AdVindicate.com пише:
Живеем във време, в което адвентистите безсрамно произвеждат собствени филми и в което при младежки програми редовно се правят драматизации. Сега, например, се провежда напосоки разговор относно втория предложен филм за толкова много години от великата борба между Христос и Сатана, наречен „Небето: първата война”.
Живеем във време, в което адвентистите безсрамно произвеждат собствени филми и в което при младежки програми редовно се правят драматизации. Сега, например, се провежда напосоки разговор относно втория предложен филм за толкова много години от великата борба между Христос и Сатана, наречен „Небето: първата война”.
Това е иронично. Но иронията ще бъде по-очевидна към края на статията. Междувременно очевидно сме изгубили битката относно театъра. Магистри по теология, както и останалите им състуденти в колежите ни, често нямат опасения при посещението на местно кино или гушкане със специалния човек пред нает филм. Дори някои от най-духовните от младежите ни във Фейсбук страниците си имат списъци с любимите си филми.
Променили ли са се нещата? Или са се променили те? В дните на Елън Уайт адвентните служители са експериментирали с драматизирано разказване на истории. Театрални клубове са се появявали в училищата ни, маскирани като „литературни общества”. Адвентните младежи са посещавали театри и понякога са били насърчавани от факта, че родителите им са се присъединили към тях. Някои пастори са одобрили това. И ако слуховете са верни, тогава дори самият пророк се е наслаждавал на коледна пиеса през декември 1888 г.
Но ако сте на мнението, че Бог е одобрил сатирите, насърчил коледните пиеси, вдъхнал живот в духовните продукции на театралните клубове, тогава сте в грешка. Или е вярно това, или са верни писанията на Елън Уайт.
Бог е дал съвет на Своята църква, не само в контекста на посланието, което трябва да носим, но също и относно характера на посредниците, използвани за предоставяне на съдържанието. Тя не клони от едната крайност към другата относно употребата на драматизация в делото на църквата. Тя се противопоставя на него, принципно, енергично и открито.
Нека започнем с разказ, цитиран от Елън Уайт в една от ключовите й статии по тази тема. Тя описва млада дама, която в един момент е желаела да бъде християнка, но само година по-късно не е имала такова желание. И драматизацията, според младата жена, е имала нещо общо с промяната. И все пак, любопитно, тя не е била отгледана в дом, в който е посещаван театър. Чуйте как тя говори с посетил я приятел за това защо никога няма да бъде християнка.
„Вярвам,” каза тя колебливо, „че има едно нещо, от което не мога да се откажа.”
„Откажи се от него изведнъж, мила.”
„Но аз не мога.”
„Ела при Исус – първо и тогава Той ще ти даде силата.”
„Не желая да го прави. Вярвам, че ако знаех, че трябва да умра и да бъде изгубена след три седмици, по-скоро щях да бъда изгубена, отколкото да се откажа от страстта си.”
„И какво е това дълбоко обичано нещо, което струва толкова много повече от спасението ти?”
„О, то не струва повече, само го обичам повече и не мога и няма да се откажа от него. То е, че аз – аз искам да бъда актриса, знам, че имам таланта; винаги съм се надявала, че ще ми се отвори път да отида на сцената и не мога да се сдържа все още да се надявам на това.”
„Мислиш ли, че би било погрешно за теб да направиш това, при условие, че се отвори път?”
„Не, знам, че би било грях, но не бих могла да го направя и да бъда християнка; двете неща не вървят заедно.”
„Как достигна до такъв вкус? Сигурен съм, че не принадлежиш към семейство, което посещава театър.”
„О, не! Баща ми и майка ми са методисти, те винаги показваха неодобрение към театъра. Била съм на неделно училище през целия си живот. Караха ме да пея и да рецитирам при забавите, когато бях на четиригодишна възраст и играх ролите на ангела и феята в диалозите и когато пораснах, винаги подреждах декорите, шарадите и т.н. Тогава се присъединих към редица вечеринки, провеждани от младите хора в църквата ни. Отначало представяхме “Mrs. Jarley’s Wax-works” и пяхме „Pinafore” в полза на църквата и тогава станахме по-амбициозни, учехме и имахме частни театрални постановки и миналата зима наехме залата Mason’s Hall и проведохме поредица от представления на Шекспир, които покриха голяма част от дълга на църквата. Но в крайна сметка това е само второкласна работа. Искам да правя истинското нещо, да излизам на сцената като професия. Баща ми не желае да чуе за това, но се надявам, че някога ще се отвори път, така че да мога да реализирам копнежа на сърцето си.”
„И междувременно няма да дойдеш при Исус и да бъдеш спасена?”
„Не, не мога да направя това и да се придържам към тази надежда и няма да се откажа от това.”
"И така посетителят натъжен се е оттеглил, мислейки за това какви мизерни смесици от мъже и жени желаят да продадат славното си рождено право като Божии деца, мислейки също за семената, посети в неделните ни училища, плевелите сред житото, и ужасната реколта, която може някога да поникне от това добронамерено, но неразумно посяване." (Review and Herald, January 4, 1881 par. 10-23)
Поуката от историята, трудна да се пропусне, е, че спонсорираните от църквата шаради и представления са успели да разрушат това, което Джон Уесли е изградил в Методистката църква. Какво, тогава, са имали спонсорираните от църквата шаради и постановки (бъдещата ни актриса нарече това „второкласна работа”) относно историческото учение на църквата ни относно филмите? В защита на тези исторически учения, в bibledoc.org, имам библейско проучване, противопоставящо се на употребата на филми от адвентисти от седмия ден.
Тази статия, чрез контраст, адресира несъответствието между нашия съвет и практиката ни относно драматизацията в служенето. И в корена на разликата има две области на невежество. Първо, ние, адвентистите, сме невежи за съвета. Второ, невежи сме за въздействието на изборите ни на драматизации върху духовния живот на младежите ни. За щастие вдъхновените изявления изваждат умовете ни от заблуждение и по двата въпроса. С други думи, съветът ни казва какво извършва драматизацията с младежите ни.
Обмислете някого, който е смятал, че е умел в актьорската игра. Мислел е, че почита Бог по този начин точно както младежите във вашата църква може би мислят да направят. Бил ли е прав да насочва силите си към страстта си за служене чрез драматизации?
"Бог дал ли ти е интелект? Той за теб ли е, за да го управляваш според склонностите си? Можеш ли да прославиш Бог чрез обучение да представяш герои в пиеси и да забавляваш публика с басни? Бог не ти ли е дал интелект, който да бъде използван за слава на Неговото име в прогласяването на евангелието на Христос? Ако желаеш публична кариера, има работа, която можеш да вършиш. Помогни на класа, който представляваш в пиеси. Ела в реалността. Дай симпатията си там, където е нужна, чрез действително издигане на сведените. Управляващата Сатана страст е да извращава интелекта и да кара човека да жадува за шоута и театрални представления. Опитът и характерът на всички, които участват в това дело, ще бъде в съответствие с храната, дадена на ума." (Kress Collection 159).
Сега, ако на Skit Guys (театрален екип от двама адвентисти) е било изпратено това писмо преди години, то би ли направило разлика в избора им на служение?
Елън Уайт многократно е молила служители да не използват театрални стилове в прогласяването на вестта. И ако сте църковен администратор, забележете, че сте отговорни за осведомеността по тези въпроси.
"Имам вест за онези, които са отговорни за делото ни. Не насърчавайте мъжете, които ще участват в това дело да мислят, че трябва да прогласяват тържествената, свята вест в театрален стил. Нито една йота или заглавие, или каквото и да е театрално нещо трябва да бъде внасяно в делото ни. Божията кауза има свещена, небесна глина. Нека всичко, свързано с даването на вестта за това време да носи божествения отпечатък. Нека нищо от театрално естество не бъде позволявано, защото това би ограбило светостта на делото." (Evangelism 137)
Духът изложи църковните ни театрални клубове поради това, което бяха – капани за създаване на опасен вкус в младите.
"Много литературни общества в действителност са млади театри от дребен мащаб и те създават у младите вкус за сцената. Тогава какво трябва да правим с по-сериозни продукции, театър или нещо различно от „дребен мащаб”. Нарастването на качеството би ли влошило или облекчило опасността?" (Review and Herald, January 4, 1881, par. 5)
"На една напредничава майка, смъмрила собствените си деца относно посещаването на драматични представления, беше казано, че талантите им са им дадени, за да „измъкват души от всичко, което спада към този клас на очарователно развлечение...” (Manuscript Releases, 11th Volume 335)
Измамните изкушения, че могат да бъдат благословение за света, докато служат като актриси е заблуждение и капан, не само за тях, но за собствената ви душа... Може ли Господ Исус Христос да приеме тези театрални изложби като служба, направена за Него? Може ли така Той да бъде прославен? Не. Целият този вид работа е правен в служба на друг водач.
"Щом тези забавления бъдат въведени, възраженията срещу ходенето на театър са премахнати от много умове и оправданието, че моралът и модерните сцени трябва да бъдат играни в театъра, събаря последната бариера." (Manuscript Releases, 11th Volume 335)
Елън Уайт продължава като казва, че църковните забави и представления променят начина, по който членовете възприемат въпроса за театъра. Това не се ли е случило сега? Представленията бяха въведени, когато бях млад и в едно поколение възраженията срещу посещаването на театър изхвърчаха през прозореца.. Противопоставянето от Духа на използването на драматизация в Божието дело често беше представяно пред служителите. Дори в жестовете и лицевите си изражения не трябваше да подхождат театрално.
„Служителите не трябва да проповядват човешки мнения, нито да свързват анекдоти, да организират театрални представления, нито да представят аза, но те трябва да проповядват Словото сякаш са в присъствието на Бог и на Господ Исус Христос.” (Evangelism 207).
Нека се върнем на въпроса с Фейсбук. Изглежда всеки има любими филми. Но този списък с любими в действителност е с предложения. И как въздействат те върху приятелите ви, когато се поддадат на любопитството си да видят някоя известна кино звезда? Какво се случва, когато те приключат с гледането на филма?
"Те напускат театъра, но въображението им продължава да обитава сцените, на които са станали свидетели и са неспокойни да отидат отново и отново. Придобиват страст да гледат театрални представления... Така те задушават съвестта с примера на светски, обичащи света хора, изповядващи, че са християни." (Review and Herald, February 20, 1866, par. 21)
Възгледът ни за спасението играе роля за това как се отнасяме към въпросите като драматизацията. Служители, които одобряват танца и театъра могат да правят това поради погрешни възгледи относно спасението (Manuscript Releases, 21st Volume, 243).
Какво да кажем за слуха? Не е ли слушала Елън Уайт собствената си шестгодишна внучка да представя коледна сценка, докато е облечена като ангел? Вероятно. Но вътрешните доказателства показват само, че са били четени стихотворения и пети песни. Това е доста типично дори днес за коледни програми от увлечени първокласници.
Но повече от това, когато Елън Уайт е поздравила децата, тя не е поздравила организаторите на събитието. Тя се е оплакала:
„Трябва да кажа, че ме болеше от тези неща, толкова несъответстващи на самото дело на реформация, което се опитвахме да провеждаме в църквата и с институциите ни, че бих се почувствала по-добре, ако не бях присъствала." (Manuscript Releases, 2nd Volume, 236)
Какво да кажем за вас, читателю? Боли ли ви от тези неща? Осъзнавате ли колко несъответстващи са те с делото ни на реформация? Страхувате ли се, че може да има други млади дами, които целят да бъдат актриси въпреки мнението, че избраното от тях начинание не е в хармония с християнския живот? Или предпочитате слуховете и пасторите, които одобряват танца и театъра?
Променили ли са се нещата? Или са се променили те? В дните на Елън Уайт адвентните служители са експериментирали с драматизирано разказване на истории. Театрални клубове са се появявали в училищата ни, маскирани като „литературни общества”. Адвентните младежи са посещавали театри и понякога са били насърчавани от факта, че родителите им са се присъединили към тях. Някои пастори са одобрили това. И ако слуховете са верни, тогава дори самият пророк се е наслаждавал на коледна пиеса през декември 1888 г.
Но ако сте на мнението, че Бог е одобрил сатирите, насърчил коледните пиеси, вдъхнал живот в духовните продукции на театралните клубове, тогава сте в грешка. Или е вярно това, или са верни писанията на Елън Уайт.
Бог е дал съвет на Своята църква, не само в контекста на посланието, което трябва да носим, но също и относно характера на посредниците, използвани за предоставяне на съдържанието. Тя не клони от едната крайност към другата относно употребата на драматизация в делото на църквата. Тя се противопоставя на него, принципно, енергично и открито.
Нека започнем с разказ, цитиран от Елън Уайт в една от ключовите й статии по тази тема. Тя описва млада дама, която в един момент е желаела да бъде християнка, но само година по-късно не е имала такова желание. И драматизацията, според младата жена, е имала нещо общо с промяната. И все пак, любопитно, тя не е била отгледана в дом, в който е посещаван театър. Чуйте как тя говори с посетил я приятел за това защо никога няма да бъде християнка.
„Вярвам,” каза тя колебливо, „че има едно нещо, от което не мога да се откажа.”
„Откажи се от него изведнъж, мила.”
„Но аз не мога.”
„Ела при Исус – първо и тогава Той ще ти даде силата.”
„Не желая да го прави. Вярвам, че ако знаех, че трябва да умра и да бъде изгубена след три седмици, по-скоро щях да бъда изгубена, отколкото да се откажа от страстта си.”
„И какво е това дълбоко обичано нещо, което струва толкова много повече от спасението ти?”
„О, то не струва повече, само го обичам повече и не мога и няма да се откажа от него. То е, че аз – аз искам да бъда актриса, знам, че имам таланта; винаги съм се надявала, че ще ми се отвори път да отида на сцената и не мога да се сдържа все още да се надявам на това.”
„Мислиш ли, че би било погрешно за теб да направиш това, при условие, че се отвори път?”
„Не, знам, че би било грях, но не бих могла да го направя и да бъда християнка; двете неща не вървят заедно.”
„Как достигна до такъв вкус? Сигурен съм, че не принадлежиш към семейство, което посещава театър.”
„О, не! Баща ми и майка ми са методисти, те винаги показваха неодобрение към театъра. Била съм на неделно училище през целия си живот. Караха ме да пея и да рецитирам при забавите, когато бях на четиригодишна възраст и играх ролите на ангела и феята в диалозите и когато пораснах, винаги подреждах декорите, шарадите и т.н. Тогава се присъединих към редица вечеринки, провеждани от младите хора в църквата ни. Отначало представяхме “Mrs. Jarley’s Wax-works” и пяхме „Pinafore” в полза на църквата и тогава станахме по-амбициозни, учехме и имахме частни театрални постановки и миналата зима наехме залата Mason’s Hall и проведохме поредица от представления на Шекспир, които покриха голяма част от дълга на църквата. Но в крайна сметка това е само второкласна работа. Искам да правя истинското нещо, да излизам на сцената като професия. Баща ми не желае да чуе за това, но се надявам, че някога ще се отвори път, така че да мога да реализирам копнежа на сърцето си.”
„И междувременно няма да дойдеш при Исус и да бъдеш спасена?”
„Не, не мога да направя това и да се придържам към тази надежда и няма да се откажа от това.”
"И така посетителят натъжен се е оттеглил, мислейки за това какви мизерни смесици от мъже и жени желаят да продадат славното си рождено право като Божии деца, мислейки също за семената, посети в неделните ни училища, плевелите сред житото, и ужасната реколта, която може някога да поникне от това добронамерено, но неразумно посяване." (Review and Herald, January 4, 1881 par. 10-23)
Поуката от историята, трудна да се пропусне, е, че спонсорираните от църквата шаради и представления са успели да разрушат това, което Джон Уесли е изградил в Методистката църква. Какво, тогава, са имали спонсорираните от църквата шаради и постановки (бъдещата ни актриса нарече това „второкласна работа”) относно историческото учение на църквата ни относно филмите? В защита на тези исторически учения, в bibledoc.org, имам библейско проучване, противопоставящо се на употребата на филми от адвентисти от седмия ден.
Тази статия, чрез контраст, адресира несъответствието между нашия съвет и практиката ни относно драматизацията в служенето. И в корена на разликата има две области на невежество. Първо, ние, адвентистите, сме невежи за съвета. Второ, невежи сме за въздействието на изборите ни на драматизации върху духовния живот на младежите ни. За щастие вдъхновените изявления изваждат умовете ни от заблуждение и по двата въпроса. С други думи, съветът ни казва какво извършва драматизацията с младежите ни.
Обмислете някого, който е смятал, че е умел в актьорската игра. Мислел е, че почита Бог по този начин точно както младежите във вашата църква може би мислят да направят. Бил ли е прав да насочва силите си към страстта си за служене чрез драматизации?
"Бог дал ли ти е интелект? Той за теб ли е, за да го управляваш според склонностите си? Можеш ли да прославиш Бог чрез обучение да представяш герои в пиеси и да забавляваш публика с басни? Бог не ти ли е дал интелект, който да бъде използван за слава на Неговото име в прогласяването на евангелието на Христос? Ако желаеш публична кариера, има работа, която можеш да вършиш. Помогни на класа, който представляваш в пиеси. Ела в реалността. Дай симпатията си там, където е нужна, чрез действително издигане на сведените. Управляващата Сатана страст е да извращава интелекта и да кара човека да жадува за шоута и театрални представления. Опитът и характерът на всички, които участват в това дело, ще бъде в съответствие с храната, дадена на ума." (Kress Collection 159).
Сега, ако на Skit Guys (театрален екип от двама адвентисти) е било изпратено това писмо преди години, то би ли направило разлика в избора им на служение?
Елън Уайт многократно е молила служители да не използват театрални стилове в прогласяването на вестта. И ако сте църковен администратор, забележете, че сте отговорни за осведомеността по тези въпроси.
"Имам вест за онези, които са отговорни за делото ни. Не насърчавайте мъжете, които ще участват в това дело да мислят, че трябва да прогласяват тържествената, свята вест в театрален стил. Нито една йота или заглавие, или каквото и да е театрално нещо трябва да бъде внасяно в делото ни. Божията кауза има свещена, небесна глина. Нека всичко, свързано с даването на вестта за това време да носи божествения отпечатък. Нека нищо от театрално естество не бъде позволявано, защото това би ограбило светостта на делото." (Evangelism 137)
Духът изложи църковните ни театрални клубове поради това, което бяха – капани за създаване на опасен вкус в младите.
"Много литературни общества в действителност са млади театри от дребен мащаб и те създават у младите вкус за сцената. Тогава какво трябва да правим с по-сериозни продукции, театър или нещо различно от „дребен мащаб”. Нарастването на качеството би ли влошило или облекчило опасността?" (Review and Herald, January 4, 1881, par. 5)
"На една напредничава майка, смъмрила собствените си деца относно посещаването на драматични представления, беше казано, че талантите им са им дадени, за да „измъкват души от всичко, което спада към този клас на очарователно развлечение...” (Manuscript Releases, 11th Volume 335)
Измамните изкушения, че могат да бъдат благословение за света, докато служат като актриси е заблуждение и капан, не само за тях, но за собствената ви душа... Може ли Господ Исус Христос да приеме тези театрални изложби като служба, направена за Него? Може ли така Той да бъде прославен? Не. Целият този вид работа е правен в служба на друг водач.
"Щом тези забавления бъдат въведени, възраженията срещу ходенето на театър са премахнати от много умове и оправданието, че моралът и модерните сцени трябва да бъдат играни в театъра, събаря последната бариера." (Manuscript Releases, 11th Volume 335)
Елън Уайт продължава като казва, че църковните забави и представления променят начина, по който членовете възприемат въпроса за театъра. Това не се ли е случило сега? Представленията бяха въведени, когато бях млад и в едно поколение възраженията срещу посещаването на театър изхвърчаха през прозореца.. Противопоставянето от Духа на използването на драматизация в Божието дело често беше представяно пред служителите. Дори в жестовете и лицевите си изражения не трябваше да подхождат театрално.
„Служителите не трябва да проповядват човешки мнения, нито да свързват анекдоти, да организират театрални представления, нито да представят аза, но те трябва да проповядват Словото сякаш са в присъствието на Бог и на Господ Исус Христос.” (Evangelism 207).
Нека се върнем на въпроса с Фейсбук. Изглежда всеки има любими филми. Но този списък с любими в действителност е с предложения. И как въздействат те върху приятелите ви, когато се поддадат на любопитството си да видят някоя известна кино звезда? Какво се случва, когато те приключат с гледането на филма?
"Те напускат театъра, но въображението им продължава да обитава сцените, на които са станали свидетели и са неспокойни да отидат отново и отново. Придобиват страст да гледат театрални представления... Така те задушават съвестта с примера на светски, обичащи света хора, изповядващи, че са християни." (Review and Herald, February 20, 1866, par. 21)
Възгледът ни за спасението играе роля за това как се отнасяме към въпросите като драматизацията. Служители, които одобряват танца и театъра могат да правят това поради погрешни възгледи относно спасението (Manuscript Releases, 21st Volume, 243).
Какво да кажем за слуха? Не е ли слушала Елън Уайт собствената си шестгодишна внучка да представя коледна сценка, докато е облечена като ангел? Вероятно. Но вътрешните доказателства показват само, че са били четени стихотворения и пети песни. Това е доста типично дори днес за коледни програми от увлечени първокласници.
Но повече от това, когато Елън Уайт е поздравила децата, тя не е поздравила организаторите на събитието. Тя се е оплакала:
„Трябва да кажа, че ме болеше от тези неща, толкова несъответстващи на самото дело на реформация, което се опитвахме да провеждаме в църквата и с институциите ни, че бих се почувствала по-добре, ако не бях присъствала." (Manuscript Releases, 2nd Volume, 236)
Какво да кажем за вас, читателю? Боли ли ви от тези неща? Осъзнавате ли колко несъответстващи са те с делото ни на реформация? Страхувате ли се, че може да има други млади дами, които целят да бъдат актриси въпреки мнението, че избраното от тях начинание не е в хармония с християнския живот? Или предпочитате слуховете и пасторите, които одобряват танца и театъра?
Драматизация на "Тартюф" (Молиер) от Югоизточния адвентен университет
Коментар на Последните дни.
Това прилича ли на прогласяване Тройната ангелска вест? Има ли нещо общо със задачата, поставена на Адвентната църква да подготви света за времето на края? Това ли трябва да правят адвентистите, за да служат като вестители на Евангелието? Църквата на адвентистите от седмия ден е извикана в съществуване за да издигне високо Жертвата, дадена от нашия Спасител, да възвиси Закона Му и да предупреди света за това, че благодатното време приключва, а не да печели аплодисментите на светски хора. Който вярва, че чрез театрални постановки, театрални жестикулации и вицове може да доведе хора при Христос, трябва да се опита да намери поне едно място в Божието слово, където пише, че Господ е вършил същото.
RSS Feed
