Сн. adventmessenger.org Advent Messenger съобщава:
Има заблудени духовници, които са изгубили идентичността си поради икуменическото движение.
Има заблудени духовници, които са изгубили идентичността си поради икуменическото движение.
Нашите ангажирания със света трябва да бъдат пророчески, а не политически или икуменически. Божият народ трябва винаги да поддържа своята теологична и нравствена принципност, когато общуваме с онези, които не са от нашата вяра. Не трябва да въвличаме хората като социални агитатори, а като пазещи заповедите Божии човеци, които вярно прогласяват Словото Му (Откровение 12:17; Откровение 14:12; Откровение 22:14).
Това означава, че трябва да отстояваме Четвъртата заповед, съботната заповед, седмия ден (събота), Господния ден, който бива оскверняван от целия религиозен и светски свят. Трябва също така да отстояваме Шестата заповед като браним светостта на живота. Това включва неродените, които са все още в утробата. За тази защита на живота трябва да се отправят призиви не само в църквите, но също и към обществото.
Трябва да се изказваме гласно и да защитаваме Седмата заповед както в църквата, така и особено пред това поколение (Лука 17:26-30). Нашият Създател постанови светият брак да бъде любящ съюз между един мъж и една жена. Всяко друго съчетание на този ред, без значение колко модерно или политически коректно е, е извращаване на божественото намерение.
Пророческото свидетелство няма да бъде приветствано от нашето обичащо греха поколение. Това няма да ни направи популярни. Но Бог не ни е призовал да бъдем популярни, призовал ни е да бъдем верни.
„Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му“ (Езекиил 3:18).
Бог казва, че когато задържаме важни предупреждения, които могат да спасят живота на хора, ние ги изпращаме на смърт. Ако останем в мълчание, когато имаме на разположение истината, която да спаси други, ние допринасяме за гибелта им. Убиваме хора, когато оставаме в мълчание.
„Защото и ако тръбата издадеше неопределен звук, кой би се приготвил за бой?“ (1 Коринтяни 14:8).
Една тръба в битка е безполезна, ако с нея не се тръби. Христовите воини ще паднат, ако тръбата не нададе сигнал за настъпление или предупреди за оттегляне. Ако откажем да затръбим и ако задържим Божията животоспасяваща вест, хора ще бъдат изгубени завинаги.
„Избавлението е далеч от нечестивите, защото те не търсят Твоите повеления“ (Псалм 119:155).
Беззаконието, лъжите и заблудите са смъртоносни и много души ще погинат понеже от амвоните на адвентистите от седмия ден пристига оглушително мълчание. Имаме твърде много човекоугодни проповедници, които притъпяват последните вести на предупреждение от Откровение 14:6-12. Ако гъделичкаме ушите на хората като проповядваме басни (2 Тимотей 4:3, 4), ние ще бъдем съучастници, ако те погинат.
„Беше ми показано, че кръвта на душите ще бъде върху дрехите на мнозина, които сега се чувстват спокойни и безотговорни за душите, погиващи около тях поради липса на светлина и знание. Те контактуват с тях, но изобщо не ги предупреждават, никога не се молят за тях и не полагат сериозни усилия да им представят истината. Беше ми показано, че по този въпрос се проявява странна небрежност“ („Свидетелства към църквата“, том 4, стр. 392).
Често чуваме проповеди в събота сутрин, които ни напомнят, че скоро ще бъдем в небето. Ами, не искаме ли и други хора също да бъдат там? Не искаме ли да видим и други спасени в Божието царство? Не бихме ли желали да нечий глас в небето, който ни благодари затова, че не сме останали в мълчание?
Шестдесет години икуменизъм са оказали опустошително въздействие върху вестта ни. От време на време чуваме призиви, които ни казват да проповядваме Тройната ангелска вест, но как се прогласява тази вест днес, ако се прогласява изобщо? Чрез неопределени изказвания от общ характер? Чрез дипломатически извъртания? Чрез уклончив език? За съжаление бяхме предупредени, че можеше да се случи това:
„Имало е твърде много говорене със заобикалки в прогласяването на Третата ангелска вест. Вестта не е била представяна толкова ясно и отчетливо колкото е трябвало“ („Евангелизъм“, стр. 230).
„Третата ангелска вест ще върви напред не с шепот, а с висок глас“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 252).
„Не трябва да раболепничим и умоляваме света за прошка затова, че им казваме истината: трябва да презираме прикритостта. Разгърнете цветовете си, за да се изправите пред делото на хора и ангели. Нека се разбере, че адвентистите от седмия ден не могат да направят компромис. В мненията и вярата ви не трябва да има ни най-малък вид на колебания: светът има право да знае какво да очаква от нас“ („Евангелизъм“, стр. 179).
Бог ни е поставил тук, в това време от земната история, за да бъдем светлина за своята умираща култура. Ние трябва да правим истината да сияе и да разпръскваме тъмнината на времената. Питам ви като съвярващ, адвентист от седмия ден: защо се колебаем? Защо се двоумим? Дали чакаме някой друг да издигне глас вместо нас? Няма ли да се борим за опазването на вярата? Ако пропуснем да се изправим пред това предизвикателство, ако пропуснем да положим особени усилия да се справим със ситуацията и ако пропуснем да дадем гласност на Божията вест, не само души ще бъдат изгубени, но и ние също ще погинем.
„Хората се обръщаха с жестока омраза към своите проповедници и ги нападаха, казвайки: „Вие не ни предупредихте. Вие ни казвахте, че целият свят щял да се покае и викахте: „Мир! Мир!“, за да успокоите всеки появяващ се страх! Вие не сте ни казали за този час; а за тези, които ни предупреждаваха за него, вие заявявахте, че са фанатици и зли хора, които искали да ни погубят.“ Но аз видях, че проповедниците не избегнаха Божия гняв. Тяхното страдание бе десетократно по-голямо от това на народа им“ („Ранни писания“, стр. 282).
Това означава, че трябва да отстояваме Четвъртата заповед, съботната заповед, седмия ден (събота), Господния ден, който бива оскверняван от целия религиозен и светски свят. Трябва също така да отстояваме Шестата заповед като браним светостта на живота. Това включва неродените, които са все още в утробата. За тази защита на живота трябва да се отправят призиви не само в църквите, но също и към обществото.
Трябва да се изказваме гласно и да защитаваме Седмата заповед както в църквата, така и особено пред това поколение (Лука 17:26-30). Нашият Създател постанови светият брак да бъде любящ съюз между един мъж и една жена. Всяко друго съчетание на този ред, без значение колко модерно или политически коректно е, е извращаване на божественото намерение.
Пророческото свидетелство няма да бъде приветствано от нашето обичащо греха поколение. Това няма да ни направи популярни. Но Бог не ни е призовал да бъдем популярни, призовал ни е да бъдем верни.
„Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му“ (Езекиил 3:18).
Бог казва, че когато задържаме важни предупреждения, които могат да спасят живота на хора, ние ги изпращаме на смърт. Ако останем в мълчание, когато имаме на разположение истината, която да спаси други, ние допринасяме за гибелта им. Убиваме хора, когато оставаме в мълчание.
„Защото и ако тръбата издадеше неопределен звук, кой би се приготвил за бой?“ (1 Коринтяни 14:8).
Една тръба в битка е безполезна, ако с нея не се тръби. Христовите воини ще паднат, ако тръбата не нададе сигнал за настъпление или предупреди за оттегляне. Ако откажем да затръбим и ако задържим Божията животоспасяваща вест, хора ще бъдат изгубени завинаги.
„Избавлението е далеч от нечестивите, защото те не търсят Твоите повеления“ (Псалм 119:155).
Беззаконието, лъжите и заблудите са смъртоносни и много души ще погинат понеже от амвоните на адвентистите от седмия ден пристига оглушително мълчание. Имаме твърде много човекоугодни проповедници, които притъпяват последните вести на предупреждение от Откровение 14:6-12. Ако гъделичкаме ушите на хората като проповядваме басни (2 Тимотей 4:3, 4), ние ще бъдем съучастници, ако те погинат.
„Беше ми показано, че кръвта на душите ще бъде върху дрехите на мнозина, които сега се чувстват спокойни и безотговорни за душите, погиващи около тях поради липса на светлина и знание. Те контактуват с тях, но изобщо не ги предупреждават, никога не се молят за тях и не полагат сериозни усилия да им представят истината. Беше ми показано, че по този въпрос се проявява странна небрежност“ („Свидетелства към църквата“, том 4, стр. 392).
Често чуваме проповеди в събота сутрин, които ни напомнят, че скоро ще бъдем в небето. Ами, не искаме ли и други хора също да бъдат там? Не искаме ли да видим и други спасени в Божието царство? Не бихме ли желали да нечий глас в небето, който ни благодари затова, че не сме останали в мълчание?
Шестдесет години икуменизъм са оказали опустошително въздействие върху вестта ни. От време на време чуваме призиви, които ни казват да проповядваме Тройната ангелска вест, но как се прогласява тази вест днес, ако се прогласява изобщо? Чрез неопределени изказвания от общ характер? Чрез дипломатически извъртания? Чрез уклончив език? За съжаление бяхме предупредени, че можеше да се случи това:
„Имало е твърде много говорене със заобикалки в прогласяването на Третата ангелска вест. Вестта не е била представяна толкова ясно и отчетливо колкото е трябвало“ („Евангелизъм“, стр. 230).
„Третата ангелска вест ще върви напред не с шепот, а с висок глас“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 252).
„Не трябва да раболепничим и умоляваме света за прошка затова, че им казваме истината: трябва да презираме прикритостта. Разгърнете цветовете си, за да се изправите пред делото на хора и ангели. Нека се разбере, че адвентистите от седмия ден не могат да направят компромис. В мненията и вярата ви не трябва да има ни най-малък вид на колебания: светът има право да знае какво да очаква от нас“ („Евангелизъм“, стр. 179).
Бог ни е поставил тук, в това време от земната история, за да бъдем светлина за своята умираща култура. Ние трябва да правим истината да сияе и да разпръскваме тъмнината на времената. Питам ви като съвярващ, адвентист от седмия ден: защо се колебаем? Защо се двоумим? Дали чакаме някой друг да издигне глас вместо нас? Няма ли да се борим за опазването на вярата? Ако пропуснем да се изправим пред това предизвикателство, ако пропуснем да положим особени усилия да се справим със ситуацията и ако пропуснем да дадем гласност на Божията вест, не само души ще бъдат изгубени, но и ние също ще погинем.
„Хората се обръщаха с жестока омраза към своите проповедници и ги нападаха, казвайки: „Вие не ни предупредихте. Вие ни казвахте, че целият свят щял да се покае и викахте: „Мир! Мир!“, за да успокоите всеки появяващ се страх! Вие не сте ни казали за този час; а за тези, които ни предупреждаваха за него, вие заявявахте, че са фанатици и зли хора, които искали да ни погубят.“ Но аз видях, че проповедниците не избегнаха Божия гняв. Тяхното страдание бе десетократно по-голямо от това на народа им“ („Ранни писания“, стр. 282).
RSS Feed
