не безчестиш своя Създател с нарушаването на Божия свят закон, който е отражение на характера на самия Бог.
Човек има две ръце и два крака. Това е за напомняне на човек, че в Божия закон е заложен принципа на любов, изпълним в две направления? Кои? – Възлюби Господа, твоя Бог, и възлюби ближния като себе си. И само в съчетанието им се чувстваме прекрасно. Кажете, с две ръце ли е удобно ли или с една е по-удобно? И онези, които днес се опитват да създават комунизъм, и казват: „Трябва да обичаме само човека“, оставят Бог настрана, са духовни инвалиди. Но до какво доведе това, можем да видим. А тези, които заявяват, че толкова силно обичат Бога, че даже не забелязват ближния пред себе си, до къде води това? „Благодаря Ти, Боже, че не съм като останалите човеци; два пъти в седмицата постя, давам десятък от всичко, което придобия“. Що за хора са това, сами знаете. Те също са духовно увредени хора.
Какво виждаме? Бог ни даде две ръце и два крака, и ни показа, че има два големи принципа. По-точно един – любов, изпълнена в две направления – любов към Бога и любов към ближния. Т. е. сътворявайки човека, Бог го сътвори такъв, че да може той в цяла си пълнота да прави това, заради което е създаден. И за какво беше създаден? За изявяване пред всички окръжаващи го творения Божията слава, изявена в Божията святост и в съблюдаването на 10-те Божии заповеди. Освен това, когато Бог сътвори земята, имаше ли Свой замисъл или не? Несъмнено! Тя беше създадена за живеене на сътворените от Бога живи същества. Исая 45:18.
„… тъй казва Господ, Който сътвори небесата. Той е Бог, Който образува земята и Който я създаде; Той я утвърди; не напразно я сътвори…“.
Т. е. имаше замисъл. Казахме, че всеки предмет има своя замисъл, за да изпълни определена поставена пред него задача.
Той я „създаде; Той я утвърди; не напразно я сътвори. Той я образува за живеене…“ (Исая 45:18).
Знаейки Божия замисъл за планетата Земя, без трудност ще разберем защо на земята има вода, въздух, слънчева светлина, растения и всички други съставни, необходими (За какво?) за живот, за живеене на всички, които са на планетата земя. Ще прочетем няколко стиха от прекрасния Псалм 103.
„Ти прати извори в долините;
Давид пише за Господ: „Ти сътвори земята (И какво направи?), Ти изпрати извори в долините; между планините текат, пият всички полски зверове“.
Ясно ли е защо всичко е така? Замисъл.
„… дивите осли утоляват жаждата си. При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас. Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. Ти правиш да расте трева за добитъка (веднага е заложена идеята) и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна (…) и хляб, който укрепява сърцето на човека. Насищат се дърветата Господни, кедрите Ливански, които Той насади; по тях птици си правят гнезда…“.
Как всичко е създадено разумно, нали? Замисъл за живеене.
„… елите са жилище на щъркелите, високите планини – на сърните, каменните скали - убежище на зайците. (…) Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твоите произведения“ (Псалм 103:10-18, 24).
Какво виждате? Всичко на земята е създадено така, за да изпълнява Божия замисъл относно сътворението на планетата Земя. Какъв е замисълът? Създадена е за живеене. Луната и слънцето имат своето предназначение, защото са създадени други, не както земята. Защото те имат своето предназначение. Т. е. точно както казахме: кофата - за поливане, чукът – за да забием гвоздей. У Бог всичко е създадено по този принцип. По-точно ние сме копирали от Бога и го използваме в живота си. Всеки предмет има свой замисъл. Виждаме, че всичко сътворено от Бог е сътворено по такъв начин, че да може по най-добър начин да отразява славата на своя Създател, изпълнявайки своето предназначение.
И въпросът, над който днес с вас ще размишляваме, засяга Божията църква, която също създаде (Кой?) Бог. Църквата е Божие създание, както земята, както човекът, както и всичко, което ни окръжава. Днес ще отговорим на следните въпросите, ще се опитаме да им отговорим. За какво Бог създаде църквата и каква според Неговия замисъл трябваше да бъде? Предназначението й. Както земята за живеене съответства на замисъл и предназначение, така и църквата има замисъл и предназначение. Отговаряйки на първия въпрос: „За какво Бог създаде църквата?“, ако практически не дадем отговор на втория въпрос: „Каква трябва да бъде според Неговия замисъл?“, най-малкото ще получим вярната насока в търсене отговор и на втория въпрос: „Каква по замисъл трябва да бъде църквата, знаейки за какво Той я е създал“? Защото, както вече забелязахме, Бог действа по неизменен принцип. Той иска да сътвори нещо, имайки Свой замисъл за това, което желае да сътвори. И когато Бог твори това, което желае да сътвори, вече го сътворява такова, каквото трябва да бъде, за да (Какво?) се изпълни замисълът, да се осъществи. Т. е. специално залага в творението такава форма, такова свойство, че после замисълът Му да бъде изпълнен с помощта на това творение. Да намерим отговор в Библията на поставения ни въпрос за Божията църква, нейната мисия, нейния облик. Този въпрос е представен достатъчно широко в цялата Библия – както в Стария, така и в Новия завет. Практически цялата Библия говори за това.
Преди да въведе Израил в обещаната земя, - а вие знаете на какво указва, на какво е праобраз обещаната земя, на вечното Божие царство – Бог води в пустинята Своя народ. Пътуването през пустинята или преминаването през пустинята от дома на робството до Ханаан е праобраз (На какво?) на нашето ходене като странници и пришълци, докато Господ вземе на небето Своя народ. Да видим внимателно какво направи Бог по пътя, който е праобраз на времето преди въвеждането в небесния Ханаан. Бог организира този народ като Свой народ в особена нация с особено предназначение. Т. е. изведе ги от робството и в пустинята оформи този народ като особен народ, като Свой народ с особено предназначение. Там им даде закони и постановления, изпита този народ, за да може вече там, в обещаната земя, да влезе (Какъв народ?) готов, Божи народ. Създаден по замисъл на Бога, той трябваше да бъде устроен. Да прочетем в Библията следните стихове – Втор. 6:1. Бъдете внимателни.
„Това са заповедите, наредбите и законите, на които заповяда Господ, Бог ваш, да ви науча, за да постъпвате тъй в оная земя, в която отивате да я завладеете“.
Трябваше да се научат преди влизането в небесния Ханаан, в праобраза на небесния Ханаан.
„… та да се боиш от Господа, твоя Бог, и всичките Му наредби и заповедите Му, които днес ти заповядвам, да пазиш ти, и синовете ти, и внуците ти през всичките дни на живота ти, за да живееш дълго. И тъй, слушай, Израилю, и залягай да изпълниш това, за да ти бъде добре и да се размножавате твърде много, както Господ, Бог на твоите отци, бе ти говорил, че ще ти даде земя, дето тече мляко и мед. Слушай, Израилю: Господ, Бог ваш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили. Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти; и внушавай ги на децата си и говори за тях, кога седиш в къщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш; и завържи ги на ръката си в знак, и да бъдат те превръзка над очите ти, и напиши ги върху спонците на къщата си и върху вратите й“ (Втор. 6:1-9).
И така, извеждайки израилския народ от египетско робство и въвеждайки го в обещаната земя, Господ каза ясно и точно, какво иска от Своя народ. Да обобщим всичко прочетено в една мисъл. Бог желаеше Неговият народ да Го обича – „да обичаш Господа, твоя Бог“, да бъде послушен на светия Му закон, с което, разбира се, Израил би имал жива връзка с Бога, защото без тази връзка, Израил не би могъл да бъде послушен на Бога. И от това на Израил щеше да бъде (Как?) добре, „да се размножаваш по земята“ и този живот с Бога, в послушание на Бог по Божи замисъл, трябваше да повлияе на окръжаващите ги народи. И всички народи, гледайки този добър начин на живот на Божия народ, биха поискали (Какво?) да дойдат при Бога. Да дойдат при Бога, при живия Бог. Ще прочетем още Втор. 4:5. Избрах няколко текста от няколко глави.
„Ето, научих ви на наредбите и законите, които ви заповяда Господ, Бог мой, за да постъпвате тъй в земята, в която влезете, за да я завладеете. И тъй, пазете и изпълнявайте ги, защото в това е вашата мъдрост и валия разум пред очите на народите…“.
Съблюдаването на Божия свят закон е наша мъдрост и наш разум пред очите на целия свят.
„… като чуят за всички тия наредби, ще кажат: Само тоя велик народ е мъдър и разумен народ. Защото, има ли някой велик народ, към който боговете му да бъдат тъй близки, както е близък към нас Господ, Бог наш, когато и да Го призовем? И има ли някой велик народ с такива справедливи наредби и закони, както целия тоя закон, който ви предлагам днес? Само пази се и грижливо варди душата си, да не забравиш (…) за оня ден, когато ти стоеше пред Господа, твоя Бог, при Хорив и когато ми каза Господ: Събери при Мене народа и Аз ще им възвестя Моите думи, от които ще се научат да се боят от Мене през всичките дни на своя земен живот, и ще научат синовете си. (…) И Той ви яви завета Си, който ви заповяда да изпълнявате, десетословието, което ви заповяда да изпълнявате, и го написа на две каменни скрижали. Тогава Господ ми заповяда да ви науча на наредбите и законите, за да ги изпълнявате в земята, в която влизате, за да я завладеете. (…) А вас Господ взе и ви изведе из желязната пещ, из Египет, та да бъдете народ за Негов дял, както е това днес. (…) Гледайте да не забравите завета на Господа, вашия Бог, който Той сключи с вас. (…) И тъй, сега знай и запечатай в сърцето си, че Господ е Бог на небето горе и на земята долу, и няма друг освен Него; и пази наредбите Му и заповедите Му, които ти сега заповядвам, за да бъде добре на тебе, и на твоите синове след тебе, и да останеш задълго в оная земя, която Господ, твой Бог, ти дава завинаги“ (Втор. 4:5:40).
И така, какво прави Господ? Организира Израил за Свой народ, за да обича Бога, да Му бъде послушен във всичко и чрез това да стане пример за послушание и служба на Бога за всички окръжаващи ги народи. Много просто! Това е мисията и предназначението на църквата, за какво е била създадена от Бога. Още веднъж ще ви напомня, както знаете, че изходът на Израил от Египет, пътуването в пустинята и влизането в обещаната земя за вярващите на последното време, включително и ние с вас, сме праобраз, призван от Бога от дома на робството и тези, които желаят да отидат в небесния Ханаан. 1 Кор. 10:11.
„Всички тия неща им се случиха (Как?) за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете“ (1 Кор. 10:11).
„Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свят, люде придобити, за да възвестявате съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина; които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий, които бяхте непомилувани, а сега помилувани“.
Това е Новият завет, обръщение към повярвалите хора, вече християни. 1 Петр. 2:9, 10.
„Защото любовта към Бога се състои в това: Да пазим заповедите Му. А Неговите заповеди не са тежки“ (1 Йоан. 5:3).
Какво виждате в Новия завет? Към Божията църква са приложими същите принципи. Същите принципи, същите изисквания на Бог към Неговия народ и това не е изненадващо. Защото Божията истина е толкова неизменна, колкото и сам… колкото и сам Бог.
„Защото Аз съм Господ, Аз се не изменявам…“ (Малахия 3:6).
И така, интересно, Божията воля за църквата в Новия завет не се е изменила. Но особено интересно за нас ще бъде, каква е Божията воля за устройството и организацията на Неговия народ. Защото това съществено ще ни помогне да отговорим на въпроса: Каква е създадената църква и каква мисия тя трябва да изпълни? Защото вече разбрахме, каква е мисията, а сега ще видим каква църква може да изпълни тази мисия. Т. е. как трябваше да бъде създаден този предмет, за да може направи това, което трябваше да направи? Да прочетем текст от Писанието.
„На другия ден седна Моисей да съди народа и народът стоеше пред Моисея от сутрин до вечер. И видя тъстът Моисеев всичко, що той правеше с народа, и каза: Какво правиш ти с народа? Защо само ти седиш, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер? Отговори Моисей на тъста си: Народът дохожда при мене да иска съд от Бога; кога им се случи някоя работа, те идват при мене и аз отсъждам помежду им, и им явявам Божиите наредби, и законите Му. Но тъстът Моисеев му каза: Тъй, както правиш, не е добре. Ти ще измъчиш и себе си, и народа, който е с тебе, защото много тежка е тая работа за тебе; ти самичък не можеш я върши; затова, послушай думите ми; аз ще ти дам съвет и Бог ще бъде с тебе; бъди ти посредник между Бога за народа и представяй на Бога работите му; учи ги на Божиите наредби и на законите Му, и посочвай им пътя Му, по който те трябва да вървят, и делата, които трябва да вършат; а ти си избери между целия народ мъже способни, богобоязливи, мъже правдолюбиви, мразещи корист и тури ги над тях хилядници, стотници, петдесетници и десетници; нека те съдят народа във всяко време и да ти обаждат за всяка важна работа, а за всички малки работи да съдят те сами; и на тебе ще по-леко, и те ще носят с тебе заедно товара; ако направиш това, и Бог ти заповяда това, тогава ще можеш утрая, и целият тоя народ ще си отива смиром на мястото“ (Изход 18:13-23).
Погледнете внимателно! Виждаме, че въз основа на взаимоотношенията си Божият народ трябваше да има (Какво? Какво обявяваше Моисей на народа?) Божиите закони и наредби. Т. е. съдеха изключително народа и решаваха всички проблеми с помощта (На кой закон?)... само с Божия закон. Или може би човек трябва да пише или да допише нещо? Не! В основата беше положен само Божият закон и Моисей излагаше на хората, обясняваше за всяка конкретна ситуация, как правилно да постъпят според Божия закон. На кого е праобраз Моисей? – На Христос несъмнено. А тези петдесетници, десетници, стотници и всички останали? Това са вече служители, абсолютно правилно. И така, избраните от различен род началници, с дарени в различна степен отговорности от хилядници до десетници – има разлика, нали? Хилядници и десетници – различна степен на отговорност, - беше направено не, за да получи някой по-изгодно положение. Не беше направено, за да получи някой скиптъра на властта. Не беше направено, за да устрои някой роднини или познати на топло местенце. Не за това бяха промислени от Бог тези стотници, хилядници, петдесетници, абсолютно не затова. Бог твори всичко с мисъл, дарявайки сътворените с такива възможности, които ще са необходими на Неговото творение за изпълнение на поставените задачи. Тези началници, с различна степен отговорности, бяха избрани за конкретна задача. Вижте внимателно! Да доставят благо със службата си на Божия народ, за да бъде облекчено бремето на народа в съда при някои взаимоотношения, за което са поставени там. Конкретно: Да доставят благо със службата си на Божия народ, да бъде добре на вярващите от тяхното служене, да бъде добре на народа, а не добре само на началниците. Разбирате ли? Началникът се избираше, за да бъде добре на народа. А за какво у нас днес се избира началникът? Да бъде добре на началника.
Избраните за служба трябваше да бъдат – слушайте внимателно - способни, т. е. имащи Божи дарове за службата им. Защото, без тези дарове няма да изпълнят поставената задача. Ако нямате кофа, няма да почерпите вода. Чукът не става за това, т. е. дарът трябва да бъде даден съответно функциите, които трябва да изпълниш, мисията, която трябва да изпълниш. Ако са те поставили за стотник, за хилядник, какви дарове трябва да имаш? В съответствие с твоята служба, за да ти помагат в тази служба.
Трябваше да се боят от Бога. Т. е. това трябваше да бъдат хора с висока морална нравственост. Висока духовна нравственост, а не на принципа: Той е вече пето поколение, а и баща му заема високо положение там. Как няма да попадне там? Разбирате ли? Висока нравственост, стремящ се към свят живот. Трябваше да бъдат хора правдиви и ненавиждащи печалба. Ето какво ги определяше като такива, да заемат това положение. И съгласно текста в Библията, те трябваше да бъдат… ще отбележим три момента.
1) Да учат Божия народ на наредбите и Божия закон. За какво бяха ги поставили? Да разяснят Божия закон, да съдят с цялата светлина на Божия закон и взаимоотношенията в църквата да бъдат около…. Какво? Какъв трябваше да бъде фундаментът? Божият закон, Божиите правила и Божиите принципи.
2) Трябваше да носят бремето на службата. Забележете, не бремето на властта, а бремето на службата, служейки на Бог, служейки и на Неговия народ.
3) Благодарение на тяхната служба Божият народ щеше да отиде на мястото си смиром (Изх. 18:23). Ако ви е интересна думата „смиром“, която използва Яфор, тя означава благоденствие, благосъстояние, здраве, безопасност и дружелюбие.
Какъв трябваше да бъде народът от тяхното служене? – Да стане приятелски, да има благополучие, да бъде в безопасност. Трябваше да стане духовен народ. Виждаме, че Бог беше далеч от светския модел на устройство за Неговия народ. В световния модел народът се управлява от цар или някоя друга личност измежду хората. Бог е против модела за господство на човек над човека. Даже, когато избираха стотници и хилядници, те бяха слуги, а не господари. И като слуга трябваше да предава чии наредби и закони на Божия народ? – Божиите, но не и свои решения.
Божият народ, по Божи замисъл, трябваше да бъде управляван от Бога. Той беше неговия Цар, а назначените на различни служби посветените на Бога хора от Неговия народ трябваше да помагат на хората да разбират Божията воля, на Царя, открита им от Неговото свето слово и Неговия закон. Ако всичко ставаше така сред Божия народ по Божи замисъл, тогава Божият народ щеше да процъфтява, да се умножава на земята, в Божия народ щеше да има здрав дух и щеше да стане благословение за окръжаващите го народи, а следователно щеше да изпълни мисията, която трябваше да изпълни. Или, ако окръжаващите народи видеха, например, как добре живее Божият народ, как живее не под управлението на човек, а под управлението на Бог, съблюдавайки справедливи закони и началниците му служат на народа… Прекрасно! Но, ако Божият народ се отдалечеше от този Божи модел на своето устройство, с това той се отричаше от Бога, като от свой върховен Господар и избираше съвършено друг модел, а съответно ставаше друг предмет, - ако мога да се изразя така – не такъв, какъвто трябваше да бъде по Божи замисъл. А ако той станеше друг, то и мисията си не можеше да изпълни. Ако вие трябваше да направите кофа, а сте направили чук, няма да можете да поливате. Той ще е годен за нещо друго, за което нещо се е получил.
„Тогава се събраха всички старейшини израилеви, дойдоха при Самуила в Рама и му рекоха: Ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова, постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи“.
Кой трябваше да съди? А кой трябваше да съди в Израил според Божия замисъл, четохме. Бог чрез слугите Си, чрез поставени хора, но не и цар.
„Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. И Господ рече на Самуила: Чуй народния глас във всичко…“.
Бог допуска, даже, ако народът Му върви по неправилен път. Днес Бог прави същото – допуска в църквата да има нещо неправилно, което Бог не е искал. По-нататък се казва:
„Чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях“ (1 Цар. 8:4-7).
Оказва се, че в Божия народ може да се случи ситуация, когато Бог допусне нещо да стане, при което разстоянието между Бог и Неговия народ се увеличава. Този народ отхвърля Бога. В Израил старозаветният Божи народ не поиска да живее по Божията система на управление. И пожела да живее по системата, както останалите народи. Народите имат земен цар и ние искаме цар, с какво сме по-лоши? По аналогия днес в света има президент и у нас – президент. С какво сме по-лоши? Те имат вицепрезидент - и у нас, с какво сме по-лоши? И т. н. моделът се копира от света, както направи израилския народ. На Израил му се струваше, че Божията система на управление не е ефективна за неговото време. Неефективна за съвременните условия, защото се е изчерпала и, ако живее по нея, Израил няма да бъде приет, и разбран от окръжаващите ги народи, които живеят по техен модел на управление. Т. е., за да ни разберат окръжаващите ни хора, трябва да приличаме на тях и тогава ще ни разбират. А какъв трябваше да бъде Божият замисъл? Когато вие дойдете, те да ви гледат и да пожелаят да живеят като вас, не приличащи на всички окръжаващи ви, а не вие да ставате като тях, за да ви разбират. Т. е., отричайки се от Божия модел на управление и вземайки модел за управление от този свят, Израил се зарази от духа на света. Той не просвети с Божията истина окръжаващите го народи, както искаше Бог, но сам остави истината, която Бог му повери да възвестява на всичките народи. Преминавайки от Божи модел на управление към светски, те мислеха, че това ще доведе до процъфтяване на Божия народ. А какво каза Бог? Ще процъфтиш само (Кога?), когато имаш модел (Какъв?), какъвто Аз ти казах, а не какъвто е у окръжаващите народи. А те мислеха обратното, че ако отхвърлят Бог и Неговата воля за себе си, значи при тях всичко ще бъде добре. Но с това престанаха да бъдат такива, каквито трябваше да бъдат по Божи замисъл.
Как мислите, до какви последствия доведе тази нова система, ново виждане и ново устройство, въпреки Божията воля по примера на света? И така, те искаха да създадат друг народ по други принципи, както окръжаващите ги народи, не както каза Бог, и до къде трябваше да ги доведе това? Не можеше те да направят нещо и да не доведе до нищо. Да видим внимателно един пример от Библията. 1 Цар. 14:24, 31, 32.
„Израилевите мъже бяха уморени оня ден; а Саул закле народа…“.
Той е цар. Кой сега управляваше народа? Не Бог, а кой? - Царят.
„… а Саул закле народа, като рече: Проклет, който вкуси хляб до довечера, докле не отмъстя на моите врагове“.
Не на Божиите врагове. Аз ще отмъстя на врага, не Бог ще отмъсти на Своите врагове. Оказва се, че Саул го прави и прави такива изявления.
„И никой от народа не вкуси храна, (…) и народът твърде изнемощя. Тогава народът се нахвърли върху плячката и вземаха овци, волове и телета, колеха на земята, и народът ядеше с кръвта“ (1 Цар. 14:24, 31, 32).
Какво става? Узурпацията на властта от грешен и горд човек доведе до там, че народът започна да греши пред Бога. Забележете какво се случва. Човешкото мнение доведе народа до такова състояние, когато народът започна да нарушава (Чия воля?) Божията воля, Божиите постановления. Но, естествено, не можеше и дума да става, че постъпвайки така, извършвайки грях, народът би бил светлина за окръжаващите го народи. Каква светлина? Какво видяха в този момент окръжаващите го народи? Оооо, с нищо не се различавате от нас. Ние също имаме кървавица. Но това още не е цялата беда от отстъплението на Божия народ от Божията истина за управлението на Бог на Неговия народ от светския модел на управление, в който управлява човек. Вижте как сега постъпва човешката власт в Божия народ с този, който беше по-добър от нея и предан, за разлика от нея, на Бога.
„И Саул искаше да прикове Давид с копие о стената, но Давид отскочи от Саула и копието се заби в стената, а Давид избяга, и се спаси нея нощ“ (1 Цар. 19:10).
„И рече царят на телохранителите, които стояха пред него: Идете, убийте свещениците Господни. (…) И царят рече на Доика: Иди ти и убий свещениците. И Доик идумеец отиде, нападна върху свещениците и уби в оня ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод“ (1 Цар. 22:17, 18).
Какво виждате? Узурпация на властта. И до какво доведе? Свещениците, които служеха на народа, за да го водят при Бога, също не са нужни, защото мястото на Бог е заето (От кого?) от цар, от човек. И още един стих. 1 Цар. 27:1.
„И рече Давид в сърцето си: Ще падна някога от ръката на Саула…“.
Защото, какво прави той постоянно? Постоянно го гони и преследва. Само да чуе, само „добри хора“ да почукат, че Давид е там или там и той веднага хуква натам.
„Ще падна някога в ръката на Саула, за мене няма нищо по-добро, освен да побягна във филистимската земя; и Саул ще престане да ме търси вече по всички израилеви предели, и аз ще се избавя от ръката му“ (1 Цар. 27:1).
Вижте тъжното свидетелство на Божието слово. Четем за слободията на човешката власт над Божия народ. Слободия на човешката власт над Божия народ! Никаква справедливост, никакво правосъдие, убиват невинни. В какво бяха виновни свещениците, децата и всички останали? В какво бяха виновни? - В нищо! Невинни убива, преследва невинните сред Божия народ. С какво Давид беше виновен пред Саул? - С абсолютно нищо. Така че на верните на Бога се налага да потърсят убежище при тези езически народи, за които Израил трябваше да бъде светлина. Приятели мои, понякога езичниците бяха по-човечни, отколкото Божия народ. Така че кой в този момент трябваше да учи и на какво? Разбира се, при това положение не можеше и дума да става, че Божият народ е изпълнил възложената му от Бог мисия – да стане народ, носещ Божията светлина на истината на народите, научавайки всички народи, колко добре се живее под Божия закон. Защото сред самия Божи народ този закон не се съблюдаваше, което доведе до такива печални последствия.
До какво в края на краищата доведе Божия народ тази не Божия система на управление в Божия народ. Да, понякога имаше ярки личности, ярки царе, но забележете, самата система не беше правилно. И добрият цар – ясно, ще направи нещо добро, но лошият цар… какви са последствията? Вижте внимателно! Кажете, негативите от лошите царе повече ли бяха, отколкото позитивите от добрите? Или обратното, позитивите на добрите бяха превишени. Негативите бяха повече, много повече. До какво в края на краищата доведе всичко това? Да видим до какво доведе системата в Божия народ, в която управлението беше съсредоточено в ръцете на човек. Четем, какво стана с Божия народ при последния им цар.
„Седекия беше двадесет и една години на възраст, когато се възцари, и царува в Иерусалим единайсет години. Той върши зло пред Господа, своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, който му говореше из Господните уста; (…) и закорави врата си, и упорства в сърцето си, да се не обърне към Господа, израилевия Бог. При това всички по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома Господен, който Той бе осветил в Иерусалим. И Господ, Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си. Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словото на Господа и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че да нямаше вече изцеление. Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичко предаде в ръката му; и всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя, и на първенците му – всичките занесе във Вавилон. И изгориха Божия дом, и събориха стената на Иерусалим…“.
Това крах ли е за народа или не? Крах! Изгубиха центъра си за поклонение, изгубиха възможността за богослужение, изгубиха всичко, което беше им дал Бог - материално, духовно нравствено и физическо, всичко изгубиха.
„… и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха. А оцелелите от нож отведоха у Вавилон, дето останаха слуги нему и на синовете му…“ (2 Лет. 36:11-20).
Каква печална картина! Вижте внимателно! Отстъпление на Божия народ от Господ, пълно разложение в ръководството на Божия народ, наред с първото лице, т. е. царя, отхвърляне на изпратените от Бога вестители за поправяне слободията на Божия народ, а също гибелта на мнозина от Божия народ, загуба на всички Божии благословения, а освен това и имуществото, което имаха. На времето донесоха от Египет много имот, а сега им отнеха всичко. И най-унизителното – плена на Божия народ във Вавилон. Плен! Не мисионерска работа, а плен. Разбира се, в такъв случай и дума не може да става, че Божият народ е изявил на света Божията святост, красотата и радостта в живота от съблюдаването на Неговите заповеди. Защо? Защото сам народът не съблюдаваше заповедите, поради което и беше наказан.
Т. е. променяйки управлението си отвътре Божият народ – бъдете внимателни, защото всичко, което казвам е, за да разберете принципа – променяйки управлението си отвътре Божият народ промени същността си, промени структурата си, природата си, следствие на което вече не беше това, което трябваше да бъде по Божи замисъл. И в резултат, като не бяха това, което трябваше да бъдат по Божи замисъл, той не можа да изпълни мисията, която трябваше да изпълни по Божи замисъл. Много е просто! Това можаха да направят отделни личности – Даниил, приятелите ми, но като цяло, като Божи народ, древният Израил така и не изпълни предназначението си. И като следствие се претопи, отхвърли Спасителя, разпъна Го и днес в мнозинството си се намира в не добро духовно състояние. Вижте внимателно живота на повечето израилтяни.
Господ отхвърли Израил като избран народ и основа на земята друг Свой народ, който нарече „църква“.
„Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чадата ти, както кокошка събира пилците си под крилата и не рачихте! Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите…“.
Забележете, става дума за евреите. Обръща се към Израил.
„… няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: Благословен Идещия в име Господне“ (Лука 13:34, 35).
„Ето, оставя се вам домът ви пуст“.
Матей 16:18 „… ще съградя църквата Си“.
„… ще съградя“. Получава се, че ще създаде нещо ново, защото този дом остава пуст.
„… ще съградя църквата Си и портите адови няма да й надделеят“.
И в Кол. 1:24 Павел пише: „Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига на скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата“.
Тялото Христово, което е църквата. И така, Бог основа на земята Своя църква, без да променя нито принципите на Своето управление, нито поставените пред Божия народ задачи, да бъдат светлина за окръжаващите ги народи в разбирането за служба на Бога от любов, и в послушание на Неговите заповеди. Нищо не е променено. Няколко текста:
„И Той постави едни за апостоли, други за пророци…“.
А там четохме: хилядници, стотници, петдесетници… т. е. принципът си остава същия, само названията са различни, различни са службите.
„… други за евангелисти, други за пастори и учители, за усъвършенстването на светиите в делото на служенето…“.
За какво бяха избрани хилядниците и стотниците? – За служба.
„… в съзиждане на тялото Христово (В Стария завет „за съзиждане на Божия народ Израил“), докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божи, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство; (…) с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава…“.
Кой беше глава в старозаветния Израил? – „Аз съм Цар - казва Господ, – а вие сте Мой народ“.
„… Който е глава Христос; от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част (всеки член участва в съзиждането на тялото) според силите й, нараства, за да се съзижда в любов“. Божият закон е основан на какво? - На любов. Ефес. 4:11-16.
„Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат“ (1 Петр. 4:10).
А оттатък какво трябваше да правят служители? – Да служат на народа, да обявяват наредбите, да съдят народа и да изпълняват възложеното на тях бреме на служение.
„А вие, - казва Христос - братя (…) по-големият между вас да ви бъде слуга; защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат“ (Матей 23:8;12).
Какво виждате? Все същите принципи на служба на хората един на друг, независимо от заеманото положение, никаква узурпация на власт, върховна власт в църквата има Христос. А членовете на църквата си служат един другиму с любов и така се съзижда тялото Христово, т. е. Божията църква. Само по такъв начин, само по такъв начин устроената църква може да изпълни поставените пред нея задачи. Да бъде светлина за окръжаващия я свят в съблюдаване на Божия закон, закона на любовта. Само в такъв случай църквата наистина е такава, каквато я замисли Бог и ще може да изпълни поставените й задачи. Ако трябва да забиете гвоздей, трябва да си направите чук, защото той може да забие гвоздея. Ако искате всички народи да видят как добре живеем с Божия закон, служейки си един другиму с любов, значи организацията или структурата, която трябва да направи това, трябва да бъде такава, за да ги изяви пред света, а не друга, защото другата няма да изяви това. С кофа няма да забием гвоздей.
„Идете по целия свят и проповядвайте евангелието на всички твари“ (Марк 16:15).
„И видях друг ангел, че летеше посред небето, като имаше вечното благовестие, което да прогласява на обитаващите по земята, и на всеки народ, и племе, език и люде“ (Откр. 14:6).
Тази мисия може да изпълни само църква, която е устроена така, както я е замислил в самото начало Бог.
Разбира се, не се налага да трябва да ви казвам това, което ще ви кажа сега и което е единствената причина, защо Божият народ днес не изпълнява възложената му мисия. Защото има още и лаодикийско състояние, има много причини. Но съществената причина за казаното сега, че мисията, възложена на църквата от Бога не се изпълнява, е сигурно. Това също е съществена причина.
И така, какво днес става с Божия народ, какво се случва? Това, което сега се случва с него, го води направо във Вавилон. Направо във Вавилон! Възпитавайки в него дух на нетърпимост, присъщ на (На кого, съгласно Библията? Дух на нетърпимост.), присъщ на звяра, на папството. Несъмнено, дух на нетърпимост! Като древния Израил днес Божията църква измени структурата и вътрешната си организация. Т. е. самото й естество не е същото, каквото трябваше да бъде по Божи замисъл, а съответно не може да изпълни мисията си. Т. е. тя измени природата си, като се отдалечи от Божия модел и прие за работа светски модел в своята организация и в своята служба. Вместо братството на равни хора, имаме подобие на светската йерархия - президент, вицепрезидент, особена каста пастори богослови, като особено просветени хора. Вместо служба на ближните, на нашите братя и сестри, дадена ни от Бога като преимущество, ние имаме господство на човешка власт над братството, от време на време даже с прилагане на физическа сила и светски власти. Това не са просто думи, това е истината.
Изгонване от средите на вярващите на тези, които не се подчиняват на върховната власт и имат своя гледна точка.
Приемане на решения от ръководството на църквата, които не се поддържат нито от Библията, нито от Духа на пророчеството и много членове на църквата. Днес даже може да бъде парадокс – членове на църквата са против изключване, казват, че не е справедливо, но се намира околен път, където все едно, човекът е изключен от църквата. Отгоре!
Такива действия, като подаряването на медал на римския папа от лице на ЦАСД; участие в икуменически съвети, даже с правото на наблюдатели; обучение за бъдещи служители на църквата от учители от Вавилон и с помощта на литература от Вавилон; съкращаване трудовете на Божията вестителка и преименуване по свое усмотрение, при което се съкращават онези глави, които днес не се харесват - особено за звяра, истината, която днес трябва да се занесе в света, Тройната ангелска вест; изключване на неудобните от църква, при което не въз основа на Библията, а въз основа на твърде подробни точки от църковното ръководство, които могат да извъртят, както си искат. И всичко това свидетелства, че църквата е променила структурата, естеството, свойството си. Съответно тя не е такава, каквато беше замислена от Бога първоначално.
Ето пример. Изключването на един брат от църква. На съвета служител поставил пред брата Библия, Наръчник на ЦАСД и му задал въпрос: „Ще признаеш ли, че това са едно и също“? Наръчник и Библия. Какво бихте отговорили вие? Разбира се, че не. Разбира се, не и братът казал: „Не, не мога да призная боговдъхновеното Божие слово, неизменно пребиваващо от векове за едно също с човешки думи, които се променят и преписват всяка пета година“. Вземете Наръчник от 1995, 2000, 2005 г. и т. н., макар че в последно време членовете на църквата казват, че изобщо не виждат Наръчник, защото не се печата за простосмъртни. Вземете, сравнете днес и ще видите, оказва се, че той претърпява някакви изменения след поредната сесия на ГК. И след тези думи набрата служителят казал на съвета: „Чухте ли какво каза той“. И с тези думи отворил Наръчника, същия Наръчник и прочел от него, че в Наръчника е отразена властта на църквата. Властта на църквата! А после отворил на раздела от Наръчника за случаи, при които човек може да бъде изключен от църквата и прочел: „Упоритото нежелание да се признае църковната власт, е причина за изключване“.
Прекрасно! И как всичко е просто, разбирате ли? Колко е просто! „Сега за теб тук, в раздела, е записано, не сме го записали без причина. И за него ще те подгоним“. Има ли човек, раздел ще се намери. А какво се казва в Библията? Наистина ли, ако човек каже: „За мен основа за моята вяра е Божието слово“, това е причина за изключване от Божия народ? Кажете, моля! Той какво, на пазара ли е строил основата си? Божието слово! Разбирате ли, как е днес у нас? Оказва се, че у нас, ако да живееш по Божието слово и отхвърляш човешкото слово, което не е Божие слово, за това ще бъдеш изключен от Божията църква. И тук е уместен следният въпрос: А може би човекът няма да бъде изключен от Божията църква, а от организация, управлявана от хора? Чувствате ли разликата? Защото, приятели мои, не може Бог да одобри Неговият народ да бъде духовно бит с камъни… а какво е изключването от църква? Духовно биене с камъни. Не може Бог да одобри сред Неговия народ да бъде духовно бит с камъни този, който желае да живее по Божието слово, а не по човешко слово. Намерете в Библията пример, където Бог казва: „Той живее по Моето слово, а не по словото на царя. Бийте го с камъни“! Къде има такъв пример в Свещеното писание? Няма. Бог точно е обозначил Своята позиция по този въпрос в Еремия 17:5, 7.
„Тъй казва Господ: Проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа.
Благословен оня човек, който се надява на Господа и комуто надежда е Господ“ (Ерем. 17:5-7).
Спомнете си Саул, гонещ Давид из пределите на Божия народ. Това Божия воля ли беше? Негово слово, Негово желание или своеволие на царя. А хората, които изпълняваха волята на Саул в този момент, Божията воля ли изпълняваха или волята на царя? А ще бъдат ли съдени? Ще бъдат съдени по Божия воля. Оказва се, когато днес човек каже: „Те решили и приели, но той е малък човек…“. Нищо подобно! Всеки от нас ще дава отчет пред Бог за себе си. Всеки за себе си, не за Саул, а за себе си. Ти защо направи това?
Забележете, споменавайки цар Седекия и неговите князе, как се отнесоха към Божия пророк в навечерието на Вавилонския плен? Биха Еремия, хвърлиха го в ямата… и какво по-нататък? Ако в този момент човешкото слово се извисеше над Божието слово, правилно ли щеше да е? А с какво завърши подобно отношение към пророк Еремия? Какво стана с князете, какво стана с царя, какво стана с неговите деца? Как после Бог произведе съда Си, в светлината на думите на Седекия или в светлината на Неговото слово? На Неговото.
Въпроса, който днес много вярващи задават на ръководството на църковната организация на АСД, остава без отговор: Какво правят ръководителите на Божия народ днес пред римския папа, сътрудничили му при празнуването на 500-годишнината от Реформацията? Какво правим там в сътрудничество с папството? Приятели мои, не знаем ли днес в светлината на Библията и в светлината на Духа на пророчеството, че звярът от Откр. 13 гл. изобщо не се е изменил. Всичко това е показно, всичко това са мрежи от примки, примамване. Има още много въпроси, които днес стоят пред Божия народ в навечерието на скорошното Второ пришествие на Христос. Удивителното е, че озвучавайки тези въпроси, мнозинството от Божия народ, какво в дните на Еремия, виждайки всичкото това беззаконие, мълчи, защото се страхува от ръководството на организацията. Защото се страхува от царя на тази организация – от президента. Страхува се от князете на тази организация – вицепрезидента. Страхува се да не бъде подиграван и изгонен за истината. Както разбирате, докато не се промени вътрешното управление в църковната организация по Божието слово, докато не стане такава, каквато трябва да бъде по Божи замисъл, тя няма да може да изпълни мисията си. Никога няма да забиете гвоздей с кофа и никога няма да пренесете вода с чук. Трябва да се промени структурата така, както я замислил Бог. Т. е. като организация, една от светските, тя ще процъфтява. Ще има училища, санаториуми, болници ще се строят, ще има известна слава – 50 млн., 100 млн., но не тази задача постави Господ пред Своя народ. Съответно, тя като чук, ако е чук, ще служи. Но, ако Господ я е създал кофа по замисъл, а не просто чук, тук ще настане земен разцвет. Какъв разцвет достигна Соломон? И какво се получи в резултат? Изпълни ли той мисията, възложена на Израил? А като цар постигна всичко. Всички отиваха при него да се поучат от неговата мъдрост. В учените ни заведения днес в голямата църква ги обучаваме търговия, обучаваме ги мениджмънт и всичко останало. Моля, елате днес и се учете! А какви си заминават? Обичайки Бога да Му служат и съблюдаващи събота, когато там, където учат в нашите заведения, те не я съблюдават и никой нищо не им казва.
Разбирате, че докато не се промени вътрешното управление, мисията няма да бъде изпълнена. Отделни личности като Даниил и неговите приятели, като Еремия и други верни, ще изпълнят това, което Бог е възложил на Своята църква. Но голямата организация – не! Божията воля ще изпълни Божият остатък, който в своята любов към Бога ще съблюдава всичките Му свети заповеди и ще служи на ближния си с любов, не признавайки човешка йерархия, а само това, което каза Христос: „Аз съм вашата глава, а вие - един другиму братя“. А вие - един другиму братя.
„И разлюти се змеят против жената, и отиде да воюва с останалите от семето й…“.
Защо змеят вече не се вълнува от жената? Защо? Защото тя стана добра организация. Тя получи от този живот всичко, което искаше да получи. Днес тя не е опасна, не изпълнява своята мисия. Тя е чук, с който и капка вода не можеш да почерпиш, за да напоиш нуждаещия се. Днес тя може само да чука къде да заработи, за да достигне нещо светско в този свят. А вода… тя не задържа в себе си, за да напои нуждаещите се.
„… и отиде да воюва с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди, и има свидетелството на Исуса Христа“ (Откр. 12:17).
В Откр. 14:12 след проповедта за Тройната ангелска вест също се говори за остатъка, а не за организацията: „Тук е търпението на светиите, тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Исуса“.
Той е главата, а всички те - членове на тялото и живеят от главата, от Неговата вяра живеят. Искам да ви прочета от „Ранни писания“ на Божията вестителка. Главата се казва „Моето първо видение“. Бъдете внимателни! Кой ще посрещне Христос? Кой ще посрещне Христос? Коя организация, ако мога така да я нарека?
„Всичките 144 хиляди бяха запечатани и съвършено съединени. На челата им бе написано: „Бог, нов Иерусалим“ и имаше една славна звезда с новото име на Исус. (Той е техния център – Исус.) При това щастливо, свято състояние безбожните се разгневиха и се втурнаха да ни нападнат с ярост, да ни арестуват и да ни хвърлят в затвора; когато ние простирахме ръце в името на Господа, те падаха безпомощно на земята. Тогава стана така, че „синагогата на Сатана“ позна, че Бог ни е обичал – нас, които си измиваме нозете един на друг и се поздравяваме със свята целувка – и те се поклониха в нозете ни“ („Ранни писания“, бълг. изд. стр. 45).
Защо тя заостря вниманието на такива неща като „поздравяваме със свята целувка“. Защо? Тя показва духа. Какъв дух има между тях. И кой дух е това? Духът на Филаделфия, дух на любов. Не йерархия. Това е в светлината на Библията, а не в светлината на църковното ръководство, истинската църква на Бога. Това е Божия остатък, който в своята любов към Бог и ближния си, с вяра в Исус, съблюдава заповедите и служи на ближните си. Чрез тях може да се напои светът. Чрез тях може да се покаже блаженото, щастливо състояние в служенето на Бог, на ближния и обичайки ги, да служат на окръжаващия ги свят. В йерархията е невъзможно да се направи това. Който е Господен, ще разбере какво подразбира Библията под думата „църква“. Организация ли е устроена по светски правила или организъм, тяло Христово, в което Христос е главата, а всички останали членове на тялото с любов служат един на друг за изграждането на това тяло. Какво е църквата? Тяло. И всички я съзиждат като членове на това тяло, а не светска йерархия.
Изследвайки Писанието ще разберете, че Божията църква е, която никога няма да падне и за която пише Божията вестителка. Коя църква никога няма да падне? Няма и да падне. Защо? Защото има вярата (На кого?) на Исус. Кой е главата й? – Христос. А Той никога не е падал. Той е победител. А ако главата е грешен човек? „Проклет онзи човек, който се надява на човека“. Вече видяхме какво стана с древния Израил, когато имаха цар. Всички отидоха (Къде?) във вавилонски плен.
И така, този остатък няма да падне. Той е верен на Бога и чрез него Бог ще изпълни това, което е предвидил според волята Си. А знаете ли защо Бог ще изпълни волята си не чрез църковната организация, а чрез верния Му остатък, чрез организъм от равни членове в църква – тяло, подчинено на Христос. Знаете ли защо? Много лесно е да се отговори на този въпрос, ако помните какво говорихме в началото на темата. Потърсени ще бъдат онези неща или предмети, или този човек, или тази група хора, които решават поставените пред тях задачи и които така са устроена, че да могат да решат поставените им задачи. Схванахте ли смисъла? Самата организация вътре в тялото трябва да бъде такава, че да реши поставената пред нея задача. Казахме, че кофата може да полее градината, а не чука, защото кофата е създадена така, че да реши проблема с поливането, а чука няма тази способност и затова е безполезен за решаването на поставената задача. Макар че както с вас по-рано отбелязахме, с лопатата може и да се забие гвоздей. Моля, но това е уморително и малко ефективно. Засега Господ използва църковната организация, макар че не е ефективно. Използва я! И знаете ли защо? Защото остатъкът Му още не е набрал сили. Остатъкът не е набрал сили! И Той използва църковната организация, докато остатъкът набере сила. Но делата, които сега извършва църковната организация са твърде малко ефективни и те не могат да завършат Божието дело на земята. Знаете ли защо? Защото организацията преди всичко мисли, как да има земен разцвет като организация. Главата й е тук, нейната глава е един от хората, който иска тук да живее добре. А главата на истинската църква е (Къде?) там, Който иска да вземе Своето тяло от тук. Разбирате ли каква е разликата? В отношенията. За привързалият се към тази земна глава, организацията ще се приземи. Когато я привлече Главата на истината - Христос, тя ще се стреми да отиде там, където е главата. И се получава, че днес тя не е ефективна организация, защото мисли преди всичко за земното си благополучие. Как мислите, защо отрязаха глави от „Великата борба“ и „История на изкуплението“? Защото днес са (Какви?) неудобни. С какво неудобни, какво у тях е неудобното за организацията? Че тези глави изобличават папството и САЩ. Казват, че това е отстъпилия Вавилон, а днес светът признава това като разпалване на религиозна вражда, поради което можем, като Свидетелите на Йехова, да бъдем лишени от някакви свои земни блага, а още и гонения, лишения. А защо е нужно? Затова ръководството на църковната организация всячески тормози проповедите за Тройната ангелска вест, защото разбира, че провъзгласяването на Тройната ангелска вест ще предизвика гонения на организацията. А защо създадоха всичко това тук? За да го вземат и разрушат? Защо имахме нужда от това? Ние най-добре какво… Шшшт! Какво трябва да премахнем? Това ще премахнем. Как ще го наречем сега? Не папството. Да го наречем „Негово светейшество“? Ясно, добре. Не „звяр“? Тази дума изобщо ще я премахнем. Какво трябва да направим? Ще направим всичко, както искате, само (Какво?), само да не ни докосвате, само да ни разрешите да проповядваме спокойно. Затова и отидохме да се разберем по върховете. А тук у нас, пред президента на Русия, има представител, който се опита да уговори всичко, за да не гонят адвентистите. Ние не сме толкова лоши като свидетелите.
Организация, свързана с човешка власт и човешки авторитет е нищо друго, освен отражение образа на звяра. Така се зароди и папството. Или не? Можем ли днес да наречем Саул „деспотичен папа на неговото време“? Разбира се! Защо не? Така се зароди папството в неговото време. Не тялото на Христос, където всички членове с любов служат един другиму, обичайки Бога. В такава система Бог се безчести, а не се прославя. Тя отразява не Христовото тяло, а образа на звяра. Диктаторска власт и желание тук да пусне корени. Както направи Католическата църква. Отгоре човек и пипала по целия свят. Бог не можеше в дните на Саул, нито в дните на Седекия да изяви Себе Си чрез Своя народ. По онова време човешкото се извисяваше над Божието и това, уви, става и (Кога?) сега, в нашите с вас дни. И нищо няма да постигнат молитвите на членовете на църквата за изливането на късния дъжд и Светия Дух над църковната организация. Защо? Искам да ви предложа: Идете си в къщи, вземете чук и започнете усърдно да се молите, да стане по някое време някога кофа. Помолете се! Дълго се молете! Бог казва: Какво е това? Или по-добре се научете да носите вода с чука? Молете се, може и да се получи нещо.
Трябва да се промени структурата, разбирате ли? Структурата. Докато не се промени вътрешното управление в тази църковна организация по Божието слово, докато не стане коренна реформа в тази организация, докато не стане такава, каквато трябва да бъде по Божи замисъл, докато не стане кофа, няма да почерпите живителна вода и няма да напоите хора, които се нуждаят. Без това тя няма да изпълни мисията си.
Забележете, в началото Бог създаде тялото на човека – на Адам. И когато му създаде тяло, в това тяло вдъхна от Своя Дух на живот. Т. е. Бог създаде тяло и каза: „Това тяло е добро, правилно и ще му дам Дух на живот“. А как мислите, Бог ще дари ли с Духа Си на живот онази структура, която отразява в себе си образ на звяра, структурата на света, не и Христовото тяло. Ще я надари ли със сила? Тогава и Саул трябваше да дари с някаква особена сила.
Виждайки днес, че в това последно време положението все повече и повече се утежнява, че звярът от Откр. 13 гл., т. е. папството, укрепва своите позиции в света, а вторият звяр в света – САЩ, му помага, ръководството на църковната организация на АСД отива към общуване и контакти със звяра. А най-обидното е, че Божият народ е като хипнотизиран. Вижда и мълчи. Вижда и мълчи! Някъде се шушука зад гърба и все пак мълчат. Страхуват се от нещо. При това положение можем смело да кажем и да си извадим извода, че Бог не може чрез тези, обвързващи със звяра връзки на страх и приспособленчество, чрез тази организация, да възвести Тройната ангелска вест в цялата й пълнота и голяма сила. Не може! Защото тя се страхува да го направи. Тя не иска неприятности в този свят.
И затова днес Бог вижда, че трябва да постъпи различно. Когато Израил не беше способен да изпълни мисията, възложена му, Бог създаде църквата. Когато църквата стана неспособна да направи това, Бог ще изведе остатък. Бог ще изведе остатък, който е представен в тази последна битка със силите на тъмнината в Откр. 18 гл. като вестта на другия ангел, от славата на когото се освети цялата земя.
„След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас…“.
Не - извръщайки глава, не - шушукайки, за да не нарочат, а силно, с висок глас, „казвайки: Падна, падна великият Вавилон…“
Трябва да наречем нещата с техните имена.
„… великата блудница и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи; и земните царе блудстваха с нея, и търговците земни разбогатяха от големия й разкош. И чух друг глас от небето да казва: Излезте от нея, люде Мои, да не участвате в греховете й, и да не се заразите от язвите й“ (Откр. 18:1-4).
И, за да не бъде, както днес някои вярващи също чакат неразбираемо какво, като започват там някакви последни събития, някакви стадии, тогава ще започнем да работим за Господа. Работете сега, какво ви пречи? Защо мълчите днес? Искам да ви прочета от „Великата борба“ два малки цитата.
„В Откр. 18 гл. се посочва времето, когато в резултат на отхвърлянето на тройното предупреждение от Откр. 14:6-12 църквата ще е стигнала напълно до състоянието, предсказано от втория ангел, и Божият народ (истинският Божи народ, остатъкът), намиращ се все още във Вавилон, ще бъде призован, да се отдели от него. Тази ще бъде последната вест, дадена на света, и тя ще извърши своето дело“ („Великата борба“, бълг. изд. стр. 243).
Кой ще изпълни последното дело? Организация или хора, излезли от Вавилон? И още:
„Затова и движението, символизирано от ангела, е представено като такова, което идва от небето и осветява цялата земя със славата си, възвестявайки със силен глас греховете на Вавилон. Вестта на ангела е: „Излезте от нея, люде Мои…“. Тези съобщения, заедно с третата ангелска вест са последното предупреждение за жителите на земята“ („Великата борба“, бълг. изд. стр. 376).
Ето кой ще изпълни Божието поръчение – верният Му остатък. Слава на Бога, че според вярното Си слово ще изпълни това, както е обещал. Чрез верния Му остатък. Все едно, ще се намери тая кофа, чрез която Господ ще може да полее тази земя, чрез Светия Си Дух да напои жадуващите, нуждаещи се от Светия Дух. Да позволим Бог да ни използва за тази цел, да сътвори от нас (Какъв човек?) нов човек, по образеца на (Кого?) Исус Христос. За да Го отразяваме в нашия живот; чрез Христос, отразен се във всеки от нас, да станем едно тяло заедно. Той – главата, ние – членове на това тяло, служейки с любов един на друг по Неговия пример. Ето какво иска Господ от нас. Само тогава ще бъде изявен Божият закон в остатъка и само тогава този Божи закон, изявен в живота на остатъка, ще бъде видян от окръжаващите народи и те ще кажат: „Защо живеят така? И цар нямат, и президент нямат, и вицепрезидент нямат, а как се получава, че живеят така? Защо“? Защото Глава е Христос. Христос! Слава на великия Бог, амин!
Да се помолим на Господ.
Многомилостив наш небесни Татко, славим Те и Ти благодарим за Твоята милост, за Твоята грижа и любов, за истината, открита ни в словото Ти. Дари ни, Господи, мъдро сърце, да постъпваме според словото Ти. Дари ни, Господи, всеки да се стреми, да отразява в себе си Христос. Само така ще можем да бъдем близо до Теб и един до друг. Разбираме, че в Христос за нас е съсредоточено всичко. Абсолютно всичко! И само отразявайки Го, ние по достойнство ще можем да съблюдаваме Божия закон и да бъдем пример, да бъдем светлина за този свят, каквато беше Твоят Син, когато каза: „Аз съм светлината на света!“ и я изяви в живота Си. Благослови ни в това, помогни ни винаги, във всичките си постъпки, мисли и дела, винаги да сравняваме живота си с Исус Христос и да се стремим да Го отразяваме в живота си. Защото днес има твърде много хора, които казват, че служат на Христос, смятат Го за свой Спасител, смятат Го за свой Бог, но на дело в живота, далеч не показват и стотна от това, което Той изяви, осъждайки другите за сквернословие, заклеймявайки, клюкарствайки и правейки това, което не Ти е угодно, Господи. Подари ни, молим Те, мъдро сърце и смирение пред велия Аз съм, за да разберем, Господи, че главният ни проблем е нашият грах, че трябва да се борим не един с друг, а с греха, и най-важното, че Ти чакаш от нас уподобяване с Христос. Създай Христовото тяло, изграждай го още на земята и ни подари да искаме да бъдем участници в това велико движение. В името на Твоя Син молим, амин!
Резюме: „Страхът от Господа е начало на мъдростта; и познанието на Светия е разум“ (Притчи 9:10).
Деградация на църковната организация от „тяло Христово“ до „образ на звяра“. Над това ще разсъждаваме с вас в първата си тема. Ние се раждаме в този свят, живеем в този свят и го познаваме. От самото ни начало, буквално от най-ранна възраст започваме да ползваме различни предмети, създадени за облекчение на нашия живот. Който е кърмил малки деца, знае, че кърмачетата ги хранят от шише с биберон – добро изобретение, много полезно. Още, децата ги возят в детски колички – също добро полезно изобретение. Ще кажа, че доста полезно изобретение, - това го знаят всички родители – е изобретяването на памперсите. Също много полезно изобретение, благодарение на което даже на богослужение може да се идва, когато детето е много малко. Зад всеки създаден предмет стои някаква новаторска идея. Някой е „видял“ нещо, докато още го няма, изобретил видяното или разбираемо осъзнатото от него в живота. Забележете, хората постоянно измислят, създават нещо. Винаги! Този процес не спира. Но забележете, истината е, че не всички изобретения се използват в живота на хората. Далеч не всички! Твърде много изобретения са останали или остават до ден днешен гола теория. Те са в купа книги или просто на хартия и се търкалят в архивите, даже без да се използват. Задавали ли сте си въпроса защо едни изобретения са се влели в нашия живот, в живота на човека, а други никога не са влизали в употреба, макар че ги има, че съществуват. Задавали ли сте си такъв въпрос. Защо? Отговорът не е сложен, той лежи на повърхността. Онези предмети, които са удобни за приложение в ежедневния живот, се харчат, а тези, които не са удобни за приложение, не изпълняват ролята, която трябва да изпълняват или са просто безсмислени, не стават част от живота ни, не облекчават бита ни. Т. е. търсени са онези вещи и предмети, които лесно решават поставените пред тях задачи. Ако предметът лесно решава поставената задача пред него, с негова помощ може да се направи нещо бързо, облекчава труда, икономисва време, тогава този предмет се прилага в живота на хората. Т. е. способна за живот е тази вещ, която на мястото си изпълнява функцията, за която е създадена и прилагането й помага за решаването на поставените задачи. При това е важно да разберем, че даже полезните предмети, които служат на човека, практически стават абсолютно безполезни, ако не са на мястото си. Забележете, има предмети, които са пуснали корени. Те са сред нас и ги ползваме, защото изпълняват поставените пред тях задачи. За това са и създадени. Но, ако предметът не е на мястото си, практически той става безсмислен и безполезен.
Ето ви прост пример. Да допуснем, че ви е необходимо да полеете леха с растения. Давам ви пример от моя живот, от вашия живот. Всички, които живеят на село знаят, че това е необходимост. Да полея леха с растения. Предлагам ви три предмета: търмък, чук и кофа. Добри предмети ли са? Добри, служат ни по назначение, много са добри. Кажете, кой предмет в дадения случай ще заеме мястото си и ще ви помогне да решите поставената задача. Естествено кофата. Разбира се, защото устройството й е такова, че с нейна помощ можете да се справите с поставената задача относно поливането на лехата. За тази поставена задача. Но, ако трябва да забиете на стената гвоздей, разбира се, за тази задача кофата няма да ви помогне. И търмъка навярно няма да ви помогне. С тази задача ще се справи чукът, защото устройството му е такова, че той може лесно да забие гвоздей в стената. Това не можех да направя нито с кофата, нито с търмъка.
От тези примери с вас ще извадим няколко извода, два извода.
1) В живота на хората са пуснали корени тези изобретения, които им помагат лесно и най-добре да решават задачите, стоящи пред тях.
2) Изобретенията носят максимална полза на човека, когато се прилагат по предназначение.
Т. е. малки разумно направени предмети, малко използвани в живота ни, но трябва да се ползват по предназначение.
Прилагането на изобретението не по предназначението му, е просто малко ефективно. Или изобщо даже неефективно и даже засрамва този, който го е създал. Защото, ако предметът се използва не по предназначение, изглежда нелепо и тромаво в ръцете на този, който се опитва да го използва не по предназначение. Разбира се, днес може да опитате да забивате гвоздей в стената и с лопата. Защо не? Моля, използвайте го като лост и пробвайте да забивате, но ще бъде малко ефективно, изморително и травмиращо за човека. Може да разруши самата лопата и даже стената. Зависи каква стена ще удряте с лопата.
Т. е. предметът е ефективен само на мястото му, когато с негова помощ лесно се решават поставените задачи, защото така е замислен, така създаден, че да реши определена задача. Определена задача. Нека с тези изводи преминем в духовния свят. Имаме Божието слово. Защото, откъде Исус привеждаше примери за духовния живот? - От окръжаващия Го живот. Да преминем към духовния свят.
За какво, какъв и защо Бог сътвори човека? Четем текст от Свещеното писание. Екл. 7:29. „… Бог направи човека праведен“.
Битие 1:27. „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори; мъж и жена ги направи“.
И третия стих - Исая 43:7. „Всекиго, който се нарича с Мое име, когото съм сътворил за Моя прослава, образувал и устроил“.
Какво виждаме? Бог сътвори човека 1) праведен; 2) сътвори го по Свой образ и подобие; 3) за да отразява човекът Божията слава, да я изявява и умножава в живота си. В самата структура на човека Бог заложи всичко необходимо за изпълнението на тази задача. Както човек създаде чука и в неговото устройство е вложена идеята, за какво ще служи и какво ще прави, каква задача ще изпълнява, точно така, когато сътвори човека, Бог заложи в самото устройство на човека всичко, за изпълнението на горе поставената задача – да изявява Божията слава. Да видим, какво ни е дал Господ. Бог ни е дал разум. Това ценно ли е или не? Какво добро приспособление всички законно да се възползват, нали? Прекрасно! Можем да разберем Бога, да разберем Неговата воля, Бог ни е дал свобода на избора и можем да обичаме Бога не по принуда, не по програма. А защото искаме. И това е прекрасно! Това също е Божия слава – доброволното творение доброволно обича Бога и Му служи, служи на хората от сърце, не по принуждение. Бог ни даде 10 пръста на ръцете и 10 пръста на краката. Това е вечно напомняне на човека (За какво?) за 10-те заповеди. А 10-те Божии заповеди са, за да може човек, правейки нещо с ръцете си, постоянно да вижда: „Твоите дела трябва да са съгласувани с принципите на 10-те заповеди. Когато отиваш някъде, ти трябва да разбираш, че твоите пътища трябва да са насочени (Къде?) само към това, което не противоречи на Божия закон, не противоречи на 10-те заповеди. Да помниш винаги това и да не безчестиш своя Създател с нарушаването на Божия свят закон, който е отражение на характера на самия Бог.
Човек има две ръце и два крака. Това е за напомняне на човек, че в Божия закон е заложен принципа на любов, изпълним в две направления? Кои? – Възлюби Господа, твоя Бог, и възлюби ближния като себе си. И само в съчетанието им се чувстваме прекрасно. Кажете, с две ръце ли е удобно ли или с една е по-удобно? И онези, които днес се опитват да създават комунизъм, и казват: „Трябва да обичаме само човека“, оставят Бог настрана, са духовни инвалиди. Но до какво доведе това, можем да видим. А тези, които заявяват, че толкова силно обичат Бога, че даже не забелязват ближния пред себе си, до къде води това? „Благодаря Ти, Боже, че не съм като останалите човеци; два пъти в седмицата постя, давам десятък от всичко, което придобия“. Що за хора са това, сами знаете. Те също са духовно увредени хора.
Какво виждаме? Бог ни даде две ръце и два крака, и ни показа, че има два големи принципа. По-точно един – любов, изпълнена в две направления – любов към Бога и любов към ближния. Т. е. сътворявайки човека, Бог го сътвори такъв, че да може той в цяла си пълнота да прави това, заради което е създаден. И за какво беше създаден? За изявяване пред всички окръжаващи го творения Божията слава, изявена в Божията святост и в съблюдаването на 10-те Божии заповеди. Освен това, когато Бог сътвори земята, имаше ли Свой замисъл или не? Несъмнено! Тя беше създадена за живеене на сътворените от Бога живи същества. Исая 45:18.
„… тъй казва Господ, Който сътвори небесата. Той е Бог, Който образува земята и Който я създаде; Той я утвърди; не напразно я сътвори…“.
Т. е. имаше замисъл. Казахме, че всеки предмет има своя замисъл, за да изпълни определена поставена пред него задача.
Той я „създаде; Той я утвърди; не напразно я сътвори. Той я образува за живеене…“ (Исая 45:18).
Знаейки Божия замисъл за планетата Земя, без трудност ще разберем защо на земята има вода, въздух, слънчева светлина, растения и всички други съставни, необходими (За какво?) за живот, за живеене на всички, които са на планетата земя. Ще прочетем няколко стиха от прекрасния Псалм 103.
„Ти прати извори в долините;
Давид пише за Господ: „Ти сътвори земята (И какво направи?), Ти изпрати извори в долините; между планините текат, пият всички полски зверове“.
Ясно ли е защо всичко е така? Замисъл.
„… дивите осли утоляват жаждата си. При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас. Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. Ти правиш да расте трева за добитъка (веднага е заложена идеята) и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна (…) и хляб, който укрепява сърцето на човека. Насищат се дърветата Господни, кедрите Ливански, които Той насади; по тях птици си правят гнезда…“.
Как всичко е създадено разумно, нали? Замисъл за живеене.
„… елите са жилище на щъркелите, високите планини – на сърните, каменните скали - убежище на зайците. (…) Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твоите произведения“ (Псалм 103:10-18, 24).
Какво виждате? Всичко на земята е създадено така, за да изпълнява Божия замисъл относно сътворението на планетата Земя. Какъв е замисълът? Създадена е за живеене. Луната и слънцето имат своето предназначение, защото са създадени други, не както земята. Защото те имат своето предназначение. Т. е. точно както казахме: кофата - за поливане, чукът – за да забием гвоздей. У Бог всичко е създадено по този принцип. По-точно ние сме копирали от Бога и го използваме в живота си. Всеки предмет има свой замисъл. Виждаме, че всичко сътворено от Бог е сътворено по такъв начин, че да може по най-добър начин да отразява славата на своя Създател, изпълнявайки своето предназначение.
И въпросът, над който днес с вас ще размишляваме, засяга Божията църква, която също създаде (Кой?) Бог. Църквата е Божие създание, както земята, както човекът, както и всичко, което ни окръжава. Днес ще отговорим на следните въпросите, ще се опитаме да им отговорим. За какво Бог създаде църквата и каква според Неговия замисъл трябваше да бъде? Предназначението й. Както земята за живеене съответства на замисъл и предназначение, така и църквата има замисъл и предназначение. Отговаряйки на първия въпрос: „За какво Бог създаде църквата?“, ако практически не дадем отговор на втория въпрос: „Каква трябва да бъде според Неговия замисъл?“, най-малкото ще получим вярната насока в търсене отговор и на втория въпрос: „Каква по замисъл трябва да бъде църквата, знаейки за какво Той я е създал“? Защото, както вече забелязахме, Бог действа по неизменен принцип. Той иска да сътвори нещо, имайки Свой замисъл за това, което желае да сътвори. И когато Бог твори това, което желае да сътвори, вече го сътворява такова, каквото трябва да бъде, за да (Какво?) се изпълни замисълът, да се осъществи. Т. е. специално залага в творението такава форма, такова свойство, че после замисълът Му да бъде изпълнен с помощта на това творение. Да намерим отговор в Библията на поставения ни въпрос за Божията църква, нейната мисия, нейния облик. Този въпрос е представен достатъчно широко в цялата Библия – както в Стария, така и в Новия завет. Практически цялата Библия говори за това.
Преди да въведе Израил в обещаната земя, - а вие знаете на какво указва, на какво е праобраз обещаната земя, на вечното Божие царство – Бог води в пустинята Своя народ. Пътуването през пустинята или преминаването през пустинята от дома на робството до Ханаан е праобраз (На какво?) на нашето ходене като странници и пришълци, докато Господ вземе на небето Своя народ. Да видим внимателно какво направи Бог по пътя, който е праобраз на времето преди въвеждането в небесния Ханаан. Бог организира този народ като Свой народ в особена нация с особено предназначение. Т. е. изведе ги от робството и в пустинята оформи този народ като особен народ, като Свой народ с особено предназначение. Там им даде закони и постановления, изпита този народ, за да може вече там, в обещаната земя, да влезе (Какъв народ?) готов, Божи народ. Създаден по замисъл на Бога, той трябваше да бъде устроен. Да прочетем в Библията следните стихове – Втор. 6:1. Бъдете внимателни.
„Това са заповедите, наредбите и законите, на които заповяда Господ, Бог ваш, да ви науча, за да постъпвате тъй в оная земя, в която отивате да я завладеете“.
Трябваше да се научат преди влизането в небесния Ханаан, в праобраза на небесния Ханаан.
„… та да се боиш от Господа, твоя Бог, и всичките Му наредби и заповедите Му, които днес ти заповядвам, да пазиш ти, и синовете ти, и внуците ти през всичките дни на живота ти, за да живееш дълго. И тъй, слушай, Израилю, и залягай да изпълниш това, за да ти бъде добре и да се размножавате твърде много, както Господ, Бог на твоите отци, бе ти говорил, че ще ти даде земя, дето тече мляко и мед. Слушай, Израилю: Господ, Бог ваш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили. Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти; и внушавай ги на децата си и говори за тях, кога седиш в къщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш; и завържи ги на ръката си в знак, и да бъдат те превръзка над очите ти, и напиши ги върху спонците на къщата си и върху вратите й“ (Втор. 6:1-9).
И така, извеждайки израилския народ от египетско робство и въвеждайки го в обещаната земя, Господ каза ясно и точно, какво иска от Своя народ. Да обобщим всичко прочетено в една мисъл. Бог желаеше Неговият народ да Го обича – „да обичаш Господа, твоя Бог“, да бъде послушен на светия Му закон, с което, разбира се, Израил би имал жива връзка с Бога, защото без тази връзка, Израил не би могъл да бъде послушен на Бога. И от това на Израил щеше да бъде (Как?) добре, „да се размножаваш по земята“ и този живот с Бога, в послушание на Бог по Божи замисъл, трябваше да повлияе на окръжаващите ги народи. И всички народи, гледайки този добър начин на живот на Божия народ, биха поискали (Какво?) да дойдат при Бога. Да дойдат при Бога, при живия Бог. Ще прочетем още Втор. 4:5. Избрах няколко текста от няколко глави.
„Ето, научих ви на наредбите и законите, които ви заповяда Господ, Бог мой, за да постъпвате тъй в земята, в която влезете, за да я завладеете. И тъй, пазете и изпълнявайте ги, защото в това е вашата мъдрост и валия разум пред очите на народите…“.
Съблюдаването на Божия свят закон е наша мъдрост и наш разум пред очите на целия свят.
„… като чуят за всички тия наредби, ще кажат: Само тоя велик народ е мъдър и разумен народ. Защото, има ли някой велик народ, към който боговете му да бъдат тъй близки, както е близък към нас Господ, Бог наш, когато и да Го призовем? И има ли някой велик народ с такива справедливи наредби и закони, както целия тоя закон, който ви предлагам днес? Само пази се и грижливо варди душата си, да не забравиш (…) за оня ден, когато ти стоеше пред Господа, твоя Бог, при Хорив и когато ми каза Господ: Събери при Мене народа и Аз ще им възвестя Моите думи, от които ще се научат да се боят от Мене през всичките дни на своя земен живот, и ще научат синовете си. (…) И Той ви яви завета Си, който ви заповяда да изпълнявате, десетословието, което ви заповяда да изпълнявате, и го написа на две каменни скрижали. Тогава Господ ми заповяда да ви науча на наредбите и законите, за да ги изпълнявате в земята, в която влизате, за да я завладеете. (…) А вас Господ взе и ви изведе из желязната пещ, из Египет, та да бъдете народ за Негов дял, както е това днес. (…) Гледайте да не забравите завета на Господа, вашия Бог, който Той сключи с вас. (…) И тъй, сега знай и запечатай в сърцето си, че Господ е Бог на небето горе и на земята долу, и няма друг освен Него; и пази наредбите Му и заповедите Му, които ти сега заповядвам, за да бъде добре на тебе, и на твоите синове след тебе, и да останеш задълго в оная земя, която Господ, твой Бог, ти дава завинаги“ (Втор. 4:5:40).
И така, какво прави Господ? Организира Израил за Свой народ, за да обича Бога, да Му бъде послушен във всичко и чрез това да стане пример за послушание и служба на Бога за всички окръжаващи ги народи. Много просто! Това е мисията и предназначението на църквата, за какво е била създадена от Бога. Още веднъж ще ви напомня, както знаете, че изходът на Израил от Египет, пътуването в пустинята и влизането в обещаната земя за вярващите на последното време, включително и ние с вас, сме праобраз, призван от Бога от дома на робството и тези, които желаят да отидат в небесния Ханаан. 1 Кор. 10:11.
„Всички тия неща им се случиха (Как?) за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете“ (1 Кор. 10:11).
„Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свят, люде придобити, за да възвестявате съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина; които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий, които бяхте непомилувани, а сега помилувани“.
Това е Новият завет, обръщение към повярвалите хора, вече християни. 1 Петр. 2:9, 10.
„Защото любовта към Бога се състои в това: Да пазим заповедите Му. А Неговите заповеди не са тежки“ (1 Йоан. 5:3).
Какво виждате в Новия завет? Към Божията църква са приложими същите принципи. Същите принципи, същите изисквания на Бог към Неговия народ и това не е изненадващо. Защото Божията истина е толкова неизменна, колкото и сам… колкото и сам Бог.
„Защото Аз съм Господ, Аз се не изменявам…“ (Малахия 3:6).
И така, интересно, Божията воля за църквата в Новия завет не се е изменила. Но особено интересно за нас ще бъде, каква е Божията воля за устройството и организацията на Неговия народ. Защото това съществено ще ни помогне да отговорим на въпроса: Каква е създадената църква и каква мисия тя трябва да изпълни? Защото вече разбрахме, каква е мисията, а сега ще видим каква църква може да изпълни тази мисия. Т. е. как трябваше да бъде създаден този предмет, за да може направи това, което трябваше да направи? Да прочетем текст от Писанието.
„На другия ден седна Моисей да съди народа и народът стоеше пред Моисея от сутрин до вечер. И видя тъстът Моисеев всичко, що той правеше с народа, и каза: Какво правиш ти с народа? Защо само ти седиш, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер? Отговори Моисей на тъста си: Народът дохожда при мене да иска съд от Бога; кога им се случи някоя работа, те идват при мене и аз отсъждам помежду им, и им явявам Божиите наредби, и законите Му. Но тъстът Моисеев му каза: Тъй, както правиш, не е добре. Ти ще измъчиш и себе си, и народа, който е с тебе, защото много тежка е тая работа за тебе; ти самичък не можеш я върши; затова, послушай думите ми; аз ще ти дам съвет и Бог ще бъде с тебе; бъди ти посредник между Бога за народа и представяй на Бога работите му; учи ги на Божиите наредби и на законите Му, и посочвай им пътя Му, по който те трябва да вървят, и делата, които трябва да вършат; а ти си избери между целия народ мъже способни, богобоязливи, мъже правдолюбиви, мразещи корист и тури ги над тях хилядници, стотници, петдесетници и десетници; нека те съдят народа във всяко време и да ти обаждат за всяка важна работа, а за всички малки работи да съдят те сами; и на тебе ще по-леко, и те ще носят с тебе заедно товара; ако направиш това, и Бог ти заповяда това, тогава ще можеш утрая, и целият тоя народ ще си отива смиром на мястото“ (Изход 18:13-23).
Погледнете внимателно! Виждаме, че въз основа на взаимоотношенията си Божият народ трябваше да има (Какво? Какво обявяваше Моисей на народа?) Божиите закони и наредби. Т. е. съдеха изключително народа и решаваха всички проблеми с помощта (На кой закон?)... само с Божия закон. Или може би човек трябва да пише или да допише нещо? Не! В основата беше положен само Божият закон и Моисей излагаше на хората, обясняваше за всяка конкретна ситуация, как правилно да постъпят според Божия закон. На кого е праобраз Моисей? – На Христос несъмнено. А тези петдесетници, десетници, стотници и всички останали? Това са вече служители, абсолютно правилно. И така, избраните от различен род началници, с дарени в различна степен отговорности от хилядници до десетници – има разлика, нали? Хилядници и десетници – различна степен на отговорност, - беше направено не, за да получи някой по-изгодно положение. Не беше направено, за да получи някой скиптъра на властта. Не беше направено, за да устрои някой роднини или познати на топло местенце. Не за това бяха промислени от Бог тези стотници, хилядници, петдесетници, абсолютно не затова. Бог твори всичко с мисъл, дарявайки сътворените с такива възможности, които ще са необходими на Неговото творение за изпълнение на поставените задачи. Тези началници, с различна степен отговорности, бяха избрани за конкретна задача. Вижте внимателно! Да доставят благо със службата си на Божия народ, за да бъде облекчено бремето на народа в съда при някои взаимоотношения, за което са поставени там. Конкретно: Да доставят благо със службата си на Божия народ, да бъде добре на вярващите от тяхното служене, да бъде добре на народа, а не добре само на началниците. Разбирате ли? Началникът се избираше, за да бъде добре на народа. А за какво у нас днес се избира началникът? Да бъде добре на началника.
Избраните за служба трябваше да бъдат – слушайте внимателно - способни, т. е. имащи Божи дарове за службата им. Защото, без тези дарове няма да изпълнят поставената задача. Ако нямате кофа, няма да почерпите вода. Чукът не става за това, т. е. дарът трябва да бъде даден съответно функциите, които трябва да изпълниш, мисията, която трябва да изпълниш. Ако са те поставили за стотник, за хилядник, какви дарове трябва да имаш? В съответствие с твоята служба, за да ти помагат в тази служба.
Трябваше да се боят от Бога. Т. е. това трябваше да бъдат хора с висока морална нравственост. Висока духовна нравственост, а не на принципа: Той е вече пето поколение, а и баща му заема високо положение там. Как няма да попадне там? Разбирате ли? Висока нравственост, стремящ се към свят живот. Трябваше да бъдат хора правдиви и ненавиждащи печалба. Ето какво ги определяше като такива, да заемат това положение. И съгласно текста в Библията, те трябваше да бъдат… ще отбележим три момента.
1) Да учат Божия народ на наредбите и Божия закон. За какво бяха ги поставили? Да разяснят Божия закон, да съдят с цялата светлина на Божия закон и взаимоотношенията в църквата да бъдат около…. Какво? Какъв трябваше да бъде фундаментът? Божият закон, Божиите правила и Божиите принципи.
2) Трябваше да носят бремето на службата. Забележете, не бремето на властта, а бремето на службата, служейки на Бог, служейки и на Неговия народ.
3) Благодарение на тяхната служба Божият народ щеше да отиде на мястото си смиром (Изх. 18:23). Ако ви е интересна думата „смиром“, която използва Яфор, тя означава благоденствие, благосъстояние, здраве, безопасност и дружелюбие.
Какъв трябваше да бъде народът от тяхното служене? – Да стане приятелски, да има благополучие, да бъде в безопасност. Трябваше да стане духовен народ. Виждаме, че Бог беше далеч от светския модел на устройство за Неговия народ. В световния модел народът се управлява от цар или някоя друга личност измежду хората. Бог е против модела за господство на човек над човека. Даже, когато избираха стотници и хилядници, те бяха слуги, а не господари. И като слуга трябваше да предава чии наредби и закони на Божия народ? – Божиите, но не и свои решения.
Божият народ, по Божи замисъл, трябваше да бъде управляван от Бога. Той беше неговия Цар, а назначените на различни служби посветените на Бога хора от Неговия народ трябваше да помагат на хората да разбират Божията воля, на Царя, открита им от Неговото свето слово и Неговия закон. Ако всичко ставаше така сред Божия народ по Божи замисъл, тогава Божият народ щеше да процъфтява, да се умножава на земята, в Божия народ щеше да има здрав дух и щеше да стане благословение за окръжаващите го народи, а следователно щеше да изпълни мисията, която трябваше да изпълни. Или, ако окръжаващите народи видеха, например, как добре живее Божият народ, как живее не под управлението на човек, а под управлението на Бог, съблюдавайки справедливи закони и началниците му служат на народа… Прекрасно! Но, ако Божият народ се отдалечеше от този Божи модел на своето устройство, с това той се отричаше от Бога, като от свой върховен Господар и избираше съвършено друг модел, а съответно ставаше друг предмет, - ако мога да се изразя така – не такъв, какъвто трябваше да бъде по Божи замисъл. А ако той станеше друг, то и мисията си не можеше да изпълни. Ако вие трябваше да направите кофа, а сте направили чук, няма да можете да поливате. Той ще е годен за нещо друго, за което нещо се е получил.
„Тогава се събраха всички старейшини израилеви, дойдоха при Самуила в Рама и му рекоха: Ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова, постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи“.
Кой трябваше да съди? А кой трябваше да съди в Израил според Божия замисъл, четохме. Бог чрез слугите Си, чрез поставени хора, но не и цар.
„Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. И Господ рече на Самуила: Чуй народния глас във всичко…“.
Бог допуска, даже, ако народът Му върви по неправилен път. Днес Бог прави същото – допуска в църквата да има нещо неправилно, което Бог не е искал. По-нататък се казва:
„Чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях“ (1 Цар. 8:4-7).
Оказва се, че в Божия народ може да се случи ситуация, когато Бог допусне нещо да стане, при което разстоянието между Бог и Неговия народ се увеличава. Този народ отхвърля Бога. В Израил старозаветният Божи народ не поиска да живее по Божията система на управление. И пожела да живее по системата, както останалите народи. Народите имат земен цар и ние искаме цар, с какво сме по-лоши? По аналогия днес в света има президент и у нас – президент. С какво сме по-лоши? Те имат вицепрезидент - и у нас, с какво сме по-лоши? И т. н. моделът се копира от света, както направи израилския народ. На Израил му се струваше, че Божията система на управление не е ефективна за неговото време. Неефективна за съвременните условия, защото се е изчерпала и, ако живее по нея, Израил няма да бъде приет, и разбран от окръжаващите ги народи, които живеят по техен модел на управление. Т. е., за да ни разберат окръжаващите ни хора, трябва да приличаме на тях и тогава ще ни разбират. А какъв трябваше да бъде Божият замисъл? Когато вие дойдете, те да ви гледат и да пожелаят да живеят като вас, не приличащи на всички окръжаващи ви, а не вие да ставате като тях, за да ви разбират. Т. е., отричайки се от Божия модел на управление и вземайки модел за управление от този свят, Израил се зарази от духа на света. Той не просвети с Божията истина окръжаващите го народи, както искаше Бог, но сам остави истината, която Бог му повери да възвестява на всичките народи. Преминавайки от Божи модел на управление към светски, те мислеха, че това ще доведе до процъфтяване на Божия народ. А какво каза Бог? Ще процъфтиш само (Кога?), когато имаш модел (Какъв?), какъвто Аз ти казах, а не какъвто е у окръжаващите народи. А те мислеха обратното, че ако отхвърлят Бог и Неговата воля за себе си, значи при тях всичко ще бъде добре. Но с това престанаха да бъдат такива, каквито трябваше да бъдат по Божи замисъл.
Как мислите, до какви последствия доведе тази нова система, ново виждане и ново устройство, въпреки Божията воля по примера на света? И така, те искаха да създадат друг народ по други принципи, както окръжаващите ги народи, не както каза Бог, и до къде трябваше да ги доведе това? Не можеше те да направят нещо и да не доведе до нищо. Да видим внимателно един пример от Библията. 1 Цар. 14:24, 31, 32.
„Израилевите мъже бяха уморени оня ден; а Саул закле народа…“.
Той е цар. Кой сега управляваше народа? Не Бог, а кой? - Царят.
„… а Саул закле народа, като рече: Проклет, който вкуси хляб до довечера, докле не отмъстя на моите врагове“.
Не на Божиите врагове. Аз ще отмъстя на врага, не Бог ще отмъсти на Своите врагове. Оказва се, че Саул го прави и прави такива изявления.
„И никой от народа не вкуси храна, (…) и народът твърде изнемощя. Тогава народът се нахвърли върху плячката и вземаха овци, волове и телета, колеха на земята, и народът ядеше с кръвта“ (1 Цар. 14:24, 31, 32).
Какво става? Узурпацията на властта от грешен и горд човек доведе до там, че народът започна да греши пред Бога. Забележете какво се случва. Човешкото мнение доведе народа до такова състояние, когато народът започна да нарушава (Чия воля?) Божията воля, Божиите постановления. Но, естествено, не можеше и дума да става, че постъпвайки така, извършвайки грях, народът би бил светлина за окръжаващите го народи. Каква светлина? Какво видяха в този момент окръжаващите го народи? Оооо, с нищо не се различавате от нас. Ние също имаме кървавица. Но това още не е цялата беда от отстъплението на Божия народ от Божията истина за управлението на Бог на Неговия народ от светския модел на управление, в който управлява човек. Вижте как сега постъпва човешката власт в Божия народ с този, който беше по-добър от нея и предан, за разлика от нея, на Бога.
„И Саул искаше да прикове Давид с копие о стената, но Давид отскочи от Саула и копието се заби в стената, а Давид избяга, и се спаси нея нощ“ (1 Цар. 19:10).
„И рече царят на телохранителите, които стояха пред него: Идете, убийте свещениците Господни. (…) И царят рече на Доика: Иди ти и убий свещениците. И Доик идумеец отиде, нападна върху свещениците и уби в оня ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод“ (1 Цар. 22:17, 18).
Какво виждате? Узурпация на властта. И до какво доведе? Свещениците, които служеха на народа, за да го водят при Бога, също не са нужни, защото мястото на Бог е заето (От кого?) от цар, от човек. И още един стих. 1 Цар. 27:1.
„И рече Давид в сърцето си: Ще падна някога от ръката на Саула…“.
Защото, какво прави той постоянно? Постоянно го гони и преследва. Само да чуе, само „добри хора“ да почукат, че Давид е там или там и той веднага хуква натам.
„Ще падна някога в ръката на Саула, за мене няма нищо по-добро, освен да побягна във филистимската земя; и Саул ще престане да ме търси вече по всички израилеви предели, и аз ще се избавя от ръката му“ (1 Цар. 27:1).
Вижте тъжното свидетелство на Божието слово. Четем за слободията на човешката власт над Божия народ. Слободия на човешката власт над Божия народ! Никаква справедливост, никакво правосъдие, убиват невинни. В какво бяха виновни свещениците, децата и всички останали? В какво бяха виновни? - В нищо! Невинни убива, преследва невинните сред Божия народ. С какво Давид беше виновен пред Саул? - С абсолютно нищо. Така че на верните на Бога се налага да потърсят убежище при тези езически народи, за които Израил трябваше да бъде светлина. Приятели мои, понякога езичниците бяха по-човечни, отколкото Божия народ. Така че кой в този момент трябваше да учи и на какво? Разбира се, при това положение не можеше и дума да става, че Божият народ е изпълнил възложената му от Бог мисия – да стане народ, носещ Божията светлина на истината на народите, научавайки всички народи, колко добре се живее под Божия закон. Защото сред самия Божи народ този закон не се съблюдаваше, което доведе до такива печални последствия.
До какво в края на краищата доведе Божия народ тази не Божия система на управление в Божия народ. Да, понякога имаше ярки личности, ярки царе, но забележете, самата система не беше правилно. И добрият цар – ясно, ще направи нещо добро, но лошият цар… какви са последствията? Вижте внимателно! Кажете, негативите от лошите царе повече ли бяха, отколкото позитивите от добрите? Или обратното, позитивите на добрите бяха превишени. Негативите бяха повече, много повече. До какво в края на краищата доведе всичко това? Да видим до какво доведе системата в Божия народ, в която управлението беше съсредоточено в ръцете на човек. Четем, какво стана с Божия народ при последния им цар.
„Седекия беше двадесет и една години на възраст, когато се възцари, и царува в Иерусалим единайсет години. Той върши зло пред Господа, своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, който му говореше из Господните уста; (…) и закорави врата си, и упорства в сърцето си, да се не обърне към Господа, израилевия Бог. При това всички по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома Господен, който Той бе осветил в Иерусалим. И Господ, Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си. Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словото на Господа и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че да нямаше вече изцеление. Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичко предаде в ръката му; и всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя, и на първенците му – всичките занесе във Вавилон. И изгориха Божия дом, и събориха стената на Иерусалим…“.
Това крах ли е за народа или не? Крах! Изгубиха центъра си за поклонение, изгубиха възможността за богослужение, изгубиха всичко, което беше им дал Бог - материално, духовно нравствено и физическо, всичко изгубиха.
„… и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха. А оцелелите от нож отведоха у Вавилон, дето останаха слуги нему и на синовете му…“ (2 Лет. 36:11-20).
Каква печална картина! Вижте внимателно! Отстъпление на Божия народ от Господ, пълно разложение в ръководството на Божия народ, наред с първото лице, т. е. царя, отхвърляне на изпратените от Бога вестители за поправяне слободията на Божия народ, а също гибелта на мнозина от Божия народ, загуба на всички Божии благословения, а освен това и имуществото, което имаха. На времето донесоха от Египет много имот, а сега им отнеха всичко. И най-унизителното – плена на Божия народ във Вавилон. Плен! Не мисионерска работа, а плен. Разбира се, в такъв случай и дума не може да става, че Божият народ е изявил на света Божията святост, красотата и радостта в живота от съблюдаването на Неговите заповеди. Защо? Защото сам народът не съблюдаваше заповедите, поради което и беше наказан.
Т. е. променяйки управлението си отвътре Божият народ – бъдете внимателни, защото всичко, което казвам е, за да разберете принципа – променяйки управлението си отвътре Божият народ промени същността си, промени структурата си, природата си, следствие на което вече не беше това, което трябваше да бъде по Божи замисъл. И в резултат, като не бяха това, което трябваше да бъдат по Божи замисъл, той не можа да изпълни мисията, която трябваше да изпълни по Божи замисъл. Много е просто! Това можаха да направят отделни личности – Даниил, приятелите ми, но като цяло, като Божи народ, древният Израил така и не изпълни предназначението си. И като следствие се претопи, отхвърли Спасителя, разпъна Го и днес в мнозинството си се намира в не добро духовно състояние. Вижте внимателно живота на повечето израилтяни.
Господ отхвърли Израил като избран народ и основа на земята друг Свой народ, който нарече „църква“.
„Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чадата ти, както кокошка събира пилците си под крилата и не рачихте! Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите…“.
Забележете, става дума за евреите. Обръща се към Израил.
„… няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: Благословен Идещия в име Господне“ (Лука 13:34, 35).
„Ето, оставя се вам домът ви пуст“.
Матей 16:18 „… ще съградя църквата Си“.
„… ще съградя“. Получава се, че ще създаде нещо ново, защото този дом остава пуст.
„… ще съградя църквата Си и портите адови няма да й надделеят“.
И в Кол. 1:24 Павел пише: „Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига на скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата“.
Тялото Христово, което е църквата. И така, Бог основа на земята Своя църква, без да променя нито принципите на Своето управление, нито поставените пред Божия народ задачи, да бъдат светлина за окръжаващите ги народи в разбирането за служба на Бога от любов, и в послушание на Неговите заповеди. Нищо не е променено. Няколко текста:
„И Той постави едни за апостоли, други за пророци…“.
А там четохме: хилядници, стотници, петдесетници… т. е. принципът си остава същия, само названията са различни, различни са службите.
„… други за евангелисти, други за пастори и учители, за усъвършенстването на светиите в делото на служенето…“.
За какво бяха избрани хилядниците и стотниците? – За служба.
„… в съзиждане на тялото Христово (В Стария завет „за съзиждане на Божия народ Израил“), докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божи, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство; (…) с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава…“.
Кой беше глава в старозаветния Израил? – „Аз съм Цар - казва Господ, – а вие сте Мой народ“.
„… Който е глава Христос; от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част (всеки член участва в съзиждането на тялото) според силите й, нараства, за да се съзижда в любов“. Божият закон е основан на какво? - На любов. Ефес. 4:11-16.
„Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат“ (1 Петр. 4:10).
А оттатък какво трябваше да правят служители? – Да служат на народа, да обявяват наредбите, да съдят народа и да изпълняват възложеното на тях бреме на служение.
„А вие, - казва Христос - братя (…) по-големият между вас да ви бъде слуга; защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат“ (Матей 23:8;12).
Какво виждате? Все същите принципи на служба на хората един на друг, независимо от заеманото положение, никаква узурпация на власт, върховна власт в църквата има Христос. А членовете на църквата си служат един другиму с любов и така се съзижда тялото Христово, т. е. Божията църква. Само по такъв начин, само по такъв начин устроената църква може да изпълни поставените пред нея задачи. Да бъде светлина за окръжаващия я свят в съблюдаване на Божия закон, закона на любовта. Само в такъв случай църквата наистина е такава, каквато я замисли Бог и ще може да изпълни поставените й задачи. Ако трябва да забиете гвоздей, трябва да си направите чук, защото той може да забие гвоздея. Ако искате всички народи да видят как добре живеем с Божия закон, служейки си един другиму с любов, значи организацията или структурата, която трябва да направи това, трябва да бъде такава, за да ги изяви пред света, а не друга, защото другата няма да изяви това. С кофа няма да забием гвоздей.
„Идете по целия свят и проповядвайте евангелието на всички твари“ (Марк 16:15).
„И видях друг ангел, че летеше посред небето, като имаше вечното благовестие, което да прогласява на обитаващите по земята, и на всеки народ, и племе, език и люде“ (Откр. 14:6).
Тази мисия може да изпълни само църква, която е устроена така, както я е замислил в самото начало Бог.
Разбира се, не се налага да трябва да ви казвам това, което ще ви кажа сега и което е единствената причина, защо Божият народ днес не изпълнява възложената му мисия. Защото има още и лаодикийско състояние, има много причини. Но съществената причина за казаното сега, че мисията, възложена на църквата от Бога не се изпълнява, е сигурно. Това също е съществена причина.
И така, какво днес става с Божия народ, какво се случва? Това, което сега се случва с него, го води направо във Вавилон. Направо във Вавилон! Възпитавайки в него дух на нетърпимост, присъщ на (На кого, съгласно Библията? Дух на нетърпимост.), присъщ на звяра, на папството. Несъмнено, дух на нетърпимост! Като древния Израил днес Божията църква измени структурата и вътрешната си организация. Т. е. самото й естество не е същото, каквото трябваше да бъде по Божи замисъл, а съответно не може да изпълни мисията си. Т. е. тя измени природата си, като се отдалечи от Божия модел и прие за работа светски модел в своята организация и в своята служба. Вместо братството на равни хора, имаме подобие на светската йерархия - президент, вицепрезидент, особена каста пастори богослови, като особено просветени хора. Вместо служба на ближните, на нашите братя и сестри, дадена ни от Бога като преимущество, ние имаме господство на човешка власт над братството, от време на време даже с прилагане на физическа сила и светски власти. Това не са просто думи, това е истината.
Изгонване от средите на вярващите на тези, които не се подчиняват на върховната власт и имат своя гледна точка.
Приемане на решения от ръководството на църквата, които не се поддържат нито от Библията, нито от Духа на пророчеството и много членове на църквата. Днес даже може да бъде парадокс – членове на църквата са против изключване, казват, че не е справедливо, но се намира околен път, където все едно, човекът е изключен от църквата. Отгоре!
Такива действия, като подаряването на медал на римския папа от лице на ЦАСД; участие в икуменически съвети, даже с правото на наблюдатели; обучение за бъдещи служители на църквата от учители от Вавилон и с помощта на литература от Вавилон; съкращаване трудовете на Божията вестителка и преименуване по свое усмотрение, при което се съкращават онези глави, които днес не се харесват - особено за звяра, истината, която днес трябва да се занесе в света, Тройната ангелска вест; изключване на неудобните от църква, при което не въз основа на Библията, а въз основа на твърде подробни точки от църковното ръководство, които могат да извъртят, както си искат. И всичко това свидетелства, че църквата е променила структурата, естеството, свойството си. Съответно тя не е такава, каквато беше замислена от Бога първоначално.
Ето пример. Изключването на един брат от църква. На съвета служител поставил пред брата Библия, Наръчник на ЦАСД и му задал въпрос: „Ще признаеш ли, че това са едно и също“? Наръчник и Библия. Какво бихте отговорили вие? Разбира се, че не. Разбира се, не и братът казал: „Не, не мога да призная боговдъхновеното Божие слово, неизменно пребиваващо от векове за едно също с човешки думи, които се променят и преписват всяка пета година“. Вземете Наръчник от 1995, 2000, 2005 г. и т. н., макар че в последно време членовете на църквата казват, че изобщо не виждат Наръчник, защото не се печата за простосмъртни. Вземете, сравнете днес и ще видите, оказва се, че той претърпява някакви изменения след поредната сесия на ГК. И след тези думи набрата служителят казал на съвета: „Чухте ли какво каза той“. И с тези думи отворил Наръчника, същия Наръчник и прочел от него, че в Наръчника е отразена властта на църквата. Властта на църквата! А после отворил на раздела от Наръчника за случаи, при които човек може да бъде изключен от църквата и прочел: „Упоритото нежелание да се признае църковната власт, е причина за изключване“.
Прекрасно! И как всичко е просто, разбирате ли? Колко е просто! „Сега за теб тук, в раздела, е записано, не сме го записали без причина. И за него ще те подгоним“. Има ли човек, раздел ще се намери. А какво се казва в Библията? Наистина ли, ако човек каже: „За мен основа за моята вяра е Божието слово“, това е причина за изключване от Божия народ? Кажете, моля! Той какво, на пазара ли е строил основата си? Божието слово! Разбирате ли, как е днес у нас? Оказва се, че у нас, ако да живееш по Божието слово и отхвърляш човешкото слово, което не е Божие слово, за това ще бъдеш изключен от Божията църква. И тук е уместен следният въпрос: А може би човекът няма да бъде изключен от Божията църква, а от организация, управлявана от хора? Чувствате ли разликата? Защото, приятели мои, не може Бог да одобри Неговият народ да бъде духовно бит с камъни… а какво е изключването от църква? Духовно биене с камъни. Не може Бог да одобри сред Неговия народ да бъде духовно бит с камъни този, който желае да живее по Божието слово, а не по човешко слово. Намерете в Библията пример, където Бог казва: „Той живее по Моето слово, а не по словото на царя. Бийте го с камъни“! Къде има такъв пример в Свещеното писание? Няма. Бог точно е обозначил Своята позиция по този въпрос в Еремия 17:5, 7.
„Тъй казва Господ: Проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа.
Благословен оня човек, който се надява на Господа и комуто надежда е Господ“ (Ерем. 17:5-7).
Спомнете си Саул, гонещ Давид из пределите на Божия народ. Това Божия воля ли беше? Негово слово, Негово желание или своеволие на царя. А хората, които изпълняваха волята на Саул в този момент, Божията воля ли изпълняваха или волята на царя? А ще бъдат ли съдени? Ще бъдат съдени по Божия воля. Оказва се, когато днес човек каже: „Те решили и приели, но той е малък човек…“. Нищо подобно! Всеки от нас ще дава отчет пред Бог за себе си. Всеки за себе си, не за Саул, а за себе си. Ти защо направи това?
Забележете, споменавайки цар Седекия и неговите князе, как се отнесоха към Божия пророк в навечерието на Вавилонския плен? Биха Еремия, хвърлиха го в ямата… и какво по-нататък? Ако в този момент човешкото слово се извисеше над Божието слово, правилно ли щеше да е? А с какво завърши подобно отношение към пророк Еремия? Какво стана с князете, какво стана с царя, какво стана с неговите деца? Как после Бог произведе съда Си, в светлината на думите на Седекия или в светлината на Неговото слово? На Неговото.
Въпроса, който днес много вярващи задават на ръководството на църковната организация на АСД, остава без отговор: Какво правят ръководителите на Божия народ днес пред римския папа, сътрудничили му при празнуването на 500-годишнината от Реформацията? Какво правим там в сътрудничество с папството? Приятели мои, не знаем ли днес в светлината на Библията и в светлината на Духа на пророчеството, че звярът от Откр. 13 гл. изобщо не се е изменил. Всичко това е показно, всичко това са мрежи от примки, примамване. Има още много въпроси, които днес стоят пред Божия народ в навечерието на скорошното Второ пришествие на Христос. Удивителното е, че озвучавайки тези въпроси, мнозинството от Божия народ, какво в дните на Еремия, виждайки всичкото това беззаконие, мълчи, защото се страхува от ръководството на организацията. Защото се страхува от царя на тази организация – от президента. Страхува се от князете на тази организация – вицепрезидента. Страхува се да не бъде подиграван и изгонен за истината. Както разбирате, докато не се промени вътрешното управление в църковната организация по Божието слово, докато не стане такава, каквато трябва да бъде по Божи замисъл, тя няма да може да изпълни мисията си. Никога няма да забиете гвоздей с кофа и никога няма да пренесете вода с чук. Трябва да се промени структурата така, както я замислил Бог. Т. е. като организация, една от светските, тя ще процъфтява. Ще има училища, санаториуми, болници ще се строят, ще има известна слава – 50 млн., 100 млн., но не тази задача постави Господ пред Своя народ. Съответно, тя като чук, ако е чук, ще служи. Но, ако Господ я е създал кофа по замисъл, а не просто чук, тук ще настане земен разцвет. Какъв разцвет достигна Соломон? И какво се получи в резултат? Изпълни ли той мисията, възложена на Израил? А като цар постигна всичко. Всички отиваха при него да се поучат от неговата мъдрост. В учените ни заведения днес в голямата църква ги обучаваме търговия, обучаваме ги мениджмънт и всичко останало. Моля, елате днес и се учете! А какви си заминават? Обичайки Бога да Му служат и съблюдаващи събота, когато там, където учат в нашите заведения, те не я съблюдават и никой нищо не им казва.
Разбирате, че докато не се промени вътрешното управление, мисията няма да бъде изпълнена. Отделни личности като Даниил и неговите приятели, като Еремия и други верни, ще изпълнят това, което Бог е възложил на Своята църква. Но голямата организация – не! Божията воля ще изпълни Божият остатък, който в своята любов към Бога ще съблюдава всичките Му свети заповеди и ще служи на ближния си с любов, не признавайки човешка йерархия, а само това, което каза Христос: „Аз съм вашата глава, а вие - един другиму братя“. А вие - един другиму братя.
„И разлюти се змеят против жената, и отиде да воюва с останалите от семето й…“.
Защо змеят вече не се вълнува от жената? Защо? Защото тя стана добра организация. Тя получи от този живот всичко, което искаше да получи. Днес тя не е опасна, не изпълнява своята мисия. Тя е чук, с който и капка вода не можеш да почерпиш, за да напоиш нуждаещия се. Днес тя може само да чука къде да заработи, за да достигне нещо светско в този свят. А вода… тя не задържа в себе си, за да напои нуждаещите се.
„… и отиде да воюва с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди, и има свидетелството на Исуса Христа“ (Откр. 12:17).
В Откр. 14:12 след проповедта за Тройната ангелска вест също се говори за остатъка, а не за организацията: „Тук е търпението на светиите, тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Исуса“.
Той е главата, а всички те - членове на тялото и живеят от главата, от Неговата вяра живеят. Искам да ви прочета от „Ранни писания“ на Божията вестителка. Главата се казва „Моето първо видение“. Бъдете внимателни! Кой ще посрещне Христос? Кой ще посрещне Христос? Коя организация, ако мога така да я нарека?
„Всичките 144 хиляди бяха запечатани и съвършено съединени. На челата им бе написано: „Бог, нов Иерусалим“ и имаше една славна звезда с новото име на Исус. (Той е техния център – Исус.) При това щастливо, свято състояние безбожните се разгневиха и се втурнаха да ни нападнат с ярост, да ни арестуват и да ни хвърлят в затвора; когато ние простирахме ръце в името на Господа, те падаха безпомощно на земята. Тогава стана така, че „синагогата на Сатана“ позна, че Бог ни е обичал – нас, които си измиваме нозете един на друг и се поздравяваме със свята целувка – и те се поклониха в нозете ни“ („Ранни писания“, бълг. изд. стр. 45).
Защо тя заостря вниманието на такива неща като „поздравяваме със свята целувка“. Защо? Тя показва духа. Какъв дух има между тях. И кой дух е това? Духът на Филаделфия, дух на любов. Не йерархия. Това е в светлината на Библията, а не в светлината на църковното ръководство, истинската църква на Бога. Това е Божия остатък, който в своята любов към Бог и ближния си, с вяра в Исус, съблюдава заповедите и служи на ближните си. Чрез тях може да се напои светът. Чрез тях може да се покаже блаженото, щастливо състояние в служенето на Бог, на ближния и обичайки ги, да служат на окръжаващия ги свят. В йерархията е невъзможно да се направи това. Който е Господен, ще разбере какво подразбира Библията под думата „църква“. Организация ли е устроена по светски правила или организъм, тяло Христово, в което Христос е главата, а всички останали членове на тялото с любов служат един на друг за изграждането на това тяло. Какво е църквата? Тяло. И всички я съзиждат като членове на това тяло, а не светска йерархия.
Изследвайки Писанието ще разберете, че Божията църква е, която никога няма да падне и за която пише Божията вестителка. Коя църква никога няма да падне? Няма и да падне. Защо? Защото има вярата (На кого?) на Исус. Кой е главата й? – Христос. А Той никога не е падал. Той е победител. А ако главата е грешен човек? „Проклет онзи човек, който се надява на човека“. Вече видяхме какво стана с древния Израил, когато имаха цар. Всички отидоха (Къде?) във вавилонски плен.
И така, този остатък няма да падне. Той е верен на Бога и чрез него Бог ще изпълни това, което е предвидил според волята Си. А знаете ли защо Бог ще изпълни волята си не чрез църковната организация, а чрез верния Му остатък, чрез организъм от равни членове в църква – тяло, подчинено на Христос. Знаете ли защо? Много лесно е да се отговори на този въпрос, ако помните какво говорихме в началото на темата. Потърсени ще бъдат онези неща или предмети, или този човек, или тази група хора, които решават поставените пред тях задачи и които така са устроена, че да могат да решат поставените им задачи. Схванахте ли смисъла? Самата организация вътре в тялото трябва да бъде такава, че да реши поставената пред нея задача. Казахме, че кофата може да полее градината, а не чука, защото кофата е създадена така, че да реши проблема с поливането, а чука няма тази способност и затова е безполезен за решаването на поставената задача. Макар че както с вас по-рано отбелязахме, с лопатата може и да се забие гвоздей. Моля, но това е уморително и малко ефективно. Засега Господ използва църковната организация, макар че не е ефективно. Използва я! И знаете ли защо? Защото остатъкът Му още не е набрал сили. Остатъкът не е набрал сили! И Той използва църковната организация, докато остатъкът набере сила. Но делата, които сега извършва църковната организация са твърде малко ефективни и те не могат да завършат Божието дело на земята. Знаете ли защо? Защото организацията преди всичко мисли, как да има земен разцвет като организация. Главата й е тук, нейната глава е един от хората, който иска тук да живее добре. А главата на истинската църква е (Къде?) там, Който иска да вземе Своето тяло от тук. Разбирате ли каква е разликата? В отношенията. За привързалият се към тази земна глава, организацията ще се приземи. Когато я привлече Главата на истината - Христос, тя ще се стреми да отиде там, където е главата. И се получава, че днес тя не е ефективна организация, защото мисли преди всичко за земното си благополучие. Как мислите, защо отрязаха глави от „Великата борба“ и „История на изкуплението“? Защото днес са (Какви?) неудобни. С какво неудобни, какво у тях е неудобното за организацията? Че тези глави изобличават папството и САЩ. Казват, че това е отстъпилия Вавилон, а днес светът признава това като разпалване на религиозна вражда, поради което можем, като Свидетелите на Йехова, да бъдем лишени от някакви свои земни блага, а още и гонения, лишения. А защо е нужно? Затова ръководството на църковната организация всячески тормози проповедите за Тройната ангелска вест, защото разбира, че провъзгласяването на Тройната ангелска вест ще предизвика гонения на организацията. А защо създадоха всичко това тук? За да го вземат и разрушат? Защо имахме нужда от това? Ние най-добре какво… Шшшт! Какво трябва да премахнем? Това ще премахнем. Как ще го наречем сега? Не папството. Да го наречем „Негово светейшество“? Ясно, добре. Не „звяр“? Тази дума изобщо ще я премахнем. Какво трябва да направим? Ще направим всичко, както искате, само (Какво?), само да не ни докосвате, само да ни разрешите да проповядваме спокойно. Затова и отидохме да се разберем по върховете. А тук у нас, пред президента на Русия, има представител, който се опита да уговори всичко, за да не гонят адвентистите. Ние не сме толкова лоши като свидетелите.
Организация, свързана с човешка власт и човешки авторитет е нищо друго, освен отражение образа на звяра. Така се зароди и папството. Или не? Можем ли днес да наречем Саул „деспотичен папа на неговото време“? Разбира се! Защо не? Така се зароди папството в неговото време. Не тялото на Христос, където всички членове с любов служат един другиму, обичайки Бога. В такава система Бог се безчести, а не се прославя. Тя отразява не Христовото тяло, а образа на звяра. Диктаторска власт и желание тук да пусне корени. Както направи Католическата църква. Отгоре човек и пипала по целия свят. Бог не можеше в дните на Саул, нито в дните на Седекия да изяви Себе Си чрез Своя народ. По онова време човешкото се извисяваше над Божието и това, уви, става и (Кога?) сега, в нашите с вас дни. И нищо няма да постигнат молитвите на членовете на църквата за изливането на късния дъжд и Светия Дух над църковната организация. Защо? Искам да ви предложа: Идете си в къщи, вземете чук и започнете усърдно да се молите, да стане по някое време някога кофа. Помолете се! Дълго се молете! Бог казва: Какво е това? Или по-добре се научете да носите вода с чука? Молете се, може и да се получи нещо.
Трябва да се промени структурата, разбирате ли? Структурата. Докато не се промени вътрешното управление в тази църковна организация по Божието слово, докато не стане коренна реформа в тази организация, докато не стане такава, каквато трябва да бъде по Божи замисъл, докато не стане кофа, няма да почерпите живителна вода и няма да напоите хора, които се нуждаят. Без това тя няма да изпълни мисията си.
Забележете, в началото Бог създаде тялото на човека – на Адам. И когато му създаде тяло, в това тяло вдъхна от Своя Дух на живот. Т. е. Бог създаде тяло и каза: „Това тяло е добро, правилно и ще му дам Дух на живот“. А как мислите, Бог ще дари ли с Духа Си на живот онази структура, която отразява в себе си образ на звяра, структурата на света, не и Христовото тяло. Ще я надари ли със сила? Тогава и Саул трябваше да дари с някаква особена сила.
Виждайки днес, че в това последно време положението все повече и повече се утежнява, че звярът от Откр. 13 гл., т. е. папството, укрепва своите позиции в света, а вторият звяр в света – САЩ, му помага, ръководството на църковната организация на АСД отива към общуване и контакти със звяра. А най-обидното е, че Божият народ е като хипнотизиран. Вижда и мълчи. Вижда и мълчи! Някъде се шушука зад гърба и все пак мълчат. Страхуват се от нещо. При това положение можем смело да кажем и да си извадим извода, че Бог не може чрез тези, обвързващи със звяра връзки на страх и приспособленчество, чрез тази организация, да възвести Тройната ангелска вест в цялата й пълнота и голяма сила. Не може! Защото тя се страхува да го направи. Тя не иска неприятности в този свят.
И затова днес Бог вижда, че трябва да постъпи различно. Когато Израил не беше способен да изпълни мисията, възложена му, Бог създаде църквата. Когато църквата стана неспособна да направи това, Бог ще изведе остатък. Бог ще изведе остатък, който е представен в тази последна битка със силите на тъмнината в Откр. 18 гл. като вестта на другия ангел, от славата на когото се освети цялата земя.
„След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас…“.
Не - извръщайки глава, не - шушукайки, за да не нарочат, а силно, с висок глас, „казвайки: Падна, падна великият Вавилон…“
Трябва да наречем нещата с техните имена.
„… великата блудница и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи; и земните царе блудстваха с нея, и търговците земни разбогатяха от големия й разкош. И чух друг глас от небето да казва: Излезте от нея, люде Мои, да не участвате в греховете й, и да не се заразите от язвите й“ (Откр. 18:1-4).
И, за да не бъде, както днес някои вярващи също чакат неразбираемо какво, като започват там някакви последни събития, някакви стадии, тогава ще започнем да работим за Господа. Работете сега, какво ви пречи? Защо мълчите днес? Искам да ви прочета от „Великата борба“ два малки цитата.
„В Откр. 18 гл. се посочва времето, когато в резултат на отхвърлянето на тройното предупреждение от Откр. 14:6-12 църквата ще е стигнала напълно до състоянието, предсказано от втория ангел, и Божият народ (истинският Божи народ, остатъкът), намиращ се все още във Вавилон, ще бъде призован, да се отдели от него. Тази ще бъде последната вест, дадена на света, и тя ще извърши своето дело“ („Великата борба“, бълг. изд. стр. 243).
Кой ще изпълни последното дело? Организация или хора, излезли от Вавилон? И още:
„Затова и движението, символизирано от ангела, е представено като такова, което идва от небето и осветява цялата земя със славата си, възвестявайки със силен глас греховете на Вавилон. Вестта на ангела е: „Излезте от нея, люде Мои…“. Тези съобщения, заедно с третата ангелска вест са последното предупреждение за жителите на земята“ („Великата борба“, бълг. изд. стр. 376).
Ето кой ще изпълни Божието поръчение – верният Му остатък. Слава на Бога, че според вярното Си слово ще изпълни това, както е обещал. Чрез верния Му остатък. Все едно, ще се намери тая кофа, чрез която Господ ще може да полее тази земя, чрез Светия Си Дух да напои жадуващите, нуждаещи се от Светия Дух. Да позволим Бог да ни използва за тази цел, да сътвори от нас (Какъв човек?) нов човек, по образеца на (Кого?) Исус Христос. За да Го отразяваме в нашия живот; чрез Христос, отразен се във всеки от нас, да станем едно тяло заедно. Той – главата, ние – членове на това тяло, служейки с любов един на друг по Неговия пример. Ето какво иска Господ от нас. Само тогава ще бъде изявен Божият закон в остатъка и само тогава този Божи закон, изявен в живота на остатъка, ще бъде видян от окръжаващите народи и те ще кажат: „Защо живеят така? И цар нямат, и президент нямат, и вицепрезидент нямат, а как се получава, че живеят така? Защо“? Защото Глава е Христос. Христос! Слава на великия Бог, амин!
Да се помолим на Господ.
Многомилостив наш небесни Татко, славим Те и Ти благодарим за Твоята милост, за Твоята грижа и любов, за истината, открита ни в словото Ти. Дари ни, Господи, мъдро сърце, да постъпваме според словото Ти. Дари ни, Господи, всеки да се стреми, да отразява в себе си Христос. Само така ще можем да бъдем близо до Теб и един до друг. Разбираме, че в Христос за нас е съсредоточено всичко. Абсолютно всичко! И само отразявайки Го, ние по достойнство ще можем да съблюдаваме Божия закон и да бъдем пример, да бъдем светлина за този свят, каквато беше Твоят Син, когато каза: „Аз съм светлината на света!“ и я изяви в живота Си. Благослови ни в това, помогни ни винаги, във всичките си постъпки, мисли и дела, винаги да сравняваме живота си с Исус Христос и да се стремим да Го отразяваме в живота си. Защото днес има твърде много хора, които казват, че служат на Христос, смятат Го за свой Спасител, смятат Го за свой Бог, но на дело в живота, далеч не показват и стотна от това, което Той изяви, осъждайки другите за сквернословие, заклеймявайки, клюкарствайки и правейки това, което не Ти е угодно, Господи. Подари ни, молим Те, мъдро сърце и смирение пред велия Аз съм, за да разберем, Господи, че главният ни проблем е нашият грах, че трябва да се борим не един с друг, а с греха, и най-важното, че Ти чакаш от нас уподобяване с Христос. Създай Христовото тяло, изграждай го още на земята и ни подари да искаме да бъдем участници в това велико движение. В името на Твоя Син молим, амин!
Резюме: „Страхът от Господа е начало на мъдростта; и познанието на Светия е разум“ (Притчи 9:10).
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
