Прочети, преди да продължиш!
Започваме една история,
изпълнена с типични човешки същества
Ще зърнем един момент от висшата възможност в зората на двадесети век, при който Небето ясно се опитва да осъществи Пришествието. Ще видим и хора, направили някои трагични грешки, които причиняват отлагане на Пришествието за много , много години.
Започваме една история,
изпълнена с типични човешки същества
Ще зърнем един момент от висшата възможност в зората на двадесети век, при който Небето ясно се опитва да осъществи Пришествието. Ще видим и хора, направили някои трагични грешки, които причиняват отлагане на Пришествието за много , много години.
Докато пътуваме из тази динамична история, така изпълнена с парливи уроци, трябва да помним: Братята от неотдавнашното минало са правили грешки, болезнено напомнящи ни грешките, които самите ние често правим днес. Това не са нищожни хора, които можем да пренебрегнем като неудачници. Те са “каймакът на каймака” – и са много скъпоценни за Божието сърце. Когато съгрешават, Елън Уайт често крачи неспокойно из стаята си нощем, умолявайки Бог за тях. Фактът, че те понякога падат, трябва да ни напомни колко сме крехки ние самите. Ако бяхме на тяхно място, лесно бихме могли да допуснем същите грешки.
Затова са разказани техните истории – не за да ги съдим, а да ни помогнат да си извлечем поука. Библията вярно разказва живота на хора като Петър, Давид и Мойсей с техните неуспехи, както и с техният триумф, за да ни напомни, че даже и най-добрите могат да паднат лошо, ако човек не предава постоянно волята си в Божиите ръце.
Когато срещаме в живота си провал, нека никога не правим грешката да изгубим доверието си в Божията църква. Някъде в бъдещето лежи едно последно бурно предизвикателство към адвентизма. То ще бъде толкова интензивно, че църквата “може да изглежда като че ще падне”. Но ни е обещано, че “няма да падне. Тя остава, докато грешниците в Сион бъдат пресяти”. (Selectet Messages, vol. 2, p.380 – ориг.). Забележете, че при пресяването, което вярвам, че ще се повтори, и както при последното Омега-отстъпничество, грешниците в Сион – неверните Божии чеда – са именно тези, които напускат църквата.
Бог прекарва тази църква през много бури. През 50-те години на деветнадесети век няколко видни ръководители дезертират, горчиво атакувайки духа на пророчеството и ръководната роля на Джеймс Уайт (всъщност радвайки се при случай, когато научават, че старейшината Уайт е болен!), но по времето на съществуването на тази група и на това отстъпничество църквата удвои своето членство! През 1865 г. водачите се опитват цялото съединение “Йехова” от църквата, но въпреки това тя продължава да расте. През 1889 г. Дъдли К. Кенрайт напуска проповедничеството и пише книга, която атакува адвентизма. Но докато е още жив, църквата нараства от 25 000 на 175 000 членове! Доктор Дж. Х. Келлог предсказва нейното “пълно корабокрушение”, но по времето, когато той умира, църквата е нараснала седмократно и има 1,5 млн. Членове. Съществува обща тема за всички тези истории. Всеки път, когато църквата посреща отстъпничество, не просто оцелява, но и нараства!
И защо не? Къде другаде човек може да намери установено тяло от вярващи, които така ясно отговарят на библейските критерии за Божията последна църква? Къде другаде в целия свят човек може да намери организирана църква, която има вестта за часа на съда, която прогласява падането на Вавилон, пази Божия закон, съблюдава съботата, очаква Пришествието и има Духа на пророчеството?
И така, докато четем за грешките от неотдавнашното минало, нека помним, че Бог все още обича тази църква, грижи се за нея и ще я използва, за да върши Своето дело.
Ако е имало някога време да останеш на кораба, то е днес!
Люис Р. Уолтън
Сан Диего
13 февруари 1995 г.
Затова са разказани техните истории – не за да ги съдим, а да ни помогнат да си извлечем поука. Библията вярно разказва живота на хора като Петър, Давид и Мойсей с техните неуспехи, както и с техният триумф, за да ни напомни, че даже и най-добрите могат да паднат лошо, ако човек не предава постоянно волята си в Божиите ръце.
Когато срещаме в живота си провал, нека никога не правим грешката да изгубим доверието си в Божията църква. Някъде в бъдещето лежи едно последно бурно предизвикателство към адвентизма. То ще бъде толкова интензивно, че църквата “може да изглежда като че ще падне”. Но ни е обещано, че “няма да падне. Тя остава, докато грешниците в Сион бъдат пресяти”. (Selectet Messages, vol. 2, p.380 – ориг.). Забележете, че при пресяването, което вярвам, че ще се повтори, и както при последното Омега-отстъпничество, грешниците в Сион – неверните Божии чеда – са именно тези, които напускат църквата.
Бог прекарва тази църква през много бури. През 50-те години на деветнадесети век няколко видни ръководители дезертират, горчиво атакувайки духа на пророчеството и ръководната роля на Джеймс Уайт (всъщност радвайки се при случай, когато научават, че старейшината Уайт е болен!), но по времето на съществуването на тази група и на това отстъпничество църквата удвои своето членство! През 1865 г. водачите се опитват цялото съединение “Йехова” от църквата, но въпреки това тя продължава да расте. През 1889 г. Дъдли К. Кенрайт напуска проповедничеството и пише книга, която атакува адвентизма. Но докато е още жив, църквата нараства от 25 000 на 175 000 членове! Доктор Дж. Х. Келлог предсказва нейното “пълно корабокрушение”, но по времето, когато той умира, църквата е нараснала седмократно и има 1,5 млн. Членове. Съществува обща тема за всички тези истории. Всеки път, когато църквата посреща отстъпничество, не просто оцелява, но и нараства!
И защо не? Къде другаде човек може да намери установено тяло от вярващи, които така ясно отговарят на библейските критерии за Божията последна църква? Къде другаде в целия свят човек може да намери организирана църква, която има вестта за часа на съда, която прогласява падането на Вавилон, пази Божия закон, съблюдава съботата, очаква Пришествието и има Духа на пророчеството?
И така, докато четем за грешките от неотдавнашното минало, нека помним, че Бог все още обича тази църква, грижи се за нея и ще я използва, за да върши Своето дело.
Ако е имало някога време да останеш на кораба, то е днес!
Люис Р. Уолтън
Сан Диего
13 февруари 1995 г.
Именно съобразяването със света е, което кара нашия народ да губи своите ориентири. Извращаването на правилните принципи не настъпва внезапно.
Господният ангел ни представя този въпрос в символи. Изглежда, като че ли крадец се промъква все по-близо и по-близо и постепенно, но сигурно ограбва идентичността на Божието дело...”
“Поглед нагоре”, 202 стр.
Господният ангел ни представя този въпрос в символи. Изглежда, като че ли крадец се промъква все по-близо и по-близо и постепенно, но сигурно ограбва идентичността на Божието дело...”
“Поглед нагоре”, 202 стр.
RSS Feed
